Решение № 1948 от 18.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5156/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С решение № 1722 от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 52714/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 60 състав, са отхвърлени предявените от Д. Я. Д. срещу „БДЖ – П.П.“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на предишната работа на длъжност „ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара – София, при „Поделение за П.П. София“. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. Я. Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че е могъл да извърши маневра с намален състав, защото били налице такива предпоставки – железният път във вагонното депо бил 3 категория. Този извод не е формиран въз основа на събрани по делото доказателства. Заеманата от него длъжност е „ръководител движение“ в Централна гара София, а вагонно депо „Надежда“ не се намира в Централна гара. По делото липсват данни за това маневрите да е следвало да се извършат във вагонното депо и ищецът да е имал такива функции там. На 18.07.2021 г. е отменил маневрата поради неявяване на маневрен стрелочник на работа. Същият се явил на работа късно и в състояние, негодно за работа. Не е било възможно извършване на маневра в намален състав. Неправилно съдът е приел, че е налице виновно нарушение на трудовата дисциплина по второто нарушение, посочено в уволнителната заповед. На 19.07.2021 г. е бил в недобро здравословно състояние и е отсъствал за кратко от работното си място, поради необходимост от закупуване на лекарство. По делото са събрани доказателства за невъзможност да изпълнява за период от време непосредствените си функции. В заповедта за уволнение не са визирани обстоятелства за отсъствие от работното място повече от 45 минути. Такива твърдения са заявени с отговора на исковата молба, с който заповедта не може да се допълва. Счита, че в случая не са налице данни за виновно нарушение на трудовата дисциплина на посочените в уволнителната заповед дати. Поддържа, че не може да се вмени за нарушение на трудовата дисциплина, че за извършване на маневра не е имал състав на маневрена бригада. По делото не се спори, че на посочената дата на работа не се е явил маневрен стрелочник. При липса на състав на маневрена бригада, маневрата не може да се осъществи. Работодателят се позовава на изключение от това правило, но няма данни да са налице условията за това – преместване и прегариране на състав с до 4 пътнически вагона за междустрелие 1435 мм или до шест пътнически вагона за междустрелие 760 мм от и за пътнически влак, при извършване на маневра в ЖП линия категория 3. Липсват изложени мотиви, с какво ищецът не е създал организацията и не е осъществил контрол. Счита, че по делото няма каквито и да е данни, че маневрата е могла да бъде извършена от маневрена бригада в намален състав. Поддържа, че не може да се приеме за установено, че на 19.07.2021 г. ищецът е извършил неизпълнение на други трудови задължения. От показанията на свидетеля Катранджиев счита, че е установена ясна и конкретна причина, поради която ищецът не е намерен на работното си място. Показанията на посочения свидетел не са обсъдени от решаващия съд. В нарушение на процесуалния закон съдът е формирал изводите си единствено въз основа на показанията на свидетелката К., които е следвало да цени по реда на чл.172 ГПК. Счита, че показанията й не са достоверни, тъй като работи по трудово правоотношение при ответника и лично е изготвила докладните записки по дисциплинарната преписка, лично е поискала писмени обяснения в процедурата по чл.193 КТ. По този начин свидетелката е ангажирана с дисциплинарната процедура. Позовава се на нарушение на императивната норма на чл.193 КТ, тъй като писмените обяснения не са изискани от работодателя, нито от негов заместник, нито такива функции са възлагани на свидетелката К.. Счита, че тази императивна норма следва да се приложи от въззивния съд. Счита, че не е спазено изискването на чл.195, ал.1 КТ, както и е нарушена нормата на чл.189, ал.1 КТ. Моли да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника“БДЖ – П.П.“ ЕООД – Поделение за „П.П.“, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи. Съгласно утвърдената съдебна практика по иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Ищецът не е оспорил в исковата молба, че железопътния път във ВД „Надежда“ не е трета категория. За първи път във въззивната жалба ищецът твърди, че този факт не е доказан по делото. С оглед на това счита възражението за преклудирано. Твърди, че намиращите се във ВД „Надежда“ ЖП линии са линии от вътрешния железопътен транспорт на дружеството и са с междурелсие от 1435 мм. Съгласно утвърдения от директор УДВГД София график за работа на маневрените бригади в гара София, в сила от 29.04.2021 г., всички дейности по маневриране, събиране и композиране на влаковите състави от трите смени маневри се извършват в ТГ „Надежда“, което е ВД „Надежда“. Твърди, че това се налага поради извършваните ремонтни дейности в гара София. Поддържа, че извършването на маневра в намален състав е било не само възможно, но е било задължително. С оглед на това обосновано решаващият съд е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 18.07.2021 г. В исковата молба ищецът твърди, че е отсъствал три минути от работното си място, но от свидетелските показания се установява, че е отсъствал до края на работния ден. С оглед на това счита, че по делото е доказано и извършването на нарушението на 19.07.2021 г. В исковата молба не е заявено оплакване, че искането за даване на обяснения не изхожда от работодател. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като заемал длъжността „ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара София към ППП София при „БДЖ-ПП“ ЕООД.Със заповед № Д- 172/09.08.2021 г. на директора на ППП-София – „БДЖ-ПП“ ЕООД му е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Излага съображения, че уволнението му е незаконно, тъй като извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. На 18.07.2021 г. маневреният стрелочник Г.А. не се явил на работа и дошъл с голямо закъснение, без да предупреди за това. Явил се на работа след два часа, в недобро състояние. Към този момент ищецът бил направил организация на работата без него, поради което го освободил. Счита, че извършените от него действия са в съответствие с нормативните изисквания и съобразени с наличните условия – персонал и график. Твърди, че нямаше състав за извършване на годна маневра, не можело да се извърши маневра в намален състав. Твърди, че на 19.07.2021 г. бил в тежко здравословно състояние – имал силно стомашно-чревно разстройство. Обадил се на личния си лекар и той му препоръчал да си купи и незабавно да изпие две таблетки Имодиум. Отсъствал около 3 минути от работното си място, като за това предупредил колегите от околните работни помещения. Твърди, че не е наказван системно. Последната заповед не вляза в сила, а по отношение има висящ граждански процес. Счита, че серията от наказания, които са му налагани, са по инициатива на И. К., която имала личен мотив. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му като незаконно и да го възстанови на заеманата от него длъжност, като му присъди сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Дисциплинарното производство е започнало с писмо № 93-03-71/23.07.2021 г. на инж. И. К. – ръководител отдел „ОДО“ в ППП София до инж. М.Б. – директор ППП София. След извършена проверка е установено, че на 18.07.2021 г. на дежурство по одобрен график за работно време за м.07.2021 г. като ръководител движение, ръководител смяна в Централна гара София е бил ищеца. При провеждане на ежедневния инструктаж на смяната Г.Б.А. – стрелочник, маневрен не се е явил. Същият се е явил в 08.20 ч. и ищецът не го допуснал на работа заради закъснението. В резултат на това ищецът решил, че поради отсъствието на един стрлочник, маневра ще отмени цялата първа маневра в гара София. С това си действие по отмяна на първата маневра и несъздадена организация и неупражнен контрол ищецът е причинил закъснение на влакове от гара София с № 20273, № 2615 и с № 20105 съответно с 63 минути, 33 минути и 20 минути. С писмо № 93093- 67/19.07.2021 г. инж. И. К. е поискала писмени обяснения от ищеца. На 19.07.2021 г. същият е дал обяснения, с които заявява, че е спазил чл.281, ал.1 от Наредба № 58 за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. На основание ал.2 от същата норма предвижда, че се допуска съставът на маневрената бригада да бъде от две лица – ръководител на маневрата и маневрен стрелочник в посочените в т.1 и т.2 хипотези. Счита, че ищецът неоснователно и в нарушение на посочената наредба е отменил цялата първа маневра в гара София, което от своя страна е създало условия и е довело до закъснение на трите влака. Така с действията си ищецът вместо за осигури спазване на графика за движение на влаковете, го е нарушил и по този начин е влошил предлаганата от дружеството превозна услуга, водещо до отлив на клиенти на превозвача. По този начин с действията си ищецът не е изпълнил възложената му работа и е нарушил трудовата дисциплина. На 19.07.2021 г., след инцидент с влак № 7623 в междугарието Реброво-Курило, ищецът е бил потърсен два пъти по служебния телефон от инж. И. К., но не е отговорил. Ищецът е бил потърсен и на личния му телефон, но не е отговорил, както и не е върнал обаждането. В резултат на това се наложило инж. И. К. и инж. Ф.П. да извършат проверка на място, която да установи какво се случва. Проверяващите са отишли в 18.05 ч. на работното място на ищеца, където се записват в инструктажната книга. Поради отсъствието на ищеца от работното му място се е наложило до идването на новата смяна инж. И. К. да остане на работното място на ищеца, през което време същата е заверила три билета за неизползвани, което е задължение на ищеца. Служебният телефон на ищеца се намирал в чекмеджето на бюрото му. До края на проверката – 18.30 ч., ищецът не се е явил на работното място. Ищецът е дал обяснение за отсъствие от работното място за три минути, но не и целия период на отсъствие от работното място. Твърди, че на ищеца са налагани дисциплинарни наказания съответно със заповед № Д-279/30.11.220 г. – „предупреждение за уволнение“; със заповед № Д-143/10.06.2021 г. – забележка; със заповед № Д-162/16.07.2021 г. – забележка; заповед № Д 168/22.07.2021 г. – забележка“. Това е мотивирало работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Наложеното наказание на ищеца е пето по ред и четвърто за 2021 г., поради което счита, че е налице системно нарушение на трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли предявените искове. Липсва спор между страните, че ищецът е работил при ответника, като е заемал длъжността „ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара София. Със заповед № Д-172/03.08.2021 г. на директора на Поделение „П.П. “- София, връчена на 10.08.2021 г., на основание чл.195, ал.1 КТ вр. с чл.188, т.3 КТ, чл.190, ал.1, т.3 КТ, чл.187, ал.1, т.3, пр.1 КТ и чл.187, ал.1, т.10, пр.1 и последно КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за следните нарушения на трудовата дисциплина: на 18.07.2021 г., на дежурство по одобрен график за работно време за м.07..2021 г., при провеждане на ежедневния инструктаж на смяната Г.Б.А. – стрелочник, маневрен, не се е явил. Същият се явил в 08.20 ч. и ищецът не го допуснал до работа заради закъснението. В следствие на това ищецът решил, че поради отсъствието на един стрелочник, маневрен ще отмени цялата първа маневра в гара София. С това си действие, несъздадена организация и неупражнен контрол ищецът е причинил закъснение на влакове от гара София с № 200273, № 2615 и № 20105 съответно с 63 минути, 33 минути и 20 минути. На основание чл.281, ал.2, т.2 от Наредба № 58 за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт е предвидено, че се допуска съставът на маневрената бригада да бъде от две лица – ръководител на маневрата и маневрен срелочник, когато при извършване на маневрата в железопътни линии III категория, тъй като железният път във Вагонно дело „Надежда“ са линия трета категория. На 19.07.2021 г., след инцидент с влак № 7623, в междугарието Реброво – Курило, ищецът е бил потърсен два пъти по служебния телефон от инж. И. К. – ръководител отдел „ОДО“ в ППП София, но не е отговорил. След като е бил потърсен, не е върнал обаждането, вследствие на което се е наложило инж. И. К. и инж. Ф.П. – началник Маневрена служба София, да проверят какво се случва и са извършили проверка на работното място на ищеца, но същият не бил там. Поради отсъствието на ищеца от работното му място се е наложило до идването на новата смяна инж. И. К. да остане на работното място на ищеца, през което време е заверила три билета за неизползвани, което е задължение на ищеца. Служебният телефон се е намирал в чекмеджето на бюрото. По този начин ищецът не е изпълнил задължението си да организира, ръководи, планира и контролира работата на маневрената бригада. Тези нарушения на трудовата дисциплина са подведени под нормата на чл.187, ал.1, т.3, предл.1 КТ и чл.187, ал.1, т.10, предл. първо и последно КТ. В заповедта са посочени три наложени дисциплинарни наказания, съответно едно предупреждение за уволнение и две забележки, които не са заличени. По делото е представена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност. Сред основните задължения за длъжността са: да създава съгласуваност и единство в работата с работниците от различни служби, с оглед бързо и безаварийно извършване на маневрена работа; да разпределя работата между служителите, които ръководи на дежурство; да контролира организацията за навременно композиране, разкомпозиране и извозване на местния товар, като стриктно спазва ГДВ и денонощния план-график за работа на маневрите; при допускане на авария, брак и катастрофа в района на технически район към гарата, да организира навременното предвижване на аварийните возила и планира работата на маневристите до отстраняване на произшествието; да спазва наредбите и заповедите в железопътния транспорт, технология на гарата и инструкциите към нея; при нарушения да взема спешни мерки за отстраняването им; след приключване на работа да предава дежурство; осигурява и оперативно ръководство на движението на влаковете и маневрената дейност. В длъжностната характеристика е предвидено, че заеманата от ищеца длъжност носи отговорност за спазване на нормативните документи, свързани с изпълняваната работа; качеството и срока на извършената работа. Длъжността е подчинена административно на директор ППП София. Подчинен на длъжността е маневрист, стрелочник (маневрен и постови), ръководител движение, диспечер възлов, вагоноописвачи. Сред трудовите стандарти за длъжността е посочена Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и организацията в железопътния транспорт. С докладна изх. № 93-03-71/23.07.2021 г. на инж. И. К. – ръководител отдел „ОДО“ до директора на ППП София, са описани нарушенията на трудовата дисциплина, за които е ангажирана впоследствие дисциплинарната му отговорност. Описани са предходните му наказания, като е отправено предложение за налагане на дисциплинарно уволнение. С искане изх. № 93-03-67/ 19.07.2021 г., връчено на ищеца на 19.07.2021 г., са му поискани обяснения във връзка с това, че на 18.07.2021 г. не е създал организация и не е упражнил контрол върху подчинения му персонал и е допуснал да се работи с една маневра по-малко (първа маневра), което довело до закъснение на три влака със съответно 63 минути, 33 минути и 20 минути. Указано е, че обясненията следва да бъдат представени в срок от 3 дни от получаване на искането. На 19.07.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения до работодателя си. До ищеца е отправено искане за даване на обяснения изх. № 93-03- 71/20.07.2021 г., връчено на 21.07.2021 г. относно настъпил на 19.07.2021 г. след инцидент с влак № 7623, при който ищецът е потърсен два пъти на служебния телефон, но не е отговорил, не е отговорил и на личния телефон. При направена в тази връзка проверка е установено, че ищецът не е на работното си място. Указано е, че абясненията следва да се дадат в срок от 3 дни от получаване на искането. На 21.07.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения до работодателя.. Със заповед № Д-279/30.11.2020 г. на директора на ППП София на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 22.10.2020 г. е допуснал закъснения от гара София на три влака съответно с 15 минути, 28 минути и 12 минути по състави, подавани от ВД „Надежда“. Със заповед № Д-143/10.06.2021 г. на директора на ППП София на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 12.05.2021 г. не е осъществил контрол върху работата на маневрената бригадаи по този начин е допуснал влак да замине от Централна гара София в неизправност, което е довело и до неговото закъснение на гара Перник със 17 минути. Със заповед № Д-162/16.07.2021 г. на директора на ППП София на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 21.05.2021 г., при извършена проверка е установено, че по време на дежурство не бил в канцеларията, а в кафето и впоследствие се е явил, като бил без униформено облекло. От показанията на разпитания пред СРС свидетел В.В.К. се установява, че познавал ищеца от две години. Не били в близки отношения, познавал го чрез негов приятел – О., колега на ищеца. По негова молба трябвало да остави един багаж при ищеца. Работното място на ищеца било на Централна гара, първи перон. Отишъл при ищеца на 21.07.2021 г., за да остави багаж за О.. Видял, че ищецът не бил добре. Споделил, че не се чувства добре и иска да отиде да си вземе лекарства. Имал разстройство, треперел. Като се ръкували, ръцете на ищеца треперели. Помолил го да остане 5 минути, за да отиде и да си купи лекарства и ще се върне след това. Като отишъл в аптеката, там имало много хора. Затова се върнал и изпратил свидетеля да му купи лекарства.. когато тръгнал за аптеката, уведомил една жена за това. Аптеката била в близост, на около 50 метра. Ищецът се забавил около 5 минути. Николай не бил идвал, докато ищецът отсъствал. Телефонът бил вътре в кабината. Вратата в кабината била отворена. От О. разбрал, че уволнили ищеца, защото напуснал работното си място. Пред СРС е разпитана свидетелката И. С. К.. От показанията й се установява, че работела в Поделение „П.П.“, като заемала длъжността „ръководител отдел „Оперативна дейност и обслужване“. 18.07.2021 г. бил почивен ден. Преди обед й се обадил началник „Маневрена служба“, който я уведомил за закъснението на маневрените стрелочници. Обадила се на ищеца, за да разбере какво се случва. Той обяснил, че стрелочникът Г.А. се явил в 08.20 ч. и по тази причина решил, че ще освободи една маневра. Ищецът е следвало да създаде организация и са те отменя маневрата, като едната маневра е от намаления състав от 06.30 ч. до 08.20 ч., когато можело да работи депо „Надежда“. Поискали обяснения от ищеца. Той подходил несериозно, като предложил свои колеги за бъдат наградени, но не обяснил защо не е създал необходимата организация. Ищецът бил отговорен, можел да създаде организация, но последните му действия, за които е бил наказан, били извършени умишлено от него, тъй като системно нарушавал трудовата дисциплина. В доста от случаите водели разговори с ищеца, като той обещавал, че няма да се повтори ситуацията. На 19.07.2021 г. се случил инцидент с един влак. Позвънила по телефона на ищеца, но той не отговорил. Потърсила го на личния му телефон, също не й отговорил, нито върнал обаждане. Заедно с началник „Маневрена служба“ отишли на проверка и установили, че ищецът не бил на работното си място. Той не се върнал до края на дежурството му. Това не се случвало за първи път. По силата на одобрен списък на управителя на „БДЖ - П.П.“ ЕООД „ръководител движение „ и „ръководител смяна“ са длъжностите, които нямат право да напускат работното си място преди да дойде смяната. Ако се наложи да излезе, трябва да се уведоми прекия ръководител и колегата му, който следва да го смени. Свидетелката заемала длъжността ръководител отдел „Оперативна дейност и обслужване“. Ищецът бил подчинен на началника на „Маневрена служба“, който бил пряко подчинен на свидетелката. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Правно релевантно е също така и обстоятелството дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си. В разглеждания случай работодателят е изпълнил задължението си, установено в посочената норма, като е описал нарушението на трудовата дисциплина, за което е наказан ищецът, чрез съществените му признаци. Работодателят е посочил кога са извършени дисциплинарните нарушения, в какво се изразяват те, като е посочил и тяхната противоправност. Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. В случая обясненията от служителя са поискани в рамките на дисциплинарното производство във връзка със започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание, като точно са описани нарушенията на трудовата дисциплина, за които иска обяснения от служителя. Жалбоподателят поддържа, че обясненията не са поискани от работодателя или от надлежно упълномощено за това лице. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, съгласно която правото по чл.344, ал.1, т.1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението и в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива. В тази насока са решение № 185 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 4829/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 64 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Предвид така формираната съдебна практика се налага изводът, че всички доводи във въззивната жалба, на които се позовава жалбоподателя, които не са били своевременно заявени в исковата молба, се явяват преклудирани и като такива не следва да се обсъждат по същество. Ищецът е изложил в исковата си молба доводи, че не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан, които поддържа във въззивното производство. Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др. при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. Страните не спорят относно обстоятелството, че на 18.07.2021 г. стрелочникът Г.А. се е явил със закъснение, поради което не е бил допуснат от ищеца до работа, в резултат на което ищецът е отменил цялата първа маневра в гара София, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Ищецът твърди, че е нямало състав за извършване на годна маневра, като същата не може да се извърши в намален състав. В нормата на чл.281, ал.1 и ал.2 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, маневрената работа се извършва от локомотивен машинист и маневрена бригада в състав не по - малко от трима души, включително ръководителя на маневрата. Допуска се съставът на маневрената бригада да бъде от две лица - ръководител на маневрата и маневрен стрелочник: 1. при преместване или прегариране на състав с до четири пътнически вагона за междурелсие 1435 мм или до шест пътнически вагона за междурелсие 760 мм от и за пътнически влак; при извършване на маневра в железопътни линии ІІІ категория. В чл.7 от Наредбата за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии е предвидено, че железопътните линии III категория са линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия по смисъла на чл.2, т.3 от Закона за железопътния транспорт, които са предназначени за осъществяване на връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура. В цитираната норма на чл.2, т.3 ЗЖТ са посочени вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други ведомства, дружества или предприятия. Доколкото линиите в депо „Надежда“ са част от линиите от вътрешния ЖП транспорт, се налага изводът, че по отношение на тях намира приложение предвиденото в нормата на чл.281, ал.2, т.2 от цитираната наредба изключение. Съгласно обсъдената по – горе длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност част от трудовата му функция е да осигурява оперативно ръководство на движението на влаковете и маневрената дейност. Също така сред основните нормативни документи, които трябва да познава лицето за заеманата длъжност е посочена Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, поради което ищецът следва да е запознат с нормативно установените правила за извършване на маневри и да спазва установените в тях изисквания, което в случая не е сторено. Ищецът не е оспорил с исковата молба, че в резултат на отмяната на цялата първа маневра в гара София се е достигнало закъснение на влакове от гара София № 20273, № 2615 и № 20105 съответно с 63 минути, 33 минути и 20 минути. По делото се установи извършването и на второто посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина. От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. К. се установи, че на 19.07.2021 г. след настъпил инцидент с влак е потърсила ищеца на служебния телефон, както и на личния телефон, но не е открит, както и не е върнал обаждане. След направена проверка е установено, че не е бил на работното си място, което наложила до идване на следващата смяна да бъде заместен. Съдът възприема показанията на свидетелката К., ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като същите са свързани с лично възприети от нея обстоятелства. Показанията й са логични и последователни, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Ангажираните показания на свидетеля Катранджиев не разколебават тяхната достоверност. Същият е дал показания за наличието на здравословен проблем, наложил излизането на ищеца от работа до аптеката, за което уведомил една жена, чиято длъжност свидетелят не е посочил. Свидетелят обаче няма впечатления относно престоя на ищеца на работното си място на 21.07.2021 г. през цялото работно време, включително към момента на приключване на работната му смяна. Ето защо въз основа на неговите показания не може да се обоснове извод, че ищецът е бил на работното си място в посочения ден, извън краткото излизане до аптеката. За ищеца е налице задължение, посочено в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, след приключване на работа да предава дежурството съгласно установените правила, което не е сторил. По изложените съображения въззивният съд счита, че работодателят е изпълнил доказателствената си тежест да докаже в процеса нарушенията на трудовата дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца. За първи път с въззивната жалба ищецът се позовава на несъразмерност на наложеното му наказание, поради което и с оглед изложените по – горе съображения този довод се явява преклудиран. За изчерпателност на изложението обаче е нужно да се отбележи, че нормата на чл.189, ал.1 КТ вменява в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл.189, ал.1 КТ, съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени (решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО). При преценка тежестта на нарушението следва да се съобрази значимостта на задължението, което работникът или служителят не е изпълнил, в контекста на трудовата му функция на работника. Следва да се прецени също така обемът на неизпълнение на трудовите задължения, последиците от допуснатото нарушение и отражението им върху дейността на работодателя, възможността от неизпълнението на трудовите задължения за работодателя да настъпят вреди. От значение също така е и формата на вина, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомероността на същото и неговите последици, които са не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа, отношението на работника или служителя към стореното, налице ли е готовност да поправи вредите, ако такива са настъпили, доколко с действията си служителят е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение и пр. (решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 436 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). В случая жалбоподателят е заемал ръководна длъжност „ръководител движение, ръководител смяна“ при ответника, на който са възложени много отговорни трудови задължения, свързани с организацията на трудовия процес, както и с качеството на предлаганата от ответника транспортна услуга. Нарушението на трудовата дисциплина, извършено на 18.7.2021 г., е довело до значително закъснение на три влака съответно със 63, 33 и 20 минути. Това пряко е рефлектирало върху качеството на транспортната услуга и е засегнало много лица – пътници в посочените в заповедта три влака. Нарушението на трудовата дисциплина, извършено на 19.07.2021 г., също е тежко, защото отсъствието на ищеца от работното му място е в момент, когато е налице настъпил инцидент с влак. На ищеца са вменени задължения при наличие на такъв инцидент, съгласно длъжностната му характеристика. От значение е също така са и предходните нарушения на трудовата дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, което сочи на трайно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца. Разглежданите дисциплинарни нарушения съставляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 и т.10 КТ, доколкото ищецът не е изпълнил задълженията си, възложени с длъжностната му характеристика, както и не е изпълнил трудовите си задължения, предвидени в цитираната Наредба № 58 от 02.08.2006 г. По изложените съображения и с оглед тежестта на нарушението, заеманата ръководна длъжност от ищеца, настъпилите вредни последици, липсата на критичност от страна на служителя към извършените нарушения на трудовата дисциплина, както и обстоятелството, че с действията си ищецът не е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение, следва да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно се явява неоснователен. Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и с оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, същият се явява неоснователен. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производството: При този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Воден от гореизложеното, съдът