Решение № 2486 от 10.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 68925/2023 г.

Производството е образувано по предявени от Г. Б. К. срещу „МОТО ПФОЕ“ ЕООД следните искове:

конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание

„уволнение“, извършено със Заповед № 54/13.11.2023 г. на управителя на ответното дружество;

осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата 12 000 лева, претендирана в нетен

размер като обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното

уволнение за периода от 13.11.2023. до 13.06.2024 г.;

осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата 200 лева –

обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни в нетен

размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86

ЗЗД – сумата от 2,26 лева обезщетение за забава от датата на прекратяване на трудовия договор за подаването на исковата молба

/13.12.2023 г./

осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 12 000

лева – сбор от неизплатено допълнително трудово възнаграждение в нетен размер за придобит трудов стаж и професионален опит,

претендирано като дължимо за периода на действие на трудовия договор,

ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86

ЗЗД – сумата от 6 488,29 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение до подаването на исковата молба

/13.12.2023 г./

осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 12 002,24 лева – сбор от неизплатено допълнително трудово

възнаграждение в нетен размер за периода 01.10.2022-13.11.2023 г.,

дължимо съгласно вътрешна схема за плащане в предприятието, ведно

с ъ с законната лихва от датата на исковата молба до окончателното

изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата

4 052,42 лева обезщетение за забава от падежа на всяко месечно

задължение до подаването на исковата молба /13.12.2023 г./

В исковата молба и уточнителната молба (л.81) се твърди, че ищецът е сключил трудов договор с ответното дружество на 09.10.2018 г., като е изпълнявал длъжността „приемчик“ с място на работа – автосервиз Форд, Мото Пфое Младост на пълно работно време, при осемчасов работен ден. Съгласно последното допълнително изменение към трудовия договор, трудовото възнаграждение на работника възлизало на 800 лева. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора, работодателя се задължил да му изплаща месечни и/или годишни бонуси, представляващи допълнително трудово

възнаграждение. Размерът на тези възнаграждение бил уговорен във вътрешна схема за плащане в предприятието, като последната такава, относима към исковия период, била от 31.03.2021 г. Сочи, че е изпълнил задълженията си по вътрешната схема на 108 % процента, но считано от 01.10.2022 г. до 13.11.2023 г. не е получавал допълнителните си възнаграждения /бонуси/. Отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати общия им нетен размер, възлизащ на сумата от 12 002,24 лева, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение, дължимо от падежа на всяко месечно задължение.

Твърди, че има 40 години стаж по специалността си, но в периода на действия на трудовия му договор, работодателят не зачел в пълен размер така отработеното време в други предприятия, а признал единствено 3 години 8 месеца и 8 дни, въз основа на които определил размера и изплащал ежемесечно дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Счита, че има право да получи пълния размер на дължимото му месечно допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6 %, за всяка отработена година на сходна длъжност, съобразно представените три броя трудови книжки. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 000 лева, представляваща сбора от всички дължими допълнителни възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за целия период на действие на трудовия договор, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение от падежа на всяко месечно възнаграждение.

Намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Сочи, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 КТ и не е изискал предварително обяснения от работника. Твърди, че едва при връчването на заповедта е разбрал, че искане за даване на обяснения е било изпратено на служебен имейл, но в период, в който ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, съгласно представен пред работодателя болничен лист. Освен това в искането са посочени два случая на дисциплинарни простъпки, а в заповедта наказанието е наложено за пет провинения. Намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, като част от нарушенията, за които е наложена, са били погасени по давност, съответно – заповедта е издадена извън преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Намира за недостоверни датите на които са издадени, цитираните в Заповедта предварителни разрешения на Дирекция „Инспекция по труда“ и ТЕЛК УМБАЛ за неговото уволнение, доколкото същите предхождат извършването на дисциплинарните нарушения. Оспорва и по същество описаните нарушения на трудовата дисциплина в заповедта за уволнение, като счита констатациите на работодателя за неверни. Моли съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени.

Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което отправя искане за осъждане на работодателя да му заплати нетния размер на дължимите трудови възнаграждения за периода от 13.11.2023 г. до 13.06.2024 г., възлизащи общо на сумата от 12 000 лева. Сочи, че съгласно Заповедта за уволнение работодателят е посочил, че работникът не е ползвал 24 дни платен годишен отпуск, които обаче не са му заплатени, поради което предявява иск и за сумата от 200 лева, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение от датата на прекратяване на договора до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

От страна на ответника „Мото Пфое“ ЕООД се оспорват предявените искове. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че процесната заповед е мотивирана. Сочи, че искането за даване на обяснения е изпратено на служебен имейл на работника, като съгласно справка в сървърите на работодателя, на 07.11.2023 г. писмото е препратено до личен имейл на работника, както и до друг електронен адрес. Излага подробни съображения по същество на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за оставане без работа, като излага съображения за момента на дължимост на законната лихва върху него. Твърди, че обезщетение за неизползван годишен отпуск е своевременно изплатено на работника. Счита, че взел предвид всички отработени от ищеца години на други сходни длъжности в предходни предприятия, като въз основа на тези данни ежемесечно е изплащал дължимото на работника възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което към датата на прекратяване на договора е било в размер на 6.6 % /за 11г., 8м. и 13 д./ В условията на евентуалност, прави възражение за погасяване по давност на претендираните възнаграждения за трудов стаж за периода 09.10.2018 г. – 13.11.2020 г. Оспорва основателността на иска за заплащане на допълнително възнаграждение съгласно вътрешната схема за плащане в предприятието. Сочи, че такова възнаграждение се дължи при постигане на конкретно заложени резултати, каквито не са били налице в рамките на исковия период, поради което и това възнаграждение не е изплащано. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените Трудов договор № 585/09.10.2018 г. и допълнителни споразумения към него(л.18-31) се установява, че същите са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „приемчик“ в сервиза на ответното дружество в кв. Младост, сервиз „Форд“. Безспорно е също така, че със Заповед № 54/13.11.2023 г. (л.22-24) на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от същата дата.

Видно от съдържанието на процесната Заповед № 54/13.11.2023 г. (л.22- 24), дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за общо пет случая на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца.

По отношение на случай № 1 е посочено, че на 09.09.2022 г. е постъпило оплакване от клиента „Аутомотив БГ“ ООД за извършен от страна на „Мото Пфое“ ЕООД неоторизиран ремонт на автомобил, предмет на сервизна поръчка № 022_01_0008184/09.09.2022 г., като клиентът твърди, че на автомобила са сменени дискове и накладки, без негово съгласие.

Относно случай 2 е посочено, че на 16.09.2022 г. е получено оплакване от клиент, че на 15.09.2022 г. собствения на клиента автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 8617 ВР е бил приет за сервизно обслужване, като след ремонта на автомобила клиентът е установил завишена стойност на фактурата поради извършени ремонтни дейности, които не са оторизирани от него.

Като случай 3 е описан следния случай: на 09.06.2023 г. приемчикът К. е приел за техническо обслужвана (смяна на масла и филтри ) клиентски автомобил. Информирал се е от клиента, че автомобилът е взет на лизинг от него като частно лице. Тъй като клиентът е заявил, че е имал уговорка сумите да се му префактурират (неясно от кого и на какво основание) приемчикът К., вмество да издаде фактура на клиента и последният да заплати стойността на извършените от сервиза дейности или поне да провери неговите твърдения, се е доверил на клиента и е пуснал вътрешна фактура за сметка на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД.

Случай 4 е описан като: на 26.06.2023 г. служителят К. не се е явил на работа, като за причините за това свое отсъствие не е уведомил работодателя си по никакъв начин. На 03.07.2023 г. служителят се явил в „Мото Пфое“ ЕООД – филиал Младост (след 5 работни дни, в които не се е опитал да се свърже по никакъв начин с работодателя си) и е представил лично болничен лист на свой колега, но отново не е потърсил и не е разговарял с прекия си ръководител и не е обяснил защо не е предупреди веднага за отсъствието си. На 31.08.2023 г. се е явил на работа и независимо от опитите на прекия му ръководител и ръководителя на „Мото Пфое“ ЕООД – филиал Младост да разговарят със служителя К. и да изяснят ситуацията същият е отказал всякаква комуникация с думите „има си болничен, там си пише“.

Относно случай 5 е посочено, че по отношение на ремонт на автомобил „Ford Kuga“, с рег. № .......... собственост на „Профи Турс“ ООД е изтекъл срока на договора за сервизиране на автомобила за сметка на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, сумата за ремонт е следвало да се издаде на името на клиента „Профи турс“ ООД. Служителят К. е отворил поръчка № 022_20_0001186/26.09.2023 г. и сумата за ремонта е фактурирана на „Мото- Пфое Лизинг“ ЕООД. На 28.09.2023 г. от счетоводството на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД обръщат внимание, че неправилно сумата е фактурирана за тяхна сметка. На 09.10.2023 г. прекият ръководител на служителя К. (г-н Зоков – началник сервиз) e дал писмени инструкции какво трябва да се направи, като служителят не е изпълнил инструкциите. На 30.10.2023 г. служителят е подсетен писмено за случая отново от началник сервиз, но отново не е предприел действия и не е дал обяснения. Няколко дни след това в разговор е попитан какво се случва и отново е казано на служителя какво следва да се извърши. По становище от прекия ръководител - г-н Зоков – началник сервиз служителят не е реаргирал по никакъв начин. На 06.11.2023 г. г-н Такова (ръководител на „Мото Пфое“ ЕООД – филиал Младост ) повикал служителя К. на разговор по въпроса. Едва след този разговор работникът предприел частични действия, като фактурата, която е следвало да се издаде към 07.11.2023 г. не е факт, а дължимата сума по нея е 1 741,62 лева с ДДС.

Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, а когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Следва, че ако заповедта е издадена за нарушения, за които не са били искани обяснения, спорът за тези нарушения не подлежи на обсъждане, а досежно тях пряко следва незаконосъобразност и отмяна на уволнението.

От страна на ответника не се доказва да е поискал обяснения от служителя преди налагане на наказанието.

В Отговора на исковата молба ответникът твърди, че обяснения за посочените в заповедта нарушения са били поискани с нарочен имейл от 07.11.2023 г. - електронно писмо от имейл адрес •••••••••••••••••••••със заглавие Искане на обяснения. В писмен вид този имейл е представен както с Отговора, така и с Исковата молба (л. 25 от делото), но от страна на ищеца се твърди, че този писмен документ е получил заедно със заповедта за уволнение при нейното връчване, като ищецът оспорва да е получавал такъв имейл на електронната си поща.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, приета без възражения от страните и представена в писмен вид на лист 195-200 по делото, на 07.11.2023 г. в 12:43:27 часа (българско време) е изпратено електронно писмо от имейл адрес •••@••• до имейл адрес••••••••••••••• със заглавие Искане на обяснения. Към имейл съобщението има 2 прикачени файла - снимки с имена JMG_0001.jp,g“ и

i

1 JMG_0002.jpg . Съобщението е с уникален идентификационен номер „006001dal 167$3db9794 0$b92c6bc0$@motopfohe.bg“ и е успешно изпратено, както и доставено до имейл сървъра на ответника (mail.motopfohe.bg) и съответно до пощенската кутия на ищеца •••@•••. Писмото е със статус „прочетено“. Видно от възпроизведеното в заключението съдържание на прикачения файл с име JMG_0001.jp,g“ съдържа искане за даване на обяснения по случая, в който се твърди, че ищецът на 26.09.2023 г. е отворил поръчка по отношение на лек автомобил „Ford Kuga“ с рег. № СВ 9112 РА, собственост на „Профи турс“ ООД с изтекъл договор за сервизиране за сметка на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, която се твърди, че ищецът погрешно е фактурирал на името на това дружество, както и за друг случай, който не е описан в заповедта за уволнение.

Съдът намира, че дори и действително ищецът да е отворил и прочел изпратения му имейл (само препращането не е доказателство за запознаване със съдържанието), то не може да се приеме, че чрез този имейл на ищеца са били надлежно поискани обяснения, предвид оспорването на ищеца и предвид липсата на доказателства страните да са се съгласили предварително да кореспондират чрез имейл съобщения.

Независимо от изложеното следва да се отбележи, че посоченият имейл съдържа искане за даване на обяснения само относно последния случай 5, измежду всички посочени в заповедта за уволнение.

Сведения за искани обяснения относно всички нарушения се съдържат в представените от ответника с Отговора Констативни протоколи, където са цитирани изявления-обяснения на ищеца. Документът обаче не представлява доказателство за действително получени обяснения от ищеца с посоченото в тези протоколи съдържание, тъй като тези протоколи не са подписани от ищеца, а от три лица, чиито сведения е допустимо да бъдат събирани само като свидетелски показания и непосредствено от съда.

Свидетелски показания по почин на ответника за установяване на искани и получени обяснения на ищеца са допуснати на страната на ответника, но свидетелите не установяват нито кога, нито как и за какви точно нарушения са били искани обяснения от ищеца .

