Решение № 4412 от 9.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11161/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 20106852 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 41792/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав, е признато за незаконно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на М. Ю. А., извършено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 10.07.202020 г., издадена от управителя на „П.И.А. БГ“ ЕООД, , на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ и е отменено. Ищецът е възстановен, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност“ ръководител „Каросерийни ремонти“, в сервизно-продажбен комплекс „Порше Запад“, в ответното дружество. Последното е осъдено на заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 000 лв. – сторени по делото разноски, а по сметка на СРС – сумата от 500 лв., представляваща държавна такса. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „П.И.А. БГ“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че е бил лишен от възможността да ангажира доказателства във връзка с датата, на която работодателят е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение. Твърди, че уведомяването от страна на преките ръководители на ищеца към ръководството на предприятието е извършено по електронен път. Счита, че е бил лишен от възможността да ангажира свидетели и компютърна експертиза за установяване на това обстоятелство, както и за разчитане на представените по делото лог-файлове, за които съдът е приел, че са неразбираеми. Поддържа, че по делото са ангажирани свидетелски показания, съгласно които ищецът е участвал в работен процес, като е изпълняват функциите по отразяване на работата на механиците в системата. Поддържа, че работата със системата произтича от естеството на неговата трудова функция и нарочен акт за възлагане на работа с тази система не е необходим. Счита, че решаващият съд превратно е анализирал твърденията на ответника и събраните по делото доказателства, свързани с характера на дисциплинарното нарушение. неправилно е възприето твърдението на ответника, което е отразено и в оспорената заповед, че ищецът не е отразил работата на механиците по конкретен автомобил, а е отразил тази работа по друг автомобил, който няма пряка връзка с ремонта. Твърди, че работата по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, собственост на бивш служител на дружеството и познат на ищеца е продължила повече от 7 часа, а в системата за отчитане на труда е отразен само 1 час. За останалата част от времето, независимо, че са работили по същия автомобил, механиците са регистрирани да работят по друг автомобил. С оглед на това счита, че крайно ощетени се явяват както работодателя, така и друг него клиент, за чийто автомобил е отразен завишен разход на време във връзка с ремонта. Решаващият съд е приел, че ищецът нямал никакво отношение към възлагането на работата, която се извършвала чрез сервизна поръчка и пр. Твърди, че възлагането се извършва от клиента на сервиза чрез подписвана от него поръчка или от застраховател, който издава възлагателно писмо. Поддържа, че пряко отношение към спора има обстоятелството относно разпределението на конкретната работа по ремонта между отделните механици – бояджии и нейното отразяване в счетоводната система КРОСС. Счита, че от ангажираните свидетелски показания е установено, че ищецът разпределя работата между механиците и я отразява в системата. Също така той е единственият, който би могъл да манипулира тези записи в полза на един или друг клиент. Неправилно решаващият съд е приел, че ищецът нямал нищо общо с възлагането на работата на конкретните механици. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. Ю. А., с която я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че законосъобразно решаващият съд е приел, че не е спазен срокът по чл.194, ал.1 КТ, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено кога е открито процесното нарушение, описано в обжалваната заповед от 07.05.2020 г. по делото не е установено, че работодателят е бил уведомен на 24.06.2020 г. за дисциплинарните нарушения. От датата на извършване на нарушението – 07.05.2020 г., до датата на налагане на дисциплинарното наказание – 14.07.2020 г., са изминали повече от два месеца. Поддържа, че обосновано решаващият съд е приел, че не са ангажирани доказателства ищецът да е извършил сочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Счита, че по делото не са представени доказателства, че на ищеца е възложено да работи със системата КРОСС, как и какво отчита същата. От ангажираните по делото доказателства е установено, че системата може да бъде манипулирана, променяни вписвания и др., не само от ищеца, а и от други служители с по – висок достъп до системата. Счита, че няма данни ищецът да е изготвил фактурирането, както и служителите, извършили ремонта на двата автомобила, описани в обжалваната заповед, да са получили по – малко възнаграждение или работата им да не е била отчетена. От разпита на свидетелите на ответника е установено, че и други длъжностни лица освен ищеца са можели да правят записи в компютъра, които отразяват извършената работа. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СРС е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът твърди, че работил при ответника по силата на трудов договор, като заемал длъжността „ръководител „каросерийни ремонти“, с място на работа в Сервизно-промишлен комплекс „Порше-Запад“. Със заповед от 10.07.2020 г., връчена на 14.07.2020 г., му е наложена наказание „дисциплинарно уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ и по реда на чл.188 и сл. КТ. В заповедта липсва изрично изявление за прекратяване на трудовия му договор. Позовава се на нарушение на изискването на чл.193, ал.1 КТ, тъй като искането на работодателя незабавно да даде писмени обяснения не му позволило да си припомни описаните случаи, да види документацията и подробно да изложи писмения обяснения по двата случая. Позовава се на неспазване на установения в чл.194, ал.1 КТ срок за налагане на дисциплинарното наказание. От заповедта не става ясно кога е открито нарушението, извършено на 07.05.2020 г., като не е посочено как е уведомен на 24.06.2020 г. за нарушенията на трудовата дисциплина и от кое лице. Оспорва извършването на сочените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че при извършване на ремонта на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ •••• НХ на 07.05.2020 г. не е нарушил служебните си задължения и не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че автомобилът е приет от приемчик - консултант, който следва да уточни ремонтните дейности и начина на плащане, както и за наличието на застрахователна щета по поръчка 2020007313 и други задължения, свързани с конкретните дейности, по ремонта и неговата стойност след приключване на ремонта примчик - консултанта проверявал пълното изпълнение на поръчката е качеството на работата, издавал фактура. Твърди, че длъжностните му задължения не са свързани с първоначална проверка на документите по поръчката, както и щемпеловане в системата КРОСС. Поддържа, че липсата на поръчка, подписана от клиента или възлагателно писмо, подписано от застраховател, сочи, че примчикът не е изпълнил задълженията си, тъй като негово е задължението да приеме автомобила, да провери документацията, да уведоми клиента за видовете рементни работи и тяхната стойност и да предаде автомобила да ремонт в сервиза. Щемпеловането на работата съставлявало отбелязване на всички ремонтни дейности, като до системата имали достъп отделни работници, които работели по даден автомобил. Твърди, че не е непрекъснато в сервизи всеки сам отбелязвал дейността си. Щемпеловането на работата по никакъв начин не било свързано с фактурирането на ремонта. Приемчик - консултантът следял за това какъв ремонт е предвиден и издавал фактура съобразно дейностите по поръчката. Щемпеловането имало за цел да отрази дейностите на работниците, за да им бъзе изплатено трудово възнаграждение. При извършване на ремонта на лек автомобил марка „Ауди“, рег. № СВ •••• МХ, е изпълнил всичко, което е описано от приемчика в поръчката, която му била предадена на хартиен носител. Поръчката се съставяла в три екземпляра – за приемчика, за сервиза и за клиента. Твърди, че не е възлагал работа по два допълнителни елемента, които не са конкретизирани в обжалваната заповед. Не е ощетявал работодателя чрез извършване на ремонт, без той да е заплатен. В заповедта не е посочен номера на застрахователната щета и какво е следвало да се ремонтира. Твърди, че не е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ. Поддържа, че в нарушение на чл.189, ал.1 КТ наложеното дисциплинарно наказание не съответства на описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Позовава се на закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.5 КТ, тъй като на общо събрание, проведено през 2019 г., бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл.7, ал.2 и чл.7А КТ в Комитета по условия на труда и към момента на налагане на наказанието продължавал да е представител по въпросите на трудовите отношения пред работодателя. Не е взето предварително разрешение от Инспекция по труда. Позовава се на нарушение на чл.8 КТ, тъй като работодателят е упражнил недобросъвестно работодателската си власт, не е мотивиран извъртените нарушения, като спрямо него бил осъществен недопустим натиск да подаде молба за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, което отказал. Позовава се на дискриминация спрямо него чрез осъществяване на тормоз на работното място. Моли съда да отмени уволнението като незаконно и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК е писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че ищецът е разполагал с необходимото време да даде исканите обяснения – не е изминал значителен период от време, който да прави спомените на ищеца трудни за възстановяване. И понастоящем ищецът не е заявил различни факти от тези, посочени в писмените му обяснения. В заповедта за уволнение е посочен моментът на уведомяване на работодателя за извършените нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа, че в случая нарушението е извършено чрез действия, които са създали облага за трети лица, собственици на автомобили съответно марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ •••• НХ и марка „Ауди“, рег. № СВ •••• МХ. Твърди, че работодателят е ощетен с вложени материали и работна сила в извършването на ремонта на посочените автомобили, уронили са престижа на работодателя пред служителите му и пред собствениците на автомобилите, причинили са вреда на трети лица, тъй като работата по тези автомобили е била отразена в тежест на други клиенти, които са заплатили по в – високи суми от дължимите да ремонта на техните автомобили. На ищеца са били възложени определени управленски функции, при което той е следвало да пази и укрепва престижа на работодателя. Оспорва довода на ищеца, че се ползва от предварителна закрила при уволнение, както и че работодателят е злоупотребил с правната си. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Не е заявена претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника по трудов договора, като е заемал длъжността „ръководител „Каросерийни ремонти“ в Сервизно- продажбен комплекс „Порше – Запад“. Със заповед от 10.07.2020 г. на управителя на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. В мотивите са заповедта са очертани две групи нарушения на трудовата дисциплина, свързани с ремонта на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ •••• НХ и ремонта на лек автомобил марка „Ауди“, рег. № СВ •••• МХ. В мотивите е посочено, че извършването на нарушенията е започнало на 07.05.2020 г. и 14.05.2020 г. и е продължило няколко седмици, колкото са продължили двата сервизни ремонта. Посочено е, че работодателят е бил уведомен за извършените нарушения на 24.06.2020 г., на която датата ръководителя на сервиза е докладвал за тях на управителя на продажбено-сервизния комплекс „Порше София Запад“, където работи ищецът. Във връзка с поръчката на първия посочен автомобил е посочено, че ищецът не е извършил правилно щемпеловането в КРОСС. Изцяло липсвало щемпеловане за работата на бояджията В.П. и не било извършено щемпелуване за по – голямата част от работата на тенекеджията П.П.. От показанията на свидетели от записите на камери за сигурност в помещението се виждало, че работата по автомобила е извършена без, без това да е отразено (щемеловано) в системата КРОСС. Бояджията В.П. за периода на ремонта – 12.12 ч. на 12.05.2020 г., до сглобяването на 14.06.2020 г., е бил щемпелован от ищеца по други поръчки, които нямали нищо общо с конкретния автомобил. Тенекеджията П.П. е бил щемпелован от ищеца за сглобяването на автомобила на 14.05.2020 г. от 12.03 ч. до 18.00 ч., като всъщност работата е била свършена между 11.06 ч. до 11.30 ч. По този начин за времето, през което ищецът е щемпеловал посочените двама служители като работещи по други поръчки и автомобили, те в действителност за работели безотчетно (безплатно) по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ •••• НХ. Посочено е, че тези ремонтни дейности са били извършени в сервизните помещения в личното присъствие на ищеца, от служители на негово пряко подчинение. За така извършения ремонт още от самото начало е липсвала поръчка, подписана от възложител. Ищецът бил длъжен още при получаване от приемчика на пълния комплект документи за новата поръчка да провери тези документи, като започне проверката с наличието на подписана от клиента поръчка или на подписано от застраховател възлагателно писмо за ремонт – без един от тези два документа ищецът нямал право да възлага започване на ремонтните дейности. За втория автомобил е посочено, че бил приет от приемчика С.Д. с издадени възлагателни писма от застрахователя и с прилежащ към тях опис. Автомобилът бил предаден на ищеца, който възложил работата по поръчката на механиците В.П. – бояджия и П.П. – тенекеджия. Посочено е, че тези ремонти се извършват само за онези работи и части, за които застрахователят, с възлагателно писмо, е потвърдил, че ще заплати. За лек автомобил марка „Ауди“, модел Q 5, рег. № СВ •••• МХ ищецът възложил работа по два допълнителни елемента (заден десен панел и предна броня), които не били посочени във възлагателното писмо като възложен от застрахователя ремонт. Затова за тези два елемента впоследствие не е издадена фактура за работата и материалите – нито към застрахователя, нито към клиентка, като за тях не била подавана сервизна поръчка. Посочено е, че каталожната цена за ремонта на такива два елемента е 1 500 лв. с ДДС за краен клиент. След като е завършена работата на бояджията ищецът не бил направил щемпеловане за приключване на работата на механика тенекеджия в системата КРОСС, а направо предал автомобила за чистене на грешки в Общи ремонти Тенекеджията П.П. извършил работа по автомобила на 09.06.2020 г., но според записите на КРОСС, направени от ищеца, П. е бил щемпелован през целия ден като работещ по тежък ремонт на друг автомобил. По този начин ищецът извършил ощетяване на работодателя, като е използвал собствените на работодателя ресурси (работна сила, материали и техника), за ремонтиране на посочените два детайла на автомобила, за което ремонтиране никога не е поискана, нито е платена дължимата цена. В заповедта са описани дадените писмени обяснения от ищеца, от приемчика Д.Д., от механик- тенекеджията П.П. и механик – бояджията В.П.. Работодателят е приел, че ищецът е извършил умишлено неизпълнение на трудовите си задължения, съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ. От неизпълнението са възникнали вреди за работодателя в размер на 2 500 лв. Прието е, че неизпълнението на трудовите задължения съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ – уронване доброто име на предприятието. неизпълнението на трудовите задължения е било демонстрирано пред други служители, респ. узнато от тях, което накърнява престижа, доверието и оценката на другите работници относно възможностите на работодателя да организира, ръководи и контролира трудовия процес. Увредено е и имущество на работодателя, като на същия е причинена вреда в размер на положения труд, вложените материали в ремонта, които не са били заплатени. Заповедта е връчена на служителя на 14.07.2020 г. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „ръководител сервиз каросерийни ремонт“ заемащият длъжността организира дейността на сервиза с цел постигане на оптимална поддръжка и въвеждане в изправност на автомобилите. Осигурява високо качество и оптимална организация на работата н сервиза; съдейства при определяне на задачите на сервиза; осъществява постоянен контрол за постигане на по – високи резултати на сервиза; отговаря за изпълнението на задачите на сервиза, контролира спазването на всички касаещи сервиза насока и разпоредби, предвидени от закона, учрежденията и завода; изпълнява стриктно приетите фирмени стандарти; запазва доброто име на фирмата. При изпълнение на задълженията си носи отговорност за качеството на извършената работа; материална отговорност във връзка с опазване на повереното му имущество; отговорност за опазване на поверителна информация. От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Л.Е.А. се установява, че с ищеца са били колеги в продължение на година и един месец в „П.И.А.“. Работели в комплекс „Порше –Запад“. Знаела къде било работното място на ищеца. ходела неколкократно там заради клиенти – да провери статуса на щета. Ищецът се занимавал с ходене при застрахователи, връщане на части и не бил постоянно на място в кабинета си. Механиците трябвало постоянно да са в сервиза, но те са били и в кабинета на ищеца. По време на неговото отсъствие, когато се приемала дадена поръчка, механиците влизали и се регистрирали, че са стартирали дадена дейност. Нямало проблем да се вписват те. Знаели как да влязат, свидетелката го виждала лично. Нямало какво да прави някой, който са занимавал с тенекеджийски ремонти или с боядисване, на компютъра на ищеца. Навсякъде имало камери. В кабинета на ищеца също имало камери. Ищецът имал добра комуникация с част от механиците. С П.П. нямали добри отношения. Работата на П.П. не вървяла. При ответника имало Комитет по безопасност с представители на различни отдели. Свидетелката виждала протоколи на този комитет, които били подписани от ищеца. Виждала механици на компютъра на ищеца. Механиците се логвали в системата КРОСС. След като се логвали, стартирали работата си, за която им се заплащало на база заработка. Единственият лог в системата бил на ищеца. Свидетелката работела като търговец на нови автомобили. Местоработата й била на 20-30 м. от тази на ищеца. Навсякъде имало стъкла. Нямала визуален контакт с офиса на ищеца от нейния офис. Свидетелката не знаела дали логването по посочения начин е практика, но знаела, че когато ръководителят отсъствал, служителите се логвали, за да стартират работата. Чрез логването системата отчитала времетраенето, лицето, заработката, дейността – дали ремонтира нещо каросерийно, боядисва и др. когато се стартирала дейността, се извършвало логването. Всеки можел да влезе в компютъра с паролите на ищеца. Трудовото правоотношение на свидетелката с ответника било прекратено по взаимно съгласие. Била принудена да напусне от управителя на комплекса, който й казал, че ако не си подаде молба за напускане, ще бъде дисциплинарно уволнена. От показанията на свидетеля Н.Е.Д. се установява, че познавал ищеца, били дългогодишни колеги, около 10 г., при ответника, в сервиз „Порше София Запад“. Свидетелят бил ръководител на лако-бояджийското отделение. За период от 4-5 години, след което станал търговец на употребявани автомобили. Малко по – късно ищецът заел тази длъжност. През м.11.2020 г. напуснал по взаимно съгласие, като бил принуден да напусне. Заемал длъжността, изпълнявала в последствие от ищеца. тази длъжност била среден мениджмънт, имало три приемчика на подчинение. Последните били отговорни за приемането на автомобилите, записването на часове, следенето на това как и в какви срокове се изпълняват поръчките към клиента или към застраховател. Самите приемчици съставяли фактурите и те били основната връзка с крайния клиент. Когато приемчикът приемел автомобила, работите се възлагали с възлагателно писмо. Даденият ремонт може да не отговаря на точно описание, можело да се удължи. Понякога се налагало допълнителен оглед, за да се подишат различни детайли по автомобилите. Приемчикът следял механика какво правел по време на самия ремонт. Той планирал работата и възлагал ремонта на един, два или повече механици. Свидетелят работел със системата „Кросс“. Задължение на механиците било да се регистрират при всеки ремонт. Неговата работа била свързана с напускането на обекта. Нямало как непрекъснато да регистрира логването на механиите. Логването на механика било регистрацията му, че извършва труд по дадена поръчка. След като се възложел ремонт от приемчика, механикът бил длъжен да отиде и да се регистрира, че започвал работа по тази поръчка. Въз основа на извършените операции, които извършвал механикът, приемчикът издавал фактурата. Механикът се ръководел от това какво било зададено по самата поръчка и какво трябвало да направи. Фактурирало се това, което било зададено то завода – производител. Ръчно можело да се поправи времето в системата. Почти всичко можело да се поправи ръчно в системата. В зависимост от нивото на достъп логвнето можело да се прехвърли от една поръчка към друга. Всяко по – високо ниво на достъп имало повече възможности за работа в системата. Началникът на сервиза бил с едно от най-високите нива. След това били приемчиците и търговците. Нивото на достъп на ищеца било средно – по-високо от това на приемчиците и механиците и по – ниско от началника на сервиза. Компютърът бил в общото помещение, в халето. До него имали достъп всички лица. Възлагателното писмо се издавало от застрахователя или от краен клиент. Имало утвърден формуляр за възлагане на поръчката. Фактурата за извършен ремонт излизала от системата КРОСС. Трябвало да има щемпеловано време, което да е отразено в нея. Възможно било да се издаде фактура без нищо да е щемпеловано в системата. Приемчикът се грижил от приемането на един автомобил до издаването на фактурата. Той упражнявал крайния контрол. Началникът на каросерийните ремонти разнасял фактури. Застрахователите изисквали връщането на поденените детайли. Това отнемало голяма част от ежедневната работа. Всеки механик имал лична парола за достъп до системата КРОСС. Механиците също можели да щемпеловат. Не можело да се спести разход на клиента, тъй като правили този детайл, който бил възложен. Имало възможност да се фактурира по – малка сума, но не и да се ощети механика. Не било възможно щемпеловане на един служител на няколко автомобила едновременно. Когато ремонтът бил възложен за една част от застрахователя, а за друга част –от клиента, издавали две фактури. Механиците имали собствено име и парола. От показанията на разпитания пред СРС свидетел В.К.П. се установява, че е служител при ответника. Работел като „механик – бояджия“ от около 2 години и няколко месеца. спомнял си работата по автомобили „Фолксваген“ и „Ауди“, за което бил уволнен ищецът. Това се случило през м.05.-м.06.2020 г. Управителят на фирмата им изискал писмени обяснения по случая. Извършил боядисване на две врати по лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, а по лекия автомобил марка „Ауди“, модел Q 5“, извършил боядисване на преден капак, предна броня и врата. Ищецът им възложил работата по тези два автомобила. Винаги той им възлагал работата по такива ремонтни поръчки. Свидетелят знаел, че лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ бил на техен бивш колега, но ищецът не бил казал нищо за това. Ищецът бил около тях по време на ремонта и контролирал работата. Ищецът основно контролирал тяхната работа. Когато започвали работа, ищецът ги логвал. Имало само един компютър, който се намирал в сервизното помещение. Свидетелят не логвал сам своята работа, нямал достъп. Свидетелят не знаел паролата на ищеца. Часовете работа били свързани пряко с тяхната заплата. Свидетелят не бил забелязал да е ощетен с работата по тези два автомобила. Свидетелят не е работил едновременно по двата автомобила. Работел върху автомобила марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ 2-3 дни, а върху автомобила марка „Ауди“ – около една седмица. Когато ищецът отсъствал, им оставял задачи, които трябвало да свършат. Тогава управителят на сервизната част Д.Б. ги логвал. Приемчикът нямал задача да следи какво работят. Те не идвали често при тях, общували с ищеца. ако механикът работи по един автомобил, но има свален детайл от друг автомобил, можел да работи и по последния едновременно. Понякога се налагало спиране. Докато им донесат частта, работели по друг автомобил или стояли и чакали. Ако ищецът отсъствал, изчаквали да ги логне. Имало възможност за престой. Не се случвало друг освен ищеца да им възлага поръчките. Свидетелят можел да попита ищеца по кой автомобил е логнат, но не можел да знае той по кой автомобил го е логнал. В края на месеца, когато се пускали поръчки, се разбирало дали е отчетена работата му по съответния автомобил. Нямало как да разбере дали ищецът го е логнал по един автомобил, а го е изпратил да работи по другия. Поръчката по процесните две коли му била възложена с възлагателно писмо. Не се интересувал дали ищецът го е логнал. От показанията на свидетеля П.И.П. се установява, че е служител при ответника, като работел там от 2007 г. Заемал длъжността „механик – тенекеджия“ спомнял си работата по автомобилите марка „Ауди“ и „Фолксваген“, модел „Пасат, заради които бил уволнен ищецът. В началото на м.05. работели по автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, а в средата на м.06. работели по ремонта на автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“. Първият от посочените автомобили бил собственост на г-н Георгиев, който бил началник на механиците. Искали обяснения от свидетеля за двата автомобила – какво бил извършил. По автомобила марка „Ауди“ правил цялата дясна страна – две брони и преден ляв калник. Цялата дясна страна обхващала преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и двете брони. Работата по тези два автомобила била възложена на свидетеля от ищеца. Казал му, че това е „на Р.П.“. Имало поръчка и я дал на механиците, да я изпълнят. Ищецът постоянно бил там, когато работели по тези автомобили. Знаел кой механик по какво работел., тъй като той давал поръчките на механиците. Ищецът направил логването. Той определял работата, щемпеловал работниците и имал достъп до системата КРОСС. Свидетелят имал ограничен достъп до тази система. Свидетелят не е забелязал да е ощетен след ремонта на двата автомобила. Компютърът на ищеца стоял в стаичка в каросерийния отдел. Поръчките се давали от ищеца. При отсъствието му се отнасяли до г-н Б., който да ги щемпелова. Приемчикът приемал автомобилите, след което ищецът разпределял работата. Приемчикът фактурирал работата. Ако бил отворен акаунтът, свидетелят можел да се логне. Имал нормални отношения с ищеца. дейността не се отчитала, ако не била щемпелована. При приемчика имало компютър. Ищецът влизал със собствено име и парола. Механиците имали общ профил., която им давала възможност за проверка в склада или заработка. Не се било случвало свидетелят сам да се отбележи, че започвал работа. Ищецът щемепеловал и давал поръчките свидетелят не знаел дали ищецът го щемпеловал по двата автомобила. Г-н Б. му казал, че ще бъде компендиран за извършената работа по автомобилите. И двата автомобила имали сервизна поръчка. Това, което извършил по тях, било описано в поръчката. За автомобила марка „Фолксваген“ била описана цялата работа, а за автомобила марка „Ауди“ – не. Свидетелят не бил сигурен дали това, което извършили допълнително по автомобила марка „Ауди“, било допълнено впоследствие. Едновременно не можело да бъде щемпелован за повече от един автомобил. От показанията на свидетеля Г.А.Д. се установява, че е компютърен специалист при ответника – софтуерна и хардуерна поддръжка и всичко, свързано с компютърните му системи. Работел на тази длъжност около 3 години и 3 месеца. Познавал софтуерната система КРОСС. Представлявала система за управление на дилърство. Била разделена на два модула – за автомобили и сервизна част. Системата се грижила за цялото планиране на автомобила за ремонт, приемане, вкарване, поръчка на резервни части. Фактурите се издавали от системата КРОСС. Приемчикът издавал фактурите от посочената система. В програмата били въведени автомобила, клиентът, вложени части и труд, кой механик е работил по дадената поръчка. Въз основа на тези данни се формирала цената. Ръководителите на различните отдели правели логването. Имал специален достъп, защитен с парола. Имало различни права на различните потребители. Извършените от даден потребител действия се записвали. Ако някой влезе с чуждо име, ще се запише последното. Нямало как да се установи кой фактически е влязъл в системата. На всеки 5 минути се заключвала системата. В поръчката се виждало колко време е работил механикът, логнат по даден автомобил технически било възможно да се логне друг служител преди да се заключи компютърът. Нямало възможност за автоматично запаметяване на паролата. Свидетелят посещавал сервиз „Порше Запад“ 2-3 пъти през изминалата година. Работата му не била свързана с посещения в сервиза. Имали дистанционен достъп до компютрите. Свидетелят не е сигурен дали е възможно манипулиране на нормовремето. При три пъти въведена грешна парола, профилът се заключвал. Във въззивното производство е допуснато изслушването на съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. П. П. се установява, че всеки служител на ответното дружество, след като се впише в системата с потребителското си име и парола, съобразно заеманата длъжност и предварително дефинирани специфични права за достъп до ресурси на системата, получава права да оперира (въвежда, редактира, изтрива, чете, отпечатва и т. н.) с данните. Ищецът притежавал редица права, включително и за щемпеловане по поръчки за ремонт на подчинените на него служители, механик – бояджия В.П. и механик – тенекеджия П.П., да извършват ремонтни дейности по конкретни сервизни поръчки. Всички други данни по сервизните поръчки, свързани с вида ремонтни дейности, времето за извършване и определяне на служител, който да ги извърши, както и други данни, са в негови правомощия да оперира с тях. Посочените служители не са притежавали права за работа в системата – не са можели да оперират с данни и не са разполагали с права за достъп до ресурси на системата. Вещото лице е установило, че за периода 12.05.2020 г. – 14.05.2020 г. и 09.06.2020 г. механик -бояджията В.П. и механик - тенекеджията П.П. били щемпеловани от профила на ищеца и от персоналния му служебен компютър за извършване на ремонтни дейности по сервизни поръчки, описани от вещото лице. Процесът по вписване в системата на всеки потребител се осъществява единствено и само чрез въвеждане на потребителско име и парола за достъп до ресурсите на системата при постъпване на работа на всеки служител на дружеството се създава потребителски профил, в който наред с регистрационните данни на потребителя се предоставя собствено потребителско име и временна парола за достъп до ресурсите на системата. Прекият ръководител на служителя, чрез вътрешна тикетинг система пуска искане към администратора на системата за създаване на потребителски профил съобразно заеманата длъжност на служителя се предоставя предварително дефинирани специфични права за достъп до ресурсите на системата. Предоставят му се потребителско име и служебно генерирана парола. С нея потребителят може да се впише в системата единствено, за да смени паролата. Със служебно генерираната парола не могат да се достъпят определени ресурси на системата. Това се постига една след смяна на паролата и вписване в системата със собственоръчно въведената от него нова парола. По описания начин били създадени и автентикационните данни (потребителско име и парола) на ищеца. Вещото лице приема, че от гледна точка на информационната сигурност, може да се твърди, че софтуерната счетоводна система КРОСС е обезпечена с всички съвременни средства и механизми за защита от неоторизиран достъп до данните въобще, както и за достъп до данните за паролите на потребителите., има хипотеза, при която неоторизирано лице осъществява достъп до ресурси, когато данните за достъп (потребителско име и парола) са придобити поради небрежност или са били доброволно предоставени от титуляра. Щемпеловане в софтуерната счетоводна система КРОСС е процеса на изготвяне на дневен работен график на механиците от прекия им ръководител чрез избор на конкретен механик, вида на ремонтната дейност по конкретна сервизна поръчка и отразяване на начален и краен чак на ремонтните дейност. Щемпеловането за работата на служителите П. и П. между 12-14.05.2020 г. и 09.06.2020 г. са от потребителския профил на ищеца и осъществени от персоналния му служебен компютър за извършване на ремонтни дейности по сервизни поръчки от механик-бояджията В.П. и механик-тенекеджията П.П.. Прекият ръководител на служителя чрез вътрешна тикетинг система пуска искане към администратора на системата за спиране на достъпа на ищеца поради прекратяване на трудовото му правоотношение. След деактивиране и изтриване на потребиелския профил е невъзможно да бъде осъществен достъп със съответното потребителско име и парола, респективно до ресурса на системата.. вещото лице не е установило конкретни данни за точната дата, в която е преустановен достъпът на ищеца до ресурси на софтуерната счетоводна система КРОСС след уволнението му. При изслушването му вещото лице е пояснило, че основната информация за системата КРОСС е предоставена от администратора на системата. Последният обяснил, че са въвеждани редица мерки, които да ограничат възможността друг да време с потребителско име и парола в системата, за неоторизиран достъп във времето, когато конкретен потребител е вписан в системата и по някаква причина не е на работното си място. Тогава се получава един интервал от време, в който реално може да се осъществи такъв нерегламентиран достъп. Първоначално периодът за автоматично заключване на системата бил 20 минутен, а впоследствие бил сменен на 5 минути. Такъв е и към момента на проверката на вещото лице. Във връзка с констатациите на вещото лице жалбоподателят е представил извлечение на хартиен носител на електронно писмо. Заявено е, че преди това не е знаел за това електронно писмо, тъй като дружеството има над 350 служители и е налице огромно количество вътрешна електронна кореспонденция. Във връзка с изразеното оспорване на датата 25.06.2020 г. на изпращане и получаване на електронно писмо от Р. А. до Д.Б. и К.Г. с наименование „поръчка 5195“ във въззивното производство е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. От допълнителното експертно заключение се установява, че кореспонденцията е била осъществена чрез електронно писмо на 25.06.2020 г. в 10.37 ч., изпратено от Р. А. до Д. Б.. Съдържа текстова информация относно поръчка 5195. Вещото лице е констатирало идентичност на електронното писмо с представената по делото разпечатка от същото. В представената по делото разпечатка от изследваното от вещото лице електронно писмо се съдържа искане от Р. А. до Д. Б. последният да извърши пълна проверка по поръчка 5195, като в това число прегледа камерите (поръчката е от началото на месец юни), какви детайли са ремонтирани и каква е орисаната в самата фактура работа. Изразено е подозрение, че има извършени ремонтни работи, които не са фактурирани, а в същото време не е имал запитване от никого дали това е възможно. Посочено е, че очаква резултатите до края на деня. От заключението на вещото лице Р. Р. С. по изслушаната в настоящото производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че софтуерната система КРОСС отчита всички дейности, свързани с извършен ремонт на автомобилите, постъпили в сервиза, от приемането им в сервиза до връщането/предаването им на собствениците след извършения ремонт. В тази система се издават няколко вида фактури: за ремонт на автомобили и продажба на авточасти и аксесоарите за автомобилите, като се делят на: вътрешни, външни и гаранционни, свободни фактури за предлагана услуга от трети лица. Всяка отделна поръчка може да бъде записана и обработена само през посочената система, като не е възможно поръчката да бъде обработена извън нея. Цялото развитие на всяка отделно сервизна поръчка се записва в системата КРОСС от момента, в който клиентът остави автомобила за ремонт, до момента, в който автомобилът се връща на клиента след готов ремонт. Всяка стъпка от развитието на поръчката се записва. При предаването на готовия автомобил към клиента се издава фактура за плащане, издадена от тази система. От дружеството – жалбоподател са издадени две фактури за процесните два автомобила. Във фактурите липсва описание и отчитане на действителната работа, която е била извършена по тях, поради което фактически извършената работа по автомобилите е останала неотчетена и не е отразена във фактурите. За лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ •••• НХ е издадена фактура на 23.06.2020 г. на стойност от 33, 60 лв. с ДДС с получател Р.Л.Г., с основание: „Пакет Р5-Външно и цялостно вътрешно полиране дясна врата“ и поръчка за ремонт от 07.05.2020 г. към нея. Вещото лице е констатирало несъответствие между посоченото в поръчката за ремонт и основанието, на което е издадена фактурата. За лек автомобил марка „Ауди“, модел Q 5, рег. № СВ •••• МХ са издадени 6 фактури на 17.06.2020 г. съответно: на стойност 1 570, 37 лв. с ДДС; на стойност 702, 22 с ДДС; на стойност 2 382, 47 с ДДС; на стойност 2 346, 47 лв. без ДДС, на стойност 1 213, 16 лв. с ДДС и на стойност 559, 45 лв. без ДДДС. Получател по всички фактури е ЗАД „А.“ АД. Като основание за съставянето им са посочени различни номера на щети, като са описани и вложените материали и поръчка за ремонт към фактурата. Вещото лице е установило, че няма издадена фактура за допълнителните каросерийни ремонти, извършени от служителите В.П. и П.П., възложени от М. А., дейности по процесния автомобил. За ремонта на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ в системата КРОСС е пусната сервизна поръчка с желание на клиента – „ремонт по щета на Алианц“. За работата по тази поръчка има щемпеловано/отчетено в системата, че е работено по поръчката от двамата механици – Г.Г., заемащ тогава длъжността „механик предпродажбено сервизно обслужване“, работещ на автомивка, както и П.П. – работещ тогава на длъжността „механик – тенекеджия“, извършващ тенекеджийки труд пок аросерния ремонт. В системата КРОСС не се установява времето за извършен бояджийски труд по каросериен труд от механик-бояджията. Поръчката е приключена с фактура към клиент – Р.Л.Г., в която има посочено само пакет Р5-вънщно и цялостно вътрешно измиване на автомобила. За ремонта на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“, в системата КРОСС е пусната сервизна поръчка със седем подпоръчки, от които: 6 поръчки – с желание на клиента, ремонт по 6 щети, заведени при ЗАД „А.“ АД, както и една за измиването на автомобила. За ремонта на всяка една от тези 6 щети има издадени фактури към ЗАД „А.“ АД, а за измиването фактурата е приключена като вътрешна, тъй като застрахователят не покрива измиване на автомобила. За работата по тази поръчка има щемпеловано време на петима механици: Г.Г., П.П., В.П., А.Б. и М.Е.. Вещото лице е констатирало, че няма издадена фактура за допълнителните каросерийни ремонти, извършени от служителите В.П. и П.П. и възложени им от М. А. дейности по посочения автомобил. Допълнително извършен, но недокументиран и нефактуриран ремонт за боядисване на предната и задната дясна врата, като разход за дружеството е на стойност 679, 60 лв., като себестойност, без надценка и ДДС. Ако тези дейности се фактурират на ЗАД „Алианц България“ АД, стойността възлиза на 815 лв. с ДДС. Ако се фактурира на Р.Л.Г. като краен клиент, стойността възлиза на 1 047, 42 лв. с ДДС. Фактическият приход на жалбоподателя е 33, 60 лв. с ДДС, получени на основание измиване на автомобила на посоченото лице. По отношение на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“ никъде не е документиран и не е фактуриран ремонт за боядисване на предна броня и заден десен панел, като разхода за жалбоподателя възлиза на 752, 80 лв. като себестойност без надценка и ДДС. Ако тази сума е фактурирана на ЗАД „А.“ АД, то тя би била на стойност 813, 02 лв. с ДДС. Ако е фактурирана на „В.•“ ООД като краен клиент, същата би била 1 233, 36 лв., съгласно представената проформа- фактура за ремонт на автомобила с получател „В.•“ ООД. По данни на дружеството жалбоподател стойността на бояджийските материали, вложени за допълнителния ремонт на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, възлиза на 249, 60 лв. без ДДС Стойността на труда е 430 лв. Разходите на работодателя за възнаграждението на двамата механици следва да бъде: за В.П. – 126, 75 лв., а за П.П. – 34, 39 лв. Стойността на бояджийските материали, вложени за допълнителния ремонт на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“, възлиза на 202, 80 лв. без ДДС, съгласно проформа фактура. Стойността на вложения труд за ремонта е 550 лв. Разходите на работодателя за възнаграждението на механиците възлиза на: 122, 85 лв. – за В.П. и 60, 59 лв. – да П.П.. При изслушването му вещото лице е пояснило, че изводът за липса на описание и отчитане на действителната работа, е формират като е сравнил данните по издадените проформа-фактури и фактури, както и това, което е въведено в системата от механиците като свършена работа. Вещото лице е установило наличието на разлика между фактурите и това, което е въведено в система. Съдържанието в програмата и съдържанието в проформа фактурите е коренно различно. Налице е несъответствие между въведената в системата информация за процесните два автомобила и това, което е посочено в съдържанието на самите фактури. Установил, че има допълнителни каросерийни ремонти, тъй като в самите фактури са описани за всяка една щета повредите, които следва да бъдат отстранени. В системата КРОСС няма данни, че тези дейности са извършени. Автомобилите са приети без възражения от клиентите. Посочените в експертното заключение стойности на материалите фигурират в съставените проформа фактури, като са посочени по пера – по отделни елементи, както и обща стойност. Не е изследвал въпроса дали възнаграждение за труда на механиците е било заплатено или не. Експертното заключение е оспорено от ответника по жалбата, тъй като по делото не е представена техническа характеристика на системата КРОСС. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е обвързан от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ръководител „Каросерийни ремонти“, с място на работа Сервизно.продажбен комплекс „Порше Запад“. Със заповед от 10.07.2020 г., връчена на 14.07.2020 г. на служителя, работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което трудовото правоотношение е прекратено. Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. С исковата молба ищецът се позовава на нарушение на посочената норма, което не е обсъдено с обжалваното решение. Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Правно релевантно е също така и обстоятелството дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си. В разглеждания случай работодателят е изпълнил задължението си, установено в посочената норма, като е описал нарушението на трудовата дисциплина, за което е наказан ищецът, чрез съществените му признаци. Работодателят е посочил кога са извършени дисциплинарните нарушения, в какво се изразяват те, като е посочил и тяхната противоправност. Ето защо изложените в тази насока оплаквания от ищеца са неоснователни. Жалбоподателят се позовава на нередовно проведена процедура по чл.193, ал.1 КТ. С обжалваното решение съдът е приел, че тази процедура е спазена от работодателя. Срещу този извод на решаващия съд страните не са заявили оплаквания. Ето защо и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество. Спори се между страните в производството дали ответникът е спазил установения в нормата на чл.194, ал.1 КТ срок за налагане на дисциплинарното наказание. Нормата на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по – късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Изчисляването на тези срокове, в рамките на който може да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя, правно релевантен е моментът, в който субектът на дисциплинарна власт е узнал за съответно нарушение на трудовата дисциплина. Наличието на принципна възможност субектът на дисциплинарна власт да узнае, няма отношение към началния момент, от който се изчисляват сроковете по чл.194, ал.1 КТ, тъй като те се изчисляват от реалния момент на узнаване за извършените нарушения на трудовата дисциплина, от когато субектът на дисциплинарна власт може да я упражни и да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Съгласно разясненията, дадени с решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, откриване на нарушението по смисъла на чл.194, ал.1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, включително по повод направени в писмените обяснения на служителката възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки (решение № 60202 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 3965/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). В случая във въззивното производство се установи, че на 25.06.2020 г. ръководителят на сервиза е възложил извършването на пълна проверка по поръчка 5195 във връзка с вероятност извършени ремонтни работа да не са фактурирани. Определен е срок за завършване на проверката до края на деня. Не са ангажирани доказателства относно момента на извършване на проверката, изготвените резултати и довеждане до знанието на субекта на дисциплинрана власт. Най-ранният възможен момент е в края на 25.06.2020 г. Същевременно дисциплинарното наказание е наложено на ищеца на 14.07.2020 г., когато е връчена заповедта за дисциплинарно уволнение. С оглед на това се налага изводът, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ и субективното, потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е своевременно упражнено и не е преклудирано. За изчерпателност на изложението е нужно да се отбележи, че и двете нарушения на трудовата дисциплина, за които ищецът е наказан, са извършени на 12.05. и 14.05.2020 г., съгласно мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение. Макар в заповедта да е посочена датата 07.05.2020 г., на която е приет лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ •••• НХ от приемчика Д.Д., това не е моментът на извършване на първото нарушение на трудовата дисциплина, за която ищецът е наказан. В мотивите на заповедта са описани периодите от време на 12.05.2020 г. и на 14.05.2020 г., през които ищецът не е извършил правилно щемпеловане в системата КРОСС на работата на бояджията В.П. и тенекеджията П.П., като работата е щемпелована като такава по други поръчки и автомобили, а в действителност механиците са работили по горепосочения автомобил. Второто нарушение на трудовата дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, е извършено на 14.05.2020 г., когато е възложил работа по два допълнителни елемента, които не са били посочени във възлагателното писмо за ремонт на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“, рег. № СВ •••• МХ, както и на 09.06.2020 г., когато ищецът е щемпеловал тенекеджията П.П. през целия ден като работещ по тежък ремонт на друг автомобил, вместо на реално ремонтирания лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“, рег. № СВ •••• МХ. Дори да се приеме, че субектът на дисциплинарна власт е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина в деня на извършването им, за което няма доказателства в тази насока, то установеният в нормата на чл.194, ал.1 КТ срок също ще е спазен по отношение неправилното щемпеловане на 14.05.2020 г. и допълнителното възлагане на ремонт, извършено на същата дата. Спори се между страните в производството дали ищецът е имал конкретни задължения за работа със системата КРОСС. В представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност не е изрично предвидено такова задължение за ищеца. От ангажираната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза се установи, че процесът по вписване в системата на всеки потребител се осъществява единствено и само чрез въвеждане на потребителско име и парола за достъп до ресурсите на системата. На ищеца е издадено потребителско име и парола за системата КРОСС. Също така се установи, че ищецът е притежавал редица права за работа с посочената система, включително и за щемпеловане по поръчки за ремонт на подчинените на него служители механик – бояджия В.П. и механик – тенекеджия П.П., да извършват ремонтни дейности по конкретни сервизни поръчки. Изводите на вещото лице пряко кореспондират с ангажираните по делото свидетелски показания на свидетелите Д., който осъществява софтуерна и хардуерна поддръжка на компютърните системи на дружеството – жалбоподател. Същият има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитан. В тази насока са и показанията на свидетелите П. и П., които свидетелстват, че ищецът разпределя работата и отразява реалното й извършване в системата КРОСС. Съдът не възприема показанията на разпитаните свидетели А. и Д. относно възможността на всеки механик да се регистрира при започване на работа, тъй като в тази им част противоречат на останалите събрани по делото доказателства, включително ангажираните във въззивното производство експертни заключение. Показанията на посочените свидетели, ценени по реда на чл.172 ГПК, се ползват с по – ниска доказателствена стойност, тъй като свидетелите са напуснали работа, като считат, че са били принудени от работодателя им „П.И.А. БГ“ ЕООД да напуснат. Това от своя страна обуславя възможна заинтересованост във вреда на ответника. По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят е изпълнил докзателствената си тежест да установи възлагане на задължения на ищеца за работа със системата КРОСС, включително за щемпеловане по поръчки за ремонт на подчинените на него служители механик – бояджия В.П. и механик – тенекеджия П.П., да извършват ремонтни дейности по конкретни сервизни поръчки. Налице е спор между страните дали ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др. при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. В случая обемът на реално извършената работа и нейното фактуриране се установи от експертното заключение на вещото лице Р. Р. С.. Налице е несъответствие между поръчката, реално извършения ремонт и съдържанието на издадените фактури. Установи се, че не е издадена фактура за допълнителните каросерийни ремонти, извършени по процесните два автомобила от В.П. и П.П., които са възложени от ищеца. Това е довело до причиняване на имуществена щета на работодателя. Установи се, че ремонтните дейности по лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ са извършени при наличие на несъответствие между посоченото в поръчката за ремонт и основанието, на което е издадена фактурата. Работата е изрично възложена от ищеца, като фактурата е издадена във връзка с щемпелованата от него работа по посочения автомобил. Неоснователни са доводите на ищеца, че тъй като не издава фактурите, не носи отговорност за описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Действително фактурите за извършените ремонтни дейности на процесните два автомобила не са издадени от ищеца. От ангажираните по делото доказателства –съдебно-техническа експертиза, показания на свидетелите Д. и Д., се установи, че фактурите се издават от системата КРОСС. Същевременно данните в системата относно обема и продължителността на ремонтните дейности на процесните два автомобила са въведени от ищеца, в каквато насока са непротиворечивите показания на свидетелите П.и П., извършили разглежданите ремонтни дейности по процесните автомобили. Съдът изцяло възприема показанията на посочените свидетели, тъй като те са логични и последователни, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и са свързани с пряко извършени от тях и съответно пряко възприети от тях обстоятелства. Не се установиха по делото конкретните часове на работа, които са щемпеловани от ищеца в системата КРОСС, на механик – тенекеджията П.П. по посочения автомобил, съобразно описаното в заповедта за дисциплинарно наказание. Установи се обаче липсата на щемпеловане за работата на механик - бояджията В.П. – вещото лице Р. С. е констатирал, че не е щемпеловано в системата КРОСС времето за извършване на бояджийски труд от механик – бояджията. Установи се и извършване на нарушението, изразяващо се във възлагане на работа по два допълнителни елемента - заден десен панел и предна броня на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“, които не са посочени във възлагателното писмо като възложени от застрахователя за ремонт. Вещото лице Р. С. установи, че няма пусната сервизна поръчка в системата КРОСС за допълнителните каросерийни ремонти, извършени от механик-бояджията В.П. и от механик – тенекеджията П.П., които са били възложени от ищеца на посочените механици и съответно не са били фактурирани. За тези два елемента не са издадени фактури нито към застрахователя, нито към клиента. В тази насока са и показанията на свидетелите П. и П.. По този начин се установи соченото от работодателя ощетяване чрез използване на неговите ресурси – работна сила, материали и техника, за ремонтиране на детайлите на автомобила, който ремонт не е поискан, нито е платен. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице Р. С. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, като компетентно изготвено, задълбочено обосновано, след използване на всички относими за предмета на експертизата материали, включително след извършване на справка в дружеството – жалбоподател. Ответникът по жалбата се позовава на липсата на ангажирани по делото технически характеристики на системата КРОСС. По делото се установи, че въведената при жалбоподателя и използвана от него софтуерна счетоводна система е разработена, внедрена и се поддържа от „Порше Информатик“. Същата отчита всички дейности, свързани с извършен ремонт на автомобилите, постъпили в сервиза, от момента на приемането им до момента на връщането им на клиентите. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят изводите на вещото лице, включително и относно техническите характеристики на въведената при работодателя софтуерна счетоводна система. Ето защо оспорването на експертното заключение на вещото лице Р. С. по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не е подкрепено с доказателства и е неоснователно. По изложените съображения въззивният съд счита, че работодателят е изпълнил доказателствената си тежест да докаже реално извършените ремонти по процесните автомобили без щемпеловане в КРОСС на част от ремонтните дейности, довело неиздаване на фактури за тях. Недоказано остана нарушението, че за времето, през което ищецът е щемпеловал от механик-бояджията В.П. и от механик – тенекеджията П.П. те са работят по други поръчки и автомобили, като по този начин са работели безотчетно (безплатно) по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, тъй като не са ангажирани преки доказателства в тази насока. Същевременно съдът не може да основава изводите си на предположения. Недоказаността на част от нарушенията на трудовата дисциплина не води във всички случаи до незаконност на уволнението, а налага извършването на преценка от съда дали доказаните по делото нарушения на трудовата дисциплина са достатъчно тежки, за да обуслови налагане на избраното от работодателя наказание, в който случай недоказването на останалата част от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения е ирелевантно (решение № 50228 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 116/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). В исковата молба ищецът се е позовал на нарушение на нормата на чл.189 КТ, поради което този довод за незаконност на обжалваното уволнение е част от спорния предмет и следва да се обсъди. Нормата на чл.189, ал.1 КТ вменява в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл.189, ал.1 КТ, съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени (решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО). При преценка тежестта на нарушението следва да се съобрази значимостта на задължението, което работникът или служителят не е изпълнил, в контекста на трудовата му функция на работника. Следва да се прецени също така обемът на неизпълнение на трудовите задължения, последиците от допуснатото нарушение и отражението им върху дейността на работодателя, възможността от неизпълнението на трудовите задължения за работодателя да настъпят вреди. От значение също така е и формата на вина, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомероността на същото и неговите последици, които са не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа, отношението на работника или служителя към стореното, налице ли е готовност да поправи вредите, ако такива са настъпили, доколко с действията си служителят е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение и пр. (решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 436 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). В случая ищецът е заемал длъжността „ръководител „Каросерийни ремонти“ при ответника, на който са възложени отговорни трудови задължения по ръководство и организация на работата във връзка с осигуряване на бърза и съответстваща на изискванията поддръжка и въвеждане в изправност на автомобилите на клиентите. Съдът счита, че доказаните по делото нарушения на трудовата дисциплина, за които ищецът е наказан, са тежки по смисъла на чл.190, т.7 КТ, доколкото пряко рефлектират върху реда на осъществяване на ремонтните дейности в автосервиза. Неизпълнението на възложените от работодателя ръководни функции на ищеца, пряко рефлектира върху ефективността на организацията на работата. Задълженията на ищеца относно организацията на работата по извършване, отчитане и заплащане на ремонтните дейности е значимо, доколкото засяга качеството на търговската дейност на работодателя, както и имиджа му сред клиентите. Също така в рамките на дисциплинарното производство ищецът не е демонстрирал, че е осъзнал последиците от извършеното от него тежко нарушение на трудовата дисциплина, не е демонстрирал и критичност към стореното от него, нито е възстановил причинените на работодателя щети. При преценка основателността на заявения довод на жалбоподателя за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание следва да се съобразят и разясненията, дадени с решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно които злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Когато работникът или служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по - висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. В случая ищецът е заемал ръководна длъжност, поради което изискванията към него за лоялност към работодателя са завишени. С извършените нарушения на трудовата дисциплина същият не е отговорил на тези изисквания, съзнателно е нарушил правилата за организация на работа, на отчитане и заплащане на вложените труд и материали, в ущърб на работодателя. По изложените съображения и с оглед тежестта на нарушението, заеманата ръководна длъжност от ищеца, настъпилите вредни последици за работодателя, липсата на критичност от страна на служителя към извършените нарушения на трудовата дисциплина, както и обстоятелството, че с действията си ищецът не е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение, следва да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. Ето защо оплакванията на ищеца в тази насока се явяват неоснователни. В доказателстена тежест на ищеца е да докаже, че се ползва от предварителна закрила при уволнение на посоченото в исковата молба основание, както и че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от работодателя в нарушение на чл.8 КТ, като обори въведената в ал.2 на същия текст презумция, за упражнен от работодателя натиск да напусне, за наличие на дискриминация спрямо него, осъществена чрез тормоз на работното място. В хода на производството същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Показанията на свидетелката А., че виждала протоколи на Комитета по безопасност, които са подписани от ищеца, не може да обоснове извод, че ищецът е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл.7, ал.2 и чл.7а, както и че към момента на уволнението му е имал такова качество. Ето защо доводите на ищеца в тази насока са неоснователни. По изложените съображения предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно се явява неоснователен. Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и с оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, се явява неоснователен. Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва да се отхвърлят. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят има право на разноски, сторени във въззивното производство. Процесуалният представител на същия е заявил, че не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от гореизложеното, съдът