Решение № 277 от 10.12.2024 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 246/2024 г.

Предявен е иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Излага се от ищцата, че атакуваната заповед се дължи на лошото, преднамерено и недобросъвестно отношение на директорката на ответното училище.Още в края на 2016г откогато същата била назначена за директор започнала да се държи лошо с ищцата, да я кара да върши несвойствена работа, да носи и реди дърва пи друга тежка физическа работа.Това продължило и през 2017г, като същата непрекъснато се заяждала с ищцата, опитвала се да я злепостави пред учителския и друг персонал. Потърсила защита от Комис5ията за защита от дискриминация, било образувано административно производство, комисията обявила, че директората е осъществила дискриминация по отношение на ищцата.Ищцата излага данни за предходно образувано между страните дело, по което са били уважени искове на същата срещу ответника по чл.344, ал.1, т.1, 2 от 3 от КТ. Конкретния повод за наложеното му наказание счита, че било проведено общо събрание на училището на 08.12.23г, на което директорката поискала да върнат парите, които им били дадени за дрехи.Ищцата и колежките и възразили, станал скандал, отношенията с директорката отново ескалирали.Допълнително се влошили заради изискана от тях и реализирана среща при Областния управител, заради това, че поискали да им премахнат парите за дрехи и допълнително материално стимулиране. На 20.12.23г директорката извикала хигиенистките в училището и им казала, че нарушават трудовата дисциплина, като не спазват работното време.Поискала от тях писмени обяснения и се опитала да им връчи покана за това.Поискали да се запознаят в какво точно се изразява нарушението им, както и документацията, но им било отказано.Поискали да им се връчи и ясна заповед за работното време, но такава им била отказана.Поискали и графици за почистване на тоалетни, училищен двор и спортна площадка, но госпожата им казала, че няма такива задължения и че трябва да си получат поканите.След като отказали, директорката казала, че ще им ги изпрати по пощата.Потърсили съдействие от Кмета на селото, същият дошъл с тях в училището и сам се уверил, че няма работно време на персонала на училището.Поискал от директорката да се разберат, но тя отказала. В началото на м.януари получила покана от директорката да даде писмени обяснения и от същата научила и новото си работно време.До този момент знаела, че са на работа от 6, 30ч сутринта до 12.30ч И след това от 15, 30ч до 17, 30ч. С поканата разбрала, че новото им работно време е разбито по друг начин.На 05.01.2024г дала писмени обяснения, също така и обяснения за отсъствието си на 14.12.23г, което е отработила със знанието на директорката. Всъщност на 14.12.23г и се обадила комшийка, че в къщата и нещо пуши и се наложило спешно да отиде до в къщи.Живее на 1, 5км, ап била забравила включена ютия. На 19.02.2024г ги повикали в дирекцията да получат заповедите си да дисциплинарно наказание.Там се запознала със съдържанието, отказала да я получи, тъй като счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко.Получила същата по –късно по пощата. Заповедта е незаконосъобразна, неправилна и прекалено тежка.Директорът е трябвало да и връчи заповед за новоприетото работно време или най-малкото да и даде точни и ясни указания относно същото.Счита, че не е спазена нормата на чл.127, ал.1, т.5 от КТ, директорката е проявила небрежност и не и е дала ясни и точни указания за работното време и неговото спазване.Директорката не е извършила ясно и конкретна преценка за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание. На следващо място заповедта се позовава на съставени протоколи, от които притежава копие само на един такъв.От същия не става ясно кой е извършил проверката и кой е установил нарушенията, същият е подписан от персонал на училището, в различни времеви период. Моли да бъде отменена, като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и несъразмерно тежко на извършеното нарушение атакуваната заповед. Позовава се на писмени и гласни доказателства. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.Възразява се против всички твърдения на ищцата зап наличие на лошо, преднамерено и недобросъвестно отношение от страна на директора на училището.Изложеното от ищцата, че е натоварена с несвойствена работа не отговаря на истината.Посочената от ищцата работа влиза в задълженията и по длъжностна характеристика.На 12.12.23г, на 13.12.23г и на 14.12.23г от директорката на училището, в присъствието на служители на същото са констатирани извършени дисциплинарни нарушения от ищцата, за всяко от които е съставен протокол.Възразява се срещу твърденията на ищцата, че не е запозната с това в какво точно се изразява извършеното от нея нарушение.В срока по чл.194, ал.1 от КТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.193 от КТ, директорката на училището е поискала писмени обяснения за подробно описани нарушения, в три точки, които са посочени.Тези нарушения не се отричат от ищцата, нито в писмените обяснения, нито в исковата молба, като единствено е изложен мотив за отсъствието, с твърдения, че работното време е до 12, 30ч. Ищцата признава, че е напуснала на 14.12.23г работа в 9, 50ч и не се е появила до 13ч.Не отговаря на истината твърдението, че е отработвала тези часове в периода между 13ч и 15ч.Директорката нито е известена за това, нито го е разрешавала.За нарушенията, описани в поканата за даване на обяснения, е наложено дисциплинарно наказание и точно тези нарушения се съдържат и в атакуваната заповед.Ищцата е отказала да получи поканата, но е представила своите обяснения в срок до 05.01.2024г. Предвид извършените нарушения на трудовата дисциплина, на служителя е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с мотивирана заповед, при спазване на процедурата, предвидена в КТ.Заповедта е връчена на ищцата на 19.01.2024г, в условията на отказ.Получена е и по пощата на 23.01.2024г. Неоснователни са твърденията на ищцата, че не е уведомена за работното си време, както и че директорката на училището не е спазила чл.127, ал.1, т.5 от КТ.Ищцата е взела участие на общото събрание на работниците и служителите на училището, проведено на 08.09.23г, на което директорката е започнала присъстващите с правилника за вътрешния трудов ред.Ищцата е запозната със съдържанието на заповедта и правилника, което е удостоверено от нея чрез полагане на подпис. Позовава се на писмени и гласни доказателства. От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите с, както и заключението на съд.-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. Б., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: Ищцата З. М. С. от с, Лов.обл., работи в с, Лов.обл., като заема длъжността „чистач/хигиенист“, код по с На 08.09.2023 година било проведено Общо събрание на училището, на което присъствала и ищцата/присъствен списък на стр.54 от делото/, на което бил приет Правилник за вътрешния трудов ред в училището-решение №1 от протокол №4/08.09.2023г. Решението е взето единодушно. Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в училището, работното време на чистачите/хигиенисти/чл.55 от Правилника/, е както следва: -От 6.30ч до 8.00ч./1ч и 30м./. -От 8.00ч до 8.30ч почивка. -От 8.30ч до 13.00ч/4ч и 30м./. -От 15.30ч до 178.30ч./2ч/. Със Заповед №496/14.09.2023г на Директора на училището е утвърден Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2023/2024 година. В приложен списък към Заповедта, респ.за запознаване със същата фигурира и подписа на ищцата/стр.26 от делото/. Приложени са поделото констативни протоколи №25/12.12.23г, №27/13.12.23г и №28/14.12.2023г, в които са отразени следните факти: -На 12.12.23г установено, че ищцата и другите чистачи/хигиенисти, са напуснали училището към 11.50ч и до 13.00ч не са се появили на работа.Вписани са свидетели на установяване на дисциплинарното нарушение, констатирано от Директора на училището. -На 13.12.23г е установено че ищцата и другите чистачи/хигиенисти са напуснали училището към 11.55ч и до 13.00ч не са се появили на работа.Вписани са двама свидетели на установяване на дисциплинарното нарушение. -На 14.12.23г е установено, че ищцата е напуснала работното си място, като си е тръгнала в 9.50ч без да поиска разрешение.От гласните доказателства се установява, че същата е дошла на работа в 13.00 аса. С писмено искане/покана/стр.8 от делото/ от директора на училището до ищцата, са поискани писмените и обяснения за посочените нарушения на трудовата дисциплина, които са детайлно описани в искането.Ищцата е отказала получаване на поканата, който факт е удостоверен с отказа на трима свидетели. В определения от работодателя срок-до 05.01.2024г, ищцата е депозирала писмени обяснения/стр.9 от делото/, в които е отразила, че до 15.12.23г работното и време е било до 12, 30ч и от 15.30 до 17, 30ч.Посочила е, че не е уведомена за ново работно време, което е цитирано в поканата за даване на обяснения.Отразено е, че на 14.12.23г ищцата е отработила часовете си във времето от 13.00ч до 17.30ч. Със Заповед №165/19.01.2024г на Директора на с, Лов.обл., на основание чл.195, ал.1ь, в-ка с чл.187, ал.1, т.1 от КТ, в-ка с чл.188, т.2 от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.Ищцата е отказала да получи заповедта, който факт е удостоверен с подписа на 10 свидетели. По делото са представени и други писмени и гласни доказателства, респ. заключение на съд.-техническа експертиза, които съдът приема за ирелевантни към предмета на спора и не цени същите. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 357, във вр. чл. 188, т. 2 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на формално основание. Това е така, тъй като при преценка на неговата законосъобразност, съдът проверява съществуват ли посочените от работодателя факти. В този смисъл, непосочването на конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния контрол, като затруднява и работника с оглед организиране на защитата му. Съдът не може да извършва проверка извън данните в заповедта. Работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава наказанието. Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ води до невъзможност да се установят конкретните нарушения, съответно да се определи предмета на съдебния контрол, поради което съдът следи и служебно за спазването й. В настоящия случай съдът намира, че в процесната заповед са спазени всички тези законови изисквания. Нарушенията са конкретизирани с посочване на извършителя, времето, мястото и фактическите обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите основания, т. е. налице са всички факти, с които се обосновава дисциплинарното наказание. Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да дадат възможност на наказания служител да осъществи ефективна защита, както и възможност за съда да осъществи възложения му от закона правораздавателен контрол. Несъмнено установено по делото е също така, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани писмени обяснения в 7-дневен срок от извършване на последното нарушение/на 14.12.23г./именно във връзка с извършените дисциплинарни нарушения - предмет на исковото производство. Ищцата е депозирала писмени такива, което от своя страна означава, че е разбрала какви точно нарушения й се вменяват. Настоящият състав намира, че изискването на чл. 193 КТ е удовлетворено и на ищцата е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита. В контекста на изложеното, съдът приема и че са спазени сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора – за осъществяване на нарушенията и съответствието им с наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване, може да бъде осъществена. Оспорването с исковата молба на заповедта на формално основание е изцяло неоснователно, въпреки липсата на конкретни доводи. Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е основано на твърдения за извършени три дисциплинарни нарушения. На първо място, следва да се изясни въпросът дали сочените обстоятелства съставляват дисциплинарно нарушение. За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с трудовата му функция. По аргумент от чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Неизпълнението може да се изразява в действие или бездействие. Когато нарушението се изразява в бездействие във всички случаи това бездействие следва да кореспондира с конкретно задължение на работника, възложено му от работодателя. В случая, както това е отразил работодателя и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е вменено на ищцата нарушение по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, Цитираната разпоредбата предвижда, че нарушение на трудовата дисциплина е закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. Възражението на ищцата, че не е била запозната с работното си време, установено с Правилника за вътрешния трудов ред и поради това се касае за неизпълнението на задълженията на работодателя по чл.127, ал.1, т.5 от КТ, не се споделят от решаващия състав. Работното врече за длъжността чистач/хигиенист в ответното училище е била установено с Правилния за вътрешния трудов ред, на Общо събрание на училището, на което е присъствала и ищцата.Твърденията за това, че всички въпроси са били гласувани „амблок“, с едно единствено решение, не се доказа в процеса, с оглед приложения протокол №4/08.09.2023г от общото събрание и гласуването, проведено за приемане на Правилника с решението по т.1 от дневния ред. От данните от съд.-техническата експертиза се установява, че обстойни дебати са били проведени по други точки от дневния ред на събранието. Правилникът е бил утвърден с изрична заповед на Директора на училището-№496/14.09.2023г, която е била връчена на ищцата, видно от положения от същата п одпис-стр.26 от делото. С оглед изложеното, съдът намира за недоказани твърденията и, че не е била запозната с работното си време за длъжността, установена с Правилника за вътрешния трудов ред.Освен изложеното, доводите и за наличие на различно работно време, установено в периода до 15.12.2023 година, съобразно писмените и обяснения, не се подкрепят от данните по делото.т.е. не се установява такова работно време, каквото се твърди в писмените обяснения и показанията на част от разпитаните по делото свидетели. Нарушенията на трудовата дисциплина се установяват с приложените по делото констативни протоколи №скато в същата насока са и ангажираните от ответника гласни доказателства/свидетелите с и на И. Р. С. за нарушението на 14.12.2023 година/. На следващо място, спорът се концентрира върху съразмерността на наложеното от работодателя наказание с извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение (така Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС и др.). По въпроса относно критериите при преценка тежестта на нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ е създадена задължителна съдебна практика, според която преценката на критерия - тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно - доколко са свързани с по- висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В този смисъл и решение, постановено по гр. Дело № 1417/2011 г. по описа на ВКС на Р.България. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице неизпълнение на трудовите задължения на ищцата. Съдът споделя обаче доводите на ищцата, че тежестта на наложеното й наказание не е съобразено с характера на нарушенията и липсата на вредоносен резултат. В системата на дисциплинарните наказания, посочени в чл. 188 КТ, това е средното по тежест наказание, тъй като санкционните му последици са порицателни и предупредителни. Заеманата от ищцата длъжност обаче не е ръководна, както и съдът приема, че не е такава с голяма обществена значимост. Не се касае за хипотезата на оказано от работодателя по-високо доверие, респ. да се касае за задължения, свързани и с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Касае се за неуплътняване на работното време на ищцата, което на 12. И 13.12.2023г се е изразило в напускане/отсъствие от работа в продължение на 1 час, а на 14.12.2023г в продължение на 2 часа. От това нарушение/нарушения обаче не са произлезли никакви вредни последици. На следващо място: От документите от трудовото досие на ищцата не се установява да са и били налагани дисциплинарни наказания, напротив, наложено наказание „уволнение“ е било отменено от съда. Не на последно място: Съдът отчита и данните за отношение на ищцата към извършеното, респ. неоспорените данни по делото за това, че след санкцията на работодателя, както ищцата, така и останалите чистачи/хигиенисти спазват стриктно работното си време. В предвид изложеното предявеният конститутивен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от КТ, ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски в производството, възлизащи на сумата от 400.00 лева, а по сметка на Районен съд-Тетевен да заплати съдебни разноски в размер на 400.00 лева/изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице/, както и държавна такса в размер на 50.00 лева. Мотивиран от гореизложеното, съдът