Определение № 39 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6377/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалби на Н. Т. И. срещу решение от №394 от 11.07.2013г по гр.дело № 460/2013г. на Плевенски окръжен съд, произнесено в трудов спор по обективно съединени искове на касатора по чл.128 КТ, чл. 214 ал.1 КТ и чл. 215 във вр. чл. 31 НСКСЧ В изложение, касаторът на първо място поставя материално правни въпроси, като произнесени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по спора в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 224 ал.1 КТ ,за обезщетение за десет дни неползван платен годишен отпуск с цена на иска 240 ,91 лева. В касационната жалба не е посочено ,че решението се обжалва и в тази част, а и в същата въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК. Искът е бил обективно съединен с други искове и цената му е определяща за извода, че касационно обжалване на решението в тази част не е допустимо. Недопустимо се обжалва и решението в частта по иска за неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 КТ ,който е бил предявен с цена 1590 лева ,предвид нормата на чл. 280 ал.2 ГПК. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част на изложението се поставя процесуално правен въпрос, според касатора обуславящ за изхода на делото в частта по отхвърления иск с правно основание чл. 215 КТ във вр. чл. 31 от НСКСЧ с цена 5976,91 лева. Въпросът е за прилагане на чл. 176 ал.3 ГПК когато съдът ,по искане на ищеца, с определение по реда на чл. 176 ал.1 ГПК ,е постановил ответника да се яви за отговор на въпрос по негови фактически твърдения, да представи доказателства, но последният не се е явил и въпреки това съдът не е приложил доказателственото правило на чл. 176 ал.3 ГПК при решаващата си дейност без да изложи никакви съображения. В изложението липсва посочване и обосновка на конкретните основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросът е конкретизиран единствено в тезата ,че при конкретните обстоятелства по делото съдът е бил длъжен да приложи чл. 176 ал.3 ГПК, или да изложи мотиви в тази връзка Направено е било оплакване във въззивната жалба и пропускът е от значение за правилността на решението. . В отговор ответникът по жалбата „А. І” Е. изтъква липсата на съдържателно изложение по конкретните основания на чл. 280 ал.1 ГПК, позовава се и на критерия на чл. 280 ал.2 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима и отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за неизплатени командировъчни по чл. 31 от НСКСЧ, но изложението не съдържа обосновка по основанията по допускане на касационно обжалване ,по смисъла на чл. 280п ал.1 т.1-3 ГПК. Наред с това, при поставянето на процесуален въпрос ,обоснован като неприлагане на нормата на чл. 176 ал.3 ГПК, въпреки че в хода на делото е било разпоредено явяване по чл. 176 ал.1 ГПК и страната не се е явила ,съответно не е дала обяснения за обстоятелствата по въпроса,следва да се държи сметка за решаващите съображения на съда в тази връзка. Според ясното съдържание на закона и установената практика по прилагането му, приемането на определени обстоятелства за доказани съгласно чл. 176 ал.3 ГПК е само възможност, а не задължение. В обжалваното решение не липсват съображения по въпроса защо не е приложено правилото на чл. 176 ал.3 ГПК. Двете инстанции са изтъкнали установеното, че задължението на работодателя да преведе претендираните с иска 5976, 91 лева командировъчни пари на основание чл.215КТ и съгласно приложение №3 към чл. 31 НСКСЧ, за 113 дни командировка в чужбина на ищеца като шофьор при международен превоз, или по 27 евро на ден, е изпълнено, тъй като при въведено с иска отрицателно твърдение за това, че ответникът не е превеждал командировъчни съгласно размера по Наредбата, работодателят е провел обратно доказване по относимите към предмета на спора обстоятелства, вкл.доказал е обстоятелства, свързани реда за поемане и остойностяване на разходите за гориво на транспортното средство, а въпросът, поставен по реда на чл. 176 ал.1 ГПК за отношенията с чуждестранен превозвач, е за неотносимо обстоятелство. Във връзка с преценената от съда неотносимост на обстоятелството, която преценка е обуславяща за прилагането на чл.176 ал.3 ГПК,правен въпрос не е формулиран. Изложението неправилно отъждествява оплакването във връзка с доказателствените изводи на съда с обосновка на правен въпрос, така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице, още повече когато съображения по конкретните основания на чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК изобщо липсват. Ответникът основателно претендира разноски в размир на 200 лева и те следва да му се присъдят. Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.