Решение № 4732 от 17.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10276/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 11645/13.06.2024 г. по гр.д. № 31306/2021 г. по описа на СРС, 74 състав, са уважени обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от ищеца В. А. А., ЕГН ••••••••••, срещу ответника Регионална дирекция по горите – София, БУЛСТАТ 000626239, з а признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД 05-162 от 27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „главен специалист – горски инспектор“ при ответника; както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 4664, 77 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 22.11.2021 г. С решението е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за горницата над 4664, 77 лв. до първоначално предявения размер от 4926 лв. и за периода от 23.11.2021 г. до 01.12.2021 г. С решението е разпределена отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 1, 77 лв., а ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 346, 59 лв. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Регионална дирекция по горите – София. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. В жалбата се твърди, че в първоинстанционното производство не били взети предвид решения на три инстанции по същия случай против втория член на екипа горски инспектори – Г.С., свидетел по настоящото дело, с които уволнението на последния е признато за законно. Въззивникът посочва, че районният съд не е взел предвид, че на 19.04.2021 г. ищецът като ръководител на екип по реда на чл. 206 от Закона за горите /ЗГ/ е извършил проверка в обект за дървесина, където не били открити нарушения. На следващия ден друг екип извършил идентична проверка в същия обект и открил нарушения на ЗГ, по повод на което на управителя на търговското дружество, стопанисващо склада, били съставени актове за установяване на административни нарушения, въз основа на които били съставени наказателни постановления, които влезли в сила. Неправилно районният съд бил приел, че доказателствата по делото не обуславят извод за извършване на три тежки дисциплинарни нарушения от ищеца. Оспорва заключението на съда, че липсва системност на нарушенията, поради което дисциплинарното наказание не съответствало с тежестта на нарушението. Всяко от нарушенията обуславяло налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Оспорва доказателствената стойност на свидетелските показания, като твърди, че свидетелят също е бил уволнен и е заинтересован от изхода на делото. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу направените във въззивната жалба оспорвания, счита ги за неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 03.06.2021 г., уточнена с молба от 14.06.2021 г., депозирана от ищеца В. А. А., с която са предявени срещу ответника Регионална дирекция по горите – София обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД 05-162 от 27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „главен специалист – горски инспектор“ при ответника; както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 4926 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г. По делото са приети следните писмени доказателства: Допълнително споразумение от 23.11.2012 г. между РДГ-София (работодател) и В. А. (служител), сключено въз основа на спечелен конкурс. Длъжностна характеристика на длъжността Главен специалист „Горски инспектор“. Заповед № РД 05-162/27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, връчена при отказ на 31.05.2021 г. в присъствието на двама свидетели. Писмо-искане за представяне на писмени обяснения с дата 11.05.2021 г., с която В. А. е поканен да даде обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство. Обяснения от В. А. във връзка с горната покана. Доклад от инж. Ф.К., заместник-директор на РДГ-София, в който са описани извършени проверки по ЗГ на 19.04.2021 г. и на 20.04.2021 г. на обект, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••. Констативен протокол от 19.04.2021 г., в който проверяващите инспектори Г.С. и В. А. са посочили, че не са констатирали нарушения по ЗГ в проверения обект, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••. Доклад от инж. Павел Делчев относно извършена проверка по ЗГ на обект, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••, и констатираните нарушения. Констативен протокол от 20.04.2021 г., в който проверяващите инспектори Павел Делчев и Любомир Широкодолски са констатирали нарушения по ЗГ в проверения обект, находящ се в гр. София, ул. „•••••••••, 2 броя Актове за установяване на административно нарушение, както и Заповед № РД 05-125/22.04.2021 г., с която е наложена принудителна административна мярка спиране на дейността на обекта за 4 месеца. Заповед № РД 05-70/09.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, връчена на 15.03.2021 г. Заповед № РД 05-175/07.07.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, връчена при отказ на 09.07.2022 г. в присъствието на двама свидетели. Копие от Трудова книжка на ищеца и Регистрационна карта от „Бюро по труда“. Фишове за работна заплата за месеците от януари до май 2021 г. По делото е представен и Трудов договор № 281/22.11.2021 г. с работодател „СБ СОЛИД“ ЕООД и служител В. А. А., по силата на който последният е назначен на длъжност „Техник горско стопанство“ с 850 лв. основно месечно трудово възнаграждение. Като писмени доказателства по делото са приети Решение № 65/04.01.2024 г. по в.гр.д. № 12160/2022 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, влязло в сила на 04.01.2024 г., с което е потвърдено Решение № 20047049/09.07.2022 г. по гр.