РЕШЕНИЕ

№ 234

гр. Разлог, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20231240100529 по описа за 2023 г. Делото е образувано с ИМ, депозирана от Н.Б.Ч., с ЕГН•, адрес в г.Р., у.“Е.“№2, о.Р., о.Б., с/у ПГМСС, представлявана от Т.Д. – директор, с адрес: г.Р., у.“Е.Й.“№139. В ИМ се твърди, че ищецът е работил в ПГМСС, като последната заемана от него длъжност била „ст. учител по общообразователен предмет гимназиален етап - математика”. Със Заповед №РД12-741/31.03.2023 г на Директора на Гимназията, трудовото правоотношение било прекратено, като на ищцата било наложено дисциплинарно наказание - „уволнение”. Със заповедта било разпоредено изплащане на обезщетение за неползван отпуск, както и удържане на обезщетение по чл.221, т.2 от КТ. Ищецът намира издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна поради следното: 1. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана и не отговаряща на изискванията на чл.195 КТ. Сочи се също, че налагането на най-тежкото наказание „уволнение“ е мотивирано с наличие на други заповеди за налагане на наказания „забележка”, които обаче не могат да се обсъждат, доколкото същите не са влезли в сила и са предмет на съдебни спорове, които са висящи и към момента. 2. В Заповед №РД12-741/31.03.2023 г. текстовете били общи и бланкетни, като същите не обосновавали допуснати от страна на ищеца нарушения на трудовата дисциплина. 3. He било спазено изискването на чл.193 КТ, във вр. с искането на обяснения, които да касаят конкретни нарушения, които да са вменени на ищеца. Нарушено е било и изискването на чл.194 KТ, по отношение сроковете за налагане на наказанието. Изложеното било абсолютно основание за отмяна на заповедта без спора да се разглежда по съществото му. 4. Твърди се, че не е допуснато нарушение на трудовата дисциплина при постановяването на заповедта, като в тази насока се развиват подробни съображения, а именно, че не представлява дисциплинарно нарушение заснемането на списък с имена на ученици, който е свързан с изпълнението на заповед на Директора. Твърди се, че в атакуваната заповед е посочено, че заснемането представлява нарушение на чл.31 ал.20 от Правилата за вътрешния трудов ред, но също и че този текст не въвежда забрана за извършване на копия на документи /вкл. под формата на снимка чрез телефон/, както и боравенето с лични данни, а точно обратното - изрично указва правото на ищеца да работи с такива, като спазва принципите за добросъвестност и законосъобразност в тази дейност. Ищецът твърди, че правото да борави с всякакъв вид лични данни, свързани с работата му на преподавател, е дадено както със ЗПУО, така и с длъжностната му характеристика и в тази вр. в качеството му на „ст. учител по общообразователен предмет - гимназиален етап - математика" всекидневно е работел с личните данни на учениците, на които преподава, в това число имена, адреси, ЕГН и др., които са необходими за изпълнение на функциите му на преподавател. 5. Оспорват се изцяло твърденията в процесната заповед, че ищцата не е изпълнила задължението си за представяне на доклад за дейността на Методическото обединение. В тази вр. ищецът сочи, че с процесната заповед се смесват качеството на Председател на обединението и респ. качеството - „ст. учител”, респ. „класен”, които в случая са различни. Твърди, че изисканият от ищеца доклад е бил в качеството му на Председател на Методическото обединение, а не на учител и е касаел дейността на самото обединение. 6. По отношение на т.3 от горецитираната заповед, а именно че поради неподписване от ищеца на декларация, е препятствал осъществяване на задълженията на директора по чл.31, ал.1, т.I и 4 от наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, ищецът излага твърдения, че не става ясно какво е влиянието на неподписаната декларация относно спазването и прилагането на нормативната уредба, отнасяща се до предучилищното и училищното образование. Излага, че соченото нарушение не е конкретизирано и не се съдържа в заповедта, което е основание за отмяната му, като се развити подробни съображения в тази насока. 7. Ищецът счита уволнението му за тенденциозно, тъй като от страна на Директора тенденциозно и целенасочено се укривала информация от него, свързана с работата му, в тази вр. твърди, че е налице многократен отказ от предоставяне на преписи от документи, свързани с изпълнение на определените му задачи, като целта на тези действия била създаване на предпоставки за допускане на грешки или неточности в работата му, които да се използват за уволнението му и което представлявало злоупотреба с право от страна на работодателя, а не защита на правата му като такъв ч/з ангажиране на дисциплинарната отговорност. По отношение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, твърди следното: В резултат на незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение останал без работа, считано от 01.04.2023 г. В този смисъл работодателят дължал обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, като претендира, че дължимото обезщетение за целия 6-месечен период бил 7930, 00 лева. Ето защо ищецът иска от съда да постанови решение, с което: 1. да признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно и да отмени Заповед №РД12-741/31.03.2023 г на Директора на ПГМСС-Р. 2. да бъде възстановен на длъжността която е заемал преди уволнението, а именно: „ст. учител по общообразователен предмет гимназиален етап - математика” в ПГМСС-Р. 3. да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение по чл.225, ал.I от КТ, общо от 6760.00 лв, ведно със законната лихва от датата на предяваване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, представляващи: - 520.00 лв - обезщетение за времето, през което съм останала без работа от 01.04.2023 г. до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва в/у сумата от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата; - 6240.00 лв - обезщетение за времето, през което съм останала без работа от 01.06.2023 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва в/у сумата от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата; 4. да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ, общо от 1170.00 лв, ведно със законната лихва от датата на предяваване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, представляващи: разлика м/у полученото БТВ при друг работодател от 780.00 лв. месечно и дължимото от ответника БТВ от 1560.00 лв. на месец, за времето от 12.04.2023 г. до 31.05.2023 г. До приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е изменил размера на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като от първоначално определения размер от 6760, 00 лева, същият е увеличен до размера от 9066, 69 лева, допуснато е и изменение на претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ, изразяващо се в увеличение на същата с 1703.23 лв. като същата се счита за предявена вместо посочената в т.4 на петитума сума от 1170, 00 лева на 2873, 23 лева. като причина за това се явявало изчисленията, посочени във вариант втори на изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза, както и дължимост на обезщетение въз основа на Анекс от 10.08.2023 г. към КТД в с-мата на образованието. Претендират се направените разноски. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор, като посочва изрично кои твърдения оспорва и кои не. Твърди, че не оспорва твърдението, че м/у ищцата и ответника са налице валидни трудови правоотношения, както и не оспорва, че на ищцата е е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" с заповед №РД12-741/31.03.2023 г. Сочи, че оспорва всички останали твърдения посочени в ИМ, с изключение на посочените по-горе, а именно: 1. Счита, че заповед №РД 12-741/31.03.2023 г. е мотивирана и отговаряща на изискванията на чл.195 от КТ. В тази вр. сочи, че в процесната заповед е описана подробно фактическата обстановка, която работодателят е приел за установена при извършване на проверка за установяване на дисциплинарното нарушение, като от описаната фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи работодателят е установил, че ищцата е извършила 3 дисциплинарни нарушения, а именно, за всяко едно от които са дадени подробни мотиви. 2. Оспорва, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била мотивирана с наличието на други заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, които обаче не е можело да бъдат обсъждани, доколкото не са били влезли в сила и са предмет на съдебни спорове. Това твърдение сочи като неоснователно, тъй като обжалването на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание не спирали изпълнението на заповедта на работодателя. 3. Оспорва, че в заповед №РД12-741/31.03.2023 г. са посочени законови текстове, които са общи и бланкетни, като от същите не са били обосновани допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, като твърди че след като на ищцата е предоставен списък за съгласуване, то със заснемането му без да има разрешение или основание за това. последната е извършила нарушение на Правилата за вътрешния трудов ред в ПГМСС-Р. 4. Сочи, че ищцата не е изпълнява своите задължения като председател на Методическото обединение по възпитателна работа, като във вр. с установяване на верността на тези обстоятелства е била свикана комисия, която е дала доклад относно съдържанието на предоставения от ищцата такъв като председател на Методическото обединение по възпитателна работа. Именно въз основа на този доклад се установило неизпълнение на поетите задължения от ищцата. 5. Сочи като неоснователно и твърдението, че при постановяване на заповедта са били нарушени изискванията на чл.193 и чл.194 от КТ, като твърди, че за всяко едно от процесните нарушения, на ищцата е била предоставена възможност да депозира писмените си обяснения в разумен срок. 6. Оспорва и твърдението, че не представлява дисциплинарно нарушение извършването на копия на списъците на пътуващите ученици, като излага подробно съображения в тази насока. 7. Твърди също, че ищцата е допуснала дисциплинарно нарушение, тъй като е представила доклад на 20.02.2023 г., 13 дни след предоставения срок за представянето му (07.02.2023 г.), като в доклада е посочила обстоятелства, които са неверни. 8. Сочи, че отказът на ищцата да даде съгласие за извършване на видеонаблюдение се е възприело като възпрепятстване на работата на директора по осъществяване на задълженията му по чл.31, ал.1, т.4 от Наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и се е поставила в обективна невъзможност за изпълнение на трудовите си задължения. С оглед изложеното, се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски. След като съдът е издал разпореждане за насрочване на ОСЗ в определения едноседмичен срок, ищцата е депозирала становище по отношение на подадения отговор на ИМ като е заявила, че оспорва заявените в отговора доводи и твърдения, тъй като смята че с изявленията си в подадения отговор на ИМ, ответникът цели да допълни мотивите на оспорената заповед, което е изцяло недопостумо. В този смисъл моли да не бъдат разглеждани и обсъждани твърденията, че: 1) Ha класните ръководители е била известна необходимост от актуализиране на списъци през януари и февруари, тъй като такива конкретни задължения не са вменявани на същите; 2) Че от страна на ищцата не са изпълнени задължения да организира и участва в извънкласни дейности; 3) Представянето на доклад от 07.02.2023 г със закъснение и респ. нарушение, изразяващо се в забавено изпълнение; 4) Невъзможност за полагане на труд и изпълнение на задължения, поради липса на съгласие за извършване на видеонаблюдение; Твърди, че подобни твърдения за извършени нарушения не са посочени в атакуваната заповед, поради което същите не могат да бъдат обект на обсъждане в хода на производството. Нещо повече, сочи че ответника не е бил регистриран като администратор на лични данни, както и към датата на уволнението на ищцата в училището не са били утвърждавани каквито и да било правила за работа с лични данни. Съдът от събраните доказателства по делото, установи от фактическа страна следното: Не се спори от страните по делото, че ищецът е полагал труд при ответника въз основа на трудов договор №64 от 09.09.1991 г., като считано от 01.01.2010 г., ищцата е заемала длъжност „ст. учител“. Със Заповед №РД12-741/31.03.2023 г. на директора на ПГМСС, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от дата на връчване на заповедта - 31.03.2023 г. Видно от представен трудов договор №6/12.04.2023 г., ищцата е заела длъжността „Технически секретар“ при работодател „К.А.Е.“ЕООД, като договорът е бил прекратен на 01.06.2023 г. Видно от представен трудов договор №РД13-004/14.09.2023 г., ищцата е приела да изпълнява длъжността „Ст. учител, общообразователен предмет гимназиален етап - ст. учител по физика“, при работодател РПГ„Н.С.“-Р., считано от 18.09.2023 г. до 14.09.2024 г. Със Заповед №РД12-350 от 08.12.2022 г. на директора на ПГМСС, е изменен състава на училищните комисии за учебната 2022/2023 г., съгласно която ищцата е включена в състава на две комисии - председател на комисията за определяне на стипендии за ученици и председател на МО по възпитателната работа. Ищцата е подписала заповедта, като запозната с нея, но след подписа си е изписала „отказвам се“. Със Заповед №12- 559/31.01.2023 г. на директора на ПГМСС е наредено всички председатели на комисии за 2022/2023 г. да изготвят доклад за извършената дейност в срок до 07.02.2023 г. /в т.ч. и ищцата/, която се е запознала със същата, видно от положения подпис. Със Заповед №РД 12-564/06.02.2023 г. на директора на ПГМСС, е наредено да се извърши преглед на видеонаблюдението от 31.01.2023 г. в интервала от 09: 00 ч. до 09: 45 ч. от кабинет по математика, както и да се изготви становище във вр. с констатацията от преглед по видеонаблюдение и доклад от 31.01.2023 г. от Р.К. /служител/. От приетата по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че ръкописния подпис на „директор“ в Заповед №РД12-564/06.02.2023 г. не е положен и изпълнен от Т.К.Д. /директор/. Във вр. с процесната заповед са постъпили обяснения от ищцата, в които излага твърдения, че не е запозната с доклада постъпил от Р.К. и че е заснела само 2 от списъците на пътуващите ученици, поради това, че същите касаели деца, пътуващи от Е., каквито е имало и в нейния клас. Със Заповед №РД12-576/08.02.2023 г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата поради неизпълнение и отказ да изпълнява вменените й задължения за работа по условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование. Цитираната заповед е оспорена по съд. ред и към настоящия момент производството е висящо, поради което не е настъпило влизането й в сила. Заповед №РД-12-578/08.02.2023 г., Заповед №РД -12-581/09.02.2023 г., Заповед №РД-12- 582/09.02.2023 г. и Заповед №РД12-585/09.02.2023 г., всичките издадени във вр. със ЗЗЛД, всичките са връчени на ищцата след датата на издаването им, а именно на 15.03.2023 г., видно от Заповед №РД12-679/13.03.2023 г., като по отношение на Заповед №РД-12- 578/08.02.2023 г., ищцата е декларирала, че не е попълнила изисканите в същата декларации, поради което я подписва с особено мнение. Със Заповед №РД12-632/24.02.2023 г. е определено да се извърши проверка на изнесените факти и дейности в приложени документи по заявление №02-981/21.02.2023 г. от ищцата, която проверка съдът счита, че е неотносима към предмета на делото, тъй като касае отчети за дейността на ищцата в качеството й на класен ръководител, индивидуален план, свързан с тази дейност и др. Видно от представен Доклад на комисия по видеонаблюдение в ПГМСС-Р., е извършен преглед на видеонаблюдение от лицата П. и М., които са установили, че на 31.01.2023 г. в 09: 16 ч, ищцата Ч. е извадила телефон и е започнала да снима представените й листа /без да се посочва съдържание/ от г-н Р.К., което е и едно от посочените основания за установено нарушение. С последващ доклад /л.75/ от 20.03.2023 г. с вх.№02-1060, са констатирани действия на ищцата с личния й телефон, което според осъществяващите видео-контрол представлявало манипулации към камерата. Съдът не кредитира представения доклад, тъй като в случая ответника не доказа относимостта му към предмета на делото, както и представения по делото Регистър „Видеонаблюдение“ от 20.03.2023 г. С Доклад №02-804/07.02.2023 г. за дейността на МО по възпитателна работа за първи учебен срок на учебната 2022/2023 г. на директора на ПГМСС, ищцата е представила отчет, съдържащ основни цели и задачи, дейности за постигането им, план и др., съобразно издадена заповед за изготвянето му. С Доклад №02-1024/10.03.2023 г. на директора на ПГМСС, се констатират нарушения по изготвения доклад №02-804/07.02.2023 г. за дейността на МО по възпитателна работа, като комисия изразява становище, че не приема доклада на ищцата поради констатирани нередовности, подробно изложени в заповедта, но цитирания доклад от 10.03.2023 г., същият е сведен до знанието на ищцата, като тя е дала писмени обяснения по направените в него констатации. Представен е правилник за вътрешения трудов ред, който е за 2022/2023 г., но видно от същия, той е бил актуализиран няколко пъти, считано от м.04/2023 г., което е след заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което, предвид непредставянето на заповедите за актуализация, респективно непредставянето на правилника във вида, в който е бил актуален към дата на извършване на твърдените нарушения от страна на ищцата е предпоставка да не бъде кредитиран от съда. С Удостоверение с изх. №04-630/31.07.2023 г., издадено от ПГМСС се установява, че брутното възнаграждение на ищцата за м.02.2023 г. е било 1`707, 05 лева, през който месец съгласно фиш за посочения период, същата е ползвала годишен отпуск от 3 работни дни и 7 дни е била в отпуск по болест.

С Заповед №12-1162/28.07.2023 г., издадена от директора на ПГМСС се установява, че за периода 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. директорът е бил заместван от Р.Ц.Ч.М. - длъжност - Гл. учител по БЕЛ. С представена справка актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН, издадена от НАП се установява, че ищцата е имала сключен трудов договор с ответника за период от 20.01.2002 г. до 01.04.2023 г. и с „К.А.Е.“ЕООД за период от 12.04.2023 г. до 01.06.2023 г. Приета по делото е Покана на основание чл.262, ал.5 от ЗПУО, касаеща доклади на класните ръководители, утвърждаване на седмичното разписание за втория учебен срок, отчет за работата на екипите за обща подкрепа на ученици от уязвими групи и избор на комисии за провеждане на НВО, ДЗИ и ДЗИПСКП, Протокол №08/31.01.2023 г., Вътрешни правила за защита на личните данни, Политика за защита на личните данни на ПГМСС-Р. съгласно Регламен (ЕС) 2016/769 и ЗЗЛД и Инструкция за защита на личните данни събирани, обработвани, съхранявани и предоставяни от ПГМСС, не се установява кога са утвърдени от Директора, дали са съществували към датата на налагане на наказанието и на твърдяното време на извършване на нарушението според заповедта. В допълнение, инструкцията е разпечатана с липсващи празни страници и не съдържа подписи. Със Заповед №64/06.09.1991 г. ищцата е назначена в СПТУ по МСС „И.К.“ като възпитателка. С допълнително споразумение към трудов договор ищцата и ответника се споразумяват, считано от 01.09.2022 г., същата е с основно трудово възнаграждение от 1`565, 00 лева на длъжност „ст. учител по общообразователен предмет - гимназиален етап - математика“, уговорено е и допълнително трудово възнаграждение. С Констативен протокол с вх. рег. №1283, том 1, акт №63/18.03.2023 г. е направено удостоверяване по реда на чл.569, т.3, във вр. с чл.593 от ГПК, което касае извършване на ел. справка в сайта на ПГМСС на дата 21.03.2023 г. В производството, въпреки изисканото нот. досие по съставяне на констативния протокол, не се доказа как удостоверяването е извършено на 18.03.2023 г., а касае справка в ел. сайт на 21.03.2023 г., поради което съдът не кредитира процесното писмено доказателство. По делото са разпитани трима свидетели при режим на довеждане от ответната страна. От показанията на свидетелят Д.М. се установява, че същият в периода 2021 г. - 2023 г. е работел в ПГМСС като учител по ИТИ и частично като учител по математика. Сочи, че също се е занимавал с видеонаблюдението в училището, председателствал е няколко комисии и ел. дневник и сайт на училището. Твърди още в показанията си, че няма спомен да са качвани на сайта на училището правила за защита на лични данни, но има спомен за декларации, които всеки един учител е трябвало да попълни, но някои от учителите са отказали, в това число и ищцата, въпреки това обаче видонаблюдението продължило за всички. Потвърждава в показанията си, че участвал в комисията по видеонаблюдение за извършена проверка в началото на 2023 г., като е правил и проверка на каб. №8 по математика, ползван от ищцата, като сочи че на камерата се виждало, че тя снима нещо, но не било ясно какво. Въпросната проверка била по поставена задача на директора на училището. От показанията на свидетеля Р.К. се установява, че работи като шофьор в ПГМСС от 2018 г. Сочи, че се занимавал с изготвянето на списъци на пътуващите деца, като един от неговите изготвени списъци бил сниман от ищцата. В показанията си свидетелят сочи, че списъка е общ за всички деца, като същият ден, когато ищцата е направила снимка, му е било възложено да актуализира списъка от директора и поради тази причина го е представил на ищцата Ч., която направила снимка и му го е върнала. Непосредствено след това бил извикан от директора Д. и му било наредено на изготви докладна по случая. Свидетелят потвърждава, че списъците съдържат данни на пътуващи деца от различни населени места и за да се актуализират тези списъци, те трябва да се прегледат изцяло, което е направила и ищцата, но не знае какво точно е снимала, изразява предположение, че може да е снимала само имената на децата от нейния клас.

От показанията на свидетеля Ч.М. се установява, че работи в ПГМСС от 1999 г. като гл. учител по БЕЛ. Сочи, че на ищцата като дългогодишен учител в гимназията са възлагани дейности свързани с организацията на училищната дейност, тя е работела в комисии, като за учебната 2022-2023 г. тя е била ръководител на Методическото обединение по възпитателната работа в училището. Свиделката е участвала в комисията, която е проверявала работата на ищцата във вр. с ръководеното от нея МОВР. Констатирали, че при индивидуалния план, който е представила ищцата за дейността през първи учебен срок за класа, единствената реално извършена дейност е тази, свързана с поставяне на табло в класната стая във вр. с Деня на християнското семейство, а по отношeние на дейността й като Ръководител на Методическото обединение по възпитателна работа констатирали, че много малко от дейностите, които е посочила са част от плана на методическото обединение, като дава подробни разяснения в тази посока. В обясненията си, свидетелят пояснява, че припокриване на индивидуалните дейности с тези на методическото обединение, в случая с доклада имало основно припокриване, но по принцип нямало пречка да има дублиране. От приетата съдебно-счетоводна експертиза, за която са представени основно и допълнителни заключения, се установява че месечното трудово възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е 2150, 80 лева, включващо 1565, 00 лева основна заплата, 500, 80 лева клас за прослужено време, 35, 00 лева клас за професионална квалификация и 50, 00 лева за СБКО. Среднодневното трудово възнаграждение е изчислено съобразно чл.177, ал.2 от КТ – въз основа на уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. ВЛ е дало 3 варианта за изчисление на среднодневното брутно трудово възнаграждение – изчислението е за непълен отработен предходен месец, съгласно представен фиш за м.02/2023 г. (вариант 1), изчисление съгласно начислено БТВ на ищцата за предходен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовия договор, който е м.01/2023 и след взимане предвид на Анекс №Д001-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование в сила от 01.01.2023 г. (вариант 3). В периода от 01.04.2023 г. до 30.09.2023 г. (6 месеца) при среднодневно трудово възнаграждение на ищеца, съобразно вариант 1, обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, следвало да бъде 5742, 40 лева за 6 месеца. При вариант 2, обезщетението за същия период следвало да бъде 11939, 92 лева, съобразно която сума е увеличен и размерът на иска от ищеца, а при вариант 3, обезщетението за същия период следвало да бъде 13507, 96 лева. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав излага следните съображения от правна страна: 1. По отношение допустимостта на исковите претенции: Ищецът и ответникът притежават съответната процесуална легитимация. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която завършва фактическия състав на уволнението, е издадена и получена от ищеца Н.Ч. на 31.03.2023 г., който факт се установява от съдържанието на заповедта и за който не се спори. ИМ е подадена в съда на 31.05.2023 г. Моментът от който започва да тече двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за обжалване на заповедта, е датата на нейното връчване. Исковите претенции са допустими. 2. По отношение основателността на исковите претенции: А/ по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.195, ал.1 от КТ, е субективно потестативно извънсъдебно право на работодателя. По делото това право е упражнено и обективирано в Заповед №РД12-741/31.03.2023 г. на директора на ПГМСС-Р. Като основание за прекратяване на правоотношението е посочено в заповедта чл.195, ал.1 от КТ, във вр. с чл.188, т.3 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.3 и т.4 от КТ, а именно: наложено е дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата Н.Б.Ч., заемаща длъжността „Ст. учител по общообразователен предмет в гимназиален етап - математика“, а именно, съгласно цитираните законови разпоредби поради системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. Съдът намира множество пороци както в процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, така и в крайния акт, но предвид диспозитивното начало, следва да се произнесе само по посочените от ищеца. Въведените от ищеца основания за незаконност на уволнението са: немотивираност на заповедта за уволнение, посочените текстове са общи и бланкетни, като същите не обосновават допуснати от ищцата нарушения, доказателствата по спора не установяват извършване на дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение. Списъкът по чл.187 от КТ, съставлява примерно изброяване на съставите на основните и най-често срещани дисциплинарни нарушения – аргумент от чл.187, т.10 от КТ. Нарушенията могат да са толкова, колкото са и конкретните трудови задължения. Изброените в чл.190 от КТ състави са по-тежки, по аргумент от чл.190, т.7 от КТ, но също са примерно изброени – Решение №1624/2005 г. по гр. д. №1153/2003 г., III г. о. Тежко нарушение на трудовата дисциплина може да бъда всяко от посочените в чл.187 от КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл.190, ал.1 от КТ. За всяко от тези нарушения може да се наложи дисциплинарно уволнение, ако то е тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно критериите на чл.189, ал.1 от КТ. Т. е. във всеки конкретен случай, трябва да се преценяват критериите по чл.189, ал.1 от КТ, относно тежестта на нарушението. Заповедта е издадена от титуляра на дисциплинарна власт – директора на училищното заведение, т. е. спазена и разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ. В конкретния случай работодателят е спазил и императивното изискване на чл.193 от КТ, доколкото преди да издаде оспорената заповед е изискал писмените обяснения на уволнения работник. Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съд. състав, е за това дали ищцата с поведението си виновно е нарушила трудовата дисциплина, съгласно посочените в заповедта основания. 1) Първото нарушение е във вр. със заснемане на списъци на 31.01.2023 г., съдържащи имена на ученици, като е констатирано в заповедта, че ищцата е злоупотребила с доверие и е нарушила трудовата дисциплина, нарушила е текста на чл.31, ал.20 от Правилата за вътрешния трудов ред което се явява и предпоставка за разпространение на лични данни. На първо място разпоредбата на чл.31, ал.20 от Правилата за вътрешния трудов ред не въвежда забрана за заснемане на списъците, а единствено въвежда изискване при ползване и обработка на личните данни да се спазват принципите за законосъобразност и добросъвестност, съгласно изискванията на ЗЗЛД, тоест както се доказа, предвид необходимостта от актуализиране на списъците, заснемането им е било по обективни причини и е свързано с изпълнение на поставена задача, като с него не се нарушава нито един от принципите, заложени в чл.31, ал.20 от Правилата за вътрешен трудов ред за добросъвестност и законосъобразност. - на следващо място, за да е налице Злоупотребата с доверието на работодателя – чл.190, т.4, пр.1 КТ, следва да е налице умишлено нарушение на трудовите задължения. Изразява се в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за другиго – Решение №232 от 02.05.1995 г. по гр. хд. №1209/94 г., III.о., Решение №364/2007 г. по гр. д. №1345/2004 г., III г.о. ВКС, Решение №516/28.06.2010 г. по гр. д. №94/2009 г., III г.о. ВКС. В случая ответника не доказа каква облага е извлякла ищцата от заснемането на списъците с деца, които както се оказа от събрания доказателствен материал са съдържали имена на деца от водения от нея клас. Както се установява и от свидетелските показания по делото, работата на учителите изисква многократно, в различна форма и по различни поводи да съставят различни списъци с имена на деца /за екскурзии, за участие в мероприятия, за пътуване и др./, които сочат на възможност и дори задължение за боравене с лични данни на учениците. Такива данни има и в дневниците на съответните класове, в ученически книжки и в много други документи, с които учителите боравят именно в изпълнение на задълженията си като такива. Отделно не се доказа по никакъв начин, ищцата да е злоупотребила със заснетата от нея информация, съдържаща се в процесните списъци. В тази вр. сочената като основание за налагане на дисциплинарно наказание разпоредба на чл.190, ал.1, т.4, пр.2 КТ, предвижда че за да е налице съставът й, а именно “разпространяване на поверителни за работодателя сведения”, сведенията трябва да са обявени за такива по съответния ред – с нормативен акт, с адм. акт, с договора м/у страните, от работодателя – Решение №1892 по гр. д. №800/99 г., III г.о., ВКС. Без значение е дали сведенията са станали известни на работника или служителя служебно или извънслужебно. Нарушението е умишлено, но е възможно да се извърши и при небрежност, ако работникът/служителят не е знаел, но е бил длъжен и е могъл да знае, че сведенията са поверителни – например, ако са нормативно установени. Предвид събрания доказателствен материал, а именно че ответника се позовава на правила за боравене с лични данни и др. документи, съдът счита че цитираните правила и документи не са послужили като основание за издаване на оспорената заповед, но и сами по себе си тези документи не счита, че забраняват боравенето с лични данни от страна на учителите и преснимането на списъците не е в нарушение на въведените с тях правила. В тази вр. нито едно от събраните доказателства не доказа, че ищцата е разпространила данни от заснетите от нея списъци, а работата с тях се доказа и от свидетелските показания, че е била свързана единствено и само със служебните й задължения. 2) Второто нарушение е във вр. с представен доклад от ищцата за дейността на Методическото обединение по възпитателната работа, който съдържа дейности, които не са били организирани и проведени от МОВР и не представляват част от дейността му. Видно от събрания доказателствен материал се установи, че планът за дейността на Методическото обединение по възпитателна работа въвежда основните цели и дейности за постигането им, които не представляват конкретно и ограничително изброени извънкласни мероприятия, същият не е представен по делото, поради което не може да се направи съпоставка дали описаното в доклада касае този план или не. Видно от показанията на свидетеля М. не стана ясно дали проверката организирана от нея е във вр. с дейността на ищцата като председател на процесното обединение или като класен ръководител. Отделно в доклада, изготвен от ищцата, съдът констатира че са обхванати всички извършени извънкласни дейности, а не само организираните от нея. И в тази вр., обстоятелството, че са посочени повече дейности в този доклад, не е равнозначно на неизпълнение на вменено задължение и не представлява нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта също е посочено, че тези констатирани нарушения са системни, в тази вр. повторяемост по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, съставлява системни нарушения на трудовата дисциплина. За определение на понятието “системни нарушения” се приема, че това са 3 и повече нарушения, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност или, ако е наложено дисциплинарно наказание, то да не е заличено по чл.197 или 198 КТ. В случая ответника не доказа системност на нарушението, не се представиха доказателства за планът за дейността на Методическото обединение по възпитателна работа, а именно в какво точно се изразяват нарушенията на ищцата, откога датират, има ли 3 и повече нарушения. 3) Третото нарушение е, че поради неподписване от страна на ищцата на декларация, същата е препятствала осъществяване на задълженията на директора по чл.31, ал.1, т.1 и 4 от Наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. На първо място, не се доказа, а и за съда не стана ясно какво нарушение е извършила ищцата при отказ да подпише процесната декларация и кое е законовото основание за определяне на отказ за попълване на декларация за осъществено наблюдение за заснемане и записване като нарушение. Не бяха ангажирани доказателства, които да установят, че със закон е вменено задължение при провеждане на учебни занятия, да има видеонаблюдение. В случая такъв закон не е конкретизиран в заповедта, а съда не може и не е длъжен да предполага какво е имал предвид работодателя. 4) Цитирането на други 2 нарушения за които са наложени наказания „забележка“ със Заповед №РД12-355/09.12.2022 г. и Заповед №РД 12-576/08.02.2023 г. се установи, а и не се спори м/у страните, че са предмет на отделни съдебни производства, които към настоящия момент не са приключили, респективно заповедите не са влезли в сила, поради което същите няма да бъдат обследвани от настоящия съдебен състав. Предвид гореизложеното, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед. Съдът следи служебно за спазването на чл.195, ал.1 КТ, тъй като разпоредбата е императивна. В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява и немотивирана, поради липса на обосноваване на установените нарушения, защо същите са определени като такива, представляващи системни и умишлени. Излагането в писмена форма на даден резултат, който е последица от упражняване на законови правомощия на лице, притежаващо такова субективно право (в случая работодателя), всякога следва да се предхожда от мотиви в насока защо е упражнено това право. Липсата им е порок на формата, който не може да се санира след издаване на акта. Всичко посочено води до обоснован извод, че уволнението на ищцата е извършено незаконосъобразно. в/ по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „ст. учител по общообразователен предмет гимназиален етап - математика” в ПГМСС-Р., о.Р., тъй като е налице незаконно уволнение, както и изрично обективирано от ищеца искане за възстановяване. г/ по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ. В ИМ ищецът прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода на оставянето му без работа за 6 месеца, считано от прекратяване на трудовото му правоотношение, общо от 9066, 69 лв. Основателността на иска изисква наличието на няколко предпоставки – отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на БТВ за не повече от 6 месеца. В настоящия случай уволнението се призна за незаконно въз основа на гореизложеното. Видно е от представените писмени доказателства /л.127/ от делото, че ищцата е започнала работа, считано за период от 12.04.2023 г. до 01.06.2023 г. при работодател „К.А.Е.“ЕООД, а видно от 18.09.2023 г. ищцата е назначена на трудов договор /№РД13-004/ с работодател РПГ„Н.С.“-Р., тоест в определен период от време е останала без работа. Налице е първата и втората предпоставка – незаконно уволнение и оставане без работа. Относно размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира предвид експертизата на ВЛ в сферата на счетоводната отчетност, че последния работен месец на ищеца не е пълен отработен месец. Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, определя като база на обезщетението полученото от работника или служителя БТВ за месеца предхождащ месеца в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно БТВ, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид БТВ за последния отработен пълен месец, т. е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. Съдът намира, че БТВ на лицата, изпълняващи длъжността „ст. учител“, е увеличено с анекс към КТД №01-192/10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г. Увеличението обхваща период, в който ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното учебно заведение. Както се посочи по-горе, при признаване от съда на уволнение за незаконно се счита, че трудовото правоотношение никога не е било прекратявано. Въпреки това, правоотношението се счита, че не е било прекратявано, когато съдът постанови това. В момента когато е влязъл в сила анекса към КТД, ищецът вече е бил уволнен. Макар разпоредбите на анекса (а и на Закона за държавния бюджет за увеличение на заплатите със задна дата – 01.01.) да имат ретроактивно действие, на ищеца не се полага присъждане на увеличена заплата, респ. на увеличени размери на обезщетенията при прекратяване на правоотношението, тъй като към момента на сключване на допълнителното споразумение - 10.08.2023 г., неговият трудов договор вече е бил прекратен. Анексът позволява увеличението на заплатите на конкретно посочен кръг от субекти, но самото увеличение се извършва с акт на съответния работодател, а в случая към момента на прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца - 31.03.2023 г., трудовото правоотношение вече е било прекратено, поради което е било обективно невъзможно увеличението на заплатите да се отнася до него, като в негова полза не е възникнало както вземане за увеличени работни заплати, така и за увеличени размери на обезщетенията по КТ. По вече прекратеното правоотношение (минал момент) страните не биха могли да извършват допълнения и изменения на неговите клаузи. В този смисъл е и разпоредбата на чл.118, ал.3 от КТ, която сочи, че работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, т.