Определение № 5347 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Български лекарски съюз чрез адв. С. М. от САК срещу решение № 23 от 04.01.2024г по в. гр.дело № 12224/2023г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор по предявени от И. Е. Б. искове на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 от КТ ,в обжалваната част въззивният съд е потвърдил решение №12492 от 13.07.2023г на Софийски районен съд ,с което двата иска са уважени. Ищцата е възстановена на работа след отмяна на уволнение ,предприето със заповед №39/08.03.2023г на Председателя на УС на БЛС на основание чл.325,ал.1 т.2 КТ ,при изтъкнато неявяване на същата за заемане на длъжността в двуседмичен срок До оспорваното в настоящия процес уволнение се е стигнало,след като работодателят се е възползвал от законовата възможност по чл.344, ал.2 КТ да отмени предходна заповед № 26/16.02.2023г на Председателя на УС на БЛС с която на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Отмяната е оформена в заповед № 28/20.02.2023г на Председателя на УС на БЛС. Отменя се заповед № 26/16.02.2023г на Председателя на УС на БЛС и с това се изчерпва съдържанието на заповедта ,като е посочено копие от нея да се връчи на лицето. Според показания на изслушани свидетели ,на същата дата ищцата била уведомена за нейното съдържание по телефона ,получила е и копие от заповедта на електронния си адрес / ел. поща/. Тя е представила копие от отменителната заповед по свое заявление в НОИ за отпускане на обезщетение при безработица,поради което е прието за установено твърдението на ответника ,че ищцата е узнала за отмяната на уволнението. Нарочно съобщение за заповедта, или съобщение по чл. 345 ал.1 КТ с позоваване на нея не е изготвяно и изпращано от работодателя ,съответно и връчвано на ищцата по друг начин Поради това в исковата молба ищцата е оспорила уволнението си с оплакване за превратно прилагане на КТ,като без да я уведоми че е възстановена на работа, работодателят прибягва до основание за уволнение, което прехвърля отговорността върху работника,без ищцата да е наясно кога за нея започва да тече 14 –дневния срок ,при нарушение на чл. 8 КТ работодателят целял уволнението й. По спорния между страните въпрос започнал ли е при тези обстоятелства да тече срока по чл. 345, ал.1 КТ ,въззивният съд на свой ред е отговорил отрицателно.Ищцата е узнала за отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение ,но това не означава, че от тази дата започва да тече двуседмичния срок,след като липсва съобщение от страна на работодателя,че я възстановява на заеманата длъжност.Възстановяване не само не е съобщавано,не се установява да е волеизявено от страна на работодателя. При систематично тълкуване на чл.345, ал.1 КТ въззивният съд достига до извод ,че както съдебно решение по иска за възстановяване на работа ,така и заповед на работодателя по чл.344 ал.2 КТ не завършва фактическия състав на възстановяване на уволнен работник. Конститутивният ефект е обусловен от настъпването на едно условие-възстановеният работник или служител да се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ като с оглед дадените разяснения в ТР №3/2021г по тълк д.№3/2019 ОСГК началният момент на срока, който преклудира правото,е уреден по императивен начин – отправният момент е получаване на съобщението за възстановяване, в първия случай от съда, а в случая по чл.244, ал.2 КТ от работодателя. Касаторът сочи основанията по чл.281, т.3 ГПК като счита, че ТР №3/2021г по тълк д.№3/2019 ОСГК, изтъкнато в мотивите на въззивния съд е неприложимо при отмяна на уволнение,предприето от работодателя в условията на чл.344, ал.2 КТ В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с довод за противоречие на въззивното решение както с ТР №3/2021г по тълк д.№3/2019 ОСГК,а на следващо място и поради противоречие с установената практика в реш. № 68/2011г по гр.д № 33/2020г и реш. № 502/1998г по гр.д №1484/1997г на Трето г.о на ВКС, по въпрос дали в хипотезата на чл.344, ал.2 КТ ,т.е при липса на предявен и уважен иск по чл.344ал.1 т.2 КТ работодателят освен връчване на заповедта за отмяна /на уволнението /дължи и изпращане на нарочно съобщение до работника или служителя за възстановяване /на работа/.Основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпроса допустимо ли е тълкувателни решения на ВКС да се тълкуват от съда и да се прилагат разширително и по аналогия спрямо разпоредби на закона ,по които не е прието тълкувателно решение. Поддържа се, че в основата на въззивното решение стои разбирането за прилагане на ТР №3 от 02.12.2021г по тълк.д № 3/2019г ОСГК и в случаите по чл.344, ал.2 КТ ,макар тълкувателният акт да касае единствено хипотезата на уважен от съда иск по чл.344 ,ал.1 т.2 КТ,както е видно от отговора на поставения за разглеждане по тълкувателното дело въпрос и от мотивите към решението. В отговор ответницата по жалбата И. Е. Б. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване чрез пълномощника си адв Е.Ф. от САК Неоснователни са позоваванията на практика на ВКС ,която е непротиворечива и последователна за това ,че независимо от връчване на заповедтта за отмяна /оттегляне на заповед за уволнение ,следва да има и връчено съобщение за възможността незаконно уволнения да се възстанови на заеманата длъжност,като в настоящия случай уведомление за последното не е осъществено. Претендира разноски ,за адвокат. Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните въпроси в изложението са два.Те нямат претендираното от касатора значение да са обуславящи за правните изводи на съда, постановил въззивното решение. Липсва формулиран правен въпрос по твърденията в т.1 от изложението ,че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение №3 от 02.12.2021г на ОСГК на ВКС.