Решение № 3188 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба на „Скин Про“ ЕООД, ЕИК 206800200, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя В. С. Т., против принудителни административни мерки - „предписания“, обективирани в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокол за извършена проверка № ПР2434530/30.10.2024 г. съставен от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място]. С ПАМ в оспорените части са дадени задължителни предписания на жалбоподателя, както следва: по т.2 - в срок до 31.10.2024 г. да удостоверява писмено постъпването на работниците и служителите на работа, съгласно чл.63, ал.4 от КТ; по т.3 - в срок до 15.11.2024 г. да начисли до пълния размер договореното трудово възнаграждение на А. И. И. за периода м.януари-м.август 2024 г. по трудов договор от 01.01.2024 г., съгласно чл.128, т.1 от КТ; по т.4 – в срок до 15.11.2024 г. да изплати до пълния размер договореното трудово възнаграждение на А. И. И. за периода м.януари - м.август 2024 г. по трудов договор от 01.01.2024 г., съгласно чл.128, т.2 от КТ; по т.5 - в срок до 15.11.2024 г. да начисли и изплати до пълния размер обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. И. И., съгласно чл.224, ал.1 от КТ и по т.6 - в срок до 15.11.2024 г. да запознае всички работници и служители с Правилника за вътрешния трудов ред и Правилата за работна заплата, съгласно чл.127, ал.1, т.5 от КТ. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност и необоснованост на административния акт в оспорените му части, поради постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обусловило противоречие на дадените задължителни предписания с материалноправни разпоредби на закона. Счита, че задължителните предписания са дадени при неизяснена фактическа обстановка и в същите липсват относими към конкретните мерки мотиви. По същество намира, не са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. В жалбата са изложени подробни доводи за липсата на нарушенията, за преустановяването на които са дадени задължителните предписания и неправилност на констатациите на контролните органи, поради неверни фактически установявания или поради неправилно тълкуване на закона относно дължимото от работодателя поведение. От съда се иска оспорените задължителни предписания на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] да бъдат отменени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – София, изпраща административната преписка, чрез пълномощник – ст.юрисконсулт М. Т. в представено по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че ПАМ са съответстващи на материалноправните разпоредби на закона, при безспорно установени в хода на проверката допуснати от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство, за което излага доводи по всяко от обжалваните предписания. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на бъдещите предявени разноски от жалбоподателя. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка със сигнал, подаден от А. И. И. в периода 05.09.2024 г. - 30.10.2024 г., от гл. инспектор Е. Х. и ст. инспектор Ц. Д. - служители в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, е извършена проверка на дружеството „Скин Про“ ЕООД, в качеството на работодател по спазване на трудовото законодателство. Проверката е извършена на 05.09.2024 г. на място в обект – студио за красота, находящо се в [населено място], [улица] и на 24.10.2024 г. по изискани и представени документи. При проверката на място е присъствал В. Т. - управител на „Скин Про“ ЕООД. При двете проверки от дружеството са били представени документи, а при тази на място от работниците са били попълнени и декларации относно спазването на трудовото законодателство. За резултатите от проверките е съставен Протокол за извършена проверка от 30.10.2024 г., връчен на В. Т. на дата 04.11.2024 г. В протокола са констатирани нарушения, описани по пунктове (от 1 до 8), с посочване и на нормите от съответните закони/подзаконови нормативни актове, които според контролния орган са нарушени. Въз основа на така констатираното ответникът по жалбата, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ е издал съответните задължителни предписания, формулирани в 8 точки, инкорпорирани в съдържанието на протокола за извършена проверка. Задължителните предписания, както и целият протокол, са подписани от извършилите проверката контролни органи и от управителя на „Скин Про“ ЕООД, на който са връчени на дата 04.11.2024 година. Дружеството е оспорило тези от тях, дадени т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокола за извършена специализирана проверка, с жалба подадена пред АССГ чрез ДИТ – София, като жалбата е изпратена чрез куриер на 15.11.2024 г. и входирана в ДИТ-София на 26.11.2024 г., съобразно дадения й входящ номер от деловодството на ответника. Делото с определение № 25985/05.12.2024 г. по адм.