е. без наличие на взаимно съгласие, като работодателят издава заповед, в която определя новия размер на възнаграждението и влиза в сила от определена дата, посочена в самата заповед за индивидуално увеличение на възнаграждението на работника. Ето защо съдът приема за обоснован втори вариант на съдебно-счетоводната експертиза, според който БТВ за м.01/2023 г. при пълен отработен месец възлиза на 2150, 80 лева, като в експертизата ВЛ посочва, че при този вариант на изчисление за периода от 01.04.2023 г. до 30.09.2023 г., обезщетението следва да бъде 11939, 92 лева. Видно от представено писмено доказателство, ищцата е сключила трудов договор №РД13-004 с работодател РПГ„Н.С.“-Р., считано от 14.09.2023 г., тоест същата е упражнявала трудова дейност за период от 18.09.2023 г. до 30.09.2023 г., за който период не се дължи обезщетение по смисъла на чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ. Ноторно известно е, че м.09/2023 г. има 19 работни дни, видно от представения трудов договор размерът на БТВ е 1992, 92 лева, което означава, че среднодневното БТВ възлиза на 104, 89 лева, което за периода от 18.09.2023 г. до 30.09.2023 г. се равнява на получено общо възнаграждение от 1048, 9 лева за 10 работни дни /съгл. чл.20 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/. По изложените съображения, предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, се явява основателен до предявения му пред съда размер от 9`066, 69 лв. като обща сума за период от 01.04.2023 г. до 30.09.2023 г. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва в/у посочената сума, считано от датата на предявяване на ИМ в съда, до окончателното й изплащане. По претенцията по чл.225, ал.2 от КТ - Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ, когато за времето през което е останал без работа поради незаконосъобразно уволнение, работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт – че в посочения период е работил на по-нископлатена работа при друг работодател, както и размера на полученото от него БТВ от този работодател за процесния период. Констатира се, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът е останал без работа до 12.04.2023 г., когато е заел длъжността "служител" по сключен трудов договор с друг работодател – "К.А.Е."ЕООД, при уговорено основно трудово възнаграждение от 780.00 лв. месечно /л.23/. ВЛ по ССч.Е установява, че за периода от 12.04.2023 г. до 31.05.2023 г. на ищцата са начислени и заплатени брутни възнаграждения от 455, 00 лв.

Отчитайки разликата м/у получените от ищеца възнаграждения при новия работодател в по- малък размер от последното брутно възнаграждение за пълен отработен месец при ответника, обезщетението по чл.225, ал.2 КТ за периода от 12.04.2023 г. до 31.05.2023 г. възлиза на сумата от 1`695, 80 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен до този размер, а в останалата част следва да бъде отхвърлен. д/ По отношение на разноските и държавната такса Поради основателността на първите 2 иска които са неоценяеми, работодателят дължи заплащането на държавна такса по сметка на Рг.РС по тях от по 80, 00 лв. за всеки, а по оценяемите – държавна такса от 4% от уважения размер, т.е. сумата от 430, 50 лв. или общо дължима държавна такса по предявените искове е 590, 50 лева.

Ищецът следва да заплати държавна такса, съобразно отхвърлената част от претенцията по чл.225, ал.2 от КТ, от 4%, а именно 47, 09 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за заплатено адв. възнаграждение в предявен размер от 2`929, 50 лева, съобразно уважената част от исковете. Съобразно отхвърлената част, ищецът дължи на ответника сумата от 290, 00 лева за адв. възнаграждение. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 900, 00 лева – заплатено възнаграждение за ВЛ. Тъй като заключението на ВЛ по ССч.Е касае единствено предявения иск по чл.225, ал.1 и ал.2 от ГПК, сумата следва да бъде разпределена м/у страните в спора съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът следва да заплати на съда сумата от 88, 71 лева, а ответното учебно заведение – 811, 29 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 250, 00 лева – заплатено възнаграждение за ВЛ за изготвяне на съдебно-графологична експертиза. На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за обезщетението, тъй като ПГМСС, представлявана от Т.Д. – директор, с адрес: г.Р., у.“Е.Й.“№139, е общинско училище по смисъла на чл.10, ал.4 от ЗНП, и като такова се финансира от общинските бюджети и не попада в обхвата на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗНП и чл.243, ал.2 от ГПК. Воден от горното, съдът