Определение № 50308 от 08.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7373/30.06.2022 година, подадена от И. М. О., срещу решение № 319/23.05.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 500 097/15.02.2022 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 39/2021 година, с което са отхвърлени предявените от И. М. О. срещу Община Якоруда искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна като такова на уволнението на О. от длъжността специалист „обществени поръчки“ в Община Якоруда, извършено със заповед със заповед № 109/24.11.2022 година кмета на Община Якоруда, като същият бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а Община Якоруда бъде осъдена да му заплати сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради на незаконното уволнение, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска 08.01.2021 година до окончателното плащане, а също така и иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение. В подадената от И. М. О. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу Община Якоруда искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, а също така и по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба Община Якоруда е подал отговор с вх. № 9310/19.08.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 319/23.05.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. И. М. О. е бил уведомен за обжалваното решение на 31.05.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 7373/30.06.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Окръжен съд Благоевград е посочил, че, не било спорно, а и от писмените доказателства установявало, че И. М. О. заемал длъжността „специалист-местни данъци и такси“ в община Якоруда по силата на трудов договор № 40/18.07.2016 година Основните му задължения, изведени от длъжностната характеристика, която му била връчена на 21.07.2016 година, били да приема и обработва данъчни декларации по ЗМДТ; да поддържа актуална база данни за декларираното движимо и недвижимо имущество на ЮЛ и ФЛ по ЗМДТ и други. С допълнително споразумение № 84/13.07.2020 година О. бил преназначен в същата администрация на длъжността „специалист обществени поръчки“. Със заповед № 109/24.11.2020 година на кмета на община Якоруда било прекратено трудовото правоотношение на И. М. О. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта било посочено, че дисциплинарното уволнение се налага за допуснати нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от КТ. Те били индивидуализирани като неизпълнение от служителя на възложена работа от работодателя, съобразно установеното в длъжностната му характеристика; като неправомерно боравене със служебна информация и манипулиране на данни по същата и настъпило от това увреждане на работодателя, с което интересите на последния били злепоставени и било уронено доброто му име, както пред останалите служители на общинската администрация, така и пред данъкоплатци в община Якоруда; като неизпълнение на задълженията по ЗМДТ за правилно отразяване на данните в декларациите по чл. 54 от същия закон, въз основа на които се изчислявали данъците на МПС; като нанесена имуществена вреда на общината в размер на 19 817.25 лева в резултат на направени от О. корекции на параметрите на МПС, участващи във формулата за изчисляване на данъка, като по този начин данъчно задължените лица не били заплатили в пълен размер дължимите данъци за МПС, които били подробно посочени в приложение 1, 2, 3 и 4 към протокол № 1/19.10.2020 година с изх. № 92-00-825/19.10.2020 година. Изрично в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание било посочено, че неразделна част от нея били посоченият протокол и приложенията към него. В същия били материализирани констатациите на комисия, назначена да извърши проверка на начисления и внесения данък МПС, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци на територията на община Якоруда за периода 01.01.2017 година-30.09.2020 година. Комисията била установила, че са направени промени в данните в софтуера „М.“ от служителя в отдел „МДТ“ И. М. О., като по отношение на отделни МПС били извършени няколкократни промени в проверявания период. Констатирано били, че корекциите са за параметри на МПС–та, които участвали при формирането на данъка им, в посока намаляване на същия и това било довело до незаплащане на дължими суми за данък от собствениците им за периода 01.01.2017 година-31.21.2020 година в размер на 838.17 лева за 2017 година.; 3215.90 лева за 2018 година; 7471.13 лева за 2019 година и 8292.05 лева за 2020 година. Отразено било в протокола, че проверката на комисията сочела, че корекциите били извършвани чрез служебния профил на И. М. О., като били нанесени данни различни от данните за параметрите на МПС-та, постъпили от системата на МВР. Към съдържанието на протокола били отнесени и данните от приложения № 1 – № 4, които изброявали имената и ЕГН-та на 70 души данъкоплатци, данните за чиито МПС-та били коригирани, регистрационните им номера; данните които били подадени от КАТ за параметрите на автомобилите и коригираните параметри в системата „М.