Решение № 9089 от 16.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 72713/2024 г.

дело № 20241110172713 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на Д. П. Д. против Н•••• „К.С.“ , с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 14 947.80 лева, представляваща незаплатено парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, за придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател през последните двадесет години, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.12.2024 г. до окончателното плащане, както и по чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ за сумата от 1411.74 лева, представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2023 г. до 2024г. за 17 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане, както и по чл.128, т.2 КТ за сумата от 900 лева, представляваща разликата между изплащаното до този момент възнаграждение и новия по-висок, актуализиран размер за периода м.01-08.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане. Ищцата Д. П. Д. твърди, че била в трудово правоотношение с ответника Н•••• „К.С.“ по трудов договор от 10.10.1979 г., като заемала длъжността „завеждащ С т – УКС; УАВК“ до 04.07.2022 г., когато навършилата пенсионна възраст и придобила необходимия стаж за пенсиониране, за което подала нарочно заявление по чл.327, ал.1, т.12 от КТ с вх. № 179/08.03.2024 г. Със Заповед № 9/08.03.2024 г. трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, като на основание чл.222, ал.3 КТ било постановено изплащането на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца в размер на 14 947,80 лв. и на основание чл.224, ал.1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 10 дни и неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. за 7 работни дни в размер на 1411,74 лв. С Покана № 271/07.05.2024 г. ищцата поканила ответника да и заплати сумите за обезщетения по заповедта, но плащане не постъпило, поради непредаване на поверените и материални активи, за което бил съставен опис на 08.03.2024 г. Съгласно Постановление на МС № 79/03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, и в частност т.5 от Постановлението, ответникът като бюджетна организация следвало да предприеме мерки в изпълнение на това Постановление в съответствие с гласуваните приходи по сектори, като приема нарочна заповед за новите размери на ИОМЗ на служителите си, считано от 01.01.2024 г., поради което предявява иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 900 лв., представляваща разликата между изплащаното до този момент възнаграждение и новия по-висок, актуализиран размер за периода м.01-08.03.2024 г. Ответникът Н•••• „К.С.“ е подал в срок отговор на исковата молба, в който признава, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 9/09.03.2024 г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ. Спорни били въпросите във връзка с предаване на висшето училище на стоковите материални ценности - движими вещи, поверени й в качеството на длъжностно лице. С подписване на длъжностната си характеристика, ищцата се задължила да бъде материално отговорно лице за вещите, поверени й съгласно посочения от самата нея инвентаризационен опис. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е предала поверените й материални активи съобразно инвентаризационния опис за 2023 г. Предаването на ключовете от помещенията, в които са били съхранявани поверените й вещи не било равнозначно на предаване на самите вещите съхранявани в посочените помещения. Ищцата като материално отговорно лице знаела какъв е редът за предаване, а именно с приемателно - предавателен протокол с участието на представител на работодателя, с цел установяване на фактическата наличност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от представените от писмени доказателства, не било извършено надлежно предаване и приемане на повереното на служителя имущество. При предаване на ключовете не бил извършен прегледа на наличното имущество. Такъв бил извършен на първи работен ден след 08.03.2024 г, а именно на 11.03.2024 г., и въпреки многократно проведени с нея устни разговори от директора на УАВК, ищцата отказала да се яви и да предаде зачислените й стоково-материални ценности. Това наложило назначена със заповед комисия да извърши впоследствие проверка и да състави протокол. Оспорва твърдението на ищцата, че е предала техниката на 08.03.2024 г. С исковата молба не бил представен приемателно-предавателен протокол за предаване на вещите, които ищцата е приела с подписване от нейна страна на инвентаризационния опис от 2023г. Предвид липсата на протокол и видно от представения с исковата молба обходен лист, последният не бил заверен от счетоводния отдел и каса, поради което тя продължавала да се води задължено лице за вещите, които й се водят на отчет. Оспорва твърдението на ищцата, че не била задължена да предава към домакина и библиотеката вещите. Твърди, че е изплатил обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ и представя фиш за заплата на Д. Д. за м.март 2024, от който било видно, че е платено обезщетение за 17 дни в размер на 1925,19 лв. От представените писмени доказателства било видно, че ищцата е материално отговорно лице, на което е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. С подписване на инвентаризационния опис от декември 2023г., на ищцата се водят на отчет стоковоматериалните ценности, посочени в него и отговаря за тях, респ. е длъжна да ги предаде на работодателя си при прекратяване на трудовото правоотношение. Поради неизпълнение на това си задължение, ищцата отговаря за липсите, констатирани при нейното напускане. Работодателят е поканил ищцата за надлежно предаване на поверените й стоковоматериални ценности и подписване на приемателно-предавателен протокол. Предвид нейния отказ за съдействие, работодателят е назначил комисия, която е установила конкретните стоково-материални ценности, които липсват. Поради неподписване на приемателнопредавателен протокол, налице било състояние на неотчетност. Предвид установената впоследствие липса, на Н•••• “Кр. С“ била причинена щета от ищцата в качеството й на отчетник и нейната вина се предполага. Представеният протокол от 08.05.2024 г. установявал наличието на липса по см. на чл. 207, ал. 1, т.2 КТ. Поради непредаване на зачислените на ищцата стоково-материални ценности, Н•••• "Кр. С“ не й дължал обезщетенията в претендирания размер и основание. Ето защо, за Н•••• “Кр. С“ възниква основание и правен интерес за предявяване на претенции към служителя за поправяне на вредите, причинени му от ищцата при или по повод изпълнението на служебните й задължения. С отговора е предявен насрещен иск по чл. 211 от КТ, по чл. 211, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. С предявената сума по насрещния иск прави възражение за прихващане на вземането на ищцата по чл. 222 ал. 3 от КТ с дължимата от нейна страна към Н•••• “Кр. С“ сума, представляваща обезщетение на основание чл.211 от КТ за нанесени на работодателя вреди при или по повод на изпълнението на ищцата служебни задължения. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било гратификационно и неговият размер се определял по правилата на чл. 228 КТ. Нямало основание да се присъждат обезщетения на база трудово възнаграждение, което не е договорено с индивидуалния трудов договор и допълнителните споразумения към него. Ето защо и претенцията за присъждане на разликата между изплатеното трудово възнаграждение и евентуалното такова според ПМС № 79/03.04.2024 г. била изцяло неоснователна. Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски. Ответницата Д. П. Д. е подала отговор на насрещния иск, в който го оспорва по основание и размер. Твърди, че приемо-предаването не е извършено поради неоказано съдействие от работодателя. Моли искът да бъде отхвърлен. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмените доказателства, че между Н•••• “Кр. С“– работодател и Д. П. Д. - служител е сключен трудов договор от 10.10.1979 г., съгласно който Работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „завеждащ С т - УКС, УАВК“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 9/08.03.2024 г. въз основа на заявление по чл.327, ал.1, т.12 от КТ с вх. № 179/08.03.2024 г. По делото не спорно, че на 04.07.2022г., ищцата е навършила предвидената в закона пенсионна възраст и придобила необходимия стаж за пенсиониране, но продължила да работи до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 08.03.2024 г., когато е подала Заявление вх. № 179 / 08.03.2024г., в което на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, считано от датата на подаване на заявлението, прекратява без предизвестие сключения трудов договор, поради пенсиониране. Въз основа на Заявлението е издадена Заповед № 9/08.03.2024г., за прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта е предвидено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: на основание чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца ; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 10 работни дни и за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. в размер на 7 работни дни. Съгласно Длъжностната характеристика за заеманата длъжност, Д. Д. е материално отговорно лице, отговаряла е за стопанисването на материални активи – С т, която е предавала на студентите по график и е приемала обратно при приключване на съответната дейност. От приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи на дата 08.03.2024г. ищцата предала 3бр. ключове от стая „С т“ (сграда Б), 3 бр. ключове „С т“ (сграда В), 1 бр. ключ от желязна каса в „С п“ (сграда В). Протоколът е подписан да предал от Д. Д. и за приел от Н.Ч.. Представена е покана от Д. Д. до Н•••• “Кр. С“, с предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението за изплащане на обезщетението по чл. чл. 222, ал. 3 от КТ. Представен е обходен лист от 08.03.2024 г. на служителя Д. Д. на длъжност „Завеждащ С т“-УКС, УАВК, подписан от домакин и библиотека, с липсващи подписи от каса и счетоводство. По делото е приета длъжностна характеристика, подписана от Д. Д. за длъжността „завеждащ С т - УКС, УАВК“, като в раздел III от която изрично е посочено, че носи материална отговорност за снимачната кино-, видео-, преносима осветителна и звукова техника и аксесоарите към тях. Представен е инвентаризационен опис от 21.12.2023 г., съставен от комисия в състав председател – М.К. и членове - Я.П. и С.П. и от МОЛ Д. Д., със забележка, че Д. няма предложения за брак и че описът е съставен на 21.12.2023 г. поради натовареност със снимачен процес. Към инвентаризационен опис от 21.12.2023 г. е приложена Декларация от МОЛ Д. Д., че към момента на инвентаризацията съхранява чужди вещи в стая „С т“ сграда „Б“. Представени са 6 броя фактури за установяване на стойността на липсващите вещи. По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че до Д. Д. е изпратена покана изх.№ ••••/23.04.2024 г., получена на 29.04.2024 г. от Н•••• “Кр. С“ да се яви на 08.05.24 г. в 10:00 ч. в стая С т, за да се извърши предаването на предоставената и С т, респ. приемането и от определеното длъжностно лице, с подписване на приемопредавателен протокол. В случай на неявяване е уведомена, че протоколът ще бъде съставен от комисията и в случай на липси ще и бъде ангажирана имуществената отговорност по предвидения за това в закона ред. Представена е Заповед № ••••/21.03.2024 г. на Вл. К - помощник ректора на Н•••• “Кр. С“, с която във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения с МОЛ Д. Д. на длъжност „Завеждащ С т“ в УАКВ е наредено присъствие на комисия в състав К.Б. – Председател, А. Г. и Г. П., за да се извърши предаването на техниката по опис от Д. Д. и приемане от Галин Г. Божков- назначен на позиция „Завеждащ С т“ на 25.03.2024 г. По делото е приет Протокол за липсваща техника и аксесоари от склад „С т“ с МОЛ Д. Д. от 08.05.2024 г., изготвен от комисия назначена със Заповед № ••••/21.03.2024 г. в състав К.Б., А. Г. и Г. П., които удостоверяват с подписите си, че Д. Д. не се е явила в уречения ден и час, за да предаде заведената и техника като МОЛ по описа от последната инвентаризация от 21.12.2023 г. и опис на счетоводната програма от 08.03.2024 г. на новоназначения служител Г.Б. Поради това протоколът е изготвен в нейно отсъствие от членовете на комисията, които констатират липси са по 30 пункта, описани като вид вещ, инвентарен номер и стойност, като общата стойност на всички вещи е посочена като 17 011.30 лева. По искане на ответника са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. От разпита на свидетеля Г. П. се установява, че работи при ответника на длъжност „З“ от 4 г. и познава Д. Д. като колега, която била „завеждащ техника“. Посочва, че има установен ред, по който когато се прави вътрешна продукция се взима техника по заявка, за която отговаряла Д. и след това я връщал в същото състояние. В конкретика не знаел с какво разполага Н••••, тъй като за тези неща отговаряла Д.. Бил назначен в комисия от господин К – заместник-ректор за приемане и предаване на цялостната налична техника. Не бил извършвал преброяване. Само подписал протокола на комисията, в която Д. не дошла да участва, за да предаде техниката, която се водела на нейно име. Очаквали ищцата, за да им предаде техниката и господин Б да я предаде след това на новия служител Г.Б. В проверката участвали А. Г., К.Б., Г.Б.и колежката М. От разпита на свидетеля А. Г. се установява, че работи при ответника от 2024 г. като завеждащ С т 1 курс, спешна поддръжка, експерт ремонт. Познава Д. Д., тъй като се виждали в „•••“ сервиз, където преди работил. С Д. като колеги само по телефона общували. Техниката за останалите курсове, извън първи била в централен склад, където тя отговаряла. На 08.03 разбрал, че Д. напуска и бил много изненадан. Тя го поканила на 09.03 да раздават техника на големите курсове, но той не познавал артикулите, но не и като гама и аксесоари, които се дават за конкретните упражнения, при което и отказал и аз не отишъл. За това техниката била раздавана от нея и К.Б., но свидетелят не присъствал. Видели се с Д. в седмицата след 11.03 нататък. След 20 число някъде започнали да проверяват наличността на склада по описа. Били трима, заедно с М. Директорът прочитал едно по едно нещата и ги броели. Уточнили много от нещата, но имало и такива, които не намерили. Свидетелят не познавал вещите по наименование, на което точно отговорят. Г. познавал по-тясна гама от артикули, защото тук се касаело за нещо повече от фотоапарати и видеокамери, имало стентове, бленди, дифузии много други неща, които свидетелят не знаел кое какво означава. Ползвали познанията на новия колега, който трябвало да поеме склада, защото той познавал гамата и след доуточнения от директора. Спомня си, че на по-късен етап подписал такъв протокол и тогава разбрал, че тя е била канена, но не се е отзовала за подписването. От разпита на свидетеля К.Б. се установява, че след спечелен конкурс на 22.11.2023 г. е започнал работа при ответника на длъжност „Директор“ и там се запознал с Д. Д.. Съвсем неочаквано разбрал, че Д. напуска на 08.03.2023 г., което абсолютен удар и шок за него, тъй като в период на снимки, тъй като в кинофакултета всеки курс по строга програма има определени задачи, които трябва да изпълни и има график първи, втори, трети и четвърти курс. Свидетелят имал управленски и административни функции. В този момент на 08.03. бил притеснен, тъй като на следващия ден събота имали снимки, тоест трябвало да се даде техника на снимачните екипи, подписани от преподавателя отговорния и от мен, като директор и вече самото изпълнение трябва да стане в деня на снимките, тъй като има определени локации, както за всеки един филм. Тогава и казал: „Д как може да напуснеш така. Първо ти си МОЛ на целия склад „С т“, тоест там има неща, които имат лека цена, както има и едни безценни стари кинокамери, които са на почти 100 години“, тоест това е музей на техника. Тя му отговорила, че е предала всичко на академията. Когато на един МОЛ е зачислена техника, тоест едни огромни листи артикулите са няколко стотин, тъй като били 10 листа ред по ред и казал, че това не може да бъде предадена на академията в една черна папка. Тя отговорила „Не, аз съм предала всичко на академията и е оставена на пропуска в сградата Б на К 20“. Той и казал, че не може по този начин, че се предава от жив човек на жив човек. Тогава варианта бил или спира работа кинофакултета, или той да се нагърби да раздава и приема техниката, за да върви работата, както и направил, иначе отивал на кино целия семестър. Казал й „Д тъй като аз не познавам техниката в детайли молбата ми е приятелски добре тръгваш моля те утре аз ще дойда на работа от сутринта, искам да ми покажеш коя камера, кой екип, тъй като има номерация коя камера, кой комплект за кой екип е, това се приема, това се връща, как се проверява, за да може да върви работата“ и следващите няколко дни свидетелят успоредно с неговата работа работел и това, за да върви академията. Тогава Д. дошла на 09.03, за да му помогне и в понеделник бил първия работен ден от седмицата с нормални снимки и тя му показала коя камера за какво е, за кой екип и т.н. Той и казал, че трябва да има нормално предаване въпреки, че тя вече, като е с прекратен договор не е служител, но тя е МОЛ, тоест тези неща се водели на нея. Чисто приятелски я помолил да дойде да му покаже по тези 10, 11, 12 листа кое какво е да го отбележим, че присъства и това да бъде потвърждение на нейните думи, че всичко е точно. При първата му покана, която била по вайбър, тя не се отзовала и той споделих с ръководството и от където бил посъветван да направи покана през БГ пощи на личния адрес да се изпрати да бъде уведомена за друга дата, в която ще има комисия, сформирана от ректора, която да присъства на приемане и предаване на техниката. На тази покана от БГ пощи тя не се отзовала. Имало разписка с подпис, че е уведомена. През това време техниката излизала от склада и се връщала, като свидетелят подписвал заявките. Ориентирал се по име на камера – 1 брой, име модел S X70 – 1 брой, статив „M” – 1 брой. Това, което тя му предала била нейната последна инвентаризация към 12.2023 г. Всички неща ги давал по опис и ги приемал по опис, каквото дал това бил приел и едно по едно се правил чек чавка, че е върнато, което бил принцип на работа от години. Тогава вече намерили човек, който бил работил точно това даване на техника в едно от големите студия в България. Бил много в час с целия асортимент от артикули и в нейно отсъствие, тъй като тя не се явила на поканите, се събрали и започнали по описа от последната инвентаризация ред по ред, тъй като склада представлявал една голяма стая със стелажи и броя на артикулите бил огромен. В описа имали име на артикули и модификация и започнали ред по ред, примерно дадено наименование има 1 брой и започнали всички стелажи ред по ред, намирали го, отбелязвали го. Извадили всичко налично в склада и което намерили връщали на място, съпоставяйки го с последната инвентаризация от 2023 г. Започнали да правят на 22-23.03. първия опис на нещата. Протоколът го написал той, когато установили какво липсва. Д. не присъствала. Протокола бил подписан през месец май от А. Г. и Г. П. По описа в инвентаризацията написал първо инвентарен номер на всичко, след това артикул, брой ако има и цена, която била към момента на закупуване на артикула, както се водели по счетоводна програма. Тогава имал време от директорската работа и нямало наситени снимки, за да може да започне описа, тъй като щяло да отнеме време. Описът отнел дни, за да видят какво има и какво няма. Самото предаване на техниката не ставало от сега за сега, трябвало да има комисия назначена от ректор, председател на комисията, членове на комисията тоест свидетели, това било по-дълъг процес. Причината, която казала г-жа Д. „Аз съм предала всичко на академията“, нямало друго. Ако тя се била отзовала на поканата и била показала нещата, щели да отбележат по описа за инвентаризация всеки един артикул, че е наличен На 11.03 нямало как да констатира, че липсва нещо, тъй като по време на снимките главно се ползват едни комплекти, но имало много неща които се ползвали рядко. От разпита на свидетеля М.К. се установява, че работи при ответника на длъжност „заместник главен счетоводител“. Постъпила на работа м.09.2022 г. и от тогава познавала гжа Д., като колега. Тя била завеждащ С т. Било 08.03.2023 г., когато бившия ректор ги събрал в неговия кабинет всички служители, по повод празника и да се сбогува с тях и тогава по време на коктейла се разбрало, че Д. Д. е напуснала. В последствие, като се качили горе в счетоводството тя минала с обходен лист, който бил възприет от академията и всички студенти и служители минавали с обходни листове, за да събират подписи дали дължат нещо към академията. Съответно колежката, при която била отказала да подпише. Отишли в стаята на главния счетоводител, която също отказала да подпише. Обходният лист не и бил подписан, защото тя била МОЛ и не можела да напусне без да се удостовери дали всичко си предал и дали всичко си върнал. В счетоводната програма имали два склада единия на краткотрайни активи, а другия с дълготрайни активи. Съответно нейният склад бил много тежък, много специфични неща имало - професионални техники и след като се установило, че тя е напуснала в един момент главната счетоводителка я помолила да отида в нейния склад, защото там щяло да има преброяване на нещата, за да се установи дали всичко е в нейния склад или има липсваща техника. Това било м.03.2024 г. По спомен било на 23.03, защото преди да тръгне за склада разпечатала от счетоводната програма нещата, които й се водят в счетоводната програма и с листите заминала в склада. Там били К.Б., А. Г. и Г.Б. новоназначения, който трябвало да приеме склада на Д. Д.. Д. не присъствала. Разбрала, че на няколко пъти са я канили да идва, но тя не се явявала и се чудели какво да се прави и как да се постъпва в този случай. От тогава двата й склада били заключени в счетоводната програма и нищо не се пипало. Ако имало през годините оценител при оценка стойността се променя през годините на база оценката на оценителя, но това се отнасяло за дълготрайните активи, краткотрайните нямали оценки. Всяка година участвали в годишна инвентаризация според заповедта и според графика кой на какъв склад ще се падне. Свидетелката посочва, че през 2023 г. била в списъка за склада на Д.. Годишната инвентаризация за 2023 г. Д. Д. помолила да я изчакат, защото не била готова с преброяването и я изчакали до последно, били приключили с всички документи подписани от всички останали складове, които трябвало да инвентаризират. Само нея чакали, защото им казала, че не била готова. Вече било станало м.02. докато си предаде нещата с това да провери дали всичко е наред. Предала си документите с дата 31.12., както трябвало да бъде. Свидетелката посочва, че ходили на другите складове, гледали преброявали, отбелязвали, но на Д. Д. не била участвала в такова преброяване и описване подробно на всеки един артикул, защото за нея тези артикули били непознати и непонятни. Свидетелката се разписвала на това, което Д. Д. и давала. По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като подробно и компетентно изготвена на основание чл.202 ГПК. От експертизата се установява, че съгласно представен фиш за работна заплата за м. януари 2024 г., брутното трудово възнаграждение на Д. Д. е в размер на 2 378.18 лв. Нетно възнаграждение 1 837.12 лв. При извършената проверка в Н•••• „К.С.“ на вещото лице не бил предоставен вътрешен документ, касаещ увеличение на заплатите на заетите лица за периода от м. януари 2024г. до м. март 2024г. вкл. На вещото лице било представено Постановление № 274 / 07.08.2024 г. за определяне на минималните заплати за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища, но това постановление касаело период считано от 1 април 2024 г., както и друга категория заети лица. Експертът извършил преизчисление на брутното и нетното възнаграждение при следните варианти: При увеличение на основната заплата с 200.00 лв. Брутно трудово възнаграждение: 2 692.58 лв. Нетно възнаграждение : 2 081.09 лв. В случай на увеличение на основната заплата с 200.00 лв., разликата за процесния период е представена в Таблица № 1, стр. 8. За периода от 01.01.2024г. до 08.03.2024г., при увеличение на заплатата с 200.00 лв., Брутното трудово възнаграждение би било повече с 691.68 лв., а нетното възнаграждение – общо повече с 536.73 лв.; При увеличение на основната заплата с 20 % Брутно трудово възнаграждение: 2 818.34 лв. Нетно възнаграждение: 2 178.69 лв. В случай на увеличение на основната заплата с 20%, разликата за процесния период е представена в Таблица № 2, стр. 9. 16 За периода от 01.01.2024г. до 08.03.2024г., при увеличение на заплатата с 20%, Брутното трудово възнаграждение би било повече с 968.35 лв., а нетното възнаграждение – общо повече със 751.42 лв. В насрещната искова молба били описани следните движими вещи: приемник — предавател S с инв.№ ••••••••• и отчетна стойност 1802.94лв, - захранващ/управляващ блок с инв.№ •••••• и отчетна стойност 1326,53 лв., - микрофон C 1 ID РТ с инв.№ ••••• и отчетна стойност 802,67лв., - малка пушка за камера с ветробран с инв.№ •••••• и отчетна стойност 492,00 лв., - компакт рекордер с инв.№ •••••• и отчетна стойност 1000 лв., - акумулаторна батерия с инв.№ ••••••• и отчетна стойност 1299,98 лв. От извършената проверка в счетоводството на Н•••• „К.С.“ вещото лице установява, че: 2.1. Приемник — предавател S с инв.№ ••••••••• бил закупен с фактура № ••••••••••• от 16.01.2013 г. с данъчна основа 1469,12 лв., ДДС 20% - 293.82 лв., обща стойност: 1 762.94 лв. Приемник — предавател S с инв.№ ••••••••• бил заприходен със Стокова разписка № •••• / 16.01.2013 г., с отчетна стойност 1 726,94 лв., подписана от Д. Д.. Отчетната стойност към 31.12.2022г. била в размер на 1802.94 лв. Приблизителна възстановима стойност – 1800.00 лв. / 920,32 Евро / 2.2. Захранващ/управляващ блок с инв.№ •••••• бил закупен с фактура № •••••••••• от 27.04.2012г., доставчик „Д.Б.“ ЕООД, с данъчна основа 1105,44 лв., ДДС 20% - 221.09 лв., обща стойност: 1 326.53 лв., представляващ 4 броя захранващи устройства с единична цена 331,63 лв. с ДДС. 17 Захранващ/управляващ блок с инв.№ •••••• бил заприходен със Стокова разписка № 357 / 04.06.2012 г., с отчетна стойност 1 326.53 лв., подписана от Д. Д.. Активът бил отразен като разход и осчетоводен по задбалансова сметка 9909 – Други активи в употреба с отчетна стойност 1 326.53 лв., като била посочена и единичната цена от 331,63 лв. За 4 броя устройства общата възстановима стойност била 1473,92 лв. / 753,60 Евро / 2.3.Микрофон C 1 ID РТ с инв.№ ••••• бил закупен с фактура № •••••••• от 19.12.2014г., доставчик „Д.Б. “ ЕООД, с данъчна основа 668.89 лв., ДДС 20% - 133.78 лв., обща стойност: 802,67 лв. Микрофон C 1 ID РТ с инв.№ ••••• бил заприходен със Стокова разписка № ••••• / 11.02.2012 г., с отчетна стойност 802.67 лв., подписана от Д. Д.. Активът бил отразен като разход с дата 28.02.2015г. и осчетоводен по задбалансова сметка 9909 – Други активи в употреба с отчетна стойност 802,67 лв. Приблизителна възстановима стойност – 800.00 лв. / 409,03 Евро / 2.4.Малка пушка за камера с ветробран с инв.№ •••••• бил закупен с фактура № ••••••••• от 23.06.2015г., доставчик „СЦ К“ – ЮВТ АД, с данъчна основа 410.00 лв., ДДС 20% - 82.00 лв., обща стойност: 492.00 лв. Активът с инв. № •••••• бил заприходен със Стокова разписка № •••• / 30.07.2015 г., с отчетна стойност 492.00 лв., подписана от Д. Д.. Активът бил отразен като разход с дата 31.07.2015г. и бил осчетоводен по задбалансова сметка 9909 – Други активи в употреба с отчетна стойност 492.00 лв. Приблизителна възстановима стойност – 500.00 лв. /255,54 Евро/ 2.5. Компакт рекордер с инв.№ •••••• Активът е закупен с фактура № 0000000749 от 04.10.2007г., доставчик „СЦ К – ЮВТ“ АД, представлява част от Аудиосистема за синхронен запис на терен. приета с Приемо – предавателен протокол от 07.11.2007г. Активът с инв. № •••••• бил заприходен със Стокова разписка № •••••• / 07.11.2007 г., с отчетна стойност 2397.60 лв., подписана от Д. Д.. Активът бил осчетоводен по сметка 206 – Стопански инвентар с отчетна стойност 2397,60 лв. Възстановимата стойност на актива била приблизително 1750.00 лв./894,76 Евро/ 2.6.Акумулаторни батерии с инв. № ••••••• 18 били закупен с фактура № ••••••••• от 15.08.2023г., доставчик „Д“ ЕООД, с данъчна основа 1083,32 лв., ДДС 20% - 216.66 лв., обща стойност: 1 299.98 лв., представляващ 4 броя батерии с единична цена 324,50 лв. с ДДС. Акумулаторните батерии с инв.№ ••••••• били заприходени със Стокова разписка № 464 / 25.09.2023 г., с отчетна стойност 1 299.98 лв., подписана от Д. Д.. Активът бил осчетоводен по задбалансова сметка 9909 – Други активи в употреба с отчетна стойност 1 299.98 лв. Съобразено с периода на закупуване, възстановимата стойност на този актив можела да се приеме 1300.00 лв. / 664,68 Евро/. От извършения анализ вещото лице установява, че описаните в насрещната искова молба активи са отразени по счетоводните сметки. Активът с инвентарен номер ••••••••• бил заведен по сметка 206 – Стопански инвентар и съответно намерил отражение в актива на Счетоводния баланс в раздел Нетекущи активи. Останалите активи били заведени по задбалансови сметки. Активите се водели на МОЛ Д. Д. с посочените стойности. Нямало изготвен приемо-предавателен протокол при прекратяване на трудовото правоотношение на г-жа Д.. Като приблизителната възстановима стойност на процесните активи вещото лице посочва сумата от 7 623,92 лв. или 3898.05 евро, представляваща сбор от следните суми: 1800.00 лв. / 920,32 Евро / + 1473,92 лв. / 753,60 Евро / + 800.00 лв. / 409,03 Евро / + 500.00 лв. /255,54 Евро/ +1750.00 лв./894,76 Евро/ +1300.00 лв. / 664,68 Евро/ = 7 623,92 лв. / 3 898,05 Евро. На въпроса дали са правени преизчисления на дълготрайните материални активи и как това се е отразило счетоводно, вещото лице посочва, че на дълготрайните материални активи не са правени преизчисления. Единствено при ДМА Приемник — предавател S с инв.№ •••••••••, поради допусната техническа грешка била извършена корекция в отчетната стойност. За този актив била отразена и преоценка – увеличение на балансовата стойност със сумата от 40.00 лв., осчетоводена с дата 31.12.2022г. В периода от 01.12.2023г. до 15.09.2025г. няма промяна в отчетните стойности на активите. Извършен бил преглед на инвентарните описи на активите към 01.12.2023г., 01.03.2024г. и към 15.09.2025г., при който не се установяват различия, видно от Таблица №3, приложение към заключението. По отношение на складовите разписки, които били попълнение от МОЛ г-жа Д., вещото лице е установило, че сумите са пренесени от фактурите, с които са закупени активите. С изключение на допусната една техническа грешка, описана в отговора на въпрос 2, всички записвания са верни и по тях няма корекции. Записите в складовите разписки кореспондират със записите по счетоводните сметки относно отчетната стойност на активите, представляваща цена на придобивана на съответния актив. При разпита на вещото лице П. в съдебно заседание уточнява, че отчетната стойност е тази, по която активът е придобит и е заведен първоначално в счетоводната система на предприятието. Възстановимата стойност е тази, по която в момента на постановяване на ревизията може да се възстанови или закупи същата вещ. Артикулите са по един брой, като само на едно място били повече от един. По делото са събрани и други неотносими за правния спор писмени доказателства. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.128, т.2 КТ. По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ: В тежест на ищеца е да докаже: прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към същия момент на прекратяването от работника или служителя да е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; служителят да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както и наведените от него в отговора на исковата молба възражения Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни” - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че „е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия”. Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа. В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ (в приложимата й актуална редакция към ДВ, бр. 107 от 2020г.) са - прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Допълнителният критерий за възникване правото на увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати ) е през последните 10 години трудовият стаж да е при един и същ работодател или група работодатели. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е, обаче, стажът да е бил при един и същ работодател. Когато работникът има 10-годишен трудов стаж при един и същ работодател, той няма право да получи заплащане на увеличения размер на гратификацията (която в случая е 6 работни заплати), само ако по време на прекъсването той е придобил трудов стаж при друг работодател. В този смисъл са решение № 159 от 25.03.2010 г. по гр. дело № ••••/2008 г. на ВКС, Г. К., ІІ Г. О, решение № 1437/03.10.2005 г. по гр. дело № •••/2003 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О.; определение № 1042 от 26.07.2011 г. по гр. дело № •••/2011 г. на ВКС, Г. К., ІV Г. О., определение № 1280 от 21.10.2009 г. по гр. дело № ••••/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О, определение № 882 от 07.12.2017 г. по гр. дело № •••/2017 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О и др. Всички предпоставки разпределени в доказателствена тежест на ищеца по този иск са доказани по делото. Размерът на обезщетението е законово определен и той възлиза на „обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца“ – чл.222, ал.3 КТ. От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата Д. е 2378.18 лева за м. януари 2024 г., поради което размерът на дължимото обезщетение е 14 269.08 лева. Съобразно чл.228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Не основателни са доводите на процесуалния представител на ищцата за приложимост на Постановление на МС № 79/03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, и в частност т.5 от Постановлението, ответникът като бюджетна организация е следвало да предприеме мерки в изпълнение на това Постановление в съответствие с гласуваните приходи по сектори, като приема нарочна заповед за новите размери на ИОМЗ на служителите си, считано от 01.01.2024 г. От съдържанието на цитираното постановление се установява, че същото не намира приложение по отношение на Национална академия за театрално и филмово изкуство "К.С." София, макар и същата да е бюджетно учреждение. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и да се отхвърли за разликата до 14 947.80 лева. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: В тежест на ищеца е да докаже сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за процесния период. От представения фиш за заплата за м.03.2024 г. на Д. Д. се установява, че на лицето е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 17 дни в размер на 1925.19 лева, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне в цялост. Признание на обстоятелството, че сумата е изплатена на ищцата на 25.03.2024 г. се съдържа и в депозираната по делото отговор на насрещен иск. По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ: В доказателствена тежест на ищеца са следните правопораждащи факти: да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера на новия актуализиран размер на трудово възнаграждение за периода 01.01.2024 г. – 08.03.2024 г. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума, за което не сочи доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено. Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила, е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя. По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ ищецът извежда субективните си права при твърдение че Съгласно Постановление на МС № 79/03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, и в частност т.5 от Постановлението, ответникът като бюджетна организация е следвало да предприеме мерки в изпълнение на това Постановление в съответствие с гласуваните приходи по сектори, като приема нарочна заповед за новите размери на ИОМЗ на служителите си, считано от 01.01.2024 г., поради което предявява иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 900 лв., представляваща разликата между изплащаното до този момент възнаграждение и новия по-висок, актуализиран размер за периода м.01-08.03.2024 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По насрещния иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т.2 КТ: В доказателствена тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника-МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по см. на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ. В производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ доказателствената тежест е възложена на отчетника както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно. Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Тази презумпция размества тежестта на доказване, като прехвърля върху отчетника задължението да докаже, че липсата се дължи на независещи от него причини: разпиляване, счупване, изхабяване, т. е. че не е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, или че вредата е причинена от фири, случайни събития, непреодолима сила /пожар, наводнения и др. / или пък от действия на трети лица /кражба, грабеж, обир, присвояване и др. /. За да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно. Ако докаже това, отчетникът се оневинява и по този начин се освобождава от отговорност, защото отпада основанието й. Ако пък не може да докаже наличието на оневиняващи го обстоятелства, законовата презумпция за виновност се потвърждава и той отговаря за липсата в пълен размер. Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща. Насрещното вземане - в случая за имуществена отчетническа отговорност, може да се заяви, както чрез възражение за прихващане, така и с насрещен иск, като диспозитивното начало позволява на ответника да прецени дали да предяви вземането си с насрещен иск или с възражение за прихващане. Разликата се състои в това, че възражението за прихващане има подчертано защитно средство – максималният ефект, който може да се постигне, е отхвърляне на иска, а при насрещния иск цялото насрещно вземане става предмет на делото ( в този смисъл са мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК. Предвид приетото в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. В този смисъл предвид предявяването на имуществена отчетническа отговорност едновременно чрез насрещен иск и възражение за прихващане от ответника, съдът следва да се произнесе само по насрещния иск, като защитно средство с по-висок интензитет и по което се формира сила на пресъдено нещо. По делото не е спорно, а и от приета длъжностна характеристика, подписана от Д. Д. за длъжността „завеждащ С т - УКС, УАВК“ се установява, че ищцата има качеството на отчетник, тъй като в раздел III изрично е посочено, че носи материална отговорност за снимачната кино-, видео-, преносима осветителна и звукова техника и аксесоарите към тях, респ. в настоящия случай се касае за реализиране на отчетническа отговорност, свързана със съхранението на материални ценности в склада, поверен на Д.. Установява се, че на служителя е възложено да изпълнява като част от съдържанието на трудовия договор функциите на материално отговорно лице по отношение на за снимачната кино-, видео-, преносима осветителна и звукова техника и аксесоарите към тях. Ищцата е работила при ответника над 40 години на една и съща длъжност „завеждащ С т - УКС, УАВК“ и само тя е била единственото материално-отговорно лице за тези материални ценности. Видно от последния инвентаризационен опис от м.12.2023 г., ищцата Д. е удостоверила с подписа си наличието на фигуриращите вещи, зачислени й в качеството и на МОЛ, като не е направила предложение за брак на нито една вещ. Щом служителят е приел да изпълнява трудови функции, включващи събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности, то той изначално поема задължението да пази стоковите наличности в обекта. Ето защо, след като стоките са били налични в обекта, то те са доставени в него, респ. са му били поверени. Съдът намира, че с оглед установените по делото трудови задължения, ответникът е имал отчетническа функция по смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ - свързана със съхраняване на материални ценности. Поради което и съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, в качеството си на отчетник, отговаря в пълен размер при липса в повереното му имущество, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата. Установи се по делото, че няколко месеца по-късно ищцата инициирала прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ за което подала нарочно заявление и в същия ден, когато бившият ректор напускал била издадена Заповед № 9 от 08.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Д.. От събраните по делото доказателства не се установява, при напускането на ищцата да бил съставен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на наличните вещи, чието стопанисване е било възложено на Д . – наличната кино-видео-, преносима осветителна и звукова техника в Учебната киностудия, УАВК, Н•••• „Кр.С“ и конкретизирано в инвентаризационен опис от м.12.2023 г., подписан от ищцата. Установява се само предаване на ключовете от помещенията, но не и предаването на вещите, находящи се в тях. Представения обходен лист не носи подпис от счетоводство и каса, поради изричен отказ видно от свидетелките показания на М.К., поради непредаване на заприходените на Д. вещи в счетоводната програма. От Протокол за липсваща техника и аксесоари от склад „С т" с МОЛ Д. Д. от 08.05.2024 г. се установява, че комисия, назначена със заповед № ••••/21.03.2024г. в състав: К.Б., А. Г. и Г. П., извършила преглед на наличната техника във връзка с поканата към МОЛ Д. Д. да предаде зачислената й техника на 08.05.2024г. в 10:00 часа в склад „С т“ на Н•••• „Кр. С", на която ищцата не се отзовала. Констатирани са следните липси, като са посочени инвентаризационен номер, наименование и стойност: Комплект осветителни тела, 6030034, 1751.60 лв; Комплект осветителни тела, 6030035, 1350.00 лв Приемник - предавател S; Метална стойка за прож. Система 1751.60 лв. 1350.00 лв 1802.94 лв 979.20 лв. ; Капаци за прож. DLH и филтри 278.80 лв 0050083 Стойки метални 626 273.12 лв 0050084 Стойки метални 001 169.82 лв 0050085 Стойка метална 126 546.24 лв 0050094 Стойка метал за прож. 126 265.20 лв 0050124 Ак. Батерия - пакет 444.00 лв 0050160 Микрофон ЕСМ - NV 1 256.24 лв •••••• Захранващ управляващ блок 1326.53лв 0050171 Принадлежности за прожектор 95.47 лв 0050182 Статив разширен 390.00 лв 0050184 Слушалки MOR - 7506 206.40 лв ••••• Микрофон C 11D PT 802.67 лв •••••• Малка пушка за камера с ветробран 492.00 лв 0050261 Метална стойка 91.59 лв 0050262 Слушалки 710201 80.26 лв 0050259 Слушалки 201 80.26 лв 0050264 Метална стойка бум 91.63 лв •••••• Компакт рекордер 1000.00 лв 0050712 Слушалки АТН 95.88 лв 0050727 Акумулаторна батерия 1256.40 лв 0050776 Преносим SSD 400.00лв 0050780 Дръжка за клетен 320.00лв 0050799 V-LOCK плочка 250.20 лв 0050817 Акум. Батерии 2450 mah 433.00 лв 0050818 Акум. Батерии 2450 mah 181.87 лв ••••••• Акум. Батерия 1299.98лв. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата /така решение № 325/06.01.2015 г. по гр. д. № 2431/2014 г. ВКС/. Ето защо и доводите на ищцата в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. Документите, в които е удостоверена липсата на описаните артикули, са частни свидетелстващи документи – писмени изявления на трети за процеса лица с ненарочен за процеса характер, като нямат обвързваща съда доказателствена сила по см. на чл. 179 ГПК. Обаче имат доказателствена стойност и следва да бъдат ценени от съда с оглед останалите събрани по делото доказателства. Описаните в протокола липси се потвърждават и от показанията на свидетеля К.Б., възприел непосредствено фактическите действия, извършени от посочените в протокола лица. Според свидетеля ревизиите били действително завършени на 08.05.2024 г., тъй като този процес отнел време, а Д. въпреки получената покана не се явила да извърши приемо-предаване на вещите от поверения и склад. Съдът кредитира посочените доказателства, доколкото не се опровергават от нито едно друго такова. Освен това, ищцата Д. бланкетно оспорва самия факт на настъпила липса, без да излага надлежни фактически твърдения. Към исковата молба не е представен надлежно оформен обходен лист, съдържащ изявление на ищеца за липса на претенции към ответника от каса и счетоводство на ответника по първоначалния иск. Неоснователно в възражението на ответника по насрещния иск по чл. 83, ал. 1 ЗЗД за настъпване на липсата поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят. Последното се основава на фактически твърдения за нежелание на работодателя да изготви приемо-предавателн протокол на 08.03.2024 г. и поради създадената от работодателя организация на работата. Видно от инвентарен опис от м.12.2023 г. на ищцата Д. са били заприходени материални ценности по 55 позиции, чието приемо-предаване действително изисква по-продължително време, от няколко часа. Освен това по-късното изготвяне на Протокола за липсваща техника и аксесоари от склад „С т" с МОЛ Д. Д. от 08.05.2024 г. се дължи на поведението на ищцата, която неколкократно не се отзовала на поканите на свидетеля К.Б. да се яви, за да извършат приемо-предаването на вещите. От показанията на свидетеля К.Б. се установи, че в този период той поел изпълнението на трудовите функции на Д. Д., като за всяка една вещ, която в този период излизала от склада имало подготвена предварителна заявка, издаване и след това връщане. Причинната връзка между установената липса и действията и бездействията на отчетника се презюмира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа поголяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото. Така в производството не се доказва от ответника, че липсата – непредававането на зачислените му материални ценности, се дължи на независещи от него причини, както и, че поведението му е било правомерно и е положил дължимата грижа за опазване на имуществото. Ответникът не успя да обори установената в закона презумпция за виновност на отчетника. По изложените съображения, съд намира, че поради наличието на кумулативно дадените предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6724.12 лева, представляваща стойността на причинените на ответника щети под формата на липси. Съгласно разпоредбата на ч л . 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, при липса служителят отговаря в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. Доколкото в разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е нормативно определен моментът, от който длъжникът, отговорен за вредата, причинена при отчетническа дейност, се счита в забава и дължи заплащането на законна лихва, в дадената хипотеза ответната страна е изпаднала в забава от датата на откриване на установените липси, съответно на 08.05.2024 г. С оглед на това, ответника дължи лихва върху главницата от 6724.12 лева за периода от 08.05.2024 г. до 19.02.2025 г. включително /датата предхождаща датата на завеждане на исковата молба/ в размер на 728,46 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 20.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като се отхвърли за разликата до пълния размер от 737.36 лева. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от в размер на 440.92 лева/225.44 евро, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 291.82 евро. На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се следва сумата от 173.24 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, както и изцяло сумата от 450 лева депозит за експертиза, като съдът съобрази, че същата е изготвена по насрещния иск, уважен цялост. Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл. 140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което всички осъдителни диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото. Воден от горното, съдът