Решение № 52 от 10.3.2011 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1481/2010 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т.1 от ГПК. Ищецът твърди, че е имал трудово правоотношение с ответника, което било прекратено на основание чл. 328, т.6 от КТ, считано от 14.12.2010 г., на която дата са му връчени предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Ищецът твърди, че ответникът не му е върнал трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение и към датата на завеждане на иска все още се намира на съхранение при него. Ищецът твърди, че притежава необходимото образование, завършено средно – специално образование по специалността “техник – лесовъд”, завършено в Техникум по горско стопанство в гр.В., както и че е работил около 20 години в системата на Горско стопанство. Твърди, че изискването за заемане на длъжността му “старши лесничей” е притежаване на образователна степен “техник – лесовъд по горско стопанство”, като до прекратяване на трудовото му правоотношение не му е предявявана изменена длъжностна характеристика, изискваща различно от притежаваното образование и квалификация. Предвид на това ищецът сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение в тази част е немотивирано и следва да се отмени. При уважаване на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ ищецът моли съда да уважи и претенциите му за възстановяването му на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и за заплащане от ответника на дължимите обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ за оставането му без работа след прекратяване на трудовия договор за не повече от 6 месеца, конкретно претендира за 4 месеца в размер на 3 115, 20лв., който иск е изменен в с.заседание за 5месеца, в размер на 3 894лв. обезщетение. Освен това ищецът претендира на основание чл. 226, ал.2 от КТ дължимо, съгласно чл. 226, ал.3, предл.2-ро от КТ обезщетение, след направеното изменение на иска в с.заседание за сумата от 1 661, 44лв. Ищецът моли присъждане на направени по делото разноски. Ответната страна оспорва предявените искове, като неоснователни. Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в законовия едномесечен срок е представил отговор на иска, в който се излага аргументи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи, че съгласно списък на длъжностите в структурите и специализираните териториални звена на Национално управление по горите на основание чл.10 от Наредбата за прилагане на ЕКДА изискванията за минимална образователна степен за длъжността, заемана от ищеца е бакалавърска степен, а такава ищецът не притежава. Ответникът сочи, че прекратяването на правоотношението на това основание е правилно и законосъобразно, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и недоказан, поради което като такива са и другите две евентуални претенции по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Оспорва основателността на претенцията на ищеца по чл. 226, ал.3 във вр. ал.2 от КТ, т.к ищецът сам е отказал да я получи, след като бил многократно издирван от работодателят си за връчване и връщане на трудовата книжка, както и да му бъдат изплатени дължимите му се обезщетения или да посочи банкова сметка, •••. Предвид на горното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани изцяло и присъди направените по делото разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното: По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът установи следното: Ищецът е лице, завършило на 28.06.1978 г. от Техникум по горско стопанство “•••” гр.В., по специалност: горско стопанство и дърводобив, за което притежава Диплом за завършено средно специално образование – “техник – лесовъд” № 0000948/28.06.1978 г. Видно от приложеното копие от трудов договор № 103/26.05.1999 г. ищеца е бил назначена на работа в Държавно лесничейство, на длъжност “старши лесничей”. Договорът е бил за неопределено време. Приложената по делото длъжностна характеристика, утвърдена от държавно лесничейство, л.12 от делото, в т.1, относно минималната образователна степен за длъжността, сочи като такава техник – лесовъд по горско стопанство. По делото е приложено длъжностно разписание на МЗГ, НУГ – С., с което е утвърдено длъжностното разписание на ДП ДДС “•••”, в сила от 01.01.2007 г., където за длъжността “старши лесничей” се изисква минимална образователна степен “бакалавър”, т.4 от таблица на л.23. Съгласно утвърдения списък на длъжностите, утвърден през м.юли 2005 г. от МЗГ НУГ, на гърба на л. 24 е посочено, че за заеманата длъжност длъжностното ниво е Б7 и се изисква специалност “горско стопанство” с минимална образователна степен “бакалавър”. С предизвестие от Държавно ловно стопанство “•••”, с изх.№ 437/13.12.2010 г. ищецът е уведомен за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 14.12.2010 г. На същата дата е връчена заповед № 315/14.12.2010 г. на директора на ДЛС “•••”, с която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от 14.12.2010 г., на основание чл. 328, ал.1 т.6 от КТ. В заповедта е посочено като причини за прекратяване на трудовото правоотношение, че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Със същата заповед е определено на ищеца да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 778, 80лв., за неизползван отпуск, съгл. чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2 584, 20лв. тази заповед липсва дата за връчването й. Посочено е в нея, че лицето отказва да я подпише и са посочени двама души свидетели на отказа: 1/Р. А. И. и Е. Ц. М.. Към момента на приключване на съдебното дирене по делото трудовата книжка на ищеца е все още при ответника. Ищецът след прекратяване на трудовото правоотношение не е започнал работа и с него няма регистрирани от НАП трудови договори. Така описаната фактическа обстановка поради което съдът я прие за обективна и правилно установена. Въз основа на така описаните факти, които съдът прие за доказани от представените по делото писмени доказателства и приетото между страните за безспорно установено, съдът направи следните правни изводи: Преди да разгледа спора по същество, съдът пристъпи към проверка на формалната законосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбите на чл.335 от КТ, доколкото неспазването на същите представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Държавно ловно стопанство “•••” е правоприемник на Държавно лесничейство, съгл. ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, (ДВ, бр. 43 от 2008 г.), т.4 от § 75, с който са направени изменения в Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.; изм., бр. 26 от 2001 г., бр. 77 и 79 от 2002 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 82 и 108 от 2006 г., бр. 64 от 2007 г.), където навсякъде в закона думите: б) "лесничейства" и "лесничейство" се заменят съответно с "горски стопанства" и "горско стопанство"; в) "държавна дивечовъдна станция", "държавната дивечовъдна станция", "държавните дивечовъдни станции" и "дивечовъдната станция" се заменят съответно с "държавно ловно стопанство ", "държавното ловно стопанство", "държавните ловни стопанства" и "ловните стопанства". Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗЛОД държавните ловни стопанства съгласно приложение № 2 са съгл. т.1, по т. 1 - 25 - териториални поделения на съответните държавни предприятия по приложение № 1 към Закона за горите. В приложение № 2 от ЗЛОД, под № 14 е посочено държавно ловно стопанство •••. Съгласно чл. 9а органи на управление на държавните предприятия по чл. 9, ал. 1 са министърът на земеделието и храните, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите и директорът, който съгл. чл. 9г, ал.1 т.4 от ЗЛОД сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в държавното ловно стопанство. Въз основа на така посоченото и съгл.чл.123, ал.1, т.5 от КТ съдът намира, че е било налице валидно трудово правоотношение, съществувало между Държавно ловно стопанство •••, като правоприемник на държавно лесничейство и ищеца, а издадената заповед за прекратяване на същото е издадена от овластено от закона лице – директора на държавно ловно стопанство •••, поради което в тази и част заповедта не страда от пороци. Заповедта обаче само посочва правната норма на която се основава и това е чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, без дори с думи да е изписано какво е съдържанието й. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.1, и ал.2, т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява писмено, при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Видно от представеното по делото копие от предизвестие, изх.№ 437/13.12.2010 г. ищецът е уведомен за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 14.12.2010 г., като в самото предизвестие също не е посочено с думи самото основание за прекратяването на трудовото правоотношение. Липсата на посочване с думи на основанието на което ще бъде прекратено трудовото правоотношение представлява грубо нарушение на правото на работника да узнае причините, поради които се прекратява трудовия му договор с този работодател. Никъде в предизвестието не е посочено какво е изискуемото по закон образование и/ или квалификация за заемане на изпълняваната от него длъжност. Предизвестието е връчено на 14.12.2010 г. Така връченото предизвестие се явява бланково, не конкретизирано и не кореспондиращо с изискванията на закона, още повече, че както се установи по делото освен първоначално изготвената и връчена на лицето длъжностна характеристика, съгласно която минималната образователна степен за длъжността, сочи като такава техник – лесовъд по горско стопанство друга не е връчвана на лицето. Следва да се подчертае, че в тази длъжностна характеристика всъщност липсва посочване на минималната образователна степен, доколкото, направеното в нея уточнение е “техник – лесовъд”. Това обаче е квалификация, която лицата завършили средно професионално образование придобиват съгл. чл. 3, ал.2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и чл. 22, ал.2 от Закона за народната просвета в средно професионално училище. За тази квалификация е издадена и нарочна Наредба № 14 от 4.12.2007 г. за придобиване на квалификация по професия "Техник-лесовъд", но притежаващите такава квалификация лица всъщност нямат необходимото, съгласно новата НКПД степен “бакалавър”, която се придобива, съгласно Закона за висшето образование. С утвърденото длъжностно разписание на МЗГ НУГ от 2007г. са въведени в съответствие с изискванията на национална класификация на професиите и длъжностите/НКПД/, утвърдена със Заповед № 742 от 27.12.2005 г. на министъра на труда и социалната политика и действаща до м.12.2010г., новите минимални образователни изисквания, като е посочено, че такова за длъжността “старши лесничей” е образователна степен бакалавър. Съгласно НКПД, на длъжността с код “ 1221 6001” съответства длъжността Главен лесничей, а съгласно чл. 6.6. от методологичните бележки към НКПД, длъжностите, които са кодирани на принципа на серийно-поредната система посредством осемзначен цифров код, който съдържа информация за класа, подкласа, групата, единичната група и съответната длъжност на мястото на петата цифра, означаваща “Образователно и квалификационно ниво” е посочена цифрата “6”, което означава образователно-квалификационна степен "бакалавър”. Всичко това показва, че издаденото длъжностно разписание от 2007 г. съответства с изискванията на нормативната уредба и правилно посочва минималното образование, което следва да притежават лицата, заемащи длъжността “старши лесничей”. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.4 от КТ наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД. Макар тази разпоредба да е нова, в сила от 30.07.2010г., тя е била валидна преди датата на прекратяване на правоотношението и работодателят е бил длъжен да се съобрази с нея и да я изпълни, като по собствена инициатива утвърди съответна длъжностна характеристика и предложи на работника анекс към трудовия договор, в случай, че бяха налице основания за сключването му. По делото не се спори относно това, че ищецът не притежава изискуемото, съгласно НКПД минимално образователно ниво – бакалавър, което означава, че в действителност лицето не притежава изискуемото минимално образователно ниво за изпълняване на заеманата длъжност. Работодателят обаче не е изпълнил и задължението си по чл. 66, ал.5, във вр. ал.1 т.2 от КТ да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени и едва след това да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят не е утвърдил, както той признава, нова длъжностна характеристика за длъжността, която да е известна на работника. Такова задължение за работодателя съществува по силата на чл. 127, ал.1, т.4 от КТ, но както се установи такава не е утвърждавана. За неизпълнението на тези задължения работникът не може да носи отговорност, т.к това са задължения на работодателя и той следва да преценява дали работника притежава необходимото образование. Всичко това прави изпратеното до работника предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение непълно и неясно, досежно причините поради което то ще се прекрати. Такава се явява и самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В нея е посочено като мотив само цифрововото означаване на съответната законодателна разпоредба по КТ, а именно чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да е мотивирана, т.к в противен случай дадената в нея правна квалификация се явява лишена от съдържание. В случая, посочването в заповедта като причини за прекратяване на самия договор, че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа е също необосновано, доколкото както беше посочено по – горе работодателят като не е актуализирал длъжностната характеристика за заеманата от работника длъжност, в съответствие с изискванията на утвърденото длъжностно разписание на МЗГ НУГ от 2007г. и не е изпълнил задълженията си по чл. 66, ал.4 и чл. 127, ал.4 от КТ е поставил работника в положение да не знае новите изисквания за длъжността и той да продължава да е убеден, че притежаваното от него средно професионално образование “техник – лесовъд” отговаря на изискванията на закона. Посочването на причините не подменя липсващите мотиви, още повече, че както се установи по делото работодателят до момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е въвел нови изисквания за това. Както беше посочено по – горе, по силата на чл. 9г, ал.1 т.4 от ЗЛОД Директорът на държавно ловно стопанство, като представител на работодателя и той следва да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в държавното ловно стопанство. Това означава, че непоредствените задължения за работодателя, произтичащи от КТ, в частност на чл.66, ал.5 от КТ са негови и по силата на утвърденото ново щатно разписание той е бил длъжен да актуализира длъжностните характеристики в съответствие с новите изисквания. Хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ предпоставя едно обективно, безвиновно основание за уволнение, при условие, че работника не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълнение на заеманата длъжност, но въпреки утвърденото ново щатно разписание, за тази длъжност до прекратяването на трудовото правоотношение не е била изготвена нова длъжностна характеристика, вината за което е на работодателя. Следователно валидна остава предишната длъжностна характеристика, съгласно която ищецът притежава необходимото образование. Заповедта за уволнение, издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, трябва да бъде мотивирана и да съдържа точно описание както на минимално изискуемото образование по закон, така и на притежаваното от работника, за да може при съпоставката им да се направи извод за тяхното несъответствие. Изискването за мотивиране в достатъчна степен на заповедта за прекратяване на правоотношението кореспондира и с правото, и възможността на работника да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги прецени, както и да ги обори, при евентуалното им оспорване пред съда. Наличието на такъв порок, непълнота на заповедта, не би могъл да бъде саниран в процеса, чрез събирането на доказателства в тази насока, конкретно чрез длъжностните разписания, утвърдени в структурата на НУГ, , поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че искът по чл. 344, ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като се отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, съдът намира, че същия е основателен и доказан. Основателността на тази претенция е в подчинение на искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и изцяло зависи от неговото решаване. Ищецът е предявил искане да бъде възстановен на предишната си работа, като ”старши лесничей”. Поради наличието на положителна предпоставка, каквато е признаването на прекратяването на правоотношението за незаконно, то иска следва да се уважи и ищецът бъде възстановен на предишната си работа в Държавно ловно стопанство “•••”, със седалище с.В., обл.Ш., и представлявано от Н. Н. А. на длъжността ”старши лесничей”0 с код по новата НКПД- 2011 г, утвърдена със Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г.: 1311 6006. Относно претенцията по чл.344, ал.1 т.3 от КТ във вр. чл.225, ал.1 от КТ, съдът установи следното: по делото страните не спорят, че ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател, както и че не е регистриран в “бюрото по труда”, т.к трудовата му книжка се намира при работодателя. Това прави претенцията за заплащане на обезщетение в размер на БТВ за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца за основателно. По размер тази претенция следва да се уважи в рамките на претендираното от ищеца обезщетение за пет месеца, в размер на 3 894лв. Видно от изготвената по делото ССЕ се установява, че дължимото на работника обезщетение за 1 месец е в размер на 778, 80лв., а за първоначално заявените за 4 м. е 3 115, 20лв. В последното съдебно заседание ищецът направи изменение по размер на тази претенция за сумата от 3894лв., която съдът намира за основателна и доказана изцяло и следва отвеникът да бъде осъден да я заплати. По делото са предявени и други искове за съвместно разглеждане, чието правно основание е в чл. 226, ал.3 във вр.ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ установява, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Основателността на иска се предпоставя от кумулативно осъществяване на няколко юридически факти: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудовата книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Както се установи по – горе трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 315/14.12.2010 г.. Страните не спорят, че трудовата книжка се е намирала на съхранение при работодателя и че след прекратяването на трудовото правоотношение тя все още се намира при него. Съгласно разпоредбата на чл 350, ал.1 от КТ и чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя, а когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично, съгл. Чл.6, ал.3 от Наредбата. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, трудовата книжка на ищеца е била оформена, но не му е върната, т.к имал да издава водещи му се отчет вещи – дрехи, оръжие и пр., както и да попълни обходен лист. Разпитаната по делото свидетелка К. М. сочи, че трудовите книжки са били изготвени и са се намирали в управлението в гр.Н., но не знае как е търсен ищеца. Известно и е само, че не се отзовал. Ответнатна страна не оспорва, че ищецът не е бил търсен с писмена покана с обратна разписка, поради което съдът намира, че при връщане на трудовата книжка не са спазени изискванията на закона, конкретно на разпоредбата на чл. 6, ал.3 от НТКТС. За законосъобразността на връщането им е без значение дали лицето е търсено по телефон или по друг начин, след като това не е предвидено по закон. Налице е неизпълнение на това задължение, поради което за ищеца е налице и правото на обезщетение. Видно от разпоредбата на чл.226, ал.3 вредите от неправомерното поведение на работодателя са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в посочената разпоредба - те са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. По делото страните не спорят, че до приключване на съдебното дирене трудовата книжка не е предададена на ищеца и се намира при ответника. Вредите, претърпени от ищеца поради незаконното задържане на трудовата му книжка, се изразяват в невъзможността той да сключи трудов договор, поради което и за ответника е възникнала отговорност да го обезщети за посочените вреди. Видно от назначената по делото ССЕ се установи, че дължимото обезщетение за 64 календарни дни е в размер на 1 661, 44лв., в какъвто смисъл е направеното от ищеца изменение на иска. Съдът намира и този иск за основателен и доказан по размер изцяло и следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати дължимото обезщетение. Всичко гореизложено обосновава основателност и доказаност на всички предявени от ищеца претенции и същите следва да се уважат с всички произтичащи от това правни последици. Ищецът е представил списък на дължимите от ответника разноски в размер на 240 лв., които са за възнаграждение за адвокат - защитник. Съдът намира, претенцията за основателна и доказана и следва да се уважи. Предвид на обстоятелството, че трудовите дела са безплатни за ищците и по тях не се плащат първоначални такси ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 25 лв. за всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, съгл. чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по отношение на исковете по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ и чл. 226, ал.3, във вр. Ал.1 от КТ се дължи ДТ в размер на 4%върху присъденото обезщетение, но не по- малко от 50лв. за първият иск, по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ дължимата такса е 155, 76лв., а по втория иск, по чл.226, ал.3 от КТ 66, 46лв. или общо държавни такси в размер на 272, 22лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Нови пазар нарпавените разноски за експертиза в размер на 120 лв., съгл. чл. 78, ал.6 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.315 във вр.чл.235 от ГПК, съдът