Решение № 7035 от 19.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С Решение № 2781/19.02.2025год. постановено по гр.дело № 64802/2023год. по описа на СРС, 141 състав, е отменена, по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ, предявен от М. Г. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, бул. „••••••••, ап. 3, чрез адв. Д. М., срещу ДЪРЖАВЕН КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ „СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ“, ЕИК 000670883, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“N 1, Заповед № РД13-119/26.10.2023 г. на директора на ДЪРЖАВЕН КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ „СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ДЪРЖАВЕН КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ „СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ“, ЕИК 000670883, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“N 1, е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса. Срещу решението е подадена въззивна жалба, вх.№113625/31.03.2025год. депозирана от ответника Държавен Културен Институт Софийска Филхармония, чрез вр.изп.дл. директор Е.Б., в която се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.189 от КТ са неправилни.На ищеца било наложено най-лекото предвидено в КТ наказание „забележка“, което имало дисциплиниращ ефект и не би могло да бъде несъразмерно тежко наказание.Счита, че при доказано нарушение, съдът няма възможност да отмени наказанието като несъразмерно тежко, тъй като това е преценка по целесъобразност, а съдебния контрол е единствено за законосъобразност.По същество оспорва и че е налице маловажност на провинението, тъй като е без значение в конкретния случай с колко точно е закъснял служителя, предвид, че самото закъснение смущава процеса на репетицията и злепоставя колектива пред гост- диригент. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, както и да осъди ищеца да му заплати разноските и пред двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М. Г. И.. В с.з. същия се явява лично и с адв.М. като оспорва подадената въззивна жалба, счита първоинстанционното решение за правилно.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Пред СРС е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка", наложено със заповед № РД13- 119/26.10.2023 г. на ищеца М. Г. И.. Между страните не е спорно, че по силата на трудово правоотношение от 03.01.2017 г., ищецът заема длъжността „солист - оркестрант“, с място на работа – Концертен комплекс „България“, НФО, група кларинети при ответника. Основните задължения за заеманата от ищеца длъжност „солист - оркестрант“, съгласно длъжностната му характеристика са да е запознат и да поддържа актуални знанията си за целия текущ репертоар на оркестъра, както и изискванията за всяка музикална творба, включена в репертоара; Устройствения правилник на Софийска филхармония /СФ/; Правилника за вътрешния трудов ред; Етичния кодекс на служителя на СФ; Правилата за безопасни и здравословни условия на труд; да спазва конфиденциалност и лоялност към работодателя. Относно организационни връзки и взаимоотношения, длъжността е подчинена пряко на Главния диригент/Диригента на НФО, като при осъществяване на творческия процес поддържа връзки и контакти с концертмайстора, с водачите и помощник-водачите, с помощник-концертмайсторите и с оркестрантите. Изискуемите специфични изисквания за заемане на длъжността са висока степен на музикална култура, изградени навици за работа в екип и инициативност. Съгласно Правилник за вътрешния трудов ред на Софийска филхармония, утвърден от Директора Н.Т. на 20.11.2017 год., ръководството на Софийската филхармония се осъществява от Директора, Главния диригент на Националния филхармоничен оркестър и на Националния филхармоничен хор, Заместник-директора и Главния счетоводител. Директорът сключва, променя и прекратява трудовите договори, утвърждава длъжностните характеристики на персонала и ги актуализира, атестира персонала, налага дисциплинарни наказания. Заместник – директорът следи строго за спазване на трудовата дисциплина /спазване на работно време, почивки и отпуски/, хигиената и безопасността на труда, противопожарната охрана. Съобразно чл.7 от Правилника членовете на творческите състави са длъжни да спазват регламентираните в действащото законодателство и в длъжностните характеристики задължения, както и да се явяват на работа в добро физическо състояние, да се явяват 10 минути преди обявения час за начало на репетицията и да заемат местата си на сцената за общо настройване на оркестъра, 5 минути преди започване на репетицията. Участващите в пиесата, която се свири по-късно в дневната програма се явяват 15 минути преди нейното започване. В чл.7, т.12 е предвидено присъствието на репетиции и концерти да се води и отчита от инспектора на НФО/НФХ в Присъствени форми по утвърден от Директора образец. След всяка репетиция/концерт, съответният инспектор уведомява незабавно Директора при отбелязани безпричинни закъснения или отсъствия на служители. Членовете на творческите състави /диригенти, музиканти и хористи/ работят при условията на сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане три месеца. Продължителността и разпределението на работното време при сумирано изчисляване се установява, както следва: 1. 8 часа през деня, от които: репетиция от 10.00 до 14.00 ч.; концерт – 18 - 22.00 ч.; 2. 8 часа през деня, самоподготовка 09.00 - 13.00 ч., репетиция от 13.30 до 17.30 ч., концерт – 18.00 – 22.00 ч.; 3. 8 часа през деня – репетиция 09.00 - 13.00 ч., самоподготовка 14.00 – 18.00 ч.; 4. 8 часа през деня самоподготовка 09 - 13 ч. репетиция - от 14.00 ч. до 17.45 ч., концерт – 18 - 22 ч.; 5. При участие в концерти събота или неделя 11.00 - 1 3.00 ч.; 6. 4 часа през деня /събота или неделя/репетиция – от 10.00 - до 12.00 ч. – концерт – 17.00 – 19.00 ч.; 7. Не се предвижда полагане на нощен труд; 8. В делнични дни, репетиционното време е до 4 часа дневно, както следва: - 10.00 - 11.15 ч. /11.15 -11.45 ч. пауза/; - 11.45 - 12.45 ч. /12.45 – 13.00 ч. пауза/; 13.00- 14.00 ч.; 9. При генерални репетиции и репетиции след деня на концерта: 10.00 – 13.00 ч. /с две паузи, всяка по 15 минути по преценка на диригента, водещ програмата/; 10. При нужда и в зависимост от произведенията, паузите могат да бъдат премествани, като инспекторът уведомява оркестъра за това в началото на репетицията. В чл. 18 от Правилника е предвидено, че нарушение на трудовата дисциплина е закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, както и злоупотребата с доверието и уронване на доброто име на Филхармонията, както и разпространяване на поверителни за нея сведения. Не е спорно между страните, че на 26.10.2023 г. със заповед № РД13-119/26.10.2023 г. на Директора на ДЪРЖАВЕН КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ „СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл.188, т.1 от КТ във връзка с чл. 187, ал.1, т.1 предл. първо от КТ във връзка с чл.126, т.1, предл. първо от КТ, и във връзка с чл.187, т.8, предл. второ от КТ във връзка с чл.126, т.9 предл. последно от КТ, за извършено нарушение на чл. 187, ал.1, т.1, предложение първо КТ, изразяващо се в ненавременно явяване на работа след пауза на репетиция, доколкото с това поведение затруднил репетиционния процес на оркестъра. С описаното поведение – закъснявайки за репетицията и разсъбличайки се пред гост-диригента Ш.Д., който имал ограничено време за провеждането и с оглед ангажиментите си, нарушил задължението си по чл.126, т.9, предложение последно от КТ, а именно да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на това негово задължение съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предложение второ от КТ, тъй като уронил доброто име и злепоставил културния институт пред гост-диригента Ш.Д.. Поради извършеното нарушение на 20.09.2023 г., изразяващо се в закъснение за работа, тъй като се явил на репетиция след втората пауза, която била от 12: 00 ч. до 12: 15 ч., в 12: 16 ч., т.е. с една минута закъснение, по този начин възпрепятствал пълноценния репетиционния процес, тъй като само той не бил заел мястото си в оркестъра към момента на възобновяване на репетицията, като уронил доброто име и злепоставил културния институт пред гост-диригента Ш.Д.. От Докладна записка вх. № 615/20.09.2023 г., , изготвена от Инспектор заместник – директор в Софийска филхармония Н.В. се установява, че същия е уведомил Директора на Софийска филхармония, че М. Н. е закъснял за работа след паузата на репетицията на 20.09.2023 г. и моли да му се наложи необходимото наказание за закъснение. От представеното писмо, връчено на ищеца на 28.09.2023год. се установява, че работодателят е изискал от ищеца писмени обяснения по повод Докладна записка вх. № 615/20.09.2023 г., по-точно, за това дали на 20.09.2023 г. е закъснял след паузата на репетицията за концерт с гост диригент Ш.Д. и да изясни каква е причината за допуснатата грешка, като изрично е посочено е, че обясненията се искат относно преценка на работодателя за налагане на дисциплинирано наказание, във връзка с твърдяното неизпълнение на трудовите задължения. В отговор на исканите обяснения, ищецът е дал такива, в смисъл, че не смята че е закъснял след почивката, тъй като към началото, дадено от диригента за възобновяване на репетиционната дейност след почивката, бил на работното си място и изпълнявал служебните си задължения. В отговор на искане изх. № РД 13-102/09.10.2023 г. от Директора до заместник – директора в Софийска филхармония Н.В., последният е депозирал Обяснение вх. № 646/09.10.2023 г., в което посочва, че на 20.09.2023 г. е била проведена репетиция с гост- диригент Ш.Д. от 10: 00 часа до 13: 00 часа с две паузи. Едната пауза от 11: 00 ч. до 11: 15 ч., а втората пауза от 12: 00 ч. до 12: 15 ч. Г-н М. И. закъснял след втората пауза с една минута, но притеснителното било, че гост-диригента Ш.Д. бил вече на сцената и концертмайсторът К.Х. била започнала да настройва оркестъра. Недопустимо било в присъствието на гост- диригент да бъде уронван престижа и репутацията на Софийска филхармония. В показанията си св.В. излага, че като инспектор на оркестъра задълженията му са да следи за закъснения и отсъствия.В тази връзка за репетицията с гост- диригент Ш.Д. сочи, че М. И. закъснял малко след паузата.Концертмайстора Х. била влязла и настройвала оркестъра, а диригента бил на пулта.Ищецът влязъл, съблякъл си якето и седнал на мястото си, което било в близост до това на свидетеля, който също бил на сцената, а в този момент погледнал и часовника на един от балконите и констатирал, че закъснението е с минута, минута и нещо.Според свидетеля на диригента не му направило добро впечатление като споделя, че той е от световна величина и според него не е хубаво да се излагат.Също така сочи, че не му е известно диригентът Ш.Д. да се е оплакал. В показанията си свидетелката Ж., също музикант в оркестъра излага, че участвала в репетицията на 20.09.2023 г., която била с две паузи, но не си спомня по време на провеждането й да е констатирана нередност. По време на паузите били навън и когато биел звънеца, всеки се отправял към мястото и пулта си. По време на втората пауза били навън, заедно с М. и концертмайсторката като всички заедно влезли, когато бил звънецът. Свидетелката К.Х., която е на длъжност „концертмайстор“ в показанията си сочи, че не си спомня самата репетиция на 20.09.2023год., но била на работа и участвала в нея като не била констатирала нарушения. Обичайно репетициите започвали в 10: 00 ч., тя ставала пет минути по-рано за настройването на инструментите и репетицията започвала с излизането на диригента. След това паузите се давали от диригента, като се следяло да са спазени точните часове, а връщането след паузите ставало чрез биене на звънец от сценичните работници. Паузите били установени и диригентът се съобразявал с тях, но с оглед спецификите на работата и невъзможността да се прекрати репетицията по средата на някой пасаж, се случвало диригентът да ги задържи минута, две по-рано или да ги пусне минута-две по-рано. Излага, че ако установяла нарушение или диригентът имал забележка към дисциплината се обръщал към нея и тя била длъжна да уведоми директора или инспектора. В този ден 20.09.2023 г. свидетелката не помни да е констатирала нарушения, нито диригентът да се е обръщал към нея със забележка към дисциплината. Посочва, че през годините не била констатирала закъснения в междинните почивки и настройването на инструментите е част от репетицинонния процес. При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните Постановеното решение е валидно и допустимо. По отношение на служебната проверка на правилността му, съдът намира, че следва да обсъди приложението на императивните норми на чл. 193, ал. 1 и 195, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. На първо място, следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 от КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известните му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ - същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред - като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направени от него твърдения в буквалния им смисъл. Достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения такива, каквито са според оценката на работодателя. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че издадената от работодателя Заповед № РД13-119/26.10.2023год. отговаря на законовите изисквания за нейната валидност. Същата съдържа ясно и точно описание на вмененото на служителя нарушение на трудовата дисциплина с посочване на конкретните норми, които то нарушава, както и мотивирано изложение на съображенията за налагане на наказанието "забележка". Установява се също, че в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е връчил на ищеца покана за излагане на обяснения относно констатираното дисциплинарно нарушение в тридневен срок, считано от нейното получаване. Според установената съдебна практика изискването за предоставяне на възможност на служителя за даване на обяснения цели, от една страна, последният да бъде в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се искат обяснения, а от друга, да има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му. В случая от съдържанието на приложената по делото покана се установява, че същата дава възможност на адресата да разбере обстоятелствата, които са инициирали образуваното срещу него дисциплинарно производство, поставени са му въпроси, пряко свързани с вмененото нарушение и позволяващи му да изложи защитната си теза, с което са изпълнени законовите изисквания, както и горепосочените цели. Законът въвежда и преклузивни срокове за налагане на дисциплинарни наказания. Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Видно от съдържащата се по делото докладна записка, същата е съставена в деня на самото нарушение, а именно 20.09.2023 г., като от тази дата до момента на връчване на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание /26.10.2023 г. /, нито един от горепосочените преклузивни срокове не е бил изтекъл. Предвид изложено съдът счита, че при разглеждане на спора първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, като намира постановения от него акт за обоснован и законосъобразен, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към неговите мотивите. В допълнение към изложеното от районния съд и с оглед доводите, направени във въззивната жалба относно правилността на обжалваното решение, следва да бъде добавено следното: С атакуваната от ищеца заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, на същия е вменено нарушение на трудовата дисциплина - закъснение след втората пауза, в рамките на една минута, което работодателят е квалифицирал като нарушение на чл. 187, ал.1, т.1, предложение първо КТ и като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предложение второ от КТ.В случая не са налице две отделни дисциплинарни нарушения, а е налице само едно – ищеца е закъснял с една минута след втората пауза, с което е нарушил репетиционния процес и е уронил доброто име на предприятието пред гост-диригента. Правилно първоинстанционния съд е приел, че е доказано извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина на чл.187, ал.1, т.1 предл. Първо от КТ, изразяващо се в закъснение след втората пауза на репетицията с една минута. Доказателственият материал установи по категоричен начин регламентираното работно време за ищеца, съгласно Правилник за вътрешния трудов ред на Софийска филхармония, както и закъснението му след втората пауза на репетицията, проведена на 20.09.2023год. Според разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ така установеното закъснение действително е дисциплинарно нарушение, но от същото не са настъпили твърдените за работодателя вреди – да е бил разстроен репетиционния процес, както и да е уронено доброто име на предприятието.Действително в указания час на възобновяване на репетицията след втората пауза, ищеца не е бил на работното си място, тъй като концертмайстора и гост-диригента вече са били на сцената, но доказателства, че това закъснение от една минута е нарушило трудовия процес на целия оркестър не са събрани.Не се установява и това нарушение да е довело до накърняване на престижа на работодателя, като показанията на св.В., дадени в тази насока, освен че са изолирани, следва да се ценят само като негова лична оценка, предвид че не се доказва гост-диригента да се оплакал или да е направил коментар на случилото се. Следва да се отбележи и че „уронването на доброто име" по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ представлява нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в узнаването на неизпълнението от трети лица, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е без значение за този случай на виновно неизпълнение, но има значение, когато се прилага чл. 189 КТ. С оглед гореизложеното следва извода, че при налагане на дисциплинарното наказание "Забележка" наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като не е взел предвид, че това нарушение, макар и формално да е извършено от ищеца, по същество не представлява такова нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснове налагането на дисциплинарно наказание. Нарушението на трудовата дисциплина не е било извършено умишлено като не се твърди, а и доказва да е било системно.Независимо от това, че работодателят разполага с дисциплинарната власт, последната не може и не следва да се упражнява произволно, а при съблюдаване на установените в разпоредбата на чл. 189 от КТ обективни критерии за определяне на вида дисциплинарно наказание. Последното предполага реализиране на принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението.Именно нормативно установените в кумулативност критерии за индивидуализация на дисциплинарното наказание сочи на допустимостта на съдебен контрол по отношение извършената от работодателя преценка в тази насока. В настоящия случай именно последното не е налице, което определя налагането на избраното по вид дисциплинарно наказание за незаконосъобразно. Обсъждането на посочените обстоятелства в съвкупност безспорно очертава несъответствието на нарушението с вида на наказанието, с обстоятелствата, при които то е извършено, както и с личността на служителя, поради което заповедта, с която му е наложено това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1145лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който има характер на разписка за плащането им в брой на 08.06.2025год. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът