Решение № 20098 от 6.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7600/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Постъпила е искова молба Т. К. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. Б......, срещу У. Е. У. Црт. (W. A. H. Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Р. У., вписано в Търговския регистър на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер ••••••••• с която се иска с която се иска обявявяне за недействителна поради противоречието й със закона и при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона следната клауза от чл. 5б от трудовия договор от 22.05.2019 г. и последващите го анекси, а именно „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, както и осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 14 869.87 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника секторни плащания"", посочени в колона 6 от Таблица | по-горе, дължими на ищцата за периода от 01.01.2020 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17 568.17 лв., представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими на ищцата за периода от 01.01.2020 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2 792.91 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през месеците, 07.2020г. – 07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2983.95 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. законната лихва върху всяко от секторните плащания, посочени в колона 6 от Таблица 1 по-горе, за периода от 10.02.2020г. до 10.02.2023 г. включително, в общ размер на 2 225.60 лв.; законната лихва върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ, за периода от 10.08.2020, до 10.02.2023 г. включително, в общ размер на 446.47 лв.

Ищцата, Т. К. Г., твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, „У. Е. У.

Црт.“, по силата на трудов договор от 22.05.2019 г. По силата на този договор тя е била назначена на длъжност „Младши член на кабинния екипаж“, като впоследствие с допълнително споразумение от 31.07.2020 г. длъжността е променена на „Стюард/стюардеса“. Сочи, че клаузата член 5 на трудовия договор, която е възпроизвеждана и в последващите анекси. Ищцата твърди, че тази клауза, която гласи, че „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата... и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“ е недействителна. Тя поддържа, че тази уговорка противоречи на императивни норми на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като неправомерно смесва основната (повременна) заплата с т.нар. „секторно плащане“, което по същество е възнаграждение, определено според изработеното (сделна система). Ищцата твърди, че чрез тази клауза се заобикаля законът и се прикрива реалният размер на дължимото трудово възнаграждение. Вследствие на тази твърдяна недействителност, ищцата предявява няколко основни претенции за периода от 01.01.2020 г. до прекратяването на договора на 15.09.2022 г. Първо, ищцата твърди, че ответникът не е начислявал и изплащал дължимите „секторни плащания“ за първите два изпълнени полета (сектора) през всеки полетен ден. Тя поддържа, че съгласно уговорените в договора и анексите ставки (които са се променяли през годините) се дължи заплащане за всеки изпълнен сектор. Ищцата е изчислила, че общият размер на тези неизплатени секторни плащания за процесния период възлиза на 14 869.87 лв. Второ, ищцата твърди, че трудовият договор изрично е предвиждал заплащането на командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина (НСКСЧ). Тя поддържа, че за дните, в които е изпълнявала международни рейсове, се е дължал минималният размер по наредбата, който тя изчислява на 55 евро (107.74 лв.) на ден. Ищцата твърди, че ответникът е изплащал значително по-ниски суми, наричани във фишовете „DA“ (daily allowance). Освен това тя твърди, че ответникът неправомерно се е опитал да „погаси“ задължението си за секторни плащания (за първите два сектора) чрез тези дневни пари, което е недопустимо, тъй като секторното плащане е трудово възнаграждение, а командировъчните пари имат компенсаторен характер. Общата сума, която ищцата претендира по този иск, е разликата между дължимото по наредбата и реално изплатеното, възлизаща на 17 568.17 лв., Трето и четвърто, ищцата твърди, че поради умишленото невключване на пълния размер на „секторните плащания“ в брутното трудово възнаграждение, базата за изчисляване както на възнаграждението за платен годишен отпуск (по чл. 177 КТ), така и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на договора (по чл. 224, ал. 1 КТ), е била невярна и занижена. Тя твърди, че тези плащания имат постоянен характер и е следвало да бъдат включени в базата за изчисление. Към датата на прекратяване (15.09.2022 г.) тя е имала 57 дни неизползван отпуск. Ищцата претендира разликата между дължимото и платеното, а именно: 2 792.91 лв. за възнаграждение по чл. 177 КТ и 2 983.95 лв. за обезщетение по чл. 224 КТ. Накрая, ищцата претендира и законната лихва за забава върху неизплатените главници. Тя твърди, че се дължи лихва върху неизплатените секторни плащания в размер на 2 225.60 лв. и лихва върху неизплатените възнаграждения за платен отпуск в размер на 446.47 лв. изчислени до датата на подаване на исковата молба (10.02.2023 г.). С исковата молба се иска съдът да обяви недействителността на спорната клауза от договора и да осъди ответника да заплати всички горепосочени суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на молбата до окончателното им изплащане, както и всички направени по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е пасивно легитимирана страна по предявените искове с довод, че исковата претенция следвало да бъде насочена срещу клона на дружеството в Република България, с което е възникнало трудовото правоотношение. Оспорва да е налице недействителност на оспорената от ищеца клауза с довод, че същата е формулирана със соченото от ищеца съдържание по съгласие на страните, като е уговорено, че секторните плащания са дължими след втория сектор за деня, т.е. условието е било служителят да има прелетян 3-ти, 4-ти и пр. сектор за деня, в който случай се дължало плащане. Заявява, че плащането за сектори не е част от основната заплата, поради което представлява допълнително възнаграждение, при което работодателят може да постави условия, при изпълнението на които допълнителното възнаграждение се дължи. Ето защо счита, че клаузата е действителна. Поддържа, че претенцията по отношение на „секторни плащания“ е неправилно изчислена в претендирания размер, доколкото съгласно т. 5b от договора, тези плащания се дължали след втория сектор за деня, т.е. за приключени през деня сектори 3, 4, 5 и т.н., а ищецът изчислявал дължимите възнаграждения на база всички прелетени сектори, включително първи и втори, като били дължими единствено такива след втория сектор. Навежда довод, че неоснователно се претендира вземане за командировъчни пари, тъй като размерът от 55 евро на ден бил приложим само за екипажите на въздухоплавателните средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, а самолетите на ответното дружество не летят с национални и регистрационни знаци на Република България. Пояснява, че размерът на следващите се командировъчни бил определян със заповед на работодателя, което било посочено и в сключения между страните трудов договор и за да е ясно, че тези плащания ще имат характер на командировъчни, а НСКСЧ определял максималния размер, в рамките на който следвало да се определят командировъчните пари, поради което не следвало да се съобразява Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ. Относно иска по чл. 177 от КТ посочва, че на основание чл. 17 от НСОРЗ и чл. 247 от КТ страните договорили заплащане според „времетраенето на работата“, поради което била определена фиксирана основна годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Трудът на ищеца бил заплатен с уговорената основна работна заплата. Не била налице „сделна система“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НСОРЗ. Поддържа, че добавките за секторни плащания не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив характер, поради което не можели да се причислят към елементите, които формират базата за изчисляване на дължимото възнаграждение по чл. 177 КТ. По изложените съображения, ответникът оспорва и претенцията по чл. 224 КТ, като релевир възражение, че вземане за същото е погА.о по давност. Относно вземането за възнаграждението за дните за официални празници, поддържа, че на основание чл. 5а от трудовия договор за работа през дните на официални празници се заплащала фиксирана сума, която покривала и труда, положен през официални празници. При условията на евентуалност, релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание от дата 13.10.2025г. съдът е допуснал увеличение на иска по чл. 215 от КТ да се счита предявен за сумата от 40231, 18 лв., вместо 17568, 17 лв., искът по чл. 177 от КТ, посочен в т. В от петитума на исковата молба, да се счита за предявен в размер на 4167, 13 лв., вместо 2792, 91 лв., а искът по чл. 224, ал. 1 КТ, посочен в т. Г от петитума на исковата молба, да се счита предявен за сумата от 3765, 33 лв., вместо 2983, 95 лв.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По допустимостта на исковете: Клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е самостоятелен носител на права и задължения, а страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес /Решение № 1217 от 19.06.1998г. на ВКС по гр. д. № 926/98г., Определение № 132 от 30.03.2022г. на ВКС по ч.т.д. №542/2022г. и др./. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, клонът, като организационно обособената структура на търговеца, може да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната □ от Кодекса на труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е клонът и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението В този смисъл са и разясненията, дадени с решение №310/15.06.2012г., по гр. д. № 458/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение №325/22.07.2011г. по гр. д. № 954/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО, Определение №204 от 30.12.2008г. на ВКС по гр. д. №5022/2008г., II г. о. и др. По делото действително се установява, че в процесното трудово правоотношение голяма част от работодателските права и задължения са упражнявани от ФИРМА. В случая обаче в трудовите договори на ищеца и последващите анекси към тях като работодател е посочено ответното дружество, което е и страна по трудовото правоотношение. В този смисъл възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество - ФИРМА се явява неоснователно.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177, чл. 224 КТ и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на исковете с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.

Преюдициален за разглеждането на иска по същество се явява въпросът за действителността на уговорката в трудовия договор, регламентираща начина за заплащане на т.нар. „секторно възнаграждение“, във връзка с което е и предявеният инцидентен установителен иск.

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.

Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. В конкретния случай страните по трудовото правоотношение са се съгласили, че при приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава допълнително възнаграждение за положения труд, като първите два сектора за деня се включват в основната заплата, а следващите се заплащат допълнително. Уговорените „секторни плащания“ за всеки полет всъщност представляват допълнително трудово възнаграждение, част от което е включено в основното трудово възнаграждение, а друга част се заплаща отделно в зависимост от изпълнените летателни часове, поради което не може да става дума за противоречие със закона, тъй като клаузата касае единствено размера на допълнителното трудово възнаграждение и начина и условията за плащането му, което не е в противоречие с императивни правни норми. Освен това, както трудовият договор, така и анексите към него са подписани от работника, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Не може да се възприеме и становище за заобикаляне на закона посредством клаузата, тъй като с договорените изменения в трудовия договор не се цели постигането на забранен от закона резултат, доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение.

Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото страните са уговорили допълнително трудово възнаграждение, а положеният от ищеца труд съобразно изпълнението на определените трудови задачи се покрива от основната □ заплата. И доколкото НСОРЗ изрично предвижда в чл.13 възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение и страните в съответствие с ал. 2 на същия член са определили условията и размера на това възнаграждение, то не е налице противоречие и с чл. 247 КТ.

Поради това, предявеният инцидентен установителен иск за недействителност на клаузите на чл. 5б от сключените между страните трудови договори от 01.01.2020 г., 31.07.2020 г. и 26.11.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

Установено е от представения трудов договор от 22.05.2019 г., че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „младши член на кабинния екипаж” с код по НКПД 5111 - 3006 с основно работно място летище София, за срок от 18 месеца, който започва на 21.10.2019 г, с изпитателен срок три месеца. Договорено е брутна заплата в размер на 10 685, 00 лв на годишна база, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от броя на месеците, действително отработени при Работодателя.

Страните се съгласяват, че общата брутна заплата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя, дължими съгласно разпоредбите на КТ, а именно:

• Брутна сума в размер на 6 720.00 лв. годишно, което прави 560.00 лв. на месец.

• 538, 00 лв - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ - 1075, 00лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност - 1613, 00 лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени - 739, 00 лв -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време Договорено е работодателя да плати на служителя възнаграждение в размер не по-малко от законно установения минимум, съгласно българското законодателство.

Договорено е след всеки планиран и приключен сектор, Работодателят да заплаща на служителя така наречено „секторно плащане“, като страните изрично са се съгласили, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора / т.е, за всеки 3- ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори за един ден / да бъде в размер на 20, 54 лв бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец.

Страните се съгласяват, че служителя ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел IV от наредбата на командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя.

Договорено е, че работодателя, след като удържи всички суми социални и здравни осигуровки, вкл. вноски за ДОД, както и да плати и/или удържи всички други съответни суми, дължими за възнаграждението на служителя в съответствие с действащото българско, международно и европейско законодателство, като след като са направени всички удръжки, работодателя превежда заплатата на служителя до 10 число от месеца, следващ текущия месец, по банков път по банкова сметка на служителя.

С анекс от 01.01.2020г. е договорена промяна на заплатата, считано от 01.01.2020г, като същата се променя на брутна заплата 11573, 00 лв годишно, платими на 12 равни вноски всеки месец в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя.

Общата брутна заплата включва всички допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:

• 7320, 00 лв - Основна заплата годишно, което прави 610, 00 лв брутна сума на месец - 586, 00 лв - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ - 1171, 00лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност - 1757, 00 лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени - 739, 00 лв -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време в размер на /не е посочен процента и годините, признати за ДВТСПО, от датата на настоящия договор.

С Анекс от 01.04.2020 г. е договорена промяна на заплатата, считано от 01.01.2020г., като същата се променя на брутна заплата 12 234 лв. годишно, платими на 12 равни вноски всеки месец в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя.

Общата брутна заплата включва всички допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:

• 7767, 00 лв - Основна заплата годишно, което прави 610, 00 лв брутна сума на месец - 621, 00лв - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ - 1243, 00лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност - 1864, 00 лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени - 739, 00 лв -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време в размер на /не е посочен процента и годините, признати за ДВТСПО, от датата на настоящия договор.

С Анекс от 01.04.2020г. страните се съгласяват брутната заплата да бъде увеличена до 12 234.00 лв. годишно, платими на 12 равни вноски всеки месец в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя.

Общата брутна заплата включва всички допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:

7 767.00 лв. - Основна заплата годишно, което прави 647.25 лв. брутна сума на месец. 621.00 лв. - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ.

1 243.00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност.

1 864.00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени.

739.00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време в размер на... години към датата на настоящия договор.

С Анекс от 31.07.2020 г. страните се съгласяват, че общата брутна заплата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя, дължими съгласно разпоредбите на КТ, а именно:

• 7803, 00 лв - Основна заплата - брутна сума, което прави 650, 25 лв брутна сума на месец;

• 624, 00 лв - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ;

• 1248, 00 лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност;

• 1873, 44 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени;

• 739, 56 лв. -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време в размер на /не е посочен процента и годините, признати за ДВТСПО, от датата на настоящия договор.

Договорено е след всеки планиран и приключен сектор, Работодателят да заплаща на служителя така наречено „секторно плащане“, като страните изрично са се съгласили, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се споразумяват, размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени в един ден в допълнение на първите два сектора - за всеки 3-ти, 4-ти сектор в един ден, да бъде в размер на 18, 40 лева бруто, плащани всеки месец.

На 26.11.2020г. е сключен нов трудов договор по чл.68 ал.4 от КТ по силата на който ищцата е назначена на длъжност Стюард/ стюардеса, за срок от 6 месеца считано от 27.11.2020г.

Страните се съгласяват, че общата брутна заплата в размер 12522, 00лева ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постояненхарактер, дължими на служителя, дължими съгласно разпоредбите на КТ, а именно:

• 8038, 00 лв - Основна заплата - брутна сума, което прави 669, 83 лв брутна сума на месец - 624, 00 лв - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ - 1248, 00 лв - Брутна фиксирана сума годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност - 1873, 00лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени - 739, 00лв. -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време в размер на /не е посочен процента и годините, признати за ДВТСПО, от датата на настоящия договор.

Договорено е след всеки планиран и приключен сектор, Работодателят да заплаща на служителя така наречено „секторно плащане“, като страните изрично са се съгласили, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Договорено е размера на всяко секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение на първите два сектора да бъде в размер на 20, 54 лв. бруто, като тази сума ще бъде заплащана допълнително на месечна база.

Това трудово правоотношение било прекратено на 15.09.2022 год. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

С оглед така възприетия извод и предвид заключенията на приетата по делото ССчЕ, съдът намира, че ищецът е прелетял общо 792 сектора в процесния период, като при съобразяване на уговореното в чл. 4б, респ. 5б от договорите, ответникът не дължи заплащане на възнаграждение за 694 от тях, а именно за прелетените през всеки от отработените дни 2 сектора, доколкото същото е калкулирано при изплащането на командировъчните пари към основната заплата на служителя. Предвид констатациите на вещото лице, дължимите „секторни плащания“ за останалите 98 прелетени сектора възлизат на сумата от 8 028, 87 лв, която е начислена и заплатена от ответника, поради което и няма останали неплатени суми за трудово възнаграждение, респективно искът по чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху възнаграждението следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ.

За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни е необходимо последният да е бил командирован от надлежен орган за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

В случая между страните е уговорено, че ищецът има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя.

Неотносимо по отношение дължимостта на посочените в наредбата командировъчни пари е обстоятелството, дали самолетите на дружеството летят с национални и регистрационни знаци на Република България, тъй като в индивидуалния трудов договор страните изрично са уговорили, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина, и в този смисъл би било недопустимо лишаването на български екипажи на самолети от основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните знаци на въздухоплавателното средство.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от наредбата за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден. Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения № 1083 от 26.09.2006 г. по гр. д. № 2903/ 2003г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006г. по гр. д. № 2922/ 2003г. на ВКС, № 1046 от 04.07.2006г. по гр. д. № 2874/2003г. на ВКС, № 1047 от 23.06.2006г. по гр.д.№ 2875/2003г. на ВКС) издадените на основание чл. 215 КТ наредби на Министерски съвет могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване. Законодателят е делегирал на Министерски съвет правото да определя минимални размери на командировъчните обезщетения, като е допустимо да се определят и по- големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне. Дадената в чл. 31, ал. 6 НСКСЧ възможност на работодателя да определя размери на командировъчните пари, различни от определените в приложение № 3а в зависимост от експлоатационните и технологични условия на работа и организация на международните рейсове следва да се тълкува само и единствено като възможност за определяне на по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв. (решение № 753 от 29.03.2011г. по гр. д. №1283/2010г., ВКС, № 129 от 07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС).

По делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок размер на дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат, определените в НСКЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл.215 КТ законова делегация. Съгласно заключението на вещото лице, в периода от 01.01.2020г. до 30.09.2022г. работодателят е заплатил на ищеца общо 16 596, 98 лв. за командировъчни пари. Дължимите суми съгласно Наредбата за същия период са 37 326, 79 лв., поради което съдът намира, че за процесния период е останала дължима сумата от 20 729, 81 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер 40 231.18 лв. - отхвърлен като неоснователен.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 177, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

В процесния трудов договор е уговорено, че работното време на служителя ще се определя на базата на двумесечен период от време при 40 работни часа на седмица и работа на непрекъснати смени, включително и в неделни дни. Касае се за „повременна“ система на заплащане на труда, зависеща единствено от уговореното работно време. Уговореното в трудовия договор заплащане на т.нар. „секторни плащания“ не са част от основното трудовото възнаграждение, а представляват допълнително възнаграждение. За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.

По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер има формирана съдебна практика /решение №540/07.07.2010г. по гр.д. № 895/2009г. на ВКС, IV ГО, решение №847/14.01.2011г. по гр.д. №1558/2009г. на ВКС, IV ГО, решение №167/24.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, III ГО и др./. Основният извод, направен от ВКС съобразно цитираната практика е, че за основа за определянето на възнаграждението по чл.177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

В настоящия случай уговореното между страните секторно възнаграждение е обусловено единствено от изпълнените летателни часове над утвърдения норматив за деня, респективно от отработеното време на борда на самолета, през което работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. Така уговорените плащания са дължими без изискване за постигане на определен резултат, независимо от качеството на положения труд и волята на работодателя. Средствата са предварително определени по размер в трудовия договор и са дължими от работодателя заедно с основното възнаграждение - помесечно.

Предвид изложеното и доколкото изплащането на това възнаграждение е обусловено единствено от отработеното време от служителя /изпълнените летателни часове/ и при тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ, логически и систематично заедно с разпоредбата на чл. 17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, както и съобразно дадените в практиката разяснения, следва изводът, че предвидените месечни секторни плащания имат характера на допълнително трудово възнаграждение с „постоянен характер“ по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, вр. чл. 15, ал. 2 от същата Наредба и следва да се вземат предвид при определяне на базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск.

В този смисъл за процесния период дължимото на ищеца възнаграждение за платен годишен отпуск с включване размера за допълнително прелетени сектори /извън първите два планирани и приключени сектора за деня/ възлиза на 7652, 76 лв., от които ответникът е заплатил 3485, 63 лв., или дължима е останала сумата от 4167, 13 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По отношение на иска с правно основание чл. 224 КТ.

За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в негова полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 59 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 2810, 76 лева, като при изчислението ответникът не е включил секторните плащания в брутното трудово възнаграждение. Съдът намира, че и секторните плащания следва да се включат при определяне на размера на обезщетението.

Вещото лице е посочило, че при включването на секторните плащания при определяне на размера то обезщетението възлиза на сумата от 4821, 74 лева от която сума като се извади получената вече 2858, 40 лева следва че искът следва да се уважи до размера от 2010, 98 лева и отхвърлен за разликата до 3 765.33 лв.

По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД Съгласно заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза размерът на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177 от КТ ако в базата за изчисляване бъдат включени всички секторни плащания (включително и тези за първи и втори сектор за всеки ден) за всяка една главница изчислена, считано от 10-ия ден на следващия месец до 13.02.2023 г. възлиза на сумата от 357, 57 лева. Предвид отхвърлянето на главния иск за секторните плащания следва да се отхвърли и иска за лихвата за забава върху тях.

По отношение на разноските. При този изход на производството право на разноски имат и двете страни. На ищцата се следват разноски в размер на 1392, 78 лева съразмерно на уважената част от исковете.

На ответника се следват разноски в размер на 1642, 55 лева разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по сметка на Софийски районен съд за държавна такса и депозит за вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,