Решение № 964 от 18.7.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 381/2025 г.

Производството е въззивно по жалба на А. М. Д., ЕГН •••••••••• от гр.Пловдив чрез пълномощника адв. В. Б. против решение № 5051/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 3719/2024 г. на ПдРС, с което е отхвърлен предявения от А. М. Д., ЕГН •••••••••• против Медицински Университет - Пловдив ЕИК: 000455471 иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № ••• г, издадена от •••а на Медицински Университет - Пловдив, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „•••“. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявеният иск. В решението съдът не е изложил мотиви защо дава вяра на едни, а отхвърля други доказателства; че същото е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и оценка на доказателствата и необоснованост, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата съвкупно, а избирателно. РС не е дал отговор на всички доводи и възражения на страните; от съвкупната преценка на доказателствата се установило, че наложеното наказание е незаконосъобразно. С Доклад- предложение от 20.11.2023 г. на доц. д-р С. Х. се поставя началото на дисциплинарното производство, който доклад представлява сигнал до работодателя за извършено дисциплинарно нарушение. Заповедта на •••а на МУ - Пловдив от 31.1.2024 г. проф. д-р А. У. за налагането на дисциплинарно наказание „•••“ е връчена на ищеца на 1.2.2024 г., при което датата на откриване на нарушението – 20.11.2023 г. до връчване на заповедта - 1.2.2024 г., е изтекъл срок от повече от 2 месеца, поради което счита, чене е спазен преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, поради което наказанието е незаконосъобразно. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриването и не по-късно от 1 г. от извършването, ако е изтекъл 2-месечния срок от откриване на нарушението то не може да се приложи аналогичния срок, който е изтекъл от извършването на нарушенията, констатирани в т. 1 - Зимен семестър на учебната 2022/2023 г., както и не настъпилия Летен семестър на учебната 2023/2024 г. към момента на издаване на заповедта – 31.1.2024 г., т. 3 – 26.11.2021 г. от Заповед № Р-427/31.1.2024 г. и той поглъща 2-месечения срок от откриване на нарушението, от което следва, че за нарушенията, констатирани в т. 1 и т. 3 от заповедта преклузивният срок е изтекъл, поради което се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Счита се, че с дисциплинарното наказание само формално е съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, който изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Ищецът е представил два броя писмени обяснения от 27.11.2023 г. и от 10.1.2024 г., които не са обсъдени от работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. Съществени са и нарушенията на чл. 195 КТ, липсват мотиви, като в действителност тя отразява само твърдения на работодателя без да става ясно защо е наложено наказанието, има ли ищецът вина, като не са описани в пълнота обективните приноси на нарушенията, които се претендира да са извършени. Нарушен е и чл. 186 КТ, където е казано, че за да има нарушение на трудовата дисциплина е необходимо да има доказано виновно противоправно поведение на наказания. Заповедта от 31.1.2024 г. съдържа вътрешни противоречия в частта относно описанието на извършените нарушения. Липсва индивидуализация на самото деяние и от съдържанието на заповедта не следва извода за същността на фактическите основания, поради които е наложено наказанието „•••“. От правна и фактическа страна ищецът не е извършил виновно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на възложената му работа, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната характеристика и други актове. Тъй като обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат само задължения на работника по трудовото му правоотношение счита, че заповедта е незаконосъобразно наложена. Ищецът се е съобразявал с всяко решение на Катедрения съвет, изпълнявал е точно и добросъвестно работата си, участвал е в конкурс, кандидатствал е за закупуване на лицензионен пакет за софтуер за географски анализи. Двата софтуера са спечелени персонално от него. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Етичния кодекс всички констатирани нарушения по кодекса се разглеждат от комисията по етика, определена от Правилника за работа в МУ – ПЛОВДИВ. Не се доказва по делото процедурата, уредена в Етичния кодекс и правилника да е спазена. Работодателят не е уточнил как грубото, неколегиално и неуважително поведение на ищеца се отнася към нарушение на конкретните правила на научната или професионална етика. Събраните по делото свидетелски показания и други доказателства не установяват твърденията за нарушение на трудовата дисциплина. По изложените съображения се иска да се отмени решението на РС и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество като се уважи предявения иск. Въззиваемият Медицински Университет - Пловдив ЕИК: 000455471чрез пълн. си адв.Р. Н., счита жалбата за неоснователна; Подаден е отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решенето на РС като правилно и законосъобразно. Счита се, че съдът е направил цялостна съвкупна правилна преценка на събраните доказателства и е постановил правилен, обоснован и мотивиран съдебен акт. Наложеното дисциплинарно наказание не е в противовес на кариерното развитие на жалбоподателя, а е във връзка с извършени от него допуснати нарушения. Счита се, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по изложените в отговора съображения. По отношение на възражението за несъобразяване с дадените обяснения в писмените отговори счита, че работодателят е дал възможност на ищеца да даде обяснения и след като последният е дал такива задължението на работодателя се изчерпва. Конкретиката в случая сочи, че ищецът е имал възможност да се ориентира във фактите и да изложи обмислен коментар на твърденията. От съдържанията на отговорите се установявало, че ищецът е бил наясно в достатъчна степен за причините за наложеното наказание. Заповедта е наложена 21 дни по-късно след дадените обяснения, в което време работодателят се е запознал с преписката, становищата на страните и с отговорите. По отношение на липсата на обосновка за вината счита, че чл. 195, ал. 1 КТ не включва работодателят да мотивира липсата или наличие на виновно поведение. По отношение на установените нарушения в т. 1 от Доклад-предложение от 20.11.2023 г. от ••• „•••“, Доклад от 12.12.2023 г. от д-р Я., Становище от 12.12.2023 г. от д-р А., Становище от 12.12.2023 г. от д-р К., Становище от 12.12.2023 г. от д-р Т., Становище от 12.12.2023 г. от д-р С., Доклад от 12.12.2023 г. от ••• „•••“, справки за учебна натовареност за 2022/2023 г., Протокол от 8.6.2023 г. и др. се установява нежеланието на ищеца за участие в учебно-преподавателската дейност, което е довело до значително по-ниска учебна натовареност спрямо останалите преподаватели в катедрата за процесния период. Отделно от изложеното, видно от свидетелските показания на свидетелката Т., доц. Д. многократно е отказвал да се включва в учебната дейност и казвал, че си е изпълнил норматива и да не го търсят за нищо повече. Той имал 400 часа учебна дейност, докато свидетелката имала 807 часа за същия период от време. По отношение на установеното нарушение по т. 2 от заповедта се цитират докладите на ••• и протокола на Катедрения съвет, където в хода на разискванията се стигнало до сливането на две стажантски групи за кратък срок на стаж, поради това че Д. е отказвал екипна работа и че е преминал на работа в намалено работно време. Ищецът не се е включвал в екипна работа с млади колеги от катедрата, които се нуждаят от съветите и подкрепата на по-опитни преподаватели, тотално е отказвал да преподава на стажантски групи през м. август 2023 г., което наложило свидетелката Т. да планира минимален по продължителност и с прекъсване отпуск. Цитират се събраните доказателства за нарушение по т. 3, 4, 5 и 6. Счита се, че дисциплинарното наказание е наложено изцяло при съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, като е наложена най-леката форма на ангажиране на дисциплинарната отговорност. По изложените съображения се иска да се остави в сила решението на РС. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното: Иск с пр.основание чл.357 във вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ, вр. с чл.188, т.1 от КТ. По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното: Не се спори по делото, че ищецът А. М. Д. е в трудово правоотношение с ответника МИ-Пловдив на длъжност “•••“, считано от 15.2.2023 г. като от 02.11.2016 г. до 24.9.2019г. е заемал длъжността „•••“, от 24.9.2019 г. до 01.03.2022 г. е заемал длъжностт „•••“, а от 01.03.2022 г. е назначен на длъжността „•••“. От представената Заповед № ••• г, издадена от •••а на Медицински Университет - Пловдив, е видно, че на Д. е наложено дисциплинарно наказание „•••“, поради следното: 1.през зимен семестър на учебната 2022/2023 г. и летен семестър на учебната 2023/2024 г. е проявил нежелание за участие в учебно-преподавателска дейсност, независимо, че до м.02.2023 г. е бил на пълен 8ч.работен ден, което е довело до значително по-ниска учебна натовареност спрямо останалите преподаватели, нарушение на раздел II, чл.9, ал.3, т.2 от Наредба за учебната натовареност и раздел I, т.2.1 и 2.2. от длъжностната характеристика; 2.