Решение № 398 от 4.7.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 72/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК. Срещу Решение № 575/18.10.2022г. но гр.д. № 971/2022г. по описа на PC Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „К. Б.“ А., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: Б... С. № •, Сграда •, ет. •, р-н М. •, С. •, Б., представлявано от В. С. П., Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. З. Г. Ф., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като неоснователни. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства, в резултат на което погрешно са приети за установени релевантни за спора факти, като изводите на съда са довели до неправилното приложение на материалния закон, за което в жалбата са развити конкретни съображения. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, на който същият се е позовал за да уважи като основателни предявените искове по чл. 344 от КТ- за недоказаност на основанието за извършеното уволнение- за това че работата на служителя е била преустановена за повече от 15 работни дни, на основание чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ. Така излага се становище от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че в мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконосъобразно, понеже трудовите функции на ищеца И. Арнудов са били поети от други супервайзори. Съдът се е основал на правните доводи, че съгласно чл. 120в, ал. 1 от КТ е било необходимо да е налице „преустановяване на самата работа като такава, а не работенето на конкретен служител и осъществяването на неговите функции от друг работник“. Поддържа се с въззивната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил цитараната законова разпоредба, като по отношение на чл. 120в, ал. 1 от КТ, решението на съда е постановено в противоречие със съдебната практика, с която е прието че работодателят има право да преустанови дейността на определени служители, дори и дейността на предприятието да не е прекратена изцяло. Поддържа се с въззивната жалба, че рреценката кои работници и служители работодателят да разпореди да работят дистанционно, и на кои работници и служители да се преустанови работата, е на самия работодател с оглед характера на дейността, като същата не подлежи на съдебен контрол /Решение № 788 от 8.04.2022г. на СГС по в.гр.д. № 8445/2021г./ Обективно дейността, която осъществява този работник или служител е възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието- да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. /Решение № 109 от 7.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2271/2021г., IVг.о., ГК; Решение № 305 от 19.10.2022г. на ОС Добрич по в.гр.д. № 519/2022г./. Основният довод с въззивната жалба е за неправилното приложение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд превратно е тълкувал чл. 120в ал.1 от КТ, като е приел че работодателят не е компетентен да преустанови работата на определени работници при преценка за целесъобразност, без да е необходимо „преустановяване на самата работа като такава“. Оспорват се фактическите изводи на първоинстанция съд въз основа на събраните доказателства за това, че дейността на И. А., заемал позиция Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за регион Б., е поета от друг служител докато същият е бил в престой. Сочи се с въззивната жалба, че видно от свидетелските показания на свидетел Н., П. и Р., в предприятието на „К. Б.“ А., е извършена премаршрутизация и презониране на търговските региони за „Студен пазар“ в страната, поради намаления обем на работата за сектор „Студен пазар“ във всички региони, породено от негативното икономическо въздействие на пандемията от COVID-19, оказано върху заведенията, ресторантите и баровете в цялата страна, въз основа на която регион Б. е обединен с регион С. за сектор „Студен пазар“. Сочи се още с жалбата, че това е видно и от приложените и приети като доказателства по делото щатни разписания за работните позиции в предприятието на К., регион Б., където длъжността супервайзор „Продажби Студен пазар“ за регион Б. не фигурира в разписанието на длъжностите за „Студен пазар“, считано от 10.11.2021г., а за новия регион С. „Студен пазар“, към който е презониран и бившият регион Б., е налице намаляване на 5 броя длъжности „Търговски представител-Студен пазар“, в сравнение с предходното щатно разписание. Именно това е имало за резултат решението на Работодателя да премести Търговски представители от звено Продажби „Студен пазар“ в звено Продажби „Топъл пазар“. Поддържа се с въззивната жалба, че именно липсата на обективна необходимост от допълнителна позиция за Супервайзор Продажби „Студен пазар“ може да бъде извлечена и от показанията на свидетел Р., дадени пред първоинстанционния съд в съдебно заседание от 28.09.2022г., като именно това е мотивирало работодателят да прекрати трудовото правоотношение с ищеца по делото. Поради изложените съображения от фактческа и правна страна, наведени са доводи с въззивната жалба, че ирелевантно за изхода на делото е обстоятелството дали търговски представители от звено „Студен пазар“ от бившия екип на ищеца са преустановили дейност или не. От една страна преценката кои работници и служители работодателят да разпореди да продължат работа и на кои работници и служители да се преустанови работата, е на самия работодател с оглед характера на дейността, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. От друга страна- фактът че търговските представили от предходния екип на въззиваемия са преразпределени и се отчитат на нови супервайзори в регион С., не може да бъде тълкувано като недобросъвестно поведение от страна на работодателят, защото именно работодателят определя структурата на своето предприятие, промените в щатното разписание, както и взима решенията кои служители да продължат работата или да бъдат определени в престой, като тези негови права са гарантирани от закона и потвърдени от приетото от съдебната практика, както бе посочено по- горе. С въззивната жалба оспорват се правните изводи на първоинстационния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение- за това че работодателят не е упражнил добросъвестно правата, дадени му по силата на чл. 120в, ал. 1 КТ. Поддържа се от въззивната страна, че трудовият договор на И. А. е прекратен над 3 месеца след закриването на една щатна бройка за позиция „Супервайзор“ и след като работата на последния е била преустановена със Заповед за престой. Твърди се, че на служителя на два пъти е предлагана друга работна позиция в дружеството на Работодателя- Търговски представител „Топъл пазар“ за регион С., както и за позиция- Супервайзор Продажби „Топъл пазар“ за регион В. Т., но въззиваемият е отказвал. Поддържа се в този смисъл с въззивната жалба, че работодателят не само не е действал недобросъвестно, но е направил неколкократно опити да запази И. А. на работа в предприятието си, като са му предложени различни работни позиции в различи райони, където е била налице обективна необходимост от предложената му работна позиция, което не отговаря на възприетото от първоинстанционния съд обстоятелство- за недобросъвестност на действията на представителят на „К. Б.“ А.. Оспорват се като неправилни изводите на първоинстационният съд, че уволнението на въззиваемия е било предхождано от опит И. А. да бъде уволнен дисциплинарно. Подобно твърдение не е подкрепено от доказателствата по делото - дисциплинарното производство срещу служителя е прекратено без да бъде налагано дисциплинарно наказание, като необосновани са предположенията, че дисциплинарното производство е инициирано срещу него с подобна цел, без да бъдат посочени каквито и да било доказателства в тази насока. На следващо място сочи се с въззивната жалба, че искането отправено до „КТ Подкрепа“ за уволнение на въззиваемия, на основание съкращаване на щата, не е релевантно към настоящия спор- И. А. е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 120в, ал. 1 КТ, а не поради съкращаване на щата. Оспорени са с въззивната жалба като абсолютно неправилни и необосновани изводите на първоинсанционния съд, изведени с мотивите към обжалваното съдебно решечие, че „възложената по длъжностна характеристика работа на шщеца не е от естеството да се засяга от обстоятелствата при обявена извънредна епидемична обстановка и не е рискова за разпространяване на заразата“. Поддържа се от въззивника че звено „Студен пазар“, в което се включват търговски обекти като заведения, барове и ресторанти е едно от най- засегнатите икономически от пандемията COVID-19 в национален мащаб, поради нормативно установените рестрикции на подобни търговски обекти със Заповеди на компетентните органи, сред които и Министърът на здравеопазването, включително Заповед № РД-01-890 от 03.11.2021г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки, която е била актуална към датата на обявяване на И. А. в престой. Поддържа се още от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че от свидетелските показания, включително и на свидетел И., които е следвало да бъдат преценени от съда, предвид качеството му на заинтересована страна с 3 висящи дела срещу К., изнесени са данни от свидетеля, че пандемията се е отразила на сектор „Студен пазар“, като обемът на работа значително е намалял в сравнение с нивата от преди пандемията. Предприетата от „К. Б.“ А., промяна в търговските маршрути и пренасочването на служители към „Топъл пазар“, е продукт на решение на работодателя, за което са взети предвид фактори от икономическо и бизнес естество, в резултат въведените на територията на Република България мерки срещу разпространението на COVID- 19, довели до съществено ограничаване на дейността или затваряне на търговски обекти „Студен пазар“, за който спад в продажбите свидетелстват и показанията на свидетелите Р. и П.. Излагат се доводи с въззивната жалба, че тези обстоятелства не са били обсъждани и анализирани в атакуваното решение на РС Б., във връзка с уволнението на въззиваемия А. и това е основание за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Във връзка с оплакването за неправилност на първоинстанционното решение, оспорват се изводите на състава на РС Б., че работата на ищеца „не е рискова за разпространяване на заразата“, като се поддържа че този извод е абсолютно необоснован и не почива на нито едно доказателство по делото, като отделно се поддържа от въззивника, че обстоятелството дали работата е била рискова за разпространяване на заразата е ирелевантно за изхода на спора, с оглед на основанието на което е извършено уволнението на ищеца. Поддържа се, че във връзка с наведените основания за незаконосъобразност на уволнението с исковата молба, съдът е следвало да изследва въпроса- дали заповедта за обявяване на престой на работата по чл. 120в, ал. 1 КТ е била „резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването и, в каквато насона е Решение № 109 от 7.07.2022г. на ВКС, по гр.д. № 2271/2021г., на IV г.о. на ГК, което в настоящия случай не е направено от състава на първоинстационния съд. Сочи се с въззивната жалба, че въз основа на приетите промени в щатното разписание на дружеството работодател- „К. Б.“ А., считано от 10.11.2021г., длъжността на ищеца е съкратена и съответно позицията, на която съдът е постановил с обжалваното решение И. А. да бъде възстановен на работа, вече не съществува в предприятието на работодателя. С възивната жалба е оспорен като неоснователен и акцесорния иск по чл. 225 ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение на работника за времето, през което е останал без работа. Оспорват се изводите на съда за неговата основателност, като се възразява че въззиваемият ищец не е предоставил пред РС Б. убедителни доказателства, че е останал без работа за 6- месечен период след прекратяването на трудовото правоотношение. Поддържа се че от представената регистрационната карта от И. А., не може да бъде направен извод, че уволненият служител е останал без работа за твърдения период в исковата молба, поради което поддържа се, че обжалваното решение в частта му за присъждане на обезщетение за 6- месечен период е неправилно в тази си част. При условията на евентуалност, ако въззивният съд потвърди обжалваното решението в частта му на присъденото обезщетение за времето през което служителят е останал без работа след уволнението, поддържа се искането обжалваното решение да бъде потвърдено в частта му, в която е извършено прихващане между претендираното от ищеца обезщетение в общ размер на 17 718лв. и вече изплатеното му на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение от работодателят във връзка с извършеното уволнение. Предвид на изложеното с въззивната жалба, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Б., както и да постанови ново решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ. Претендират се и разноските направени пред първата и пред въззивната съдебна инстанция, включително за адвокатски хонорар. В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна- от въззиваемия И. И. А., чрез пълномощника му адв. К. Т.. С писмения отговор се оспорват доводите наведени с въззивната жалба, като се поддържа че фактът на спиране на работа е задължително условие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, независимо дали касае цялото предприятие, обособено негово звено или отделен работник и служител в хипотезата на чл. 120в от КТ. Спирането на работа по своята същност представлява преустановяването на трудовата функция на работника или служителя /Решение № 834/22.08.2005г. по гр.д. № 373/2003г. на ВКС, 3 г.о. на ГК/. Твърди се с писмения отговор на въззивната жалба, че безспорно е доказано от събраните доказателства по делото, че трудовите функции на ищеца не са преустановявани, а след издаване на заповедта за престой по отношение на него, те са били вменени на други служители на предприятието ответник. Ето защо, поддържа се от въззиваемата страна че правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице „преустановяване на самата работа като такава“, независимо от издадената заповед. Сочи се с писмения отговор, че доказателствената тежест за установяването на факта на престой в процеса е за работодателя. В случая ответникът не само че не е доказал това обстоятелство, но категорично се доказва, че работата на А. се е осъществявала от служителите К. и М.- супервайзори „Студен пазар“ за регион С.. С писмения отговор се оспорват доводите наведени с въззивната жалба, като се излагат правни съображения че съгласно установената съдебна практика, фактическото състояние на престой е задължително условие за прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328 ал 1 т. 4 от КТ, поради което изложените в жалбата твърдения, че е възможно самата дейност да не е спряна и да е възложена на други работници и служители са незаконосъобразни. Действително, в случаите на спиране на работата на цялото предприятие или на обособена негова част причината, от която е породено това спиране е без значение и не подлежи на съдебен контрол /правнорелевантен е само фактът на престоя, който в случая не е налице/, но не такова е положението в хипотезата на престой на отделни лица по чл. 120в от КТ. Цитира се с писмения отговор на въззивната жалба съдебна практика- Решение № 109 от 07.02022г. на ВКС, постановено по гр.д. № 2271/2021г., 4 г.о. на ГК, с което се приема, че в такъв случай издадената заповед за престой по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка подлежи на съдебна проверка дали с нея обективно е спряна дейността на този работник или служител, дали тя не се изпълнява от други лица, заемащи същата длъжност или не е поета от лица, заемащи други длъжности и дали обявеният престой е породен именно от създаденото извънредно положение. Цитираните във въззивната жалба съдебни решения, между които е и посоченото по-горе са именно в тази насока. С писмения отговор се подкрепят изводите на съда постановил решението по гр.д. № 519/2022г. на ОС Добрич, с което е потвърдено решение на районния съд, с което е признато за незаконно уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ във връзка с чл. 120в от КТ, като се излагат съображения че същото е постановено въз основа на фактически обстоятелства по делото идентични с настоящия казус, а правното разрешение на спора е напълно аналогичен с приетия от състав на РС Б. по настоящото дело. Не се възприемат от въззиваемата страна, правните разрешения приети с Решението на по гр.д. № 8445/2021г., тъй като същото е в противоречие с останалите решения по сходни казуси и не може да се твърди, че същото е в духа на трайната съдебна практика, още повече, че то е обжалвано и по подадената касационна жалба е образувано гр.д. № 3076/2022г. на ВКС, 3 г.о. на ГК, като по допускането и за разглеждане пред касационната инстанция е насрочено закрито съдебно заседание за 23.02.2023г. Поддържа се от въззиваемия чрез неговия пълномощник по делото, че изложените доводи от фактическа страна с въззивната жалба, потвърждават изводите на първоинстанционния съд в ожбалваното съдебно решение- че не е налие добросъвестно поведение на работодателя при издаването заповедта за престой, че същата не е обоснована с обявената епидемична обстановка, а чрез нея се цели прекратяването на трудовия договор между страните като се заобиколи изискването за извършване на подбор, респективно несъгласието на синдикалната организация. Промяната в щатното разписание е основание за прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ и е неотносимо към спирането на работата за повече от 15 дни. Сочи се от въззиваемата страна с писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК, че от разпитаните по делото свидетели се установява, че т.нар. „премаршутизация“ не е свързана с обявената извънредна епидемична обстановка. Тя е регулярен процес и се извършва всяка година. От представената длъжностна характеристика на ищеца и от събраните гласни доказателства се установява, че трудовите задължения на А. се изразяват в това да организира и контролира работата на търговските представители. Като място на работа е посочен гр. С.. По делото е установено, а това не се оспорва от въззивната страна, като изрично се сочи с въззивната жалба, че дейността на търговските представители не е спирала след издаване на заповед № 6307/11.11.2021г., и че функциите на ищеца са възложени на други супервайзори от район С.. Поради изложеното, поддържа се от въззиваемата страна, че правилно съдът в обжалваното решение е приел, че разпореденото спиране на работата на А. не е било породено от извънредната епидемична обстановка. Поради тази причина оспорва се твърдението с въззивната жалба, че обстоятелството дали търговските представители от екипа на ищеца са преустановили работа, е ирелевантно за изхода по настоящото дело. Не такова е тълкуването на закона и установената съдебна практика. С писмения отговор на въззивната жалба се поддържа като правилна и обоснована от събраните доказателства, преценката на съда на установените по делото обстоятелства, свързани с опитите на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с И. А. на друго основание- освобождаване чрез обезщетение, съкращаване на щата, преназначаване на друга длъжност, образуване на дисциплинарно производство. Излагат се правни доводи от адв. Т., че това са факти, които обосновават извод за недобросъвестно упражняване на права, а не опит да бъде запазен служителят на работа в предприятието, както се твърди във въззивната жалба. Така сочи се с писмения отговор на жалбата, че на въззиваемия преди прекратяването на трудовото му правоотношение е предложена по-ниска позиция за работа в гр. С.- търговски представител, както и супервайзорска позиция в гр. В. Т., която е с място на работа, което отстои на повече от 300 км. от Б., където той е бил ситуиран до момента на уволнението. Последното предложение е било свързано с промяна на местоживеенето на цялото семейство на служителя и едва ли би могло да се приеме като сериозно предложение за оставане на работа в дружеството. Оспорват се твърденията наведени с въззивната жалба, за необоснованост на изводите на състава на РС Б., че прекратяването на трудовото правоотношение е предхождано от опит А. да бъде уволнен дисциплинарно. Видно от искането за даване на писмени обяснения, отправено от Изпълнителния директор на дружеството, на служителя е било вменено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни работни дни /01-02.11.2021г./ За такова нарушение разпоредбата на чл. 190 т. 2 от КТ дава възможност работникът/служителят да бъде дисциплинарно уволнен, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че в образуваното срещу него дисциплинарно производство възможното наказание е именно дисциплинарно уволнение. Според поддържаното становище на въззиваемия чрез неговия пълномощник с писмения отговор на въззивната жалба, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че работата на ищеца не е била засегната от обявената извънредна епидемична обстановка. Работата на А. е била да осъществява супервайзорски/контролни/ функции над подчинения му екип, състоящ се от търговски представители. Доколкото работата на тези търговски представители не е спирана през периода на извънредната епидемична обстановка и на действието на мерките, наложени със Заповед № РД-01-890/03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, то не може да се приеме, че преустановяването на контролната дейност върху тях /макар че контролът практически не е преустановян, а е изпълняван от други лица/, е породено от епидемичната ситуация. Поддържа се с писмения отговор, че всъщност не е преустановена работата на нито един от останалите супервайзори „Студен пазар” и не е издавана персонална заповед за спиране на работата на други лица, работещи в сектор „Студен пазар”, независимо, че цитираната по-горе заповед на Министъра на здравеопазването има действие за цялата страна. Ето защо поддържа се от пълномощникът на въззиваемия по делото, че при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с установената съдебна практика, е извършен анализ и преценка от стръна на състава на РС Б., като е осъществен съдебен контрол относно причините за издадената заповед за уволнение, като първоинстационният съд правилно е приел, че тези причини не са резултат от икономически, организационни, технологични и др. фактори, породени от извънредното положение, а ищецът своеволно е избран, за да бъде прекратено трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Оспорват се твърденията наведени с въззивната жалба, във връзка с оспорването на правилността на обжалваното решение, досежно акцесорния иск по чл. 225 ал.1 от КТ, като се възразява че по делото не са представени убедителни доказателства за оставането на ищеца без работа, след извършеното уволнение. Поддържа се че представената по делото и неоспорена от ответника регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда” гр. С. и копие от трудова книжка. В регистрационната карта е отбелязана среща с трудов посредник в Бюрото по труда на 02.09.2022г., от което следва, че в шестмесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил безработен. Ето защо, голословни и необосновани са твърденията, че И. А. не е представил доказателства в тази насока. По изложените съображения списмения отговор на въззивната жалба, поддържа се че съставът на РС Б. е постановил решението си при всестранно, пълно и обосновано разглеждане на обстоятелствата по делото и в съответствие с материалния закон и утвърдената съдебна практика. Ето защо иска се от въззивния съд да потвърди Решение № 575/18.10.2022г. на РС Б., постановено по гр.д. № 971/2022г., като правилно и обосновано. Претендират се сторените съдебни разноски от въззиваемия пред настоящата съдебна инстанция. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от насрещната страна, имаща пасивна процесуална легитимация да депозира такъв пред съда. Същият е депозиран пред съда в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК, към която е налице изрично законово препращане, поради което съдът следва да съобрази доводите изложени в него при постановяване на решението си. При устните състезания по делото, поддържа се въззивната жалба от пълномощника на „К. Б.“ А.- адв. С., като се иска отмяната на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Поддържа се че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват предпоставките на чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ във вр. с чл. 120в ал. 1 от КТ, като установява се, че работодателят с оглед на епидемичната обстановка в страната и поради икономически съображения/увеличаване на обема на работа на звено "Топъл пазар", за сметка на звено „Студен пазар“/, е преустановил работата на ищеца за повече от 15 дни, след което е прекратил трудовото му правоотношение, тъй като е било икономически неизгодно поддържането му на позицията Супервайзор „Продажби Студен пазар“, в района на Б., поради невъзможност за уплътняване на трудовите му задължения. Поддържа се по съществото на делото от пълномощника на дружеството въззивник оплакването за необоснованост на обжалваното решение, доколкото първоинстационният съд в мотивите си към постановения съдебен акт, не е обсъждал породените затруднения на дружеството породени от епидемичната обстановка, като неправилно е приел че задълженията на ищеца съобразно длъжностната му характеристика, не е от такъв характер ча де се увеличава опасността от разпространението на заразата. Поддържа се от адв. С. в пледоариите му пред ОС Б., че съдът не е отчел че последиците от епидемията от COVID 19 са както здравни, така и икономически, а в мотивите към обжалваното решение съставът на РС Б. не е обсъждал влиянието на икономическите промени в предприятието на „К. Б.“ А., които са довели до уволнението на И. А./увеличаването на обема на работа за „Топъл пазар“, за сметка на намаляване на доставките за „Студен пазар“, както и обстоятелствата наложили премаршрутизация извършена в дружеството ответник към края на 2021г./В този смисъл поддържа се оплакването за необоснованост на обжалваното решение, оссовано на доводите че първоинстационният съд не е кредитирил в този смисъл свидетелските показания на свидетелите Р. и П., в които се съдържат данни за пренасочване на хора от едното звено към другото. Същевременно изказва се становище, че свидетелските показания на свидетелят И. следва да се кредитират като заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, като същите не се подкрепят убедително от останалите събрани по делото доказателства. При утстните състезания- адв. И.а, като пълномощник на „К. Б.“ А., оспорва като неправилно обжалваното решение в частта му, в която съдът е приел че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8 от КТ. Възразява се, че от обективна страна установяват се всички основания за извършеното уволнение съобразно разпоредбата на чл. 120в ал.1 от КТ, като правилно трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ. Поддържа се от адв. И.а, че причината за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца са били икономическите промени настъпили в резултат на пандемичната обстановка поради заразата с COVID 19, а не самоцелното уволнение именно на И. И. А. от неговия работодател. В тази насока се сочат данните по делото за намаляване на обема на доставките за района на гр. Б. и необходимостта от пренасрочването на хора от звено „Студен пазар“, към звено „Топъл пазар.“ Твърдението на ищеца за злоупотреба с правото категорично се опровергава от направените към него предложения за работа преди уволнението му, които той е отказал, от което следва че работодателят е направил всичко възможно да го задържи на работа и че отношението към И. А. не е било тендециозно. В пледоариите при устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, поддържа се от пълномощникът на „К. Б.“ А.- адв. И.а оплакването за неправилност на обжалваното решение и в частта му, в която съдът е присъдил в полза на ищеца обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, за времето през което той е останал без работа, като се излагат съображения че въз основа на предтставените по делото писмени доказателства не е установено при пълно и главно доказване, че И. А. след уволнението му е останал без работа за период от шест месеца, а процесуалната тежест на това доказване е била именновърху ищеца по делото. Възразява се, че представения препис от трудовата книжка не е представен изцяло, като липсват страници, а също така не е била извършена съдебна констатация на съда че представеното копие съответства на оригинала. Представената регистрационна карта от БТ е оспорена в пледоариите пред въззивния съд, тъй като в нея не е посочен ЕГН на ищеца, а от друга странав тази регистрационна карта липсват печати на БТ и др. което да удостоверялат че същата действително е издадена от БТ, а не е подправена. В пледоариите при устните състезания пред ОС Б., пълномощникът на въззиваемия- адв. Т. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Оспорва се законосъобразността на извършеното уволнение на ищеца, което се мотивира с недоказаност наличието на основания от здравно и икономическо естество, обуслевени от епидемичната обстановка в страната в резултат на разпространението на COVID 19. Възразява се от пълномощника на въззиваемия, че задълженията на ищеца като Супервайзор „Продажби Студен пазар“, не са били свързани с интензивни посечения на заведенията, нито с интензивни срещи и контакти с други хора, поради което епидемичната обстановка не е обуславяща от преустановяването на работата именно на И. И. А.. Поддържа се че настипилите икономически последици от разпространението на заразата и намаляване на обема на работа, са обуславящи за прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, но не и на основание чл. 328 ал.1 т. 4 във вр. с чл. 120в ал.1 от КТ, поради престой продължил повече от 15 дни. Оспорва се от адв. Т. като пълномощник на въззиваемия, че е налице действително преустановяване на работата на ищеца, тъй като от една страна нито един от екипа му търговски представители не е бил освободен преместен или пък е преустановена работата му, а от друга страна преките задължения на И. А. през време на неговото отстраняване от работа, са били поети от други супервайзори в гр. С., поради което дейността му на практика не е била прекъсвана. Поддържа се от въззиваемата страна по съществото на делото, че не се установява по делото и наличието на намаляване на обема на работа за района на гр. Б., което да е обусловило прекъсване на дейността на ищеца, както и последващото прекратяване на трудовото му правоотношение с „К. Б.“ А.. Поддържа се че извършената премаршрутизация не съставлява годно доказателство в тази насока, тъй като се установява по делото че такава се извършва периодично в края на всяка година. Поддържа се от адв. Т. като основание за незаконността на атакуваното уволнение твърдението че същото съставлява злоупотреба с право. В тази насока излагат се съображения, че видно от доказателствата по делото, преди да бъде уволнен във връзка с чл. 120в ал.1 от КТ, работодателят е направил опит да уволни И. А. дисциплинарно, а след това и поради съкращаване в щата, като и двете са завършили неуспешно. Възразява се от адв. Т. в пледоариите по делото, че в тази насока не следва да се кредитират направените предложения за оставане на работа на ищеца преди уволнението му, тъй като и двете са били неприемливи за него с оглед на местоживеенето му и неговото семейство. Поддържа се от пълномощникът на въззивемия по делото, че напълно доказан е и предявения иск за заплащане на обезщетение за времето през което И. А. е бил незаконно уволнен, за срок от 6 месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение.Поддържа се ча така предявения иск е доказан по основание и размер, с представянето на убедителни писмени доказателства в тази насока съгласно практиката на ВКС и разпределената от съда доказателствена тежест. Развити са съображения, че при представянето на заверените преписи пред първоинстанционния съд, същите не са оспорени, поради което такова оспорване не може да бъде извършено едва пред ОС Б.. Отделно развити са съображения, че ищецът е изпълнил възложената му доказатлествена тежест да доказва, че не е започвал работа след уволнението си в процесния период- от 23.02.2022г. до 23.08.2022г. Ако ответникът работодател твърди че той е започнал работа, то следвало е изрично да неведе това възражение пред РС Б., след което върху ответник е процесуалната тежест да доказва че И. А. е започнал работа след прекратяване на трудовото правоотношение- къде и кога. Възразява се, че такова твърдение не е било наведено пред първоинстационния съд от ответната страна, а оспорването на доказването във връзка с предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ пред въззивната инстанция е неоснователно. В предоставения от съда срок, представени са от страните писмени становища, в които са развити подробни съображения за доводите наведени с въззивната жалба и отговора към нея. Претендират се от страните разноските пред настоящата съдебна инстанция, съобразно списъци по чл. 80 от ГПК, представени по делото. За да се произнесе по въззивната жалба, при компетентността си на въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС Б., съобрази следното: Производството е въз основа на депозирана пред първостепенния съд в град Б. искова молба, от И. И. А., ЕГН ••••••••••, с адрес на призоваване: гр. Б., ул. „А. К.“ № •, чрез адв. К. Т., срещу „К. Б.” А., ЕИК •, на адрес: гр. С., ж.к. М. •, Б... - С. № •, Бл. сграда •, ет. •, представлявано от Главния Изпълнителен директор В. Т. Ж.-самостоятелно или от Изпълнителните директори- заедно и поотделно- Т. Т. Ч. и В. С. П.. Предявени са за разглеждане пред съда обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като ищецът пред първоинстанционния съд, моли съда да признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, като отмени Заповед № 8/22.02.2022г. на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., с която е извършено уволнението като незаконосъобразна, като възстанови уволнения служител на работа на длъжността която е заемал от преди уволнението си– Супервайзор „Продажби Студен пазар“, регион Б., както и да осъди дружеството работодател да заплати на неправомерно уволнения служител, сума в размер на 10 999.02лв., съставляваща парично обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа за периода от 23.02.2022г. до 23.08.2022г. поради незаконното прекратяване на трудовия му договор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото. Предявените искове са основани на твърдения за съществуващо валидно трудово правоотношение между И. И. А. и „К. Б.“ А., ЕИК •, по силата на което ищецът е работел първоначално въз основа на сключен Трудов договор № 67/26.10.2010г., на длъжността „търговски представител“. Сочи се в ИМ пред първоинстанционния съд, че на 08.06.2016г., ищецът е бил повишен на длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар”, като съобразно връчената му длъжностна характеристика, същият е имал задължения да организира, контролира и ръководи работата на екип на работа отдела „Студен пазар“, за района на гр. Б.. Поддържа се от ищеца пред РС Б., че до края на месец септември 2021г. И. А. е получавал само похвали за работата си, като ръста на продажбите извършени от търговските представители, работели под ръководството на ищеца към края на 2021г. е бил отличен за постигнати най- добри резултати, като в сферата на звено продажби „Студен Пазар“, приносът на отдела в гр. Б. е бил най- съществен. Въпреки това, ищецът сочи с ИМ, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е било прекратено със Заповед № 8/22.02.2022г. на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., като уволнението е ивършено на основание чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ, във вр. с чл. 120в от КТ. Ищецът поддържа пред първоинстанционния съд доводи за незаконност на извършеното уволнение, като оспорва на формално основание издадената заповед за уволнение като немотивирана, неправилна и незаконосъобразна. Навадени са основания за незаконност на извършеното уволнение, като се поддържа че не са били налице предпоставките за уволнението на И. И. А. на осн. чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ, във вр. с чл. 120в от КТ, тъй като макар в страната да е била официално обявена епидемична обстановка, не са били наложени никакви допълнителни ограничителни мерки от правителството, свързани с естеството на изпълняваните от ищеца трудово функции, като всички подчинени на ищеца търговски представители за раойна на гр. Б. са продължили да изпълняват трудовите си задължения, поради което се твърди че не са били налице основания за преустановяване на работата на И. А., заемащ длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар“. Така поддържа се от ищеца незаконосъобразност на извършеното уволнение, тъй като от една страна не се е налагало преустановяване на работата на ищеца поради престой, обусвовено от наложената в страната епидемилогична обстановка, а от друга страна твърди се, че реално прустановяване на дейността не е извършвано, тъй като функциите на ищеца е продължавало да бъдат изпълнявани от други супервайзори от гр. С., като търговските представители за раойна на гр. Б., са продължили работа под ръковоството и надзора на друг колега на ищеца, на същата длъжност. Твърди се с ИМ, че истинската причина за уволнението на И. А. е обстоятелството, че същият е бил активен член на КТ „Подкрепа“, в предприятието на ответника. В тази насока са наведени доводи, че преди да бъде уволнен на посоченото в атакуваната заповед основание, работодателят е направил опит И. А. да бъде дисциплинарно уволнен, както и да бъде прекратено трудовото му правоотношение на друго оснавние- поради съкращаване на щата по чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ, но тези опити са останали неуспешни. С исковата молба поддържа се като основание за отмяна на незаконното уволнение и злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 ал.1 и ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 57 ал.2 от Конституцията на страната, като се поддържа че при извършеното уволнение, работодателят незаконосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 120в от КТ, без да са били налице законовите основания за това. С исковата молба са наведени доводи и е предявен иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, за неизплатени трудови възнаграждения пред времето през което ищецът е престирал работната си сила за неговия работодател, за период от шест месеца след извършване на уволнението, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото. С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, дружеството ответник- „К. Б.“ А., чрез представителят си- изпълнителният директор В. П., и процесуалният представител- адв. Г. С., оспорва предявените искове по КТ, като моли съда да ги отхвърли като недоказани и неоснователни. С отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, оспорват се твърденята за незаконосъобразност на извършеното уволнение на И. И. А., като се възразява че причината за уволнението на ищеца не е обстоятелството, че същият е бил член на КТ „Подкрепа“ към синдиката в предприятието на дружеството работодател, а причините за прекратяване на трудовото правоотношение са изцяло от икономичски и бизнес съображения- поради разпространението на COVID 19 и наложените на територията на страната епидемични мерки, последвало е намаляването на обема на работа и спад в продажбите на дружеството в звено „Студен пазар“, което е наложило премаршрутизация и презониране на търговските региони за „Студен пазар“ в страната, чрез насочването им към обекти от звено Продажби „Топъл пазар“. По съображения продиктувани от променаната икономическа обстановка, търговски представители от звено „Студен пазар“, са били преместени да работат към звено „Топъл пазар“, поради което за работодателят е отпданала необходимостта от съществуването на длъжност Супервайзор „Продажби Студен пазар“, за района на гр. Б. и същата е била съкратена. Дейността изпълнявала от И. А. е била възложена за изпълнение на супервайзор, работещ в гр. С.. Оспорва се с писмения отговор твърдението на ищеца, че работодателят е предприел мерки да бъде уволнен именно И. А., като се сочи че всъщност били са направени опити същият да бъде запазен на работа, като са му предложени други позиции- търговски представител за звено Продажби „Топъл пазар“, в гр. С. и на Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за района на гр. В. Т., но ищецът отказал да приеме така направените му предложения. С отговора на ИМ пред първоинстанционния съд, оспорва се твърдението на ищеца, че търговските представители в дружеството ответник са продължили да изпълняват трудовите си функции, както и че не са съществували икономически обословени причини за преустановяване на дейността на ищеца, чрез издаване на индивидуална заповед по реда на чл. 120в от КТ за временно спиране на работата му. В подкрепа на твърденията за намаляване на обема на работа, наведени са доводи, че видно от промяната на щатното разписание на дружеството „К. Б.“ А., били са съкратени щатни длъжностни, включително и тази заемана от И. А. преди уволнението му. Поддържа се че работодателят е имал обосновани и обективно обусловени от въведената пандемична обстановка в страната основания, за да бъдат предприети промените в трудовите процеси на предприятието. Поддържа се, че представителят на работодателя е бил принуден да съкрати длъжността на ищеца- Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за района на гр. Б., както и с изрична заповед да пусне И. А. във временен престой, тъй като не е имал нужда от запазване на позицията му, както и поради невъзможността да уплътни работното му време. Оспорват се като неоснователни с отговора на ИМ, твърденията на ищеца, че търговските представители не са били освободени, а са продължавали да изпълняват трудовите се функции. Поддържа се от ответника, че в действителност същите са били прехвърлени на работа в звено Продажби „Топъл пазар“, поради която причина те не били пуснати в престой, а поради същата причина функциите на контрол и организация на работата ми е била прехвърлена на друг супервайзор от района на гр. С.. Сочи се, че въз основа на въведеното в страната извънредно положение поради разпространението на COVID 19 след 13.03.2020г. и обявяването на извънредната епидемична обстановка в страната след 14.05.2020г., са довели до затваряне на редица заведения на открито и до намаляване на обема на работата, поради което работодателят на осн. чл. 120в от КТ, с изрична заповед на управителят на предприятието, е постановил спиране на работата на отделни работници или служители, за определен период от време- до отмяната на извънредното положение, като спряна е била и дейността на ищеца И. А., като поддържа се с писмения отговор, че работодателят не е задължен да доказва по делото причини от организационно и/или икономическо естество за престоя/Решение от 04.01.2021г. на ОС Сливен, по в.гр.д. № 716/2020г./ Излагат се доводи от ответната страна, че работодателят може да обяви преустановяване на работата, когато прецени че същото би било неефективно, както е в настоящия случай/Решение № 788 от 08.04.2022г. на СГС по в.гр.д. № 8445/2021г./, като това решение на работодателя не подлежи на съдебен контрол, а съдът не може да преценява наличието на икономическа обусловеност на предприетите мерки, поради което не може да бъде предмет на съдебна преценка целесъобразността на извършеното уволнение. Оспорва се още твърдението на ищеца, че работодателят не може по реда на чл. 120в от КТ, да постанови дейността на отделни работници или служители в предприятието, без да е необходимо да бъде поставяна в престой дейността на цели звена от предприятието за определен период от време. Поддържа се от ответника, че не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 ал.1 и ал. 3 от КТ, доколкото законодателят не е действал недобросъвестно и в противоречие с разпоредбите на закона, а действията му са били изцяло обусловени от икономически съображения и мерките наложени поради въвеждането на епидемологични мерки за страната, а отделно установява се, че на ищеца преди уволнението му са били предложени други позиции, за да бъде същият запазен на работа, но той е отказал тяхното заемане. При изложените съображения, иска се от първоинстационния съд предявените искове по чл. 344 от КТ, респ. акцесорния иск по чл. 225 ал.1 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените искове по чл. 344 от КТ като основатлени, наведено е с отговора на ИМ от ответната страна възражение за прихващане на търсимото обезщетение за оставане без работа по чл. 225 ал.1 от КТ, срещу изплатените на ищеца обезщетение в размер на 4 брутни работни заплати, в общ размер на 11 812лв., като обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ и по чл. 222 от КТ. По искане на ищеца, по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато е от първоинстанционният съд в РС Б., изменение на предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ по размер, като същият е увеличен от 10 999.02лв. на 17 718.00лв. С обжалвоното Решение № 575/18.10.2022г. но гр.д. № 971/2022г. по описа на PC Б., първоинстанционният съд е уважил предявените искове по реда на чл. 344 ал.1 т. 1-3 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като е признал уволнението на ищеца И. И. А. за незаконно и е отменил Заповед № 8/22.02.2022г. на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., с която е прекратено трудовото му правоотношение, като незконосъобразна. Съдът е възстановил И. И. А., ЕГН ••••••••••, на заеманата от него длъжност преди уволнението- супервайзор „Продажби Студен пазар“ за регион Б. в предприето на „К. Б.“ А.. Предявеният акцесорен иск по чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение на ищеца за времето през което И. И. А. е останал без работа в резултат на незаконосъобразното му уволнение, е уважен за сумата от 5 906.00лв., за периода от 04.08.2020г. до 30.09.2020г., както и за периода от 23.02.2022г. до 23.08.2022г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба пред съда- 19.04.2020г. до окончателното изплащане на дължимото. Иска по чл. 225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над над уважение от съда размер- 5 906.00лв., до претендирания размер от 17 718.00лв., като погасен поради прихващане с изплатената на осн. чл. 220 ал.1 от КТ и чл. 222 ал. 1 от КТ сума, в общ размер на 11 812.00лв. С обжалваното решение съдът е присъдил държавни такси и разноски за пред първата съдебна инстанция, съобразно изхода на делото и решението му по предявените искове. Пред първоинстанционния съд са събирани писмени и гласни доказателства. Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС Б. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал, като въз основа на анализа на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция счита за установено от фактическа страна следното: Установява е по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, че ищеца И. И. А. и дружеството ответник „К. Б.“ А., ЕИК •, са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 67 от 26.10.2010г., по силата на който въззиваемият е назначен на длъжността „търговски представител“ в ответното дружество, на осн. чл. 70 във вр. с чл. 67 ал.1 от КТ, считано от 01.11.2010г., за изпитателен срок от 6 месеца. Видно е от последното Допълнително споразумение № 3 от 08.02.2016г., че стичано от 09.02.2016г., И. А. е преназначен на нова длъжност Супервайзор „Продажби Студен пазар“, първоначално за срок на изпитване за 6 месеца, след което трудовият договор между страните е трансформиран в безсрочен и при пълно работно време. Не е спорно между страните по делото, че последното получено от уволнения брутно трудово възнаграждение, за месеца предхождащ уволнението, е в размер на 2953лв. Видно е от приетата като писмено доказателство пред първоинстанционния съд длъжностна характеристика за длъжността заемана от ищеца- Супервайзор „Продажби Студен пазар“, че трудовите задължения включват ръководството, организацията, контрола и планирането и отчитането на дейността на екип от няколко лица, заемащи длъжността „търговски представител“ за региона на гр. Б.. Задълженията на Супервайзора „Продажби Студен пазар“ включват още извършване на проверка на работата на екипа, анализ на маршрутите и обема на продажбите и изготвяне на отчети за същите, както и имуществена отговорност за поверените сстоково- материални ценности и зачислените автомобили за превоза на доставяните стоки. От събраните свидетелски показания установи се, че всеки Супервайзор „Продажби Студен пазар“, е осъществял контрол и ръководство на екип от 6-7 човека, изпълняващи длъжността „търговски представители“. Въззивният съд намира за ноторно известно, че спорното правоотношение между страните по делото се е развило при обявена извънредна епидемична обстановка, даваща право на работодателя да взима мерки, включително да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. С Решение № 629 от 26.08.2021г. на МС, срокът на извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19, поради съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, е удължен считано от 01.09.2021г. до 30.11.2021г. Последвала е Заповед № РД-01-890/03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, за въвеждане на временни противоепидемични мерки, с която действието на ограничителните мерки е продължено. Пред първоинстанционния съд са представени убедителни доказателства, а и не се оспорва от ответната страна, че срещу И. И. А. е било образувано дисциплинарно производство, като на 09.11.2021г. му е било отправено искане за даване на писмени обяснения/неявяване на работа и нарушаване на правилника за вътрешния ред на дати- 01 и 02.11.2021г./След дадени писмени обяснения от служителя И. А. в указания му от пработодателя срок, дисциплинарното производство е било прекратено, като на ищеца не са били наложени дисциплинарни наказания. Представени са по делото заверени преписи от щатни разписания на работниците и служителите в „К. Б.“ А., от които се установява че след одобряване на ново щатно разписание, считано от 10.11.2021г., длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за район Б., заемана от ищеца И. А. не съществува. Същата е била съкратена въз основа на Заповед № 6371/09.11.2021г. на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., ЕИК •. Не е спорно между страните по делото, че отправено е искане до КТ „Подкрепа“ за даване на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на „К. Б.“ А. с И. И. А., поради съкращаване на щата и на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ, но такова съгласие не е било дадено. Установява се от писмените доказателства по делото, че със Заповед № 6307/11.11.2021г., издадена от Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., на осн. чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 КТ и във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка, считано от 12.10.2021г. с Решение на МС № 629/2021г. и Решение на МС № 235/2020г. се преустановява работата на И. И. А./ Супервайзор „Продажби Студен пазар“/, считано от 12.10.2021г., до преустановяване на епидемичната обстановка или до последваща заповед за работодателя. Разпоредено е служителят да ползва 7 работни дни платен годишен отпуск, предоставен едностранно от работодателят с издадената заповед, както и на И. А. да бъдат изплащани трудови възнаграждения, включително за времето на престой. Заповедта е връчена на ищеца на 11.11.2021г. По делото е представено писмено предизвестие от 22.02.2022г. от Изпълнителния директор на „К. Б.“ А., на основание чл. 326 ал. 2 от КТ, във вр. чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, с което ищеца е предизвестен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на посчоеното в предизвестието основание, на 23.04.2022г. Съобщено му е че при неспазен срок на предизвестието ще му бъде изплатено обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ. Няма данни писменото предизвестие да е връчено на И. И. А.. С оспорената по делото Заповед № 8/22.02.2022г. на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 120в ал. 1 от КТ, във връзка с издадена преди това Заповед № 6307/11.11.2021г., на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., поради това че работата на служителя е била преустановена за повече от 15 работни дни, трудовото правоотношение на И. И. А. с „К. Б.“ А., е прекратено, считано от 23.02.2022г. Разпоредено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие по чл. 224 ал. 1 от КТ, за неползван платен кодишен отпуск за 4 дни за 2022г., както и обезщетение в размер на две брутни работни заплати съгласно чл. 222 ал.1 от КТ. Няма данни по делото кога заповедта е била връчена на уволнения служител. Ищецът не оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение са му изплатени обезщетения за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 от КТ и обезщетение по чл. 222 КТ, в размер на общо 11 812 лв. Не е спорно по делото, а установява се и от събраните писмени доказателства, че преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, на И. И. А. е предложена от „К. Б.“ А. да остане на работа в дружеството на други позиции- търговски представител „Продажби Топъл пазар“ за град С. и Супервайзор „Продажби Топъл пазар“, за района на гр. В. Т., но ищецът е отказал предложените му позиции по лични съображения. За установяване на обстоятелствата по делото, пред РС Б., по искане на страните са били допуснати и разпитани свидетели. Пред РС Б. е разпитан като свидетел- А. Н. Н., който е работил при дружеството ответник като търговски представител, отдел Продажби „Студен пазар“, до м.11. 2021г. Сочи в показанията си, че през време на работата му И. А. е бил негов супервайзор, а след уволнението му тези функции били поети от Б. М.. Свидетелят твърди в показанията си, че откакто е започнал работа при ответника промяна в обема на работата му не е настъпвала. Другите търговски представители, на които И. също бил супервайзор, са освен свидетелят и лицата М.М., А.А. и Г. К.. Свидетелят твърди че и досега работят осем търговски представители за района на гр. Б.. Сочи в показанията си, че е била извършена премаршрутизация в дружеството през ноември 2021г. и той е бил преместен да работи като търговски представител в районите на П., С., К. и С., като пояснява че именно при промяната на маршрутите му е бил даден и друг район- този на С.. Неговият супервайзор е от район С. Юг. Св. Е. Й. И. разпитан пред първоинстанционния съд сочи, че е работил в ответното дружество на длъжността „супервайзор- дистрибуция“. С И. А. работили в един офис за гр. Б.. И двамата били членове на КТ Подкрепа. Свидетелят твърди, че за 2021г. И. имал най- добри резултати в работата си, като регион спечелили първа награда за 2021г., Ищецът имал огромна заслуга за това. Свидетелят твърди в показанията си, че за 2021г. имало ръст в продажбите за студен пазар, спрямо тези за 2020г. През 2020г. имало спад, тъй като бил наложен „локдаун“, но през 2021г. имало ръст на продажбите катто на студения така и на топлия пазар. Сочи че работата на служителите за студен пазар през 2021г. не е спирала. И. работел с шест търговски представители, които все още работят там, не знае някой от обектите които се снабдяват от „К. Б.“ А. да е бил затварян през този период. В показанията си свидетелят И. изназя данни, че така наречената премаршрутизация се прави всяка година. Обяснава рпичината за това- динамиката на пазара и в обектите с които компанията работи. Свидетелят е категоричен, че броят на търговските представители, с които И. А. работел се запазил, промяна е имало само в динамиката на посещенията в обектите. Свидетелят сочи в показанията си, че след като И. преустановил работа, неговата работа се пренасочена към други двама служители- А. К. и Б. М., които са супервайзори в гр. С.. Според свидетеля уволнението на ищеца, а и на други лица, включително и на самия него, е извършено заради участието им като членове на КТ „Подкрепа“. При отговорите на въпроси на ответника, свидетелят И. сочи че е бил уволнен от работодателя си- „К. Б.“ А., като към настящем води три дела срещу бившия си работодател. Сочи че е Председател на КТ „Подкрепа“ за Б., а И. А. е бил активен член на синдиката. Твърди че ръководството на „К. Б.“ А. е приело че И. А. е ръководител на синдиката, тъй като е поискало предварително разрешение за неговото уволнение, което се иска принципнто само за лидерите на организацията. Св. П. Г. П. работи при ответника на длъжността- „мениджър- традиционна търговия“, като се занимава с административните процеси на т.нар. „топъл пазар“. Свидетелят сочи в показанията си пред РС Б., че за 2021г. голяма част от продажбите са за топъл пазар. Твърди че частта за т.нар. „студен пазар“ е било около 15%. Потвърждава пред съда, че премаршрутизация в „К. Б.“ А. се извършва всяка година, след анализ на продажбите и изготвяне на нови маршрути, съобразно динамиката на потреблението- кои обекти се посещават най- често, какви количества се заявяват и разходват. Св. Д. М. Р. разпитан от съда в гр. Б., също работи в ответното дружество, като „мениджър развитие на търговските процеси“, в отдел „Обслужване на пазари“ в гр. С.. Пояснява че задачата на т.нар. „Селсапорта“ търговска администрация е чрез извършване на „сенсос“ на всички системи да събира и анализира данните за дейността на компанията за цялата страна. В продължение на няколко години/обикновено три години/, се описват всички заведения, следи се потреблението в тях и те са категоризират на обекти „Студен пазар“ и на обекти „Топъл пазар“. След извършване на прогноза за бизнес средата, се определят и маршрутите на доставки, като на тази база всяка година се извършва премаршрутизация и презониране на търговските региони за „Студен пазар“ и „Топъл пазар“ в страната. Свидетелят сочи в показанията си, че през 2021г. когато е завършил тригодишния период на „Сенсос“ и поради епидемичната обстановка в разултат на разпространението на COVID 19, настъпил е спад както по отношение на броя на заведенията, така и по отношение на обема и фокуса на инвестиции в тях. По виждане на свидетеля бил е ударен от пандемията по- силно пазара на „студения пазар“. Свидетелят твърди в тази област на спад с 20-25% от продажбите за страната, а за региона на гр. Б. този поцент бил още по- голям. В заключение свидетелят сочи че в този регион никой не е спрял да работи, но е намаляла бройката на обектите, които се посещават. Иначе не е имало случай да се налага съкращаване на търговски представители в отделните райони. Свидетелят сочи че принципно и броя на зоните за страната е запезен, тъй като намаляването на обема на потреблението на „Студения пазар“, е довело до увеличение на потреблението на „топлия пазар“, т.е. това е наложило част от персонала от „студен пазар“, да се пренасочи към звено „Топъл пазар“. Прекратяването на трудовото правоотношение на И. И. А. с ответното дружество- „К. Б.“ А., се потвърждава от представена справка от НАП, с която се удостоверява че същото е прекратено, считано от 23.02.2022г. Същевременно удостоверява се, че към 10.08.2022г., няма подадена към НАП информация за сключен друг трудов договор с лицето И. И. А.. По делото са представени и приети като писмени доказателства регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда” гр. С. и копие от трудова книжка, като в регистрационната карта на името на И. И. А., изрично е посочено че същият е посетил офиса на бюрото на 02.09.2022г. в 11.00 часа за среща със служителя, като безработно лице, активно търсещ работа. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., навежда следните правни доводи: В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на ОС Б. счита, че същото е валидно постановено- в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е обявен на страните по установения в ГПК процесуален ред. Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения служител, срещу пасивно легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането му. Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със заповед за уволнение на работника от неговия работодател. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4. Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното начало/по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров, и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. /Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/. Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна инстанция по настоящото дело, освен ограничена от оплакванията навадени с въззивната жалба, следва да бъде извършена в рамките на заявените с исковата молба основания за незаконосъобразност- немотивираност на заповедта за уволнение; липсата на предпоставките от обективна страна, за извършване на уволнение на осн. чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, във връзка с разпоредбата на чл. 120в ал.1 от КТ- поради престой на служителя за повече от 15 дни и поради обстоятелства обусловени от установената за страна епидемична обстановка. Съдът е длъжен да се произнесе и по наведеното основание за незаконосъобразност- за злоупотреба с право от работодателя при извършеното уволнение по смисъла на чл. 8 ал.1 от КТ. Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Основният елемент на фактическия състав на това основание е преустановяване на работата за работника или служителя, въз основа на изрична заповед на работодателя по реда на чл.120в ал.1 от ГПК, за повече от 15 дни, обусловена от здравните и икономическите последици на наложена за страната епидемична обстановка. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. В случая атакуваната Заповед № 8/22.02.2022г. на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., макар и твърде кратка и лаконична, съдържа всички изискуеми се от закона реквизити- номер, дата, от кого е издадена, подпис на органа издал заповедта и печат на дружеството работодател. Оплакването за незаконосъобразност на атакуваната в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради твърдението на ищцата, че заповедта е немотивирана, е неоснователно– в заповедта е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните – преустановяване на работата на служителя- И. И. А., за повече от 15 работни дни, при установена в страната епидемична обстановка и ограничения наложени с Решение на МС № 629/2021г. и Решение на МС № 235/2020г., посочени изрично в издадена предходна заповед на работодотеля за престой на служителя- Заповед № 6307/11.11.2021г., издадена от Изпълнителният директор на „К. Б.“ А.. Въззивният съд намира, че в атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на И. И. А., изложени са основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, уредени в чл. 120в ал.1 от КТ, в която норма са визирани само обективни предпоставки в тази насока, без да се преценява поведение на съответния работник или служител. При изложените обстоятелства от обективна страна, посоченото законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ, във връзка с чл. 120в ал.1 от КТ, е в съответствие с текстовата част на заповедта, като не е въведено ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а са посочени специалните основания във връзка със спирането на работа за конкретния работник или служител за повече от 15 дни./ Решение № 109 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2271/2021 г., IV г. о., ГК/. Оспорената заповед по настоящото дело е обоснована именно с посоченото в нея основание- спиране на работа на служителя за повече от 15 дни, предвидено в чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ и доколкото причината за прекратяване на трудовото правоотношение е обективна- наличие на дадено състояние, което няма връзка с поведението на служителя, то в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно само посочването на конкретното основание, без да е необходимо посочването на допълнителните основания предвидени в разпоредбата на чл. 120в ал.1 от КТ, тъй като същото е изрично предвидено в издадена от работодателя предходна заповед, която е задължителен елемент от фактическия състав на уволнението по цитирания текст от закона. Ето защо въззивният съд намира, че оспорената заповед за уволнение е мотивирана и в този смисъл същата е законосъобразна. С разпоредбата на чл. 328 от КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговият характер на субективно право се състои в предоставената му възможност да прекрати трудовия договор със служителя при наличието на определените в посочения текст основания. Основанията от своя страна представляват изрично определени от закона юридически факти, възникнали след сключването на валедин трудов договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в общата разпоредба на чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ- спиране на работа за повече от 15 работни дни, достатъчно е установяване наличието на фактическо състояние на престой на работниците и служителите в цялото предприятие или в обособено негово звено, което състояние да е резултат от спирането на работата, и да е продължило повече от срока, упоменат в правната норма. Няма значение причината за спирането на работата, тъй като основанията поради които работодателят е преустановил работата, са от негова компетентност и преценката за спирането не подлежи на съдебен контрол, тъй като е решение на работодателя по целесъобразност. Определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там– доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си. Смисълът на това основание за прекратяване на трудовия договор е работникът да не стои в бездействие, предприятието да не плаща трудово възнаграждение, без да може да използва работната сила на работника. Различни са основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ, при условията предвидени със специалната разпоредба на чл. 120в ал.1 от КТ. Макар и сравнително нова, по приложението на цитираната законова норма вече и установена трайна съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав на ОС Б.. С приемането и е предвидена за законодателят специална възможност за преустановяване работата само на определен работник или служител по чл. 120в ал. 1 КТ, като в тази хипотеза обективно дейността, която осъществява този работник или служител е възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието– да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. Приема се, че и двете хипотези, уредени в чл. 120в КТ, не създават ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а могат да послужат като причина за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, което означава, че работодателят отправя писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и спазва допълнителните условия и закрила при уволнение, доколкото такива са предвидени за съответния състав. При издадена заповед по чл. 120в КТ, по време на обявени извънредно положение или извънредна епидемична обстановка/какъвто е и настоящия случай/, преустановяването на работата е временно спиране на работата по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 4 КТ, до промяна на обстятелствата във връзка с разпространението на заразата и мерките за нейното ограничаване или по решение на работодателя, обусловено от конкретните икономически условия в предприятието. Трудовото правоотношение с работник или служител може да бъде прекратено по чл. 328 ал. 1 т. 4 КТ при преустановяване работата на предприятието или на част от предприятието, но фактическия състав на чл. 120в, ал. 1 или ал. 2 КТ, предвижда в този случай задължително издаване на предходна изрична заповед на работодателя за това. Щом обективно фактически работа не е полагана (спряна е) за срок по-дълъг от 15 последователни работни дни, то работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, но при съобразяване и на условията предвидени в специалната разпоредба на закона. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, но само ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение. В Решение № 109 от 07.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2271/2021г., на IV г.о. на ГК са дадени разяснения, че със създаването на чл. 120в, ал. 1 ГПК законодателят не е създал облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя или възможност за заобикаляне на предвидените в закона основания за това. Възможно е, след изтичане на 15 дни от преустановяване на работата на конкретния работник или служител, работодателят да го уволни по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, но в този случай е нужно още персоналната заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ, както и действително прекратяването на трудовото правоотношение да е резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването й. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, само ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение. /Решение № 109 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2271/2021 г., IV г. о., ГК; Определение № 50694 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 763/2022 г., IV г. о., ГК; Определение № 621 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 692/2022 г., III г. о., ГК и Определение № 50781 от 1.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 789/2022 г., IV г. о., ГК/. В процесуална тежест на работодателят е при наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение, да докаже при пълно и главно доказване наличието на всички предвидени в закона основания за прекратяването на трудовото правоотношение, вкл. че извършеното уволнение по чл. 120в ал.1 от КТ, е обусловено от икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на конкретната длъжност, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването й. Установено е въз основа събраните доказателства по несъмнен начин по настоящото дело, че въз основа на издадената Заповед № 6307/11.11.2021г., на Изпълнителният директор на „К. Б.“ А., е била преустановена работата само на И. И. А., заемащ длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар“, отговорен за района на гр. Б., като не е спорно по делото че същият е бил в престой и без фактически да предоставя работната си сила, за период по- дълъг от 15 дни, преди прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което въззивният съд счита за доказано общото основание на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ, във връзка с което е извършено оспореното от ищеца уволнение. Оспорването на законността на уволнението е във връзка с приложението на основанието на специалната разпоредба на чл. 120в ал.1 от КТ. С цитираната законова разпоредба, за пръв път на работодателят е предоставена възможността за обявяването на престой или спиране на работата само за отделен работник или служител, дори когато извършваната дейност не е спряна в обособена част от предприятието или за определен район– а същата да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. Не е спорно по настоящото дело, че след като обективно фактически работата на И. А. е била спряна за срок по-дълъг от 15 последователни дни, през този период неговите задължения за били прехвърлени за изпълнение на друг супервайзор от гр. С.. Не е спорно по настоящото дело, че спорните между страните отношения във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на въззиваемия И. А., са се развили при обявена извънредна епидемична обстановка за цялата страна, даваща право на работодателя да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители при условията на чл. 120в ал.1 от КТ, тъй като с Решение № 629 от 26 август 2021г. на МС, срокът на извънредна епидемична обстановка на територията на РБ, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, е удължен считано от 1 септември 2021г. до 30 ноември 2021г. Последвала е Заповед № РД-01-890/03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, за въвеждане на временни противоепидемични мерки, с която действието на ограничителните мерки е продължено. Спазен е фактическия състав на чл. 120в ал.1 от КТ, тъй като за преустаноявване на работата на И. А. е издадена персонална Заповед № 6307/11.11.2021г., издадена от Изпълнителният директор на „К. Б.“ А.. Обстоятелствата обуславящи извършване на уволнение на осн. чл. 120в ал.1 от КТ, през време на обявена извънредна епидемична обстановка могат да бъдат най- общо два вида- здравни и икономически. Въззивният състав на ОС Б. намира за недоказано, че в настоящия казус спирането на работата на ищеца е била обусловена от нуждата за предприемане на допълнителни мерки за неразспространяване на заразата от COVID 19. Естеството на задълженията за длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар“ не предпоставя интензивни срещи с граждани, нито чести посещения на заведенията, което да съставлява повишена опасност за разпространяване на заразата. От друга страна установи се по делото, че през време на престоя на И. А., неговите задължения са били изпълнявани от друг супервайзор от гр. С., а не са били преустановени. Не е била преустановена дейността и на лицата изпълняващи длъжността „търговски представители”, за чиято организация и контрол е отговарял ищеца по делото, които от своя страна са посещавали редовно заведанията и са влизали в контакт с много хора. В този смисъл въззивният съд намира за недоказано, че преустановяването на дейността на И. А. за срок по- дълъг от 15 дни е обусловено от предприети от работодателят действия за засилване защитата срещу разпространението на заразата, т.е. от здравни съображения. След внимателен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съставът на въззивния съд приема, че основанието по чл. 328 ал. 1 т. 4 КТ не е осъществено, тъй като по делото не е установено издадената заповед по чл. 120в ал. 1 КТ спрямо ищеца, да е в действителност породена от обявената извънредна епидемиологична обстановка и свързаните с това икономически и организационни затруднения за предприятието, предвид длъжността на уволнения служител. По делото не се установи при пълно и главно доказване, че е била налице икономическа и производствена необходимост от преустановяването на трудовата дейност единствено и само на служителя- И. А. за района на гр. Б.. От една страна установи се, че неговите задължения след спиране на работата му са били поети от друг супервайзор от гр. С., тъй като необходимостта от изпълняването на тези задължения не е била отпаднала. От друга страна не е спорно от доказателствата по делото, че за района на гр. Б. не е преустановена дейността на нито един търговски представител, както за сектор „Стаден пазар”, така и за сектор „Топъл пазар”. След като не е преустановена или пренасочена дейността на търговските представители за района на гр. Б. и не е била съкратена нито една от тези длъжниости с новото щатно разписание, то за въззивния съд не е доказано че е отпаднала и необходимостта от организацията и контрола върху тяхната работа, доказателство за което е че функциите на И. А. са били прехвърлени на др. супервайзор в гр. С.. Според въззивният съд неуспешно е провеждането на пълно и главно доказване и на твърдяната от ответника работодател промяна на обема на работата чрез прехвърляне на нейния относителен дял от звено „Студен пазар”, към звено „Топъл пазар”. В тази насока по делото са събрани противоречиви свидетелски показания. Свидетелят И. твърди, че обема на работата за звено „Студен пазар” за 2021г. не е намалял, а дори се е увеличил в сравнение с 2020г., а свидетелите П. П. и Д. Р. твърдят че обема на работа за звено Продажби „Студен пазар” е намалял, за сметка на звено Продажби „Топъл пазар“ и това е наложило прехвърляне на работници и служители и частично съкращаване на част от тях. Всички събрани по делото свидетелски показания следва да се кредитират като вероятно заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, поради което съдът намира че свидетелските показания следва да се приемат от съда за достоверни, само доколкото са подкрепени от останалите писмени доказателства по делото. Въззивният състав на ОС Б. намира, че за намаляването на обема на работа на единия отдел „Студен пазар”, за сметка на другия отдел- „Топъл пазар”, респ. конкретно за района на гр. Б., по делото пред първоинстанционния съд не са представени от ответната страна никакви писмени доказателства, въпреки правилно разпределената от съда доказателствена тежест с доклада по делото. Не се доказва по делото и прехвърляне на търговски представители от звено „Студен пазар” в звено „Топъл пазар”, конкретно за района на гр. Б., за който И. А. е отговарял. По делото не са представени убедителни писмени доказателства, въз основа на които да е доказано по категоричен начин, че именно за този район е настъпило намаляване на обема на работа за доставките на „К. Б.“ А., нито се доказа успешно при пълно и главно доказване, че като цяло е намалял обема на работа. Не се представят по делото и никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ответнита работодател, че извършената годишна премаршрутизация и презониране на търговските региони за „Студен пазар“ е засегнала и района на гр. Б.. В този смисъл въззивният съд съобрази че от доказателствата по делото се установява, че премаршрутизация в предприятието на „К. Б.“ А. е рутинна и се извършва всяка година, поради което не се установи и доказа че извършената в края на 2021г. такава е обусловена от обявената извънредна епидемична обстановка в страната, нито от намаляване на обема на работата на един сектор на предприятието на ответника, към друг сектор. Следва да бъдат изложени от въззивният съд съображения, че събраните по делото писмени доказателства за съкращаване на щатната длъжност за длъжността Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за гр. Б., не съставляват убедителни писмени доказателства във връзка с извършване на уволнението на осн. чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ, във вр. с чл. 120в ал.1 от КТ, тъй като същите са основание за извършване на уволнение на друго законово основание- по чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ. Отделно събраните по делото писмени доказателства не обуславят извода и за наличието на реално съкращаване на щата, както и за извършен от работодателя подбор по реда на чл. 329 от КТ, който в този случай би бил задължителен. При изложените правни съображения, съставът на ОС Б. намира, че работодателят не доказва по делото съобразно възложената му доказателствена тежест, законосъобразното упражняване на потестативното му право на уволнение. Въз основа на анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не е осъществено, тъй като по делото не е успешно доказано издадената заповед по чл. 120в ал. 1 КТ спрямо ищеца, да е в действителност породена от обявената извънредна епидемиологична обстановка и свързаните с това икономически затруднения за предприятието, предвид трудовите задължения на уволнения служител. Длъжността, която е заемал ищецът и по отношение, на която е наредено преустановяване на работа, по естеството си е такава, че при липса на съкращаване или преместване на служители на длъжността „търговски представител” за района на гр. Б., същата не би могла да бъде ефективно преустановена. Отделно при изпълнението й не се поставя в риск общественото здраве, а обявената извънредна обстановка не се доказав да е повлияла върху обема на работата на предприятието на „К. Б.“ А. за края на 2021г. и началото на 2022г., нито да е станала причина за организационни преобразования и прехвърляне на хора от един отдел в друг. При обявена извънредна епидемична обстановка и по силата на новата разпоредба на чл. 120в от КТ, работодателят може да преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на предприятието или на звеното, където работи, като според нововъведения чл. 267а КТ за времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. При наведено от ищеца с ИМ като основание за незакононност на атакуваното уволнение- твърдение за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е длъжен да извърши преценка дали престоят на същия е обявен от работодателя с оглед целите на разпоредбата на чл. 120в ал. 1 от КТ или е продиктуван от други най-често субективни обстоятелства във връзка с конкретния служител. Практиката приема, че злоупотреба с право на уволнение е налице, когато се установи, че със законово допустими средства работодателят цели да постигне единствена цел-прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да упражнява добросъвестно субективното си право на уволнение, при зачитане на правата и задълженията на работника или служителя като страна по трудовото правоотношение. Когато от събраните доказателства се установи, че извършваната от ищеца работа макар реално да е спряна и дейността на конкретния служител да е преустановена с разпореждане на работодателя, но същата да е прехвърлена за периода на спиране на друго лице или когато не се представят от работодателят по делото убедителни доказателства в подкрепа на доводите, че преустановяването на дейността на служителя е продиктувана единствено от икономически и организационни съображения, то съдът следва да приеме че възможността по чл. 120в ал. 1 от КТ е използвана от работодателя превратно и с единствената цел да бъде освободен от работа именно конкретния служител. По настоящото дело се съдържат сигурни доказателства, че преди да прекрати трудовото правоотношение с И. А., на осн. чл. 120в ал.1 от КТ, работодателят е започнал срещу него дисциплинарна процедура за налагане на наказание, която е останала недовършена, както и процедура за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ, която е била неуспешна, тъй като не е получено предварително разрешение за уволнението на И. А. като активен член на КТ „Подкрепа”, от синдиката в предприятието. При липса на представени по делото убедителни доказателства за обусловеност на извършеното уволнение от възникналите за предприятието на дружеството ответник икономически и организационни проблеми поради обявената за страната епидемична обстановка, въззивният състав на ОС Б. намира, че спирането на работата въз основа на персонална заповед по чл. 120в ал.1 от КТ, сочи на индиции за тенденциозно отношение на работодателя към ищеца и за използване на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ за своеволното уволнение именно на този работник. Въззивният съд намира, че чрез прилагането на нормата на чл. 120в ал.1 от КТ в настоящия казус, работодателят е преустановил дейността единствено и само на въззиваемия А., като се е домогвал да създаде едно привидно правно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, като при това е избягнал други основания на закона за прекратяване на трудовото правоотношение, при които е задължителен подбор по реда на чл. 329 от КТ и закрилата за уволнение по чл. 333 от КТ. Изводите на въззивния съд в тази насока не могат да бъдат разколебани и от обстоятелството, че преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на въззиваемия с „К. Б.“ А., на И. А. е предлагано да остане на работа на други позиции, но в други райони на страната. Поддържа се становище от пълномощника му по делото, че тези предложения изначало са били неприемливи за ищеца, тъй като тяхното приемане е предполагало преместване на семейството на въззиваемия в друго населено място. При изложените съображения, предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344 от КТ са основателни и правилно са били уважени от първоинстанционния съд. Въззивният съд приема за основателен и доказан и акцесорния иск за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Неоснователни са доводите наведени с въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение в тази му част. С Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГК, са дадени задължителни укзазания на съдилищата във връзка с приложението на чл. 225 ал.1 от КТ. Посочено е че оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, поради което с цитираното ТР е възложено в тежест на ищеца доказването, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Прието е че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. В този смисъл приема се от ОСГК на ВКС, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62 ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. Въззивният съд намира за недопустимо оспорването на представените пред РС Б. писмени доказателства във връзка с предявения иск по чл. 225 ал.1 от ГПК- заверен препис от трудавата книжка и регистрационна карта от БТ- С.. Заверените преписи на писмени документи представени пред съда съствавляват годни доказателствени средства, като в случай че същите бъдат оспорени, ответната страна може да поиска от съда на осн. чл. 183 от ГПК да задължи страната представила писмените доказателства, да представи по делото оригиналите на заверените документи. В настоящия казус зеверените преписи от трудова книжка и регистрационна карта от БТ, не са били оспорени при представянето им пред РС Б., като ответната страна не е възразила срещу тяхното приемане по делото. Ето защо същите следва да бъдат кредитирани, още повече че и пред въззивния съд не се оспорва верността им, а само тяхната доказателствена стойност. Въззивният съд намира че представените писмени доказатества в тяхната съвкупност, установяват че ищецът е останал без работа за период от 6 месеца след неговото уволнение. Не се твърди от ответната страна че същият е започнал работа или че през този период е получавал доходи, а ако такова твърдение бъде наведено пред съда, то тогава ответника носи доказателствената тежест за неговото доказване./Решение № 92/29.05.2013г. по гр.д. № 1033/2012г. на III г.о. на ВКС/ Въззивният съд намира за правилно направеното с решението на първоинстанционния съд прихващане на сумите дължими като обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, с тези суми които са били изплатени като обезщетения на ищеца при неговото уволнение. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение на РС Б. следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и обосновани. С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател- „К. Б.“ А., ЕИК •, да заплати на въззиваемия И. И. А., сума в размер на 1 200.00лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представен по делото Договор за правна помощ и защита и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, съдът