Свидетелят М. З., служител на ответното дружество на длъжност „началник“ на сервиза, съобщава „Много случаи е имало, когато съм задавал въпроси, имаше уклончиви отговори. Имаше въпроси на които не даваше отговор. По принцип първо съм искал отговори лице в лице, а след време вече исках отговори и на електронната поща“. Другият свидетел на ответника - Д. Т., изпълняващ длъжност „ръководител“, заявява, че е искал от ищеца Г. К. обяснения и последният му е давал както устни, така и писмени такива. Никой от двамата свидетели не дава конкретни сведения за обяснения именно във връзка с нарушенията, посочени в заповедта за уволнение.

С оглед изложеното и на основание цитираната разпоредба на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ – тъй като не се установява работодателят предварително да е изслушал служителя или да приеме писмените му обяснения,

дисциплинарното наказание подлежи на отмяна, без разглеждане на спора дали действително са извършени от страна на ищеца посочените в заповедта действия/бездействия и дали същите са противоправни. Следва, че наложеното със Заповед № 54/13.11.2023 г. на управителя на ответното д р у ж е с т в о на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, при което се явява основателен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Относно предявения иск чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата 12 000 лева /нето/, претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение и за периода от 13.11.2023 г. до 13.06.2024 г.:

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (т.е. включително обезщетението по чл. 225 , ал. 1 КТ, бел. моя) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово

възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

При извършената в съдебно заседание на 11.12.2024 г. (протокол на лист 174) констатация от трудовата книжка на ищеца се установява, че след датата 13.11.2023 г. (която е вписана като дата на прекратяване на трудовия договор с ответника „Мото Пфое“) липсва отбелязване за започване на работа по следващ трудов договор – което обстоятелство заедно с установената незаконосъобразност на уволнението представляват основание за уважаване на предявения иск.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, последният пълен отработен от ищеца месец е октомври 2023 г., за който брутното трудово възнаграждение възлиза на 1 725,23 лева, а нетната сума за получаване е в размер на 1 404,74 лева

Съдът не възприема заключението на ССЕ относно изчисления от вещото лице размер на обезщетението по чл. 225 КТ в размер на 5 116,80 лева. Бруто, тъй като същото е било определено от вещото лице, тъй като ползваната за база на изчисленията относно БТВ за последен месец не включва сумата на т.нар. Премия-Автосервиз, а същата е следвало да бъде включена поради следното:

Съгласно чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 или на обезщетенията по чл.228 КТ се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален

трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ.

Видно е, че допълнителните възнаграждения, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ, не са само с постоянен характер (предвидените в чл.17 ал.1, т. 3 от НСОРЗ). Допълнителните възнаграждения, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ могат да бъдат и такива възнаграждения, кои не са с постоянен характер, но са определени според прилаганите системи за заплащане на труда и подлежат на калкулиране при определяне на размера на БТВ са предвидените чл.17 ал.1, т. 2 от НСОРЗ)

Като възнаграждения, които може да не са с постоянен характер, но подлежат на калкулиране при определяне на размера на БТВ в утвърдената практика на ВКС се приема, че са предвидените в трудовия договор или акт на работодателя като възможни за получаване т.нар. бонуси. Така, с Решение № 159 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2017 г., IV г. о., ГК, и Решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на IV г. о. на ВКС: постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че допълнителните плащания (сред които и бонусите) представляват възнаграждения по смисъла на чл.17 ал.1, т. 2 от НСОРЗ (за които нормата не изисква да са с постоянен характер) и също се вземат предвид при обезщетенията по чл. 228 КТ само ако имат характеристиката на допълнително възнаграждение, регламентирано от работодателя и дължимо според прилаганите системи за заплащане на труда.

От страна на ответника не са оспорени представените заедно с исковата молба т.нар. Вътрешни схеми на плащане (л. 8и 9 от делото), които документи съдържат положен за ответника подпис и поради това се ползват с обвързваща доказателствена сила против ответника относно предвиденото със същите съгласие на двете страни по трудовия договор да бъдат изплащани месени бонуси и годишна премия, които са поставени в зависимост само от обективни обстоятелства – оборот, продадени часове/резервни части.

Тъй като са „определени според прилаганите системи за заплащане на труда“ и представляват плащания към служителя, които представляват

такива по смисъла на чл.17 ал.1, т. 2 от НСОРЗ, следва, че месечните бонуси подлежат на калкулиране в размера на БТВ, което служи за база на изчисленията относно обезщетението по чл. 224 КТ.

Следва, че базата за изчисленията е БТВ в размер на 1725,23 лв., което е с включения бонус за м. 10.2023 г., като дължимото обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 10 351,38 лв. бруто. Доколкото ищецът претендира нетен размер – искът по чл. 224 КТ се явява частично основателен за сумата 8 428,44 лева нето (по реда на чл. 162 ГПК), като подлежи на отхвърляне за разликата над 8 428,44 лв. до пълния претендиран размер 12 000 лв.

Относно иска по чл. 224 КТ за сумата 200 лева – неизплатен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни в нетен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 2,26 лева обезщетение за забава от датата на прекратяване на трудовия договор за подаването на исковата молба /13.12.2023 г./

Искът по чл. 224 КТ е неоснователен – задължението е платено.

От експертното заключение се установява, че дължимото за 24 дни неизползван платен годишен отпуск обезщетение е в размер на 2 548,42 лв. нето, който размер съдът намира, че правилно е изчислен от вещото лице с включване на бонусните плащания в размера на базата БТВ. От страна на ищеца не е оспорено установеното от вещото лице плащане по банков път на тази сума на дата 12.12.2023 г.

Обезщетението по чл. 224 КТ е следвало да бъде изплатено на ищеца най-късно на 31.12.2023 г. като последен ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено (чл.228, ал. 3 КТ - Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва). Извършеното от ответника плащане е в законовия срок, поради което е неоснователен и предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава до датата на подаване на исковата молба.

Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 12 000 лева – сбор от неизплатено допълнително трудово възнаграждение в нетен размер за придобит трудов стаж и професионален опит, претендирано като дължимо за периода на действие на трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 6 488,29 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение до подаването на исковата молба /13.12.2023 г./:

Страните спорят дали под „трудов стаж“ следва при изчисленията да се съобразява общият трудов стаж или само трудовия стаж на сходна длъжност.

Съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 4 НСОРЗ:

(2) За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.

(4) при определяне размера на допълнителното трудово

възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит

работодателят отчита и:

1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство;

3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2007 г.) Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

От цитираните разпоредби е видно, че при определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се взима предвид не общият трудов стаж, а само стажът на „същата, сходна или със същия характер“ работа.

От страна на ищеца не е изпълнено даденото му с определението за насрочване указание да установи продължителността на трудовия стаж, който твърди, както и че своевременно е удостоверил пред работодателя предходния си релевантен трудов стаж, в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, за които обстоятелства не сочи доказателства. Поради това, независимо че вещото лице установява, че за периода от 13.08.1979 г. до 10.10.2018 г. , общия трудов стаж придобит от ищеца, възлиза на 25 години 6 месеца и 24 дни., то няма основание за преизчисляване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над начислената и изплатена от ответника за периода на действие на трудовия договор, тъй като не се установява от страна на ищеца работата му при друг работодател да е била на „същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“. Следва, че искът е неоснователен, от което следва извод за неоснователност и на обусловения иск за лихви до датата на подаване на исковата молба.

Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 12 002,24 лева, която се претендира като сбор от неизплатено допълнително трудово възнаграждение в нетен размер, дължимо за периода 01.10.2022-13.11.2023 г., съгласно Вътрешна схема за плащане в предприятието, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 4 052,42 лева обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение до подаването на исковата молба /13.12.2023 г./:

Ищецът твърди, че съгласно чл. 6 от договора, работодателя се задължил да му изплаща месечни и/или годишни бонуси , представляващи

допълнително трудово възнаграждение. Размерът на тези възнаграждение бил уговорен във вътрешна схема за плащане в предприятието, като последната такава, относима към исковия период, била от 31.03.2021 г. Сочи, че е изпълнил задълженията си по вътрешната схема на 108 % процента, но считано от 01.10.2022 г. до 13.11.2023 г. не е получавал допълнителните си възнаграждения /бонуси/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че бонуси на ищеца съгласно т.нар. Вътрешни правила не се дължат на ищеца, тъй като работата на ищеца не включвала ищецът да прави поръчки на части (писмена защита на ответника). Дори и работата на ищеца на ищеца да не включва пряка продажба на резервни части, очевидно от страна на работодателя е било счетено, че поръчката на резервни части е свързана с резултата от трудовата дейност на ищеца като приемчик, след като този критерий „продадени резервни части“ е един от критериите, за които страните са се съгласили на служителя да бъде изплащан бонус.

Както се посочи по-горе, представените заедно с исковата молба документи на т.нар. Вътрешни схеми на плащане (л. 8и 9 от делото), съдържат положен за ответника подпис и поради това се ползват с обвързваща доказателствена сила против ответника относно предвиденото със същите съгласие на двете страни по трудовия договор да бъдат изплащани месени бонуси и годишна премия, които според т.нар. Вътрешни схеми на плащане са поставени в зависимост само от обективни обстоятелства – оборот, продадени часове/резервни части.

С п о р е д допълнителното заключение на назначената съдебносчетоводната експертиза (л. 161-168 от делото), за периода 01.10.2022- 13.11.2023 г. на ищеца са били изплащани бонуси, съгласно Вътрешна схема за заплащане на премия в сила от 1.04.2021 г. Вещото лице установява, че към ищеца има неизплатени в пълен размер бонуси, които вещото лице е установило, изхождайки само от цитираната Вътрешна схема за заплащане на премия в сила от 1.04.2021 г.

Съдът намира, че относно плащането на бонусите, приложими обаче са не само правилата от т.нар. Вътрешна схема за заплащане на премия в сила от 1.04.2021 г. с предвидените там обективни критерии за брой поръчки и изработени часове, но и Вътрешните правила за работната заплата (л. 128 от делото), които са представени с Отговора и от страна на ищеца не са оспорени, като и следва да са му били известни, предвид посочването им в трудовия договор.

Според т. 7.8 от Вътрешните правила за работната заплата (л. 131 от делото), налице са субективни критерии за изплащане на бонусите – поведение; спазване на здравословни и безопасни условия труд, обучение, като например при констатирано нарушение с критерий поведение се предвижда изплащане на намален размер бонус и така за останалите критерии. Видно е, че под нарушение не е посочено дисциплинарно нарушение, от което следва, че всяко поведение, за което субективната преценка на работодателя е отрицателна, представлява основание за намаляване на месечния бонус. Извън компетентността на съда е да проверява субективната преценка на работодателя, поради което и тъй като със сключването на трудовия договор ищецът се е съгласил с така цитираните правила за изплащане на бонусите, като калкулирането се предвижда да включва, освен обективни обстоятелства (брой продажби и оборот), още и субективна работодателска преценка, то съдът няма основание, нито способ за проверка, чрез които да решава дали на ищеца е начислено и изплатено дължимото премиално възнаграждение. Следва, че този иск е неоснователен, както е неоснователен и предявени обусловен иск за лихви за забава.

Относно разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следва присъждане на лв. от общо сторени в размер на 3525 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразява се, че адвокатското възнаграждение е заплатено по 5 бр. главни искове, от които един – неоценяем. При липсата на конкретизация на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поотделно за всеки иск и при липсата на друг начин за съизмеряване на оценяемите с неоценяемия иск, съдът приема, че за всеки главен иск възнаграждението е равно, независимо че един от главните искове е неоценяем, а останалите – оценяеми. По тези съображения се приема от съда, е 1/5 част от платеното адв. възнаграждение е относно неоценяемия иск за отмяна на уволнението – 705 лв. (който иск е уважен), а останалите 4/5 части от 3525 лв., или 2 820 лв. представляват платения от ищеца хонорар по паричните искове, за които съразмерно на уважената част се следват 684,07 лв. Следва, че претенцията за разноски на ищеца е основателна за 1 389,07 лв. (710,22 евро).

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответника за разноски е основателна за лв. (от общо сторени в размер на 8 200 лв., от които: 7 800 лв. – депозит експертиза 400 лв.), по аналогични съображения, сред които и следните:

С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно заявеното от името на ищеца възражение за прекомерност. След РЕШЕНИЕ НА СЪДА C 438/22 , НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита, че Наредба № 1/09.07.2004 г., е незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-ниски размери адвокатски възнаграждения, но съдът намира, че същата наредба представлява ориентир за средни пазарни цени на адвокатския труд, като изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в рамките на средните пазарни цени.

Съобразява се, че адвокатското възнаграждение в размер на 7 800 лв. е заплатено по 5 бр. главни искове, като 1/5 част от платеното адв. възнаграждение е относно неоценяемия иск за отмяна на уволнението – 1560 лв. (който иск е уважен против ответника), а останалите 4/5 части в размер на 6240 лв. представляват платения от ответника хонорар по паричните искове, за които съразмерно на отхвърлената част се следват 4726,30 лв. , за колкото е претенцията на ответника за разноски на ищеца за адв. възнаграждение е основателна.

От платения депозит за ССЕ (назначена само във връзка с парините искове) в размер на 400 лв., ответникът има право на 302,97 лв.

Или общо претенцията на ответника за разноски е основателна за 5 029,27 лв. (2571,42 евро).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 172,38 евро – държавни такси, както и част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице 97,03 лв. (49,61 евро) от изплатени от бюджета 400 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