Решение № 321 от 30.9.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 449/2024 г.

Производството е бързо и се развива по реда на чл.317 във връзка с чл.310 ал.1 т.1 и следващите и с чл.258 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1, чл.195 ал.1 и чл.190 ал.1 от Кодекса на труда. С решение на В.ски районен съд №200 от 28.05.2024г. постановено по гр.д.№ 20245210100018 по описа на същия съд за 2024г. СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С. М. Я., ЕГН: ••••••••••, и адрес с. К., ул. „З." №••, против „М. М. - И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г. Д." №••, представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № ЧР-02- 220/01.12.2023. на Изпълнителния Директор на „М. М. - И.“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на заеманата до уволнението длъжност „главен готвач“, с място на работа в ПС „В.“ към отдел „Почивно дело“ при „М. М. - И.“ ЕАД – Управление, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1527.48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от 02.01.2024г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъдена С. М. Я., ЕГН-••••••••••, и адрес с.К., ул. „З." №••, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „М. М. - И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г. Д." №••, представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото. Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№4190 от 11.06.2024г., подадена от ищцата в производството пред първата инстанция С. М. Я., с ЕГН-•••••••••• и с посочен адрес, чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-П. с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, с искане да бъде отменено и се уважат предявените от ищцата искове с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. На първо място, според жалбоподателката районният съд не се е произнесъл в мотивите си по всички направени от ищцата възражения относно законосъобразността на наложеното й дисциплинарно наказание, съгласно изискването на чл.236 ал.2 от ГПК. Като допуснато нарушение на материалния закон се сочи неправилно приложение на чл.193 от КТ, при неправилно изведен извод, че работодателят при налагане на дисциплинарното й наказание “уволнение“ е спазил изискванията на чл.193 ал.1 от КТ и че правото й на защита не е било нарушено. Акцентира, че в случая при реализиране на дисциплинарната й отговорност е налице нарушение на посочената разпоредба, доколкото според уволнителната заповед, ищцата е била наказана за следните поддържани от работодателя дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи деяния – действия /бездействия-1.Не е упражнен контрол върху проверените й материални активи…върху изброените вещи-стр.2-ра от заповедта; 2.Без разпореждането, знанието и съгласието на прекия й ръководител, заедно с колегата й Ц. А., е приготвила и натоварила, с намерението да изнесе в личния му автомобил л.а. рег.№ ВТ ••••КК, марка “С.“, материални активи, собственост на ПС-„М. - и.“ В.….“, стр.2- ра, стр.5, абзац последен и стр.6-та, абзац първи от заповедта; 3. На стр.7-ма и стр.8-ма в заповедта, и при изрично приетото от работодателя и за което е наказана, че „..заедно с А., самоволно и без съгласието на С. Д. и без какъвто и да е документ, е натоварила, в личния автомобил на А. зеленчукорезачка F., модел ТV •••••••••, сериен номер ••••••, с намерение да я изнесе извън територията на ПС, като е разпиляла имущество на работодателя без негово знание и е създала риск от неизправност в ел. инсталацията на уреда, повреда от неправилна употреба, като това е повишило възможността от настъпване на трудова злополука; 4. Не разпознаване на годни от негодни хранителни продукти, което създало реална опасност за качеството на продуктите, които се използват от ищцата при приготвяне на ястията и други, подробно описани на стр.8 абзац 7-ми от заповедта, като е създала и опасност за здравето на посетителите в ресторанта на ПС-нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.4 във връзка с чл.187 ал.1 т.8, предл. първо от КТ и други тежки нарушения на трудовата дисциплина-изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Твърди жалбоподателката, че от същата са искани обяснения под формата на въпроси, които не кореспондират с деянията, описани в заповедта и вменени й като нарушения на трудовата дисциплина. Акцентира, че не са й искани обяснения за следните вменени й деяния-1. Дали е приготвила с намерение да изнася описаните в заповедта движими вещ; 2.Дали е товарила в личния автомобил на А. процесната зеленчукорезачка с намерение да я изнесе извън ПС; 3.Дали с действията си на 21.07.2023г. е създала опасност от настъпване на трудова злополука и /или е създала риск от неизправност в ел. инсталацията и повреда от неправилна употреба на уреда и 4.Дали разграничава годни от негодни продукти, респективно да е създавала и опасност за здравето на посетителите на ресторанта на ПС. Допълва, че съдебната практика е категорична, че след като не са искани обяснения по чл.193 ал.1 от КТ за всички описани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, то за тези дисциплинарни нарушения, за които не са искани обяснения дисциплинарното уволнение следва да бъде отменено, съгласно чл.193 ал.2 от КТ, доколкото всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Счита, че по тези изложени възражения поддържани и пред първоинстанционния съд няма произнасяне в мотивите на обжалвания съдебен акт от РС-В., включително и по възражението, че цитирания в искането за даване на писмени обяснения доклад от отдел „Правна служба“ с вх.№7261 от 02.08.2023г. на ръководителя на отдела, не й е бил сведен до знанието й и не носи неин подпис. Твърди, че по този начин с непроизнасянето и необсъждането на тези възражения исковият съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Повтаря и поддържания пред първата инстанция довод, че обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално ТПО /трудово правоотношение/ се определя от това, което работникът, респективно служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключения трудов договор, респективно отредените за съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжностната характеристика, като в случая от приложената по делото такава за „главен готвач“ както и разпита на свидетелите се установявало, че ищцата има задължение да участва в инвентаризацията на материалните активи и запаси и да отговаря за съхранението им и че е дала в тази връзка обяснения, че с оглед съхранението на хранителните продукти, находящи се в хладилните камери на стола, всяка седмица с готвача, който е на смяна, извършват прочистване на гнилите продукти от тези в добро съС.ие и че на процесния ден е уведомила г-жа Д. за прочистването на склада, но че ищцата няма правомощия да разрешава изнасянето на хранителни продукти, като в обясненията си е разказала за действията на готвача в ПС-Ц. А., разпитан като свидетел по делото, а не за свои действия. Допълва, че на 21.07.2023г. управителят на ПС е била С. Д., поради отпуск на управителя Д., като според показанията на св.А., С. Д. е била уведомена и е дала устно разрешение за изнасянето на посочените вещи, включително и на зеленчукорезачката. Счита жалбоподателката, че същата не следва да отговаря и за зеленчукорезачката, доколкото МОЛ /материално отговорно лице/ на нехранителните движими вещи като зеленчукорезачката, почистващите препарати и полиетиленовите торбички, е св.К., на длъжност “домакин“ в ПС, и по отношение на същите, ищцата няма как да упражнява контрол. Поддържа, че работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е липсвало разрешение от управителя на ПС за изнасянето на тези вещи. Жалбоподателката обосновава искането си за разпит на свидетелката С. Д., доколкото същата е дала само писмени обяснения по случая, направено пред първата инстанция, но което й е било отказано относно установяване на факти и обстоятелства относими към предмета на спора, като дали на този ден свидетелката е била в кухнята, била ли е запозната със съС.ието на продуктите и е дала устно разрешение за изнасянето им, или че от субективна страна няма умисъл в поведението на ищцата, което да съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 от КТ. На следващо място жалбоподателката посочва, че работодателят не е мотивирал заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.195 от КТ-довод, развит от последната още в исковата молба, като изводите на съда, че последната била издадена при спазване на установената по закон форма и съдържание били неправилни, тъй като не кореспондирали с установените по делото факти и обстоятелства и не били обсъдени с оглед възраженията в направени с исковата молба. В случая се поддържа, че дисциплинарното нарушение следва да бъде описано по разбираем начин, без работникът да бъде поставен в положение на изненада, защото трябва да получи пълна информацията за обстоятелствата на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени и оборва пред съда, изискващо провеждането на принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Акцентира се, че липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е толкова съществено, че същото не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, доколкото се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма. В жалбата се изброяват и цитират писмените доклади и обясненията, посочени в уволнителната заповед в 4 пункта, като се поддържа, че съдържанието на същите не е било предварително сведено до знанието на ищцата преди налагане на наказанието, поради което счита, че същите не могат да обвържат ищцата с описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина и не може да допълни състава на дисциплинарните нарушения. Счита, че заповедта с нейното съдържание е неразбираема за ищцата като за последната не ставало ясно кои действия тя е осъществила и кои действия е осъществило третото лице Ц. А.. Не ставало ясно защо работодателят приема, че ищцата е действала в съучастие с А. при описаните нарушения на трудовата дисциплина, доколкото за нея не се установявало да е действала с умисъл или при небрежност предоверявайки се на А., и че не е взела участие в изпълнителното деяние- кражба, вменено на А., като наказателното производство срещу него било прекратено с оглед на ниския размер на щетата /ДП №367 ЗМ 360/ 2023г. на РУ-В. и прокурорска преписка №3898/2023г. на РП-П.-ТО В.“ и че жалбоподателката е поддържала пред съда и довод, че работодателят неправилно е приложил и чл.189 от КТ, като счита, че когато работникът или служителят с оглед на служебното си положение допуска действия в разрез със задължението си за лоялност, което представлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът изисква налагане на дисциплинарно уволнение, това положение следва да се преценява и с оглед и на другите факти и обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието в съответствие с критериите, установени в чл.189 от КТ. Жалбоподателката акцентира, че до момента същата не е била наказвана дисциплинарно и не е допускала нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че дори да се приеме за правилен извода на районния съд, че не е упражнила контрол върху поверените й хранителни продукти, то при оценката на поведението й, съдът не взел в предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното и дали е готова да поправи вредите, ако такива са настъпили. Счита, че деянието е извършено небрежно и че към момента на даването на писмените обяснения, не е осъзнала за какво е виновна. Счита, че неправилно е отчетена съпричастността й към цялостното деяние на колегата й А., а не като незначителна такава. Допълва, че имуществените последици от дисциплинарното нарушение, които биха настъпили, не са големи /около 100лв била стойността на хранителните продукти/, а от друга страна не било отчетено, че е дългогодишен работник в ответното дружество и няма наложени дисциплинарни наказания, което следвало да се отчете при преценка на избора на дисциплинарното наказание. Цитира се нормата на чл.188 от КТ и видовете дисциплинарни наказания, които могат да се налагат, като предвид изложените обстоятелства жалбоподателката счита, че същите в своята съвкупност не обосновават избора на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Коментира се началото на трудовата й дейност при ответника от 1988г., начина изпълнение на трудовите си задължения и положителната й оценка, както и повишаването й на главен готвач през 2019г., които обстоятелства е следвало да бъдат изследвани от съда и при налична ниска съпричастност и възможност за поправяне, да се даде възможност на работника да оправдае доверието на работодателя. Счита още, че районният съд изобщо не е обсъдил възраженията на ищцата за допуснати нарушения на установената предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.1 и т.4 от КТ и при прилагане на чл.17 ал.2 от ГПК при което би достигнал до извод, че закрилата ползвана по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ не е преодоляна от работодателя. Не били обсъдени в цялост писмените доказателства, в частност и преписката на ДИТ-П. и доколкото липсвало и мнение на ТЕЛК /чл.4 от Наредба №5/1987г./ постановила по същество отказ да даде исканото мнение и без да се съобрази с този отказ работодателят пристъпил към издаване на уволнителната заповед, прието от ДИТ-П. за мнение по чл.333 ал.2 от КТ, което според жалбоподателката влече порочност на издадените адМ.стративни актове досежно тяхната форма, като липсата на мнение на ТЕЛК според жалбоподателката представлява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Коментира се приложението на чл.333 ал.2 от КТ в конкретния случай, като липсата на мнение от ТЕЛК, означавало, че закрилата не е преодоляна. Коментира се значението на болничен лист №Е 20232790733, от 20.09.2023г. издаден от д-р Р. М. и поставената диагноза- други видове стенокардия, и който болничен лист установявал, че ищцата е болна от исхемична болест на сърцето, неоспорено от насрещната страна, който не бил съобразен от исковия съд и неговото значение като официален документ по чл.179 от ГПК и неговата обвързваща материална доказателствена сила. Съдът обсъдил единствено оспорената от ищцата СМЕ, изготвена от лекар без да има нужната специалност-кардиология. В тази връзка са коментирани показанията на вещото лице при изслушване и приемане на заключението и без да са извършени от него диагностични и терапевтични изследвания на ищцата към установяване на исхемична болест. Коментирани са и свидетелските показания на К., Д. и К., които не били очевидци на случилото се на 21.07.2023г., и че показанията им са неотносими към предмета на спора, като техните показания били тълкувани и ценени превратно от съда. Оспорен е извода на съда, че към 21.07.2023г. е имало работещ хладилник в кухнята за плодове и зеленчуци, като същият не бил подкрепен от доказателствата по делото, и че от свидетелските показания на св.Н. и св.А. се установявало, че през м.юли и м.август 2023г. хладилника за зеленчуци не е работил, както и приетото, че изпълняващия функциите управител тогава г-жа Д., включително и К. и готвачите не са имали достъп до склада, наложило да се закупуват почистващи материали, което се случвало и преди. Оспорва се извода на съда за недоказаност от ищцата чии са полиетиленовите торбички и почистващи препарати, като съдът не дал указания по установяването на този факт предвид оспорването от ищцата на справките за наличност в склада, като в случая според жалбоподателката тежестта за доказване е за работодателя предвид фактическия състав на дисциплинарното нарушение. На последно място се оспорват изводите на съда за недоказаност на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание съгласно чл.8 от КТ. Акцентира се на влошеност на отношенията между работника и работодателя /управителя на ПС/ по повод на пряката работа на ищцата по доставянето на зеленчуци и плодове, като за възникналите спорове свидетелствала св.Н., основно по отношение нерегламентирано удължаване на работното време на ресторанта от управителя и при изразено недоволство от ищцата, последната била обиждана; подадената без резултат в тази връзка жалба от м.август 2023г. до ИД на Дружеството, както и воденото дисциплинарно производство, инициирано по доклад на управителя М. Д., с което последният проявил субективна оценка от създалите се отношения и упражнено от него неправомерно въздействие върху работодателя за да й бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение. При условията на чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателката моли да бъде допусната до разпит С. Д., при режим на призоваване, изпълняваща длъжността управител на почивната станция към 21.07.2023г., за изясняване на обстоятелствата, посочени в нарочна молба на ищцата в срока по чл.312 ал.2 от ГПК и в откритото съдебно заседание от 16.04.2024г., а именно: дали свидетелката е била този ден в кухнята, запозната ли е със съС.ието на продуктите; дава ли е устно разрешение за изнасянето им, както и за зеленчукорезачката; имала ли е достъп до склада на домакина, за да предостави торбички и почистващи препарати и как са протичали обичайно дейностите по бракуване на продуктите и други. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна „М. М. - И.“ ЕАД, гр.Р., ЕИК •••••••••, с вх.№ 4730 от 01.07.2024г., в който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано, няма допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, при пълно и всестранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Счита на първо място, че работодателят е спазил срока за налагане на дисциплинарното наказание съгласно чл.194 ал.1 от КТ. Акцентира, че откриването на дисциплинарното нарушение е станало с уведомяването на работодателя на 25.07.2023г., с два броя докладни записки като заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата на 25.09.2023г., като срокът не е пропуснат предвид ползвания от ищцата отпуск на 19.09.2023г., като не съществува презумпция, че прекия ръководител на въззивника веднага е уведомил работодателя си. По отношение некредитирането от съда на показанията на св. С. Я. на основание чл.172 от ГПК, /вероятно се има в предвид другото съдебно дисциплинарно производство на работника А./ работодателят посочва, че съдът е извършил подробен анализ на тези показания и е достигнал до извод за заинтересованост на свидетелката от изхода на делото. Подробно се анализират свидетелските показания и се акцентира на тяхната ненадежност и недостоверност. По отношение на твърдението за „обърната от съда доказателствена тежест“ и недоказаност, че установените в личния автомобил на въззивника почистващи препарати са собственост на работодателя, се акцентира на значението на представената справка за достатъчна наличност в склада на установените почистващи препарати, свидетелските показания на К., единствен имащ ключ за склада за който отговаря и липса на уведомяване от страна на ищцата на преки си ръководител, за липса на почистващи препарати, както и установеното според работодателя, че последният е разполагал с препаратите, установени в личния автомобил на въззивника и недоказаност на тезата му, че са закупени с лични средства поради липсата им. Счита, че опитът за изнасяне на зеленчукорезачката е трудово нарушение и достатъчно тежко за налагане на дисциплинарно уволнение, доколкото в личния автомобил са се намирали както зеленчукорезачката, така и хранителни и почистващи препарати и че се касае за действие за намерение да се изнесат тези вещи, показващо непознаване на работата. Акцентира се на доклада на С. Д., че не е издавала писмено разрешение за изнасяне или ползване на метална зеленчукорезачка. Признава се, че домакинът К. е МОЛ за зеленчукорезачката, и същият на 21.07.2023г. е бил в отпуск. Акцентира се и на стойността на машината от 1275лв. Работодателят счита, че е налице пълно съответствие на наложеното наказание спрямо извършеното деяние; че е налице пълна съразмерност при взети от работодателя всички факти и обстоятелства по дисциплинарното производство, и най-вече грубото неспазване на заповед №09-005 от 03.01.2020г. на ИД на „М. М. и.“ ЕАД, забраняващо по какъвто и да е начин пренасянето/превозването на гориво, смазочни материали и/или стоково материални ценности без надлежен документ, връчена на ищцата срещу подпис, с последиците от неспазването й, /“….ще се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина“/, обявени и посочени от работодателя в самата заповед /т.4/. Като отегчаващо обстоятелство работодателят сочи, че работникът е служител, заемащ дълги години позиция на готвач в почивната станция, който не е в съС.ие да различи годни хранителни продукти и такива, които са развалени и че констатацията му, че са негодни се опровергавала от събраните обяснения, ППП /приемо-предавателния протокол/, фотоалбум и други по образуваното досъдебно производство. Счита, че Ц. А. е нарушил грубо задълженията си по познаване на стандартните процедури за правилна експлоатация на машините и оборудването, както и приетите в хотела стандарти за качество на работа, които самоволно и без съгласието на прекия си ръководител С. Д. и без документ е натоварил в личния си автомобил и е направил опит да изнесе метална зеленчукорезачка, което представлява и разпиляване на имуществото на работодателя без негово знание, при грубо непознаване на вътрешните правила в предприятието. Няма взето отношение по направеното с въззивната жалба доказателствено искане по реда на чл.266 ал.3 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата С. М. Я., с вх.№4190 от 11.06.2024г. и отговора на насрещната по спора страна-„М. М. - И.“ ЕАД гр.Р., с вх.№4730 от 01.07.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда/КТ/ във връзка с чл.225 ал.1, във връзка с чл.190 ал.1 и чл.195 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба, с вх.№147 от 09.01.2024г. против ответника „М. М. - и.“ЕАД, ГРАД Р., търговско дружество, вписано в ТРРЮЛНЦ, ЕИК- •••••••••, със седалище и адрес на управление -гр.Р., ул.“Г. Д." №••, представлявано от изпълнителния директор И. М. Ч., ищцата С. М. Я., ЕГН- •••••••••• от с.К., ул.“З." №••, община Р., обл.П., чрез пълномощника си адв.П. М. Г. от АК-П., твърди, че по силата на трудов договор №34 от 11.05.1998г. е работила при ответника на длъжност “готвач“, като в последствие през 2018г. с допълнително споразумение №1233 от 28.11.2018г. била назначена на длъжност “главен готвач“, с място на работа-почивна станция/ПС/“В.“ към отдел „Почивно дело“ при „М. М. - и.“ ЕАД, като на 14.12.2023г. със заповед №ЧР-02-2020 от 01.12.2023г. на Изпълнителния директор /ИД/ на дружеството, й било наложено дисциплинарно наказание “уволнение“. Ищцата оспорва законосъобразността на дисциплинарното уволнение, като твърди, че не е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина; че от работодателя не е спазена процедурата и сроковете за реализирането на дисциплинарната й отговорност; че не е спазено изискването за форма по чл.195 от КТ; че не е преодоляна защитата на ищцата, предоставена й по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ; че при налагане на дисциплинарното наказание, не е отчетена от работодателя и тежестта на поддържаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Уволнението се квалифицира от ищцата като незаконосъобразно, защото наказанието й било наложено при недобросъвестно упражняване на правата от работодателя в нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл.8 ал.1 от КТ. Съображенията за незаконност на уволнение ищцата излага в 4 /четири/основни пункта. На първо място /пункт I/ твърди, че изпълняваните от нея основни трудови функции като „главен готвач“ били разписани подробно в длъжностната характеристика и се свеждали до това-да организира и координира производството на кухненската продукция, съобразно получените поръчки и заявки; да разпределя работата на готвачите за деня; да следи за изпълнението на поставените им задачи; да контролира спазването на правилата за поднасяне на кухненската продукция в търговската зала с цел постигане на по-добро задоволяване нуждите на клиентите и увеличение на продажбите; осъществяване на контрол на качеството на продуктите и грамажа; подаване на заявки за необходимите стоки и материали и кухненски инвентар; осъществяване на контрол и по качеството на хранителните продукти/подправки, както и за правилното им съхранение; спазване на всички необходими изисквания, за да отговаря работното й място на санитарно-хигиенните изисквания при производство на кухненската продукция. Твърди ищцата, че е изпълнявала съвестно и отговорно всичките си трудови задължения по длъжностна характеристика, и своевременно е докладвала на Управителя на почивната станция ако се констатират нарушения, оплаквания на гостите или липса на инвентар. Твърди ищцата, че в заповедта за дисциплинарно наказание, било посочено, че е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в неупражнен контрол върху поверените й материални активи, като на 21.07.2023г. без разпореждането, без знанието и съгласието на прекия й ръководител, заедно с колегата й Ц. А., са приготвили и натоварили в личния му автомобил л.а. рег.№ВТ••••КК, марка С., следните материални активи, собственост на ПС “М. - и.“-В.: -„годни хранителни продукти: -4.485кг- краставици; 5.915кг-домати; 2.23кг.-лимони; 2.595кг-стар лук; 7.615кг- банани; 3.260кг.-насипан хляб; опакован хляб „Бял хляб С. З.“-1бр; 2бр. препарат „Доместос“, 1 литър „Течен сапун“; 1пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80литра; 1пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 35литра и метална зеленчукорезачка Fimar, модел TV•••••••••, сериен номер ••••••. Ищцата твърди, че в заповедта от работодателя се сочело и нарушение на чл.190 ал.1 т.4, предлжение първо и т.7 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят поддържал и нарушения по чл.187 ал.1 т.8, предложени първо и т.10 предложение второ и четвърто от КТ, изразяващи се в злоупотреба с доверие и уронване доброто име на ответника, както и неизпълнение на трудови задължения. Твърди се, че в заповедта се съдържали и мотиви, че ищцата е разпилявала имущество на ответника, изразяващо се в това “ че двамата с А., са натоварили в личния му автомобил, без съгласието на прекия ръководител, С. Д., зеленчукорезачка Fimar, модел TV•••••••••, сериен номер ••••••, както и че с горните действия, ищцата е създала опасност за настъпване на трудова злополука поради създаден риск от неизправност в ел.инсталацията на уреда, поради нарушение на техническите правила за експлоатация, но за ищцата оставало неясно дали е наказана и за това нарушение или се касае за предположение за евентуално настъпване на вреди за работодателя и без да е цитирана такава правна норма от последния в заповедта за нарушена от ищцата. Същата оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в заповедта за уволнение за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, на фактите и на фактическите състави, които не са изрично изложени от работодателя, както и че не са й поискани обяснения по реда на чл.193 от КТ и че не е давала такива и че за които са й искани, искането било неясно и последната не била разбрала за кои точно нарушения са й искани обяснения. В заповедта било описано от работодателя, че ищцата не разпознава годни от негодни хранителни продукти, както и не е спазила правилата за приготвяне на ястия и други, подробно описани на стр.8, абзац 7 от заповедта и е създала и опасност за здравето на посетителите в ресторанта на почивната станция. За последното нарушение на ищцата не били поискани писмени обяснения, като заявява, че не знае дали е санкционирана със заповедта за това нейно поведение. Счита, че въпреки съдържанието на заповедта с цитирани доклади, протоколи писмени обяснения, безразборно сочене на норми от КТ и ПВТР/Правилника за вътрешния трудов ред/, за нея не било ясно, освен за неосъществен контрол върху поведението на колегата й А. при товарене на негодни хранителни продукти в лекия му автомобил, почистващи препарати и зеленчукорезачката, за какви други нарушения е наказана и с кое нейно конкретно поведение и действие, конкретизирано по време и място в заповедта, е създала опасност за здравето на посетителите в ресторанта на ПС и е санкционирана, за да може да бъде осъществен съдебен контрол относно сроковете по чл.194 от КТ относно реализирането на дисциплинарната отговорност. Счита, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ доколкото било налице формално спазване на принципа на мотивираност на последната. Счита, че изискването за мотивираност е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение, като липсата на мотиви или формални такива, поставяло работника в положение на изненада, защото той трябвало да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, които да оборва при оспорване в съда. Ищцата оспорва всички факти и обстоятелства изложени в заповедта, като твърди, че не е извършвала твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Допълва, че е упражнявала контрол върху поверените й материални активи, изпълнявала е точно и добросъвестно задълженията си, изпълнила е законните нареждания на работодателя, пазила е грижливо повереното й имущество на работодателя, спазвала и всички вътрешни правила и норми. Акцентира, че мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание се базират на посочен в заповедта доклад с вх.№6989 от 25.07.2023г. от С. К., раб.№1415-Р-л отдел “Сигурност“ в дружеството, който доклад не бил връчен на ищцата за запознаване преди налагане на дисциплинарното наказание. Същото се отнасяло и за доклад с вх.№6956 от 25.07.2023г. от М. Р. Д., раб. №1126-управител на ПС М. - и.“ -В., с който ищцата също не била запозната предварително. Цитира се и приемо- предавателен протокол, известен на ищцата от 21.07.2023г. между инсп. М. Б. -ст.разследващ полицай в РУ-В., отдел Разследване при ОД-МВР-П., подписан от ищцата за приемане на вещи, без забележка за съС.ието им. Твърди се от ищцата, че от друга страна тя е положила усилия да изпълнява трудовите си задължения, като посочва, че седмица преди 21.07.2023г. в горещо време се развалил хладилника, в който се съхраняват плодовете и зеленчуците, наложило незабавно да предприеме мерки за отстраняване на повредата по хладилника, като незабавно уведомила управителя М. Д., като пряко подчинена на последния по длъжностна характеристика, за възникналия проблем и опасността продуктите да се развалят, като същият не предприел действия и се наложило ищцата, упражняваща контрол върху поверените й материални активи да извърши проверка, сортиране и разделяне на годната от негодна /развалена/ стока. Затова оспорва записаното в заповедта за уволнение, че не е упражнила контрол и не е спазила трудовите си задължения. Посочва, че липсата на работещ хладилник и неотстраняване на повредата, обусловило нуждата да се приберат годните плодове и зеленчуци в хладилника за млечни продукти. Оспорва записаното в заповедта, че с ППП от 21.07.2023г. подписан от нея и от инс.Б. се доказвало, че плодовете и зеленчуците са годни за употреба, като счита, че с него може да се установи единствено дали хранителните продукти са същите като качество, количество, но не и да се прецени годността, доколкото служителите от МВР нямали такива специални знания и не могат да преценят годността им. Оспорва, че е нарушила чл.187 т.10 от КТ като твърди, че е спазила всички изисквания поставени по длъжностна характеристика и нормативни актове. Била убедена, че всички тези действия, които извършва с А., като почистване на склад, опаковане на негодните продукти в чували, изнасяне и товарене в лекия автомобил на А., предаване за временно ползване на зеленчукорезачката на Ц. М. А., е станало със знанието и съгласието на С. Д., замествала управителя на ПС. Оспорва се записаното в заповедта за уволнение, че посочените в нея почистващи препарати и чували са собственост на работодателя, като твърди, че същите са собственост на кухненския персонал и са закупувани със собствени средства /ищцата не посочва в исковата молба поименно лицата от този персонал които са собственици на последните, от кого, кога и как са ги закупили както и как са се озовали вътре в ПС и дали за това е предварително известено ръководството, за внасянето им на територията на ПС -за наличието на чужди почистващи препарати имащи характер на материални ценности на територията на станцията и последното се е съгласило с внасянето им в базата, както и да са представени писмени документи /касови бележки, фактури и други/ удостоверяващи закупуването на препаратите от външен магазин. Счита ищцата, че не е злоупотребила с доверието на предприятието нито е уронила доброто му име. Изложените в тази връзка мотиви в заповедта ищцата квалифицира като неясни и необосновани. Счита, че злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по смисъла на чл.187 ал1 т.8 предл.1 от КТ има различни проявни форми, като общата им характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, като такава е налице когато работникът възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Оспорва, че с действията си ищцата по изпълнение на служебните си задължения по контрол за годността на хранителни продукти, следва да се квалифицират като злоупотреба с доверие и че поради гласуваното й доверие, тя е следяла и приготвяла качествена храна на работниците, служителите и техните семейства. И че именно това наложило да упражни контрол, да почисти работното си място и склада, като отстрани негодната от годната храна и материален актив. Ищцата не знае друг начин за разделяне и изнасяне на негодни за употреба храни, като в тази връзка твърди, че приетите с протокола на служителя от МВР продукти са били годни за употреба и че това не може да бъде преценено от полицейския служител. Оспорват се обясненията на С. Д., вх.№7761 от 16.08.2023г. че вещите били годни и че от действията на ищца може да се направи извод, че е целяла да извлече имотна облага за себе си или другиго. На второ място II, ищцата Я. поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконно поради неспазване на процедурата по чл.193 от КТ; неспазването на сроковете по чл.194 от КТ и поради непреодоляна закрила от страна ответника, с която се ползва ищцата към датата на налагане на дисциплинарното наказание-14.12.2023г. по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ. В тази връзка се твърди от ищцата, че са й поискани писмени обяснения от работодателя относно неупражнения и неосъществен от последната контрол върху поведението на колегата й А. при товарене на негодните хранителни продукти в лекия му автомобил, почистващи препарати и зеленчукрезачката, но че за описаните в заповедта нарушения за разпиляване на имущество, създаване на опасност за здравето на посетителите в ресторанта на ПС и са създадената от ищцата опасност за трудова злополука, в резултат на неспазване на техническите правила за експлоатация на ел.резачката не са й били поискани, и такива обяснения тя не е давала, което квалифицира като нарушение от страна на работодателя на чл.193 ал.1 от КТ. Ищцата поддържа възражение, че работодателят не е спазил срока по чл.194 ал.1 от КТ, тъй като към датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение -14.12.2023г. същият е изтекъл, а извършеното нарушение, което й е вменено е от дата 21.07.2023г. предвид на което счита, че процедурата не е спазена и съставлява нарушение по реализиране на дисциплинарната отговорност на работника. Ищцата поддържа довод за незаконност на уволнението поради непреодоляване от страна на работодателя на закрилата на работника при уволнение предвидена в чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ, представляващо самостоятелно основание за незаконното на уволнението й, и от която ищцата се ползвала, като в тази връзка поддържа, че към датата на налагане на наказанието, съгласно чл.195 ал.3 от КТ, е била в разрешен отпуск по чл.162 от КТ поради временна нетрудоспособност, с издаден болничен лист №Е20233583583, с диагноза по МКБ I 50-1-лявокамерна недостатъчност за срок от 30дни, като закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ се отнася към датата на връчването на заповедта и че работодателят не е изискал предварително разрешение от Д. “И. т.“ гр.П. и по този начин да е преодолял предвидената закрила при уволнение на работник започнал ползуването на разрешения му отпуск. Твърди ищцата, че се ползва при уволнение и от закрилата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ тъй като страда от исхемична болест на сърцето /стенокардия/, предвидена в чл.1 т.1 от Наредба №5 на М.стъра на народното здраве, , ДВбр.33 от 28.04.1987г. за болестите при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила по чл.333 ал.1 от КТ. Твърди още, че на 14.12.2023г. в дома си ищцата е била посетена от служители на Почивната станция, за да попълни декларация и да уведоми работодателя дали страда от някакво заболяване, ползващо се от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, като последната в попълнената от нея декларация изрично отбелязала, че страда от стенокардия, което според нея представлява исхемична болест на сърцето/ИБС/, за което представила и документи за отпуск поради временна неработоспособност, както и устно уведомила служителите за това с заболяване, след което й била връчена и процесната заповедта за дисциплинарно уволнение, №ЧР-02-220 от 01.12.2023г. издадена от работодателя й. Акцентира се от ищцата че заболяването от което страда, освен че попада в посочената Наредба №5, и че същото е било предварително известно на работодателя. На трето място/ III/ ищцата твърди, че до момента не е наказвана и не й е налагано дисциплинарно наказание, била е съвестна и е оправдавала доверието на работодателя, не е допускала злоупотреба с доверие, не е нарушавала трудовата дисциплина или Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ в дружеството. Посочва, че при налагане на дисциплинарното й наказание “уволнение“ не са спазени и критериите за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение. Акцентира, че според съдебната практика по приложението на чл.189 ал.1 от КТ при определяне тежестта на извършеното нарушение, от значение е значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението-пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя; дали нарушението принципно би застрашило доброто име на работодателя, дали е увредило работодателя, като се твърди че липсват доказателства и твърдения последният да е понесъл вреда, че неизпълнението е частично и касае поставена задача извън текущите задължения на служителя; че нарушението е признато от ищеца, който е изпълнил поставената задача точно и в срок. Твърди, че при определяне на дисциплинарното й наказание, работодателят не отчел, че до момента ищцата не е имала никакво провинение, повишена е в длъжност “главен готвач“, и че е оправдавала доверието му, била е образцов и лоялен служител и че изтъкнатите обстоятелства по отделно и в съвкупност са относими към въведените с разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ критерии за определяне вида на дисциплинарното наказание, които според ищцата не са били обсъдени от работодателя и че същите биха обусловили извод, обратен на приетия в обжалваната заповед, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е несъответно и несъразмерно на извършеното нарушение. На четвърто място / IV/, ищцата излага довод за нарушение на работодателя на чл.8 ал.1 от КТ като при налагане на наказанието последният е нарушил принципа за добросъвестност като недобросъвестно е упражнил правата си и е злоупотребил със същите, като ищцата изтъква следните обстоятелства: -Дисциплинарното уволнение е предхождано от събития относно влошени отношения между кухненския персонал и Управителя на почивната станция. Твърди се, че многократно е бил повдиган въпроса за работната атмосфера в кухнята, отношението което последният проявява към кухненския персонал и задълженията и изпълнението на същите от всеки един от служителите, както и многократно ищцата запознавала управителя с недостига на персонал в кухнята и обещания, че ще назначи такъв. Допълва ищцата, че при проведена среща с изпълнителния директор на предприятието на която ищцата изложила притесненията си, последвали заплахи от Управителя Д. под различна форма, както и директни заплахи за уволнение. Твърди се, че след събитията от 21.07.2023г. била депозирана от кухненския персонал жалба до изпълнителния директор на предприятието за преднамереност в действията на управителя на ПС Д. както и отправени заплахи за уволнение. Посочва, че самото дисциплинарно производство водено срещу нея, е започнало по доклад на Управителя М. Д., като ищцата поддържа довод за проявена от него субективна оценка, изхождайки от създалите се отношения, както и че същият е оказал неправомерно въздействие върху работодателя на ищцата, който не я познавал и нямал пряко наблюдение върху работата й, за да й бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение“ и че същото е резултат от недобросъвестно упражняване на правата на работодателя в нарушение на принципа за добросъвестност установен в чл.8 ал.1 от КТ. Ищцата твърди още, че последното й получено брутно трудово възнаграждение /БТВ/ преди да излезе в отпуск за временна неработоспособност, за м.юли и е в размер на 2841.45лв, като в резултат на уволнението е останала без работа, за което работодателят й дължал обезщетение за незаконно уволнение за времето от 14.12.2023г. до 14.06. 2024г. в размер на 6/шест/ БТВ, равняващи се на 17048.70лв, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2021г. /датата на подаването на исковата молба/ до окончателното изплащане на обезщетението. Моли ищцата С. Я. да се признае уволнението й за незаконно и се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен готвач“ с място на работа в ПС “В.“ към отдел „Почивно дело“ при „М. М. - И.“ ЕАД-Управление и се осъди работодателя да й заплати обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 17048.71лв ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на обезщетението както и разноските направени в исковото производство. Сочи доказателства. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна -ответника работодател на ищцата „М. М. - И.“ ЕАД, гр.Р., ЕИК-•••••••••, представлявано от изпълнителния директор И. М. Ч., чрез надлежно упълномощен да представлява дружеството юрисконсулт К. С. К. /пълномощно на л.136-137 от досието на делото/, с вх.№1041 от 12.02.2024г., в който исковата молба и предявените искове се оспорват пунктуално и изцяло като неоснователни необосновани, незаконосъобразни и недоказани. I.По отношение твърдяната от ищцата неяснота на изложените мотиви в уволнителната заповед липса на конкретно извършено деяние, работодателят поддържа, че заповедта е редовна от външна страна, съдържа изискуемите се по закон реквизити, посочено е нарушението, кога е извършено, на кой текст от КТ съставлява нарушение на трудовата дисциплина, подписана е от издателя на дисциплинарната власт; съставена е в изискуемата по закон писмена форма и е посочен като нарушител ищеца /чл.195 КТ/ и в същата са изложени достатъчно обстоятелства относно вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина, а именно “ … за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, като в качеството си на МОЛ /материално отговорно лице/ на склад, в който се съхраняват хранителните продукти, не е упражнила контрол върху поверените й материални активи, като на 21.07.2023г. без разпореждането, знанието и съгласието на прекия си ръководител С. А. Д., самоволно заедно с колегата си Ц. М. А. приготвят и натоварват в личния автомобил на А., рег.№ВТ•••• КК, марка „С. с намерението да изнесат извън територията на ПС “М. - и.“-В., материални активи, собственост на ПС “М. - и.“ В., както следва-“годни хранителни продукти-4.485кг.-Краставици; 5.915кг.-Домати; 2.23кг. Лимони; 2.595кг-Стар лук; 7.615кг-Банани; 3.260кг.- Насипан хляб; Опакован хляб „Бял хляб „С. З.“-1бр; 2бр. препарат-„Доместос“; 1 литър „Течен сапун“; 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80литра; 1пакет полиетиленови чували са смет с вместимост 35литра и метална зеленчукорезачка Fimar, модел TV•••••••••М, сериен номер ••••••, с което работодателят аргументира тезата си за мотивираност на заповедта. II.По отношение на довода на ищцата, че от същата не са изискани обяснения по чл.193 от КТ за инкорпорираните в заповедта за дисциплинарно наказание констатации относно евентуално настъпване на неблагоприятни последици за работодателя от използването на металната зеленчукорезачка извън територия на почивната база, и за посоченото в заповедта неразпознаване от ищцата на годни от негодни продукти, ответникът поддържа, че така посочените от ищцата обстоятелства не са факти от обективната действителност, а констатации на работодателя по отношение на последиците от извършеното нарушение на трудовата дисциплина и че за конкретното нарушение на трудовата дисциплина на ищцата е дадена възможност да даде обяснения по чл.193 от КТ. Счита, че при известност на работодателя на обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения за тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация и че е достатъчно по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Акцентира се, че с писмо, изх.№ЧР-01-362 от 10.08.2023г. от ищцата са поискани обяснения за всички факти и обстоятелства, във връзка със събитието на 21.07.2023г.; такива са дадени от последната /вх.№7797 от 17.08.2023г./, и са взети под внимание от работодателя, който ги е съпоставил с други документи, изготвени в хода на дисциплинарната проверка и посочени в уволнителната заповед. По т. III Във връзка с твърдението на ищцата, че не са й представени от работодателя всички документи изготвени в хода на дисциплинарното производство, ответното дружество поддържа, че законодателят не задължава работодателя да представи всички събрани по спора документи на работодателя и че неговото задължение е да даде възможност на подчинения си да даде обяснения за конкретна ситуация, а не за всички документи изготвени във връзка с настъпването й. По т. IV. По твърдението на ищцата, че поверените й хранителни стоки установени у личния автомобил на А. били развалени и негодни за употреба и се е наложило да бъдат изхвърлени, работодателят акцентира, че това се опровергава от събрани в дисциплинарното производство писмени доказателства -приемо-предавателен протокол /ППП/ за връщането им на МОЛ; изготвен фотоалбум, във връзка с образувано Досъдебно производство, с вх.№3898/2023г по описа на РП-П., ТО В. № ЗМ 360/2023г. по описа на РУ- В.. Допълнено е, че изпълняващата на 21.07.2023г. длъжност „Управител“-С. А. Д., е заявила, че в качеството си на временно изпълняващ длъжността “управител на почивната станция“ за този период /21.07.2023г./ не е издавала писмено разрешение /протокол/, за изнасяне или ползване на описаната метална резачка, и че по отношение на хранителните продукти, перилните препарати и полиетиленовите чували е разбрала от служители на отдел “Сигурност“ по време на извършената проверка от 14.20ч., като е заявила още, че според нея установените вещи в личния автомобил на А. са годни; че годността на установените хранителни продукти за употреба била установена и от управителя на почивната станция, пристигайки на място след като е бил уведомен за извършеното нарушение. Акцентира се още, че според ППП от 21.07. 2023г. между предал инсп.Б.-ст.разследващ полицай и приел ищцата С. Я., няма вписана забележка от последната относно съС.ието на хранителните продукти и че това се потвърждавало /годността им за употреба/ и от изготвения за целта фотоалбум от експерт от НТЛ -РУ-МВР-В.. По т.V По отношение на твърдението на ищцата, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ, работодателят противопоставя довод, че съгласно чл.194 ал.3 от КТ, сроковете по ал.1, /за налагане на дисциплинарно наказание/ не текат през времето когато работникът е в законоустановен отпуск и че в случая през периода за налагане на дисциплинарно наказание, ищцата Я. е била в отпуск поради временна неработоспособност, считано от 20.09.2023г. до прекратяване на ТПО на 14.12.2023г. и че срокът е започнал да тече от момента на научаване на извършеното нарушение от страна на работодателя, което в случая станало с постъпването на докладни записки №№6956 и 6989, двете от дата 25.07.2023г. и с поставена резолюция на работодателя от 26.07.2023г. По т.VI По отношение на твърдението на ищцата за непреодоляна от работодателя защита по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК, от ответното дружество се поддържа, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата не е страдала от „исхемична болест на сърцето“/ИБС/; че за същата последната представила единствено болнични листа от 20.09. 2023г.; че при попълване на декларацията си при връчване на заповедта за уволнение, последната е посочила че страда от исхемична болест на сърцето, като е декларирала още, че в случай, че страда от такава болест в срок от 3дни следва да представи медицински документи, удостоверяващи този факт и че такива документи последната не е представила. Допълва, че в болничните листа, включително и в този с №Е20233583583 / от 04.12.2023г./ по време на когото е прекратено ТПО, посочената диагноза е за „лявокамерна недостатъчност“ и че претенцията на ищцата, че това заболяване представлява „исхемична болест на сърцето“ е неоснователна тъй като се касае за две различни заболявания, имащи и различни кодове по МКБ /международна статистическа класификация на болестите/ и проблемите, свързани със здравето/-код 50 за лявокамерната недостатъчност и код 20-25 за ИБС/. Акцентира се още, че работодателят е изпратил две писма до Председателите на ТЕЛК към МБАЛ - П. и Регионалната картотека за медицинска експертиза към РЗИ-П. дали посоченото заболяване в болничните листа попада под закрилата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ. А освен това цялата кореспонденция ведно с получените листа била изпратена на Д. “И. т.“-П. с мотивирани искания, като са получени предварителни разрешения №23097574 и №23099552/ с които работодателят счита, че е преодоляна закрилата по чл.33 ал.1 т.3 и т.4 от КТ. По т.VII Работодателят оспорва твърдяното от ищцата несъответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и извършеното от последната нарушение. Акцентира се, че ищцата С. Я. с действията си по натоварване на стоково-материални ценности /СМЦ/, собственост на дружеството заедно с колегата си А., с което последната е грубо нарушила заповед РД-09-005 от 03.10.2020г., с която последната била запозната срещу подпис и с която работодателя строго забранява изнасянето на СМЦ от територията на дружеството, в чиято територия са включени и почивните му станции, както и изрично записаното в т.4 от заповедта, че неспазването й ще се счита от работодателя за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Допълва, че трудовото нарушение е довело и до извършване на следствено- процесуални действия за дълъг период през деня, когато в почивната станция са се възстановявали работници и служители на работодателя, станали свидетели на извършените от органите на МВР действия, уязвило грубо работодателя, като доверието му към ищцата било тежко компрометирано. Счита, че с действията си ищцата Я. заедно с А., по товаренето в личния автомобил на втория на процесната зеленчукорезачка, последната грубо е нарушила задълженията си по познаване на стандартните процедури за правилна експлоатация на машините и оборудването, както и приетите в хотела стандарти за качество на работа, технологии, длъжностни характеристики, функционален правилник и други вътрешни разпоредби. Твърди се, че двамата /Я. и А./ самоволно, без съгласието на прекия си ръководител С. Д. и без какъвто и да е документ, са натоварили в личния автомобил на А. зеленчукорезачка с намерение да бъде изнесена извън територията на почивната станция, както и че това представлява разпиляване на имуществото на работодателя без негово знание, дори и временното ползване и връщане на машината обратно в ПС представлява според работодателя грубо нарушение на експлоатацията и приетите технологии за работа. Акцентира се, че машината е използвана в ПС при технически изправни ел.системи от лица, имащи нужната квалификация да работят с машината и с продукти, отговарящи на стандартите за изхранване в ПС. Счита, че употребата на зеленчукорезачката извън ПС и повторното й използване в ПС биха създали риск от неизправност в ел.инсталацията на уреда, в повреда при неправилна употреба, което повишава според работодателя и възможността от настъпване на трудова злополука, за която работодателят носи обективна имуществена отговорност. Допълва се още, че работодателят е гласувал по-голямо доверие на ищцата като я е назначил за главен готвач в ПС, като в това си качеството същата е натоварена с множество контролни функции, описани в длъжностната й характеристика, между които „…контролира работата на готвачите относно спазването на правилата за изготвяне на ястия...контролира спазването на правилата при поднасянето на кухненската продукция…контролира качеството, грамажа и температурата на предлаганите ястия…“. Акцентира, че ищцата Я. е пряко ангажирана с контрола по приготвянето на храната за изхранването на работниците и служителите на „М. М. - И.“ ЕАД, на техните семейства и децата им и че въпреки гласуваното й от работодателя по-голямо доверие, доколкото поднасяната храна рефлектира и върху здравето на изхранващите, последната е участвала в товаренето и опита за изнасяне на годни хранителни продукти. Допълва, че противоречията в обясненията на ищцата, /че в тях е твърдяла, че хранителните продукти са негодни/ и подписания от нея ППП от 21.07.2023г., в който е записано, че тя няма забележки към качеството на продуктите, според работодателя води до неяснота дали въобще Я., заемаща длъжността “главен готвач“ разпознава годните хранителни продукти от негодните такива, което създава според работодателя реална опасност за качеството на продуктите, които се ползват при приготвяне на ястията, съответно за здравето на посетителите на ресторанта. По т.VIII работодателят оспорва твърдението на ищцата, за недобросъвестно упражняване от него на правата си по чл.8 ал.1 от КТ, като посочва, че доказването на това твърдение в тежест на ищцата, като изложените от последната в исковата молба доводи в тази връзка са бланкетни и че управителят на ПС е преднамерен в действията си и проверката по случая, започнала зарад негов доклад. Квалифицират се доводите на ищцата в тази връзка като неправилни и че на процесната дата 21.07.2023г. управителят на ПС е бил в отпуск и към момента на извършване на действията от ищцата заедно с А., М. Д. не е бил на територията на ПС и че в същност проверката по случая е започнала поради взето решение от ищцата и колегата й да изнесат СМЦ, собственост на ответника извън територията на дружеството, за което са сигнализирани и органите на МВР. Моли да се отхвърлят изцяло заявените от ищцата искови претенции. Сочи доказателства. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от събраните доказателства, че между страните ищцата С. М. Я., ЕГН-•••••••••• от с.К., община Р. обл.П. от една страна и от друга ответника „М. М. - И.“ ЕАД, ЕИК-•••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.С. З., е възникнало и е съществувало валидно първоначално срочно, а в последствие трансформирано в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата първоначално е заемала длъжността „готвач, , считано от 11.05.1998г./ трудов договор №00034 от 11.05.1998г.-л.382/, а с двустранно подписано допълнително споразумение №1233 от 28.11.2018г. /л.231/ на основание чл.119 във връзка с чл.67 ал.1 т.1 от КТ и по докладна записка на управителя на почивната база М. Д., е преназначена, считано от 01.02.2019г. от длъжност „ готвач“ в звено „ПС-В.“ на М. М. - и.“ ЕАД на длъжността „Главен готвач“ с място на работа „М. М. - и.“ ЕАД-Управление, в отдел 11-„Почивно дело“ в звено 4-„Почивна Станция В.“, при пълно работно време-дневна смяна на работа от 8часа, и 40часа седмично работно време като към момента на заемането на тази длъжност същата притежава общ трудов стаж от 23г., 11месеца и 2дни /придобит трудов стаж и професионален опит/, като споразумението е сключено за неопределено време, при основно трудово възнаграждение от 1196лв и при уговорени допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер- за придобит стаж и професионален опит -322.92лв /за 27%/, за положен извънреден труд -до 60% увеличение за работа през работни дни; 85% за работа през почивните дни, 120% на официален празник и 80% при сумирано изчисляване на работното време, както и 130% при работа през официалните празнични дни, които са в графика на работното време. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността “ главен готвач“, връчена ва работника срещу подпис на дата 31.01.2019г., същата изпълнява трудовите си функции като материално отговорно лице /МОЛ/ по смисъла на закона, като част от функциите са изпълнителски, а друга част контролни /л.13 и следващите/. Между вменените й трудови задължения са записани и дейности по организиране и координиране на производството на кухненската продукция, съобразно получените поръчки и заявки; разпределя работата на готвачите за дена и следи за изпълнението на задачите; контролира работата им относно спазване правилата за приготвяне на ястията, съгласно технологията на кухненското производство и одобрените менюта; контролира спазването на правилата при поднасянето на кухненската продукция в търговската зала с цел постигане на по-добро задоволяване на нуждите на клиентите и увеличаване на продажбите; контролира качеството, грамажа и температурата на предлаганите ястия; подава своевременно заявки за необходимите стоки, материали и кухненски инвентар за нормално организиране на производствения процес; При доставката проверява хранителните продукти, подправки и други материали; контролира качеството на хранителните продукти, и подправки и тяхното правилно съхраняване; обработва хранителните продукти, когато това е необходимо за тяхното съхраняване; подготвя ястия от различни видове хранителни продукти по утвърдена технология; Изпълнява получените поръчки за кухненска продукция, като използва икономично кухненските продукти и спазва изискванията за количеството, качеството и чистотата на вложените продукти и подправки; Следи за съС.ието и работата на кухненското оборудване, за правилното му използване и поддържане, като при повреди на оборудването и други технически проблеми уведомява организатор-хранителен блок; Участва в инвентаризацията на материалните активи и запаси и отговаря за съхранението им; Докладва на управителя за констатирани нарушения, оплаквания на гости и липса на инвентар; познава и спазва изискванията на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки /НАССР/ и попълва необходимите запаси, свързани с конкретните му задължения; Познава всички приети в хотела стандарти за качество на работа, технологии, длъжностна характеристика, функционален правилник и други вътрешни разпоредби; Познава отлично технологичните изисквания за производство и сервиране на кухненска продукция. В т.4 от длъжността характеристика “Отговорности“ е записано като общи отговорности: /т.1/- дисциплинарна и/ или имуществена отговорност за нанесените щети на дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба и за лоялността към Дружеството посредством ефективно изпълнение на задълженията си; В т.4.2 Специфични отговорности, е записано отговорност на главния готвач за качеството на приготвяната храна и за постъпилите рекламации от клиенти на заведението; за икономичното използване на кухненските продукти; за обезпечаването на кухнята с необходимите материали и суровини; за материално-техническата база в кухнята, а в т.6 Информационни връзки и взаимоотношения, е записано, че длъжността е пряко подчинена на управителя на почивната станция. В длъжностната характеристика няма изрично записано, че във връзка и участието на главния готвач в инвентаризациите на материалните активи и запаси и във връзка със съхранението им, в частност при констатирани некачествени или негодни материални активи/хранителни продукти и други/ същите след като бъдат бракувани с протокол, главният готвач да има безконтролното право лично или чрез другиго да ги изнася извън територията на почивната станция без знанието и без писменото разрешение на управителя или от упълномощено от него лице, респективно при невъзможност тези запаси /материални активи/ да се съхраняват в станцията /при повреден хладилник или други форсмажорни обстоятелства, същите да могат да бъдат изнасяни от станцията от главния готвач без знанието и писмено съгласие на управителя на почивната станция и съхранявани на друго място. Няма записано и право на главния готвач да прави предложение в такива случаи къде да се съхранява продукцията за която той отговаря. Такива права няма вменени на главния готвач и по отношение на ползвания в кухнята инвентар включително по отношение на зеленукорезачката, описана в уволнителната заповед, за изнасяне от ПС. В длъжностната характеристика няма разписано право на главния готвач, респективно на целия кухненски персонал, че може да внася за нужди по почистване в почивната станция лично закупени от тях перилни препарати като СМЦ както и реда за доказване, че тези препарати са лична собственост, а не собственост на почивната станция след постъпването им в ПС, след което да има право свободно ги изнася обратно извън станцията без знанието и придружени с писменото съгласие на управителя, респективно без да са уведомени предварително служителите от отдел “Сигурност“ на ПС осъществяващи режима за влизане и излизане от почивната база на служителите и работниците работещи там. Установява се от доказателствата, че на 03.01.2020г. от изпълнителния директор на „М. М. - И.“ ЕАД /л.103/, е издадена заповед №РД-09-005, сведена срещу положен личен подпис и до знанието на ищцата С. Я. и до Ц. А. на дата 06.01.2020г., с която е разпоредено за цялата територия на дружеството касаеща намиране или откриване на Гориво-смазочни материали/ГСМ/ и/или стоково-материални ценности, с която се забранява /т.2.1/ по какъвто и да е начин пренасянето/превозването на ГСМ и/или СМЦ без надлежен документ, вътре и извън рудник. Предвидена е и процедура при откриването на такива ГСМ и СМЦ, като във всички случаи се уведомява минния диспечер и служителите от отдел “Сигурност“ и служители на МВР, като неспазването на заповедта се квалифицира от работодателя като тежко нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта няма записано като изключение от това правило, че се разрешава безконтролно изнасяне на СМЦ, /и в частност хранителни продукти, зеленчукорезача и почистващи препарати, бракувани или годни за употреба/ от почивната станция на дружеството в гр.В. от главния готвач Я. без знанието и писменото разрешение на управителя или само с негово устно съгласие, но не и с писмено негово разрешение и без за което да са уведомява отдел“ Сигурност“ на ПС и служителите на портала. Липсват и данни да е предвидено в заповедта, при отсъствие на управителя, неговия заместник да може да разрешава изнасянето на СМЦ собственост на предприятието и то само по устно разпореждане, както и че за изнасянето на СМЦ от главния готвач такъв пропускателен режим не важи и не се отнася за СМЦ, намиращи се и ползвани в кухнята на почивната станция за приготвяне на кухненската продукция, включително и да не се издава разрешение при наличие на форсмажорни обстоятелства като примерно спиране на тока, ползван за работа на хладилника в който се съхраняват хранителните продукти или внезапна повреда на хладилника и невъзможност същият да изпълнява функциите си по охлаждане на тези продукти и липса на друг работещ в момента хладилник, което да налага изнасянето й извън почивната станция. Ищцата е уволнена от заеманата от нея длъжност „главен готвач“ със заповед на работодателя „М. М. и.“ ЕАД, издадена от изпълнителния директор И. Ч. №ЧР -02-220 от 01.12.2023г. връчена при отказ на С. Я. да я получи, удостоверен с подпис на двама свидетели на дата 14.12.2024г./констативен протокол л.165/. Като основания за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение“ работодателят е посочил членове, алинеи, предложения и текстовете им /чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл. 188 т.3, чл.190 ал.1 т.4, предл.Първо и т.7 от КТ във връзка с чл.187 ал.1 т.8 пр.Първо и т.10, предл. Второ и четвърто от КТ, във връзка с чл.125 от КТ във връзка с чл.126 т.1, т.7, т.8 пр. първо и второ, т.9 пр.първо и второ, т.10 пр. първо, т.13 пр. Второ, трето и четвърто от КТ, на основание Правилник за вътрешния трудов ред в дружеството от 18.01.2023г.-раздел VII т.8, б.“г“ предл. Първо, б.“и“, за нарушение на ПВТР-раздел IV, буква „Б“ т.1, т.2, букви „л“, “м“ предл. Първо и второ, б.“н“, предл.първо и второ, б.“о“ предл. Първо; б.“р“, пр.трето и четвърто; за нарушаване на основни задължения от длъжностната характеристика -1. Основни функции и задължения от дл. характеристика т.4.1; ПВТР раздел VII, т.9, / след посочената норма работодателят дословни възпроизвежда съдържанието й в заповедта/; на основание доклад №6989 от 25.07.2023г. от ръководител на отдел Сигурност и образувано ДП №30 от 21.07.2023г.; доклад на ръководителя на Правна служба с вх.№7261 от 01.08.2023г. за изясняване на фактите и обстоятелствата по доклад №6956 от 25.07.2023г. на М. Д. и доклад №6989 от същата дата, на основание доклад вх.№8307 от 01.09.2023г. на ръководител на Правна служба по проверка фактите и обстоятелствата на доклад № 6989 относно извършена проверка на изхода на двора на ПС М. - и. В. на Ц. А. и установяването в личния му автомобил, с рег.№ВТ••••КК марка С. на материални активи, собственост на ПС “М. - и.“- В. /посочени и подробно са описани / годни хранителни продукти: -4.485кг- Краставици; 5.915кг-Домати; 2.23кг.-Лимони; 2.595кг-Стар лук; 7.615кг- банани; 3.260кг.-Насипен хляб; Опакован хляб „Бял хляб С. З.“-1бр; 2бр. препарат „Доместос“, 1 литър „Течен сапун“; 1пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80литра; 1пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 35литра и метална зеленчукорезачка F i m a r, модел TV•••••••••М, сериен номер ••••••, без да покаже документи за собствености без да има разрешение от прекия си ръководител С. А. Д. за изнасянето им, като на основание поставени писмени въпроси и получени писмени отговори /№7797 от 17.08.2023г. от С. М. Я., с вх.№ 7760 от 16.08.2023г. на М. Д., и с вх.№ 7761 от 16.08.2023г. на С. Д., и съгласно ППП от 21.07.2023г. подписан от инспектор М. Б. и С. Я. за предаване на вещите, описани по-горе без констатирани забележки относно съС.ието им, и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с ищцата С. М. Я.-главен готвач в ПС “В.“ към отдел почивно дело при „М. М. - И.“ ЕАД, за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, като в качеството й на материално-отговорно лице на склад, в който се съхраняват хранителните продукти, не е упражнила контрол върху поверените й материални активи, като на 21.07.2023г. без разпореждането, знанието и съгласието на прекия си ръководител С. А. Д. самоволно заедно с колегата си Ц. М. А. приготвят и натоварват в личния автомобил на А., рег.№ВТ••••КК, марка С., с намерение да изнесат извън територията на ПС “М. - и.“ В. материални активи собственост на ПС „М. - и.“ В., както следва: годни хранителни продукти: -4.485кг-Краставици; 5.915кг Домати; 2.23кг.-Лимони; 2.595кг.Стар лук; 7.615кг банани; 3.260кг. Насипен хляб; Опакован хляб „Бял хляб С. З.“- 1бр; 2бр. препарат „Доместос“, 1 литър „Течен сапун“; 1пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80литра; 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 35литра и метална зеленчукорезачка F i m a r, модел TV•••••••••М, сериен номер ••••••. В заповедта са изложени установените от работодателя факти и обстоятелства в хода на проведеното от него дисциплинарно производство по действията на ищцата и на А., като на първо място се посочва, че е бил уведомен на 25.07.2023г. с доклад вх.№6989 от С. К., ръководител отдел “Сигурност“ в „М. М. - И.“ ЕАД-Управление за резултата от извършената проверка в Почивната станция на 21.07.2023г. при която С. К. заедно с Я. В., вторият ръководител звено „Видеонаблюдение и охрана“ към същия отдел установяват, че Ц. А. на длъжност готвач в почивната станция, с притежаваното от него МПС, индивидуализирано в заповедта влиза в 13.30ч. на територията на „Хранителен блок“ на почивната станция, товари в автомобила си машина за рязане на плодове и зеленчуци, почистващи препарати, плодове, зеленчуци, хляб и пакети чували за смет, след което потегля към изхода; че на изхода на двора А. е помолен от служителите от отдел “Сигурност“ да представи документ за собственост на вещите или касова бележка за закупуването им, при което последният им отговаря, че няма и че тези вещи и продукти са собственост на почивната станция с МОЛ и главен готвач в станцията ищцата С. М. Я.. Допълнено е още, че двамата служители от охраната са реагирали своевременно и са уведомили РУ-МВР В. и управителя на ПС М. Д.. Отразено е още, че за периода от 17.07.2023г. до 21.07.2023г. включително управителят на ПС М. Д. е бил законоустановен платен годишен отпуск и заместван от С. Д.-калкулант-касиер в ПС. Работодателят бил информиран от управителя на почивната станция с доклад №6956 от 25.07.2023г., че по време на пътуването си за гр.В. е бил уведомен от колеги от отдел „Сигурност“ за извършена от последните проверка на автомобила ВТ ••••КК в двора на ПС, в който били открити хранителни продукти, почистващи препарати, хляб и зеленчукорезачка, като управителят им обяснил, че този автомобил е на готвача А. служител в ПС; че управителят е пристигнал в ПС в 15.30ч. заварвайки в ПС и служители на РУ-МВР-В. като пред него А. признал, че намереното в автомобила му е взето от кухнята, а ищцата С. Я. главен готвач и МОЛ в кухнята, признала, че е видяла всичко, но не е реагирала. Отразено е в заповедта, че по случая в РУ на МВР е образувано ДП№ ЗМ360/21.07.2023г.1 като с приемо-предавателен протокол от същата дата между предал -старши разследващ полицай инспектор Б. при ОДМВР П. и приел /С. М. Я.-МОЛ в ПС/ като същата нямала забележки относно съС.ието на следните установени вещи -същите са описани и отделно в заповедта за уволнение. Работодателят е оценил стойността на вещите в размер на 1000лв като е допълнено, че действието по изнасянето и товаренето на вещите е станало в присъствието и с участието на главния готвач ищцата Я., без разрешение от изпълняващия длъжността “управител отдих-ПС “М. И.“ гр.В. С. А. Д.. В заповедта е отразено още, че изпълнителният директор е поискал писмени обяснения от С. Я., изх.№ЧР-01-362 от 10.08.2023г. на основание чл.193 ал.1 от КТ и такива били дадени от ищцата и входирани с вх.№7797 от 17.08.2023г.Цитират се част от обясненията й, а именно-„..че на 21.07.2023г. в последния работен ден.., при огледа и сортирането на наличните плодове и зеленчуци, е установила /използвана е множествена форма на изразяване, от даващата обясненията/, че вследствие на горещите температури и на факта, че продуктите не били в хладилник, голяма част от тях се били скапали /развалили/, като качествените плодове и зеленчуци били наблъскани в хладилника за млечни продукти, а развалените сложени в найлонови чували, приготвени за изхвърляне. В чували за изхвърляни сложила и хляб, останал по масите след приключването на храненето…. Че колегата Ц. А. ги е взел за да ги даде на животните. Според работодателя ищцата в обясненията си е заявила, че това е обичайната практика за разчистване на склада от развалените продукти и такива с изтекъл срок или пък негодни за консумация. Обяснила още, че препаратите не са на предприятието, а са лично на кухненския персонал, закупени и платени лично от персонала, като е допълнила, че извършеното е част от рутинните й задължения и че не е нарушила трудовата дисциплина. Работодателят е отчел в дисциплинарното производство, че за обясненията си ищцата не е представила никакви доказателства, че хранителните продукти не са годни за употреба, че препаратите, течният сапун, пакетите полиетиленови чували за смет са закупени с лични средства, както и за дадено разрешение от прекия ръководител за изнасяне извън територията на ПС на описаната метална зеленчукорезачка, и от които доказателства да е видно, че последната не е извършила твърдяното в доклада нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта са коментирани и обясненията на Ц. А. №7796 от 17.08.2023г. и са цитирани част от същите, а именно, че всеки петък, А. и главния готвач Я., след изпращане на смяната, се заемат с подредбата на складовете и продуктите, същите се сортират за да се отделят пресните продукти от тези които са негодни за употреба; че А. е влезнал в помещението да натовари машината, за която му се бил обадил К., при което А. и Я. се разбрали докато той е там, двамата да сортират и оправят останалите неща, сортирали, подредили всичко и накрая решили да натоварят всичко в колата му- машината, препаратите и негодните продукти. Продуктите били натоварени за да ги даде на животните, вместо да се изхвърлят на боклука в контейнера. Неколкократно А. е повторил в обясненията си всички действия по сортиране, отделяне, подреждане и товарене на личния му автомобил било извършено съвместно с главния готвач Я. и че всичко са направили заедно, без никакви тайни или лоши намерения. Работодателят коментира и обясненията на прекия ръководител на Я. към 21.07. 2023г., с вх.№7761 от 16.08.2021г. С. Д., която е заявила, че в качеството си на временно изпълняващ длъжността „управител на ПС“ за този период, на 21.07.2023г. не е издавала писмено разрешение/протокол/ за изнасяне или ползване на процесната метална зеленчукорезачка и че по отношение на хранителните продукти, перилни препарати и полиетиленови чували е разбрала от служителите на отдел „Сигурност“ по време на извършената проверка около 14.20ч., като е твърдяла, че според нея установените вещи в личния автомобил в А. били годни. Коментирани са в хода на дисциплинарното производство от работодателя, обясненията на прекия ръководител на ищцата С. Я., управителя на ПС М. Д., който е посочил, че не е уведомяван от С. Я. и от Ц. А. за намерението им да изнасят каквото и да било от територията на почивната станция, като след пристигането му на място пред него А. е признал, че намереното в автомобила му е изнесено от кухнята, а ищцата Я., която е и МОЛ в кухнята, е признала, че е видяла всичко, но не е предотвратила изнасянето му и че установените вещи в автомобила на А. били годни и че служители на РУ-В. заснели с фотоапарат намереното в автомобила. Цитира се от работодателя и изготвен приемо-предавателен протокол на 21.07.2023г. между предал-разследващ полицай Б. и приел ищцата Я., според който Я. няма забележки относно съС.ието на вещите, за които в писмените си обяснения твърди, че развалените са сложени в найлонови чували, които приготвили за изхвърляне. Акцентирано е от работодателя в уволнителната заповед, че информацията в подписания лично от С. Я. ППП за годността на хранителните продукти се потвърждавали от обясненията на Д. и С. Д.. Работодателят е допълнил в уволнителната заповед, че с действията си на 21.07.2023г., описани в заповедта, и извършени от С. Я., представляват нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР в КТД или определени при възникването на ТПО по смисъла на чл.187 т.10 от КТ, като в тази връзка повторно се цитират и се изписват дословно нормите на чл.125, чл.126 т.7, т.8, т.9, т.10 и т.13 от КТ. Препраща се и към ПВТР, описани в заглавната страница на уволнителната заповед. Допълнено е, че с тези действия Я. е нарушила основни функции и задължения от длъжностна характеристика като да познава стандартните процедури за поддържа, чистене и правилата за експлоатация на машините и оборудването и че участва в инвентаризациите на материални активи и запаси и отговаря за съхранението им; познава всички приети в хотела стандарти за качество на работата, технологии, длъжностни характеристики, функционален правилник и други вътрешни разпоредби. Допълнено е, че ищцата е нарушила основни функции и задължения от длъжностната си характеристика, като с действията си /цитират се обясненията й по сортирането и опаковането на негодните продукти предвид тяхното предназначение/, ищцата не е упражнила нужния контрол върху годните хранителни продукти, за които отговаря като МОЛ и че решението й да подготви и натовари заедно с А. в личния му автомобил, установени материални активи е взето без да уведоми или да поиска разрешение от прекия си ръководител Д.; че двамата, Я. и А. решават самоволно да натоварят и изнесат установените вещи в колата на А. без какъвто и да е документ, без каквото и да е разрешение от прекия ръководител и че отегчаващо обстоятелство е факта, че ищцата е дългогодишен служител заемащ длъжността “главен готвач“ в ПС, който не е в съС.ие да различи годни хранителни продукти от такива, които са развалени, че констатацията на последната, че продуктите са негодни, се опровергавали от доклада вх. №8307 от 01.09.2023г. на ръководителя на „Правна служба“ и ППП от 21.07.2013г. като в него било записано, че продуктите са върнати без да са констатирани бележки относно съС.ието им, което се потвърждавало и от показанията на Д.. Работодателят е посочил още, че с действията си, /Я. и А./, самоволно и без съгласието на прекия ръководител и без документ да натоварят в личния му автомобил процесната зеленчукорезачка, с намерение да се изнесе извън територията на почивната станция, Я. нарушила грубо задълженията си по познаване на стандартните процедури за правилна експлоатация на машините и оборудването, приетите в хотела стандарти за качество на работата, технологии, длъжностни характеристики, функционален правилник и други вътрешни разпоредби. Допълнено е в заповедта, че е налице и разпиляване на имущество на работодателя без негово знание, дори и временното ползване и връщането на машината обратно в ПС представляващо грубо нарушение на експлоатацията и приетите технологии за работа и доколкото в ПС, машината се използва при технически изправни ел.системи, от лица с нужната квалификация да работят с последната, както и с продукти отговарящи на стандартите за изхранване в почивната станция, като употребата на машината извън станцията и в последствие повторното й използване в ПС би създало риск от неизправна ел. инсталация на уреда и повреда при неправилна употреба, с което се повишава възможността от настъпване на трудова злополука, за която работодателят носи отговорност. Сочат се и нарушени норми от ищцата от Етичния кодекс-чл.7 задължение да опазват повереното имущество с грижата на добрия стопанин и да не допускат използването му за лични цели. Описани са и контролните функции с които е натоварена ищцата съгласно длъжностната си характеристика, за което й е било гласувано доверие, като поднасяната храна рефлектира и върху здравето на изхранваните, вместо което последната участвала в натоварването и опита да се изнесат годни хранителни продукти, като противоречивото й поведение в обясненията и в лисата на забележка в ППП относно качеството на продуктите водело до неяснота дали ищцата изобщо разпознава годните хранителни продукти от негодните, създаващо реална опасност за качеството на продуктите, използвани при приготвянето на ястията, съответно и за здравето на посетителите на ресторанта. Макар, че в заповедта за дисциплинарно уволнение изрично не е посочено, че ищцата е нарушила заповед №РД-09-005 от 03.01.20202г., /л.103/, налице е препращане към фактическия състав същата предвид описанието на нарушението, /изнасяне от обекта на работодателя на СМЦ без писмено разрешение/, и доколкото мотивите на работодателя са в посока за нарушен режим за пренасяне, превозване внасяне и изнасяне на СМЦ и ГСМ на територията на дружеството включително и на територията на ПС в гр.В., като се акцентира за липса на дадено каквото и да било разрешение от прекия ръководител на ищцата за изнасяне на СМЦ които са собственост на работодателя, в частност на ПС-В. като хранителни продукти, перилни препарати, полиетиленови торби и техника-зеленчукорезачка, включително и когато се отнася за негодни за употреба по предназначение хранителни продукти, каквито в случая според работодателя не са налице, доколкото се твърди, че същите са напълно годни за употреба по своето предназначение и не могат да бъдат бракувани в това си съС.ие. Установява се от доказателствата по делото, че дисциплинарното производство пред работодателя “ М. М. и.“ ЕАД е инициирано първоначално с доклад на експерт по сигурността в отдел „Сигурност“ в ПС- В. Н. Г. / вх.№6796 от 19.07.2023г.-л.30/, съгласно който забелязал в периода 10.06 до 14.06.2023г. в почивната станция нерегламентирано товарене на пакети с хранителни продукти и други вещи в багажника на лекия автомобил, собственост на Ц. А. -с ДК №••••КК, като предполага, че същите са присвоени от лицето. По повод на този сигнал ИД на ЕАД е разпоредил да се извърши проверка. Последвал е втори доклад вх.№6989 от 25.07.2023г.-л.48 /подаден близо седмица по късно/, от Ръководител на отдел “Сигурност“ С. К., според който на 21.07.2023г. от 11.00ч. до 18.00ч. заедно с ръководител звено Видеонаблюдение и охрана Я. В., и във връзка с резолюцията на ИД за проверка по първия постъпил доклад, са извършили проверка при която са констатирали влизане на А. с личния си автомобил на територията на „Хранителен блок“ на ПС-В. и товарене в автомобила си на машина за рязане на плодове и зеленчуци; почистващи препарати, плодове, зеленчуци, пакети, чували за смет и потегляне с автомобила към изхода на двора на почивната станция, като там е бил спрян и са му поискани документи за собственост на вещите или касова бележка за закупуване на продуктите, при което последният съобщава, че няма документи и че тези вещи и продукти са собственост на почивната станция В. с МОЛ С. Я., главен готвач на кухнята. В доклада е посочено още, че за случая е уведомено РУ-В. и управителя на ПС Д., както и че при огледа на вещите, се оказало, че в МПС на А. се намират описаните и в уволнителната заповед хранителни продукти, перилни препарати зеленчукорезачка -собственост на ПС, като според К. стойността на вещите и продуктите е 1000лв. Отразено е още, че пред двамата проверяващи А. е дал устно обяснение, че е взел вещите и хранителните продукти за лично ползване, като действието по изнасяне и товарене на вещите е станало в присъствието и със съдействието на главния готвач Я.. В доклада е записано още, че в РУ -МВР-В. е образувано /досъдебно производство/ ДП №ЗМ360 от 21.07.2023г., и че след приключване на огледа А. е бил задържан за 24часа в поделение на РУ на МВР-В.. Върху доклада е поставена резолюция на работодателя „за дисциплинарна процедура“ с дата 26.07.2023г.. В доклада не се съобщава, че за изнасянето на стоките от станцията е получил надлежно писмено или устно разрешение от С. Д. временно изпълняваща длъжността управител на ПС или от самия управител Д., което евентуално да е било потвърдено от двамата. Няма и логика да се охраната да извика полиция и да се образува ДП за опит за кражба в хипотеза когато управителят или заместващия го този ден е дал изрично разрешение за изнасяне на процесните СМЦ извън почивната станция. От същата дата 25.07.2023г. е входирана и докладна записка с №6956 /л.47/ подадена от Управителя на почивната станция М. Д., който същия ден /21.07.2023г./ е бил в отпуск, но получил обаждане от отдел „Сигурност“ че при проверка на процесния автомобил на А. в двора на ПС, в него били открити хранителни продукти, почистващи препарати, хляб и зеленчукорезачка. Пристигайки на място около 15.30ч., пред него и в присъствието на служители на МВР -В., А. признал, че намереното в автомобила му, е взето от кухнята, а С. Я. изпълняваща длъжността „главен готвач“ и МОЛ в кухнята признала, че е видяло всичко това, но не е реагирала. На място било направено измерване на хранителните продукти и количеството им е записано и в докладната записка и съответства на количествата посочени в уволнителната заповед. В докладната записка не се съобщава пред Д. Я. или А. да са заявили, че са получили предварително разрешение да изнесат вещите от станцията от Д. или от друг член на ръководството. С докладната записка управителят на ПС предлага на ИД на ЕАД на двамата служители да им бъдат наложени съответните дисциплинарни наказания. Работодателят /Изпълнителният директор на ЕАД/е запознат с докладната записка на дата 26.07.2023г. и е изразил писменото си съгласие по предложението. Приложен е и втори доклад, изготвен от управителя на ПС Д. №7760 от 16.08. 2023г. в който изрично е записано, че Управителят не е бил уведомяван от Я. и А. за намерението си да изнасят каквото и да било от територията на ПС-М. И.“ В.; че на работа в кухнята на 21.07.2023г. са били само Я. и А.; че намереното в автомобила на А. е предадено от служител на МВР на Я. за съхранение; че на място при пристигането си е заварил служители на МВР, автомобила, двама служители от отдел Сигурност, поемни лица и гости на ПС; че А. пред него е признал, че намереното в автомобила е изнесено от кухнята, а Я., която е МОЛ в кухнята, признала, че е видяла всичко, но не е предотвратила изнасянето му, което според управителя я прави директно съучастник; че установените в автомобила на А. вещи били годни; че Я. няма забележки в подписания от нея протокол от 21.07.2023г. относно съС.ието на установените вещи, че вещите били заснети с фотоапарат на намереното в автомобила и помещенията от които са изнесени. Изготвен е за нуждите на дисциплинарното производство и обобщаващ доклад от М. К., ръководител Правна служба“ №7261 от 02.08.2023г.-л.43/ на база доклади 6956 и 6989 от 25.07.2023г. с препоръка към работодателя да се изискат писмени обяснения от Ц. А. и С. Я. по конкретно поставени въпроси, както и обяснения от управителя на ПС Д., като поставените въпроси към Я. са възпроизведени в последващо писмо на ИД на ЕАД до последната. С нарочно писмо, изходящо от изпълнителния директор на „М. М. - И.“ ЕАД изх.№ЧР-01-362 от 10.08.2023г./л.72/, адресирано до С. М. Я. в качеството й на главен готвач в Почивната станция „М. - и.“ гр.В., работодателят е поискал на основание чл.193 ал.1 от КТ и във връзка с доклад вх.№7261, на 02.08. 2023г. от М. К.-ръководител „Правна служба“, да даде писмени обяснения в тридневен срок на въпросите: 1. Давала ли е разрешение на А. на 21.07.2023г. да натовари в личния си автомобил, подробно описаните вещи, собственост на ПС-метална зеленчукорезачка, хранителни продукти, хляб, перилни препарати и пакети полиетилен; 2. Как е реагирала при товаренето на посочените вещи от А.; 3.Дали е уведомила незабавно прекия си ръководител; 4.Като МОЛ дали към процесната дата 21.07.2023г. отговаря за съхранението на вещите, описани в писмото. В писмените се обяснения депозирани на 17.08.2023г. с вх.№7797 /л.20/, С. Я. посочва, че на същата дата след приключване на смяната, заедно с А. се заемат да почистят и склада заради топлото време и поради това, че хладилникът не работел от няколко дни. Извършили оглед и сортиране на наличните плодове и зеленчуци при което констатирали, че в следствие на горещите и че продуктите не били в хладилника, „доста от тях“ били скапани, развалени. /Не посочва как точно е констатирано това им съС.ие и защо не са били поставени в друг хладилник, макар и временно предвид съхраняването им и запазването им като годни./. Целта била да се махне от склада развалената стока. Допълва, че качествените плодове и зеленчуци били „наблъскани в хладилника за млечни продукти, а развалените сложили в найлонови чували, приготвени за хвърляне. В същите чували за хвърляне сложила хляба, останал от масите след приключване на храненето. Допълва, че всички тези отпадъци били изнесени от склада /двамата/ и че А. ги взел за да ги даде на животните. Посочва, че за почистването на склада и за така нареченото бракуване на продуктите била уведомена и С. Д., която заместващ управителя дала и разрешение на А. да изнесе зеленчукорезачката, за да бъде ползвана за подготовка за сватбата на домакина Б. К. през уикенда с уговорката да бъде върната в понеделник. Уточнено е от С. Я., че тя е знаела за разрешението на Д., /но без да уточнява дали лично пред нея е дадено и тя го е възприела като такова или й е било препредадено от трето лице/, като счита, че поради това не е имало нужда от одобрението или реакция на Я.. Ищцата посочва в писмените си обяснения, че това е обичайна практика за разчистване на склада от развалени продукти и такива с изтекъл срок или пък негодни за консумация. И че винаги е практикувала по този начин, никога не е имало официална процедура за бракуване на продукти защото било работено съвестно, честно и отговорно към предприятието, защитавайки интересите му с грижа на добър стопанин, така и към почиващите и гостуващите в ресторанта при защита на техното здраве, при поддържана отлична хигиена и контрол на качеството. За намерените в автомобила на А. препарати и чували С. Я. посочва в обясненията си, че последните не са на предприятието, а са лично на кухненския персонал, закупени и платени лично от персонала. С. Я. не ги индивидуализира/ персонала/ поименно в обясненията си, нито прилага касови бележки или друг документ за закупването им, нито сочи от къде са купени и кога и защо. Уточнява, че поради двуседмичен отпуск на домакина, за осигуряване на хигиената е наложило персонала да си купи почистващи препарати. Я. не посочва, че е имало недостиг на почистващи препарати или че отпуснатите им от домакина са били изразходвани като основание за тези си действия и да е бил уведомен прекия ръководител на главния готвач или друго длъжностно лице от йерархията и това да е станало /закупването на препарати с лични средства на персонала/ с негово одобрение и съгласие, и поради липса на друг начин за набавянето им за нуждите на почивната станция. Обяснява, че в ден петък, /21.07.2023г./ каквото е било останало от лично закупените от кухненския персонал препарати, А. ги прибрал, защото същите не били на предприятието. Акцентира Я., че за всичко станало е уведомена Д., временно изпълняваща длъжността управител на ПС, но не уточнява кой и кога я е уведомил и разрешила ли е закупуване на препарати срещу издаване на фактура на името на дружеството с лични средства на персонала на кухнята и че Я. като МОЛ, отговаряща за съхранението на продуктите, е пряко подчинена на управителя. Ищцата посочва в обясненията си, че не е нарушила трудовото дисциплина с действията си на дата 21.07.2023г. Изложени са обстоятелства и за работната атмосфера в кухнята както според ищцата са налице подмолни опити от хора близки до ръководството да бъде саботирана кухнята и персонала в нея, като се е стигнало до там, че персонала се страхува за качеството и годността на храната която издават. Описва ситуацията в кухнята като “ад“ и вместо да влагат положителна енергия, приготвяйки вкусна храна, са се превърнали в стражари, бранейки честта си. Посочено е още, че същия ден след като се била прибрала у дома си, е била извикана обратно в ПС от управителя Д., като на място разбрала, че всички институции за уведомени за случилото се. Допълва, че въпросните продукти били описани, претеглени за което бил съставен протокол, върнати така както били в чували и оставени за съхранение в хладилника на бара. Ищцата не обяснява защо се съхраняват в хладилника след като са негодни за консумация и защо не е възразила, че са негодни и трябва да се изхвърлят в контейнера като ненужен отпадък. Пред Я. управителят Д. изразил съмнения да няма и други чували и какво би станало ако бъдат поставени лепенки в склада, за които Я. веднага се съгласила да бъдат поставени и се извърши ревизия, защото била сигурна в действията на колегите си като не е позволявала никакви злоупотреби и липси при добросъвестно и с отговорно отношение към всички. Допълва, че до момента и повече от 25г. не е била поставяна по съмнение лоялността й към предприятието както и към колегите й независимо какво е работила. Моли да се подходи със снизхождение към нея и към колегите й в случая. Установява се, че на 16.08.2023г. обяснение за случая е дала и С. А. Д. /вх.№7761-л.81/, изпълнявала на този ден длъжността изпълнителен директор на П С, като същата обяснява, че в същия ден преди обяд в присъствието на Я., е била уведомена от А. да ползва за лични нужди /сватбено тържество на дъщерята на домакина на ПС Б. К. през почивните дни/21-23.07.2023г./ метална зеленчукорезачка Fimar.На въпрос към А. дали това е съгласувано с управителя, получила отговор, че той А. има уговорка за ползване на машината единствено с К.. Д. допълва с категоричност, че не е издавала в качеството си на временно изпълняващ длъжността управител на ПС през този период писмено разрешение /протокол/ за изнасяне или ползване на въпросната зеленчукорезачка. По отношение на процесните хранителни продукти, перилни препарати и полиетиленови чували, Д. посочва, че е разбрала от служители от отдел “Сигурност“ по време на извършена от тях проверка около 14.20ч. на същата дата в автомобила на А., за която била извикана в двора на станцията. По лично мнение на временно изпълняващия длъжността управител на ПС, вещите в автомобила били годни за употреба, че пред нея А. и Я. не са давали обяснени по случая и че след извикването и явяването на М. Д., същия ден в ПС, той поел случая. Обяснение по случая е дал и готвача в ПС Ц. А. /вх.№7796 от 17.08.2023г.-л.67/ която посочва, че на процесната дата сутринта получил обаждане от Б. К.-домакин в ПС, с молба да вземе машината за рязане на плодове и зеленчуци и да я закара у него зарази подготвяна сватба на дъщеря си. За това уведомил Д. временно изпълняващ длъжността управител на ПС/, като я запознал с молбата на К. и се разбрали да му бъде услужено, след което натоварили машината в личния си автомобил. По отношение на намерените в автомобила му плодове и зеленчуци заявява, че двамата с главния готвач, след сортирането на продуктите за да се отделят пресните продукти от тези, които са негодни за употреба, като използвания метод е за предлагане винаги качествените продукти да са добре подредени и запазени и предлагане на най-доброто на гостите. Уточнява, че при сортирането на продуктите двамата заедно отделили свежите и качествените продукти в хладилника, а тръгналите да се развалят приготвили за изхвърляне. Допълва, че единият хладилник бил дефектирал, наложило по-бързо реагиране и отделяне на продуктите които да се запазят, възможно най-дълго, като след приключване на сортирането и подредбата им, били наместени годните в хладилника млечните продукти, а негодните плодове и зеленчуци сложили в чували за изхвърляне, за което била уведомена калкулантката Д.. В обясненията си А. не сочи дали същата писмено е разрешила изнасянето на негодните според него за употреба хранителни продукти извън ПС. По отношение на „насипния хляб“, А. посочва, че това е хлябът, отсервиран от масите; който е начупен, изсъхнал и е негоден да се сервира и използва за клиенти и те същият се събира и се дава на животни, за да не се изхвърля на боклука. За намерения опакован “Бял хляб С. З.-1бр. било преценено от двамата /А. и Я./, да не се остава в кухнята, защото събота и неделя е нямало да работят, а опакования хляб щял да плесеняса, би довел до развитие на плесени, развъждане на хлебарки, мишки и други вредители и по тази причина опакования и небракуван хляб бил сложен при отсервирания за животните. За препаратите Доместос, течен сапун и полиетиленови чували заявява, че домакинът К. е бил в този период в отпуск, той ги е снабдявал с тези консумативи, препарати, торбички и сапуни, и че тези с които са разполагали свършили, като заради поддържането на хигиената персонала със собствени средства закупил препарати за ползване като след връщането на домакина последният ще им даде такива. Признава, че намерените препарати в колата са част от закупените с лични средства за да изпълняват задълженията си.Допълва, че намерените в колата му препарати и консумативи не са част от склада на станцията или част от предоставяните им служебни такива, а са закупени с лични средства. А. не представя към обяснението си писмени документи, удостоверяващи закупуването на процесните продукти с лични средства като касови бележки, фискален бон, фактури и други. Счита, че не е ощетил дружеството по никакъв начин. Допълва, че по време на проверката не са искани документи за собственост и че е бил питан дали има протокол за машината, като е обяснил, че за машината знае калкуланката и е взета по молба на К.. А. твърди в обясненията си, че не е имал за цел да изнесе извън територията на ПС вещите. Натоварил машината от помещението след обаждането на К., извършили заедно с Я. сортирането след което заедно решили да натоварят всичко колата-машината, препаратите, негодните продукти, за да не бъдат изхвърлени в контейнера за боклук. Целта му била да помогне на главния готвач за сортирането и подредбата и разчистването на работното място и че няма за цел да ощети дружеството. Посочва конкретно и кое е МОЛ на описаните вещи, натоварени и намерени в автомобила му- МОЛ на машината за рязане на зеленчуци е Б. К.-домакинът, по негово обаждане и след уведомяване на ВИДУ Д. е натоварил машината в автомобила. Допълва, че всички действия по сортиране, отделяне подреждане и товарене в личния му автомобил са извършени съвместно с главния готвач С. Я.; че решението вещите да се вземат за да бъдат дадени на животните, е било взето съвместно без умисъл за злоупотреба или нещо подобно. Повторно смята, че двамата не са ощетили дружеството с действията си.Посочва, че е уведомил прекия си ръководител, че ще влезе с колата за да натовари машината за рязане на зеленчуци. След това с Я. решили да натоварят и останалите неща. Според А., прекият ръководител е знаел, че има негодни плодове и зеленчуци след извършеното от него с Я. сортиране и подреждане, но не е бил уведомен за решението на двамата да бъдат натоварени в автомобила.Решението било да се натоварят за да се използва колата и да се улесни разчистването. Следва да се отбележи, че Я. не сочи в обясненията си, че не само /А./ е уведомил управителя за машината, но и да е поискал и да е получил писмено или устно разрешение от Д. за изнасянето на машината и продуктите от почивната станция на посочената дата. Счита, че дошлият на място управител Д., който е в момента е бил в отпуск е реагирал импулсивно и прибързано, без да е напълно запознат със ситуацията довело и до създало се недоразумение. Видно от представен по делото заверено копие на Приемо-предавателен протокол от 21.07.2023г./л.82/ изготвен в сградата на Районно управление-В. от инспектор М. Б.-старши разследващ полицай в РУ, отдел „Разследване“ при ОД-МДР-П. с който се предава на С. М. Я., ЕГН-••••••••••, МОЛ в ПС“М. М. - И.“ ЕАД, филиал В. веществени доказателства по досъдебно- производство №367 ЗМ360/2023г. по описа на РУ-В., предадени с протокол за доброволно предаване от 21.07.2023г, изрично в него е записано, че С. Я. няма забележки относно съС.ието на вещите -подробно описани, и в уволнителната заповед като вид, наименование, количество и качество, бройки. Никъде в протокола за предаване на вещите няма записано било по искане на получаващата вещите МОЛ Я., като забележка или допълнение, че хранителните продукти като краставици, домати, лимони, стар лук, банани, насипен хляб, опакован бял хляб „С. З.“ са бракувани преди да бъдат поставени и след това иззети от автомобила на А., че са негодни за употреба по тяхното предназначение и са с изтекъл срок на годност поради което подлежат на унищожаване или изхвърляне. С. Я. не е отказала да получи металната зеленчукорезачка като МОЛ, защото не отговаря за същата и такава не й е зачислена като отговорност да я пази, съхранява и употребява и доколкото с нея се работи в кухнята. Според извлечението от съдържанието на склада, /л.51/ за който отговаря, главния готвач на Почивната станция-В., в същия се съхраняват към 01.07.2023г. и към 01.08.2023г.- торби за смет 70х90 см-90л-10бр., препарат универсален Доместос-97бр., течен сапун /като партидите са описани по номера, код, склад-/1035/, материал, описание на материал, брой, и стойност/. Според втория доклад на ръководител на Правна служба К. от 01.0.2023г. с вх.№83072, /л.39/ след анализ на събраните документи в хода на дисциплинарното производство, е заключено, че С. Д. не е давала разрешение за изнасянето на намерените вещи в лекия автомобил на А.; че твърденията на А. и Я. за развалени продукти в автомобила на А. не отговарят на разписания от Я. ППП, че няма забележки към съС.ието на продуктите; че не са подкрепени с доказателства твърденията на двамата за закупуване с лични средства на течния сапун, препарата „Доместос“ и полиетиленовите чували, с оглед данните и от счетоводната проверка, като заключението е, че двамата- А. и Я. са нарушили длъжностните си характеристики, да отговарят за съхранението на материалните активи с опита им да изнесат извън територията на ПС годни продукти в личния автомобил на А. и да контролират спазването на стандартните процедури за поддръжка, почистване и правилна експлоатация на машината и оборудването с опита да изнесат и процесната зеленчукорезачка, като предложението към работодателя е за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Преди да наложи дисциплинарно наказание на ищцата работодателят с нарочно писмо отправено до Д. „И. т.“ -П., изх.№ЧР-01-482 от 24.11.2023г. искане по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ да бъде дадено предварително писмено разрешение на посоченото основание за прекратяване на ТПО с ищцата, като работодателят се позовава на поставена й от специализирана ЛКК кардиологична при ДКЦ В. в болничен лист Е20232791602 диагноза „лявокамерна недостатъчност“, имаща идентификатор по МКБ I.50.1, попадаща в сигнатурата на сърдечните болести. Цитира се Наредба №5 от 28.04.1987г. за особената закрила на работниците страдащи от исхемична болест на сърцето. Посочено е, че е изпратено писмо до двете отделения на ТЕЛК при МБАЛ П. дали констатираното заболяване “Лявокамерна недостатъчност“ попада в приложното поле на посочената Наредба, като е получен отговор, че лицето няма издадено ЕР на ТЕЛК, което според директора на РЗИ-П. означава, че ТЕЛК не може да се произнесе /писма вх. №1011 от 27.10.2023г. -.121/. В искането е посочено и основанието за предстоящото уволнение-нарушение на трудовата дисциплина на 21.07.2023г., /описано е нарушението с неговите обективни и субективни признаци, така както в последствие е възпроизведено и в уволнителната заповед. Искането е подкрепено с писмени доказателства-копия от болнични листа на работника, доклади и други. На 28.11.2023г. с писмо вх.№11094 подписано от директора на ДИТ-П. е дадено предварително разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата Я. като главен готвач на основание чл.333 ал.1 т.3 -работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредбата на М.стъра на здравеопазването и т.4 от КТ-работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Преди това работодателят е изпратил писмо до Председателите на първи и втори състав на ТЕЛК към МБАЛ П. с копие до Регионалната картотека на медицинската експертиза към Регионалната здравна инспекция-П., изх.№ЧР-01-472 от 07.11.2023г. с искане за даване на мнение от институциите съгласно изискването на чл.333 ал.2 във връзка чл.333 ал.1 т.3 от КТ и Наредба №5 от 20.02.1987г. като на работодателя му бъде предоставено писмено становище на ТЕЛК относно дисциплинарното уволнение на ищцата С. Я., заемаща длъжността главен готвач.В искането е отразено, че последната е представила болничен лист Е20232791602 от 03.11.2023г. от специализирана ЛЛК-Специализирана ЛКК Кардиологична при ДКЦ I-В. с диагноза лявокамерна недостатъчност. Работодателят изрично е поискал да получи мнението на комисията във връзка с дисциплинарното уволнение на ищцата на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, дали констатираната диагноза в приложения болничен лист попада под закрилата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ. На искането е отговорено, че на лицето С. Я. няма издадено ЕР на ТЕЛК-П. / вх.№17058 от 17.1.2023г./, тоест становището /мнението/ на ТЕЛК следва да се квалифицира като отрицателно за исканото уволнение на ищцата. Видно от процесния болничен цитиран в писмата на работодателя, действително на ищцата е поставена единствено диагнозата „Лявокамерна недостатъчност“. По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза по писмени данни от вещо лице доктор П. М. М.-съдебен лекар, /л.425/ №1613 от 01.03.2024г./който няма тясна специалност кардиология/ като след анализ на приложената медицинска документация, както и другите документи по делото, включително и последната медицинска епикриза на ищцата от история на заболяването №4173 от 03.10.2023г./приложена към ИМ/ и анализ на констатациите в същите по анамнестични данни, клиничен статус, лабораторни и инструментални изследвания / експертът посочва, че заболяването /диагнозата/ на ищцата представлява хипотиреоидизъм, хипотироидна миопатия, артериална хипертония, дегенеративна лекостепенна митрална регургитация, хипокинезия от дифузен тип на стената на лявата камера на сърцето, диастолна дисфункция, сърдечна левокамерна недостатъчност-втори функционален клас при запазена фракция на изтласкване. Коментирана е диагнозата описана в болничен лист Е20232790733, издаден от д-р Р. - М. „Други видове стенокардия“ като посочва, че самата диагноза не е подкрепена с необходимите средства и начини на доказване на съС.ието, определяне на формата му, оценка на риска и терапевтично поведение, като е акцентирано, че в болничния престой, следващ след изтичане на болничния лист, на базата на извършените изследвания и клинична картина са поставени други диагнози. Няма извършван на лицето стрес-тест с натоварване за оценка на сърдечно-съдовия капацитет, чрез проследяване на промени в електрокардиограмата при прилагане на физически натоварвания с увеличаващ се интензитет, както и не е налаган холтер за 24часов ЕКГ-запис и запис на стойностите на кръвното налягане и че не е имало необходимост за насочване на пациентката за коронарография. Според експерта проведеното ехокардиографско изследване е намерило данни в сегментната кинетика на хипокинезия от дифузен тип на стената на лявата камера, докато при исхемична болест на сърцето страда регионалната кинетика. Това дава основание на експерта да заключи еднозначно и с категоричност, че при С. Я. не са налице данни тя да страда от Исхемична болест на сърцето /ИБС/, включително и към момента на прекратяване на ТПО-14.12.2023г., както и че по делото няма данни тя да страда и от други заболявания, включени в Наредба №5 от 1987г., за болестите при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл.333 ал.1 от КТ. Заключението е оспорено от ищцата формално. Макар ищцата да сочи в исковата си молба, че получила заповедта за дисциплинарно уволнение на 14.12.2024г., в същност същата лично е отказала да я получи, което е удостоверено с подписа на двама свидетели в нарочно съставен за целта протокол, приложен към трудовото досие на ищцата/л.165/, което обстоятелство не е оспорено от последната. Двамата поименно посочени свидетели са удостоверили, че в тяхно присъствие при връчването на заповедта тя е отказала да я получи-свидетелите А. Г. и управителя на почивната станция М. Д.. В деня на връчване на уволнителната заповед ищцата е попълнила декларация, че страда от исхемична болест на сърцето, като към декларацията няма приложени документи, удостоверяващи такова заболяване. Според поставената на ищцата диагноза в болничния лист №Е20233583583 издаден от ДКЦ I В. ЕООД Специализирана ЛКК Кардиологична, кабинет 214 -д-р Р. М. и д-р Б. - В., на дата 04.12.2023г, се касае за лявокамерна недостатъчност с код на диагнозата по МКБ-150 1. Установява се, че на ищцата по време на ползване на платения си годишен отпуск, на дата 20.09.2023г. й е издаден болничен лист №Е20232790733, въз основа на който е поискала прекратяване на ползването на платения отпуск. В производството и срока по чл.312 от ГПК и след получаване на доклада на съда, отговора на ИМ подадено от работодателя и доказателствата към него, с молба вх.№1569 от 01.03.2024г./л.411/ са допълнени фактическите твърдения за недобросъвестно упражняване на правата от страна на работодателя при уволнението й като се акцентира на целенасочено поведение на работодателя да й наложи дисциплинарно наказание, поради изисквана от него от различни органи/МБАЛ-П. и РЗИ П. и ДИТ-П. медицинска експертиза за даване мнение и предварително съгласие при условията на спешност разкриващо субективното му намерение да я уволни. Допълва, че жалбата на кухненския персонал приложена към исковата молба от 28.07.2023г. е подадена до изпълнителния директор на „М. М. и. ЕАД, от ищцата и други подписали я лица. Оспорени са представени с отговора на исковата молба писмени доказателства представени от работодателя като се иска по реда на косвения съдебен контрол да се обяви недействителност/незаконосъобразност на писмото на ДИТ П. с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на ТПО на ищцата на основание чл.333 ал.1 т.3 и по т.4 на КТ /писмо изх.№23097571 от 28.11.2023г. и писмо изх.№2309552 от 07.12.2023г. за дадено от ДИТ-П. предварително разрешение на основание чл.333 ал.1 т.4 от КТ, като твърди че и двата индивидуални адМ.стративни акта са незаконосъобразни /нищожни и на основание чл.17 ал.2 от ГПК поради неучастие на ищцата като страна в тези адМ.стративни производства, че същите не са издадени в предвидената от закона форма, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Конкретният изложен довод за порок на тези актове е, че преди уволнението на ищцата работодателят е предприел действия за преодоляване закрилата на работника по чл.333 от КТ. Акцентира че липсва мнение на ТЕЛК по смисъла на чл.4 от наредба №581987г., оформено като експертно решение при евентуална наложителност да се извършат допълнителни медицински изследвания, като в чл.4 ал.2 от Наредбата било записано М.мално дължимото съдържание на мнението на ТЕЛК-посочване на болестта от която страда работника, преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна на условията на труд, че ТЕЛК не е изпълнил служебните си задължени и по същество е постановил отказ да даде исканото мнение във връзка с уволнението на ищцата, като мнението е било изпратено от работодателя и на ДИТ П., формално приела, че писмото на ТЕЛК-П. има характер на мнение по чл.333 ал.2 от КТ. Незаконосъобразността на двата адМ.стративни акта се свързва с това, че предварителните разрешения от адМ.стративния орган са взети без изобщо да има мнение на ТЕЛК по чл.333 ал.2 от КТ, водещо до порок във формата на адМ.стративните актове и основание за унищожаемост /незаконосъобразност на издадените адМ.стративни актове-чл.146 т.3 от АПК. Излага се и довод за незаконосъобразност на предварителните разрешения поради противоречието им с целта на закона-чл.146 ал.1 т.5 от АПК. Акцентира се, че разрешението за уволнение на Инспекцията по труда не подлежи на съдебен контрол и че липсата на мнение на ТЕЛК в случаите по чл.333 ал.2 от КТ при исхемична болест на сърцето на работника-заболяване предвидено в Наредба №5/(1987г., означавало според ищцата, че закрилата не е преодоляна, че задължението да се изиска такова мнение е на Работодателя и че ако в тези случаи има само предварително разрешение на И. т. без да е поискано предварително мнение на ТЕЛК, означавало липса на пълна и всестранна информация за здравословното съС.ие на работника или служителя. В този случай според ищцата Я. издаденото разрешение на ДИТ е неправомерно. Направено е искане за обявяване на двата адМ.стративни акта на основание чл.17 ал.2 от ГПК за незаконосъобразни /недействителни. Признава се изрично от ищцата /л.414/, че формално работодателят е спазил изискванията на чл.333 от КТ и е поискал мнение от ТЕЛК, респективно предварително разрешение от ДИТ, но се счита от ищцата, че закрилата не е преодоляна, тъй като липсва мнение на ТЕЛК, в случаи на заболяване по Наредба №5/1987г. ката и на липсата на разрешение на ДИТ. На последно място ищцата оспорва приложените 4броя справки за наличности в склада на почивна станция “В.“, като антидатирани и непредставляващи документ по смисъла на чл.180 от ГПК тъй като не съдържат данни за авторството на същите, като се иска да бъдат изключени от доказателствения материал. В първото по делото заседание страните поддържат заявените с ИМ и с отговора твърдения и оспорвания, както и възраженията и допълнението по чл.312 от ГПК. В съдебно заседание вещото лице П. М. поддържа заключението си по допусната съдебно-медицинска експертиза. Признава, че няма специалност кардиология, като специалността му е съдебна медицина и е работил само по медицинската документация, представена по делото. Уточнява, че специалността му е мултидисциплинарна и че лекарите от съдебна медицина работят във всички медицински области за което притежават и съответната квалификация, което му позволява да изготви компетентно заключение по поставените въпроси на СМЕ. Посочва, че за да се постави диагноза ИБС, същата съдържа комплекс от данни-анамнеза, клиничен статус, изследване инструментални, лабораторни и други, че тя включва няколко етапа, включително оценка на риска, който в случая не е правен, като диагнозата от болничното лечение, от болничния престой и от болничните /първия издаден в условията на доболнична помощ от д-р Р./, като последният болничен касае прекратяването на ТПО, е друга-„лявокамерна недостатъчност“. Допълва, че в тази връзка не са правени целенасочени изследвания по отношение на натоварването, на изследване на функционален капацитет на сърцето, стрес-тест, за което има оборудване във всяка болница и всички кардиологични структури. Към тях за изследване на функционален капацитет на сърцето-как реагира, провокира ли стенодардна симптоматика при натоварването му физически, за да се определи има ли проява на исхемична болест на сърцето или няма такава. Допълва, че това което е правено е ехокардио, даваща данни в сегментната генетика за хипокинезия от дифузен тип, което не съответства и не подкрепя по никакъв начин исхемична болест на сърцето. Посочва, че има разлика във възможностите за изследване в един кардиологичен кабинет и в една болница. Допълва, че в доболничната диагноза е поставена „исхемична болест“, но няма данни за направени такива изследвания, които да потвърждават такава диагноза. Акцентира, че заключението е изготвено на база наличната медицинска документация и на липсата на каквито и да било хронични симптоми, съобщени от анамнезата, които да сочат на друга диагноза освен анамнестична и инструментална такава. Посочва, че ако са правени такива изследвания за които няма данни в епикризите и те покажат, че ищцата към онзи момент е страдала от ИБС, е следвало да бъде записано в епикризата и да е отразено това й съС.ие. Посочва нужда от хоспитализиране на ищцата с водещата диагноза и ако се установи, че има ИБС, то няма проблем да бъде вписана като „лявокамерна недостатъчност за да премине под съответния лечебен алгоритъм и изписана с тази диагноза. Акцентира, че основната диагноза, водещата диагноза по която болната е лекувана е „лявокамерна недостатъчност“ защото няма анамнестични данни за ИБС, което според експерта означава, че болната в нито един момент и в нито един документ не съобщава, че има болка в прекордиалната област, болка, която се засилва при физическо усилие, болка имаща пристъпен характер предимно нощно време както и че няма лабораторни изследвания, които да сочат, че ищцата има исхемична зона в това сърце, в подвижността на стената и че това нарушение има регионален характер-като една област снабдявана от една сърдечна артерия или нейно разклонение проявява признаци на хипокинезия и че такова нещо няма отразено никъде, функционален капацитет, изтласкване, фаза на изтласкване и другите с това данни от ехокардиография. Пояснява, че към момента на прекратяване на ТПО, ищцата е в болнични и че в представения болничен лист е с диагноза “Левокамерна недостатъчност“. Заключението е оспорено от ищцата, като изготвено от некомпетентен експерт и при непроверена изцяло медицинска документация и е поискано да се назначи повторна експертиза от вещо лице със съответната относима компетентност в случая, които искания са оставени без уважение от исковия съд, като във въззивната жалба няма направено доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 от ГПК за повторна експертиза, а такова е направено едва в първото по делото заседание пред въззивната инстанция и е отказано от въззивния съд като преклудирано по смисъла на чл.266 ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК. По делото са разпитани свидетели./л.437 и следващите/. Св. С. С. К., на 66г., ръководител отдел „Сигурност“ на „М. М. И.“ установява, че по получени устни сигнали за нерегламентирано отклоняване на хранителни продукти от почивната станция на дружеството, на 21.07.2023г. установил влизане в двора на станцията на лек автомобил, за който имали предварителни данни, че се товари с хранителни продукти, с ДКН ВТ ••••. На излизане автомобилът бил спрян за проверка от свидетеля, който поискал от водача му, да го провери като го помолил да отвори багажника. При проверката установил, че в автомобила има хранителни продукти и машина за рязане на плодове. Имало черни чували, като за вещите водачът казал че са негови. Обяснил, още, че е взел нещата от кухнята, а машината била взета след разрешение. Свидетелят се обадил на полицията, дошли полицаи и при проверката разбрал, че се касае за продукти от кухнята, за които няма право да се взимат. Свидетелят разказва за получени сигнали за проблеми с качеството и количеството на храната предлагана в почивната станция на работниците и почиващите. Свидетелят знае, че водачът няма право да изнася продукти и машина от почивната станция и че трябва да предостави за това заповед, че някой му е подписал да изнесе машината. Посочва, че няма предвидено да се издава устно разрешение от управителя за изнасяне на вещи от станцията и че никой не може да разпореди инвентар на дружеството без ревизия или упълномощени от него/управителя/ лица да стане това и след проверка, включително това се отнасяло и до бракуването на машината или ремонтирането да става с разрешение на изпълнителния директор. За отпадъците от хранителните продукти знае, че те се събират от служители по почистването, поставят ги в черни торби и ги оставят на установените места където се събират боклуците. Такива черни торби свидетелят видял и в багажника на проверявания автомобил. Според свидетеля боклукът не се изнася от готвачите, а от хора, които според длъжностната си характеристика почистват района и изхвърлят боклука. От водача на автомобила свидетелят разбрал и видял, че в чувалите имало 5кг. лимони, 10кг. домати. Св.М. К. Н., на 64, /л.4 3 9 /, работник в почивната станция на дружеството установява, че познава ищцата, както и калкулантката С. Д.. Същият ден не е била на работа в станцията. Обяснява начина на работа на кухнята в петъчен ден, след обяд и след приключване на работа, като всички продукти които са годни се прибират в хладилник, а всичко което е негодно се изхвърля, продукта се оглежда, и когато е нагнил и некачествен, изгнил, мек, наранен се изхвърля. Преценката за годността на продукта се правела от работещите в кухнята и че никой не ги проверява дали преценката им е правилна, като заключва, че след като се изхвърля продукта това означава, че не е годен. Конкретизира, че негодните продукти се изхвърлят в кофите за помии, в контейнерите. Допълва, че всички тези дейности се извършват от работещите в кухнята; че когато има боклук в кухнята той се изхвърля в чували в контейнерите. Нямало практика боклука да се слага в багажника на колите им. Посочва, че А. е изнасял негодния продукт за животните, които има, но след заповед на управителя отпадъкът /помията/ се взимал от колежка на свидетелката. Свидетелката не е очевидец на слагането на храната в багажника на автомобила от А.. Знае, че калкулантката не е била на място когато А. е взел негодната според нея храна. Слушала е коментари на колеги, но не знае какво е качено в багажника. Обяснява, че първоначално отпадъците са били взимани от управителя, който отглеждал животни, а след това от определена колежка за да не се завъждат хлебарки. Обяснява, че е била изхвърляна и останала готова храна в кофи за боклук, в чували и в контейнера. Свидетелства, че е имало проблем с хладилните камери и през 2023г.: “…..беше изпрегнала хладилната минусова камера през юли и август месец, в която било слагано месото, а зеленчуците били слагани в плюсовата камера, и тя не работела поС.но“. За проблема уведомявали устно управителя и домакина на станцията, включително и свидетелката ги уведомила, като били извършвани само частични ремонти. Обяснява, че е изпълнявала длъжността “главен готвач“ пред 5години и е била МОЛ, но не и за машините за рязане на зеленчуци, като за нея, за найлоновите торби, почистващите препарати домакинът е отговарял за този инвентар, а тя отговаряла за само за хранителните складове. Посочва, че когато не е имало почистващи материали на склад при домакина, те са си купували-прах, „Бинго ОВ“ „Зебра“ за измиване на мозайката. Купуването ставало по време на отсъствието на домакина, защото нямало достъп до склада му. Посочва, че даваните от домакина в петък течен сапун и сода каустик не им вършили работа, като и свидетелката купувала прах за пране и Бинго, като в момента била спряна практиката да се купуват вещи от работещите За отношенията между ищцата Я. и управителя на почивната станция, свидетелства, че същите са влошени по отношение оставането на работа на главния готвач и след края на работното му време до 02-03, 04.00ч., за посрещане на групи, като при възражение от страна на персонала, били обиждани на “ умрели готвачи, некадърници“. Всички работници били поставени под общ знаменател от управителя. Съобщава за проблем на доставяната от новия доставчик на станцията хранителни продукти М. Д., като през м.юли 2023г. доставял в станцията стока която е скапана, доматите не били наред, също краставиците, кромида, картофи, пресни чушки като лично ищцата ги е изхвърляла. Доставената стока била приемана от работника който бил на смяна. Стоката задължително се преглеждала и се връщала негодната стока, но била заплашвана от доставчика да се оплаче на управителя. По повод връщането на некачествената стока на доставчика ставали скандали, които ескалирали през месец септември 2023г. след пристигането на колеги от баните, което накарало доставчика вече да доставя качествена стока. Съобщава за посещение на банкет в станцията от служители на И. т. и отново работниците трябвало да изчакат приключването на банкета за да си тръгнат. Била депозирана жалба в края на м.юли 2023г. от свидетелката, от ищцата, от А. и колежка И. с оплаквания срещу отношението на управителя на станцията към тях-непрекъснати обиди, лошо, отвратително отношение, наричани некадърници, намален персонал от 4 на 2 /двама/, принудило част от персонала да излезе в болнични. Жалбата била с искане да бъде отпусната още 1бройка за справяне с работата. Свидетелката обяснява, че извършването на инвентаризация е сложна процедура. За бракуваните стоки не е уведомяван никой, защото са се съобразявали с броя на почиващите и със стоката която се поръчва. Повтаря, че не е била на смяна на 21.07.2023г. и допълва, че им се осигурява препарат за дезинфекция Доместос, течен сапун и сода каустик, но че са си купували с лични средства прах за пране защото даваният им бил некачествен. Допълва, че след като са били свършени материалите за почистване през юли месец не е бил уведомяван управителя на станцията, който имал ключ от склада на домакина. Свидетелката не сочи от къде са закупували препарати с лични средства, в какво количество и дали са им били издадени касови бележки и дали са им били осребрявани направените разходи с лични средства от дружеството. Св.М. В. Б., на 36г., /л.521/ разследващ полицай установява, че на 21.07.2023г. след получен сигнал на тел.112 относно кражба, и след установеното от нея, че се касае за опит за кражба от базата /хотела/ на „М. М. и.“ в гр.В., било образувано ДП №360/2023г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 във връзка с чл.194 ал.1 и чл.18 от НК. Свидетелства, че е била на място на местопрестъплението и е извършила оглед, за което съставила огледен протокол, в който е констатирала установеното на място. Направила протокол за веществено доказателство, с което отпочнало досъдебното производство. Обяснява, че продуктите били в лек автомобил, собственост на заместника на готвача на станцията. Не може да каже какви по вид, са били продуктите, били хранителни, плодове, почистващи препарати. Категорична е, че зеленчуците са били годни за употреба /годни за ядене/ и това било фиксирано в огледния протокол.Свидетелката обяснява, че е разпитвала лицето, в чиито автомобил са намерените вещите като последният подробно й обяснил, че вещите са от хотела. По ДП била направена експертиза като стойността на вещите била около 100лв. Свидетелката не си спомня подробности, но препраща към материалите на ДП където била разпитана и ищцата Я.. Св.М. Р. Д., на 52г., служител при ответното дружество и управител на ПС-В., установява, че на 21.07.2023г. при прибирането си от почивка от друга база на дружеството в Старозагорски минерални бани, получил около 14.00ч. обаждане по телефона за извършена проверка от служители на „Сигурност“ при дружеството и спрян за проверка автомобил на Ц. А., в който са намерени хранителни продукти, една машина и почистващи препарати. На този ден бил заместван в станцията от касиер-калкулантката, понеже бил в отпуск. Получил обаждане и от заместващата го служителка. Към 15.00ч. свидетелят бил в базата, видял автомобила и А., а ищцата не била на място, като й се обадил да дойде. На място имало и служители на МВР, разследващ полицай и две поемни лица. Свидетелят видял продуктите, като хранителните били в полиетиленови чували, препарати и хляб. Като невярно определя твърдението на А., че продуктите били негодни и приготвени за животните. Обяснява, че продуктите били сортирани така, че по нищо не личало, че са за изхвърляне, но че дори да са за изхвърляне това не бил начинът. Обяснява, че служителите в дружеството много добре знаят вътрешните правила, подписали са се за което и които са длъжни да спазват и че носят отговорност ако не го правят. Установява, че след като продуктите от автомобила били свалени в кухнята, присъствал лично и видял, че същите са абсолютно годни. Обяснява, че той е причината ищцата да стане главен готвач с надежда да промени организацията на работа в кухнята, тъй като имало проблеми. Повтаря, че по отношение на хранителните продукти главният готвач или този готвач който е на смяна, приема хранителните продукти и отговаря за това да не се допускат некачествени продукти да влизат в базата. За почистващите препарати посочва че по едно и също време от базата поради отпуск е отсъствал той както и домакина, в чиито склад се съхраняват препаратите. Според свидетеля, домакинът при всяко негово отсъствие знае колко време ще отсъства и на всяко от звената, на камериери, на готвачи, на рехабилитатори и абсолютно всички ги зарежда с достатъчно количества препарати, каквито им са необходими. Определя оправданието на ищцата, че са купувани препарати, и че за това свидетелят нито е бил питан, нито е имало липса и че персонала е разполагал с достатъчно препарати. За качеството на хранителните продукти допълва, че персонала е имал неговата подкрепа и картбланш да не се съобразяват с доставчиците, а да си гледат задълженията и да не допускат некачествени продукти. Във връзка с твърдения за развалена продукция, свидетелят акцентира в показанията си, че почивната станция не зарежда големи количества хранителни продукти, доставчиците за това са от гр.В. и почти всеки ден посещават станцията, като целта е на първо място да не се задължа хранителна продукция по камерите, и че има достатъчно. Свидетелства, че не е бил уведомяван за развалена камера, нито замествалата го колежка, нито домакина. Счита, че в станцията има достатъчно хладилни камери и че дори да е имало проблем с една от камерите поради повреда, при малкото количество хранителни продукти, които се държат няма логика такова оправдание да се развалят продуктите заради повредена камера. Допълва, че ако им развалени продукти МОЛ отговаря за това и че МОЛ е длъжно да уведоми свидетеля /управителя/, след което тези продукти трябва да бъдат бракувани. Обяснява редът за бракуване -уведомява се управителят на ПС от главния готвач, който от своя страна уведомява ИД и се сформира комисия която бракува на продуктите. Като нередно определя свидетелят да се изнасят дори и развалени продукти и че това е разписано в заповед. Обяснява, че на място първо в ПС е разговарял с А., който му казал, че процесните продукти са от кухнята. Свидетелят не получил отговор на въпроса му защо е направил това-да изнесе продукти с личния си автомобил. От ищцата получил устно обяснение на място, че е видяла, когато А. е товарил продуктите в автомобила, но не го спряла, макар че продуктите са се водели на нея като МОЛ. Според свидетеля има заповед, касаеща забрана да се изнасят хранителни продукти и каквото и да било, за което всички са се подписали включително А. и Я.. Свидетелят не е видял ищцата да приготвя хранителни продукти в полиетиленови торби, поради късното си пристигане в станцията. За зеленчукорезачката знае, че е зачислена с инвентарен номер и се води инвентар на домакина на базата като МОЛ и според вътрешните правила не може да бъде изнасяна. Допълва, че почистващите препарати, полиетиленовите торбички са в склада на домакина, който по това време е бил в отпуск както и свидетеля. Посочва, че предаването на почистващи препарати преди да излезе в отпуск от домакина, на главния готвач е задължение на домакина и не е необходимо управителя на базата да присъства на предаването на материали на главния готвач. Обяснява, , че домакинът при всяко негово отсъствие предоставя достатъчно количества препарати. Обяснява, че не е получил оплакване от кухненския персонал, че са останали без препарати, като след проверка на наличностите в склада се установило, че в него има достатъчно количества препарати-70-80бройки налични, поради което счита, че не е имало наложителност да се купуват препарати. Твърди, че домакинът преценява какви количества ще са необходими на персонала по време на отсъствието му. Акцентира, че не е имало случаи да се налага персонала да си купуват препарати заради липса на такива в склада на домакина. Свидетелят обяснява, че има достъп до склада на домакина както и ключове от него. Допълва, че заместващата го служителка не е имала ключ от склада на домакина и не е имало нужда тя да разполага поради предварителното им зареждане с достатъчно количество. Пояснява, че е имало отделни хладилници за зеленчуци и месо, и че е задължение на главния готвач и на готвачите, които работят там да съхраняват зеленчуците и месото; че за хладилниците отговаря домакина и че ако е имало повреда, тя се отремонтира след устен или писмен сигнал до управителя, уведомява се човека който ги ремонтира и услугата се заплаща. Обяснява за случаи на извършен спешен ремонт, като в доклада се описва повредата, колко струва ремонта и писмено се уведомява изпълнителния директор. Свидетелят не може да каже дали през месеците юли и август на 2023г. е правен ремонт на хладилната камера и сочи, че не е уведомяван по време на отпуската си той или домакина, че е имало повреда. За 10годишен период откакто работи в ПС свидетелят сочи, че не е имало назначена комисия да бракува хранителни продукти. Обяснява, че бракуването на нехранителни и на хранителни продукти става по нареждане на ИД с комисия, назначена от него; че многократно ходи в кухнята за да види продуктите. Повтаря, че задължение на главния готвач, а в негово отсъствие на готвачите да следят за качеството на хранителните продукти при получаването им и след това. Повтаря, че по негово време не е имало бракуване на хранителни продукти, за остатъците от хранителни продукти знае, че същите се изхвърлят. Посочва, че той е подсигурил всички доставчици, включително и Д., като е бил на страната на служителите си. В пререканията между главния готвач и другите готвачи с доставчика Д. заявява, че винаги е бил на страна на служителите си и те са имали пълната му подкрепа и картбланш да не се съобразяват с никой, който иска да си пробутва некачествена продукция. Знае, че от готвачите е връщана на доставчика Д. некачествена продукция. Обобщава, че не помни на коя дата какъв ремонт е правен на хладилника, но когато е необходимо това се извършва по най-бързия начин като не чакат разрешението на ИД. Обяснява, че със заповед на ИД са правени инвентаризации всяка година, на цялата база- както на складовете с хранителни продукти така и на складовете с други вещи. Последната инвентаризация била правена след освобождаването на Я. и А. от работа при липса на констатации от проверката за бракуване на хранителни продукти. Предполага, че машината за рязане на плодове и зеленчуци е била в кухнята, но не и в складовете. Повтаря, че пред него ищцата е заявила, че е видяла А. да качва продуктите и машината в автомобила си, но не го е спряла. Св. Б. К., на 54г, л.523, служител в ответното дружество от 2015г., изпълняващ функциите на домакин в почивната станция, установява, че през месец юли 2023г. е бил в отпуск и тогава разбрал, че в станцията е влязла кола, бил поръчал машина-зеленчукорезачката на станцията, да я вземат за нарязване на зелето и морковите, но се оказало, че в колата има други продукти, за което той само бил чул. Уточнява, че машината в станцията се намира в кухнята и помолил Ц. А.а за сватбено тържество да вземе машината за да нареже 100кг. зеле и моркови. Съобщава, че А. се съгласил. За склада в който се намират перилни и почистващите препарати, обяснява, че той отговаря на него и че винаги когато излиза в отпуск разпитва на кой какво му трябва, защото препаратите не са само за кухнята, а и на камериерки, на хотелската част, като от последните се подава до него искане за броя и вида на препаратите.Посочва, че на негово име като МОЛ се водят хладилните камери-нискотемпературни камери и високотемпературна хладилна камера., плюс малък хладилник и още две камери, които не се ползват /едната от тях не работи/, защото нямало толкова продукти. Уточнява, че три камери се ползват и са достатъчни за да може да се съхраняват продуктите. Обяснява, че при повреда на някоя от камерите, му се съобщава, а когато отсъства се съобщава на управителя. Признава, че за хладилните камери през последните години са викани много техници, като бил доволен от един техник, отзовал се на момента и в рамките на 1-2часа, както и идвал след 17.00ч., а когато било много наложително самите готвачи му се обаждали и поддържали с него връзка. Свидетелят не може да каже как се съхраняват зеленчуците. Попълва, че в склада винаги е имало почистващи материали, а когато те са намалявали като бройка, те не се купуват от него, а им ги доставят от предприятието в Р.. Съобщава, че веднъж е видял от кухнята, че са закупени Бинго ОВ, като снабдяването става с даване на заявки да им бъдат доставени. Посочва, че откакто е започнал работа само един път е видял в кухнята Бинго ОВ. Заявява, че персонала в кухнята не му се е обаждал за липсващи препарати. Уточнява, че само той има ключ от склада и не го е давал на друг. Разговарял с Ц. А. предния ден да вземе резачката. След завръщането си от отпуск нямал спомен за развален хладилник и някой да му е казвал за развалени хладилници и за такива не е ставало на въпрос. Уточнява, че зеленчукорезачката се води на него и че преди да поиска от А. да поиска резачката, не го е уведомил, а само му е казал “може ли да докараш машината“.. Категоричен е, че друг път не се е случвало да си услужва с вещи на станцията. Уточнява, че машината се води на него като имущество, но се намира в кухнята. Заявява, че цялото имущество в ПС се води на него. Бил 14дни отпуск като излязъл да го ползва от 14 юли. Не може да каже за какъв период от време е дал почистващи препарати на персонала, но е категоричен, че им е дал това което е съобразено с направеното до него искане. Свидетелят заявява, че не е очевидец на случилото се на 21.07.2023г., като след като се върнал на работа от отпуск разбрал какво е станало. А. бил хванат на портала с продукти, препарати и с някаква машина. Свидетелят не може да прецени кои хранителни продукти са негодни както и че не е виждал от склада да се изхвърлят продукти. Когато се бракували продукти това ставало от нарочна комисия с участие на лице от адМ.страцията на дружеството. Свидетелят не знае за конфликт между ищцата Я. и доставчика Д.. Знае за спорове между главния готвач и управителя за хигиената. Не му е известно управителят да има преднамерено отношение спрямо Я.. Знае за жалба на кухненския персонал във връзка с поведението на управителя, но не е виждал самата жалба. Свидетелят не може да каже какво се съхранява в нискотемпературните хладилници. Последният разпитан свидетел Ц. М. А., на 45г., л.523, готвач в ответното дружество и дисциплинарно уволнен от ИД на дружеството заедно с ищцата С. Я., установява, че след приключването на обяда в петък на 21.07.2023г., заедно с ищцата Я. започнали да нареждат склада-подреждане на стоката тъй като в събота и неделя няма да работят, подготовка на продуктите и хладилниците, всичко да се измие и изчисти. Двамата почиствали, подреждали, отделили зеленчуците които били нагнили за да се махнат и изхвърлят, защото единия хладилник бил отказал да работи. Посочва, че има три хладилника два плюсови и един минусов. Уточнява, че по начало зеленчуците се държат в склада, но като почистват, ги прибират в хладилник /не в камерата/. Обяснява, че единият плюсов хладилник е бил развален, останали един плюсов и един минусов хладилник и един малък, текущ в кухнята. Продуктите били прибирани за събота и неделя в отказалия да работи /разваления/ хладилник. Зареждали с продукти в петък за понеделник. Посочва, че малкият хладилник не може да се използва за големи количества продукти. Другият хладилник бил за млечни продукти и имало разпределение по указание на ХЕИ. Обяснява, че продукти за понеделник се приемали в петък. Останалото количество продукти през седмицата прибирали в хладилници, което е тръгнало да се разваля го изхвърляли в контейнер или в помията. Останалите развалени продукти според обяснението на свидетеля, нямало практика да ги слага в автомобила си. Признава, че е присъствал при изготвен протокол за претърсване и изземване, при което от неговия автомобил били иззети количества зеленчуци, изнесени от кухнята. Обяснява, че той ги е изнесъл с колата си и бил спрян преди изхода на станцията. Твърди, че продуктите били нагнили за изхвърляне без да обяснява въз основа на какви външни или други признаци е направил извода, че има нагниване на продуктите нито конкретизира за кои точно продукти е направил тази констатация. Същата констатация направила и Я.. Главният готвач знаел, че свидетеля изнася тези продукти, и че той /Я./ не е имала нищо против. Ищцата видяла свидетеля, че е приготвил продуктите за да ги качи в колата, но не му казала нищо. Продуктите били приготвени в черни чували за изхвърляне в контейнера, и че свидетелят влязъл в станцията за да вземе зеленчукорезачката по молба на домакина, обадил му се по телефона, затова двамата с Я. вместо да изхвърлят чувалите с продуктите в препълнен контейнер и за да не потекат, били качени от двамата в колата му за животните. Посочва, че двамата със С. Я. приготвили развалените продукти в чанти и в пликове за изхвърляне за смет. Според свидетеля изпълняващия в този момент функции на управител на ПС С. Д., е знаела за скапаните зеленчуци и за изнасянето на машината, защото този ден минала и видяла зеленчуците и бананите. Преценката за негодността на продуктите била визуална, двамата преценявали кое годно и кое негодно, като второ било изхвърляно, а което е годно оставяне за следващи действия. Свидетелят не обяснява логично защо са били сортирани по видове и количества негодните продукти, които ще се изхвърлят. Признава, че за тези си действия на двамата, не е бил уведомяван управителя, защото това било задължение на кухнята, а С. Я. била МОЛ, като всички колеги били солидарни с нея. Посочва, няколко случая на връщане обратно на доставчика на доставени продукти-загниващи домати и краставици при което е имало караници с доставчика. Посочва, че при последният случай С. Д. е присъствала на телефонен разговор с управителя на фирмата-доставчик. Свидетелят не знае за специално отношение на управителя към С. и не съобщава последната да му е споделила за такъв факт. Допълва, че Д. е била уведомена за зеленчукорезачката и знае за скапаните домати защото ги била видяла, като свидетелят не установява къде точно ги е видяла -в кухнята, в хладилника, след сортирането и преди поставянето им в чували или когато вече са били в колата на свидетеля, или след като е бил спрян на проверка в двора на станцията. Дала устно разрешение на свидетеля да ги изнесе, при знанието на свидетеля, че това може да стане само и единствено според вътрешните правила и заповедта на ИД, с надлежно оформен и подписан писмен документ, който му е бил изискан на портала при проверката от служителите по сигурността. Признава, че не е имало случай управителят да дава писмени разрешения за изнасяне. Признава, че няма нито писмени нито устно разрешение за изнасяне на зеленчуци от станцията. За дадено разрешение от Д. да изнесе продуктите и машината, свидетелят приема казаното от Д.: “… щом сте се разбрали с Б. К. няма проблем, за зеленчуците няма какво да ги правим...“. Това свидетелят неправомерно приема за разрешение на Д. за изнасяне на машината и изхвърляне на стоката. Признава свидетелят, че не е уведомявано ръководството на станцията за нуждата от закупуване на почистващи препарати с лични средства на работещия персонал и че това е било правено и друг път, като не съобщава как е било уредено възстановяването на личните парични средства на персонала, дадени за закупуването на препаратите, от домакина. Свидетелят не посочва от къде са били закупени препаратите, издадени ли са им за това касови бележки или фактури или фискални бонове и дали са ги представили на домакина за последващо осребряване. Според свидетеля Д. е знаела за неработещия хладилник поради което и било казано, че продуктите са развалени и не може да се ползват. Според свидетеля е имало и други случаи на изнасяне на според него некачествена храна, като предполага че може да са му правени забележки от управителя. Според свидетеля е имало оплаквания от почиващите в ПС за меки салати от домати и краставици, записани в книгата за оплакване и че когато получават некачествени продукти или се отказва или се оставя онова, което им е било казвано от калкулант-касиера С. Д.. Свидетелят не знае да има процедура по бракуване на стоката, съобщава, че друг път е имало развалени продукти, като обикновено поръчките за продукти се прави в понеделник, но някои неща се поръчват от предния петък. Допълва, че зеленчуците стоят в хладилник, като когато има доставени развалени продукти, се свързват с доставчика да си ги прибере обратно и да ги подмени с други, като доставчикът понякога слагал годни до негодни продукти и имало караници. Уточнява, че когато бил спрян от служителите по сигурността и на въпрос дали има разрешение за зеленчукорезачката, му е отговорил, че няма разрешение. Свидетелят твърди, че не е запознат със заповед на ИД за забрана да се изнасят СМЦ, но поддържа, че е имал устно разрешение за това. По делото е приложено изготвения по образуваното ДП в оригинал фотоалбум на намерените в автомобила на А. хранителни продукти, почистващи препарати и машина, като видимо хранителите стоки за които се твърди, че са негодни за употреба и бракувани са сортирани по отделни видове и количества, и разфасовки, няма видими признаци че стоките са развалени, какъв им е бил срока на годност и че им е минал срока на годност поради което същите да не могат да се ползват повече по тяхното предназначение за приготвяне на кухненска продукция, която да се сервира на почиващите в почивната станция на дружеството в гр.В.. Във връзка с искането на работодателя за даване на мнение от ТЕЛК-П. за дисциплинарното уволнение на ищцата, от Председателя на ТЕЛК Втори състав е отговорено, че за лицето няма издадено експертно решение от ТЕЛК П. /вх.№10788 от.11.2023г.-л.450/, тоест неиздаването на експертно решение в същност представлява типичен отказ на ТЕЛК да разреши уволнението на ищцата /отрицателно становище или мнение/ по смисъла на чл.4 от Наредбата, което обаче мнение не е задължително нито за ДИТ, нито може да обвърже работодателя по начин че той да откаже да уволни ищцата по медицинско предписание, след като ДИТ-П. е дала положително разрешение за уволнението й, в хипотеза когато и на двете институции са изпратени абсолютно едни и същи медицински документи касаещи здравословното съС.ие на ищцата С. Я.. Интерпретацията на становище на ТЕЛК от страна на РЗИ-П., се в същност се касае за невъзможност на ТЕЛК да се произнесе не може да бъде споделена защото РЗИ-П. не участва в дисциплинарното производство и по даването на мнение на ТЕЛК, не е страна и е дава нито разрешение нито изразява становище или мнение по уволнението на ищцата и не участва в преодоляването на защитата по чл.333 от КТ. В същност ТЕЛК- П. е изразило отрицателно мнение и становище за дисциплинарното уволнение на ищцата. Актовете на ТЕЛК и ДИТ са валидни и законосъобразни и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, поради което отсъства и възможност за осъществяване и на косвен съдебен контрол върху тях, след като са издадени в предвидената по закон писмена форма и по предвидения процесуален ред, като за отрицателното становище на ТЕЛК по уволнението не е предвидено непременно издаване на експертно решение, а е достатъчен само писмен отказ, който е в полза и в интерес на работника и не следва да се мотивира. Издаването на експертното решение е по-скоро в хипотеза когато становището на ТЕЛК е неблагоприятно за работника и е с цел да мотивира подробно съгласието си/мнението си/ за неговото уволнение, което да се предостави на работодателя и на ДИТ. Следователно защитата на ищцата по чл.333 ал.2 от КТ е преодоляна от работодателя, още повече, че същата дори и не страда от заболяване предвидено в Наредбата №5 от 1987г. Диагнозата посочена в болничните листа е доказано различна от исхемичната болест на сърцето, а и самото вещо лице съдебният лекар д-р П. М. е категорично, че медицинската документация не удостоверя наличие на такива данни за лицето базирано на извършени съответни изследвания имащи отношение към ИБС. Самата ищца не твърди, че разполага с медицинска документация, неприложена по делото и трудовото й досие според която да й е определено еднозначно, че има такова заболяване ИБС, установяването на което предвижда провеждането цял комплекс от изследвания в болнично заведение и то при наличие на първоначална доболнична типична за такова заболяване симптоматика, посочена от експерта съдебния лекар д-р М., каквато в случая не е била проявена от ищцата и описана в нито един от медицинските документи. Макар и оспорено от ищцата експертното заключение въззивният съд го кредитира изцяло. Макар експертът да няма специалност кардиология, / в случая съдът намира, че същата не е и необходима за изготвянето на компетентно заключение/, извършваната от него медицинска дейност/съдебна медицина/ като съдебен лекар включва и дейности по определяне и поставяне и на диагнози относно болести на сърцето, предвид мултидисциплинарния характер на упражняваната от нето медицинска практика, извършвания комплексен подход и медицинските дейности и процедури, които осъществява като съдебен лекар, които му дават основание с достатъчна степен на категоричност компетентно да заключи, че ищцата не страда от исхемична болест на сърцето /ИБС/. Изводите на експерта не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Пред въззивната инстанция ищцата не е въвела своевременно довод още с въззивната се жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение на чл.266 ал.3 от ГПК-недопуснати от съда доказателства поради процесуални нарушения, и на това основание да иска нова експертиза. В случая въззивният съд не може и служебно да назначава такава доколкото се касае за доказателствено задължение на страната, която твърди, че страда от ИБС, да установи този факт с правно значение, от който извлича изгодни за себе си правни последици. Поради липсата на безспорни доказателства, които да поставят под съмнение компетентността на вещото лице д-р П. М. въззивният съд кредитира напълно заключението му по назначената СМЕ. Пред въззивната инстанция е разпитан като свидетел С. Д. -касиер- калкулант в ответното дружество, временно изпълняващ функциите управител на Почивната станция на 21.07.2023г. по разпореждане на управителя М. Д. и по време на ползвания от него годишен отпуск, която е категорична, че не е разрешавала нито писмено нито устно на ищцата и на А. изнасянето на каквито и да било вещи от почивната станция, включително и такива имащи характер на стоково материални ценности, за които отговарят съответно ищцата С. Я. в качеството й на главен готвач и МОЛ в кухнята по отношение на хранителните продукти, намерени в колата на А., както и на почистващи препарати, полиетиленови торби и на електрическата резачка на плодове и зеленчуци, с МОЛ домакина на станцията К.. Свидетелката е категорична, че не е била уведомена по никакъв начин, че се изнасят с автомобила на А. годни или негодни за употреба хранителни продукти- краставици, домати, банани, лимони, стар лук, насипан хляб, опакован бял хляба С. З., препарати Доместос, течен сапун, чували за смет в количествата посочени в протокола за предаването им по ДП, респективно опасни и в уволнителната заповед. Свидетелката е категорична, че е видяла визуално какво представляват изнасяните продукти за първи път в момента, когато е била уведомена от служители от отдел „Сигурност“ на намерените вещи в автомобила на А. при проверката му на изхода от станцията и отиването си на място. Свидетелката категорична, че пред нея не са давани обяснения от А. на охраната или на някой друг, че тя лично му е разрешила и то устно да изнесе намиращите се в колата му вещи, описани по ДП /досъдебното производство/ и в заповедта за уволнение. Свидетелката е категорична, че вещите в автомобила на А. не са имали признаци да са развалени и да подлежат на бракуване, а са изглеждали видимо годни за употребя по предназначението си. Същата свидетелка е давала показания по друго съдебно производство по оспорване на дисциплинарното производство на ищеца Ц. А., като защитата на ищцата поддържа, че има противоречия в показанията й, но не ги е въвела като въпроси при разпита й пред настоящата въззивна инстанция, евентуално за изясняване на противоречията които страната твърди че са налице. Въззивният съд не съзира такива противоречия, които да доведат до съмнение в достоверността на показанията дадени от св.Д. непосредствено пред настоящия въззивен състав, които по същество в основните и съществени моменти съвпадат и са описани от свидетелката и в дадените от нея в хода на проведеното дисциплинарно производство от работодателя писмени обяснения с вх.№7761 от 16.08. 2024г. Според жалбата подадена от кухненския персонал, с вх№7191 от 01.08.2023г. /л.516/ или повече от 11дни след констатираното от работодателя дисциплинарно нарушение от 21.07.2023г/, подписана и от двамата дисциплинарно уволнени в последствие служители Главния готвач С. Я. и готвача Ц. А., адресирана, не до прекия им ръководител управителя на почивната станция М. Д., а до Изпълнителния Директор, до всички ръководителите на всички синдикални организации, до председателя на съвета на директорите и ръководител Почивно дело, за тенденциозно отношение към служителите от страна на управителя на станцията / инсцениран капан на 21.07.2023г., да извършат услуга за да бъдат обвинени в кражба/, като в голяма степен са описани фактите случили се този ден в кухнята и в двора на ПС и проверката на автомобила на А., намерените вещи в нея собственост на почивната станция и защо се е стигнало до там. По-скоро с жалбата, от подписалите я лица се търси защита срещу управителя във връзка със започнатото дисциплинарно производство срещу двама от подписалите жалбата, като се излагат наред с това и проблеми, поставени и неразрешени според тях до момента. Заключението е, че персонала или поне подписалите жалбата не могат да работят нормално с управителя на ПС, поради упражняван от него двоен стандарт в отношенията си, както и отправени заплахи за уволнение на служителите, отправени груби обиди, подигравки и пренебрежение от негова страна към персонала, упражнен терор на работното място, разединение на колектива, вместо да ги сплотява и други. С жалбата няма направено конкретно предложение към адресатите на същата за конкретен изход от създалата се според тях ситуация. Няма данни по делото до уволнението на ищцата какви мерки са предприети по жалбата на четиримата служители. От приложената по делото полицейска преписка по образувано ДП №ЗМ360/2023г. е видно, че същата е образувана за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, за това, че на 21.07. 2023г. в гр.В., от сградата на почивната станция „М. М. и.“ ЕАД, е направен опит да се отнемат чужди движими вещи, /подробно описани и съответстващи на тези описани в уволнителната заповед/, на обща стойност 1000лв, собственост на дружеството без съгласието на управителя на ПС с намерение противозаконно да се отнемат, като разследването /ДП/ е започнато по чл.212 ал.2 от НПК с оглед на местопроизшествието, по което е назначена съдебно-оценителна експертиза, като производството е прекратено /Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.11.2023г./ -л.537/ с мотиви, че макар и формално да осъществява престъпния състав на престъплението кражба по чл.194 от НК, то поради своята малозначителност не е обществено опасно, от една страна поради липсата на цел на А. да открадне зеленчукорезачката, а останалите продукти според прокуратурата са били пред разваляне, но не става ясно как точно е установен този факт, като използвания израз /пред разваляне/, а не фактически развалени, е неясен и неопределен както и че този извод не е задължителен за гражданския съд /задължителен е само диспозитива на прокурорския акт от гледна точка на наказателно- правното положение на субектите/, които са на стойност около 100лв и е предстояло да бъдат похабени /отново неясна, неопределена квалификация и извод на прокуратурата/, и че е налице незначително увреждане на обществените отношения.Прокуратурата не е направила еднозначен извод за собствеността на перилните препарати намерени в колата на А., и дали по отношение на тях има извършено неправомерно престъпно отнемане от собственика -дружеството, макар и също малозначителни като стойност. Постановлението за прекратяване не е обжалвано от дружеството. От приложения по делото фотоалбум със снимков материал, така наречените от ищцата и св.А. бракувани хранителни продукти са били сортирани предварително преди да бъдат натоварени и видимо няма признаци да са развалени или да е започнал процес на разваляне или да са пред разваляне както и да е минал срока им на годност и на това основание повече да не могат да се използват, нито ищцата доказва, как и точно по какъв начин и с какви технически способи от науката и техниката, тя се е убедила и е направила извод за това, че продуктите са се скапали, че текат, че са негодни за употреба, че трябва да се изхвърля именно като негодни за употреба, но че могат да се изнесат от А. с автомобила му. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищцата С. Я. да установи незаконност на дисциплинарното си уволнение на посочените в уволнителната заповед основания, че не е извършила вменяваните й с уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина както и поради наличие на непреодоляна закрила от страна работодателя по чл.333 ал2 от КТ като страдаща от заболяване описано в Наредба №5 от 1987г., както и поради неспазена от работодателя процедура по налагане на дисциплинарното наказание-срок за налагане, неизискани обяснения от работника, неспазена императивна материалноправна норма по чл.189 от КТ за съразмерност на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение, недобросъвестно упражняване от работодателя на правата си по чл.8 ал.1 от Кодекса на труда и други. По същество на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № ЧР-02-220 от 01.12.2023г. издадена от изпълнителния директор на „М. М. - И.“ ЕАД, ЕИК-•••••••••, седалище гр.Р., обл.С. З., И. М. Ч.. Дисциплинарното уволнение е законно, не са налице пороци при провеждането на дисциплинарното производство от работодателя по установяване на дисциплинарните провинения на ищцата и събиране на доказателства, напълно е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, заповедта за уволнение е законосъобразна, мотивирана от правна и фактическа страна и има изискуемото се по закон съдържание. Касае се за допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, представляващи съгласно чл.186 от КТ-Виновно неизпълнение на трудовите задължения което е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, адМ.стративнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага; ал.2 Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка; ал.3.Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно чл.194 ал.1 от КТ сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са -Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му; ал.2 При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или адМ.стративно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление; ал.3 Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка; ал.4.Сроковете по ал. 1 не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1 от КТ. Според разпоредбите на чл.193 от КТ-ал.1.Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства; ал.2 Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество; ал.3Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Според чл.190 ал.1 т.4, пр. Първо от КТ Дисциплинарно уволнение може да се налага за: злоупотреба с доверието на работодателя; т.7 други тежки нарушения на трудовата дисциплина; ал.2 Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Според чл.189 ал.1 от КТ При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя; ал.2 За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Съгласно чл.187 ал.1 от КТ Нарушения на трудовата дисциплина са и: т.8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; т.9 увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; т.10. неизпълнение на други трудови задължения, в правилника за вътрешния трудов ред, Кодекса на труда предвижда задължение на работника и служителя за добросъвестно изпълнение на трудовите си задължения/ точно и добросъвестно-чл.125 от КТ/, като предвидените в КТ задължения при изпълнение на възложената работа са посочени в чл.126 от КТ, между които са и: При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: т.1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време; т.7. да изпълнява законните нареждания на работодателя; т.8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа; т.9. да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие; т.10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието; т.13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. От своя страна работодателят е длъжен да спазва чл.8 ал.1 от КТ, съгласно който Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите; ал.2 Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Съгласно чл.330 ал.1 от КТ Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда, а съгласно ал.2 т.6 Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен по чл.188 т.3 от КТ. Предвидена е в КТ и специална закрила на работниците и служителите при някои основанията за прекратяване на ТПО. Така съгласно Чл. 333. В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: т.3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на М.стъра на здравеопазването; и т.4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск; като /ал.2/ предвижда, че В случаите по т. 2 и т.3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Съгласно НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, Издадена от М.стъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС, обн., ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., в сила 1.01.1987 г.-чл. 1. Ал. 1 предвижда, че При частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; ал.2 Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1; чл. 2. Работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет; чл. 3. Предприятието представя получените медицински документи по чл. 2 пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение; чл. 4. Ал.1 Трудово-експертната лекарска комисия въз основа на представената медицинска документация в седемдневен срок оформя мнението си в експертно решение за всеки работник отделно. Ако за изясняване здравословното съС.ие на работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване; ал.2 В експертното решение по ал. 1 се посочват болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд; ал.3 Решението на ТЕЛК се изпраща служебно до предприятието и до работника; чл.5. Предприятието отправя до съответната окръжна инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, който страда от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, като прилага към него и експертното решение на ТЕЛК; чл.6 Въз основа на документите по чл. 5 инспекцията по охрана на труда в седемдневен срок отказва или дава на предприятието разрешение за уволнение за всеки отделен работник. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приема че в случая е налице законно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата от страна работодателя „М. М. и.“ ЕАД на основание дисциплинарно уволнение за извършени от ищцата С. Я. имаща качеството на материално отговорно лице по смисъла на закона тежки нарушени на трудовата дисциплина като в качеството си на отговорник на склад, в който се съхраняват хранителни продукти, не е упражнила контрол върху поверените й материални активи, за които пряко и лично отговаря, като на 21.07.2023г. без разпореждането, знанието и съгласието на прекия си ръководител С. А. Д., самоволно заедно с готвача Ц. М. А., двамата приготвят и натоварват в личния автомобил на втория, с рег.№ВТ ••••КК, марка “С.“ с намерение да изнесат извън територията на Почивна станция „М. - и.“ В., материални активи, собственост на ПК“М. - и.“, както следва: годни хранителни продукти: -4.485кг. краставици; 5.915кг. домати; 2.23кг. лимони; 2.595кг. стар лук; 7.615 кг. Банани; 3.260 кг. насипен хляб; опакован хляб „бял хляб С. З.“-1бр.; 2 броя препарат „Доместос“; 1литър течен сапун; 1пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80литра и 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 35литра и метална зеленчукова резачка Fimar, модел TV •••••••••М, сериен номер ••••••. По вида и количествата приготвени и натоварени вещи в автомобила на А. няма спорове между страните. Спорен е въпроса дали хранителните продукти са били бракувани като негодни за употреба или са годни. В тази връзка съдът възприема изцяло данните и фактите, установени от приемопредавателния протокол/ППП/ съставен за нуждите на досъдебното производство, наличния фотоалбум, изрично заявеното от свидетелката Д., както и казаното от св.Д., че стоките са били видимо годни за употреба по предназначението си и затова са били поставени в хладилник, а не изхвърлени в контейнер след предаването им от полицията на ищцата. В тази връзка следва да се отбележи и огромното количество бракувана според твърденията на ищцата стока от хранителни продукти само за един ден от нея и готвача А. в един ден-петък 21.07.2023г., описано в ППП от близо 27кг/двадесет и седем килограма/, за което няма логично обяснение нито от С. Я. нито от А., както и че такова огромно количество е квалифицирано от МОЛ като негодна и похабена стока и не е съобщено на ВИ управител на ПС, като доказателства за уведомяването му липсват. Количеството твърдян брак на хранителните продукти /стока/ е смущаващо, а при изнасянето на такава стока извън ПС било като годна така и като негодна продукция /по твърдения на ищцата/, и в двата случая работодателят търпи вреди от загуба на СМЦ. По никакъв начин по делото не е установено продуктите намерени в автомобила на А., да са негодни за употреба, да са с изтекъл срок на годност, да не могат евентуално да бъдат преработени и ползвани за други нужди в станцията, реално да са били в съС.ие на пред разваляне или с предстоящо похабяване и най-вече защо са в такова огромно количество за мащабите на една почивна станция и каква е точната причина за това. Затова въззивният съд приема за категорично доказано, че е направен опит да бъдат изнесени от почивната станция СМЦ -годни хранителни продукти за които отговаря ищцата като МОЛ със знанието и съгласието на същата и без за същите да е издаден от управителя нарочен писмен документ за изнасянето им от почивната станция, доколкото писменият документ, издаден от съответния ръководител / писмено разрешение от управителя на ПС/, легитимира приносителя му като имащ право да изнесе от ПС съответните посочени в него и конкретизирани СМЦ като покаже документа на служителя по „Сигурност“ на изхода на ПС. Съдът напълно споделя мотивите изложени към обжалваното решение от първоинстанционния В.ски районен съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като допълва съображенията на съда за законност на уволнението и със следните факти и обстоятелства, във връзка с изложените доводи на ищцата във въззивната жалба и в писмената защита, които не споделя да основателни. На първо място, обжалваното решение е правилно и законосъобразно, обосновано е и не е постановено при съществени процесуални нарушения, нито е постановено в нарушение на материалния закон. Исковият съд се е произнесъл по всички наведени от ищцата доводи и възражения за незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Правилно работодателят е приложил разпоредбата на чл.193 от КТ. На ищцата са поискани писмени обяснени именно за констатираните нарушения от работодателя на трудовата дисциплина от страна на ищцата Я. в качеството си на МОЛ. Искани са писмени обяснения да конкретно посочени от работодателя факти и обстоятелства при които е извършено дисциплинарното нарушение. Последващата интерпретацията на работодателя какви точно състави на дисциплинарните простъпки на ищцата и по кои текстове от КТ, от ПВТР и други актове на работодателя се осъществяват, и какво точно поставя в опасност поведението на работника с извършените действия няма отношение към фактите по нарушението. Затова работодателят не е длъжен да иска обяснение за субективното намерение на работника да извърши нарушение, как то се интерпретира от работодателя защото това е въпрос на вътрешна преценка на работодателя която той прави накрая на дисциплинарното производство след обсъждане на всички събрани доказателства в дисциплинарното производство, след анализ на същите и изводи какво намира за установено, как е установено и какво нарушение на трудовата дисциплина представлява, кой или колко състава на нарушения се осъществяват с всяко от действията на ищцата. Затова работодателят няма задължение да иска обяснения за записаното в уволнителната заповед субективно намерение на работника да приготви с намерение да изнася стоки /субективна оценка на работодателя, която подлежи на съдебен контрол при оспорване на уволнението и доколко заповедта е мотивирана /; да товари с намерение да изнесе зеленчукорезачка /по същите съображения/; създала опасност за настъпване на трудова злополука /също оценъчна позиция/; дали разграничава годни от негодни продукти, /изводът е следствие от установеното в хода на дисциплинарното производство от работодателя и е резултат от заявеното от ищцата, че продуктите са бракувани и установеното, че в същност това не е така, което обективно поставя под съмнение качествата на МОЛ да работи тази работа/. В този смисъл, въззивният съд приема, че работодателят е искал и е получил обяснения за осъществилите се факти и обстоятелства на 21.07.2023г., в които непосредствено участие има ищцата като МОЛ отговарящо за хранителните продукти, както и за отношението към другите продукти предмет на опита за изнасяне от ПС. Поискани са и са дадени обяснения по всички факти и обстоятелства, залегнали в основата за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. В тази връзка няма допуснато нарушение от първоинстанционния съд. Ищцата няма право, включително и по длъжностна характеристика, да дава разрешение за изнасяне на стоково материални ценности / СМЦ/ от склада за който отговаря, но в същност с бездействието си и непротивопоставянето си на действията на готвача А., е допринесла първо годни хранителни продукти да напуснат склада, кухнята и хладилника и са се озоват в колата на А., за което последната не е дори сигнализирала на управителя.Същата знае, че се изнася и друг инвентар от ПС /почивната станция/, за което като работник в ПС също не е сигнализирала управителя. На ищцата й е известна заповедта на ИД, забраняваща изнасянето на всякакви СМЦ /годни или негодни, бракувани или не/ без писмено разрешение, извън територията на дружеството, което се квалифицира от работодателя в самата заповед като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Същата знае, че такъв писмен документ с такова разрешение за изнасяне няма издаден нито за продуктите, за които тя отговаря, нито за продуктите от склада на домакина К.. С бездействието си /несъобщаване на прекия ръководител/ ищцата участва успешно в опита и заедно с А., както и действия по товаренето на вещите, собственост на дружеството в личния му автомобил, които да бъдат изнесени от почивната станция. Ищцата знае за намерението на А. да изнесе вещите извън станцията, съгласява се с това намерение съдейства му, и не се противопоставя по никакъв начин, или поне да му каже, че за изнасянето е необходимо да има предварително издаден писмен документ- писмено разрешение за изнасянето им защото се касае за СМЦ, собственост на дружеството. Затова ищцата има участие и в неправомерното натоварване и опит за изнасяне на зеленчукорезката извън станцията, при знание като МОЛ, че никакви СМЦ не могат да се изнасят без писмено разрешение. Ищцата не твърди, че такова писмено разрешение в съответствие с процесната заповед на ИД е издадено на А., което да го предостави на служителя по сигурността като оправдателен документ при напускането на станцията със въпросните СМЦ. Недостоверни са обясненията на Я. и св.А., че почистващите препарати намерени в автомобила на втория, са за купени с лични средства и са лична собственост на персонала на кухнята. Касае се за защитна тяхна позиция. Убедителни писмени доказателства за това не са представени. Няма и признание на работодателя за такава практика в дружеството нито че е бил предварително уведомен за такива действия на кухненския персонал и той да е разрешил закупуването им с лични средства, което да е в интерес на предприятието. Липсват и не са представени от ищцата данни дори от кой магазин и кога са били закупени препаратите, как са внесени на територията на станцията, дали това е декларирано предварително и за внасянето им да е уведомен управителя на ПС, и да са посочили причината за това и за това внасяне на чужди стоки в ПС управителят да се е съгласил. Въведеният от години ограничителен режим в станцията по движението на всякакви СМЦ, включително и за изнасянето им навън, в частност за хранителните и други продукти, независимо от тяхното съС.ие-дали същите са годни за употреба или са с изтекъл срок на годност и трябва да се бракуват, или че изглеждат скапани, и негодни изобщо за всякаква употреба, според който не може да става без писмено разрешение на управителя, когато това се извършва от МОЛ, от работник или служител на дружеството. Режимът на изхвърляне на бракувани СМЦ е друг, а именно, че същите след като бъдат отделени се поставят в чували и се оставят в контейнер за отпадък, а не се товарят в личен автомобил на служител на фирмата. Следователно с факта, че на територията на ПС са се намирали описаните в уволнителната заповед СМЦ, същите по презумпция са собственост на работодателя защото са и зачислени на съответните МОЛ, освен ако не се докаже обратното със съответните доказателства. В случая, по отношение на препаратите ищцата само излага твърдения, които не са подкрепени с никакви писмени доказателства относно закупуването и внасянето на тези препарати на територията на станцията с лични средства на кухненския персонал. Не се и установява, управителят на станцията да е разрешавал такова закупуване и внасяне на територията на станцията на препарати чужда собственост-лична собственост на кухненския персонал. За препаратите също няма издадено писмено разрешение за тяхното изнасяне от ПС. Според свидетелските показания на управителя на ПС, а и от данните по делото се налага извода, че в почивната база има достатъчно хладилници, в които да се съхраняват хранителните продукти дори, и в хипотеза на неработещ един от тях, доколкото принципно стоката е малко и се съхранява в склад, а само тези с най-кратък срок на годност били поставяни в хладилника. Фактът, че след предаването на намерените в колата на А. продукти, на Я. с ППП, на същите е осигурено достатъчно хладилно пространство да бъдат оставени за съхранение, като Я. нито е възразила по качеството на продуктите, нито е възразила по начина на съхранението им в хладилник примерно поради това, че същите са негодни за употреба, че им е минал срока на годност, текат, скапани са и биха заразили с бактерии и плесени поради това си съС.ие и качество и останалите продукти в хладилника. Липсата на такива възражения, е индиция, че за Я. е било пределно ясно, че качените продукти в колата на А. са годни за употреба, а не бракувани като негодни, предвид и на огромното количество стока качено и намерено от проверяващите в колата на А.. И в двата случая дали продуктите са годни за употреба или са негодни МОЛ Я. носи дисциплинарна отговорност за опита за нерегламентираното им изнасяне като СМЦ без писменото /не друго/ разрешение на управителя. Знанието на ищцата, че домакина К. е поискал от А. да изнесе от станцията и да му донесе зеленчукорезачката, не означава, че тя знае че има издадено писмено разрешение. В същност, такова писмено разрешение не твърди, че има издадено и А.. Св.Д., чиито показания съдът възприема като достоверни и които се подкрепят от останалите доказателства по делото са ясни и непротиворечиви, а именно че същата при никакви обстоятелства и условия, не е давала нито писмено нито устно разрешение за изнасяне на зеленчукорезачката и другите вещи, намерени в автомобила на А., независимо от уговорките между домакина и готвача, които дори и не я обвързват. Заповедта за уволнение съдържа всички изискуеми се по закон реквизити като е посочено името на нарушителя, времето, мястото и начина на извършване на дисциплинарното нарушение, кои норми са нарушени, как е установено нарушението и какво наказание се налага на виновния работник или служител. Обстоятелството, че на ищцата не са били връчени в дисциплинарното производство част от писмените документи, не означава, че същите не могат да бъдат ценени и обсъждани в съдебното производство при оценка на възраженията на работника срещу уволнението. В случая, съдържанието и истинността на всички документи в дисциплинарното производство и най-вече докладните и обясненията, се потвърждава от авторите на тези документи при разпита им пред съда. Следва да се отбележи и това, че досъдебното производство не е прекратено поради това, че няма състав на престъпление, а поради това, че има осъществен състав на опит за кражба по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 от НК, но поради своята малозначителност /ниска стойност на вещите предмет на посегателството/, същото не се явява обществено опасно, тоест и Прокуратурата приема, че извършеното осъществява състав на престъпление, но недостатъчно да се повдигне обвинение поради малозначителността си. Уволнителната заповед е надлежно и ясно мотивирана. Макар и да има в известна степен повтаряемост на фактите и обстоятелствата, тя е напълно подредена и разбираема, работникът е напълно наясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършил, кога и как ги е извършил, в какво точно се изразяват, кои норми са нарушени-в случая са посочени норми от КТ, от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, от длъжностната характеристика, като разпоредбите са и буквало възпроизведени в заповедта. Възпроизведено е детайлно и цялото проведено дисциплинарно производство от работодателя, какво и какво е установил в хода му. По разбираем за работника начин и напълно ясно са посочени в заповедта какво е дисциплинарно нарушение и какво е извършила ищцата, като в същност дисциплинарните простъпки са няколко и са надлежно конкретизирани. Уточнено е, че нарушението е извършено при участието на още едно лице което само по себе си е утежняващо вината и формата на дисциплинарното нарушение на ищцата, като последната е действала и умишлено след като е била напълно наясно с въведения ограничителен режим за движение на СМЦ в станцията и забрана за изнасяне на каквито и да било СМЦ /годни или негодни, с изтекъл срок на приложение и употреба и други/ без писмено съгласие на управителя. Несъмнено е нарушен принципа за лоялност към работодателя от страна на ищцата Я., тъй като с действията си същата нито е оправдала доверието на работодателя, нито е защитила интереса му като собственик на СМЦ и не е предотвратила опита за тяхното нерегламентирано изнасяне от станцията. Действията на ищцата като МОЛ с които е извършила дисциплинарните провинения са ясни-неупражнен контрол върху поверените й СМЦ /активи/ като без знанието и съгласието, без разпореждането и разрешението на управителя Д., самоволно, /резултат от действията й до тук/ и заедно с колегата си Ц. А., приготвят и натоварват, /утежняващи нарушението система от действия/, в личния му автомобил, с намерение да изнесат извън територията на ПС, /преследвана от двамата съвместна обща цел, за която са взели предварително общо решение /, СМЦ /материални активи/, за които пряко отговаря МОЛ Я. /хранителните продукти/ и МОЛ К. /домакина/ - почистващите препарати и зеленчукорезачката, на обща стойност 1000лв, представляващо неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони в ПВТР, КТД или определени при възникване на ТПО. С тези си действия ищцата е нарушила още основни функции и задължения от длъжностната си характеристика по познаване стандартните процедури за поддържка, почистване и правилна експлоатация на вещите и оборудването и участие в инвентаризациите на материалните активи и запаси и отговаря за съхранените им. Нарушила е и задълженията си да не разпилява имуществото на работодателя без негово знание относно машината, която е собственост на ПС, и независимо, че за нея отговаря друго МОЛ, което е добре известно на ищцата, представляващо и грубо нарушение на експлоатацията и технологиите за работа и вероятност употребената извън ПС машина, да стане причина за риск от трудова злополука при неправилна експлоатация. Макар и хипотетична такава възможност от последваща трудова злополука съществува след като машината се изнася извън станцията за да се употреби нерегламентирано и безконтролно и от некомпетентно лице. Нарушената от ищцата лоялност към работодателя се свързва с гласуваното й от работодателя по-голямо доверие като МОЛ и назначаването й като главен готвач, при ясно поверени и преобладаващи да изпълнява контролни функции по целия цикъл от подготовката и изхранването на работниците и служителите, и гостите в ПС, поднасянето на храната и здравето за изхранваните и че Я. лично е участвала в товаренето и опита за изнасяне на годни хранителни продукти, за което се е подписала и в ППП, като в обясненията си поддържа обратната версия, което е навело работодателя на обоснован извод дали изобщо МОЛ Я. като главен готвач и МОЛ познава годните хранителни продукти от негодните такива, което създава опасност и то реална за качеството им, и които се използват при приготвянето на ястията и пряко рефлектира и застрашава здравето на всички в ПС. Притеснението на работодателя е напълно оправдано в тази ситуация. Нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника и служителя начин, като в случая както се посочи без работодателят да има задължение по закон, е описал всички установени от него в хода на дисциплинарното производство, проведено преди да се наложи дисциплинарното наказание, факти и обстоятелства относими към действията на ищцата, които са анализирани и обсъдени по отделно и в съвкупност, след преценка на данните, както и е проверил данните от писмените й обяснения дадени по повод на дисциплинарното производство и които са обсъдени надлежно и внимателно. Съучастието й в извършените дисциплинарни простъпки заедно с готвача А. е налице, и то извършено с умисъл защото се цели да се изнесат неправомерно и то в голямо количество СМЦ от Почивната станция като се заобиколи установения за това ред-само с писмено разрешение на съответния ръководител, като ищцата се стреми умишлено да омаловажи стореното от нея като твърди, че хранителните продукти са негодни за употреба, което не е доказано; че почистващите препарати са лична собственост на кухненския персонал, което също не е доказано по съответния ред; че за машината за рязане на зеленчуци е дадено съгласие и то устно от управителя, а не както е по заповедта на ИД -с писмено разрешение, и доколкото ищцата е напълно наясно с тази процедура по движението на СМЦ в и извън ПС. От гледна точка на образуваното ДП /досъдебно производство/, ищцата успешно би могла да има качеството на съизвършител с А. към опит за кражба на СМЦ, поради което съпричастността й към престъпното посегателство не би могла априори са се изключи и като краен резултат работодателя да бъде увреден чрез нерегламентираното изнасяне на СМЦ, опитът към който е извършен без да е издадено нарочно писмено разрешение по заповед № РД-09-005 от 03.01.2020г. на ИД на дружеството /л.103/ за която липсват данни да е била отменена и да не е действала на територията и на ПС към 21.07.2024г.. Правилно работодателят е приложил разпоредбата на чл.189 от КТ като е приел, че с действията си ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които не може да бъде наложено друго дисциплинарно наказание освен дисциплинарно уволнение. Едно от тежките дисциплинарни нарушени е, че с поведението си ищцата грубо е нарушила както се посочи принципа за лоялност към работодателя и доверието което й е било оказано от него и че когато служителят е натоварен с контролни функции както е в случая по отношение на МОЛ Я., възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението си за лоялност каквото е в случая е налице -тежко дисциплинарно наказание наказуемо с дисциплинарно уволнение. Предвид тежестта на извършените дисциплинарни простъпки извършени от ищцата, не може да се взема под внимание факта, че същата не е била до момента наказвана. Освен това умисълът за извършване на дисциплинарното нарушение произтича от всички действия на ищцата. Няма логика квалифицирани от Я. хранителни продукти като негодни за употреба, като развалени и подлежащи на брак, да бъдат сортирани по отделно по видове и по количество и в отделни чували, след като всичките отиват в общ контейнер за отпадъци, което навежда на извод, че целта на ищцата е друга. Освен това ако са достоверни обясненията на ищцата, то за нея 27кг. хранителни продукти бракувани за един ден са нещо типично, нормално, логично и допустимо като брак в работата им, и работодателят няма никакви забележки за това, при установеното, че освен повредения хладилник на място има още няколко в които стоката е можело да се съхранява, още повече, че същите тези 27кг. хранителни продукти, предадени й с ППП не са изхвърлени като брак в контейнера за отпадък, а за същите е намерено място в хладилник където да се съхраняват, тоест ако ищцата е била добросъвестна е следвало тези 27кг. да бъдат предварително сложени в хладилник и опазени от разваляне, както тя твърди. В случая ищцата умишлено е допуснала и разпиляване на СМЦ с извеждането им от склада и натоварени в автомобила на А., като не е проверила и къде може да се съхраняват тези продукти като годни за употреба. Както се посочи по-горе касае се за СМЦ и дали същите са пълноценни или малоценни, движението на същите се подчинява на разрешителен режим, въведен от ИД на дружеството като движението им е само с писмено разрешение на ръководителя. Без значение е каква е стойността на вредите за работодателя, като в случая същите не са в размер на 100лв/само хранителните/, а на 1000лв, доколкото ищцата също има вина и е допуснала да се направи опит да се изнесе и електрическата резачка за плодове и зеленчуци, без гаранции в какво съС.ие същата ще бъде върната и кой ще работи с нея, доколкото това е инвентар на работодателя, предназначен за работа и за нуждите на кухнята в ПС, и само той ако писмено разреши изнасянето извън базата, носи съответната отговорност ако се случат неблагоприятни неща с инструмента, който работи с ток от ел.мрежата. Това, че ищцата е дългогодишен работник в предприятието и като такъв е допуснала процесните нарушения на трудовата дисциплина е в неин минус, доколкото за опитен като нея работник е недопустимо да извършва такива нарушения на трудовата дисциплина за разлика ако същите бяха допуснати примерно от начинаещ, млад, току-що започнал работа работник като главен готвач и МОЛ. Добрите показатели и резултати в миналото по отношение на работата на ищцата не е в съС.ие да заличат тежестта на извършените тежки дисциплинарни простъпки до степен, че на същата да бъде възможно наложено каквото и да било друго дисциплинарно наказание освен дисциплинарно уволнение. Неоснователни са възраженията относно непреодоляната според работника защита по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ. В тази връзка съдът е изложил мотиви посочени по-горе в изложението. В случая косвен съдебен контрол не може да се осъществи след като поначало адМ.стративен ред да отмяна на тези актове несъществува. В случая е невярно, че липсва мнение на ТЕЛК, такова е налице и се съдържа в писмото на ръководителя на ТЕЛК-П. според което на лицето/С. Я./ няма издадено ЕР на ТЕЛК, тоест, мнението на ТЕЛК за уволнението на ищцата е отрицателно, а не отказ да се изрази мнение под една или друга форма. Освен това както се установява, ищцата изобщо не страда от заболяване предвидено в Наредба №5 от 1987г., включително и няма в нито един медицински документ, представен от същата с поставена диагноза ИБС, поради което и няма основание да се провежда процедура по издаване на разрешение за уволнението на ищцата като болна от такова заболяване. ДИТ е дала разрешение за уволнение на ищцата и на основанието, че ползва отпуск по болест, с което спазен и чл.333 ал.1 т.4 от КТ. В тази връзка съдът е преценил не само издадените болнични листа с поставените в тях диагнози, но и е съобразил заключението на експерта д-р П. М. съдебен лекар, което е ясно и категорично -ищцата с оглед на представената медицинска документация няма диагностицирано заболяване „ИБС“ и не попада под закрилата на чл.333 ал.1 от КТ във връзка с Наредба №5/1987г. Свидетелските показания на всички свидетели са оценени в съвкупност, включително и на тези свидетели, които не са били очевидци на действията на ищцата и на св.А.. Въззивният съд не дава вяра на показанията на А. и на обясненията на Я. относно действията си на посочената дата защото същите са дадени като защитна позиция на уволнените работници, същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и не съответстват на логиката и дори на опитните правила, целят единствено да омаловажат извършените тежки дисциплинарни простъпки като извършени поради незнание и че се стремят да прикрият действителното съС.ие на хранителните продукти като вместо годни за употреба-краставици домати, картофи, стар лук, банани, лимони, хляб, същите искат да внушат, че тези продукти са бракувани и негодни за употреба и затова се изнасят без писмено съгласие от управителя на базата. Ищцата се стреми да отклони вниманието на работодателя от това, че препаратите намерени в автомобила са СМЦ, но не собственост на работодателя, а лична собственост на кухненския персонал без за това на ангажира никакви доказателства, докато от разпитаните свидетели и от счетоводните справки, се установява, че в склада на има достатъчно количество препарати и то от същия вид и предназначение, и в достатъчно количество, които могат да се ползват за почистване на кухнята. Трима свидетели очевидци потвърждават, че хранителните продукти са били годни за употреба; че ищцата в протокола за ППП няма вписана от нея забележка, че предадените й хранителни продукти са негодни за употреба и са брак, и на това основание да откаже да ги приеме обратно и да откаже да ги постави в хладилник /общо 27 килограма като количество/. Установява се, че е налице работещ хладилник на 21.07.2023г., който не е бил в неизправност предходните дни и в който на процесната дата са поставени всичките иззети с ППП и предадени на Я. и годни за употреба хранителни продукти. Обратното, че същите нямат такива качества и са брак, не се установява от доказателствата. Твърденията на ищцата и на А. са недоказани. За почистващите препарати и полиетиленовите опаковки се установява, че такива препарати и торби се намират в склада на К., който е и снабдявал кухненския персонал с такива продукти. Не се установи по справките такива продукти да няма в склада. Ищцата не е представила писмени доказателства, че торбите и препаратите са лична собственост на кухненския персонал, че е получила разрешение да ги внесе в базата и след това да има писмено разрешение да ги изнесе. На се установява да е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя по чл.8 ал.1 от КТ. Ако е имало някакви влошени отношения в кухнята, те са по оста- ищцата С. Я. и останалия персонал, с прекия ръководител управителя на ПС Д., но и не между Я. и изпълнителния директор на „М. М. - И.“ ЕАД И. Ч.. Не се установя управителя Д. да е упражнявал давление и натиск върху изпълнителния директор, да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на Я. заради влошени отношения между него и главния готвач. Твърдения за такива евентуални недобросъвестни въздействия описани от страна на ищцата са останали недоказани в хода на производството, поради което въззивният съд приема, че не е налице твърдяната недобросъвестност у работодателя при осъществяване на правата и задълженията си. Нещо повече, дисциплинарното производство е проведено лично от Изпълнителния директор, той е бил водещата фигура при събиране на данни за поведението на ищцата, той е приключил дисциплинарното производство, оценил е фактите и доказателствата и е издал уволнителната заповед и той е разпоредил същата да се връчи по времето когато ищцата е била в отпуск по болест. Спазен е срока за налагане на дисциплинарното наказание, като е отчетено, че за продължителен период от време ищцата е била в платен отпуск, а след това и в болнични, освен това срокът е спирал да тече и когато работодателят е подавал искания до ДИТ и ТЕЛК-П. за издаване на разрешение и мнение за прекратяване на ТПО с ищцата, като в крайна сметна работодателят е спазил срока от 2месеца, в който да започне, да проведе, да приключи и да издаде и връчи на ищцата уволнителната заповед. Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение с което по същество са отхвърлени и трите иска на ищцата С. Я. с правно основание по чл.344 ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди изцяло. В полза на ответника по въззивната жалба ще следват да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 400лв.