Решение № 695 от 22.12.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 840/2023 г.

Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№566/14.08.2023г. по гр.дело№644/2023г. на ГОРС, съдът е: -oтхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, предявен от К. Ц. К. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Л. бул. „•••“№•••, против СЦДП –ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ с БУЛСТАТ: •••, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.„•••”№ •••, за признаване на уволнението му, извършено със Запове乕••/17.01.2023г. на Директора на СЦДП - ТП „Д. Г. С.-Г.О.”, за незаконно и за неговата отмяна; -oтхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, предявен от К. Ц. К. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Л. бул.„•••“№•••, против СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ с БУЛСТАТ: •••, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.„•••”№ •••, за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност „•••“ в СЦДП - ТП „Д. Г. С.-Г.О.“; -oтхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, предявен от К. Ц. К. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Л. бул.„•••“№•••, против СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ с БУЛСТАТ: •••, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.„•••”№ •••, за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение в брутен размер от 10602.00лв., за периода: 18.01.2023г.- 18.07.2023г., заедно със законната лихва върху него от 18.01.2023г. до окончателното му изплащане; -оставил без разглеждане иска с правно основание чл.346 от КТ, предявен от К. Ц. К. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Л. бул.„•••“№•••, против СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ с БУЛСТАТ: •••, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.„•••”№ •••, като недопустим и прекратил производството по делото в тази негова част; -осъдил К. Ц. К. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Л. бул.„•••“№••• да заплати на СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ с БУЛСТАТ: •••, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.„•••”№ •••, сумата 1972.00лв., представляваща направените разноски(за платено адв.възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице) по гр.дело№644/2023г. на ГОРС. Против решението(за неговата отмяна изцяло) е подадена въззивна жалба от К. Ц. К.. Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В отговора си СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“(чрез адв.Н. П.М. от АК-Г. – редовно упълномощен) оспорва жалбата. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. Ц. К. против Решение№566/14.08.2023г. по гр.дело№644/2023г. на ГОРС. Не спори, че съществувало трудово правоотношение между него и СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ през периода: 13.07.2009г.-17.01.2023г., като заемал различни длъжности(последно – „•••“ от 03.02.2022г.). Със Запове乕••/17.01.2023г. на Директора на СЦДП - ТП „Д. Г. С.-Г.О.” трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ „съкращаване на щата“. Спорно оставало: -законосъобразна и мотивирана ли е атакуваната заповед; -спазена ли е процедурата по прекратяване на труд.правоотношение. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон, а и направил избирателна оценка на доказателствата, формирайки погрешни изводи. Според чл.12 от ГПК съдът следвало да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Да установял съществуващите противоречия и да посочи в мотивите си кои факти счита за достоверни и кои – не. Това не било сторено от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени решението на ГОРС, като уважи претенциите по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“ с БУЛСТАТ: •••, със седалище и адрес на управление: гр.Г.О. ул.„•••”№ ••• (чрез адв.Н. П.М. от АК-Г.), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита оспореният акт на ГОРС за правилен и законосъобразен и излага съображения за това. Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство. В съдебно заседание К. Ц. К.(чрез адв.М. М. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Моли изначално решението на ГОРС да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като изразеното потвърждение на процесуалния представител(по закон) на извършените действия от страна на пълномощника на ответника-въззиваем не следвало да има обратно действие и извършените действия в първа инстанция можело да се счетат за невалидни. Моли да бъде отменено решението на ГОРС, постановено по гр.д.№644/2023г. и се постанови ново решение по съществото на спора, с което се уважат изцяло първоначално предявените искове. Претендира направените разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ответника-въззиваем. В съдебно заседание СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“(чрез адв.Н. П.М. от АК-Г.), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Не били налице нарушения относно процесуалното представителство на ответника-въззиваем пред първата инстанция и пред въззивната инстанция, като упълномощаването било надлежно и безспорно доказано. Претендира направените по делото разноски. С въззивните жалби и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В тази връзка, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Упълномощаването е правно действие, с което едно лице(упълномощител) овластява друго(пълномощник) да извърши от негово име и за негова сметка определени действия. Последиците от извършваните действия възникват направо за представлявания(упълномощителя). В този смисъл упълномощаването е извършено във формата на електронно изявление(с представяне от страна на пълномощника пред първоионстанционния съд и пред въззивния съд на пълномощно – електронно подписан документ от упълномощителя). За това действие процесуалният закон изисква потвърждение, като с разпоредбата на чл.102д ал.1 от ГПК е предвидено, че след регистриране на постъпил електронен документ в информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до страната за получаването му. Потвърждението следва да има изискуемото по чл.102д ал.2 от ГПК съдържание. То е достъпно не само за страната, извършила електронното изявление, но и за съда, от който е изходящо. От представената разпечатка на електронния адрес на адвоката не се установява електронния адрес, на който е изпратен електронния документ – пълномощно(лист37 от в.гр.дело№840/2023г. на ВТОС), а от извършената от настоящата инстанция служебна справка в електронното досие на първоинстанционното дело не се установява такъв документ да е регистриран в информационната система на районния съд, съответно потвърждение за получаването му да е изпратено на адвоката. Съдът следи служебно за наличието на представителна власт, като чл.101 от ГПК го задължава да даде срок на страната да заяви дали потвърждава действията, извършени без представителна власт и едва при неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността, процесуалното действие се смята за неизвършено. В съдебно заседание на 06.12.2023г. председателят на въззивния съдебен състав е дал указания въззиваемата страна по реда на чл.101 от ГПК да п отвърди извършените до момента процесуални действия от страна на адв.Н. М. от АК-Г. в производството по в.гр.дело№840/2023г. на ВТОС и по гр.дело№644/2023г. на ГОРС. Предвид явяването на М. С. – ••• на ТП „Д. Г. С.– Г.О.“(процесуален представител по закон) e извършено вербално валидиране на осъществените на процесуални действия пред двете инстанции. По този начин във въззивното производство и към момента на постановяване на въззивното решение, всички извършени процесуални действия от името на ищеца-въззивник са надлежно извършени от лице с представителна власт, измежду визираните в чл.32 от ГПК, поради което предявеният иск и постановеното по него решение не са недопустими. Недобросъвестно упражняване на процесуални права не е налице, но дори и такова да беше осъществено, то би било основание за неправилност на съдебното решение, а не за неговата недопустимост. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Следва да се отбележи, че подлежащите на установяване обстоятелства при така дадената от въззивния съд правна квалификация са същите, като тези, указани от районния съд при доклада му по чл.146 от ГПК, като съдът е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства, съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството. Основните и значими за очертания от исковата молба и отговора предмет на трудовия правен спор, факти по делото като явления от обективната действителност са безспорни и доказателствено установени в своята пълнота по смисъла на чл.154 от ГПК от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи/лично трудово досие на К. Ц. К., в т.ч. и трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди, длъжностно разписание на ТП „ДГС Г.О.“(в сила от 01.10.2022г.), поименно щатно разписание(в сила от 01.10.2022г.), поименно щатно разписание(в сила от 10.10.2022г.), длъжностно разписание на ТП ДГС Г.О.(в сила от 13.12.2022г.), поименно щатно разписание(в сила от 13.12.2022г.), справка за актуално състояние на трудовите договори на К. Ц.К. към 14.07.2023г., регистрационна карта от 18.01.2023г. и служебна бележка от 17.03.2023г. - двете издадени от Дирекция „Бюро по труда” гр.Г.О., препис- извлечение от трудова книжка и др./. Между страните не е спорно, че К. Ц. К. е в трудово правоотношение с СЦДП - ТП „Д. Г. С.–Г.О.“, съгласно Tрудов догово𹕕•/13.07.2009г., Tрудов догово𹕕•/28.06.2011г. и допълнителни споразумения към тях, като К. Ц. К. е бил назначен и е заемал длъжностите „•••“ в ДГС - Г.О., „•••“ в ТП ДГС гр. Г.О., „•••“ в СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“, „•••“, а считано от 03.02.2022г. - длъжността „•••“ в СЦДП ДП - ТП ДГС Г. О., съгласно Допълнително споразумени幕••/02.02.2022г. към трудов догово𹕕•/28.06.2011г. Според Заповед№ЛC-•••/03.10.2022г. на Директор СЦДП ДП Г., длъжностно разписание на ТП „ДГС Г.О.“(в сила от 01.10.2022г.), поименно щатно разписание(в сила от 01.10.2022г.), поименно щатно разписание(в сила от 10.10.2022г.), утвърдени са щатни бройки за ТП „ДГС Г.О.“, както следва: в Раздел „Клас 9: Професии, неизискващи специално образование“ за длъжността „•••” 7бр., образователна степен „основно”; в Раздел „Клас 5: „•••“ за длъжността „•••” - 14бр., образователна степен „основно”; в Раздел „Клас 2: Специалисти“: за длъжността „•••” - 1бр., образователна степен „бакалавър”, за длъжността „•••“ - 2бр., образователна степен „средно спец.”, като длъжността „•••” е заемана от Г. Р., а длъжността „•••“ - от В. И. и от К. К.. Със Запове乕••/15.11.2022г. на Директор СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“ трудовото правоотношение със служителя „•••“ В. И. е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 16.11.2022г. С писмо изх.№РД10090/01.12.2022г. Директор СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“ предлага на Директор на СЦДП ДП гр.Г. промяна в длъжностното разписание на СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“, като бъде извършено трансформиране на 2 щатни бройки „•••“(свободни от 02.10.2020г.) - в 2 щатни бройки „•••“, както и съкращаване на 2 щатни бройки „•••“ с цел оптимизиране на разходите в стопанството и оползотворяване на капацитета на действащия ••• състав. Със Заповед№ЛС-•••/13.12.2022г., във връзка с изпълнение на Решение№3/13.12.2022г. от проведено заседание на УС(Протокол№СЦДП-УС-23) и на основание чл.170 ал.1 т.4 от ЗГ, Директор на СЦДП ДП гр.Г. утвърдил ново щатно разписание на длъжностите в ДП-ТП „ДГС Г.О.“(в сила от 13.12.2022г.) и с което 2 щатни бройки „•••“ се трансформират в две щатни бройки „•••“, а наличните 2 щатни бройки „•••“ с код по НКПД ••• се съкращават. Правейки съпоставка на длъжностно разписание на ТП ДГС Г.О.(в сила от 13.12.2022г.) и поименното щатно разписание(в сила от 13.12.2022г.) с поименното щатно разписание в сила от 18.01.2023г., утвърдени са щатни бройки за ДП-ТП „ДГС Г.О.“, както следва: в Раздел „Клас 9: Професии, неизискващи специално образование“ за длъжността „•••” - 9бр., образователна степен „основно”; в Раздел „Клас 5: „•••“ за длъжността „•••” - 12бр., в Раздел „Клас 2: Специалисти“: за длъжността „•••” - 1 бр., образователна степен „бакалавър”, за длъжността „•••“ - 0бр., като длъжността „•••” е заемана от Г. Р.. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Запове乕••/17.01.2023г. на директора на СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“, считано от 18.01.2023г., на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.II от КТ - поради съкращаване на щата(препис от цитираната заповед е връчен на К. на 17.01.2023г., удостоверено с подписа му и с подписите на двама свидетели). Със същата заповед е разпоредено на К. Ц.К. да се изплатят: обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ(поради неспазен срок на предизвестие); обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ(за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден); обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ при посочените в заповедта условия. Не се спори, че след прекратяването на трудовото му правоотношение със СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“, считано от 18.01.2023г., К. К. няма регистриран нов трудов договор и не е полагал труд по трудово правоотношение(извлечение от трудова книжка, служебна бележка и регистрационна карта, издадени от Дирекция „Бюро по труда” гр.Г.О., справка за актуално състояние на трудовите договори на К.К. към 14.07.2023г.). В първоинстанционното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице е Съдът приема заключението на ССчЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните по делото. Според вещото лице евентуалният размер(при положителен за К. изход от спора) на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за един месец възлиза на 1767.00лв., а за периода от шест месеца би бил в общ брутен размер от •••.00лв.(в нетен размер – •••лв.). Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на петима свидетели и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят. Трудовото правоотношение между СЦДП - ТП „ДГС Г.О.“ и К. К. е било прекратено със Запове乕••/17.01.2023г. на директора на СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“, считано от 18.01.2023г., на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.II от КТ - поради „съкращаване на щата“. При извършване уволнението работодателят е спазил изискванията, установени в чл.328 ал.1 ввр. чл.326 ал.2 от КТ, прекратяването на трудовия договор да се извърши с писмено съобщаване на работника/служителя на волеизявлението на работодателя и с изтичане на срока на предизвестието, като единство на два елемента от сложния фактически състав на тази законова разпоредба, издавайки и връчвайки на служителя процесната заповед на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати(в настоящия случай) и преди да изтече срокът на предизвестието, като законово предвидената за това санкция е не отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, а задължението на неизправната страна по чл.220 ал.1 от КТ(да се изплати полагащото се трудово възнаграждение за съответния период за неспазен срок на предизвестие). При спор за законността на уволнението, извършено на фактическото основание, визирано в чл.328 ал.1 т.2 предл.II от КТ, в тежест на работодателя е да докаже реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението, както и че е извършил подбор и той е законосъобразен. За да е налице реално съкращаване в щата, или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност(трудова функция), или фактически да се премахне трудовата функция(да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва). От страна на Директора на СЦДП ДП Г., част от структурата на което се явява ответникът- въззиваем СЦДП ДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“ (Заповед № РД•••/23.03.2020г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, Правилник за организацията и дейността на Северноцентрално държавно предприятие), са предприети действия по съкращаване на 2 щатни бройки от наличните 2 щатни бройки за длъжността „•••“ в СЦДП - ДП-ТП „ДГС Г.О.“, считано от 13.12.2022г., от действащото до този момент основно разписание на длъжностите в СЦДП - ДП-ТП „ДГС Г.О.“ (в сила от 01.10.2022г.). Спазена е йерархично компетентността за взетите решения(УС на ДП приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие; на Директора на СЦДП ДП Г. е възложено непосредственото управление, в т.ч. и правомощието да променя щатното разписание и да утвърждава поименното щатно разписание на СЦДП - чл.21- чл.23 от Правилник за организацията и дейността на СЦДП; Директорът на ДП-ТП „ДГС Г.О.“ разполага с компетентност да изготвя и представя длъжностното разписание на поделението, както и да утвърждава поименното щатно разписание на поделението - чл.29 от Правилник за организацията и дейността на СЦДП). Така, отправено е предложение от Директора на ТП „ДГС Г.О.“. Взето е решение на УС на проведено заседание на 13.12.2022г. Със Заповед от същата дата и на основание чл.170 ал.1 т.4 от ЗГ, Директорът на СЦДП Г. утвърдил ново щатно разписание на длъжностите в ДП-ТП „ДГС Г.О.“( влязло в сила от 13.12.2022г.). В утвърденото длъжностно разписание на ДП-ТП „ДГС Г.О.“(в сила от 13.12.2022г.), 2 щатни бройки от длъжността „•••“ се трансформират в две щатни бройки „•••“, а двете налични щатни бройки „•••“ се съкращават. Въз основа на така утвърденото ново щатно разписание са изготвени по надлежния ред и поименно щатно разписание в сила от 13.12.2022г., одобрено от Директора на СЦДП ДП Г., и поименно щатно разписание в сила от 18.01.2023г., утвърдено от директора на ДП-ТП „ДГС Г.О.“, наличните до момента 2 щатни бройки за длъжността „•••“ и лицата, заемащи тази длъжност, са реално премахнати(едната била заемана от служителя „•••“ В. И., чието трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 16.11.2022г., а другата от К. К.). При спор за законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже: -реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението, -че е съкратена единствена трудова функция, която е заемала ищцата, за да не е задължен да извърши подбор. Основанието за прекратяване на правоотношението по чл.328 ал.1 т.2 от КТ е приложимо, когато съкращаването на щата е реално – когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато основната трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието и. Когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата и функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на щата, като уволнението на посоченото основание би било незаконно. Реално съкращаване на щата може да е налице и при запазване или дори при увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е така при трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности - не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т.е. с различни трудови функции(в случая на трансформирането на 2 щатни бройки „•••“ в две щатни бройки „•••“). Фактите, че съкращението е извършено реално и двете налични щатни бройки за длъжността „•••” в ДП-ТП „ДГС Г.О.“ действително са премахнати за в бъдеще с утвърждаването на новото разписание на длъжностите(в сила от 13.12.2022г.), се установяват както от горецитираните писмени доказателства, така и от представените от ответната страна и приложени по делото заверени преписи от длъжностни характеристики за длъжностите в ТП „Д. Г. С. - Г. О.“(лист134-лист182 от гр.дело№644/2023г. на ГОРС), удостоверяващи, че след съкращаването на К. заеманата от него длъжност не съществува и не е възложена за изпълнение от други служители в ДП-ТП „ДГС Г.О.“. При прекратяване на трудовия договор, поради съкращаване в щата на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, работодателят не е задължен да извършва подбор на случаите, когато дадената длъжност се изпълнява единствено от съкращавания работник/служител/. В този случай правото на подбор по смисъла на чл.329 ал.1 от КТ е уредено в полза на работодателя и отказът му да се ползва от него не подлежи на съдебен контрол. Отделно от това, дори и да възможен/в т.ч. и императивно уреден / този подбор, обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците/служителите в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово- икономически(отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно- управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове, каквото в процесния случай се явява ДП-ТП „ДГС Г.О.“. Всъщност, за да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкращаваните, в противен случай, не може да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, че предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник/служител от несъкратената длъжност. С други думи, за да бъде упражнено от работодателя „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкратени длъжности. В случая са закрити двете щатни бройки за длъжността „•••” в ДП-ТП „ДГС Г.О.“, предвидени до този момент, а трудовите функции, характерни за тази длъжност, не са възложени за изпълнение от други налични длъжности в предприятието, за да се налага оценяване и съпоставяне на работата и качествата на ищеца-въззивник и други оставащи на работа в ДП-ТП „ДГС Г.О.“ служители по реда на чл.329 от КТ, в т.ч. между работници/служители с място на работа в различни ТП(в т.ч. и различни населени места), тъй като работодателят не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор. Така, за работодателя не съществува задължение за извършване на подбор, какъвто той не е и направил. Предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси социална справедливост при уволнението и е уредена основно в разпоредбата на чл.333 от КТ. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението, което, съобразно изброените в чл.333 от КТ хипотези, е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тази закрила е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията на ищеца-въззивник за неспазени изискванията на чл.333 ал.1 от КТ. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от страна на К. К. липсва дори твърдение, че се ползва от закрила по чл.333 от КТ, както и конкретизация на последната. Задължението на работодателя да събере информация за здравословното състояние на работника или служителя не представлява хипотеза на предварителна закрила по чл.333 от КТ. Предварителната закрила е уредена с императивни разпоредби и по аргумент за противното от чл.333 ал.4 от КТ, който урежда единственото изключение, правилото което се извежда е, че е забранено разширяването на приложното и поле в КТД, вкл. чрез уговарянето на други хипотези и допълнителни задължения на работодателя при упражняване правото на уволнение. В хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ юридическият факт, който поражда предварителна закрила е наличието на болест, включена в Наредба на МЗ. Никъде в КТ не е постановено, че задължението за събиране на информация за здравословното състояние на работника/служителя е случай на предварителната закрила, откъдето следва, че несъбирането на информация за здравословното състояние само по себе си не може да представлява нарушение на предварителната закрила. Както се установи, ищецът-въззивник е попълнил Декларация по чл.333 от КТ, в която удостоверил, че не страда от заболяване по Наредба№5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333 ал.1 от КТ, като същата е приета от работодателя и приложена в ЛТД. Не са ангажирани доказателства в противната насока. Така, не се установиха основания, въз основа на които К. да се ползва от закрилата по чл.333 ал.1-ал.4 от КТ и нарушението на тази процедура да обуславя незаконност на уволнението. Така, съдът намира, че уволнението на К. Ц.К., извършено със Заповед №7/17.01.2023г. на директора на СЦДП ДП-ТП „ДГС Г.О.“, се явява законосъобразно и не се налага неговата отмяна. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че изводите на първата такава за недоказаност на иска при квалификацията на чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението, като незаконно са правилни, а оттам и правилно така предявения иск е бил отхвърлен. Предвид неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ имащ за предмет отмяната на уволнението на ищеца-въззивник, като незаконно, които иск се явява обуславящ спрямо останалите предявени такива по смисъла на чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 от КТ ввр. чл.225 ал.1 от КТ, то и тези искове следва да се приемат за неоснователни и подлежащи на отхвърляне, каквото правилно разбиране е изложил и ГОРС при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поради съвпадане в изводите на настоящия състав на съда с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло - аргумент от чл.272 от ГПК. Ответникът-въззиваем претендира присъждането на разноските по делото, като представя списък по чл.80 от ГПК(заплатено адв.възнаграждение – 1560.00лв. без ДДС, или 1872лв. с ДДС). Обстоятелството, че на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, ищецът-въззивник е освободен от такси и разноски в случая е неотносимо, защото посочената разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищецът-въззивник в хода на съдебното производство(ДТ, възнаграждения за вещи лица, разноски за явяване на свидетели и др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се урежда отговорността за разноски между страните по делото и се въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78 ал.6 от ГПК. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 о т ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, като при отхвърляне на иска, ищецът-въззивник може да бъде осъден за разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Според чл.2 ал.5 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Както се посочи, предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, като приложения списък за разноските е посочено, че за: неоценяемия иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се претендира възнаграждение 780.00лв.(чл.7 ал.1 т.1 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) без ДДС; иск по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ - 78.00лв.(чл.7 ал.1 т.1 ввр. чл.7 ал.2 т.1 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) без ДДС. Осъществената от пълномощника на ищцата защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в съдебно заседание, като е поискано минимално регламентираното възнаграждение по всички искове(в т.ч. и за исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.2 от КТ – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ - размерът на минималната работна заплата е 780.00лв., съгласно ПМС№497/29.12.2022г.). Съдът намира, че поисканото възнаграждение е към минимално регламентирания в наредбата размер, като е абсурдно да се твърди, че е прекомерно и не следва да бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Така, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът-въззивник следва да заплати на ответника- въззиваем сумата 1872.00лв., представляваща направените разноски в производството по в.гр.дело№840/2023г. на ВТОС(адв.възнаграждение с ДДС). Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 пр.I, пр.III от ГПК, чл.280 ал.1, ал.2 ввр. ал.3 т.3 от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,