д. № 16442/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, с което наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е отменено, както и Решение № 3743/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 13836/2021 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, влязло в сила на 12.12.2022 г., с което е потвърдено Решение № 2017787/27.08.2021 г. по гр.д. № 33911/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, с което искът за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ е отхвърлен. За сведение на съда по делото са приети Определение № 2733/29.09.2023 г. по гр.д. № 675/2023 г. по описа на ВКС, трето ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 2698/07.10.2022 г. по в.гр.д. № 4674/2022 г. по описа на СГС, въззивен IV-В състав, с което е потвърдено Решение № 1431/24.02.2022 г. по гр.д. № 31316/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, с което предявените от Г.С.С. искове по чл. 344 КТ са отхвърлени. По делото е разпитан свидетел – Г.С.С., участвал в процесната проверка с ищеца. Свидетелят заявява, че на проверката двамата са констатирали, че дървесината в проверявания обект е маркирана с контролни горски марки, производствени марки, съхранява се правилно и има придружаващи превозни билети, като не са констатирани нарушения. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, както и в частта, с която частично е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – съществувало с ответната страна трудово правоотношение и прекратяване на трудовото правоотношение посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е спазена законовата процедура – наказанието е наложено от работодателя или определено от него лице /чл. 192 КТ/; са изискани са писмени или устни обяснения от работника или служителя /чл. 193 КТ/; дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194 КТ; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и връчена на работника или служителя /чл. 195 КТ/, както и че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовото дисциплина, а наложеното наказание е съответно на това нарушение; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че трудовото правоотношение е със срок, който не е изтекъл. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са налице обективни пречки, които да възпрепятстват възстановяването, ако твърди да има такива; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че е останал без работа в сочения в исковата молба период, което е в причинно-следствена връзка с уволнението от ответника, поради което ищецът е претърпял вреди, както и размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълно отработен месец преди уволнението от ответника. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му осъществява автоматично промяна в материалните отношения между страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Според трайната съдебна практика правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението. Затова в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива. С иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. В този смисъл – Решение № 185 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 4829 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 145 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 4442 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 79 от 01.06.2018 г. по гр. д. № 3365 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. На първо място, не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Допълнително споразумение от 23.11.2012 г., че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът въззивник е заемал длъжността Главен специалист „Горски инспектор“. По делото не се спори също, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № РД 05-162/27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ. В исковата молба, както и в уточнението на същата от 14.06.2021 г., ищецът не е изложил твърдения за неспазване от страна на работодателя на разпоредбите на чл. 192, 193 и 194 КТ, поради което въззивният съд приема, че на същия са изискани обяснения и дисциплинарното наказание е наложено от оправомощено лице в законоустановения двумесечен срок от откриването, съответно едногодишен от извършването на нарушението. Въззивният съд намира заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, за мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Според постоянната практика на ВКС в заповедта следва да бъде посочено нарушението по ясен и разбираем за работника или служителя начин, като същото бъде конкретизирано в достатъчна степен, за да може да бъде осъществен съдебен контрол за законност на наложеното наказание. В този смисъл са напр. Решение № 50035 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 1621 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2161 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение и др. В последното цитирано решение върховните съдии са приели, че „Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито да посочи кои факти е приел за установени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Установена е и съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на уволнението във връзка с всички нарушения, на които заповедта се основава. Преценката по чл. 195, ал. 1 КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка дисциплинарното наказание „уволнение“ да е резултат и само от едно нарушение на трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание“. В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ са посочени всички изискуеми от закона реквизити: нарушителят – ищецът В. А.; нарушението – чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 КТ, а именно „системни нарушения на трудовата дисциплина“, „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч. посочените в Закона за горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии трудови задължения на контролните органи – горски инспектори и други длъжности, с разписани по трудов договор и длъжностна характеристика задължения за извършване на проверки, констатиране на нарушения и съставяне на АУАН по ЗГ, принципите и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, посочени по-долу“; кога е извършено, съответно фактическите основания, при които е наложено наказанието – че при извършена на 19.04.2021 г. проверка на обект на адрес в гр. София, ул. „••••••••• със собственик/ползвател „Д.“ ЕООД екипът на В. А. и Г.С. (свидетел в настоящото производство) проверил електронния дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ, в т.ч. наличностите от дървесина, система за постоянно видеонаблюдение в обекта и не е констатирал нарушения по Закона за горите, като за резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 007434/19.04.2021 г.; наказанието и законният текст, въз основа на който се налага – дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл. 124-126 вр. чл. 186, чл. 188, т. 3 и чл. 189, ал. 1 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 и ал. 2 КТ, чл. 192, ал. 1, чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта е посочено още, че при извършена повторна проверка от друг екип на 20.04.2021 г. в същия обект са констатирани нарушения по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (не се води електронен дневник, като не се отразяват извършените преработки) и по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ (съхраняване на немаркирана фасонирана иглолистна дървесина – 4, 6 куб.м). За нарушенията са съставени 2 броя АУАН, а със заповед на директора на РДГ-София на основание чл. 254, ал. 1 ЗГ е наложена ПАМ – спиране на дейността на обекта за срок от 4 месеца. В заповедта е посочено също, че В. А. не е изпълнил служебните си задължения, като е злоупотребил с доверието и доброто име на РДГ-София, тъй като не е констатирал посочените нарушения на ЗГ при извършената на 19.04.2021 г. проверка в обекта. С оглед на казаното дотук, въззивният съд приема, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Съдът обаче не споделя крайния извод на районния съд, че по делото не е извършено пълно и главно доказване на твърденията на работодателя за извършено дисциплинарно нарушение. Аргументите за това са следните: По делото безспорно се установява, че при извършена на 19.04.2021 г. в 15: 10 часа проверка от Екип № 1 на РДГ-София в състав В. А. А. (главен специалист – горски инспектор и отговорник на екипа) и Г.С.С. (старши специалист – контрол по дисциплина на ползване) на обект на адрес в гр. София, ул. „••••••••• със собственик/ползвател „Д.“ ЕООД не са констатирани нарушения по ЗГ. Също така безспорно се установява, че при извършена на 20.04.2021 г. в 12: 30 часа повторна проверка от Екип № 12 в състав инж. П.Н.Д. (старши горски инспектор и отговорник на екипа) и Л.Д.Ш. (главен специалист – горски инспектор) на обект на адрес в гр. София, ул. „••••••••• със собственик/ползвател „Д.“ ЕООД са констатирани нарушения по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ и по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, обективирани в Констативен протокол от същата дата, за които нарушения са съставени два броя Актове за установяване на административно нарушение – АУАН № 003876/ 20.04.2021 г., АУАН № 003469/ 20.04.2021 г. В АУАН № 003876/ 20.04.2021 г. е посочено, че в проверявания обект не се води електронен дневник по образец, като не се отразява в него извършената в обекта преработка – импрегниране на фасониран материал, с което се променя категорията на дървесината от фасонирана в готови изделия, вследствие на което са се получили различия в количествата от ставката и наличностите в склада. Като период на нарушението е посочен 01.01.2021 г. – 20.04.2021 г., а основание – чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В АУАН № 003469/ 20.04.2021 г. е посочено, че в проверявания обект се съхраняват 4, 6 куб.м иглолистна фасонирана дървесина (иглолистни дъски), немаркирани с производствена марка, доказваща техния законен произход в обекта. Като период на нарушението е посочен 01.01.2021 г. – 20.04.2021 г., а основание – чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. За констатираните при втората проверка нарушения и на основание чл. 254, ал. 1 ЗГ на „Д.“ ЕООД е наложена Принудителна административна мярка спиране на дейността за срок от 4 месеца, видно от Заповед № РД 05- 125/22.04.2021 г. на директора на РДГ-София. Установените нарушения са констатирани в Констативен протокол от 20.04.2021 г., който се ползва с материална доказателствена сила по реда на чл. 179 ГПК относно посочените в него обстоятелства, които са пряко възприятие на длъжностното лице, съставило акта. Документът не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че отразените в него обстоятелства са се осъществили така, както са описани. Съгласно чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за същата. Чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (издадена на основание чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл. 203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 ЗГ – § 6 ПРЗ на Наредбата) гласи, че собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, се снабдяват за своя сметка с дневник по чл. 206 ЗГ, който е по образец, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАГ – ал. 2. Чл. 14, ал. 1 от Наредбата предвижда, че дневникът за постъпилата, преработена и експедирана дървесина се попълва от собственика/ползвателя на обекта или от упълномощено от него лице и се съхранява в обекта, за който е издаден, заедно със съответните екземпляри на превозните билети за експедираната и за постъпилата дървесина и производствената марка, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината. Чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ предвижда, че се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Въззивният съд приема, че констатираните на 20.04.2021 г. нарушения по ЗГ, извършени от „Д.“ ЕООД, е могло да бъдат констатирани и ден по-рано на 19.04.2021 г. при извършената от ищеца и свидетеля С. проверка. Това е така, тъй като констатираните от втория екип нарушения се отнасят за периода от 01.01.2021 г. до 20.04.2021 г., т.е. включително датата на първата проверка. Районният съд, въпреки че е констатирал, че свидетелят Г.С. е заинтересован от изхода на делото, и въпреки че по делото е безспорно обстоятелството, че същият е участвал в Екип № 1 в деня на проверката (19.04.2021 г.) и също е бил уволнен от ответника, което уволнение е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт (както сам признава въззиваемият в отговора на въззивната жалба), е кредитирал на общо основание неговите показания. С оглед гореизложеното се налага извод, че твърдението на ищеца, че констатираните при втората проверка нарушения на ЗГ са възникнали след извършената на 19.04.2021 г. проверка, е неоснователно. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ са посочени три основания по чл. 190, ал. 1 КТ: „системни нарушения на трудовата дисциплина“ – т. 3, „злоупотреба с доверието на работодателя“ – т. 4, и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч. посочените в Закона за горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии трудови задължения на контролните органи – горски инспектори и други длъжности, с разписани по трудов договор и длъжностна характеристика задължения за извършване на проверки, констатиране на нарушения и съставяне на АУАН по ЗГ, принципите и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, посочени по-долу“ – т. 7. Всяко от тези основания само по себе си е достатъчно, за да може да бъде наложено дисциплинарното наказание „Уволнение“ – арг. от чл. 190, ал. 1 КТ, но самото обстоятелство, че нарушението попада в някоя от примерно изброените хипотези на разпоредбата, не означава, че задължително следва да бъде наложено дисциплинарно уволнение или друго дисциплинарно наказание. Както бе посочено по-горе, правото на субекта на дисциплинарна власт да наложи наказание е потестативно и зависи само и единствено от неговата воля. Той може да наложи най-тежкото наказание, по-леко такова или никакво. По отношение на първото посочено в заповедта уволнително основание – чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, се приема в практиката на ВКС, че системността на нарушенията представлява три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание, а за вече санкционираните нарушения наказанията да не са заличени по смисъла на чл. 197 и 198 КТ. Специфичността на това основание се корени в повтаряемостта на нарушенията, които работникът или служителят извършва, независимо от вида и тежестта на всяко от тях. Тази повтаряемост обективно сочи на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. В този смисъл Решение № 50035 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 1621 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. Предишните нарушения се доказват с всички допустими доказателства. Ако доказаните по делото нарушения са две или по-малко, не е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – така Решение № 60329 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 838 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В настоящия случай преди уволнението на ищеца са наложени две наказания. Първото е „Забележка“ и е наложено със Заповед № РД 05- 175/07.07.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София. Наказанието е обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 3743/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 13836/2021 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, влязло в сила на 12.12.2022 г., е потвърдено Решение № 2017787/27.08.2021 г. по гр.д. № 33911/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, с което искът за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ е отхвърлен. Второто е „Предупреждение за уволнение“ и е наложено със Заповед № РД 05-70/09.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София. Наказанието е обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 65/04.01.2024 г. по в.гр.д. № 12160/2022 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, влязло в сила на 04.01.2024 г., е потвърдено Решение № 20047049/09.07.2022 г. по гр.д. № 16442/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, с което същото е отменено. Третото нарушение е процесното. Доколкото за едно от трите нарушения с влязло в сила решение е прието, че не е извършено, то следва изводът, че в настоящото производство се доказва извършването само на две нарушения, което обстоятелство съобразно посочената по-горе практика не може да обуслови системност на нарушенията и оттам налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. По отношение на второто уволнително основание – чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, ВКС приема, че злоупотребата с доверието на работодателя представлява умишлено неизпълнение или нарушаване на етични правила и норми от страна на работника или служителя, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес. Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки на неговата добросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ – така Решение № 60285 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 1871 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В Решение № 60162 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 2967 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение е прието, че „Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (работещи в предприятието или други), независимо от това дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага“. „Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Изяснено е също, че когато работникът или служителят е натоварен с управленчески или други важни обществени функции, изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя“. В същото решение е посочено, че „Възлагането на обществено значими функции предпоставя една по-висока степен на оказано доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с такива функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност (вкл. с приети за определена трудова функция етични правила на поведение), то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение“. Въззивният съд приема, че в настоящия случай е налице именно хипотеза на злоупотреба с доверието на работодателя, обуславяща налагане на най- тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. С поведението си, изразяващо се в бездействие да установи нарушения по ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии в обекта на проверка, ищецът се е възползвал от служебното си положение и е извършил действия, компрометиращи оказаното му от работодателя доверие и злепоставящи последния пред трети лица – собственика на проверявания обект и служителите в същия. В случая е ирелевантно дали тези действия са с пряк умисъл и дали ищецът е целял извличане на имотна облага или не. Конкретният случай е именно такъв, при който на ищеца са възложени важни обществени функции, поради което и оказаното от работодателя доверие е в по-висока степен, а злоупотребата със същото представлява по- тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и законът, и съдебната практика (цитирана по-горе) предвиждат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Отделно от казаното дотук следва да се посочи, че е налице и уволнителното основание по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, тъй като по делото се установи, че ищецът е нарушил изискванията на Закона за горите, Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и на длъжностната си характеристика, които вменяват на същия задължения да извършва проверки, да констатира нарушения и да съставя актове за установяване на административни нарушения по реда на ЗГ. В настоящия случай са нарушени и принципите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – чл. 2, т. 2, според който дейността на служителите в държавната администрация се осъществява при спазване на принципи за поведение, сред които лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към институцията, както и въздържане от необоснована публична критика на същата. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Ал. 2 въвежда принципа за еднократност на дисциплинарното наказание – за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Въззивният съд стига до извода, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“ е съответно на извършеното от същия нарушение на трудовата дисциплина, като при определянето му са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Същото е законосъобразно, тъй като е отчетена значимостта на позицията, която е заемал ищецът в отношенията си с работодателя. Нарушенията, извършени от ищеца, се отразяват негативно както на доброто име на работодателя, така и на обществото като цяло, тъй като е нарушено правото на благоприятна околна среда и екологично равновесие. При тези изводи на въззивния съд искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен, а контролираното решение в тази част – неправилно, поради което следва да бъде частично отменено. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 225, ла. 1 Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателността и на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. След като обуславящият иск е неоснователен, то неоснователни се явяват и обусловените такива. Решението на районния съд и в тази част, с която е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с която е уважил частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е неправилно и подлежи на отмяна. По разноските: При този изход на делото право на разноски има единствено въззивникът ответник. В първата инстанция: РДГ-София е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районният съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е определил 100 лв., срещу което не е възразено, поради което въззивният съд е обвързан с посочения от първоинстанционния съд размер. Възнаграждението е дължимо в пълен размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника допълнително сумата от 98, 23 лв. Въззивникът ответник не следва да дължи разноски, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 346, 59 лв. Във въззива: Претендирано е юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде определено в размер на 100 лв., които следва да бъдат изцяло възложени в тежест на ищеца въззиваем. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд