Решение № 265 от 20.7.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 143/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма – Места, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. ••••••• № •••, клон на „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от управителя И. М., чрез пълномощника юрк. Д. П., срещу решение № 62/06.02.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1319/2022 г. по описа на същия съд. С оспорвания първонистанционен съдебен акт РС Дупница е уважил исковата претенция на ищеца В. К. А. като е отменена Заповед № 88/22.06.2022 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, с която на В. К. А., заемащ длъжност „техник напояване- отводняване“, е наложено дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение, приемайки я за незаконосъобразна. В полза на ищеца А. са присъдени деловодни разноски в размер на 500 лева. Ответното дружество „Напоителни системи“ ЕАД, чрез „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма – Места, обжалва изцяло решението на районния съд релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от постановяването му при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Акцентира се на безспорно установеното в производството, че В. А., в качеството му на служител на клона, на длъжност „техник напояване/отводняване“, без изрично упълномощаване е подписвал двустранни протоколи за извършените от страна на „Агева“ ООД ремонтни дейности на пропаднал участък на ГНК „Главен Рилски“. Работодателят аргументира довода си за допуснато нарушение на трудовата дисциплина и с бъдещата невъзможност да бъдат предприети мерки за отстраняване на евентуални последици от изпълнителя за некачествена или недовършена работа, произтичаща от липсата на представителна власт на лицето, подписало двустранните протоколи от името на „Напоителни системи“ ЕАД. Некоректното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца произлизало и от липсата на уведомяване на прекия ръководител за възникналите обстоятелства. Счита, че изложеното безспорно формира извод за явни нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ вр. чл.56, ал.1, т.ж от Правилника за вътрешния трудов ред, при което на основание чл.188, т.2 от КТ и чл.57, б. „б“ вр. чл.13 от Правилника и при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 КТ е наложено процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Изложените в обжалваното решение изводи за основателност на исковата претенция приема за необосновани и противоречащи на установените в производството факти. Оспорва се приетото от съда виждане, че А. е действал спрямо създалата се аварийна ситуация без съзнанието, че няма право да подписва двустранните протоколи за ремонт, предотвратявайки настъпването на по-големи вреди. Въззивното дружество счита, че дори и при такава аварийна ситуация, работника следва да уведоми прекия си ръководител, да бъде оценена ситуацията от специално назначена комисия и едва при констатирана нужда от ремонт, действията по последния да бъдат финализирани с подписване на двустранни протоколи за извършената работа. Счита, че при налагане на дисциплинарното наказание не са нарушени установените нормативни правила. Позовава се на практика на ВКС, където е прието, че както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, без да е необходимо работодателя да посочи правната квалификация на дисциплинарните нарушения. По изложените съображения въззивното дружество поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – В. К. А., чрез процесуалният представител по пълномощие – адв. Й. Г., депозира отговор по въззивната жалба. Оспорва основателността на жалбата приемайки, че изложените в нея доводи възпроизвеждат защитните такива на ответното дружество наведени с отговора на исковата молба без по същество да се излагат конкретни съображения относно неправилността на обжалвания съдебен акт. Приема за обоснован извода на първонистанционния съд за наложителност на предприетите от А. действия с цел предотвратяване настъпването на по-значителни вреди за дружеството – работодател. Подписването на протоколите следвало от възложените на ищеца трудови функции съгласно длъжностната му характеристика, като в същото време последните по никакъв начин не ангажирали ответника – работодател. Поддържа се изложеното още в исковата молба несъответствие при издаването на обжалваната заповед с разпоредбата на чл.195 КТ. Искането е за потвърждаване решението на районния съд. Претендират се деловодни разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното: Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и пР.гането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Предявен е иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 и чл. 188, ал.1, т. 2 от КТ от В. К. А. срещу „Напоителни системи“ ЕАД – клон Струма – Места. Ищецът твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който работи при ответното дружество на длъжност "техник напояване/отводняване". Със заповед № 88/22.06.2022 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Струма – Места му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ вр. с чл. 56, ал. 1, буква „ж“ от Правилника за вътрешния трудов ред на трудовата дисциплина, а именно: неизпълнение и/или неправилно изпълнение на възложената работа относно подписване на официални служебни документи, свързани с дейността на клона на дружеството, без правно основание за това и без изрично упълномощаване за извършване на горните действия. Ищецът счита, че наложеното му наказание е незаконосъобразно, доколкото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсват задължителните реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ– от съдържанието й не ставало ясно как работодателят квалифицира действията му – като неизпълнение или неправилно изпълнение на служебните му задължения; не било посочено кога точно е извършено нарушението, нито дати на подписани от него протоколи. Твърди, че извършените от него действия, изразили се в подписване на протоколи за извършени неотложни действия, били с цел належащи и неотложни ремонтни дейности, като във връзка с тях бил дал съответни обяснения пред работодателя, и в резултат на които дейности дружеството не е претърпяло каквито и да било финансови щети. Искането е да бъде отменено наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдение за законосъобразност на наложеното наказание, подкрепяйки го с обстойно изложени доводи. Искането е за отхвърляне на предявения иск. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът е подписал процесните протоколи, поради наложили се спешни аварийни дейности от дружеството, стопанисващо ВЕЦ „Крашевица“, с което са били предотвратени големи щети и с нищо не били засегнати интересите на ответника. Аргументирал се е, че видно от дадените от служителя пред работодателя обяснения ищецът не е съзнавал, че няма право да подпише двустранни протоколи за ремонт на съоръжението с оглед възникналата авария. Районният съд е счел, че извършените действия от ищеца като подписване на протоколите за ремонт са в съответствие с трудовата му характеристика и са неотложни, предвид което е отменил процесната заповед. Във връзка с доводите в жалбата настоящият съдебен състав следва да добави следното: Страните не спорят, а и се установява от приложените доказателства, че по силата на трудов договор № 11/15.04.2010 г. и допълнително споразумение № 228/28.04.2022 г., че между страните са в трудово правоотношение, по което ищецът заема длъжност "техник напояване/отводняване", с място на работа ХТР Дупница, ХТУ Р. – код по ЕКАТТЕ 62671, при ответника – негов работодател.. На л. 40-41 от първоинстанционното дело е приложено ксерокопие на длъжностна характеристика за длъжността „техник напояване/отводняване“, подписана от ищеца на 01.07.2019 г. Сред основните функции и задължения на служителя са посочени: Планира, организира, координира и контролира производствената дейност на повереното му ХТУ, клон Струма-Места, техническата подготовка на производството; ръководи и организира работата, като разпределя и поставя задачи за изпълнение, контролира изпълнението на задълженията на работниците, спазване на законоустановените срокове; Периодично анализира изпълнението на възложените задачи, като предлага на ръководител ХТР мерки за усъвършенстване и повишаване на ефикасността на работата в ХТУ; Осигурява техническата и технологичната подготовка на производствената дейност и Организацията по осигуряването на необходимите материални и енергийни ресурси; Организира и контролира дейността па повереното му ХТУ по отношение на експлоатацията и поддържането на напоителните системи и язовири, както и основните проблеми, свързани с предпазването на обектите от вредното въздействие на водите /ОПВВВ/, като спазва изискванията ма нормативната уредба отнасяща се до извършваната дейност; Участва в комисиите за приемане и оценка на техническите разработки; Участва в оперативни съвещания, свързани с решаването на техническите организационните и производствените проблеми в повереното му ХТУ; Следи спазването на Закон за водите за напояване, поддържането и експлоатацията на напоителните системи за напояване в съответния хидротехнически участък; Следи спазването на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние; Контролира качествената и навременна подготовка на съоръженията и работниците за поливния сезон, правилната и технологична експлоатация на напоителните и отводнителните канали; Организира текущите и основни прегледи на каналната мрежа и хидротехническите съоръжения, както и необходимия основен ремонт в района на участъка и обектите по ОПВВВ; Извършва контролни проверки при провеждане на поливния процес, относно правилното протичане на поливните и тяхното заплащане от водоползвателите; Участва при сключване на договори, приема заявки, участва в замерване на площи и Изготвяне на констативни протоколи; Отчита дейността пред Ръководител ХТР; Изпълнява /самостоятелно или в екип/ допълнително възложени задачи по разпореждане на Ръководител ХТР; Организира разпределението на работната сила, на механизацията и автотранспорта, на материалите и ефективното им използване; Контролира качеството при изпълнение на производствените задачи; Да поддържа картотеката на поливните площи, прилежащи към предприятието в XTУ; отговаря за Изготвя информации, отчети, справки и други материали, свързани е изпълняваните Длъжностни задължения; Няма право да извършва услуга водоподаване без надлежно оформен документи съгласно вътрешните правила на Дружеството; Да познава и използва първичните документи за подадените количество водни маси и поляти култури /да работи с касов апарат/; да се стреми към максимално събиране на парични средствата от водоползвателите и при установяване на нарушители да уведоми прекия си ръководител; Изготвя форма 76 на поверения му персонал; пази в тайна сведенията, които са му станали известни при изпълнение на възложената му работа; Спазва правилата за работа с лични данни; Изпълнява и други дейности, свързани с длъжността. От представените по делото двустранни протоколи, подписани от страна на представител на фирма „Агева“ ООД и ищеца, се установява следното: след подаден на 03.04.2022 г. сигнал за пропаднал участък на ГКН „Главен Рилски“ от жители на гр. Р. и извършен оглед от представители на ответното дружество се установило пропадане на 250 м. от изравнителя на МВЕЦ „Крашевица“, което наложило извършване на 04.04.2022 г. на ремонтни дейности като участъкът бил почистен от пропадналия бетон, положена била арматура за укрепването му и отлян бетон; след подаден на 21.04.2022 г. сигнал за наводнена земя /ливада/ на ГКН „Главен Рилски“ от жител на гр. Р. и извършен оглед от представители на ответното дружество се установило, че причина за наводнението е корозирал савак, което наложило извършване на 30.04.2022 г. на ремонтни дейности – подмяна на корозиралия савак с нов, като около него било подмазано с хидроизолационен материал Вандекс и отлят бетон, а участъкът бил почистен от помпена станция до виадукта посока гр. Кочериново от растителност и паднали камъни; след подаден на 18.05.2022 г. сигнал за наводнена земя /ливада/ на ГКН „Главен Рилски“ от жител на гр. Р. и извършен оглед от представители на ответното дружество се установило, че причина за наводнението е корозирал савак, което наложило извършване на 28.05.2022 г. на ремонтни дейности – подмяна на корозиралия савак с нов; след подаден на 23.05.2022 г. сигнал за наводнена земя /ливада/ на ГКН „Главен Рилски“ от жител на гр. Р. и извършен оглед от представители на ответното дружество се установило, че причина за наводнението е разрушено бетоново корито, което наложило извършване на 28.05.2022 г. на ремонтни дейности – полагане на 3 куб.м. бетон в компрометирания участък при източен канал; след подаден сигнал до кмета на гр. Р. за наводнени мазета по трасето на ГКН „Главен Рилски“ от ползвател на имот и извършен оглед било констатирано, че в мазетата има вода, като за решаване на проблема било взето решение за спиране на водоподаването към МВЕЦ „Крашевица“ с цел установяване дали по бетонната стена има нарушения /пукнатини, на 28.05.2022 г. водоподаването било спряно, като в резултат от огледа се установило, че такива нарушения няма, а проблемът е от спукан водопровод. Всички необходими ремонтни дейности по отстраняване на констатираните проблеми били извършени за сметка на дружеството, стопанисващо обекта МВЕЦ „Крашевица“. Със заповед № 78/09.06.2022 г. на управителя на ответното дружество от ищеца е изискано да представи писмени обяснения за установеното нарушение на трудовата дисциплина – а именно неизпълнение и/или неправилно изпълнение на възложената работа относно подписване на официални служебни документи, свързани с дейността на клона без правно основание за това и без изрично упълномощаване за извършването на тези действия. В дадените от ищеца писмени обяснения вх. № 1237/13.06.2022 г. /л. 5 и л. 31 от първоинстанционното дело/ е посочено, че като представител на дружеството пред Община Р., Община Кочериново, Басейнова дирекция, междуведомствени комисии той е подписвал протоколи, като за ограничения или забрани в тази насока не бил уведомен надлежно до момента. Изразил е мнение, че с действията си не е засегнал интересите на дружеството. С издадената заповед № 88/22.06.2022 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Струма – Места, въз основа на писмо с вх. № 1146/01.06.2022 г. от ръководител звено /което не е представено по делото / и заповед № 78/09.06.2022 г. и след представени в срок писмени обяснения с вх.№ 1237/13.06.2022 г. е установено, че В. К. А., изпълняващ длъжността „техник напояване/отводняване“, ХТР Дупница в „Напоителни системи“ ЕАД клон Струма - Места е извършил следното: неизпълнение и/или неправилно изпълнение на възложената работа, относно подписване на официални служебни документи свързани с дейността на клона, без правно основание за това и без изрично упълномощаване за извършване на горните действия от негова страна. В заповедта е посочено, че В. А. в качеството на служител на длъжност „Техник напояване/отводняване“ без изрично упълномощаване е подписал двустранните протоколи за извършени от страна на „Агева“ ОД ремонтни дейност по пропаднал участък от ГНК „Главен Рилски“, като описаните от служителя участия и в други извършени проверки и комисии от административни структури на държавата, не оправдавало незаконосъобразните му действия по собственоръчно подписване на двустранни протоколи за извършени ремонтни дейности, тъй като без изрично упълномощаване не би било възможно при некачествено изпълнение от страна на „Агена“ ООД да се предприемат мерки за отстраняване на евентуалните последици от некачествената или недовършена работа. Допълва се, че служителят е бил длъжен да уведоми прекия ръководител за възникналото обстоятелство и дали има право да подписва такъв род документи, което не било сторено официално по зависещи по негова вина причини. Допълнително е посочено, че в срок с вх. № 1237/13.06.2022г. са постъпили писмени обяснения от А., в които явно е заявил и признал, че е представлявал дружеството пред различни административни структури, без да знае дали има ограничения или забрани за това, а за подписаните двустранни протоколи за извършението от страна на „Агева“ ООД ремонтни дейност на пропаднал участък от ГНК „Главен Рилски“, моли да бъде назначена комисия, която да установи дали качествено е извършена работата, с което признал липсата на компетенции от негова страна дали извършените дейности са качествени или не. Подчертава се, че служителят не отрекъл участието си по подписване на протоколите без да е изрично упълномощен за това, и оправдал действията си с това, че не бил надлежно уведомяван до момента, както и че не е нарушил интересите на дружеството. Така описаното е квалифицирано, като основно нарушение на трудови задължения съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, във вр. с чл. 56, ал. 1 т. "ж" от Правилника за вътрешния трудов ред (в сила от 05.06.2015 г., одобрен от изп.директор на "Напоителни системи" ЕАД). При позоваване на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 КТ и чл. 57, б. "б" във вр. с чл.13 от Правилника за вътрешния трудов ред /в сила от 05.06.2015 г. и одобрен от изп.директор на "Напоителни системи" ЕАД, както и, че са спазени изисквания на чл.189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение Цитираният в заповедта Правилник за вътрешния трудов ред на "Напоителни системи" ЕАД не е представен като доказателство по делото. При така констатираното от фактическа страна, от правна съдът приема следното: Предвид изложените факти и обстоятелства подадената въззивна жалба съдът прецени за неоснователна. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. За да е налице валидно упражнено право за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: 1. За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 2. Наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ; 3. Наказанието е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; 4. Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищеца и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца; 5. Наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ. Посочените предпоставки следва да са налице при налагането на всяко едно дисциплинарно наказание. На основание чл. 192, ал. 1 ГПК дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Според ал. 2 - дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган - в случая заповедта е издадена от надлежен орган.. На основание чл. 193, ал.1 КТ – работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Според ал. 2 – когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя и не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Според ал. 2 - разпоредбите на предходната алинея не се пР.гат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. В ал. 3 е предвидено, че сроковете по ал.1 не текат през времето на подаване на искането до получаване на мнението на трудово – експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл.333, ал.1 - изискани са обяснения, в съответствие с предвиденото в чл.193, ал.1 КТ. Относно съдържането на заповедта за дисциплинарно наказание с чл. 195, ал. 1 КТ е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В практиката е утвърдено разбирането, изразено и в напр. решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, според което обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ, и за възможността на наказвания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на чл. 195, ал.1 КТ. Настоящият въззивен състав счита, че съдържанието на процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 ГПК, предвид обстоятелството, че не съдържа никакви данни относно момента на изършване на нарушенията/ конкретна дата или времеви период/, а също така описаните нарушения не са описани конкретно от обективна и субективна страна, предвид което същата не е в състояние да създаде сигурно убеждение за осъществено от В. А. нарушение на трудовите задължения. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана в съответствие с изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, по начин, указващ по разбираем начин в какво се състои нарушението. Налице е съществено противоречие в текста на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. От изложеното в нея не може да се разбере в какво точно се обективира деянието, за което се налага дисциплинарното наказание – действие или бездействие, доколкото от една страна се твърди, че служителят не е изпълнил задълженията си, а от друга страна, че неправилно е изпълнил възложената му работа. В заповедта не е записан нито времеви период, нито конкретни дати, на които са извършени твърдените нарушения на трудовата дисциплина и подписани процесните протоколи, не са конкретизирани отделните нарушения, за които се налага наказанието. В чл. 189, ал. 1 КТ е предвидено, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Предвидено е също така, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Преценката за тежестта на извършеното нарушение следва да се основава на всички относими обстоятелства като значимост и тежест на неизпълненото задължение по трудовото правоотношение, настъпили неблагоприятни последици за работодателя или трети лица, обстоятелства, при които е извършено нарушението, субективното отношение на извършителя, цялостното му поведение при полагането на труд (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 104/27.01.2012 г. по гр. дело № 1108/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 305/01.06.2010 г. по гр. дело № 620/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС). Правилността на тази преценка подлежи на съдебен контрол и при съобразяване на относимите обстоятелства в конкретния случай. Непосочване на времето на извършване на твърдяните дисциплинарни нарушения препятстват възможността да бъдат изведени изводи относно спазването на императивната норма на чл. 194 от КТ. допуснатите нарушения на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ е достатъчно да формира извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание и основание за отмяна на заповедта, с която същото е наложено като незаконосъобразна. За пълнота на изложението, следва да се посочи и това, че по делото не се установяват настъпили за работодателя отрицателни последици от поведението на служителя, нещо повече, действията на ищеца са били насочени към отстраняване на възникналите аварии /укрепване на пропаднал участък, отстраняване на причини за наводняване на земеделски мази и имоти, и пр./ и предотвратяване на евентуални бъдещи негативни последици, като следва де се отчете, че естеството на извършените ремонтни дейности е било спешно и неотложно. От друга страна не може да се твърди, че служителят е подписал двустранните протоколи съзнавайки, че извършва нарушение на трудовите си задължения, доколкото видно от приложената трудова характеристика в т. 3.13. в правомощията му е включено и правомощието да участва при сключване на договори, приема заявки, участва в замерване на площи и изготвяне на констативни протоколи. Съдът споделя изложените в решениe № 1506 от 10.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 408/99 г., III г. о., съображения във връзка с тълкуване и пР.гане разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК, императивна правна норма, на която се позовал ищеца. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми. В подадената въззивна жалба се преповтаря съдържанието на заповедта за налагане дисциплинарно наказание и не са изложени нови доводи във връзка с твърденията от писмения отговор на исковата молба. Всичко изложено по-горе налага извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, поради което заповедтта, с която е наложено следва да бъде отменена като незаконосъобразна, както правилно е приел и ДнРС. Първоинстанционното решение, с което сикът е уважен, като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и заявените искания за разноски, както и ангажираните доказателства за извършването им, разноски се дължат само на въззиваемата страна, респ. въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно представени договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 ГПК. Воден от горното, КнОС