Определение № 356 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 748/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. Т. против определение № 50007/09.01.2023 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д.№ 2074/2022 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Т. против решение от 07.03.2022 г. по в. гр.д.№ 3115/2021 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на искове с правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ вр. чл.224, ал.1 КТ за сумата от 72,64 лв.; чл. 298, ал.2 ЗОВСРБ за сумата от 720 лв. и чл.295, ал.1 ЗОВСРБ вр. чл.128, т.2 КТ за сумата от 1058,05 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно, като се поддържа становище, че касационната жалба е следвало да бъде разгледана в цялост, след като поне един от исковете, разгледани от съда подлежи на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в една част касационната жалба е насочена срещу въззивното решение по искове за парични вземания, който са с цена под 5 000 лв., т.е. в тази й част касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3, т.3 ГПК и като такава е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че в тази част касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5 000 лв.. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1 и чл.280, ал.3, т.3 ГПК, касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по искове за обезщетения и възнаграждения с цена под 5 000 лв. се явява недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение