Решение № 631 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1544/2025 г.

Ищецът И. С. Г. е предявила против •••, искови претенции по чл.128 от КТ за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01. - 20.01.2025г. - общо в размер на 915.00лв., обезщетение на осн.чл. 220, ал.1 от КТ - в размер на 1600.80лв., и обезщетение на осн. чл. 222, ал.3 от КТ - шестмесечно БТВ в размер на 9604.80лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Твърди се, че ищцата е работила при ответника 27 години, 4 мес. и 27 дни, а през последните 20 години - за периода 01.11.2005г. до 20.01.2025г., трудовият и стаж при ответника е 18г, 6 мес. и 19 дни. Сочи се, че след прекратяване на ТПО между страните на 20.01.2025г. на осн. чл. 328 ал. 1 т.10 от КТ, ••• е определил да и се заплати обезщетение чл. 222, ал.3 от КТ, но такова не е заплатено. Твърди, че независимо, че не са посочени в заповедта за прекратяване на ТПО, й се дължат и обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 1600.80лв. и трудово възнаграждение за периода 01.01. - 20.01.2025г. - общо в размер на 915.00лв. Претендира посочените суми и разноските по делото. Ответникът твърди, че между страните нееднократно са се сключвали трудови договори, като последно между тях е сключено допълнително споразумение от 01.12.2023г., което тя не е подписала, но е изпълнявала, и съгласно него е работила 1 час на ден с работна заплата 6.90лв. Заявява, че предоговарянето на ТВ в посока намаляването му не е недействително, и че на ищцата е заплатено такова ТВ, каквото е договорено. Твърди, че обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ е в размер на 1200.60лв., и че ищцата е отказала да го получи по касов ред. Възразява за дължимостта на обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ, твърди, че ищцата е уведомена с •••, че ••• ще бъде прекратен и видно от ••• той е прекратен, считано от 20.01.25г. повече от месец. Твърди, че ищцата е отработила предизвестието. Претендира разноски на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Между страните е сключен ••••••• съгласно който ищцата е заела длъжността ••• считано от 07.09.2021 г. на шестчасов работен ден при трудово възнаграждение в размер на 672.00 лв. По делото са представени и предходните трудови договори и допълнителни споразумения между страните, от които е видно, че трудов договор е подписван на 01.11.2005 г., на 02.01.2015 г. и са били изменени впоследствие. Първият приложен трудов договор на ищцата е от 15.09.1994 г. Съгласно •••раните са се споразумяли за изменение на трудовия договор, считано от 01.12.2023 г. за изменение в длъжността, като ищцата ще изпълнява длъжността ••• в ••• за осемчасов работен ден, с основна заплата 1160 лв. и добавка 1% за прослужено време. По делото е представено ••• съгласно което считано от 23.12.2024 г. работното време се променя от осем часа на един час на ден, а основното трудово възнаграждение се променя в размер на 6.90лв. на час, като допълнителното трудово възнаграждение в процент за прослужено време не се променя. Това допълнително споразумение не е подписано от •••• и изрично е записано, че ищцата е отказала да го подпише, удостоверено с подписите на ••• ••••••. Представено е ••• за прекратяване на трудов договор от ответника до ищцата, с което уведомление ••• я е уведомил, че считано от 21.11.2024 г., трудовият и договор от 01.12.2023 г. ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, поради съкращаване в щата. Посочено е, че уведомлението следва да се счита за законоустановено предизвестие от 30 дни на основание чл.326, ал.2 от КТ, като ищцата е отказала да подпише уведомлението, и подписът й е удостоверен от трима •••. На 13.01.2025г., при ответника е входирано предложение от ищцата, с което тя го уведомила, че с разпореждане от 02.12.2024г. й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е предложила да трудовият й договор да бъде прекратен на осн. чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, като е посочила, че в случай, че в 7 дневен срок ••• не вземе отношение, следва да приеме, че изявлението представлява едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на осн. чл. 326 ал. 1 от КТ. В последния случай моли да се предприемат мерки за допускането й до работното й място в работно време, т.к. от началото на 2025г. е принудена да чака половин–един час някой от другите ••• да й отключи читалището. Представено е и разпореждане от 02.12.2024г. на ••• за отпускане на ищцата на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът е представил и удостоверение за полученото брутно трудово възнаграждение за определяне размера на пенсията за прослужено при него време от 1994 г. до 2024 г. с прекъсвания през годините, като е видно, че тя е работила на различни длъжности – •••, ••• и •••. По делото са представени писмени доказателства, а и видно от информацията от НОИ, за определени периоди ищцата е работила в читалището и на граждански договори като ••• като тези периоди са съвпадали и с изпълнение на трудовите договори между страните. Със ••• на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ и отправено предложение за прекратяване на трудов договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е прекратен трудовият договор с ищцата ••• и допълнително споразумение към същия от 01.12.2023 г., считано от 20.01.2025г. Заповедта е връчена на ищцата на 20.01.2025г. От справката – данни за осигуряване на ищцата, издадена от ••• за периода 01.01.2003г. до 31.12.2024г. е видно, че ищцата е осигурявана от ответника от месец 12.2003 г. до месец 11.2024 г. с изключението на периода месец януари - месец август 2021 г. Ищцата е ползвала отпуск по болест за периода от 31.10.2024 г. – 19.12.2024 г., съгласно представените •••. Видно от представения •••, ищцата е била с 80% ТНР за период от две години считано, от 01.05.2024 г. Представен е ••• на читалищното настоятелство на ответника, съгласно който е взето решение за освобождаване на ищцата от заеманата длъжност ••• и същата е назначена на длъжност •••••••при заплата 1160.00лв. Представен е ••• на читалищното настоятелство на ответника, с което е взето решение за съкращаване в щата на ответника на длъжността •••, и за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Представен е ••• на заседание на читалищното настоятелство на ••• на което е взето решение за провеждане на отчетно-изборно събрание на читалището на 11.01.2025 г. и е взето решение за корекция на продължителността на работния ден от осем часа на един час дневно в щата на читалището на длъжността •••. По делото са представени и щатни разписания на ответника за 2022г., 2023г., 2023г., 2024г. и 2025г., които съдът не кредитира, доколкото от тях е видно, че са съставени за целите на производството – липсва подпис на ••• за първата година, изписани са обяснения за всяка от длъжностите, което не е част от изискването за щатно разписание, същевременно данните са непълни, няма дата на която са одобрени или издадени щатните разписания, в разписанието за 2025г. не е посочено името и длъжността на ответницата, а в щатното разписание за 2024г. е посочено, че ищцата ще бъде на длъжност ••• до 20.01.2025г. – обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено при изговяне на такова разписание. Въпреки твърденията, че предходният ••• на читалището е откраднал документи от него, вкл. и такива, касаещи изискани по делото доказателства, и представените сигнали срещу него до РП Плевен, видно от отговора на РП Плевен от 05.03.2026г., в разпита на един от •••те по досъдебно производство водено срещу ••• за длъжностно присвояване, се съдържат данни за престъпно отнемане на финансово-счетоводна документация, на той не е привлечен като обвиняем за такова престъпление. Представено е доказателство, че ответника е изпратил на ищцата писмо № 16 от 26.11.2024 г. като датата на изпращане е 28.11.2024 г. и е посочено, че писмото е съдържало данни за отпускане, изменение на пенсии и добавки по българското законодателство, като няма данни за дата на получаване на писмото. На 15.11.2024г. до ••• от ••• е изпратено искане за разрешение или отказ за уволнение за прекратяване на ТПО с ищцата на длъжност •••, като ••• който има особена закрила по чл.333, ал.1 от КТ. С искане на ••• на читалището от 03.12.2024 г. до ••• за становище относно уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е поискано становище, касаещо съкращаването на длъжността •••. На 04.12.2024 г. •••т на читалището е отправил искане до ••• за становище, касаещо съкращаването на длъжността •••. На 21.11.2024 г., ••• след преглед на приложената от ответника документация, не е дала предварително разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата като е посочила, че прекратяването следва да се извърши само на едно основание, че няма мнение на ••• и не е представено старо и ново щатно разписание. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за месец декември 2024 г., в ••• са подадени две декларации образец 1 – на осем часа работен ден до 23.12.2024 г. и на един час дневно работно време след 23.12.2024 г. до края на месеца. ••• е установило, че възнагражденията са изплащани в брой срещу подпис във ведомостта. Поради това експертизата е изготвила два варианта за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за шест месеца на база месец 7.2024 г. при основна заплата 1160 лв. и клас 440.80 лв. – шестмесечното обезщетение възлиза на 9604.80 лв.; и на база месец 12.2024 г. с основна заплата 145 лв. и клас 55.10 лв. шестмесечно обезщетение в размер на 1200.60 лв. Отново в два варианта е изчислено и обезщетението по чл.220, ал.1 – на база БТВ от месец 7.2024 г. – в размер на 1600.80 лв. и на база БТВ от месец 12.2024 г. – в размер на 200.10 лв. Относно неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за периода 01.01.2025 г. - 20.01.2025 г., ••• е посочило, че съгласно платежната ведомост неизплатената сума на трудово възнаграждение е 94.10 лв. нетно и 109.14 лв. брутно, а съгласно последното подписано допълнително споразумение ТВ ще възлиза на сума от 677.56 лв./т.е. посочено е нетно/. ••• е отбелязало, че след месец 7.2024 г. във ведомостите на ответника няма данни за получени трудови възнаграждения. В съдебно заседание ••• е посочило, че е използвало база за изчисляване на обезщетенията по чл.228 от КТ месец 7, тъй като за месец 8 не е установила ведомостта да е била подписана. От разпита на ••• С.П., призована по искане на ищцата, се установява, че е ••• на читалището по граждански договор. Посочва, че от 2002 г., когато започнала работа, ищцата е била на работа, била е освобождавана. Когато не е работила по трудов договор е получавала хонорари и отново е била вземана на работа предвид финансовото състояние на ответника. Сочи, че задълженията на ищцата е да й предоставя таксите за установяване на приход от народни танци и да изчислява хонорара и. Посочи, че месеците от октомври до декември 2024 г. е имало решение на настоятелството за трудовите договори на назначените в читалището хора. ••• заяви, че е имало допълнително споразумение от 23.12.2024 г., което ищцата отказала да подпише и било подписано от ••• •••. Заяви, че за намаляването на заплатата на ищцата не е подадено уведомление до •••, че ищцата е била водена през годините на трудов договор, но често била принуждавана да работи на 4 или на 6 часа на минимална заплата. Посочи, че през всички тези години на ищцата не бил начисляван процент прослужено време по решение на предишния ••• на читалището, но през октомври месец 2023 г. при новото ръководство ищцата била назначена със заплата и процент прослужено време 38%, за да формира по – висок доход за пенсия. Посочи, че хонорарите на ищцата вместо да бъдат давани като сметка за изплатени суми били начислявани към месечното и възнаграждение, за да има осигуровки при по-високо начисляване на бъдещата пенсия. Посочи, че за предходен период процент прослужено време е бил начисляван само на ••• на читалището, а на другите ••• не и било позволено да начислява такъв. Посочи, че ищцата е била пенсионирана с ••• по време на работата при ответника, поради което не и се удържал данък общ доход. Заяви, че договореното работно време на ищцата било различно - на 4, 6 и 8 часа. ••• заяви, че работи дистанционно и нямало как да види колко часа дневно е работила ищцата, че не знае как и е съобщено за прекратяване на ТПО и мисли, че предизвестието е било спазено. Заяви, че не знае дали са и изплатени януарското възнаграждение и начисленото обезщетение, като заяви ,че има банкова сметка на ищцата, тъй като такава са заявили всички лица, които ползват болнични. ••• •••, воден от ищцата заяви, че е работил с ищцата повече от 30 години, но в момента не е в читалището. Заяви, че знае от нея, че настоящия ••• на читалището я карал да подписва документи с цел да не и се дадат шест заплати, поради което тя била много разочарована. Заяви, че няколко пъти е виждал след 2023 г. ищцата да стои права на стълбите на читалището и когато я питал защо, тя казала, че са и взели ключовете и не може да влезе в него. Посочи, че чакала чистачката или друг да отключи, за да си проведе часовете по народни танци. Посочи като период края на 2024 г. – началото на 2025 г. ••• К. Ц., водена от ответника посочи, че работи на трудов договор при ответника от две години и работното и време е от 9 до 13 часа. Заяви, че ищцата ходела на работа към 10 ч., пиела кафе и пушела цигара и към 12 ч. си отивала като ••• не знае ищцата да е работила като •••. Заяви, че не знае дали е била пенсионер по време на работата и какво е било работното и време, но за 2024 г. ищцата работела един – два часа дневно. Заяви, че не знае относно съобщаване на ищцата за прекратяване на ТПО, спазване на предизвестието, възражения на ищцата и дали са и били изплатени суми при напускането. Заяви, че ищцата е имала ключ за читалището и не знае той да и е взет, като посочи, че самата тя няма ключове за читалището. ••• М. т., воден от ищеца заяви, че познава ищцата от 2007 г. във връзка с работата на читалището. Посочи, че е бил член на Управителния съвет на настоятелството на читалището от 2023 г., поканен от настоящия •••, като през месец февруари 2025 г. по инициатива на ••• е бил освободен от длъжността и настоятелството било сменено. Заяви, че събранията на настоятелството се провеждали след обаждане на секретарката и уточняване на удобна дата и час без предварително запознаване с дневния ред. Решенията се вземали чрез гласуване и всеки можел да зададе въпрос, отговор и да изкаже мнение. Заяви, че за първите събирания нямало кой да води протокол, че е подписвал някои от решенията, но имало и такива, които не е виждал. Помни решение за смяна на длъжността на ищцата, за което са дали съгласие. Помни, че тогава имало желание да и се повиши заплатата, тъй като и предстояло пенсиониране и за да бъде по-висока пенсията и. Била сменена длъжността на •••. ••• заяви, че впоследствие е имало промяна в настроението към ищцата, но реални решения за изменение на продължителността на работния ден не били вземани. Заяви, че е бил против, тъй като оставали броени месеци до пенсиониране на ищцата за да няма промени в последния момент. Заяви, че ищцата изпълнявала задълженията си в периода 2024г., началото на 2025г., както и преди, дори в повече, била отдадена на работата си, но сочи, че е имал основно наблюдения за нея след 17.00ч., понякога и в работно, и че тя е имала ключ от читалището, до края на 2024г., като впоследствие ищцата му казала, че няма ключ за сградата на читалището. Посочи, че ищцата се грижила за гардероба с костюми на читалището, организирала участията на фестивали, конкурси, пътувания, началото на школите за сезона. •••т посочи, че не е разбрал колко щатни бройки има читалището, било различно, като член на настоятелството помни само, че е имало промяна в длъжността – от ••• на •••. Посочи, че заплащането при ответника било по ведомост, т.к. и той се е разписвал, но така и не е видял сключен с него граждански договор. Посочи, че длъжността ••• е била разглеждана и нейните задачи били да организира набирането на деца за школите на читалището и организацията на фестивали и др. •••т посочи, че в началото на 2025г. е имало обявен технически проблем, читалището не е работило, след което се свикало ОС за смяна на настоятелството. ••• М. Т., воден от ответника, ••• в читалището, и управлявал буса на читалището заяви, че е получавал нареждания относно фестивали и пътувания от •••я на читалището Т.Б.. Той потвърди, че при предишния ••• на читалището парите за ищцата били орязвани като не се начислявал клас прослужено време, поради което настоящият ••• решил да я компенсира с вдигане на заплатата през 2023г. Посочи, че той е виждал ищцата да работи вечер след 18.00ч. до 21.00-21.30ч., но няма наблюдения за работата й през деня. Заяви, че е бил •••, когато ищцата не се съгласила да подпише документ за прекратяване на ТПО около Нова година, знаел, че ищцата не била съгласна с пенсионирането й. Чувал, че е подадено предизвестие, но не го е виждал, като той посочи, че е разбрал, че отношенията между ••• на читалището и ищцата се били влошили заради грозни думи, които тя казала към него след повишаване на заплатата й. Заяви, че ••• се афектирал, т.к. поради малките субсидии, той компенсирал заплатата й с лични средства. •••т не е запознат с заплащането на суми на ищцата при напускането й. Посочи, че ищцата започнала да си взема болнични след като станало дума за пенсионирането й, октомври, ноември 2024г., той поел воденето на състава вместо ищцата. Този ••• потвърди подписа си, удостоверил отказа на ищцата да подпише уведомлението от 21.10.2024г. за даване на 30 дн. срок за предизвестие за прекратяване на ТД поради съкращаване на щата, като посочи, че тогава ищцата била в болничен, но дошла като •••. Този ••• заяви, че не помни през м. януари 2025г. читалището да не е работило поради технически причини. Заяви, че за реквизита на читалището е отговарял •••я, че ищцата е била на фестивали и конкурси, но е отговаряла за хореографията. По делото са събрани и други, неотносими към правния спор доказателства, които не следва да се обсъждат. При така събраните доказателства по делото съдът прави следните изводи: Безспорно е, че страните са били в дългогодишни трудови правоотношения, като последната длъжност, заемана от ищцата към 20.01.2025г. е била •••. Трудовите правоотношения са прекратени със •••, и в нея са изписани две основания за прекратяване, които са различни и имат различни правни последици – посочено е както основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, така и отправено предложение за прекратяване на трудов договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Словом обаче ••• е изписал в заповедта, че причините за прекратяване на ТПО са придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е цитирано и Разпореждането на НОИ от 02.12.2024г. Поради това изписване, съдът приема, че ТПО е прекратено само и единствено на осн. чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, при който самата разпоредба изисква писмено предизвестие, отправено от ••• до •••. Съдът намира, че в случая такова писмено предизвестие не е отправяно, такова не е отразено и в самата Заповед за прекратяване на ТПО. Въпреки че ответникът се позовава на писменото предизвестие № 1, което е отправил до ищцата на 21.10.2024г., и което е оформено като получено при отказ, то видно от самото предизвестие, а и от останалите документи по делото, касаещи производство за съкращаване на щата, предизвестието е касаело прекратяване на ТПО на осн. чл. 328 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ. В този смисъл, това предизвестие не може да бъде „ползвано“ от ••• за всеки един вид прекратяване на ТПО, а само за това прекратяване, за което е било отправено/следва в случая да се отбележи, че още тук ••• е посочил два различни вида прекратяване на ТПО, което е незаконосъобразно/. Видно е, че реално съкращаване на щата не е имало, разрешение за уволнението на ищцата от ••• е отказано, ищцата е продължила да работи при ответника и след изтичане на срока на предизвестието, а за конкретно извършеното прекратяване със ••• на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, предизвестие до ищцата не е отправяно. Следва да се разгледа и въпросът за размера на трудовото възнаграждение на ищцата, доколкото той касае размера на всеки един от предявените искове. Съгласно ••• е имало взаимно съгласие между страните за изменение на трудовия договор, считано от 01.12.2023 г. относно длъжността, като ищцата ще изпълнява - длъжността •••, за осемчасов работен ден, с основна заплата 1160 лв. и добавка за прослужено време. Това е последното споразумение, което е двустранно подписано между страните и релевантно за определяне на характеристиките на ТПО между страните. Независимо, че ••• е изготвил и подписал от негова страна допълнително споразумение от 23.12.2024г. за намаляване на работното време на 1 час и намаляване на трудовото възнаграждение на ищцата на 6.90лв., то не е подписано от ищцата – напротив, налице е писмено оформен отказ тя да го подпише. Удостоверяването на отказа от ••• ••• обаче няма действието на удостоверяване на отказ за приемане на еднолично волеизявление от самия ••• в случая се касае за изменение в договор, за което следва да има две изрични насрещни волеизявления на двете страни. Разпоредбата на чл. 118 ал. 1 КТ сочи, че ••• или ••• не могат да променят едностранно съдържанието на ТПО, освен случаите, посочени в закон, а чл. 119 ал. 1 от КТ императивно сочи, че ТПО може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Няма изявления по делото от ответника, че е намалил ТВ на ищцата на друго основание, например при намаляване обема на работа – в случаите по чл. 218 от КТ, или при промяна на законови изисквания. Поради изложеното, съдът намира, че въпреки че ••• е подписал на 23.12.2024г. допълнително споразумение по ТД между страните, то при липсата на насрещно съгласие от ищцата за такава промяна, то не е произвело действие. По иска с правно основание чл. 128 от КТ: При така изложените изводи на съда относно валидните параметри на ТПО, следва да се приеме, че ТВ на ищцата е било това по ••• - 1160 лв. и добавка за прослужено време. Съдът кредитира заключението на ССчЕ, относно изчисленията, направени по ••• и с база за изчисление по чл. 228 от КТ – възнаграждението от м. 7.2024г. Съдът обаче приема, че отработените дни за м. януари 2025г. са били не 12, а 13 дена, т.к. към тях не е бил включен последния работен ден -20.01.2025г., както и че за тези 13 дена, при собствени изчисления – по 69.60лв. на ден, на ищцата е било дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на 904.80 лв., като съобразява, че в експертизата е посочена сумата от 677.56лв., но това представлява нетно възнаграждение и то за 12 работни дни. В случая няма данни за заплащане на това ТВ, няма данни, че начисленото от ••• ТВ от 94.10лв. е заплатено, поради което съдът намира, че претенцията на ищцата по чл. 128 от КТ се явява основателна и следва да се уважи до размер на 904.80 лв., а за разликата до претендираните 915.00лв., претенцията следва да бъде отхвърлена. По иска с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ: Съгл. чл. 220 ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ••• за неспазения срок на предизвестието. Спорен по делото е въпросът, дължи ли ••• на ищцата, обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие. Както беше посочено по-горе, съдът приема, че ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, изискващо писмено предизвестие, отправено от ••• до •••. Съдът е изложил по-горе съображения защо приема, че предизвестие на основанието, на което всъщност е прекратил ТПО, ••• не е отправял до ищцата, поради което обезщетение чл. 220 ал.1 от КТ е дължимо. Както ССчЕ е изчислила, неговият размер е 1600.80лв., поради коетно претенцията на това основание следва да бъде уважена изцяло. По иска с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ: Безспорно по делото се установява, че ищцата е работила при ответника от 1994г. до 20.01.2025г., над 20 години, с кратко прекъсване от 8 месеца през 2021г., което се установява както от събраните писмени доказателства – трудови договори, допълнителни споразумения и справки от и за НОИ, като това се установява и косвено - чрез определянето в заповедта за прекратяване на ТПО между страните от 17.01.2025г. на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на шестмесечно БТВ на ищцата. Поради горното, съдът приема, че ищцата е придобила при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години и обезщетението, което й се дължи е шест БТВ. Спорен по делото е въпросът за неговия размер, определен в заповедта на 1200.60лв., при твърдения на ищцата, че се дължат 9604.80лв. Както по-горе беше посочено, съдът приема, че ТПО не е изменено с последното допълнително споразумение от 23.12.2024г., и на базата на БТВ от 1600.80лв. обезщетението на ищцата на осн. чл. 222 ал. 3 от КТ следва да бъде изчислено в размер на 9604.80лв., като предявеният в тази насока иск следва да бъде уважен изцяло. По отношение на всички останали писмени и гласни доказателства, събрани по делото, съдът намира, че те не следва да бъдат обсъждани при изводите на съда, т.к. те касаят други отношения, които нямат връзка с указаната от съда доказателствена тежест – те биха били обсъждани, ако уволнението на ищцата е било дисциплинарно или поради съкращение в щата, но не и при така приетата фактическа обстановка – уволнение на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на РС-Плевен ДТ върху уважените претенции в размер на 498.22лв./254.73 евро, и на ищцата - разноски в размер на 556.78 евро, адв. хонорар. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на ищцата по делото, се явява неоснователно, касае се за три предявени иска на различно основание, проведени 5 съдебни заседания при събиране на множество доказателства, за които заплатеното възнаграждение от ищцата не се явява прекомерно по смисъла на НВАР. Воден от горното, съдът