Решение № 208 от 23.4.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1061/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по повод на въззивна жалба, депозирА. пред съда от М. З., ЕГН •••, на адрес: •••, чрез пълномощника му адв. А. Б., насочена срещу Решение № 252/21, 07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС •, в частта му, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 220 ал. 1 от КТ, от ищеца М. З., срещу ответника „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, ЕИК 204322207, със седалище и адрес на управление: село Коларово, ул. „Отец Паисий„ № 11, представлявано от З. А. Я.- управител, с искане дружеството ответник да заплати на ищеца сумата от 3560лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор, сключен между страните на 13.01.2020г., въз основа на който М. З. е изпълнявал при ответното дружество длъжността „шофьор- товарен автомобил“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молбя в съда- 02.02.2022г., до погасяването на задължението. С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, както и оплакване че същото е постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални правила, касаещи неправилна интерпретация на доказателствата по делото, довели до неправилни фактически и правни изводи за неоснователност на предявения иск по чл. 220 ал.1 от КТ. Сочи се с въззивната жалба, че предмет на разглеждане по делото пред първоинстанционния съд, са били предявените обективно съединени искове по чл. 128 т. 2 КТ, по чл. 224 ал. 1 и по чл. 220 ал. 1 от КТ, както и насрещни искове по чл. 203 ал. 2 пр. 1 КТ, във вр с чл. 45 ал. 1 ЗЗД. Сочи се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник че пред първа инстанция не се спори и се установява от представения Трудов договор от 13.01.2020г., че страните са били във валидно трудово правоотношение, като ищецът М. З. е заемал длъжността • в ответното дружество. Трудовият договор е бил сключен за неопределен срок. Спорно по делото е било уговореното основно месечно възнаграждение в размер на 3510лв./неправилно предявено с иск. молба- в размер на 3560, което е уточнено в 1 по ред о.с.з като тех.грешка/ от ответника. Сочи се с въззивната жалба че по делото е спорен въпроса на какво законово основание е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото. От писмените доказателства, събрани пред първоинстанционния съд се установява, че със Заповед № 40 от 26.04.2021г. управителят на ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 ал. 1 т. 9 от КТ- поради невъзможност на служителя за изпълнява възложената му работа. Ответникът по делото, въз основа на възложената му от съда доказателствена тежест не е установил, че тази заповед е била връчена на работника на 26.06.2021г., при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Според приетата като писмено доказателство справка, изискА. от Директора на ТД на НАП-гр. София, офис -•- ответника работодател е декларирал прекратяване на процесното трудово правоотношение, подавайки уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ до органите на НАП- на различно основание от това, за което твърди, че е издал заповед на 26.04.21г., а именно- на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ- по взаимно съгласие на страните. Сочи се с въззивната жалба, че от мотивите на първоинстанционния съд, изложени към обжалваното съдебно решение, видно е че съдът е приел фактически и правен извод, че тъй като “не само сключването но и прекратяването на трудовия договор трябва да стане писмено/по реда на чл. 335 ал. 1 от КТ/, меродавна в настоящата хипотеза е заповед № 40 от 26.04.21г. и упоменатото в нея уволнително основание- чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ”. Прието е също така, че липсват данни по делото ищецът да е оспорил по надлежен ред както самото уволнение така и основанието му. Поради което релевантното правно основание на което е била прекратена трудовоправната връзка между страните е било именно това по чл. 325 ал. 1, т. 9 от КТ. С въззивната жалба се оспорват така изведените правни и фактически изводи, обусловили отхвърлянето на иска по чл. 220 ал. 1 от КТ, като неправилни и необосновани. Поддържа се от въззивната стрА., че въз основа на обективния А.лиз на събраните по делото доказателства е ясно, че ответника работодател се е опитал да уволни работника на две различни основания, на база на които е предприел две различни процедури по прекратяване на процесния трудов договор с ищеца, сключен на 13.01.2020г. Първото основание, което работодателят е заявил пред органите на НАП с уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ, че прекратява този трудов договор на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ, считано от 23.04.2021г., което обстоятелство ответника отрича пред първоинстанционния съд тъй като поддържа пред РС •, че основанието на което е уволнил работника е по чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, за което бил издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с М. З.- поради невъзможност да изпълнява възложената му работа. По делото липсват доказателства както за осъществена процедура на уволнението по чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, както и за такава проведена по чл. 325, ал. 1 т. 9 от КТ, едно от които основания да е довело да валидното прекратяване на трудово правната връзка между страните. Оспорват се с въззивната жалба доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвоното решение- че ищецът е бил уволнен със Заповед от 26.04.2021г. по чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, като се поддържа че този извод се опровергава от доказателствата по делото. Сочи се с въззивната жалба, че от събраните доказателства пред РС • се установява, че със Заповед № 40 от 26.04.2021г. управителя на дружеството прекратява сключения между страните трудов договор на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, считано от 26.04.21г. Преди това е издал предхождаща друга Заповед № 19 от 24.04.2021г., с която е определил да се изплатят на работника обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, което се изплаща при прекратяване на трудов договор. Налице е разминаване от коя дата и на кое законово основание рабодателят е искал да прекрати трудовото правоотношение с М. З.. От друга стрА., поддържа се с въззивната жалба, че не е осъществен и пълният фактически състав за валидното прекратяване на безсрочния трудов договор на ищеца в процесния случай и на другото основание- по чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, поради липсата на предвидените в закона предпоставки за това: Липсва издаден писмен документ по чл. 335 ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор /заповед на управителя/ на посоченото основание, която де е била връчена на работника- М. З., както и молба на една от страните по трудовото правоотношение, отправена до другата за прекратяването на последното по взаимно съгласие, и взето отношение по нея. Основният довод изведен с въззивната жалба е че от събраните доказателства не се установява на кое от законовите основания- по чл. 335 ал.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните или по чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ- поради невъзможност на работника да изпълнява възложените му задължения, като пред РС • не е установено на кое законово основание е прекратено трудовото правоотношение. Жалбоподателят поддържа че в този случай следва да се приеме за недоказано и че трудовото правоотношение е прекратено на основание, което не изисква отправяне на едномесечно предизвестие от едната стрА. до другата. От това следва извода, че трудовото правоотношение е следвало да се прекрати при условията на чл. 220 ал. 1 от КТ с отправяне на предизвестие. По делото не се доказа, ответника да е отправил предизвестие до работника по чл. 220 ал. 1 от КТ, което неспазване да е заплатил. Ето защо иска следва да се приеме за доказан и основателен, а аргументите с които е отхвълен за неправилни. Поради изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени Решение № 252/21.07.2023г., постановено по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС • в обжалвА.та му част, и да постановите ново, с което да уважи предявения иск по чл. 220 ал. 1 от КТ като основателен и доказан. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, депозиран е такъв от „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото- адв. П. Й., като се изразява становище че същата е процесуално допустимо, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение от въззивния съд. Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба, че ответника по предявените искове не е изпълнил възложената му от състава на РС • доказателствена тежест, да установи с допустимите по ГПК доказателствени средства, че издадената Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, е била връчена на работника на 26.06.2021г., поради което първоинстанционният съд погрешно е приел в мотивите си към обжалвания съдебен акт, че следва да се приеме че трудовото правоотношение между страните е прекратено въз основа на Заповед № 40 от 26.04.2021г. на Управителят на дружеството ответник, като правното основание за неговото прекратяване е чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ. Възразява се с писмения отговор на жалбата от въззиваемата стрА., чрез адв. Й., че по делото от първоинстанционния съд, не е била възлагА. доказателствена тежест върху „ЗАХ Интернационал“ ЕООД- за доказване връчването на процесната заповед, тъй като Заповед № 40 от 26.04.2021г. не е била оспорена от ищеца. По делото няма данни същата да е оспорена по съдебен ред, въз основа на предявен пред съда иск по чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ, като в този смисъл няма данни и за оспорване от стрА. на ищеца на посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че от въззивната стрА. подаденото уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ се „приравнява“ на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Поддържа се, че трудовото правоотношение се прекратява със заповед на работодателя или при подадено предизвестие за прекратяване на правоотношението, с изтичане на срока на предизвестието. Излагат се доводи, че уведомяването по чл. 62 ал. 5 от КТ има уведомителна функция, като с това уведомление не се прекратява трудовото правоотношение. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че ищеца е разбрал за издадената Заповед № 40 от 26.04.2021г. на управителят на дружеството работодател- в деня на издаването и, тъй като е отказал да получи и подпише същата, който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели. Дори и да се приеме, че ищеца е разбрал за тази заповед на по- късен етап, било чрез справка от НАП, било чрез представянето на същата с отговора на исковата молба по делото пред РС •, то същият е следвало да направи оспорване на така издадената заповед, което ищецът не е сторил пред първата съдебна инстанция. Поддържа се от въззиваемата стрА., че няма оспорване нито на издадената Заповед № 40 от 26.04.2021г. от Управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, нито на посоченото в нея правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работника М. З.. С писмения отговор на въззивната жалба са наведени доводи, че първоинстанционния съд внимателно е А.лизирал събраните пред РС • доказателства, които е ценил съобразно действащата правна уредба и така правилно е стигнал до верните правни изводи- че прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде извършено писмено, поради което е приел че същото е извършено със Заповед № 40 от 26.04.2021г. и на основание чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ, поради което не се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие съгласно чл. 220 ал.1 от КТ. При изложените съображения иска се от въззивния съд да потвърди решението на РС • в обжалвА.та му част, като остави въззивната жалба без уважение. Претендират се разноските пред въззивната съдебна инстанция, въз основа на представен списък по чл. 80 от ГПК. ДепозирА. е по делото и частна жалба от жалбоподателят М. З., чрез пълномощника му адв. А. Б., срещу Определение № 808 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС •, с което съдът е отказал да уважи искане по чл. 248 от ГПК, по искане на ищеца, за изменение на Решение № 252/21, 07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС •, в частта му за разноските. Поддържа се че решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските е необосновано, тъй като не е съобразено с относимите обстоятелства по преценката на размера на разноските на страните. Поддържа се с частната жалба, че при определяне на разноските на страните, съдът е следвало да изчисли присъдените разноски за адвоката на ищеца и във връзка с предявения насрещен иск, тъй като макар че представеното пълномощно е само за представителство и защита по първоначално предявения иск, ищецът е бил представляван по делото и защитаван от пълномощника и по предявения насрещен иск, който е бил отхвърлен от съда като неоснователен. С писмен отговор на частната жалба, по реда на чл. 248 от ГПК, адв. Й. като пълномощник на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, изразява становище че частната жалба е допустима, но по съществото си неоснователна. Поддържа се че решението на РС • в частта му за разноските е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Поддържа се, че разноските направени от ищеца са единствено и само досежно предявените искове от М. З., тъй като от представеното пълномощно, не е направено искане за присъждане на разноски във връзка с депозирания от ответника насрещен иск. Предвид на изложеното, иска се от въззивният съд да остави частната жалба на М. З. срещу Определение № 808 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС •, без уважение. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК е намерил подадената въззивна жалба, както и депозирА.та частна жалба по реда на чл. 248 от ГПК, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирА. стрА. с правен интерес за това и насочени срещу съдебни актове, които по силата на изрични законови разпоредби, подлежат на инстанционен съдебен контрол. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни. Депозираните писмени отговори по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК и по чл. 248 ал. 3 от ГПК, са своевременно депозирани, от легитимирА. стрА. за отговор на въззивната жалба и на частната жалба, насочена срещу определение на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК е отказано изменение на постановеното решение на съда в частта му за разноските, като с оглед на тяхната форма и съдържание същите отговарят на изискванията на закона. Пред въззивният съд процесуалният представител на жалбоподателя- адв. Б., поддържа изцяло въззивната жалба, на основанията изложени в нея, като моли съда да отмени решението на РС • в обжалвА.та му част. По отношение на възржението с отговара на въззивната жалба, че Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД не е била оспорена от ищеца по делото пред първоинстанционния съд, излагат се доводи че няма как да бъде оспорена заповед, която не е била връчена на уволнения работник и той не я е виждал до момента на представянето и пред състава на РС •. Отделно поддържа се от пълномощникът на жалбоподателя в пледоариите при устните състезания, че веднага след като е научил за издадената заповед, с допълнителни доводи в първото по делото съдебно заседание, ищецът е оспорил че заповед № 40 от 26.04.21г. не му е връчвА. и той не е отказвал да я подпише. Пълномощникът на въззиваемото дружество- адв. Й., моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалваното първоинстанционно решение на РС •, като правилно и обосновано. Поддържа се, че правилно съставът на РС • е приел че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325 ал. 1, т. 9 от КТ, тъй като издадената Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, не е била оспорена от ищеца по делото. Излагат се доводи, че дори и същата да е стА.ли известна на уволнения работник- М. З., в хода на процеса пред РС •, същият е следвало чрез свой пълномощник по делото, да оспори заповедта за уволнение, а това не е сторено пред първоинстанционния съд. Поради това поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна иследва да бъде оставена без уважение. За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди и А.лизира събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно счетоводната експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа стрА. следното: Пред първоинстанционния съд/РС •/ са предявени от М. З., ЕГН ••• от •••, срещу „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ във вр. с чл. 245 ал. 2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 215 от КТ, както и иск с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ. Навадени са с исковата молба от жалбоподателя- ищец пред първоинстанционния съд твърдения, че М. З. е бил в трудово правно отношение с въззиваемото дружество- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, възникнало въз основа на валиден Трудов договор от 13.01.2020г., като ищецът е престирал работната си сила на длъжността „шофьор- товарен автомобил“ и е извършвал международни превози на товари в страни членки на ЕС с товарни автомобили, собственост на ответника. Ищецът не оспорва че трудовото правоотношение между него и дружеството ответник е прекратено, но твърди че Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД не му е била връчвА. надлежно и той е научил че трудовия договор му договор е прекратен едностранно от стрА. на работодателя, считано от 24.04.2021г. от извършена от него справка в НАП. По делото пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове- за неизплатени след прекратяването на трудовото правоотношение две работни заплати за месеците януари и февруари 2021г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 2020г. е 2021г., иск за сумата от 6 905.63лв., съставляваща неизплатени от работодателя командировачни разходи, както и за неизплатено обезщетение на осн. чл. 220 от КТ, в размер на една брутна работна заплата- за неспазен от стрА. на работодателя срок на предизвестие, при едностранното прекратяване на договора с ищеца, ведно със законната лихва върху претендираните суми- от датата на подаване на ИМ до окончателното заплащане на дължимото. С писмен отговор на исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК, от ответната стрА.- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, чрез пълномощника адв. В. К. се поддържа че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325 от КТ/без предизвестие/, при условие на отказ от стрА. на работника М. З., да подпише връчената му заповед за уволнение- Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, което е удостоверено с подписите на свидетели на отказа. Оспорва се твърдението на ищеца че е научил за прекратяването на трудовото правоотношение след справка в ТД на НАП, тъй като същата е направена едва на 01.02.2022г., а до този момент е налице бездействие от стрА. на работника, тъй като същият не се е явявал на работа за изпълнение на трудовите му задължения. Оспорват се предявените искове за заплащане на незаплатени от работодателя суми и обезщетения, както по основание, така и по размер. С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК, предявен е от работодателят- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, срещу работника М. З., ЕГН •••, иска за причинени имуществени вреди, в размер на 7 457.58лв., в резултат на повреди по товарен автомобил с рег. № Е 24 90 МН, настъпили по вина на шофьора М. З., заради ПТП, реализирано на 03.02.2021г. в Кралство Дания, ведно със законната лихва върху претендирА.та главница, считано от датата на подаване на насрещната искова молба, до окончателното изплащане на дължимото. Пред първоинстанционния съд са представени от страните и приобщени по делото писмени доказателства, допуснати са гласни доказателства и са изслушани показанията на свидетели. Пред въззивния съд не са събирани доказателства. С обжалваното Решение № 252/21, 07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС •, първоинстанционният съд е уважил частично предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ във вр. с чл. 245 ал. 2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 215 от КТ, като е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 220 ал.1 от КТ, както и предявения насрещен иск от „ЗАХ Интернационал“ ЕООД срещу М. З., ЕГН •••, с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Видно от мотивите към постановения съдебен акт, за да отхвърли предявения иск за заплащане за обезещетение в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение, поради неспазване на срока за предизвестие, съдът е приел че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ, доколкото както сключването на трудовия договор, така и неговото прекратяване следва да бъде извършено в писмена форма/чл. 325 ал.1 КТ/. Отделно изложени са доводи от състава на РС •, че по делото няма данни работникът да е оспорил по надлежния ред/по чл. 344 от КТ/ нито самото уволнение, нито основанието на което е било прекратено трудовото правоотношение между страните по делото. След като уволнението е извършено на основание, за което според закона не се дължи предизвестие, то съдът е приел че иска за заплащане на обезщетение за неспазване на срока за предизвестие е неоснователен и е отхвърлил същия, като пред въззивната съдебна инстанция първоинстанционното решение се обжалва именно в тази му част. За да се произнесе по основателността на жалбата, в рамките на наведените от жалбоподателя оплаквания, въззивният съд А.лизира събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства и като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа стрА. следното: С доклада си по делото /чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК/, първоинстанционният съд въз основа на становищата на страните е приел за установено и за ненуждаещи се от доказване като безспорни следните факти: че за времето от 13.01.2020г. до 26.04.2021г., ищецът М. З. и дружеството ответник- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, са се намирали в трудово правоотношение, основано на валиден Трудов договор от 13.01.2020г., като ищецът е имал качеството на служител, заемащ длъжността „шофьор- товарен автомобил“, а вторият- на работодател. От приетия като писмено доказателство Трудов договор от 13.01.2020г. се установява, че размерът на основното месечно брутно трудово възнаграждение на служителя М. З., е в размер на 3 510лв. Процесният трудов договор е подписан от страните и същият не е оспорен от никой от тях, поради което съдът дава вяра на обективираните в него изявления /чл. 180 ГПК/. Правилно първоинстанционният съд е приел за достоверно писмено доказателство относно размера на уговореното между страните месечно брутно трудово възнаграждение сумата посочена в трудовия договор от 13.01.2020г., тъй като същият е подписан и от двете страни по делото, поради което следва да се приеме за определящ относно размера на трудовото възнаграждение /чл. 62 ал. 1, във вр. с чл. 66 ал. 1 т. 7 КТ/. Първоинстанционният съд правилно не е ценил в тази насока като надеждни доказателства представените от ответника трудов договор с № 10/13.01.2020г. и допълнително споразумение с № 15/04.01.2021г. към него, според които размерът на основното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било 610 лв., а от 04.01.2021г.- 650 лв., тъй като тези два документа не са подписани за служителя М. З., поради което не могат да бъдат надеждно доказателство за действително уговореното между страните месечно брутно трудово възнаграждение. Според приетата като писмено доказателство от първоинстанционния съд- Заповед № 40/26.04.2021г., издадена от законния представител на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, трудовият договор с ищеца М. З. е бил прекратен на основание чл. 325 ал. 1, т. 9 КТ- „поради невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа“, считано от датата на заповедта- 26.04.2021г. Пред първоинстанционния съд, по искане на ищцовата стрА. е била изискА. писмена справка от Директора на ТД на НАП- гр. София, Офис •, видно от която ответникът работодател- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, чрез свой служител е декларирал прекратяването на трудовото правоотношение със служителя М. З., подавайки уведомление по чл. 62 ал. 5 КТ до НАП, в което е отразил, че прекратителното основание е чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ - „по взаимно съгласие на страните“. Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел- В. И., който е кум на М. З.. В показанията си свидетелят сочи, че на 26.04.2021г. той е бил заедно с ищеца и друг шофьор на фирмата, при управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, в офиса с гр. •. Свидетелят не влязъл с тях, а остА.л да чака отвън. Свидетелят чул че вътре стА.ла разправия. След това М. З. излязъл изнервен и споделил с него, че парите не са му били изплатени и че шафа му дал да подпише някакви документи, без да ги чете, но той отказал да ги подпише. Разбрал обаче от кумеца си, че М. З. няма повече да работи във фирмата. Свидетелят Х. Н. е разпитан пред РС • по искане на неговия работодател, като същият към този момен е работел във фирмата на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, на длъжността „диспечер“. Свидетелят в показанията си пред първоинстанционния съд потвърждава че ищеца е работел във фирмата като „шофьор- товарен автомобил“ и той знае ча трудовия му договор е прекратен през м.04.2021г., тъй като същият не изпълнявал съвестно задълженията си. От друга стрА. трябвало да се върне на работа в чужбина, а освен това М. З. предявил към работодателя си претенции за неизплатени парични суми- 1500евро, които съставлявали частично неизплатени трудови възнаграждения и командировачни разходи, но свидетелят твърди че управителят на фирмата е изплатил всичко на ищеца. Свидетелят не знае правното основание на което е прекратен трудовия договор с ищеца- М. З.. Пред РС • е била допусната и назначена съдебно- икономическа експертиза, като от приетото и неоспорено от страните писмено заключение на експерта се установява, че в счетоводството на ответника- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, не е било начислявано обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор, но размерът на такова обезщетение, при основно месечно възнаграждение от 3 510лв., следва да бъде именно за такъв размер, в случай че съдът уважи иска като основателен. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съда извежда следните доводи от правна стрА.: В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на ОС • счита, че същото е постановено в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родово и местна подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред. Обжалваното съдебно решение е постановено по редовна искова молба и въз основа на предявени процесуално допустими искове, които правилно са квалифицирани като обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ във вр. с чл. 242 от КТ, чл. 224 от КТ, чл. 215 от КТ и чл. 220 ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от изложените в жалбата основания. В този смисъл въззивната инстанция извършва конктрол за правилност и съответствие с материалния закон на фактическите и правни констатации, само въз основа на оплакванията изведени с въззивната жалба. На инстанционна проверка подлежи законосъобразността единствено на атакуваните процесуални действия и обосноваността само на оспорените с жалбата фактически констатации и правни доводи на първоинстанционния съд. В съответствие с ограниченията на чл. 269, пр. II от ГПК, предметния обхват на въззивната дейност по настоящото дело е ограничен от обжалването на първоинстаницонното решение само в частта му в която предявения иск по чл. 220 ал.1 от КТ е отхвърлен като неоснователен, като в правомощията на настоящия съдебен състав е самостоятелната преценка на събраните доказателства, във връзка с оплакването с въззивната жалба че трудовото правоотношение с ищеца М. З., е прекратено от Управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД едностранно и на правно основание, различно от посоченото в Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД. За уважаването на предявения иск по чл. 220 ал.1 от КТ като основателен, в хипотезиса на цитирА.та законова норма, изрично е предвидено кумулативното наличие от обективна стрА. на следните предпоставки: 1. Наличието на валидно трудово правоотношение между страните; 2. Прекратяването на трудовото правоотношение от работодателят, въз основа на предоставеното му от закона потестативно право, на правно основание за което в КТ изрично е предвидено като условие- прекратяването на трудовото правоотношение след отправено предизвестие; 3. Работодателят да упражни правото си на уволнение, като прекрати трудовото правоотношение без да спази срока на предизвестието по чл. 326 ал. 2 от КТ. Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, основано на сключен между тях Трудов договор от 13.01.2020г., което същото не е било прекракретено на някое от предвидените в закона правни основания, преди издаването на процесната Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД. Не е спорно между страните и обстоятелството, че трудовото правоотношение, съществуващо между тях, е било прекратено в края на м. 04.2021г., след което служителят М. З. е преустановил да престира работната си сила и да изпълнява трудовите си задължения, а от работодателят му не са му поставяни нови задачи за извършване на международен превоз на товари, с товарен автомобил собственост на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД. Спорен между страните по делото е за правното основание на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, тъй като не са представени по делото доказателства от стрА. на работодателят- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, да е отправяно до служителя- М. З., писмено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор с фирмата, поради което въззивният съд нъмира че доказА. по делото е и другата обективна предпоставка, предвидени в чл. 220 ал.1 от КТ- Управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД е прекратил трудовото правоотношение на М. З., без да спазва срока за предизвестие по чл. 326 ал. 2 от КТ, поради което основен по делото е спорния въпрос- на какво основание е прекратен трудовия договор и дали за това основание се предвижда по закон изпращането на предизвестие от работодотеля до служителя във връзка с извършеното уволнение. Защитната позиция на работодателят по делото, застъпена с отговора на ИМ е че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т. 9 от КТ- поради невъзможност на работника да изпълнява възложените му задължения, за което основание съгласно чл. 325 ал. 1 от КТ, не се предвижда отправяне на писмено предизвестие от работодателят до служителя. Ищецът с ИМ пред първоинстанционния съд поддържа, без да оспорна прекратяването на трудовото правоотношение, че процесната заповед № 40 от 26.04.21г. не му е връчвА. надлежно от неговия работодател и той не я е подписвал при условията на отказ, както се твърди с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК. От ищцовата стрА. се твърди че трудовото правоотношение е прекратено от работодателят едностранно, без да се сочи на какво правно основание е стА.