“, както и какъв бил действително дължимият данък и разликата между него и заплатения. Констатациите в протокола се потвърждавали от показанията на свидетеля Д., който работил на длъжността юрисконсулт „обществените поръчки“ при общинска администрация Якоруда и бил участвал в комисията, извършила проверка и констатирала промените в данните на 70 броя МПС-та в системата „М.“. Видно било от приемо-предавателен протокол от 04.11.2020 година, съставен от С. А. Х.., че на същата дата И. М. О. се бил запознал със съдържанието на протокол № 1/19.10.2020 година с изх. № 92.0.0825/19.10.2020 година и приложенията към него, но бил отказал да получи същите срещу подпис. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на двама свидетели. С покана на основание чл. 193 от КТ, подписана от кмета на община Якоруда били изискани обяснения от О. за причините и основанията за извършени от него промени в данните на софтуера за информационно обслужване на местни данъци и такси „М.“, чрез лично създадения му профил и парола, които трябвало да бъдат дадени в срок от три дни за представянето им. Отразено било от връчителя на поканата С. А. Х., че на 04.11.2020 година О. бил запознат със съдържанието на поканата, но отказва да я получи. Отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели. Установявало се от протокол № 1/04.11.2020 година че И. М. О. бил отказал да подпише декларация, че не се намирал в отпуск за временна нетрудоспособност по чл. 162 от КТ преди да му се връчи поканата по чл. 193 от КТ. Заедно с това бил направил изявление, че не бил в болничен и не страдал от заболяване, което да го поставя под закрила. Със заявление-предизвестие от 09.11.2020 година И. М. О. бил уведомил работодателя си, че бил във влошено здравословно състояние и заявявал желанието си на основание чл. 326, ал. 1 от КТ да му бъде прекратено трудовото правоотношение. Въззивният съд констатирал, че работодателят бил приложил императивното правило на чл. 193, ал. 1 от КТ и бил поискал писмени обяснения от служителя, относно всички факти, изложени в заповедта за уволнение, като му бил определил и разумен срок за тях. Заедно с това, преди да изиска обясненията, работодателят бил запознал служителя със съдържанието на протокол № 1/19.10.2020 година. Освен това било видно от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, че фактите, за които били поискани обяснения, били същите, които били обосновали преценката на работодателя за допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Категорично следвало да се заключи, че заповед № 109/24.11.2020 година на кмета на община Якоруда била мотивирана съгласно изискванията за форма, залегнали в чл. 195, ал. 1 от КТ. Същата била писмена, в нея бил посочен нарушителят, подробно били описани констатираните факти и какви нарушения на ЗМДТ и на длъжностната характеристика за длъжността специалист „местни данъци и такси“, реализирали действията на И. М. О.. Посочен бил периодът на извършване на нарушенията, наказанието което се налагало със заповедта и законовият текст, въз основа на който се налагало. Въззивният съдебен състав не споделял възражението на наказания служител, че липсвали мотиви, въз основа на които да се провери основателността на заповедта. В процесната заповед освен с цифри (нормата от закона) и с текст било изписано, че работодателят квалифицира действията на служителя като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; като неизпълнение на възложената му работа; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон, както и увреждане на работодателя, поради заплащане на данък МПС с 19 817.25 лв. по-малко от дължимия. От това следвало, че не били налице формални основания, свързани с нарушения на процедурата или липсата на реквизити в атакуваната заповед, които да водели до нейната незаконосъобразност. Без значение за законосъобразността на атакуваната заповед било обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство И. М. О. бил отправил до работодателя изявление за прекратяване на трудовото му правоотношение с едностранно предизвестие. Развитието и приключването на дисциплинарното производство не можело да бъде осуетено от служителя, тъй като той бил обект на това производство, т. е. понасял правните последици от него, а не бил субект на същото, т. е. не го реализирал със свои действия и актове. Последното се прави от работодателя. Според въззивният съд ако било започнало реализирането на елементите от фактическия състав на едно основание за уволнение, изпълването на този фактически състав не можело да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението. Нещо повече, в случая едномесечният срок от предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ бил изтекъл на 10.12.2020 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била издадена от работодателя преди това-на 24.11.2020 г. Заповедта била връчена и правните й последици за служителя били настъпили с връчването на 15.12.2020 година, тъй като преди това той бил в отпуск по болест и не бил на работа, за да му се връчи. Връчването на заповедта не било елемент от фактическия състав на производството по установяване на дисциплинарните нарушения и издаването на заповедта за налагането на дисциплинарното наказание, а само дефинира момента, от който наказанието се смятало за наложено, т. е. от който настъпвали правните последици на същото. И. М. О. поддържал, че уволнителната заповед била незаконосъобразна, тъй като се ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, поради това че страдал от исхемична болест на сърцето, а работодателят не бил изискал предварително разрешение на Инспекцията по труда за уволнението. Това оплакване било необосновано, тъй като И. М. О. не бил уведомил, нито бил представил доказателства на работодателя си, че страдал от заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Категорично се установявало от заключението на съдебномедицинската експертиза, че И. М. О. не бил диагностициран със заболяване „исхемична болест на сърцето“, нито бил провеждал медикаментозно лечение за такова заболяване. При липсата на каквито и да било данни за последното, работодателят бил процедирал правилно като не бил изискал предварително разрешение за уволнението. Въззивният съдебен състав намирал за необходимо да акцентира върху това, че И. М. О. не бил изложил в исковата си молба никакви възражения по материалната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание „уволнение“. Същият бил заявил общо, че била незаконосъобразна, но не бил формулирал конкретни оплаквания, че не бил извършил визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина. Въпреки, че предметът на всеки правен спор се очертава от заявеното от ищеца в исковата молба, съответно в отговора от ответника, въззивният състав обсъждал законосъобразността на обжалваната заповед и по същество. Правният извод, който се налагал в делото бил, че работодателят правилно бил квалифицирал деянието на И. М. О. като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, пр. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят бил длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Съдебната практика приемала, че злоупотреба с доверието на работодателя била налице, когато служителят, възползвайки се от служебното си положение, бил извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага или без да извлече имотна облага, бил извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което бил злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено. В случая категорично се доказвало, че И. М. О. със своето потребителско име и парола е интервенирал в софтуерния продукт „М.“, като бил коригирал данни за 70 броя МПС-та, собствениците на които били заплатили на общината общо 19 817.25 лв. по-малко данъци. Това поведение било изцяло в противовес на трудовите му функции, които повелявали да поддържа актуална база данни за движимото и недвижимо имущество на ЮЛ и ФЛ по ЗМДТ, а не да манипулира тези данни. По този начин той бил компрометирал оказаното му доверие, като без значение било обстоятелството дали бил извлякъл имотна облага за себе си или за другиго. Тези действия на О. съставлявали тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвиждал налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Установяването само на горното основание за дисциплинарно уволнение било достатъчно за потвърждаването на заповедта, с която било наложено. Но за пълнота на изложението въззивният съд излагал извода си, че били доказани и останалите нарушения по смисъла на чл. 187 от КТ, посочени в нея. Безспорно било, че като не е въвел действителните параметри за мощност, екокатегория и други на 70 броя МПС-та, а бил отразил неверни данни за тях, И. М. О. не бил изпълнил задължението си по длъжностна характеристика да поддържа актуална база данни. Това съставлявало нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 от КТ. От действията на Якоруда били настъпили вреди за работодателя под формата на неплатени данъчни задължения в пълен размер от задължени лица, собственици на 70 броя МПС-та, като размерът на вредата бил значителен-19 817.25 лв. Това било нарушение по чл. 187, т. 9 от ГПК, което се квалифицирало като друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 7 от КТ, за което се налагало дисциплинарно уволнение. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. М. О. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, при упражнени от страните насрещни правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания, за законосъобразността на прекратяването трудовото правоотношение при конкуриращи се основания за прекратяването му-с предизвестие по инициатива на работника или служителя на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение, наложено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и във връзка с това законосъобразно ли е дисциплинарното уволнение в случай, че заповедта за уволнение е връчена след изтичане на 30 дневния срок на предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ и на коя дата следва да се счита прекратено трудовото правоотношение при наличието на заявление по чл. 326, ал. 1 от КТ с неспазено предизвестие, последващо заявление по чл. 326, ал. 1 от КТ с изтекъл 30 дневен срок на предизвестието и връчена след този срок заповед за дисциплинарно уволнение?; за това следва ли съдът да следи служебно за прилагането на сроковете по чл. 194 от КТ, при положение, че в исковата молба се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е немотивирана и незаконосъобразна? и за това следва ли съдът служебно да назначи повторна експертиза за факт, установяването на чието съществуване е от съществено значение за изхода на делото и в заключението на първоначалната експертиза не се отговаря на този въпрос? По отношение на горепосочените въпроси се твърди наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Първият от тях обаче не обуславя допускането на такова обжалване, доколкото съдът по съществото е отхвърлил всички искове, включително и този по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. В случая разглеждането на последния иск е обусловено от отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, което означава, че трудовото правоотношение на И. М. О. е прекратено и то на основанието вписано в трудовата му книжка. Дали фактическите констатации на въззивния съд в тази насока са правилни не може да бъде проверявано в настоящето производство, а в посоченото от касатора решение № 873/18.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1757/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. този въпрос не е разглеждан. В същото решение не е разглеждан и разрешаван въпросът за конкуренцията между две основания за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и то не може да обоснове допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по втората част от първия въпрос. По отношение на втория въпрос съществуването на допълнителното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се обосновава с решение № 1506/10.12.199 година, постановено по гр. д. № 408/1999 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., в което е прието, че тези срокове са преклузивни и за изтичането им съда следи служебно. Към настоящият момент обаче това становище е изоставено и е прието, че съдът не следи служебно за спазването на сроковете по чл. 194 от КТ-решение № 297/03.10.2014 година, постановено по гр. д. № 7528/2013 година, решение № 167/30.07.2014 година, постановено по гр. д. № 6368/2013 година и решение № 23/02.02.2016 година, постановено по гр. д. № 4553/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което само общото оспорване на заповедта като немотивирана и незаконосъобразна не е достатъчно съдът да обсъжда дали работодателят е допуснал нарушение на чл. 194 от КТ. За третия от въпросите съществуването на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се обосновава с позоваване на решение № 267/04.03.2014 година, постановено по гр. д. № 30/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 542/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1083/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Въпросът обаче не може да послужи като общо основание за допускане на исканото касационно обжалване, тъй като съдът не е приел, че вещото лице от допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза не отговаря на въпроса. Въззивният съд твърденията и възраженията на И. М. О. в тази насока и е приел същите за неоснователни, като не е посочил, че вещото лице не дава отговор на поставените му въпроси, както твърди касатора. Освен това с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. М. О. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпроса за това длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в случаите, когато изтича срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 от КТ, при започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание и поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ и допустимо ли е при започнало реализиране на елементите на едно основание за уволнение, изпълнението на този фактически състав да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението? Така поставения въпрос е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, които са обусловили крайния изход от спора, като по отношение на същия не е установено наличието на съдебна практика. Поради това за него е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл са и твърденията на И. М. О.. Предвид на изложеното н са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 319/23.05.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2022 година, по подадената срещу него от И. М. О., касационна жалба с вх. № 7373/30.06.2022 година и такова трябва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение