Решение № 698 от 5.3.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 14310/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на Е. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. П. № • срещу И. у. - В., ЕИК 000083619, седалище и адрес на управление: гр. В., бул. К. Б. I № •, с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 13666, 00 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно трудово възнаграждение дължимо за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г. вкл., както и сумата от 2731, 47 лв. (след допуснато увеличение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 13666, 00 лв. за периода 01.11.2019 г. - 26.10.2022 г.; сумата от 126, 06 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни, както и сумата от 8, 40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 126, 06 лв. за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г.; сумата от 2455, 49 лв., представляваща брутно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 и т. 3 от КТ, както и сумата от 164, 38 лв. (след допуснато увеличение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2455, 49 лв. за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.10.2022 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба ищцата чрез адв. В. Д. поддържа, че по силата на трудов договор № • г. и допълнителни споразумения от • г. е изпълнявала в ответното висше учебно заведение длъжността „Главен асистент“, с място на работа: Катедра „ИУТ“, на осем часов работен ден, при основно месечно възнаграждение в размер на 1536, 00 лв. и допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер за придобита степен „доктор” в размер на 560, 00 лв., за допълнително натоварване на преподаватели в размер на 40, 00 лв. и за трудов стаж и професионален опит в размер на 1, 6 % за всяка година действителен трудов стаж. Поддържа, че през октомври 2019 г. работодателят предложил, а тя отказала да подпише допълнително споразумение, в което трудовото възнаграждение било намалено, както следва: 1411, 00 лв. индивидуална основна работна заплата, формирана от начална работна заплата от 830, 00 лв. и от възнаграждение при планова учебна натовареност за уч. 2019/2020 г. - 170 % от 581, 00 лв., а допълнителното възнаграждение за степен „доктор“ било намалено на 400, 00 лв. Излага, че отказала да подпише и второ допълнително споразумение от февруари 2020г., съгласно което трудовото възнаграждение също било намалено, както следва: основна работна заплата - 830, 00 лв. и допълнителни възнаграждения от 581, 00 лв. за планова учебна натовареност над 100 % за учебната 2019/2020 г. - 70 %, а за степен „доктор” 400, 00 лв. Сочи, че отказала да подпише още четири споразумения до януари 2022 г., отново поради намаляване на трудовото възнаграждение. Излага, че независимо, че не ги подписала, то било намалено в периода от октомври 2019 г. до януари 2022 г., в сравнение с договореното с допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. и така работодателят едностранно изменил трудовото правоотношение по недопустим начин. Относно дължимото допълнително трудово възнаграждение за „трудов стаж и професионален опит“ сочи, че в резултат на промени във ВПОРЗ от 12.02.2020 г. и 18.01.2022 г., работодателят не ѝ изплатил сумата от 672, 75 лв., представляваща разликата между сумата на дължимите ДТВ за „трудов стаж и професионален опит" и за „допълнително натоварване - преподаватели“ и сумата на начислените в резултат на промените ДТВ за „трудов стаж и професионален опит“ и „индивидуално възнаграждение от постоянен характер“. Поддържа, че върху визираната сума се дължи лихва за забава считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.11.2019 г. до 27.10.2022 г., в общ размер от 123, 98 лв. Излага, че неплатената част от основното трудово възнаграждение за периода м. 10.2019 г. - м.01.2022 г. вкл. е 9241, 25 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава от 1949, 89 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 26.10.2022 г. Поддържа, че неплатената част от допълнително трудово възнаграждение за научна степен „доктор“ за периода м.02.2020 г. - м.01.2022 г. вкл. възлиза на 3752, 00 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава от 653, 89 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 26.10.2022 г. Сочи се, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 8 работни дни за 2021 г. е изплатено в размер на 856, 10 лв., който е по-малък от дължимият съобразно споразумението от 16.01.2019 г., поради което е налице неизплатен остатък от 126, 06 лв., който е следвало да бъде изплатен до края на февруари 2022 г., след което ответникът изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава от 8, 40 лв. за периода 01.03.2022 - 27.10.2022 г. Ищцата твърди, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №• г. на ректора на основание чл. 327, ал. 1. т. 3 от КТ, въз основа на нейно писмено уведомление вх. № • г., поради едностранно намаляване на уговореното трудово възнаграждение, както и поради неизпълнение от страна на работодателя на други задължения: неосигурен достъп до работното място - при възлагане на дистанционен изпит на студенти в съботен ден и заключена сграда на работното място; неизпълнени задължения при възлагане на работа от разстояние/дистанционна работа - не са уговорени въпросите, свързани с необходимото техническо оборудване; задълженията и разходите по поддръжката му, ремонта и замяната му с ново; разходите за необходимите устройства за комуникация като интернет свързаност, и други. Излага, че като преподавател, на който са възложени учебни занятия лекции и упражнения, както и изпити при неприсъствен електронно базиран учебен процес от началото на извънредната епидемична обстановка и извънредно положение в страната, не и е предлагано и не е сключено допълнително споразумение по чл. 120б, ал. 2 от КТ с работодателя, уреждащо въпросите за задълженията му при възлагане на работа от разстояние. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 120б, ал. 2 от КТ възлагането на работа от разстояние трябва да се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в. ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2. На следващо място сочи, че предоставените от работодателя стари компютри не са могли да бъдат използвани при неприсъственото електронно обучение, наред с което не получила заявеният нов, което наложило ищцата да закупи нов преносим компютър с лични средства специално за провеждане на изпита по дисциплина „Финансов мениджмънт в търговията“.Поддържа, че не е искано и давано нейно съгласие за използване на лично оборудване за служебни цели - обучение на студенти. Излага, че на 15.01.2022 г. били извършвани СМР в жилищната сграда, в която живее, поради което поискала да отиде в университета за да проведен изпит, н о сградата на университета била затворена, включително дворната врата, поради което работодателят не предоставил за изпита сграда и интернет връзка, а ищцата за своя сметка да провела изпита навреме. Работодателят не осигурявал и балансирана учебна натовареност на ищцата през двата учебни семестъра на всяка учебна година, тъй като общата ѝ годишна планова учебна натовареност била възлагана преобладаващо само в един учебен семестър, при което се струпвали едновременно до 7-8 учебни дисциплини, а учебният график включвал лекции и упражнения от 7: 30 ч. до 19: 00 ч. с обедна почивка само от 30 минути и без заплащане на извънреден труд, което се отразявало негативно на нейното здравословно състояние. Излага и че през летен семестър на учебната 2020/2021 г. съгласно разписание за учебно натоварване от Отдел „Учебна дейност и студенти”, по вина на работодателя полагала труд дванадесет поредни дни без почивка без осигурена необходимата минималната междуседмична почивка от 48 часа при петдневна работна седмица, в нарушение на чл. 153, ал.1 от КТ. Сочи, че такъв график ѝ бил изпратен и за летен семестър на учебната 2021/2022 г. във форма на обучение „ДО“. Поради всичко изложено се сочи, че ищцата прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, за което ѝ се дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 2455, 49 лв. и мораторна лихва върху него от 163, 70 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г. Поддържа, че преди прекратяване на трудовия договор е изпълнила всички трудови задължения, включително учебната натовареност през зимния семестър на учебната 2021/2022 г. Претендира се и законната лихва върху всички главници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. у. - В. е подал писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва, че трудовото възнаграждение на ищцата е намалено. Излага се, че от 01.01.2018г. до 01.01.2021 г. основната работна заплата за заеманата от ищцата длъжност „главен асистент, висше училище“ е 830, 00 лв., а след 01.01.2021 г. е в 1411, 00 лв. за 100% планова учебна натовареност, която ежегодно се обсъжда и гласува първо от катедрения съвет на катедра „Икономика и управление на търговията и услугите“, а след това се одобрява от факултетния съвет на факултет „Стопански“ в съответствие с чл.26, ал.8, т.7 от ЗВО. Поддържа се, че размерът на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за всеки преподавател се определя от решенията на факултетния съвет, които са задължителни за изпълнение, както и от Вътрешните правила за организация на работната заплата. Излага се, че от януари 2018 г. до октомври 2019 г. основната работна заплата за длъжността получавана за 100 % планова учебна натовареност, на основание чл. 9, ал.1 и ал.3 от Наредба за определяне заетостта на преподавателите и формиране на работната заплата е изписвана заедно с възнаграждението за изпълнението на планова учебна натовареност над 100% до 185% и върху тази сума е начислявано допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит. Твърди се, че с решение по протокол номер 3 от 26.09.2019г. на Академичния съвет на И. - В. е приет нов Правилник за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата, съгласно който от октомври 2019 г. е намален максималния праг, до който се заплаща плановата учебна натовареност на 170% (от които 150% аудиторна заетост и 20% извънаудиторна заетост), без това намаление да се отразява на основната заплата. Поддържа се, че съгласно новите ВПОРЗ в ИУ-Варна от месец февруари 2020 г. размерът за допълнително възнаграждение за ОНС „доктор“ е намален от 510, 00 лв. на 400, 00 лв., а през декември 2020 г. с Правилата било утвърдено намаляване на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1.6 % на 1.3 % в резултат на споразумение № Д01 -335/25.11.2020 г. подписано между КТ „Подкрепа“, КНСБ, МОН и Съвета на ректорите, което намаление е компенсирано с друг вид допълнително възнаграждение от постоянен характер. Излага се, че за учебните 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. ищцата е работила при планова учебна натовареност от 185% (150 % аудиторна заетост и 35% извънаудиторна заетост) и получавала основна заплата за тази натовареност. Поддържа се, че за учебната 2019/2020г. и 2020/2021 г. ищцата е изпълнила планираната учебна натовареност от 170 % и е получила възнаграждение за изпълнението на планирания норматив от часове аудиторна и извънаудиторна заетост. Поддържа се, че в изпълнение на задължителни предписания на ДИТ-Варна от месец март 2020 г. са подготвени нови допълнителни споразумения за целия академичен състав, в които възнаграждението за планова учебна натовареност от 100 % до 170% е посочено като допълнително възнаграждение, като с цел запазване на брутните трудови възнаграждения на всички членове на академичния състав във ВПОРЗ е регламентирано допълнително възнаграждение с наименование „за индивидуално възнаграждение от постоянен характер“. Излага се, че за процесния период няма незаплатен положен труд от ищцата, а напротив, към 17.01.2022 г., когато едностранно е прекратен трудовия договор ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в пълен размер на база годишен норматив, от който е изпълнила едва 23.53%, но ѝ е заплатено за 100 % планова учебна натовареност. Сочи се, че допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. се отнася само за учебната 2018/2019 г. и удостоверява увеличаване на размера на допълнителното възнаграждение за степен „доктор“ от 01.01.2019 г. съобразно повишаване на минималната работна заплата в страната, но с него не е приет нов размер на основната работна заплата. Излага се, че изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ от 856, 10 лв. за 8 работни дни е изчислено въз основа на брутно трудово възнаграждение от 2140, 26 лв. при основна работна заплата от 1411, 00 лв. и планова учебна натовареност от 100%, които са равни на 170% преди 01.01.2021 г., поради което не е налице неизплатен остатък и няма правно основание да се изчислява въз основа на брутно трудово възнаграждение, получавано за учебната 2018/2019 г. Сочи, че преминаването към електронно базиран учебен процес не означава преминаване на работа от разстояние по смисъла на КТ, като същият се провежда по електронен път през специална уеб базирана платформа, но неприсъствената форма е за студентите и докторантите. Излага се, че достъпът на преподавателите до работното място в гр. В., бул. „К.Б. I“ №• не е ограничаван, като се заключва единствено голямата портална врата откъм булевард „Цар Освободител“, а другата врата е отключена през всички дни, като на портала в учебен корпус 1 има дежурен пропускател 24 часа. Сочи се, че при своевременно уведомяване на служителите от обслужващото звено ЦИПНИКТ е било възможно провеждане на изпит на 15.01.2022 г. и в тестовия център на университета, за което е генериран тест по заявка на ищцата. Излага се, че на ищцата е предоставен служебен преносим компютър, който при повреда се обслужва от служители на отдел КИОС, като няма данни тя да го е предоставяла за ремонт или друго обслужване. Поддържа се, че при нужда от уеб-камера или от преносим компютър или друга техника за провеждане на занятие, такива се получават такива от сектор АВТОС. Излага се, че ищцата не е получила нов лаптоп, защото не е била приключила обществената поръчка за компютри. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В о.с.з. ищцата се явява лично, представлява се и от процесуалния си представител адв. В. Д., чрез която поддържа изразената позиция по спора и оспорва отговора на исковата молба. В о.с.з. ответникът се представлява от ст. юрк. В. К., чрез която поддържа изразената позиция по спора и оспорва отговора на исковата молба. И двете страни доразвиват доводите си подробно в депозираните писмени бележки. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна: Няма спор между страните, а и видно от представения двустранно подписан трудов договор № • г. между ищцата и ответното висше учебно заведение И. у. - В. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което същата е заела длъжността „асистент“ при катедра „ИУТ“, а впоследствие „главен асистент“ като е постъпила на работа на 10.01.2008 г., при уговорено пълно работно време с продължителност 8: 00 ч. за смяната. Като доказателства по делото е приета и длъжностна характеристика на асистент Е. Н. Г. от 27.10.2009 г., и характеристика от 29.10.2011 г., подписана от ищцата, при установено ненормирано работно време и трудова заетост регламентирана по график, както и такава без дата (л. 220), видно от която режимът на работното време е с променливи граници, про което трудовата заетост се регламентира от графика на учебния процес. Като доказателства по делото са приети и множество допълнителни двустранно подписани споразумения към трудовия договор от 2008 г., последното от които от 16.01.2019 г., видно от което ищцата е заемала длъжността „главен асистент, висше училище“, безсрочно, при договорена основна заплата в размер на 1536, 00 лв. и допълнителни възнаграждения - за образователно-научна степен „доктор“ – 560, 00 лв., за допълнително натоварване – 40, 00 лв. и за трудов стаж и професионален опит в размер на 1, 6 % за всяка година трудов страж, считано от 01.01.2019 г. Договорено е работното време да е пълно и с продължителност на работния ден 8 часа, както и прериодичност на изплащането на трудовото възнаграждение авансово и окончателно в текущия месец. Представени са по делото и множество неподписани допълнителни споразумения към трудовия договор на ищцата, като съгласно представеното на л. 44, в които считано от 01.10.2019 г., се предвижда тя да получава заплата формирана от следните компоненти: по споразумението от 01.10.2019 г. - основно възнаграждение, включващо индивидуална основна работна заплата в размер на 1411, 00 лв., от които 830, 00 лв. начална работна заплата и 581, 00 лв. възнаграждение при планова учебна натовареност за учебната 2019/2020 г. - 170 %, както и допълнителни възнаграждения за „доктор“ – 400, 00 лв. и 40, 00 лв. за допълнително натоварване – преподаватели. По споразумението от 01.03.2020 г. (л. 45) основната заплата е 830, 00 лв., при допълнителни възнаграждения: 581, 00 лв. за планова учебна натовареност над 100 % за учебната 2019/2020 г. – 70 %, за трудов стаж и професионален опит 1, 6 % за всяка година – 146, 08 лв., за образователна научна степен „доктор“ – 400, 00 лв., за индивидуално възнаграждение от постоянен характер – 142, 26 лв. Представени са и допълнителни споразумения (л. 148 и 168) с посочена индивидуална работна заплата при ПУН 100% за уч. 2021/2022 г. – 1411, 00 лв., доп. възн. за трудов стаж и професионален опит от 238, 46 лв., за научна степен „доктор“ – 400, 00 лв, за индивидуално възнаграждение от 90, 80 лв., както и такова със срок учебната 2020/2021 г., с което считано от 01.01.2021 г. е предложена индивидуална работна заплата за 2020/2021 г. – 1411, 00 лв., доп. възн. за трудов стаж и професионален опит - 220, 12 лв., за научна степен „доктор“ – 400, 00 лв., за индивидуално възнаграждение - 90, 80 лв. (л. 273). В друго неподписано споразумение № • г. (л. 221) със срок от края на учебната 2020/2021 г. е посочена индивидуална работна заплата за 2020/2021 г. – 1411, 00 лв., доп. възн. за трудов стаж и професионален опит от 220, 12 лв., за научна степен „доктор“ – 400, 00 лв, за индивидуално възнаграждение - 90, 80 лв. По делото са представени съставени от ответника типови неподписани фишове за изплатени на ищцата месечни възнаграждения включително за процесния период м.10.2019 г. - м.01.2022 г. (л. 13-26), както и справка за изплатените месечни възнаграждения на ищцата за периода м.09.2019 г. – м.01.2022 г. Видно от щатни длъжностни разписания на университета, в сила от 01.11.2019 г. (л.478), 01.12.2019 г. (л. 128), 01.01.2020 г. (л. 736), 01.01.2021 г. (л. 274), 15.06.2021 г. (л. 222), 15.04.2021 г. (л. 249), предвидената основна работна заплата за заеманата от ищцата длъжност „главен асистент“ варира между 830, 00 лв. и 1411, 00 лв. в хронологичен порядък. Съгласно извадка от електронна кореспонденция от 01.07.2021 г. и писмо изх. № • г. до Е. Г. от ректора на ИУ, на ищцата е предложено прекратяване на ТПО на основание чл. 331, ал.1 и ал.2 от КТ срещу обезщетение в размер на четирикратното последно получено брутно трудово възнаграждение. С констативни протоколи от вх. № № •• г., комисия при работодателя е удостоверила, че в работно време ищцата не е намерена в сградата на университета, а нейният телефон е бил изключен, при общ интервал на проверките от приблизително двадесет минути. Ищцата е представила уведомление до ответника за прекратяване на безсрочен трудов договор по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ с вх. № • г., както и последваща Заповед № • г. на ректора, в мотивите на която е прието, че макар да не са налице сочените от ищцата предпоставки на чл. 327, ал.1, т. 3 от КТ, то на основание трайната съдебна практика трудовият договор е прекратен от момента на получаване на писменото изявление, като е наредено изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от осем дни за 2021 г. в размер на 856, 10 лв. Съгласно представената извадка на страница от трудовата книжка на ищцата (л. 67), като основание за прекратяване на ТПО работодателят е вписал чл. 327, ал.1, т.3 от КТ. Представени са Вътрешни правила за организация на работната заплата, утвърдени на 01.06.2015 г., а с решение на Академичния съвет на И.-В. по протокол № • г. (л. 533) е приета актуализация на Правилата. Същите са представени по делото (л. 534-538) и чл.3, ал.2 от тях предвижда, че за преподавателите в И.-В. се прилага система на работната заплата, която зависи от изпълнението на норматив за учебната дейност съгласно Наредба за определяне заетостта на преподавателите и формиране на работната заплата, приета от Академичния съвет. В чл. 6, ал.2, т.2а Правилата предвиждат основните работни заплати за преподавателския състав да се отчитат съобразно преподавателската заетост за учебната година и да са съобразени с изискваният на чл.4 от НОСРЗ. Съгласно чл.8, ал.4, индивидуалната работна заплата на преподавателите се намалява/увеличава пропорционално на планираната и фактическата индивидуална заетост, съобразно утвърдения норматив за съответната учебна година. В чл.10, ал.1 от същите е посочено, че брутните месечни заплати на преподавателите, служителите и работниците, работещи по трудово правоотношение включват индивидуална основна работна заплата; възнаграждение над нея, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения; възнаграждение при престой или поради производствена необходимост; възнаграждение за платен годишен отпуск и други допълнителни възнаграждения съгласно КТ или други нормативни актове. Представени са и последващи Вътрешни правила за организация на работната заплата (л.27-33, л 409-415) приети съгласно Протокол №• г. на заседание на Академичния състав от 10.02.2020 г. (намялване на разходи за работна заплата) (л. 416), в чл.8 от които е предвидено, че основната работна заплата за длъжността „главен асистент“ е в размер на трудовото възнаграждение за съответната длъжност, предвидено в длъжностното разписание. Основната работна заплата се договоря при 100% планова учебна натовареност в ОКС „бакалавър“ определена по нормативи, утвърдени със заповед на ректора. В чл.11 е предвидено допълнително възнаграждение за работещите по трудово правоотношение на длъжност „главен асистент“ за планова учебна натовареност над 100 % (но не повече от 70 %). Съгласно препис-извлечение от протокол № • г., (л.286) АС на И.-В. е приел нови промени във Вътрешните правила за организация на работната заплата на университета утвърдени от ректора на 18.12.2020 г. (л. 34-42, л. 277-285), а предходните са отменени. Съгласно представения Протокол № • г., Академичният съвет на И. у. - В. е приел пакет от мерки за стабилизиране на финансовото състояние и балансиране на бюдежта на университета и утвърдил промени в структурата и длъжностното разписание и Правилника за определяне натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата (л. 515-516). В чл.7, ал. 1 от Правилника е предвидено, че работната заплата на преподавателите при учебна натовареност 100% е в размер на началното трудово възнаграждение, а съгласно чл. 7, ал. 3, когато плановата учебна натовареност е в границите 100-170% спрямо нормативната, началната заплата също се увеличава за всеки преизпълнен процент, но не повече от 70 %, като до 20 % от максималната натовареност може да бъде изпълнена от извънаудиторна натовареност по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 2 от Правилника. В § 1 от ЗР на Правилника е прието, че приемането му отменя Наредбата за определяне заетостта на преподавателите и формиране на работната заплата (л. 559-561). Приети са справки-заявки о т катедра „Икономика и управление на търговията“ за изучавани дисциплини по преподаватели ОКС: „Бакалавър“ дистанционно и редовно обучение за летен семестър на учебната 2019/2020 г. (л. 542 – 553), за дистанционно обучение за учебната 2020/2021 г. зимен и летен семестър (л.201-205) и за редовно летен семестър за учебната 2020/2021 г. (л. 354-366), за редовно обучение зимен и летен семестър за учебна 2021/2022 г. (л. 206-214). Съгласно представените преписи от Протоколи № • г. (л. 523), № • г. (л.344), №• г. (л. 188) от заседания на факултетния съвет на факултет „Стопански“, е приета индивидуалната натовареност на нехабилитираните преподаватели за учебната 2019/2020 г., сътоветно 2020/2021 г. и натовареността на неахабилитираните преподаватели да четат лекции и провеждат изпити за 2021/2022 г., включително за ищцата. Съгласно представения препис-извлечение от Протокол № • г. от заседание на катедрения съвет на катедра „Икономика и управление на търговията“ е приета планова учебна натовареност за учебната 2020/2021 г. С Протокол № • г. от заседание на Ректорски съвет на И.-В., е приет норматив за натовареност на преподаватели, считано от 2020/2021 г. от редуцирани аудиторни часове в упражнения от 300 ч. за академичен и преподавателски състав с часове за ОКС „Бакалавър“. Представен е препис-извлечение от протокол № • г. от заседание на факултет „Стопански", с който е утвърдена натовареност на нехабилитираните и хоноруваните преподаватели през летен семестър на уч. 2019/2020 г., включително за ищцата. Съгласно представения препис-извлечение от протокол №• г. (л. 529) катедреният съвет на катедра „Икономика и управление на търговията“ е приел планова аудиторна и извънаудиторна натовареност на катедра за учебната 2019/2020 г., индивидалната заетост на преподавателите за зимен и летен семестър и натоварването на хонорувани и нхабилитивани преподаватели. Съгласно протоколи № • г. от заседание на катедрения съвет на катедра „ИУТ“ е приета планова натовареност за учебната 2021/2021 г. и натоварването на нехабилитирани преподаватели за четене на лекции и провеждане на изпити за летен и зимен семестър 2021/2022 г.(л. 217). Със Заповед №•5 г. и Заповед № • г. на ректора на ИУ-Варна е определен норматив на натовареност на преподаватели считано от учебната 2015/2016 г., съответно 2019/2020 г. от 280, респективно 300 редуцирани аудиторни часове в упражнения за изпълняваната от ищцата длъжност. На л. 255 е приложен Протокол № • г. от проведено заседание на Академичния съвет на И. у. - В., на което е приет Правилник за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав в И. у. – В. (л. 259 – 267), както и нормативи за годишна учебна натовареност за членове на академичния състав с часове в ОКС „Бакалавър“ от 450 аудиторна и 60 извънаудиторна заетост, одобрени със З аповед № • г. (л.255) на ректора на ИУ – Варна. Съгласно Планова натовареност от 22.06.2021 г. на преподавателите катедра „Икономика и управление на търговията и услугите“ за учебната 2021/2022 г., ищцата е с предвидена обща учебна заетост от 510 за 100 % изпълнение (л. 200). На л. 158 е приета справка индивидуален-план за ищцата за ОКС „Бакалавър“ за учебната 2021/2022 г. с предвидена аудиторна заетост от 450 часа и извънаудиторна 60. Съгласно справки-прогнози (л. 567, 484, 338, 170) за плановата учебна натовареност на преподавателите за учебните 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., за ищцата е предвидена аудиторна и извънаудиторна заетост от 525 часа при 175 %, съответно 510 часа при 170 % и 510 часа при 100 %. Съгласно справка – прогноза (л. 134) за плановата учебна натовареност на преподавателите за учебната 2021/2022 г. към 28.02.2022 г., за ищцата е предвидена аудиторна и извънаудиторна заетост общо 510 часа при 100 %, а е констатирано 23, 53 % изпълнение. Съгласно представените сведения (л. 518-519, 340 -341) за общата отчетна натовареност на преподавателите в редуцирани часове с % на изпълнение за учебната 2018/2019 г. и учебната 2019/2020 г. на катедра „Икономика и управление на търговията“ ищцата има 555 часа, съответно 525 часа аудиторна и извънаудиторна заетост при план от 185 %, съответно 175 %. Съгласно • сведение (л. 171) за общата отчетна натовареност на преподавателите обобщена за учебната 2020/2021 г. в редуцирани часове от дата 13.08.2021 г., ищцата има 544 часа аудиторна и извънаудиторна заетост. Съгласно сведение за общата отчетна натовареност на преподавателите зимен семестър за учебната 2020/2021 г. в редуцирани часове от 17.03.2021 г., (л. 268 – 269) ищцата има 60 часа извънаудиторна и 450 аудиторна заетост. Представени са подписани и от ищцата справки индивидуален план и отчет за ОКС „бакалавър" за летен и зимен семестър на учебната 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. (л. 540, 556, 379, 459, 248, 272). Представена е и неподписана от ищцата поради прекратяване на ТПО справка индивидуален план и отчет ОКС „бакалавър“ з а учебната 2021/2022 г. (л. 135). Представена е справка а учебното разписание на ищцата за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. (л. 132-133). Видно от справки за учебното разписание за учебните 2020/2021 г. и 2021/2022 г. (л. 58-59) за натоварването на ищцата по семестри, тя е имала насрочени занятия включително през почивни дни, събота и неделя. Като доказателства по делото са приети разпечатки от е-поща на катедра ИУТ с разписанията за зимен/летен семестър 2019 г. – 2021 г. за ОКС „бакалавър" ДО и РО и за 2019/2020 г. за ОКС „магистър”. Като доказателства по делото са приети и следните документи: Подсистема планиране и отчитане натовареността на преподавателите, Правила за устройството и дейността на Академичния съвет на ИУ – Варна (л. 738), Споразумение ДО •г., сключено между Съвета на ректорите на висши училища национално представените синдикати и МОН (л. 830) и Правила за усъвършенстване и актуализиране на учебната документация, приети с решение по Протокол № • г. от заседание АС па ИУ-Варна на • г. (л. 851), съгласно чл. 24, ал.1 от които учебната натовареност на преподавателите се определя на база приети нормативи от АС и Правилник за определяне натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата. Като доказателства по делото са приети множество писмени доказателства, включително официални документи от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна/ИА „Главна инспекция по труда“, съдържащи данни за извършени проверки в периода 2019 г. – 2021 г. в Икономически университет – Варна по сигнали на ищцата и други служители, при които са констатирани нарушения на трудовото законодателство, включително от вида на твърдяните от страната и в настоящия процес, както и че на ответника са дадени предписания за тяхното отстраняване и са наложени принудителни административни мерки. Съгласно представените от ответника документи, включително приемо-предавателна разписка на последната срещу подпис е предоставен служебен лаптоп марка „Леново“ на 12.11.2013 г., както и че през 2021 г. университетът е обявил обществена поръчка по ЗОП за закупуване на компютри, а впоследствие същата е прекратена. От свързаната и неоспорена от ответника имейл-кореспонденция се установява и че най-късно на 15.06.2021 г. ищцата е заявила нов служебен компютър пред работодателя поради неизправности на стария, както и че към 16.12.2021 г. е отправила запитване към университета дали при липсата на нови служебно компютри могат да инсталират операционна система и друг софтуер на лично закупения от нея. Като доказателства по делото са приети множество писмени документи – заповеди на ректора издадени в периода 27.02.2020 г. - 03.11.2021 г., вътрешно-организационни актове с характера на правилници, инструктажи и пр., ел. кореспонденция, информационни материали и др., свързани с действието на територията на университета на обявените противоепидемиологични мерки във връзка с пандемията от Ковид 19, както и с възлагането на служителите и на академичния състав на университета да спазва реда за тяхното изпълнение. Съгласно извадка от електронна поща от 22.12.2021 г. ищцата е направила нова заявка до Тестов център при ИУ з а провеждане на изпит на 15.01.2022 г., а съобразно справка за редовна изпитна сесия 2022 преподаватели график (л. 55-56), за 15.01.2022 г. е насрочен изпит по дисциплина „Финансов мениджмънт в търговията“ в зала „т.център“ от 13: 00 ч. до 14: 00 ч. По реда на чл. 176 от ГПК са изслушани обясненията на ищцата по делото. Оспорва да е работила при планова учебна натовареност от 170 % за учебните 2019/2020 г. и 2020/2021 г., като сочи, че не е подписвала споразумение за планова учебна натовареност, а е заемала длъжността при ответника за неопределено време, на 8 часов работен ден и е изпълнявала норматив. На въпроса дали е изпълнила и отчела предвидения норматив за 2019/2020 г., 2020/2021 г., за което е получила възнаграждение, съответстващо на изпълнена 170% планова учебна натовареност, ищцата сочи, че няма задължение да отчита, а да изпълнява учебен график, възложен от Учебен отдел, от който е отработила всички работни дни, съгласно договорения 8 часов работен ден при повременна система на работа. Оспорва, че при планирана учебна натовареност е 100 % за учебната 2021/2022 г. към 17.01.2022 г. е изпилнили изпълнени 23.53 %, тъй като възложеният с учебния график труд, като отработени дни, е изпълнен. По делото от ответника са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на водените свидетели П. П. П. и М. П. П. Първата свидетелка сочи, че понастоящем е заместник-директор в Център за нови информационни и комуникационни технологии при университета, като отговаря за технологичното и софтуерно обезпечавание на провеждането на електронните изпити. Излага, че при присъствен учебен процес изпитите се провеждат на място в Тестовия център, а през епидемиологичната обстановка дистанционно и отдалечено чрез електронно базиран процес в система „Тестов център“ и „Уеб стюдънт“ за студентите. За да се проведе изпит заявява необходимостта в „Тестов център“, където му се създава уникален профил за щатни преподаватели и титуляри на дисциплините. Преподавателят създава база с тестови въпроси по дисциплината, след което в нея се провеждат изпити. Преподавателят подава заявка към администратор за генериране на тест/изпит с параметрите необходими за провеждането му. След като бъде генериран изпита от администратор той се вижда в профилите на студентите и на преподавателите в система „Тестов център“, а при настъпване на датата за изпита по учебен график преподавателят влиза във виртуална класна стая, в която проверява студентите. Те от своя страна също влизат в такава зала и в своя профил в „Уеб стюдънт“, където виждат изпита, който се стартира на обявения за това час. Свидетелят сочи, че за влизане в преподавателския профил и виртуалната класна стая, както и за провеждане на изпит е достатъчно само наличие на компютър и връзка с интернет, като в обявения час системата показва бутон за стартиране на изпита, което студентите могат да направят независимо дали преподавателят е във виртуалната класна стая. Свидетелката излага, че стандартно изпитите се провеждат през седмицата, а в съботни дни единствено такива за дистанционно и задочно обучение, съгласно процедурата за провеждане на електронни изпити в система „Тестов център“, част от системата за управление на качеството на ИУ – Варна. Поддържа, че в конкретен съботен ден не са получавали обаждане или молба от ищцата за съдействие и информация във връзка с технически проблем с изпит. Свидетелката сочи, че от октомври 2021 г. има заповед на ректора за преустановяване на присъствени учебни занятия. Излага, че в учебния или изпитния график за изпитната сесия е обявено кой изпит къде се провежда, като в този период всички изпити били отдалечено. Поддържа, че нейният отдел не отговаря за това дали след преустановяване на присъствени занятия на ищцата е предоставен компютър със заплатен интернет, като този в университета не е прекъсвал. Втората свидетелка сочи, че работи в ИУ – В. от 2008 г., от 2015 г. като ръководител отдел „Учебна дейност и студенти“, участващ в техническото обслужване на процеса по планиране и отчитане на натовареността на преподавателите, което се извършва от катедрите посредством. университетската информационна система модул „натоварване на преподаватели“. Излага, че планирането на натовареността съставлява разпределение на часовете за лекции и упражнения между преподавателите от академичния състав на съответната катедра, които се разглеждат и приемат на катедрено заседание. Сочи, че натоварването се внася за разглеждане и приемане на факултетния съвет и след решението на факултетния съвет се предава на сектор „Учебна дейност“, а финализирането на процеса по планиране става с издаване на „справка прогноза“, която представлява основание за формиране на изпълнение на работната заплата и се предава към отдел „Човешни ресурси“, като се подписва от ръководител отдел „Учебна дейност и студенти“, зам.-ректор по „Учебна дейност и акредитация“ и ръководителя на катедрата. Сочи, че когато разбрала, че ще свидетелства за натовареността на ищцата проверила в системата какво е било натоварването в предходните години. Излага, че нормативът от часове представлява минималната заетост в часове упражнения, която се определя от академичния съвет и е достатъчното условие за получаване на трудовото възнаграждение, като представлява сбора от аудиторни часове и извън аудиторни часове. Свидетелката сочи, че максимално допустимата планова натовареност през 2019/2020 г. и 2020/2021г. до месец януари 2021 г..е 170 %, когато с решение на академичния съвет плановата аудиторна натовареност става 450 часа плюс 60 часа извън аудиторна натовареност и общата планова натовареност станала 100 %, като 60-те часа, които не са реално отработени астрономически, а условно приравнени въз основа на вътрешни актове от различни видове часове извън аудиторни дейности, преподавателят трябва да изпълнява в рамките на 8 часов работен ден за 12 месеца в годината. Излага, че има преподавател с решение на ТЕЛК, който е проявил желание в определени години плановата му натовареност да е под 100%, поради коеот работи при процента изчислен за планова натовареност и по-ниско времетраене на работното време. Свидетелката сочи, че преподавателите са назначени на 8 часов работен ден. Излага, че част от 60-те часа извънаудиторни дейности на годишна база са подготовка за лекции, упражнения, като това е минимумът от часове от извънаудиторни дейности, които трябва преподавателя да изпълни, за да получава трудовото си възнаграждение. Свидетелката сочи, че нейният отдел подготвя графика за лекции и провеждане на изпити от дистанционна форма на обучение, като графиците се изработват чрез информационната система и се оповестяват по електронен път, а след изготвяне се изпращат на преподавателите от катедрата и чрез инспектора „Учебна работа“ по катедри се довеждат до знанието на всеки от тях. Излага, че графикът на учебния процес се приема от академичен съвет, а след предаване на графика по преподаватели има тестов период в който могат да върнат обратна връзка към сектор „Учебна дейност“, след което се оповестява автоматично чрез интернет на сайта на университета. Излага, че правомощията на академичния съвет са описани в правилника за дейността на ИУ – Варна. Към доказателствата по делото е прието заключението на ССчЕ, изготвено от вещото лице А. М., съгласно което разликата между основната работна заплата договоренa с допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. и изплатената сума по фишове възлиза на 9241, 25 лв. за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г., с дължимата лихва за забава върху тази главница в размер на 1952, 39 лв. за периода от 1-во число на следващия задължението месец до 26.10.2022 г. включително. Вещото лице е установило, че разликата между допълнителното възнаграждение за научно-образователна степен „доктор“ по споразумението от 16.01.2019 г. и изплатената сума по фишове възлиза на 3752, 00 лв. за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г., при лихва за забава върху за периода от 1-во число на следващия задължението месец, до 26.10.2022 г. включително в размер на 654, 84 лв. Съгласно експертизата разликата между сбора на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и допълнително натоварване по споразумението от 16.01.2019 г. и изплатената сума по фишовете възлиза на 672, 71 лв. за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г., при дължима лихва за забава върху главницата за периода от 1-во число на следващия задължението месец, до 26.10.2022 г. включително в размер на 124, 24 лв. Вещото лице е установило, че разликата между обезщетението за неизползван годишен отпуск в размер на 8 дни ПГО съобразно договореното със споразумението от 16.01.2019 г. и изплатеното възлиза на 126, 06 лв., при лихва за забава върху тази сума за периода от 01.03.2022 - 26.10.2022 в размер на 8, 40 лв. Експертизата сочи, че разликата между обезщетението в размер на една брутна заплата при прекратяване на трудовия договор по споразумението от 16.01.2019 г. и изплатената сума възлиза на 2455, 49 лв., при лихва за забава върху тази сума за 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г. в размер на 164, 38 лв. Вещото лице сочи, че начислените от работодателя месечни трудови възнаграждения за периода октомври 2019 г. - януари 2022 г. съответстват на изплатените. Констатира, че за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., начислените и изплатени трудови възнаграждения съответстват на плановата учебна натовареност, гласувана от катедрения съвет на катедра „Икономика и управление на търговията и услугите“ и утвърдена от факултетния съвет на факултет „Стопански“ за преподавателя съгласно справките-прогнози, сведенията за отчетна натовареност и индивидуалните отчети на преподавателя за съответната учебна година. Възнагражденията са определяни съобразно действащите вътрешни правила за организацията на работната заплата и правилници за натовареността на преподавателите и са заплащани за изпълнена планова учебна натовареност от 170 % (450 часа аудиторна и 60 часа извънаудиторна) до 01.01.2021 г., а от 01.01.2021 г. до края на учебната 2020/2021 г. основната работна заплата дължима за 100 % планова учебна натовареност е заплащана за изпълнение на норматив от 450 часа аудиторна и 60 часа извънаудиторна заетост. Излага се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение плановата учебна натовареност 2021/2022 г. е изпълнена само за зимен семестър, но изплатено възнаграждение на база годишната натовареност. Експертът сочи, че основната работна заплата на членовете на академичния състав, заемащи длъжността „главен асистент, висше училище“ съобразно утвърдените щатни/длъжностни разписания е 830, 00 лв. за учебните 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. до 01.01.2021 г., след което е 1411, 00 лв., както и за учебната 2021/2022 г., докато в допълнителното споразумение от 01.01.2018 г. е в размер на 1536, 00 лв. Вещото лице подробно е проследило редът за определяне на основната работна заплата и допълнителните възнаграждения в допълнителните споразумения към трудовия договор за периода октомври 2019 г. - януари 2022 г., при съобразяване с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и на следните вътрешни актове: чл. 9, ал.2 от Наредба за определяне заетостта на преподавателите и формиране на работната заплата (отм. 26.09.2019 г.); Вътрешни правила за организация на работната заплата от 06.06.2019 г.; чл.7, ал.1 и ал. 3 от Правилник за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата, приет на 26.09.2019 г.; Вътрешни правила за организация на работната заплата от 12.02.2020 г.; Вътрешни правила за организация на работната заплата от 18.12.2020 г.; Правилник за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав в Икономически университет-Варна, в сила от учебната 2021/2022 г. Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: По предявените искове с правно основание с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) наличие на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищцата трудово възнаграждение в претендирания размер; 2) че в процесния период ищцата реално е положила твърдения обем от труд при ответника; 3) падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размер на претенцията; 4) прекратяване на ТПО в хипотезата на чл. 327, ал.1, т. 3 от КТ поради промяна на трудовото възнаграждение и/или неизпълнение на следните задължения: неосигурен достъп до работното място при възлагане на дистанционен изпит на студенти в съботен ден и заключена сграда на работното място, неизпълнени задължения по сключване на допълнително споразумение по чл. 120б, ал. 2 от КТ с работодателя, уреждащо въпросите за задълженията му при възлагане на работа от разстояние/дистанционна работа, свързани с необходимото техническо оборудване, задълженията и разходите по поддръжката му, ремонта и замяната му с ново, разходите за необходимите устройства за комуникация като интернет свързаност; неискане и недаване на съгласие за използване на лично оборудване за служебни цели; небалансирана учебна натовареност през двата учебни семестъра на всяка учебна година; неспазване на седмична почивка при петдневна работна седмица по вина на работодателя, както и размера на обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ; 5) размера на полагаемия ПГО към момента на прекратяване на ТПО и на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ; 6) изпадането в забава на длъжника и размер на претендираните обезщетения за забава. По делото е обявено за безспорно, a и доказателствената съвкупност установява по еднопосочен начин, че до прекратяване на ТПО на • г. ищцата е заемала длъжността „главен асистент, висше училище“ в ответното висше учебно заведение по силата на трудов договор № • г., при последно подписано допълнително споразумение от 16.01.2019 г. Основният спор по иска с правно основание чл.128, т.1 от КТ за заплащане на остатъка от дължимото трудово възнаграждение за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г. е дали до прекратяване на ТПО, ответникът – работодател е бил напълно изправен по него във връзка с изпълнението на основното си насрещно задължение към служителя, а именно да му заплаща договореното трудово възнаграждение за положения от него труд. В тази връзка като доказателство по делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, когато съдът кредитира пълно, обективно и компетентно, и което сочи, че е налице разлика от 13665, 96 лв. между размера на основното и допълнителното трудово възнаграждения договорени по споразумението от 16.01.2019 г., и размера на изплатеното по фишове от работодателя, определен съобразно приетите от него впоследствие вътрешни актове и решения на колективни органи. Именно в този смисъл е и основното правоизключващо възражение на ответника, че предвид спецификата на преподавателската работа във висше учебно заведение свързана с планова натовареност и изпълнение на норматив часове, в процесния период релевантно за размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения на ищцата не е било последното подписано споразумение с нея, а приетите впоследствие Вътрешните правила за организация на работната заплата, Правилника за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата и Правилника за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав и размерите на основните работни заплати в длъжностните разписания. В тази връзка съгласно чл.19, ал.1 вр. ал. 3 и чл. 21, ал.1 от Закона за висшето образование (ЗВО) действително висшите училища се ползват с академично самоуправление, което им позволява да уреждат дейността и устройството си в собствени правилници. Наред с това нормата чл.37 от ЗВО предоставя изрично възможността на всяко висше училище да регламентира с правилници всички въпроси касаещи устройството и дейността му, обема и вида на учебните и другите задължения и условията за тяхното изпълнение и други, които не са уредени в закона. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 2 и, ал. 3 от ЗВО, в съответствие с принципа на академичната автономия, висшето училище има право в правилник да определя и работното време на членовете на академичния състав, обема и вида на учебните и другите им задължения, условията за тяхното изпълнение, както и да поставя и други допълнителни условия или изисквания. Следователно приетите от висшето училище вътрешни актове в процесния период м.10.2019 г. - м.01.2022 г., с който се установяват правила и нормативи за формиране, планиране и отчитане на общата нормативна заетост на академичния състав са вътрешни актове със задължително по отношение на академичната му общност действие. Доколкото обаче същите не съставляват нормативен източник на право, тяхното правно действие на първо място е субективно ограничено само в рамките на съответната академична общност. На следващо място, макар тези особени вътрешни актове на учебни заведения да са задължителни за колективите им, същите могат да организират различните аспекти на учебната и научна дейност, само съобразно първичната правна уредба, съдържаща се в закона, в който смисъл са и мотивите на Решение № 11/05.10.2010 г. по к.д. № 13/2010 г. на Конституционният съд. В обобщение вътрешните актове на висшите училища могат да създават специфични изисквания по всички въпроси имащи отношение към тяхната вътрешна организация и дейност, стига те да не противоречат на задължителната сила на източник на правото от по- горна степен, с който вече са били отрегулирани, каквито биха се явили относимите нормативни актове. В тази връзка спорната материя относно реда на формиране размера на трудовото възнаграждение на ищцата е регулирана на първо време с нормите на чл. 15, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и чл. 48, ал.1, т.1 вр. чл. 54, ал. 1 от ЗВО, сочещи, че длъжностите на членовете от академичния състав се заемат по трудов договор за неопределено време, като препращащата норма на чл. 59 от ЗВО предвижда, че за неуредените в ЗВО въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 92 от ЗВО правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет, какъвто обаче е приет само за част от процесния период, а именнно Постановление № • г., с което считано от 01.01.2021 г. се въвежда по императивен начин единствено минимална месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност от 1300, 00 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец. От горното следва обобщеният извод, че в процесния период м.10.2019 г. - м.01.2022 г. ответното висше учебно заведение е разполагало с принципната възможност да приема вътрешни актове със задължително за академичния състав, респ. за ищцата, съдържание, включително относно правилата за формиране на нейното трудово възнаграждение по компоненти и размери (основната работна заплата и допълнителни възнаграждения), но само в случай, че повеленото от ненормативните актове не колидира с вече фиксираните между страните параметри на ТПО съобразно действащата нормативна уредба уреждаща тези отношения, която в случая се явяват ЗВО, КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В случая материята регулираща размера на трудовото възнаграждение се урежда на първо време от императивите норми на чл. 66, ал.1, ал.7 и ал. 8 от КТ, които задължават страните по ТПО да договорят като задължителен реквизит на трудовия договор размера или механизма на определяне на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и продължителността на работния ден или седмица. Съгласно чл. 5 от НСОРЗ размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в КТД и/или от страните по ТПО и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието., а съгласно чл. 6, ал.1, т.1 и т.2 допълнителните трудови възнаграждения са определените с Наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително или договорените с индивидуален и/или с КТД, които се изплащат според договорените условия. Видно от съдържанието на последното сключено допълнително споразумение между ищцата и университета от 16.01.2019 г., същите изрично са договорили помежду си с индивидуалния ТД съобразно предвидената в чл. 5 и чл. 6 от НСОРЗ възможност, че работодателят ще заплаща от 01.01.2019 г. авансово и окончателно основно месечно трудово възнаграждение от 1536, 00 лв. и допълнителни възнаграждения с постоянен характер за степен „доктор“ – 560, 00 лв., за ТСПО - 1, 6 % и за допълнително натоварване преподаватели – 40, 00 лв., срещу задължението на служителя да престира своя труд при осем часов работен ден и петдневна работна седмица. Така постигнатите договрки между страните съдът намира, че кореспондират на нормативните изисквания на КТ и НСОРЗ относно задължителното минимално съдържание на трудовия договор и начина на изписване на договореното трудово възнаграждение и продължителност на работното време, поради което съдът намира, че със споразумението от 16.01.2019 г. страните по ТПО валидно са били обвързани от законосъобразно договорения размер на основното възнаграждение по смисъла на чл.66, ал.1, т.7 от КТ вр. чл. 3, ал.1 от Наредбата, допълнителните възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 66, ал.1, т.7 от КТ вр. чл. 3, ал.2 вр. чл. 11, ал.1, т.1, чл. 12, ал.1 и чл. 15, ал.2 от Наредбата, дължими при продължителност на работното време по чл. 136, ал.1 и ал.3 от КТ – осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица и подневно отчитане на работното време по чл. 142, ал.1 по КТ. На следващо място не е спорно, че за процесния период м.10.2019 г. - м.01.2022 г. ищцата е престирала спрямо работодателя своя труд в договорения вид, обем и качество. Тук е мястото да се посочи, че ищцата не е била заета на ненормиран работен ден, противно на посоченото в приложените длъжностни характеристики, а при договорената в споразумението от 16.01.2019 г. нормална продължителност на работния ден – осем часа при петдневна работна седмица. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че всяка учебна година работодателят утвърждава въз основа на вътрешните си процедури конкретен планов норматив за академичния състав, включително за ищцата, изразен в планови учебни часове аудиторна и извънаудиторна заетост. Такъв начин на планиране на работния процес е единствено проявление на признатото на университета със ЗВО право да организира и отчете работното време на преподавателите съобразно спецификата на полагания от тях академичен труд, но не и да променя продължителността на установеното работно време в индивидуалните им договори, било то в посока на неговото намаляване или увеличване. Поради това независимо от утвърденото чрез актове на частна администрация цифрово или процентно изражение на часовете аудиторна и извънаудиторна заетост (над 100 %), разпределени на ищцата за всяка учебна година, при всички положения техният астрономически сбор следва да кореспондира на 100 % с продължителността на работното време от осем часа при петдневна работна седмица, договорена в споразумението от 16.01.2019 г., съобразно императивните норми чл. 136, ал.1 и ал.3 от КТ. Всъщност задължение на работодателя е не само да не надвишата така договорената нормална продължителност на работното време, но и да осигури на всеки преподавател брой учебни часове, не по – малко от разписаните за съответната длъжност като минимална норма, съответстваща на осемчасов работден ден при петдневна работна седмица, в изпълнение на задължението си по чл. 127, ал.1 от КТ да осигури на служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение. Поради това ако този минумум не е бил осигурен по вина на работодателя в процесния период, то на основание чл. 266, ал.1 от КТ на служителя отново щеше да се дължи уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. В обобщение независмо от начина, по който през годините работодателят е дефинирал едностранно и лексикално непрецизно както във вътрешните си актове, така и в неподписаните от ищцата допълнителни споразумения, плановата годишна учебна натовареност на ищцата, тя винаги е съставлявала норматив за 100 % изпълнение на трудовата норма, задължително приравнен на осемчасов работден ден за петдневна работна седмица и на практика изразява общата нормативна заетост на преподавателите във ВУЗ. Оформянето от работодателя на част от плановата натовареност през годините като наднормативна и в проценти над 100 % (между 100 % - 170 % и 185 % и т.н.) съставлява еквилибристичен и незаконосъобразен подход, целящ фактическо редуциране на основното и допълнителните възнаграждения, което добре се илюстрира и от признанието на ответника, че планова учебна натовареност от 100% след 01.01.2021 г., всъщност е равна на 170 % преди това. Не съществува обаче законово или договорно основание, а и житейска логика, да се планира годишна норма на дължимия от служителя труд, който излиза извън рамките на максимално договорената продължителност на работното време, именно поради което плановата учебна дейност е общ задължителен норматив и не може да бъде плаваща величина над или под 100 %. Следователно покриването му е достатъчното условие за получаване в пълен размер на договореното основно трудово възнаграждение и допълнителните с постоянен характер, от вида на процесните. В случай, че приетият за годината норматив от учебни часове е бил фактически надвишен, положеният в повече отчтен труд следва да се изплати като извънреден, но такъв не се претендира. Същевременно по делото самият ответник е потвърдил с отговора на исковата молба, че за учебните 2019/2020 г. и 2020/2021 г. ищцата е изпълнила предвидената за нея планова годишна учебна натовареност. Неизгодният за ответника правнорелевантен факт, че за учебните 2019/2020 г. и 2020/2021 г. служителят е изпълнявал в пълен обем гласуваната от самия работодател планова учебна натовареност, последният е признал и извънсъдебно, по конклудентен, но несъмнен начин, както съобразно изявленията в протокол № 11/18.06.2021 г. от заседание на Катедра „Икономика и управление на търговията“ (л. 217), на което изрично член на катедрения съвет е дал становище, че ищцата изпълнява учебната си аудиторна заетост, така и от изходящите от самия работодател сведения за общата отчетна натовареност на преподавателите и разписаните от него справки индивидуален план и отчет з а учебните 2019/2020 г. и 2020/2021 г., свидетелстващи за изпълнение от ищцата кореспондиращо на 100 % от заложения норматив за академична заетост. Вярно е, че за учебната 2021/2022 г. ищцата не е подписала справка отчет, а справката – прогноза от работодателя за учебната 2021/2022 г. сочи, че към 28.02.2022 г. за ищцата е констатирано само 23, 53 % изпълнение на плановата аудиторна и извънаудиторна заетост от 60 часа аудиторна и 60 часа извънаудиторна заетост при планувана общо 510 часа за 100 %, от които 60 аудиторна за зимен и 390 часа за летен семестър и общо 60 часа извънаудиторна заетост. Установения формално процент изпълнение обаче логически кореспондира напълно на факта, че ТПО е прекратено още считано от 18.01.2022 г., т.е. още преди края през зимният семестър, като собствено работодателят е отразил, че към този момент нормативът за аудиторна заетост за зимият семестър и извънаудиторната са били изцяло покрити от ищцата. Предвид прекратяване на ТПО пък е било фактически невъзможно ищцата да покрие и норматива от 390 часа, който самият работодател е утвърдил изцяло в рамките на последващия летен семестър и същите са преразпределни на други преподаватели, видно от спраквата. Че ищцата е изпълнила гласуваната за нея планова учебна натовареност за целия процесен период, включително съразмерно за учебната 2021/2022 г., се установява и от заключението на ССчЕ, което сочи, че начислените и изплатени трудови възнаграждения на ищцата съответстват на гласуваната и утвърдена от самия работодател планова учебна натовареност за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., съгласно справките- прогнози, сведенията за отчетна натовареност и индивидуалните отчети. Изводът на вещото лице не е оспорен от ответника, който въпреки липсата на пречки от процесуално или друго естество не е и формулирал искане за назначаване на повторна тройна експертиза, която евентуално да опровергае изводите на първоначалната. В обобщение, заключението на ССчЕ, извънсъдебното и съдебното поведение на ответника и подавляващата част от приложените писмени доказателства по делото в съвкупност установяват по несъмнен за съда начин, че в процесният период ищцата е реализирала в рамките на норматива гласуваните от работодателя часове учебна аудиторна и изъвнаудиторна дейност, на което е кореспондирало задължението на работодателя да заплаща в пълен размер договореното основно трудово възнаграждение и дпълнителните с постоянен характер. За пълнота следва да се посочи, че на практика по делото не е и налице същинско възражение на ответника, че ищцата не е отработила договорения минимален обем от труд за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г., както и за 2021/2022 г. Същевременно заключението на ССчЕ по категоричен начин сочи, че размерът на изплащаното месечно трудово възнаграждение като сбор на основа работна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер в процесния период м.10.2019 г. - м.01.2022 г. е по-нисък от договорената в последния подписан от страните анекс от 16.01.2019 г. твърда обща база на трудовото възнаграждение от 2136, 00 лв., защото е определен съобразно приетите междувременно вътрешни актове и решения на колективни органи на висшето училище. С оглед съществуващата императивна забрана на чл. 118, ал.1 от КТ страните да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, така констатираната фактическа промяна в размера на изплащаните на ищцата основна работна заплата и допълнителнивъзнаграждения с постоянен характер, в посока тяхното намаляване, би била допустима само по писмено взаимно съгласие на страните съобразно императивната норма чл. 119 от КТ уреждаща общата хипотеза на изменение на трудов договор, а такова съгласие не е било постигнато видно от множеството неподписани допълнителни споразумения, които работодателя е изготвил, съответно предложил на ищцата в периода след 16.01.2019 г. Не е налице и предвиденото в чл. 118, ал.1, предл.второ от КТ изключение, съгласно което едностранната промяна в съдържанието на ТПО е допустима в случаите и по реда, установени в закона, доколкото КТ не урежда хипотези, при които вътрешните решения или правила на работодателя да имат правната сила на нов юридически факт способен да дерогира и преуреди параметрите на завареното облигационно правоотношение, досежно задължителните елементи на индивидуалния трудов договор, съответстващи на правилата на КТ и НСОРЗ, в посока поставяне на служителя в по-неблагоприятно положение посредством намаляване на трудовото му възнаграждение. Tака констатираната колизия между по-ниския размер начислен и изплатен съобразно повеленото от вътрешните актове на университета и и по-високия изчителен по договреното на 16.01.2019 г. съобразно нормативните актове, e единствената хипотеза, в която университетът е длъжен да търпи ограничение на академичната си автономия, която винаги следва да бъде осъществявана в съответствие със законите на страната. Всъщност налице е забрана изводима по аргумент за обратното на чл. 118, ал.3 от КТ за едностранно намаляване на възнаграждението от работодателя. А, че политиката на учебното заведение от 2019 г. е целяла фактически да постигне намаляване на работните заплати в университета се установява и от текста на протокола от заседанието на Академичния съвет от 26.09.2019 г., в който ректорът, че заплатите в университета са най-високи в България, а резултатите не, поради което директно са предложени и гласувани мерки за редуциране на отделните възнаграждения на академичния състав. Намаляването е потвърдено изрично и от последвалите изявления на други членове на съвета, както отнсно точните суми, с които са редуцирани заплатите за отделните длъжности и по отделните им компоненти, така и за приблизителната сума, която универститетът ще спести от намалението, а именно 1200000, 00 лв. Съгласно текста на протокола от заседание на АС от 10.02.2020 г. заложената редукция в бюджета за 2019 г. е изпълнена, а в бюджета за 2020 г. е заложена нова такава за работна заплата от 890794, 00 лв., както и за хонорари и обезщетения от 67849, 00 лв. Доколкото фактческото намаление на договорената със споразумението основна работна заплата от 1536, 00 лв., работодателят е постигнал като по административен път е преобразувал част от този размер в допълнително възнаграждение за натовареност между 100 % - 170 % и т.н., видно от хронологията на приетите в относимия период вътрешни актове, кореспондиращи на тази в изписването на трудовите възнаграждения в неподписаните споразумения, то налице е нарушение и на императивната забрана на чл. 4, ал.2 от НСОРЗ да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания. Забраната работодателя да определя едностранно размера на компонент от трудовото възнаграждение, който е с постоянен характер, каквито са основата работна заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер от вида на процесните се извежда и от съдебната практика - Решение № 176/10.01.2019 г. по гр.д. № 3658/2017 г. на ВКС, IV г.о., съгласно която съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи, или не, и евентуално в какъв размер, определено допълнително възнаграждение, само когато то не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение и касае наднормативна заетост, какъвто настоящия случай обаче не е. В обобщение съдът приема, че след като ищцата е отработила за периодa м.10.2019 г. - м.01.2022 г. договореното пълно работно време при петневна работна седмица на осемчасов работен ден, то ответникът не е разполагал с годно правно основание, още по- малко ненормативно, да не изпълнява в пълен обем основното си насрещно задължение по ТПО, а именно да изплаща последно договорените при спазване нормите на ЗВО, КТ и НСОРЗ размери на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – тези по споразумението от 16.01.2019 г. В тази връзка неоснователно е и възражението на ответника за неприложимост на допълнителното споразумение от 16.01.2019 г., като касаещо учебна година предхождаща процесния период, доколкото в него изрично е посочено, че е безсрочно, т.е. не се отнася за конкретна учебна година. Респективно по делото се установи твърдяното необосновано едностранно намаляване на трудовото възнаграждение на ищцата, извършено от работодателя в нарушение на забраните по чл.118, ал.3 от КТ и чл. 119 от КТ и чл. 4, ал.2 от НСОРЗ. Следователно искът за заплащане на разликата формирана между начисления и изплатен по фиш от работодателя размер на трудовото възнаграждение за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г. и този който се е дължал в действителност на ищцата под формата на договорената считано от 01.01.2019 г. твърда месечна база от общо 2136, 00 лв. и съответен % ТСПО, се явява основателен. Същият следва да се уважи до установената от заключението на ССчЕ сума на разликата от 13665, 96 лв. и да се отхвърли като неоснователен за горницата до пълния претендиран размер от 13666, 00 лв. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Съобразно нормата на чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на правоотношението на основание чл. 327, ал. 1 т. 3 от КТ, при безсрочно трудово правоотношение работодателят дължи на или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. По делото не е спорно прекратяването на съществуващото ТПО между страните считано от 18.01.2022 г., като спорът се концентрира около въпроса за правното основание за това, доколкото с отговора на исковата молба работодателят изрично оспорва да е променял размера на трудовото възнаграждение на ищцата, както и да не изпълнил допълнителните твърдения за собствената си неизправност по облигационна връзка. Доколкото по-горе в мотивите си съдът изрично достигна до извод, че за целият процесен период м.10.2019 г. - м.01.2022 г. работодателят е намалил едностранно възнаграждението на ищцата, то налице е твърдяното от последната нарушение по чл. 327, ал.1, т.3, предл.първо от КТ. Същото не е инцидентно, извършвано е умишлено и в дълъг период от време – повече от две години, а финансовото изражение на вредите настъпили в патримониума на ищцата от неправомерното поведение на работодателя, ведно с лихвите, възлиза на приблизително 27 бр. усреднени минимални работни заплати за процесния период. Следователно съдът приема, че интензитетът на нарушението по чл. 327, ал.1, т.3, предл.първо от КТ е такъв, че ищцата е разполагала със субективното преобразуващо право да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му чрез писмено уведомление от 17.01.2022 г., респективно на основание чл. 221, ал. 1 от КТ се дължи едномесечно брутно трудово възнаграждение като обезщетение и искът се явява доказан по основание. Установи се от заключението на вещото лице, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 2455, 49 лв., поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло. За пълнота следва да се посочи, че по делото не са установяват останалите основания наведени от ищцата за прекратяване на ТПО без предизвестие. Така недоказани останаха твърденията за неосигурен достъп до работното място при възлагане на дистанционен изпит на студенти в съботен ден – 15.01.2022 г., тъй като видно от представените писмени доказателства ищцата собствено е направила заявка за дистационен изпит за тази дата, поради което за работодателят не е съществувало и задължение за осигуряване физически достъп до сградата на университета, като не бяха представени и доказателства годни да установят тезата на ищцата за обективна невъзможност да проведе изпита дистанционно от сградата, в която живее, поради извършвани в нея строителни дейности. Относно следващите две твърдяни нарушения - неизпълнени задължения на работодателя по сключване на допълнително споразумение п о чл. 120б, ал. 2 от КТ уреждащо задълженията му при възлагане на работа от разстояние/дистанционна работа свързани с необходимото техническо оборудване, разходите свързани с това и т.н. и неискане и недаване на съгласие за използване на лично оборудване за служебни цели, съдът намира, че дори да отговарят на обективната истина, то характерът им, както и вида на предполагаемо настъпилите от тях неблагоприятни последици за служителя, не е достатъчен самостоятелно или съвкупно да обоснове извод за наличие на нарушение с интензитета на чл. 327, ал.1, т.3, предл. второ от КТ. На следващо място, действително се установява от приложените като доказателства по делото справки-прогнози, както и от индивидуалните отчети на преподавателя за учебните 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., че подавляващата част от предвидената планова годишна учебна заетост на ищцата в часове аудиторна заетост е разпределена в летния семестър в отношение от приблизително 1 към 5 и повече. Наред с това от представените справки за учебното разписание на ищцата за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., се установява, че последователността от предвидени работни дни по дневния график, действително съдържа няколко периода с неспазена седмична почивка от 48 часа по смисъла на чл. 153, ал.1 от КТ. Същевременно по делото няма данни така констатираният дисбаланс в учебна натовареност и нарушението на междуседмичната почивка да са сведени от ищцата до знанието на ръководството за предприемане на мерки по изправяне на нарушенията и коригиране на графиците, независимо, че и двете са с многогодишна давност. При това положение съдът не може да направи категоричен извод за визираните две нарушения да са годни да породят субективното право на ищцата да прекрати ТПО без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.3, предл. второ от КТ. На следващо място, в производството не бяха оспорени твърденията на ищцата, че към датата на прекратяване на трудовия договор същата не е ползвала полагаемия се платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни. Същевременно от заключението на ССчЕ се установява, че неизплатеният остатък от размера на обезщетението за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск възлиза именно на исковата сума от 126, 06 лв. Респективно искът по чл. 224, ал.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, в частта досежно присъдените възнаграждения и обезщетения за работа. Предвид основателността на главните искове, основателно се явява и направеното искане сумите да се присъдят ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до окончателното им изплащане. Предвид основателността на всеки от трите главни иска следва правният извод, че ответникът е изпаднал и в забава за заплащане на дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетенията по чл. 221 и чл. 224 от ГПК, поради което на основание чл 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени исковете и за мораторна лихва върху главниците за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължат до 26.10.2022 г. Доколкото претендираните размери на лихвата върху всяка от трите главници - 2731, 47 лв., 8, 40 лв., съответно 164, 38 лв., кореспондират изцяло на установените с неоспореното заключение на приетата ССчЕ, то и акцесорните искове следва да се уважат изцяло. Съобразно изхода на делото, право да репарират част от сторените разноски в процеса имат и двете страни. В производството ищецът е представил доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1600, 00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.10.2022 г. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното възнаграждение, макар същото действително да надхвърля относимия минимум от 1104, 55 лв. изчислен по действащата към м.10.2022 г. редакция на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Същевременно делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност, което добре се илюстрира от вида и обема на събраната доказателствена съвкупност и на извършените от съда и страните процесуални действия по делото. В тази връзка следва да се държи сметка за обстоятелството, че посочените в Наредбата минимуми визират адекватното адвокатско възнаграждение за съдебни производства, в хода на които например са признати спорните правнорелевантни факти или за установяваването им не са били събирани доказателства, при липса на правна сложност на съответния казус, или пък касаят случаи на масови (типови) дела срещу потребители на комунални, информационни или кредитни услуги. Настоящият правен спор обаче не може да се подведе под нито една от изложените хипотези, които биха могли да наложат краен извод на съда, че справедливият и адекватен съобразно икономическата конюнктура размер за заплащане труда на процесуалния представител на ищцата е по-нисък от сумата от 1600, 00 лв. На следващо място съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът е претендирал общо 920, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение по четирите иска, както и за внесен депозит за ССчЕ от 500, 00 лв. Съдът намира за частично основателно направеното от ищцата възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което надхвърля над девет пъти относимия минимум от 100, 00 лв. и близо три пъти максимума от 360, 00 лв., изчислен по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 21, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По мотиви идентични на изложените по горе досежно сложността на производството съдът счита за адекватен и справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение от 200, 00 лв. Или ответникът е доказал сторени разноски в процеса от общо 700, 00 лв. Същевременно съдът констатира, че макар с настоящото решение искът за неплатено трудово възнаграждение да се отхвърля частично, то номиналното измерение от 0, 04 лв. на отхвърлената част от претенцията, съотнесено към общата цена на предявените искове от 19151, 80 лв. формира по аритметичен път относим към разпределението на отговорността за разноските по чл. 78, ал.1/ал.3 от ГПК коефициент на постигнатия от всяка от страните правен резултат в процеса, както следва: 99.9997 % за ищцата и 0.0002 % за ответника. Така посочените два коефициента обаче приложени спрямо признатия размер на сторените от всяка от страните разноски по делото – 1600, 00 лв., съответно 700, 00 лв., формират числови стойности от 1599.9952, съответно 0.0014, които дори при съобразяване на правилата за закръглянето до цялото следващо число, не могат да формират парично изражение на отговорността за разноските поне до минимално допустимия номинален резултат от 0, 01 лв. Следователно независимо, че част от общия размер на исковата претенция е отхвърлена, с решението по делото на ищеца следва да се присъдят признатите разноски в пълен размер, а на ответника не се следват такива. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 766, 07 лв., определена по чл. 1 от ТДТССГПК, както и депозит от 300, 00 лв. за вещо лице, внесен от бюджета на съда. Водим от горното, съдът