Решение № 469 от 15.6.2022 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1420/2022 г.

Производството по налагане на дисциплинарно наказание е уредено с императивни правни норми, за спазването на които съдът следи служебно, дори и без позоваване на допуснато процедурно нарушение от страна на уволнения работник. В КТ са посочени преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания. В случая е спазен предвидения в КТ двумесечен преклузивен срок. Съгл. чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да бъдат посочени нарушението, кога то е извършено, нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.. В заповедта с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е посочен не само законовия текст, но и какво е наказанието за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. На първо място, при разглеждане на трудови спорове, в които е налице елемент на налагане на дисциплинарно наказание, съдът следва да провери дали са били спазени всички формални изисквания на закона, по отношение на процедурата по издаване на заповедта. Винаги налагането на дисциплинарно наказание, а особено това важи за най - тежкото от тях - дисциплинарното наказание "уволнение", следва да бъде предшествано от дисциплинарна процедура, която е изключително точно разписана в закона и според правилата на която, уредени в чл. 193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. Установи се, че на 19.01.2022 г. до ищцата е о отправено искане за писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ от Директора на училището В.П., въз основа на постъпила жалба от г- жа С.П. - родител на ученичката в шести клас Х. М. П., относно проявено от ищцата отношение към ученичката, а именно: на 14.01.2022 г., около 10: 40 часа по време на междучасието, от страна на ищцата е била проявена агресия към детето, изразена в блъскане към стената в коридора на четвъртия етаж. Даден е пет дневен срок на ищцата да даде писмени обяснения, като е уточнено, че те се искат във връзка със започнало дисциплинарно производство спрямо ищцата. На 26.01.2022 г. в срока даден й с искането, ищцата е дала писмени обяснения за случилото се на 14.01.2022 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели от ищцовата и ответната страна се установи, че е имало видеозапис на случилото се и свидетелите Г. и В. са гледали видеозаписа, на който се е видяло, че М. се е затичала към тоалетната, хванала е ръката на Х., издърпала я е навън и я е блъснала към стената. Виждало се е как децата вземат хартии за ръце от тоалетната, няколко пъти са влизали и са взимали, отивали са до класната стая, хигиенистката е станала от стола, на който е седяла в коридора, отишла е до детето, хванала го е и го е блъснала в стената, за да вземе хартиите. Тя е вървяла към коридора, хванала я е за раменете и я е изблъскала в стената. С две ръце я е хванала за раменете. Свид. М. Г. - баба на детето Х.М.Х.П. сочи, че М. е позвънила на майка си по телефона, която е пуснала телефона на високоговорител и е чула детето да плаче, защото една от хигиенистките я е блъснала в стената и я е заплашвала, че щяла да я приварди след училище. Казала им е, че някакво дете е разляло нещо в класната стая и тя е излязла да вземе салфетки от тоалетната, за да попиела водата. Обяснила каква е причината, но хигиенистката се е държала много грубо с нея. Искала е майка й да отиде да я прибере. Твърди, че и друг път М.Г. е заплашвала децата, че след училище знаела какво да направи. След това детето не искало да ходи на училище, защото се е страхувало, но майка й и е обяснила, че няма от какво да се страхува. Видно от заповедта за дисциплинарно наказание е, че във вина на ищцата е вменено нарушение, квалифицирано по чл. 190, т.4 и т.7 от КТ-злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Злоупотреба с доверието на работодателя има в случаите, когато без да е налице имотна облага, работникът като се възползва от служебното си положение е извършил действия, които компроментират оказаното му доверие без значение е дали действията са извършени умишлено. За да се осъществи фактическият състав на нарушението по чл. 190, т.4, пр.1 от КТ не е необходимо непременно реализирането на облага, която може да настъпи по- късно, да не настъпи или да бъде предотвратена. Злоупотреба с доверието ще има и в случаите, когато с действията си работникът или служителят е злепоставил работодателя пред трети лица. / Р № 242/21.05.2012 г. по гр.д. № 932/11 г., ГVК., ІV г.о. на ВКС, Р № 86/25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/09 г., ГК, ІV г.о. на ВКС и двете постановени по реда на чл. 290 от ГПК /. Това нарушение е санкицонирано от законодателя, тъй като основно задължение на работника или служителя, вменено му в чл. 126, т.9 от КТ е да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие. Наказанието е наложено при спазване на дисциплинарната процедура, предвидена в кодекса на труда с императивни норми. Работодателят е поискал и получил писмени обяснения от ищцата за вмененото й нарушение- чл. 193, ал.1 от КТ, както и при изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал.1 от КТ- в двумесечния срок от откриването му. Атакуваната заповед е мотивирана съобразно нормата на чл. 195, ал.1 от КТ. Съгласно нея заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да съдържа задължителни и изчерпателно изброени реквизити-нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Според нея шщцата е извършила нарушение на трудовите си задължения, изразяващо се в грубо и агресивно поведение спрямо ученик от училището, като това е станало достояние на широк кръг ученици. Нарушението е формулирано ясно от обективна и субективна страна, така че наказаният да може да се защити както при започналото срещу него дисциплинарно производство пред работодателя, така и в един бъдещ съдебен процес. При преценката на свидетелските показания, в които се изтъкват относими към мотивите на заповедта за наказание факти, които съдът приема за достоверни, се налага извода, че са доказани нарушения на трудовата дисциплина, осъществени от М. Г., изразяващи се посоченото в заповедта грубо отношение към ученичката Х. – хващане за раменете и блъскане в стената, несвързано с изпълнение на трудовите задължения на служителя. С доказаното поведение към детето ищцата е уронила доброто име на училището. При никакви обстоятелства както учителите, така и останалия персонал в училището нямат право да нараняват физически или да налагат психически тормоз на децата в училището. Такова поведение от страна на ищцата е недопустимо. В случая са без значение причините, довели до действията на ищцата, като същата се позовава на обстоятелството, че учениците са разпръснали салфетки в коридора, поставени в тоалетните във връзка с Ковид пандемията. Според твърденията на св. Г. често салфетките са се използвали в училището, когато се намокри под или се е разляло нещо и на видеото се е виждало как децата вземат салфетки и влизат в класната стая. Не се установи ищцата да е направила забележка на децата за това, че разпръскват салфетки, не е проверила какво се случва в класната стая, в която ги носят, а се е насочила към детето Х. и я е блъснала в стената. Такова поведение не може да бъде оправдано, тъй като децата са поверени в съответното училище, да получават знания, като приоритет на педагогическия и помощен персонал е да бъдат защитавани от всякакви посегателства. При така направеното заключение за извършени дисциплинарни нарушения съдът дължи да извърши преценка и по реда на чл. 189, ал. 1 КТ. В предмета на тази преценка съобразно критериите на тази норма, която съставлява част от приложението на закона, е преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и на наложеното дисциплинарно наказание.Тази преценка обхваща съобразяване на обстоятелствата какво е извършено, при какви условия, поведението на нарушителя, личността му и вредните последици, които са настъпили. Съдът счита, че процесното нарушение на трудовата дисциплина, преценено със своите обективни и субективни признаци, се явява тежко и обосновава прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 190, ал.1 т. 4 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението. С оглед на гореизложените мотиви, съдът не намира основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание "Уволнение". Предявения иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като неоснователен, подлежи на отхвърляне. Фактическият състав за уважаване както на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така и на иска за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в следствие на уволнението, включва като кумулативен елемент признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото в настоящото решение съдът приема, че прекратеното трудово правоотношение е законосъобразно, то ищцата не може да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, нито да й бъде присъдено обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. По изложените съображения всички искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника сторените разноски в производството в размер на 710 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, съдът