От доводите на защитата не става ясно каква е поддържаната от касатора правна теза ,нито къде е противоречието със задължителна за съдилищата практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,след като в разгледания случай възстановяване на длъжност не е постановявано по съдебен ред и поради това съобщение за възстановяване на работа не е изпращано от съда ,но не е изпращано и от работодателя. По въпроса формулиран в т.2 от изложението не се обосновава основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК Изтъкнатата съдебна практика на ВКС не съдържа поддържаното във въпроса правно разрешение и е неотносима .Според закона, възстановявянето на предишната длъжност след отмяна на заповед за уволнение не е автоматично, а е право на работника или служителя, което последният може по свой избор да упражни съдебно /с иск по чл.344, ал.1 т.2 КТ /, а при отмяна на уволнението по почин на работодателя съгласно 344, ал.2 КТ, за работника или служителя вече няма правен интерес да упражни това свое право по съдебен ред /в който смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС в реш. № 68/2011г по гр.д № 33/2020г и реш. № 502/1998г по гр.д №1484/1997г на Трето г.о на ВКС/ Друг е случаят ,при който работодател след отмяна на уволнителната заповед по свой почин, накърни правото на работника или служителя с неспазване на чл.345, ал.1 КТ като не му съобщи ,че го възстановява на работа,доколкото съгласно закона от момента на получаването на това именно известие/за възстановяване/ започва да тече двуседмичния срок за заемане на длъжността, като същевременно работодателят е приложил чл.325, ал.1 т.2 КТ с последващо прекратяване на трудовото правоотношение. Тогава накърнените трудови права на работника или служителя следва да получат защита от съда ,както е съобразил и СГС по настоящето дело. Също така, нормата на чл.345,ал.1 КТ съдържа ясното указание ,че съобщението по този ред следва да има и в двете посочени хипотези, то следва да е за възстановяване на работа. Законът еднакво изисква това съдържание,независимо дали съобщението ще изпрати съда при уважен иск за възстановяване на длъжност по съдебен ред /чл.244, ал.1 т.2/ ,или ще го изпрати работодател,отменил по свой почин заповедта за уволнение до предявяване на иска пред съда/чл.344 ал.2 КТ/. Не е съобщение за възстановяване на работа довеждане по неформален начин до знанието на работника или служителя заповед,съдържаща единствено волеизявление за отмяна на предходна заповед за уволнение,без никакво изявление на работодателя относно възстановяването на заеманата длъжност.Работодателят може да оформя в заповедна форма волеизявленията си до другата страна в правоотношението, в същата форма и да ги оттегля.При зачитане на тази дискреция ,за трудовото право водещо значение има разписаното в чл.345, ал.1 КТ съдържание на уведомлението до работника или служителя и изискването то да е„за възстановяване”.Съобщение, изпратено от съд отразява съдебното решение за възстантовяване на работа, а не по отмяната на уволнението / по съдебен ред, с уважаване на иска по чл.344,ал.1 т.1 КТ/ Значението на съобщението на първоинстнационния съд в този случай е разяснено с приемането на ТР № 3/2021 по т.д№2/2019г ОСГК ,като при даденото тълкуване е съобразена неговата цел.Идентична е целта на съобщението,което работодателят следва да връчи на другата страна в трудовото правоотношение в случай,че е предприел действията по чл. 433,ал.2 КТ. Съобщението на съда по чл.345, ал.1 КТ е предопределено от съдебното решение,затова негово единствено възможно съдържание е уведомление за възстановяване на длъжността.По-иначе стои въпроса при съобщение по чл.345, ал.1 КТ, изпратено от работодателя отменил уволнението по свой почин.Необходима е съдържателна проверка в насока обективира ли се уведомление до работника или служителя за възстановяване на длъжността,както законът изрично предписва. Проверка е осъществена от въззивния съд в съответствие с това изискване. Въпросът формулиран по т.3 от изложението е некоректно поставен .Въззивният съд не е тълкувал тълкувателното решение на ВКС ,а е тълкувал закона- нормата на чл.345, ал.1 КТ ,чието прилагане, но в друга предвидена в същата норма законова хипотеза е предмет на Тълкувателно решение №3 от 02.12.2021г на ОСГК на ВКС. Противоречивата практика, преодоляна с приемането на ТР №3 от 02.12.2021г на ОСГК е по въпроса обвързано ли е началото на срока по 345, ал.1 КТ само с получаването на нарочното съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа.Въззивният съд е приел,че нормата на чл.345,ал.1 КТ,незавизимо дали съобщението се изпраща от съда или от работодателя в случаите по чл. 344, ал.2 КТ ,съдържа едно и също изискване към съдържанието,а именно да внася яснота в правното положение на страните по повод възстановяване на трудовото им отношение. Няма противоречие в практиката на ВКС какво именно следва да узнае работник или служител от съобщението. Когато работодатят сам е отменил уволнителната си заповед ,стои изискването с получаване на съобщение работникът да узнае именно за възстановявенето си на работа ,тъй като законът изрично посочва това съдържание и в двата случая, отчитайки по този начин ,че не винаги отмяната на издадената от работодателя заповед има като резултат възстановаване на длъжността. Тъй като по делото са били ангажирани доказателства, че по неформален ред е доведено до знание на ищцата единствено обстоятелството ,че заповед №26/ 16.02.2023г на БЛС на налагане на наказание дисциплинарно уволнение е отменена,но не и че тя е възстановена на длъжността, приетото от въззивния съд касателно началния момент на срока за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ няма да се промени от отговора на поставените в изложението въпроси. Следва са присъдят разноски на ответницата в касационното производство, установени в размер на 850лева за адвокатска защита. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.