д. №11943/2024 г. на АССГ е изпратено по компетентност на АдмС-Бургас. Съобразно заявеното в жалбата, предмет на настоящото производство са следните дадени от инспекторите в ДИТ задължителни предписания към дружеството – работодател, а именно: да удостоверява писмено постъпването на работниците и служителите на работа; да начисли до пълния размер договореното трудово възнаграждение на А. И. И. за периода м.януари-м.август 2024 г. по трудов договор от 01.01.2024 г.; да заплати до пълния размер договореното трудово възнаграждение на А. И. И. за периода м.януари-м.август 2024 г. по трудов договор от 01.01.2024 г.; да начисли и изплати до пълния размер обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. И. И.; да запознае всички работници и служители с правилника за вътрешния трудов ред и правилата за работна заплата. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети документите, изпратени от директора на Д „ИТ“ – [населено място], като съдържащи се в административната преписка, вкл. тези приложени към жалбата, както и заповед № 134/13.03.2015 г., заповед № 238/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и длъжностни характеристики за длъжността „главен инспектор“ и „старши инспектор“ в ДИТ – София. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от адресата на оспорения административен акт в преклузивния срок за оспорване и срещу акт, който има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, представляващ „Предписания“ по чл. 404, ал. 1 от КТ, имащи характер на принудителна административна мярка (ПАМ), които съгласно изричната разпоредба на чл. 405 от КТ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство са издадени предписания под формата на ПАМ на основание чл. 404, ал. 1, т.1 и т. 12 от КТ, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2434530/30.10.2024 г. съставен от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], в частта по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от посочения протокол. При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), конкретно изброени в т. 1-12, като по т. 1 могат да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, а по т.12 да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Съдът приема, че оспорваните задължителни предписания са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в пределите на материалната им компетентност, определена с чл. 404, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 399 от КТ. Според приложимата норма на чл. 399, ал. 1 КТ ИАГИТ осъществява контрол по спазване на трудовото законодателство, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение и за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като контролните органи на Агенцията могат да прилагат предвидените в Кодекса ПАМ. Не е спорно и, че оспорените принудителните мерки са наложени от служители, заемащи длъжност „Г. инспектор“ и „Старши инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, които по силата на цитираните норми имат такива правомощия, а видно от представените заповеди № 134/13.03.2015 г., № 238/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и длъжностни характеристики за длъжността „главен инспектор“ и „старши инспектор“ в ДИТ – София, издалите предписанията служители са действали и в рамките на териториалната си компетентност. Предвид това, съдът приема, че оспореният акт – задължително предписание по чл. 404, ал. 1 КТ, е издаден от компетентен административен орган, в пределите на предоставената му от закона власт. Оспорените задължителни предписания са издадени в писмена форма и съдържат приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същите е посочено правното основание за издаването им и се съдържа описание на нарушенията трудовото законодателство, които според контролните органи са били допуснати от работодателя. Проверката на място в обекта е извършена в присъствието на управителя на дружеството. Екземпляр от протокола с който са приключили проверките, съдържащ и задължителните предписания, е надлежно връчен на „Скин Про“ ЕООД – [населено място], чрез управителя В. Т., на дата 05.11.2024 година. С оглед на което същите са издадени при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. При преценката на всяко от оспорените задължителни предписания за съответствие с материалния закон, съдът намира следното: По отношение на предписание по т.2 от протокола: С ПАМ е предписано, постъпването на работниците и служителите в дружеството да се удостоверява писмено съгласно чл.63, ал.4 от КТ, като е даден срок за изпълнение - 31.10.2024 година. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че при проверката на трудовото досие на Д. Ю. Ш., на длъжност „медицински козметик“ не са установени данни да е удостоверено писмено постъпването й на работа, което контролните органи са квалифицирали като нарушение на чл.63, ал.4 от КТ. Видно от представеното по време на проверката трудово досие на Д. Ш. е, че същата е сключила трудов договор № 10/30.08.2024 г. на длъжност „медицински козметик“ при 4 часов работен ден и основно месечно възнаграждение от 467 лв. В досието се съдържа и Справка за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх. № 30Е000795256/30.08.2024 г., надлежно връчена на работника срещу подпис, декларация от 29.08.2024 г. на работника за запознаване с правилника за вътрешен трудов ред, декларация за обработка на личните данни, лист от начален инструктаж по безопасност и здраве при работа (л.25 - 28) Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В случая от приложените по делото доказателства - трудов договор № 10/30.08.2024 г. е видно, че за Д. Ш. е налице валидно трудово правоотношение. В сключения трудов договор от 30.08.2024 г. в графата „работника е постъпил на работа на“ е отбелязана дата 01.09.2024 г. – денят, следващ сключването на трудовия договор, но липсва подпис на работника в посочената графа. (л.28). Не е удостоверено писмено с подпис на работника „началото на изпълнение“ на трудовите задължения по договора. Противно на твърденията на жалбоподателя, подобен извод не може да се направи и от приложената по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, удостоверяваща, че трудовият договор е регистриран в ТД на НАП и че лицето е получило същата. Датата на връчване на справката няма отношение към началото на изпълнение на трудовата функция. Получаването на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ единствено удостоверява запознаване на работника/служителя, че сключения трудов договор е регистриран и че същия може да бъде допуснат до работа, но началото на изпълнение на трудовите функции следва да се удостовери писмено при самото постъпване на работа на работника/служителя. За да се приеме, че един работник е допуснат до работа е необходимо да започне да изпълнява задълженията си по трудовия договор, което да следва да е удостоверено писмено. Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че от страна на „Скин Про“ ЕООД, като работодател не са представени писмени доказателства удостоверяващи началото на изпълнението на задълженията по трудовия договор от страна на Д. Ш., поради което е осъществен състава на нарушение на чл. 63, ал. 4 от КТ. Поради което ПАМ в тази част е законосъобразна. По отношение на предписания по т.3, т.4 и т.5 от протокола: С ПАМ е предписано работодателя „Скин Про“ ЕООД да начисли и изплати до пълния размер договореното трудово възнаграждение на А. И. И. за периода м.януари - м.август 2024 г. по трудов договор от 01.01.2024 г., съгласно чл.128, т.1 и т.2 от КТ; да начисли и изплати до пълния размер дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. И. И., съгласно чл.224, ал.1 от КТ. С т.3, т.4, т.5 от дадените предписания е даден срок – 05.11.2024 г. за изпълнение на същите. Предписанията са дадени във връзка с констатации, че при прегледа на трудовото досие на А. И. И. било установено, че същата е изпълнявала длъжността „медицински козметик“ по трудов договор № 5/19.09.2023 г. и договорено месечно възнаграждение от 780 лв. Към административната преписка бил приложен и трудов договор от 01.01.2024 г. сключен между посоченото лице и „Скин Про“ ЕООД за длъжността „директор/мениджър“ с договорено възнаграждение [рег. номер]. В сведение управителя на „Скин Про“ ЕООД посочил, че поради искано увеличение на трудовото възнаграждение, счетоводителката вместо допълнително споразумение е изготвила нов трудов договор. В. И. отказала да и бъдат удържани дължимите осигуровки върху договорената сума [рег. номер]. и договора не произвел действие, като в сила останал договор № 5/19.09.2023 г. Предвид тези констатации административния орган приел, че работодателя съобразно представените ведомости за заплати е начислили и изплатил основно трудово възнаграждение на И. в размер на 933 лв., вместо договорените 2000 лв. По делото, като част от административната преписка са представени трудов договор № 5/19.09.2023 г. (л.78) и Справка за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх. № 02388233105152/19.09.2023 г., декларация от 19.09.2024 г. на работника за запознаване с правилника за вътрешен трудов ред (л.92), декларация за обработка на личните данни, лист от начален инструктаж по безопасност и здраве при работа (л.94), таблици за отчитането за явяване/неявяване на работа за м.