Решение № 3131 от 13.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10263/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК вр. чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Поделение П.П. София“ към „БДЖ-П.П.“ ЕООД срещу решение № 7338/29.06.2022 г., постановено по гр.д. № 49429/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, с което е отменена заповед № Д – 151/11.06.2021 г., издадена от директора на Поделение „П.П. – София“, с която на Е. Б. И. с ЕГН: 6•••••••••• е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 предл. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че ищцата не е изпълнила служебните си задължения, съгласно трудовия си договор, длъжностната характеристика и инструкцията за кондуктора на спални и кушет вагони, а именно последната не е предупредила своевременно началник-влака, че има две пътнички за слизане, като загубеното време, в което пътниците са търсели кондукторката, е довело до тяхното забавяне и невъзможност да слезнат от влака безопасно, което било основната причина за инцидента. Жалбоподателят не е релевирал доказателствени искания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№ 45587/26.08.2021 г. на Е. Б. И. с ЕГН: •••••••••• срещу „Поделение за П.П. София“ при БДЖ „П.П.“ ЕООД с ЕИК: ••••, с която е поискано от съда да отмени заповед № Д – 151/11.06.2021 г., връчена на 26.06.2021 г., с която на Е. Б. И. с ЕГН: 6•••••••••• е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 предл. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, като се присъдят и разноските по делото. Ищцата твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, по силата на което заема длъжността кондуктор СКВ, Звено Спални вагони, ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД. Излага твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото в нея не е отразена правилно фактическата обстановка и с която неоснователно е вменена вина за инцидента, като счита, че визираните в заповедта пропуски се отнасят до действия, които не са от нейната компетентност като кондуктор СКВ, Звено Спални вагони. Поддържа, че изпълнителният директор не е зачел писмените обяснения по конкретния случай, както и че тя е знаела за обстоятелството, че във вагона пътуват пътници за Провадия. Твърди, че липсва виновно извършено поведение от нейна страна, поради което се иска и отмяната на заповедта като незаконосъобразна. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Поделение П.П. София“ към „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с който оспорва иска. Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съответства на изискванията на закона - КТ, мотивирана е, спазени са изискванията на чл. 193 КТ, спазени са и сроковете по чл. 194 КТ, както и че ищцата е извършила твърдените дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, за които е било наложено дисциплинарното наказание. Твърди, че на ищцата е вменена отговорност за стриктно спазването на изискванията в длъжностната характеристика и в Инструкция за кондуктора на спален и кушет вагон. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. По делото са приети Заповед № Д -151/11.06.2021 г. на изпълнителния директор на „БДЖ-ППП София“ ЕООД, с която на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 29.04.2021 г. Е. И. в качеството си на кондуктор СКВ не е изпълнила служебните си задължения, с което е създала предпоставка за злополука – не е събудила 30 минути преди пристигане на съответната гара пътничките, не е била до вратата на влака, за да осигури безопасното слизане на пътниците, допуснала е пътник да слиза по време на движение на влака, без своевременно да е подала сигнал до началник-влака, че има пътници за слизана, с които действия е застрашила живота и здравето на пътника Й.Б., като е нарушила чл. 9, т. 1, чл. 15, т. 1, чл. 22, т. 20, чл. 31 и чл. 65 от „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“. Приета е по делото покана с изх.№ 93-04-1Н-74/17.05.2021 г. от ответника до ищцата за представяне на писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с подаден сигнал с телеграма № 503/07.05.2021 г. от г-жа Й.Б. за настъпил инцидент на 29.04.2021 г., като на ищцата е даден тридневен срок от получаване на поканата за писмени обяснения. Поканата е получена на 18.05.2021 г. По делото са приети писмени обяснения на ищцата по чл. 193 КТ, съдържащи се в пояснение от 21.05.2021 г., в които е посочила подробно своята позиция за посочения случай. Подчертава, че отразеното в заповедта не съответства на действителността. Твърди, че няма вина за случилото се и изтъква, че няма как тя да отвори вратата по какъвто и да е начин, докато влакът е в движение. Приложен по делото е и сигнал, получен по имейл – електронна кореспонденция с вх.№ 03-20-513/05.05.2021 г., от Й.Б., в който се посочва, че отношението на кондуктора във влака в посока София-Провадия от дата 29.04.2021 г. е било крайно неадекватно и тя била отговорна за безопасното слизане на пътниците от влака. Приети по делото са и електронен билет № 044010088639/01.04.2021 г. за 29.04.2021 г. на името на Й.Б. за пътуване в посока от София към Провадия (БВ 2627), контролен лист № 486/29.04.2021 г. за влак № 2627, спален вагон № 30, пътен лист № 0013561 за влак № 2627 спален вагон № 30 и диаграма от 29.04.2021 г. за влак № 2627 за вагон № 30. По делото е приет доклад от 02.06.2021 г., изготвен от инж. И.К. – ръководител ПЦ София, в който са отразени констатираните нарушения от 29.04.2021 г., като се посочва, че в придружителния лист на влак № 2627 за дата 29.05.52021 г. и в анализната книга при кондуктор на спални и кушет вагони София, Е. И. не е записала нищо във връзка с инцидента. Посочено е, че И. е създала предпоставка за по-сериозна злополука с пътничката и е нарушила чл. 9, т. 1; чл. 15, т. 1; чл. 22, т. 20; чл. 31; чл. 65 от „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“. Приложени са „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“, както и длъжностна характеристика за длъжността „кондуктор, спални и кушет вагони“, неоспорени от страните, за които ищцата се е подписала, че се е запознала с тях на 19.08.2019 г., в които е посочено, че основните трудови задължения включват помагане на пътниците при тяхното настаняване и слизане; оказване на съдействие на началник-влак, информиране на пътниците за закъснение на влака; попълване редовно и правилно на отчетните документи. В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят И. И., който твърди, че работил като локомотивен машинист. Пояснява в показанията си, че преди да тръгне влакът влаковият кондуктор подава сигнал за готовност към началник- влака, след това началник-влак подава сигнал към дежурен ръководител „Движение“, който пък подава сигнал към локомотивната бригада, включваща машинист и помощник-машинист. Твърди, че в процесния ден сигналът за спиране му бил подаден от кондуктора. Свидетелят И. изтъква, че на перона не видял паднал пътник, но видял че на земята имало чанта. В хода на първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят В.Г. – служител в БДЖ на длъжност „Началник-влак. В свидетелските си показания споделя, че за процесния случай не видяла паднал пътник, че в този ден влакът закъснял с 25 минути до пристигането си на гара Провадия и изтъква, че ищцата Е. И. е кондуктор спален вагон, а не влаков кондуктор. Посочва, че спалният кондуктор няма отношение към подаването на сигнал „Готово“ за тръгване на влака. Твърди, че не било предадена информация, че има слизащи пътници за гара Провадия и че при самия инцидент тя е подала сигнал за спиране, след като получила информация за това от влаковия кондуктор. В показанията си твърди, че началник-влака има задължение да подаде информация колко пътника трябва да слязат на съответната гара, която информация получава от спалния кондуктор. По делото е разпитан и свидетеля П.П. – работещ на длъжност спален кондуктор към БДЖ. Сочи, че знаел от ищцата, че има пътници за гара Провадия, но не видял да има паднали такива. Свидетелства, че Е. И. е била до вратата малко преди спирането на влака на гара Провадия, за да отвори на пътничките и разяснява, че вратата може да се отвори само при спрял влак. Твърди, че спалните кондуктори нямат задължение да подават сигнал „Готово“ за тръгване на влака, като при инцидент кондукторът пише рапорт, но не вписва нищо в анализната книга. П. изтъква, че при слизащи пътници кондукторът има задължение да провери дали пътниците са заспали, да им върне превозните документи и да им каже да се приготвят за слизане. Въззивният състав не кредитира с доверие показанията на свидетеля П., тъй като същите не съответстват на останалия по делото доказателствен материал, а именно в показанията на свидетеля Б. се изтъква, че пътниците са търсели кондукторката преди да слязат, тъй като не са я открили на вратата на влака, който съдът кредитира като пълни, обективни и съответстващи на останалия материал по делото и поради обстоятелството, че свидетелят Б. е била очевидец на случилото се. Пред първостепенния съд е разпитан и свидетелят инж. Б.Т., който в показанията си сочи, че не е бил във влака в деня на твърдяния инцидент. Твърди, че задълженията на кондуктор спален вагон са да събуди пътника 30 минути преди пристигане, да върне билетите за пътуване на пътника, да отвори вратата на съответната гара и при ситуация, да сигнализира към персонала на влака. Разпитана е и свидетЕ.та Й.Б., в чийто показания се твърди, че от момента на предаването на документите не била виждала кондуторката, до момента, в който се опитали да отворят вратата на влака. Посочва, че двете пътнички са търсили кондукторката, за да им отвори вратата, като кондукторката била изненадана, че със сестра искали да слизат. Сочи, че двете имали обемен багаж, като първо сестра слезнала по стълбите, след като се отворила вратата, а Й.Б. слизала след нея. В този момент свидетЕ.та разказва, че влакът започнал да потегля с много бавна скорост и тогава тя взела решението да слезе, но не успяла да запази равновесие и паднала върху куфара. През цялото време свидетелят сочи, че държала своя куфар в себе си, включително и при слизането си, и поради тежестта на куфара, и от инерцията на ускоряващия влак, тя стъпила на перона и залитнала. Сочи, че кондукторката не им казала, че ще ги събуди преди слизането им на гара Провадия. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на съда не споделя крайния извод на първоинстанционния съд, поради което и решението е неправилно и незаконосъобразно. Аргументите за това са следните: Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 от КТ – иск за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". За да се уважи предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност, както и че на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ с процесната заповед, чиято отмяна се иска от съда. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът е проявил поведението, за което му е наложено дисциплинарно наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 188 вр. чл. 187 от КТ, че ответникът е спазил процедурата и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Фактическият състав на налагане на дисциплинарното наказание изисква реализиране на следните материални предпоставки: 1) наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ; 2) за деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 3) наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; 4) деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ да е осъществено от ищеца и да представлява нарушение на трудовата дисциплина/на трудовите задължения на ищеца; 5) наложеното наказание да е определено при спазване на критериите по чл. 189 КТ – да са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения по случая. В случая от приетите по делото доказателства се установява, че страните са обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, като ищецът работи при ответника на длъжност "кондуктор, спални и кушет вагони" в „Поделение за П.П.“ към БДЖ ЕООД. Не е спорно, че със заповед № Д-151/11.06.2021 г. на изпълнителния директор на ППП София към БДЖ ЕООД, на Е. И. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" по чл. 188, т. 2 КТ за нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 29.04.2021 г. Е. И. в качеството си на кондуктор СКВ не е изпълнила служебните си задължения, с което е създала предпоставка за злополука – допуснала е пътник да слиза по време на движение на влака и е застрашила живота и здравето на пътника Й.Б., като е нарушила чл. 9, т. 1, чл. 15, т. 1, чл. 22, т. 20, чл. 31 и чл. 65 от „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“. Не се спори от страните, че заповедта е връчена на ищеца по предвидения в закона ред. В настоящия случай дисциплинарната отговорност на ищеца е осъществена от надлежен орган на работодателска власт по чл. 192, ал. 1 КТ, за което обстоятелство страните не спорят. Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно, достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи (без да е нужно удостоверяване на връчването на документите) – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред. В процесната заповед е посочена датата, на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които е извършено и в какво конкретно се изразява нарушението. Работодателят е посочил и законовия текст, под който счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187 т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ със съответните препратки към други актове, поради което заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото несъмнено е установено по делото, а и е безспорно между страните, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани обяснения в разумен срок (достатъчен с оглед конкретните обстоятелства) във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез посочване на начина (обстоятелствата) и момента на извършването му, като Е. И. е дала обяснения на 21.05.2021 г., което налага извод, че на ищцата е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита и тя го е упражнил. Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Спорен въпрос във въззивното производство е дали посоченото поведение на ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ, за което е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение". По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на трудовите задължения. В чл. 187 КТ примерно са изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. В длъжностната характеристика на ищцата, с която тя не оспорва, че се е запознала, е предвидено задължение да информира пътниците за закъснение на влака, както и да попълва редовно и правилно отчетните документи, като за това носи дисциплинарна отговорност. Освен това един от основните нормативни документи, с които лицето, заемащо длъжността „кондуктор спални и кушет вагони“, следва да е запознато, е именно „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“, като в чл. 22, т. 20 е предвидено, че кондукторът трябва да събуди пътниците 30 минути преди пристигането на влака в гарата, за която пътуват, а според т. 21 е предвидено задължение да връща всички предоставени документи за пътуване на пътниците преди да слязат на гарата, за която пътуват. На следващо място, ищцата не е подала необходимия сигнал за наличие на слизащ пътник, а вместо това е допуснала пътничката Й.Б., която е била собемен багаж, да скача в движение от влака. Съгласно чл. 9, т. 1 от „Инструкция за кондуктора на спален и кушет вагон“ И. разполага със сигнално електрическо фенерче, джобна свирка, служебен мобилен телефон, които е можела да използва, за да сигнализира, че има пътник за слизане и с това бездействие е застрашила безопасността и сигурността на пътник. Тези нарушения на трудовата дисциплина са подведени под нормата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. С оглед установените по делото обстоятелства, въззивният съд споделя мотивите на районната инстанция, че с поведението си ищцата е нарушила изискванията на посочените разпоредби – не е изпълнила задълженията си, посочени в „Инструкция за кондуктора на спален и кушет вагон“, визирани в чл. 22, т. 20 и т. 21, а именно – не е събудила пътниците 30 минути преди пристигането на влака в гарата, за която пътуват и не е върнала всички предоставени документи за пътуване на пътниците преди да слязат на гарата, за която пътуват, не е изпълнила задължението си да отбележи в контролния лист за точкуване, че има пътници за Провадия, което представлява нарушение на трудовата дисциплина и налага ангажиране на дисциплинарната отговорност. Според настоящата инстанция обаче именно неизпълнението на точно тези трудови задължения се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент със свидетЕ.та Й.Б., понеже според „Инструкцията за кондуктора и спални кушет вагони“ всеки кондуктор спални и кушет вагони е длъжен да предупреди пътниците 30 минути преди наближаващата гара и това неизпълнение е довело до забавяне във възможността на пътничките да слязат навреме, т.е. когато влакът е бил спрял и е била осигурена възможност за това. Пътниците не са успели да отворят вратата на влака, поради което се наложило да търсят кондукторката, която била изненадана, че има пътници за слизане, като ги е придружила впоследствие до вратата на влака, но при натискане на бутон за отваряне, врата не се отворила. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза и от събраните по делото доказателства може по категоричен и безспорен начин да се приеме извод, че Е. И. е довела до настъпване на инцидента със свое виновно поведение. Това е така, тъй като от свидетелските показания на разпитаните свидетели В.Г. и П.П., които въззивният съд възприема като правдиви, логични и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, се установява, че И. е знаела, че има пътници, които ще слизат на гара Провадия, била е с тях пред вратата на влака, но не е използвала средствата в нея – фенерче, свирка, за да сигнализира, че има пътници за слизане от влака и че е настъпил проблем. Основното възражение на въззивника е, че не е бил подаден надлежно и правилно сигнал към началник-влак за готовност на влака да потегли и това задължение е вменено в служебните задължения на И., което се установява от приложената по делото и неспорена от страните „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“ в чл. 31 и чл. 65, както и от свидетелските показания на свидетеля И. И., което се явява основателно. С поведението си Е. И., в качеството на кондуктор, не е изпълнила служебните си задължения – да подаде сигнал до началник-влака, който да подаде сигнал до машиниста, за да спре влака, с което е създала предпоставка за злополука – допуснала е пътник да слиза по време на движение на влака и по този начин е застрашила живота и здравето на пътничката Б.. Двете пътнички са опитали да отворят вратата на влака, но тъй като с натискане на бутона това не се случило, тръгнали да търсят кондукторката. И. е следвало да събуди 30 минути по-рано пътничките преди гарата, да им върне превозните документи и да осигури безпрепятственото им слизане от влака и да не допуска с действията и бездействията си възможност да бъде застрашена безопасността на пътниците. С оглед гореизложеното и отчитайки съвкупността от нарушения на служебните задължения на ищцата, а именно – несъбуждането на пътниците 30 минути преди пристигането на влака в гарата, за която пътуват, невърнатите предоставени документи за пътуване на пътниците преди да слязат на гарата, за която пътуват, както и неподаването своевременно на сигнал до началник-влака, че има пътници за гара Провадия, които се опитват да слязат и създавайки по този начин опасност предпоставка за злополука, е налице нарушение на трудовата дисциплина и налагат ангажиране на дисциплинарната отговорност на Е. И.. С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е установено с необходимата категоричност, че проведеното от ищцата поведение представлява неизпълнение на трудовите задължения и е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ. За пълнота следва да се отбележи, че наложеното наказание на ищцата съответства на тежестта на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на работника/ служителя, които съобразно чл. 189 от КТ са релевантни при определяне на наказанието. Тежестта на нарушението се определя с оглед на следните обстоятелства: характера на изпълняваната работа и трудови функции доколкото същите сочат оказано по-високо доверие от работодателя и по- висока степен на отговорност при изпълнението им; последиците от допуснатото нарушение и доколко същите могат да повлияят върху дейността на работодателя и неблагоприятни за същото последици; цялостното поведение на работника и отношението му към проведеното поведение. (В този смисъл Решение № 56/29.05.2018 г. по гр. д. № 3272/2017 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О., Решение № 324/06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 11022012 г. на ВКС, ІV-то ГО.; Решение № 227/29.06.2012 г. по дело № 1417/2011г на ВКС, ІІІ-то Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай нарушенията на Е. И. се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент и по същността си съвкупността от нарушения са достатъчно тежки, за да обосноват второто по степен наказание – „предупреждение за уволнение“. В случая ищцата е нарушила основни свои задължения по длъжностната си характеристика, като от приетите по делото писмени доказателства не се установява обективна невъзможност за неизпълнение на последните, каквото твърди ищцата. В разглеждания случай за осъществените виновни нарушения на трудовата дисциплина, ответникът в рамките на дисциплинарната си власт, е наложил на ищцата съответно наказание „предупреждение за уволнение“, при определяне на което е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като е отчел тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и създаването на предпоставки за злополука. Следва да се посочи, че коректното водене на контролния лист за точкуване е от значение за правилното и пълно отразяване на местата за слизане на пътниците, както и затова да се подава правилна информация до началник-влак и липсата на коректно отразяване на именно тези обстоятелства не прави нарушението малозначително. Още повече неподаването на сигнал до началник-влака в настоящата хипотеза е довело до създаването на предпоставка за злополука и застрашаване живота и здравето на пътниците, което също не прави нарушението малозначително. Именно в компетентността на работодателя е предоставена възможността да определя и вида на дисциплинарното наказание съобразно посочените в чл.189 от КТ критерии. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК с оглед предмета на делото настоящото решение подлежи на касационно обжалване. По отговорността за разноски: При горните мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. В конкретната хипотеза тежестта за разноски следва да се постави в тежест на ищцата, но тъй като ответникът не е претендирал присъждането на такива, разноски не му се следват. С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия в настоящото производство. Въззивникът е претендирал присъждането на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство и държавна такса, поради което и в негова полза следва да се присъдят 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 40.00 лева – държавна такса. Така мотивиран, Софийският градски съд