На 05.06.2023г. в нарушение на чл.5 и чл.14 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив и раздел III, т.1ит.3 от дл.характерискита изрично е отказал включване в провеждане на семинари със стажанти през летните стажове на 2023 г. като след преписка и разглеждане на въпроса от •••а на МУ-Пловдив като компромис и по изключение е взето решение на Катедрен съвет Д. да проведе семинарите слято с 2 стажантски групи паралелно, интезивно за 3 работни дни; 3.От 26.11.2021 г. до настоящият момент Д. използвал самостоятелно без да предостави достъп на останалите преподавали лицензионен пакет и активационен лиценз за софтуер на 5ма служители, закупен от МУ-Пловдив, инсталиран на неговия компютър и заключен с парола – в нарушение на чл.55, ал.1, т.5 от ЗВО; 4.На 4.5.2023 г.- Д. е направил писмено искане до ••• на МУ-Пловдив за предоставяне на самостоятелелен кабинет без да уведоми ••• по •••, а след отказ, е отправил искане до Катедрен съвет на 20.7.2023г и на 15.9.2023 г. като междувременно е използвал самостоятелно кабинет, който е предвиден за съвместно ползване от ДЕСО и ФОЗ, който използвал и понастоящем – нарушение на решение на •••ския съвет по Протокол№1/24.01.2023 г. и чл.5 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив; 5.На 01.07.2023 г. в нарушение на чл.10 от Етичния кодекс на работещите в МУ- Пловдив при провеждане на лятна изпина сесия по спец.“•••“ се държал грубо, неколегиално и неуважително към колега; 6.През зимен семестър на учебната 2023/2024 г. в нарушение на чл.36, ал.3 от Правилника за организация на учебната дейност в МУ-Пловдив и т.2.2 от дл.характеристика е провел лекционен курс на модулен принцип в резултат на което студент специалност „•••“ е бил застрашен от незаверяване на зимен семестър, които действия съставляват нарушениея на трудовия ред и дисциплина в МУ-Пловдив. По направените оплаквания и доводи на страните, от представените по делото писмени доказателства се установява следното: По оплакването на ищеца, което се поддържа във въззивната жалба, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изисванията на чл.193 ГПК и чл.194 ГПК, както и че нарушенето не е съставомерно по смисъла на чл.189, ал.1 КТ: Оплакването е неоснователно, поради следното: ПОС намира, че на служителя са поискани писмени обяснения с покана изх.№Р- 2905/23.11.2023 г., връчено му на 23.11.2023 г. На 27.11.2023 г. ищецът е представил поисканите писмени обяснения.Писмени обяснения са поискани и с писмо изх.№Р- 50/9.1.2024 г. на ••• на МУ, получено на 9.1.2024 г. ПОС намира, че са неоснователни аргументите за неспазване на процедурата на чл. 193 КТ, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание са поискани писмени обяснения от служителя и такива са дадени от него. КТ не вменява задължение на работодателят да даде писмен отговор защо не приема обясненията на служителя, тъй като в чл.195 КТ е предвидил изискване заповедта за налагане на дисциплинарното наказания да бъде мотивирана, както и санкция, че немотивираната заповед води до отмяна на заповедтта на процесуално основание без да се разглежда спора по същество. По възражението за неспазени срокове за налагане на дисциплинарното наказание ПОС намира следното: •••а на МУ сезиран за конкретните нарушения на трудовата дисциплина от ищеца с доклад вх.№Р—11356/12.12.2023 г. на ••• по ••• на Факултета по общ.здраве, въз основа на който е стартирало дисциплинарното производство. Тъй като дисц.заповед е издадена на 31.1.2024 г., същата е в срока по чл.358, ал.1, т.1 от КТ. Дори и да се приеме, че работателят е узнал за извършените нарушения с доклада вх.№Р-10392/20.11.2023 г., съгласно чл.194, ал.3 КТ – сроковете за налагане на дисциплинарните наказания не текат през времето, когато служителят е в законоустановен отпуск – видно от приложените 6 бр.заповеди за ползван платен год.отпуск, през периода -м.11.2023-31.01.2024 г. Д. е ползвал отпуск в размер на 19 работни дни. По отношение на възражението за настъпила преклузия за нарушенията по т.1 и т.3 от заповедта, ПОС намира, че такава не е налице, тъй като описаните действия не са еднократни, а се характеризират с продължителност, повтаряемост и непрекъснатост във времето, поради което преклузия не е настъпила. Горното налага извода, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ, заповедта е мотивирана, съгласно изискването на чл.195 КТ, поради което оплакването във възивната жалба е неоснователно – процедурата е спазена и следва да се разгледа спора по същество. На л. от д.РС е прието писмо от По делото пред РСса разпитани свидетелите М. А. М., Е. И. Т., С. Н. Х., всички, без родство със страните. Свидетелката М. А. М., която била ••• на МУ до м.11.2023 г. установява, че познава А. Д. като един от най-добрите изследователи и научни работници в МУ, двукратно е спечелил нагрда „•••“, спечелил няколко проекта, едни от кийто свързан с международно финансиране, привлекъл екип изследователи от чужбина; спечелил парична награда, която включвала два софтуера, единият за персонално ползване за научна дейност, а другия с 5 точки за да работи с екипа си; вторият софтуер е закупен с пари на униерситета; счита, че наложеното му наказание почива на личностни отношения между катедрата и него; когато св.М. е работила с ищеца, не е виждала причина да бъде наказан; тя му е предоставила кабинета за работа за да има работно помещение за да обсъжда с екипа си резултатите от изслеванията, счита, че не е длъжна да съгласува това свое решение с катедрата Св. Е. И. Т. – ••• катедра •••, установи, че дисциплинарната заповед му е наложена, защото Д. допуснал администратини нарушения: не бил спазен редът за провеждане на модулно обучение – за него трябвало да има решение на академичен съвет, което Д. е нарушил; отказвал да се включи в учебната дейност, което е трудово нарушение; Д. е бил толериран от ••• М., тъй като майка му била ••• на проф.М. и е назначена от нея; по отношение на софтуера, при инвентаризация установила, че софтуерът е закупен от МУ за катедрата с 5 порта и всяка година МУ плащало сметки за подновяване на лиценза; софтурът се ползвал от доц.Д., от който поискала достъп до софтуера, но той отказал; Д. уронил авторитента на доктор А., на която по време на студентски изпит й крещял на „ти“; Д. поискал самостоятелен кабинет от доц.Х., а след нейния отказ прескочил йерархията и написал искане до •••а за самостоятелен кабинет; оттогава отказвал да се включва в в общата дейност на катедрата. Свидетелката С. Н. Х.- ••• „•••“ установи, че доц.Д. винаги отказвал да взема допълнителни часове над норматива, поради което се натоварвала свидетелката и другите колеги, отказвал да вемо повече стажанти, демонстрирайки неуважение към нея като пряк ръководител; допълнителната работа се разпределява между колегите от катедрата, защото Д. отказвал да се включи – той отказвал всякаква учебна заетост, а Х. като ръководител имала право на намалена учебназаетост вместо което имала тройна такава над неговата; Д. отказвал да дава констултация с младите учени, което е негово задължение по длъжностна характеристика, не спазвал йерархичната подчиненост, отказал достъпа до софтуера, липсвало етично поведение към колегите, не зачитал правата на студентите като се позволявал да провежда лекции по модулен принцип, който е забранен при редовно обучение. Пред ПОС са разпитани свидетелите П. И. Я. и св.Б. Е. К., без родство. Св. П. И. Я., асистент в Катедра „•••“ от 2021 г. установи, че Д. имал доста резервирано и студено поведение към абсолютно всички колеги в състава на катедрата, включително и към помощния персонал; като млад асистент имала нужда да разговарям с него и да искам съвети, но той винаги отказвал под някакъв претекст. Счита, че той е индивидуалист и не може да се сработи в екипна работа. Това се потвърждавало от липсата му на комуникация с колегите по какъвто и да е повод, никога не са получавали от него помощ или да ги уведоми за каквото и да било, много от неговите действия и решения, които е взимал, са своеволно, прескачайки йерархията, той не спазвал йерархията, утвърдена в МУ – Пловдив, не информирал прекия ръководител на катедрата; той многократно е отказвал да се включва активно в работния процес, на катедрените съвети е идвал с минимум часове, които имали да изпълнят като преподаватели, категорично е отказвал да поеме повече от това под претекст, че той е много ангажиран с проектна и научна дейност; основното задължение по длъжностна характеристика е да бъдат преподаватели, т.е. учебно- преподавателската дейност, а Д. си позволявал да променя утвърдени на Академичен съвет програми за различните специалности, без да уведомява и без да има официално разрешение за това, което изключително много е затруднявало работата, водело до конфликт със студентите, защото тези модулни обучения не били за специалностите, които той води, тъй като при редовна форма на обучение, той нямал право да си съкращава времето на провеждане на дадения курс, защото по Правилника на МУ - Пловдив студентите имали определен процент непосещаемост на тези задължителни лекции, а когато той ги води модулно, едно отсъствие реално се равнявало на три, при което студентите не могат да получат заверка; предвид с отказа му да се включва в работния процес, това се отразило пряко не само на останалите хабилитирани лица, но и на асистентите; това се отразило негативно на другите колеги, които трябвало да поемат изключително много извънредни часове. По отношение на активационения лиценз за софтуер, подпомагащ работа при научни трудове свидетелката казва, че Д. категорично винаги отказвал да допусне колегите си до този софтуер дори и след като се установило, че всъщност софтуерът е собственост на МУ – Пловдив и е предоставен на Катедра „•••“ за ползване от всички от академичния състав с научни цели и че може да работи с петима потребители. Д. имал претенции да има собствен кабинет, но нямало как да му се осигури съответно самостоятелно пространство. Св. знае, че е имало пререкания на тази тема с доц. Т., с която е трябвало да делят кабинета - в началото той изобщо не я е допускал до там, а вследствие на психоклимата, който се е формирал между тях, тя не желаела да помещава общия кабинет. Знае за конкретна случка с колегата д-р А., която й споделила, че той си е позволил да се държи грубо към нея, да я унижава, да уронва авторитета й пред студентите, което не е прецедент. Това се е случвало и със свидетелката, когато на изпит Д. си е позволявал да й повишава тон; Многократно ••• му е правил многократни забележки за поведението му.За софтуера знае на Катедрен съвет, когато доц. Х., в качеството си на •••, както и д-р Т. му искали достъп, но той не е предоставил такъв.Относно слетите семинари летен семестър знае, че той си го е позволявалвъпреки, че няма право по Правилник на университета да променя утвърдени програми и да слива без да има официално разрешение от Академичен съвет. Свидетелката Б. Е. К., без родство, асистент в Катедра „•••“, установи, че познава доц. А. Д. от 2020 г.; знае, че той отказва да приема учебната натовареност учебни часове, вследствие на което тези учебни часове се прехвърлят и се пренатоварва останалия екип.През 2023 г. г-н Д. отказал да участва в учебната работа, отказвал не само стажове, той е отказвал лекции, упражнения и стажове, което допълнително натоварило всеки един от катедрата, включително на всички асистенти. Разбрала за лицензионния софтуер, за който Д. не бил уведомил колегите си, че има закупен софтуер от университета за нуждите на катедрата, който би могъл да се използва от 5 служителя асистенти. Съвсем случайно разбрали за това; този софтуер бил заключен и до днес никой нямал достъп до него; знае, че той не е спазвал йерархията, като прескочал прекия ръководител с искане до •••а. ПОС кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни и последователни и непротиворечиви и не кредитира като необективни и заинтерисовани показанията на свидетелката М., която като ••• е била в приятелски отношения с майката на ищеца, която лично е назначила на неин ••• и е толерирала ищеца вместо да предприеме мерки за прекратяване на нарушенията на трудовата дисциплина от него. Свидетелските показания установяват нарушенията на трудовата дисциплина от ищеца по смисъла на чл.188, т.3 и 10 от КТ и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: от Доклад-предложение от 20.11.2023 г. от ••• „•••“, Доклад от 12.12.2023 г. от д-р Я., Становище от 12.12.2023 г. от д-р А., Становище от 12.12.2023 г. от д-р К., Становище от 12.12.2023 г. от д-р Т., Становище от 12.12.2023 г. от д-р С., Доклад от 12.12.2023 г. от ••• „•••“, справки за учебна натовареност за 2022/2023 г., Протокол от 8.6.2023 г. и др. се установява нежеланието на ищеца за участие в учебно-преподавателската дейност, което е довело до значително по-ниска учебна натовареност спрямо останалите преподаватели в катедрата за процесния период. Действията на въззивника по т.1 от заповедта съставляват нарушение на Наредбата за учебната натовареност /НУНИЗПМУП/, според която учебната работа се разпределя равномено между преподавателите и т.2.1 и 2.2 от длъжностната характеристика; по т.2 – нарушение на задълженията, визирани в длъжностната характеристика, на чл.5 и 14 от етичния кодекс на работещите в МУ; тези по т.3, т.4 и т.5 – нарушение на етичния кодекс; по т.6 – нарушение на чл.36 от Правилника за организация на уч.дейност в МУ. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице визираното в заповедта дисцилинарно нарушение по чл.188, т.3 и т.10 КТ. Тежестта на наказанието е съобразена с тежестта на нарушението. Ето защо жалбата е неоснователна – заповедта по чл.188, т.1 КТ е наложена на ищеца законосъобразно. Като е стигнал до същите крайни изводи РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Разноски в полза на въззиваемия се присъждат на осн.чл.78, ал.2 ГПК в размер на 1400лв.- платено адвокатско възнаграждение. На осн.чл.280, ал.3, т.3 ГПК– настоящето решение е необжалваемо. Водим от горното, съдът