януари-м.август 2024 г. (л.32-45), длъжностна характеристика за длъжността „медицински козметик“ (л.90-91), заповед № 18/01.12.2023 г. по чл.118, ал.3 от КТ (81), заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 21/28.08.2024 г. (л.96) и Справка за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх. № 30Е000810424/02.09.2024 г. (л.97), разписка от 04.09.2024 г. за получени 2 бр. трудови книжки (л.77), трудов договор от 01.01.2024 г. (л.101-109) Видно от посочените доказателства е, че на 19.09.2023 г. е бил сключен трудов договор с № 5 между „Скин Про“ ЕООД като работодател и А. И. И. – изпълнител, с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Страните са се съгласили работникът да изпълнява длъжността „медицински козметик“. В договора е определено работно време 8 (осем) часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева. Уговорен е и размер на платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ – 20 работни дни. Размерът на трудовото възнаграждение е изменян със заповед № 15/29.09.2023 г. от 780 лв. [рег. номер]. и със заповед № 18/01.12.2023 г. от 780 лв. на 933 лв., като в последната заповед е посочено, че същата влиза в сила от 01.01.2024 г. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, за което по делото е представена Заповед № 21/28.08.2024 г. и Молба от работника И. от 31.08.2023 г. Пред контролните органи, от работодателя са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения по договора от 19.09.2023 г. в пълен размер на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението й. „Скин Про“ ЕООД, в качеството му на работодател е начислявал във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работника А. И. за положения от нея труд. Установява се наличие на плащане на трудово възнаграждение в размер, уговорен с Трудов договор № 5/19.09.2023 г., както и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на договора. От А. И. на 04.09.2024 г. е подаден сигнал до ДИТ – София за неспазване на трудовото законодателство от бившия й работодател „Скин Про“ ЕООД, изразяващо се в неизплатени трудови възнаграждения по договора от 01.01.2024 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Към сигнала е приложен трудов договор от 01.01.2024 г. и копие от трудова книжка. Спорния въпрос по делото е по отношение на това дали е налице дължимо вземане на И. по отношение на неначислено и неизплатено трудово възнаграждение до пълния размер [рег. номер]. по договора от 01.01.2024 г. и съответно дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. И. И. по същия договор. За да дадат оспорените в настоящото съдебно производство предписания по т.3, т.4 и т.5 от протокола, контролните органи са приели, че е било налице валидно трудово правоотношение между А. И. и „Скин Про“ ЕООД по трудов договор сключен на 19.09.2023 г., като липсва начисляване и изплащане на трудово възнаграждение договорено с договор от 01.01.2024 г. по който А. И. и „Скин Про“ ЕООД са постигнали съгласие за заплащане на договореното възнаграждение в размер [рег. номер]. за периода м.януари-м.август 2024 г. Обстоятелствата по делото и съдържанието на оспореното в настоящото производство предписание (т.3, т.4 и т.5) сочат на наличие на спорни трудовоправни отношения между А.И. и нейния работодател с оглед твърдението на последния, че договора от 01.10.2024 г. не е произвел действие и същия не е изпълняван. От обстоятелствената част на предписанията и конкретно предприетата ПАМ е видно, че всъщност спорът между служителя и неговия работодател е за наличие на фактическо изпълнение на договора от 01.01.2024 г. и дължимото се въз основа на същия трудово възнаграждение и съответното обезщетение за периода от м. януари 2024 г. до м. август 2024 г. Направените констатации на органите на Инспекция по труда, че се дължи трудово възнаграждение и обезщетение до пълния размер [рег. номер]. по договора от 01.01.2024 г. за периода от м. януари 2024 г. до м. август 2024 г. са неправилни и необосновани. Такива изводи, административните органи не са компетентни да направят, тъй като е налице спор по въпроса за фактическото изпълнение на вменените с посочения договор трудови функции и съответно дължимостта на определеното с него възнаграждение, което се дължи на служителя за съответен период. С посочения договор съществено е изменено съдържанието на трудовото правоотношение, касаещо изменение на характера на работата (промяна на длъжността) и размера на възнаграждението. Органите на ДИТ неправилно са приели, че се касае единствено за изменение на трудовото правоотношение в частта на размера на трудовото възнаграждение. В случая е налице изменение и в заеманата длъжност, поради което е необходимо работника фактически да е осъществявал функциите за посочената длъжност „директор/мениджър. Не е достатъчно наличието на подписан трудов договор, а следва да е установено реално осъществяване на трудова дейност в рамките на това правоотношение. Т.е. касае се за трудовоправен спор, който е извън приложното поле на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ. От събраните по делото доказателства е видно, че контролните органи са извършили проверка при условията на несъществуващо трудово правоотношение – прекратено на 01.09.2024 г., а проверката е започнала на 05.09.2024 г. Вземането по неизплатено трудово правоотношение не е безспорно установено. По договора от 01.10.2024 г. липсват доказателства за датата на започване на изпълнение на трудови функции за длъжността директор/мениджър. Липсва писмено удостоверяване, че лицето е започнало да осъществява функциите за посочената длъжност. Липсва длъжностна характеристика, връчена на работника. Нещо повече, И. за периода м.януари 2024 г.- м.юли 2024 г. се е подписвала върху ведомостта за заплата върху основна месечна заплата от 933 лв. От административния орган не са събрани доказателства за реалното изпълнение на договора от 01.01.2024 г. Още повече, че е налице в тази връзка възражение от страна на работодателя. Налице е спор по фактическото изпълнение на изменен трудов договор, по отношение на характера на работата (от длъжността „медицински козметик“ в длъжността „директор/мениджър“), който не може да бъде разрешен от административния орган, нито от настоящия съдебен състав. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за издаване на ПАМ и административният орган няма правно основание за издаване на оспорените предписания пот.3, т.4, т.5 на основанията в чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, тъй като общата възможност да се дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, не включва разрешаване на трудовоправни спорове между работника/служителя и работодателя. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт е материално незаконосъобразен в степен, засягаща негова валидност, тъй като по същество инспекцията, действайки като своеобразна особена (несъдебна) юрисдикция, е иззела и разрешила трудовоправен спор, подведомствен на съответните съдилища в страната по общото правило на чл. 357, ал. 1 КТ. Този съществен порок обосновава и извода на настоящия състав за нищожност на атакувания административен акт, поради което следва да се обяви и неговата нищожност в тази му част. По отношение на предписанието по т.6 от протокола: С ПАМ е предписано работодателя да запознае всички работници и служители с Правилника за вътрешния трудов ред и Правилата за работна заплата, съгл. чл.127, ал.1, т.5 от КТ. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ е предписанието по т. 6. В чл. 127, ал. 1 от КТ са установени задълженията на работодателя за осигуряване на условия за работа. Т. задължение според т. 5 на цитираната норма е на работника да бъдат дадени указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред, с вътрешните правила за работната заплата и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В случая по делото са представени декларации от работниците че са запознати с правилника за вътрешния трудов ред, както и справка за извършен инструктаж, но липсват доказателства за запознаването на същите с правилата за работната заплата. Не са ангажирани доказателства посоченото задължение да е било изпълнено от работодателя „Скин Про“ ЕООД, поради което даденото в тази връзка предписание по т. 6 е законосъобразно. По разноските: От жалбоподателя не са претендирани разноски. Разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, определени при съобразяване характера на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, са в размер на 100 лева, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съобразно отхвърлената част от жалбата, на страната се дължат разноски в размер на 40 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав