Решение № 96 от 10.4.2025 г. на Районен съд - Велинград по дело № 1422/2024 г.

Производството е по реда на чл. 357 КТ. Образувано е по предявен от Н. Ф. А., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. ••••••••••, против Център за спешна медицинска помощ Пазарджик, с ЕИК 822114434, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17, ет.4, представлявано от Директор Доктор Б. М., иск с правна квалификация по чл.357, ал. 1 вр. чл. 195 КТ, с който ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РД-02-3 от 13.11.2024г., на Директор на Център за спешна медицинска помощ Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Ищецът твърди, че работи на длъжност „Лекар-ординатор“ към Център за спешна медицинска помощ Пазарджик, с месторабота към момента във Филиал за Спешна медицинска помощ - Велинград. Излага, че докато изпълнявал трудовите си задължения му била връчена процесната заповед, в която съгласно диспозитива по точка 1 вмененото му нарушение е такова по чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, а съгласно диспозитива по точка 2 са му вменени и други две отделни нарушения такова по чл. 187, ал.1, т.8 от КТ- злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и такова по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение“. Счита обжалваната Заповед за незаконосъобразна и моли да бъде отменено наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като на основание чл. 193, ал.2 от КТ, да не се разглежда спора по същество поради нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ. Твърди, че преди да му бъде наложено процесното наказание не са му били поискани обяснения, не му била връчена нарочна покана за даване на такива и по конкретно по изложени точки по реда на чл. 193, ал.1 от КТ, като по този начин е опорочена самата процедура по налагане на дисциплинарно наказание, което е обективна пречка поставяща го в невъзможност да се защити. По същество твърди, че няма извършено нарушение по точка 1 и точка 2 от диспозитива на Заповедта, тъй като санитарният автомобил не е използван за несвойствени нужди. Счита, че няма и неизпълнение на възложената работа, защото възложената работа е свършена - спешния специализиран транспорт е извършен и пациента е бил доставен до МБАЛ Пазарджик. Излага още, че липсват и мотиви по отношение на това какво според работодателя представлява и „неизпълнение на възложената работа“, като не е посочено и според кой нормативен и/или вътрешно ведомствен акт същото представлява нарушение. Счита, че е налице нарушение на критериите за налага на дисциплинарно наказание инкорпорирани в чл. 189, ал.1 от КТ и че липсват и каквито и да е мотиви от страна на работодателя в посока, защо е избрал наказанието „предупреждение за уволнение“ а не по-лекото наказание „забележка“. Твърди, че е налице нарушение на императива на чл. 189, ал. 2 от КТ и на чл. 195, ал.1 от КТ. Предвид изложеното моли съда да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски. В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва иска и се моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага, че процесната заповед е мотивирана, спазени са процесуалните правила по издаването й и императивните разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ, което я прави правилна и законосъобразна. Твърди, че от ищеца са искани и събрани писмени обяснения, преди налагане на дисциплинарното наказание, като същото е наложено в предвидения двумесечен срок, съгласно разпоредбата на 194, ал.1 от КТ. Излага, че в качеството си на дежурен лекар в РЕ /Реанимационен екип/ във ФСМП- Велинград ищецът не е изпълнил задълженията си по Длъжностна характеристика- Раздел „Описание на длъжността -Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността буква т.28: „По време на дежурство и въобще се забранява да се ползват санитарните автомобили за несвойствени задачи, като е наредил да минат през закусвалня „Фурната” намираща се на ул.”Пловдивска”, град Пазарджик, за да обядва в закусвалнята около 20 минути, през всичкото това време линейката трябвало да чака с работещ двигател на място, където е забранено спирането, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.З от КТ - неизпълнение на възложената работа. Сочи, че като ръководител на РЕ ищеца е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име на предприятието, в частност на ФСМП - Велинград, както пред колектива, така и пред трети лица: посетителите в закусвалня „Фурната” в град Пазарджик, ул.”Пловдивска” и е нарушил задълженията си по чл. 31, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП - Пазарджик-чл.31 „Забранява се в работно време: 1. Работниците и служителите да се отклоняват от непосредствената им дейност”, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.8 от КТ- „злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието” и по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ- „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”. Твърди се, че съгласно отработения график за месец септември 2024 г. на 18.09.2024 г. по време на дневно дежурство, ищецът е бил дежурен лекар в Реанимационен екип във ФСМП -Велинград, в това число действащ и като ръководител на екипа, на който са подчинени: медицинския специалист от РЕ, шофьор от РЕ и персоналът от съответния филиал-в случая ФСМП – Велинград, съгласно раздел”подчиненост, връзки и взаимодействие от длъжностната характеристика на лекар и като такъв, след като е извършил спешния транспорт на пациента и същият е предаден в СПО /Спешно приемно отделение/ на МБАЛ”Пазарджик”АД- град Пазарджик, вместо незабавно да тръгне обратно за ФСМП-Велинград за обезпечаване на Филиала със Санитарния автомобил /линейка/ на РЕ и РЕ, който е един за филиала, и неприключен случай, видно от отразеното във Фиш за спешна заявка № 24144/18.09.2024 г. същият е използвал санитарния автомобил за да отиде да обядва в закусвалня „Фурната” Пазарджик, през което време останалата част от екипа е трябвало да го чака. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл.188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението – кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно. За основателността на иска по чл. 357 КТ в тежест на ответника- работодател е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вменените му дисциплинарни нарушения - че дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ; че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; че процесната заповед е надлежно мотивирана; че ищецът е извършил виновно твърдените нарушения на трудовата дисциплина, а именно не е изпълнил възложената му работа, не е спазил техническите и технологични правила, както и други трудови задължения, по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, с което е злоупотребил с доверието на работодателя и го е злепоставил пред трети лица, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ; че при определяне на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. С доклада по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че със Заповед № РД-02-3 от 13.11.2024г., на Директор на Център за спешна медицинска помощ Пазарджик, на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, заповедта е връчена лично. По делото не е спорно между страните, че към момента на налагане на наказанието между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "лекар-ординатор" при ответното дружество. От процесната заповед се установява, че въз основа на постъпил сигнал в РКЦ - Пазарджик на 18.09.2024 г. след 13.05 ч. от завеждащ ФСМП - Велинград за спряла линейка на ул.”Пловдивска” пред заведение за хранене; Становище от д-р Благовеса Стоянова - Гайдарова, с вх.№ 75-532-3/08.10.2024 г., Фиш за спешна заявка № 24144/18.09.2024 г., разпечатки от GPS системата в РКЦ, Отработен график на ФСМП - Велинград за месец септември 2024 г., Отработен график за месец септември 2024 година на ЦСМП - Пазарджик; Писмено обяснение от Д-р Н. А., с вх.№ 75-532- 1/25.09.2024 г.; Писмено обяснение от Мария Г.а- мед. сестра ФСМП- Велинград, с вх. № 75-532- 6/16.10.2024 г., Писмено обяснение от Муса Кисим - шофьор ФСМП- Велинград, с вх."№ 75-534-1/27.09.2024 г., Писмено обяснение от Д- р Диана Тагарева -лекар ЦСМП-Пазарджик с вх.№ 75-532-4/08.10.2024 г., Писмено обяснение от Иванка Димова - мед.сестра ЦСМП-Пазарджик с вх.№ 75-532- 5/08.10.2024г., Длъжностна характеристика за лекар, Правилник за вътрешния трудов ред, Заповед № РД 01-78/27.09.2023 г., Транспортна книга на ФСМП- Велинград ответното дружество е наложило на ищеца наказание „предупреждение за уволнение“. Посочено е в заповедта, че ищецът е осъществил следните дисциплинарни състави: 1. Като дежурен лекар в РЕ /Реанимационен екип/ във ФСМП-Велинград не е изпълнил задълженията си по Длъжностна характеристика Раздел „Описание на длъжността -Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността буква т.28: „По време на дежурство и въобще се забранява да се ползват санитарните автомобили за несвойствени задачи, като е наредил: да минат през закусвалня „Фурната”, намираща се на ул.”Пловдивска” град Пазарджик, за да обядва в закусвалнята около 20 минути, през всичкото това време линейката трябвало да чака с работещ двигател на място, където е забранено спирането, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по по чл. 187, ал.1, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа.; 2. Като ръководител на реанимационен екип, д-р А. е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име на предприятието в частност на ФСМП- Велинград, както пред колектива, така и пред трети лица: посетителите в закусвалня „Фурната” в град Пазарджик, ул.’’Пловдивска” и е нарушил задълженията си съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в ЦСМП- Пазарджик- чл.31 „Забранява се в работно време: 1. Работниците и служителите да се отклоняват от непосредствената им дейност”, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието” и по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”. В Длъжностна характеристика Раздел „Описание на длъжността - Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността буква „Б“, т.28 е посочено, че „По време на дежурство и въобще се забранява да се ползват санитарните автомобили за несвойствени задачи. Съгласно Длъжностна характеристика Раздел „Описание на длъжността-Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, буква Б- За работа в екип за спешна медицинска помощ- Реанимационен екип и Лекарски екип, т. 2- „ Когато не изпълнява възложено от РКЦ повикване, екипът е задължен да се намира в санитарния автомобил, или в помещение за почивка, оборудвано с комуникационен апарат, свързан с РКЦ.“. Същото правило е записано и в чл. 15, ал. 1, т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП-Пазарджик. В чл. 30 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП-Пазарджик, се осигурява почивка за хранене от 30 минути за работещите на 12 часови дежурства, като тя се използва при липса на повиквания са СМП /спешна медицинска помощ/, без напускане на работното място и е част от работното време на работника. В чл. 31 от същия правилник е посочено, че „Забранява се в работно време: 1. Работниците и служителите да се отклоняват от непосредствената им дейност; ”. От представеното писмо изх. № 75-532/20.09.2024 г. се установя, че ответника е поискал от ищеца обяснения относно подаден сигнал за престой на линейка СВ 3813 НТ на РЕ екип на ФСМП- Велинград на ул. „Пловдивска“ на 18.09.2024 г., между 13: 00 и 13: 30 часа. От представеното по делото Обяснение относно престои на линейка на 18.09.2024 г., изготвено от ищеца и входирано в ответното дружество с вх. № 75-532-1/25.09.2024 г. се установи, че на 18.09.2024 г., след като транспортирали пациент, екипа спрял за да си вземе закуска, тъй като до този момент нямали възможност. Ищецът е посочил, че имало струпване хора, което довело до удължаване времето което планирали да похарчат. В допълнение с вх. № 75-532-2/27.09.2024 г., ищецът излага, че на посочената дата по време на престоя за закупуване на храна, той успял да изяде една супа. От разпита на свидетеля М.Ю.К., в служебна връзка с ответника, се установи, че на 18.09.2024 г. е бил заедно с ищеца на смяна и след като извършили спешен транспорт на спешен пациент до гр. Пазарджик, минали по задължение през Районна координационна централа за печат. Свидетеля излага, че след тръгването им от там, ищецът му казал, че трябва да минат да си вземат нещо за обяд за вкъщи, през закусвалнята. Минали през закусвалнята, доктора и сестрата слезли и след около 3-4 минути медицинската сестрата се върнала в линейката като си била взела обяд за вкъщи, но му казала, че трябва да изчакат ищецът защото бил седнал да си яде супата на място. Свидетеля сочи, че в продължение на 20 мин. линейката се наложило да чака ищеца на доста натоварен път, на място, на което е забранено спирането и паркирането. Излага още, че в този ден ищецът е ползвал и други почивки, едната към 11: 00 часа и другата по-късно след обяд към 17: 00 часа. От разпита на свидетеля Сабри Салихов Юруков, в служебна връзка с ответника се установи, че на 18.08.2024 г. е бил завеждащ „Филиал на спешна помощ“ в гр. Велинград. Сочи, че към 13: 00 часа получил обаждане от шофьора на линейката- св. Муса Кисим, който му казал, че линейката е задържана от ищеца докато той хапва и има отклонение от маршрута. Свидетеля излага, че след това по нареждане на др. М. се обадил на РГЦ да провери местонахождението на линейката, като от там му казали, че линейката е спряла пред заведение за бързо хранене „Фурната“. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ не поставя изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193 по описа за 2011 г. на IV ГО на ВКС/. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ /решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин/решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. С оглед даденото задължително тълкуване от ВКС на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ следва да се приеме, че в конкретния случай работодателят е мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с изискванията на закона. В нея подробно са изложени фактите и деянието заради които е наложено наказанието, а именно: Като дежурен лекар в РЕ /Реанимационен екип/ във ФСМП-Велинград не е изпълнил задълженията си по Длъжностна характеристика Раздел „Описание на длъжността - Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността буква т.28: „По време на дежурство и въобще се забранява да се ползват санитарните автомобили за несвойствени задачи, като е наредил: да минат през закусвалня „Фурната”, намираща се на ул.”Пловдивска” град Пазарджик, за да обядва в закусвалнята около 20 минути, през всичкото това време линейката трябвало да чака с работещ двигател на място, където е забранено спирането, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по по чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа.; 2. Като ръководител на реанимационен екип, д-р А. е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име на предприятието в частност на ФСМП- Велинград, както пред колектива, така и пред трети лица: посетителите в закусвалня „Фурната” в град Пазарджик, ул.’’Пловдивска” и е нарушил задълженията си съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в ЦСМП- Пазарджик- чл.31 „Забранява се в работно време: 1. Работниците и служителите да се отклоняват от непосредствената им дейност”, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието” и по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ „ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”. Посочени са, разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т.3, т. 8 и т. 10 КТ, сочещи неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Описанието е подробно и ясно и по никакъв начин не е препятствало възможността на наказания работник да се защити. Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. В случая, изложените мотиви в заповедта за налагане на процесното наказание са достатъчни за формално удовлетворяване на тези изисквания. Видно от цитираното по-горе съществено съдържание на заповедта, процесното дисциплинарно нарушение е подробно и ясно описано от фактическа страна, като са посочени всичките му съществени признаци от обективна и субективна страна, което е достатъчно за организиране на защитата на ищеца. Поради изложеното съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за липса на мотиви в процесната заповед. На следващо място неоснователно е и възражението на ищеца, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ.. От депозираните от него на 25.09.2024 г и 27.09.2024 г. обяснения безспорно се установява, че за ищеца е било ясно че дава обяснение относно престой на линейката на 18.09.2024 г., като самия той е записал това в заглавието на сочените писмени доказателства. В действителност липсват данни или доказателства писмо изх. № 75- 532/20.09.2024 г. да е било връчено на ищеца, но от неоспорените писмени доказателства, а именно- 2 бр. подписани обяснения, следва да се приеме, че е изпълнена разпоредбата на чл. 193 КТ, която гласи, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая безспорно се установява, че работодателят е приел дадените от ищеца писмени обяснение и ги е обсъдил в процесната заповед. Ето защо, съдът приема, че преди налагане процесното наказание работодателят е изпълнил задължението си да приеме писмените обяснения на ищеца, поради което възражението в тази насока на ищеца следва да бъде отхвърлено. На следващо място от доказателствата по делото безспорно се установява, че процесното дисциплинарно наказание е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като нарушението е установено още в деня на извършването му 18.09.2024 г., а наказанието е наложено на 14.11.2024 г. или при спазване законоустановения двумесечен срок. При това положение следва да бъде изследван въпросът налице ли е нарушение на трудовата дисциплина. По аргумент от чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Неизпълнението може да се изразява в действие или бездействие. Когато нарушението се изразява в бездействие във всички случаи това бездействие следва да кореспондира с конкретно задължение на работника, възложено му от работодателя. Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово правоотношение се определя от това, което работникът, респ. служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключения трудов договор, респ. отредените за съответната длъжност трудови функции съгласно длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответстващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Същевременно в съдената практика се приема, че нарушенията на трудовата дисциплина, като основание за налагане на санкции от страна на работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения, т. е. на което и да е задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение, в т. ч. и на изискването за спазване на Етичните норми за поведение (респ. етичен кодекс) като система от правила, задължаващи служителите в определен отрасъл или система да имат определено поведение като служители или работници (наред с изискването за стриктно спазване на трудовата дисциплина) с цел укрепване авторитета на работодателя и професията в обществото, подобряване ефективността на работата, утвърждаване на професионалните взаимоотношения и работата с клиенти. Следователно, за да се прецени дали е налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, следва на първо място да се прецени какви са били конкретните задълженията на служителя, а след това дали нарушението е извършено. От приетите писмени доказателства и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Кисим и Юруков, а така също и от обясненията на ищеца, безспорно се установи, че по време на дежурството му на 18.09.2024 г., ищецът е наредил да се отклонят от обичайния си маршрут, след което задържал линейката и екипа в нея да го чака в продължение на около 20 мин., докато обядвал в заведение „Фурната“, на ул. „Пловдивска“, гр. Пазарджик. Недоказани са твърденията на ищеца, че поради струпването на хора в заведението се наложило да изчака повече от планираното, поради което той успял да изяде една супа. От разпита на св. Кисим безпорно се установи, че мед. сестра, придружаваща екипа, също слязла да си вземе обяд заедно с ищеца, но тя се върнала след 3-4 минути, а ищецът се забавил 20 мин.. Именно тези данни налагат извода, че след като мед. сестра е успяла да влезе, да си вземе обяд и да се върне в рамките на 3-4- минути, то изложеното от ищеца струпване на хора в заведението, не е причината довела до забавянето му. При съобразяване изложеното съдът счита, че по делото безспорно се установява извършеното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, което не може да бъде оправдано по логичен път от дадените от него обяснения. По същество в последните същия не отрича фактите изложени в процесната заповед, довели до издаването й. Обективираното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение е допуснато от ищеца. Със своите действия/бездействия е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика Раздел „Описание на длъжността- Трудови задачи и задължения, буква „Б“, т.28, което безспорно представлява нарушение, което следва да бъде субсидирано под правната норма на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. На следващо място с действията си ищецът е допуснал и нарушение, което следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 187, ал. 1, т.10 от КТ, доколкото се установи, че е нарушил чл. 30 и чл. 31 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП-Пазарджик, като е използвал почивката си при осъществяване на курс с линейката след получено повиквания са СМП /спешна медицинска помощ/ и се е отклонил от непосредствената си дейност, която към онзи момент се е изразявала в завръщане обратно към гр. Велинград, като същевременно е напуснал работното си място (в линейката при останалата част от екипа- шофьор и мед. сестра). Съгласно чл. 126, т. 9 КТ служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто му име. В трайно установената практика и теорията се приема, че злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя и доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Характерно за това нарушение, е че то е съставомерно само когато е извършено умишлено. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС (Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК, , постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 86/25.05.11 г. по г. д. № 1734/09 г., IV ГО на ВКС, решение № 513/14.01.13 г. по г. д. № 1559/11 г., IV ГО на ВКС, реш. № 201/13.10.2014 г. по г. д. № 7329/13, III ГО на ВКС) злоупотреба с доверие на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът и служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването му се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, като нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат /достатъчно е поведението на работника или служителя да създава възможност за злепоставянето на работодателя пред трети лица/, и е съставомерно независимо от формата на вина /опр. № 462/29.05.17 по г. д. № 794/17, III ГО, реш. № 1379/99, III ГО, реш. № 379/10, III ГО и др./. Трайна е практиката на ВКС, че при "злоупотреба с доверие" е необходимо да се използва служебното положение, а "при уронване на доброто име" е необходимо да се действа от името на работодателя. В този смисъл съдът счита, че по делото безспорно се установява действията на ищеца, описани в процесната заповед да представляват злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, като такива изводите следват от доказателствената съвкупност. Фактът на осъществяването им е установен по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които се подкрепят от гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите Кисим и Юруков, които съдът кредитира изцяло, като обективни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи си с останалия събран доказателствен материал. При съобразяване доказателствената съвкупност и цитираната практика на върховния съд, съдът намира, че несъмнено с действията си ищеца е злепоставил работодателя си пред трети лица, като в качеството си на шеф на екипа или иначе казано възползвайки се от служебното си положение е наредил на шофьора на линейката да се отклони от маршрута, който е следвало да изпълни, като по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя. От друга страна именно в това си качество или иначе казано действайки от името на работодателя му е извършил тези действия, като с това неминуемо е уронил доброто име на предприятието. Принципно това нарушение е насочено към доверието на трети лица, като чрез това нарушение работодателят се злепоставя пред третите лица, което по дефиниция може да се отрази неблагоприятно на ефективността на неговото предприятие. Безспорно извършеното от ищеца нарушение е станало достояние на широката общественост, а в частност и на колегите му, които са били с него в линейката, както и на св. Юруков. На следващо място, спорът се концентрира върху съразмерността на наложеното от работодателя наказание с извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение (така Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС и др.). По въпроса относно критериите при преценка тежестта на нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ е създадена задължителна съдебна практика, според която преценката на критерия - тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно - доколко са свързани с по- висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В този смисъл и решение, постановено по гр. дело № 1417/2011 г. по описа на ВКС. По принцип дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. В този смисъл решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 299/2009 г. на ВКС, IV г. о.. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. В контекста на цитираната по-горе съдебна практика, възложените му трудови функции, сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани и с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата като се има предвид и характера на дейността. Съдът отчита и възможността за настъпване на неблагоприятни последици, както за работодателя, така и за обществото предвид характера на дейността, която ищецът извършва бидейки част от единствен екип за спешна помощ за гр. Велинград. Следователно неизпълнението на трудовите задължения на ищеца би могло да доведе до ангажиране отговорност на работодателя. Отделно от това следва да се отчете и липсата на самокритично отношение към извършеното. В обобщение съдът счита, че в своята цялост поведението на ищеца съставлява нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща налагане на наказание - "предупреждение за уволнение", като при определянето му работодателят е съобразил всички релевантни данни. Относно възражението на ищеца за липсата на мотиви от страна на наказващия орган по отношение вида на избраното наказание, съдът го намира за неоснователно. Видно е, че в заповедта за налагането му са изложени достатъчно ясно мотивите на работодателя. По изложените съображения съдът счита, че заповедта, с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена като предявения от ищеца иск за отмяната следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на делото съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за производството, в размер на 1700 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв., по предявения иск, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, като в случай, че не погаси доброволно задължението си, следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. Така мотивиран съдът