ло това. Въззивният съд въз основа на становището на пълномощниците на страните и събраните пред РС • писмени и гласни доказателства намира за безспорно доказано по делото, че трудовото правоотношение между М. З. и „ЗАХ Интернационал“ ЕООД е прекратено, считано от 23.04.2021г., след като от една стрА. това обстоятелство не се оспорва от страните, а не е спорно че след тази дата служителят М. З. не се е явявал на работа за да изпълнява трудовите си задължения, а не бил търсен за това и от неговия работодател. Допълнително основание за въззивния съд да приеме факта на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е и приетата като писмено доказателство справка за подадено уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ, подадена от работодателят до НАП. Видно е от съдържанието на исковата молба, че ищецът М. З. не е оспорил извършеното уволнение, считано от 24.04.2021г., като същият не е оспорил и представената от ответника пред първоинстанционния съд Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, като твърди че същата не му е била надлежно връчена от работодателя, дори при условията на отказ. Именно на база прекратяване на трудовия договор ищецът е заявил, че ответникът- работодател е остА.л задължен да му заплати посочените в исковата молба суми за трудово възнаграждение и командировачни пари, както и е предявил исковата си претенция за заплащане на обезщетения за неползван платен годишен отпуск/чл. 224 ал.1 от КТ/ и за неспазен срок на предизвестие/чл. 220 ал. 1 от КТ/. Прекратяването на трудовото правоотношение между страните е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за предявяването на иск за обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ, тъй като е задължително условие за изплащането на такова обезщетение. Действително от събраните пред РС • писмени и гласни доказателства, не се установява по категоричен и безспорен начин правното основание на извършеното уволнение. Не са наведени пред РС • убедителни гласни доказателства, че процесната Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, е била надлежно връчена на служителя М. З. на 26.04.2021г., при условията на отказ. Свидетелката на отказа М. П. не е била доведена пред съда за разпит, а свидетелят Х. Н. в показанията си не потвърждава факта на връчване на заповедта и отказ от стрА. на служителя М. З. да я подпише. Не се доказва чрез представените по делото писмени доказателства посоченото основание за извършеното уволнение- чл. 325 ал.1 т. 1 от КТ, в изпратеното уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ от работодателят до НАП. За прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между служителя и работодателя, предвидена е в КТ специална процедура при предвидени императивни изисквания на закона- отправяне на изрична писмена молба за това от служителя, подписА. от него, която следва да е достигнала и приета от работодателя. Изрично писмено волеизявление от работодателят до служителя, отправено в 7 дневен срок от получаване на покА.та, с което недвусмислено да е изразено съгласието за прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, след което изрична заповед на работодателят за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т. 1 от КТ, която да бъде подписА. от страните по прекратеното трудово правоотношение. Въззивният състав на ОС • намира, че при липса на установяване по несъмнен начин на основанието на което е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото и при липса на оспорване от стрА. на ищеца и поддържане от ищцовата стрА. както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд че трудовото правоотношение е прекратено, работодателят е освободен от задължението да доказва основанието за извършеното уволнение. Процесуалната тежест да докаже основанието на което трудовото правоотношение е прекратено е върху ищеца по делото, кото по делото не е извършено успешно доказване на този правно релевантен факт въз основа на представените пред РС • писмени и гласни доказателства. Предявеният иск по чл. 220 ал.1 от КТ е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се установява и доказва от събраните доказателства в тяхната съвкупност, че прекратяването на трудовото правоотношение между М. З. и „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, е извършено на правно основание, за които изрично е предвидено в КТ отправянето на писмено предизвестие от работодателят до работника. След като не се доказва че работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение е бил задължен да отправи писмено предизвестие по реда и сроковете на чл. 326 от КТ, то същят не дължи заплащане на обезщетение за неспазване на срока за предизвестие, съобразно разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ. Поради изложените съображения от фактическа и правна стрА. и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на първоинстнационния съд в обжалвА. му част, следва да бъде потвърдено, макар и поради различни правни съображения. Съобразно разпоредбата на чл. 359 от КТ, производството по трудови дела за работниците и служителите е безплатно, като същите не заплащат държавни такси във връзка с предявените от тях искове, в случай че същите бъдат отхвърлени от съда като неоснователни, същите остават за сметка на държавата. Следва с оглед на изхода от делото пред въззивната инстанция, да бъде осъден въззивника- М. З., ЕГН •••, да заплати на въззиваемото дружество- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, сумата 700.00лв., за сторените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно представените Договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, съдът