Решение № 1185 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5853/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. И. Г., против ••• с която са предявени искове по: чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна, като незаконосъобразна, на Заповед за прекратяване на ТПО от 04.08.2025г.; иск по чл. 220, ал.1 от КТ- за заплащане на сумата от 4800.00лв. - обезщетение за неспазено 90-дневно предизвестие - като евентуален; иск по чл. 224, ал.1 от КТ - за заплащане на 4 145.61 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода 01.01.2024г. - 04.08.2025г. пза 57 работни дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба. Ищецът твърди, че с ответника са сключили трудов договор на 30.09.2022г., за шест месеца, с шестмесечен срок за изпитване, по силата на който ищецът е заемал длъжността •••, на 4 часов работен ден, последно месечно БТВ от 1600 лева; с 90-дневно предизвестие за прекратяване. Твърди, че след изтичане на изпитателния срок, на 03.04.2023г., страните са сключили допълнително споразумение по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, със срок на договора - до 03.04.2025г. Твърди, че на 04.08.2025г., трудовият договор е прекратен едностранно, без предизвестие, по реда на чл. 326, ал.1, т. 3 от КТ. Твърди, че считано от 01.11.1022г., евентуално от 01.04.2023г., трудовият договор е станал безсрочен, по арг. на чл. 70 ал. 1, евент. чл. 68, ал.5 от КТ, и посоченото в процесната заповед основание не е налице за прекратяване на договора - изтичане на уговорения срок, с оглед безсрочността на договора. Твърди, че въпреки уговореното 90 дневно предизвестие, работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение, като със Заповедта си е претендирал и сума от 4 966.28лв. – за неправомерно получено трудово възнаграждение. В съдебно заседание от 04.05.2026г. ищецът допълва фактическите си твърдения, като заявява, че за периода м. април – м. август 2025г. е получил трудовото си възнаграждение с основание, като е участвал в постановки на ••• за този период. В съдебно заседание от 20.05.2026г., предявеният иск с правно основание е намален като размер и период, като същият се счита за предявен за неизползван платен годишен отпуск от 21 дни за 2025г., за сумата от 1460.88лв./746.95 евро, а за разликата до първоначално предявения иск за 4 145.61 лв., и за периода 01.01.2024г. до 31.12.2024г., претенцията е оттеглена и в тази част производството е било прекратено. Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че между страните е налице срочно трудово правоотношение, възникнало въз основа на ••• за срок от 6 месеца, при непълно работно време /4 часа/, като е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Сочи, че въз основа на допълнително споразумение от 03.04.2023г., срокът на договора е продължен до 03.04.2025г. Твърди, че този срок е ясно определен и не се създава ново ТПО, като при евентуалност, ако съдът не приеме това становище, се прави възражение за нищожност на допълнителното споразумение, излагат се съображения в тази насока. Сочи, че срокът на ТД е до 03.04.2025г. Ответникът твърди, че след изтичане срока на договора ищецът не е изпълнявал трудови функции и не е участвал в театрални постановки, което обстоятелство е отразено в доклад от ••• Сочи, че ТД на ищеца е прекратен с процесната З••• на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок, основанието за което обективно е настъпило. Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице трансформация на срочния в безсрочен ТД, като се твърди, че не са налице предпоставките за това по смисъла на чл. 69, ал. 1 от КТ, че ищецът не е полагал труд на работното си място. По отношение на претенцията по чл. 220, ал.1 от КТ - сочи, че обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на ТД по чл. 325, ал.1, т.3 от КТ не се дължи. Излага, че не се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради неполагане на труд от ищеца преди и след 03.04.2025г. Сочи се, че от страна на ищеца е налице нарушение на принципа по чл. 8 от ГПК. В с.з. на 04.05.2026г. ответникът допълва твърденията си, като сочи, че ищецът е следвало ежедневно да присъства по 4 часа в сградата на •••, и че в периода от 03.04.2025г. до 04.08.2025г. той не е присъствал нито един ден в сградата на •••, като за този период липсват командировки и отпуски. Твърди, че заплащаното трудово възнаграждение е било автоматично генерирано от софтуера на •••, че счетоводството е допуснало грешка, но това не значи че лицето в този период физически е присъствало и е изпълнявало трудовите си задължения, че няма анекс или продължаване на договора с ищеца, че нямало писмено нареждане за заплащане на превените на ищеца суми за този период. Твърди, че на по-късен етап се е констатирало, че е заплащана ежемесечна сума без правно основание. Ответникът е предявил насрещен иск против ищеца, в който твърди, че след изтичане на срока на трудовия договор - 03.04.2025г., отв. С. Г. не е полагал труд, че му е изплатено трудово възнаграждение погрешка и без правно основание, в размер на 4966.28лв., за периода 03.04.2025г. - 31.07.2025г.; сочи, че сумата подлежи на връщане, като получена без основание. При дадената възможност на ищеца по насрещния иск да уточни твърденията си по насрещния иск за правилната му квалификация, същият потвърди, че претенцията му е по чл. 55 ал. 1 - при начална липса на основание от ЗЗД, доколкото твърдението му е, че в този период не е имало трудово правоотношение между страните и не е имало престиране на труд от ответника. Ищецът оспорва насрещния иск, твърди, че е налице трансформиране на срочния трудов договор между страните в безсрочен такъв. Твърди, че в процесния период е изпълнявал трудовите си задължения. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Не е спорно по делото, че страните са се намирали в трудовоправни отношения по ••• сключен на основание чл. 70, ал.1, вр. чл. 69, ал.1, т.1 от КТ, по силата на които ищецът е заемал длъжността •••, с място на работа - ••• основно тр.възнаграждение от 1600 лв., на непълно работно време от 4 часа дневно, съгласно месечната и седмичната програма на •••. В чл. 4 от Договора, е уговорено, че той е сключен за срок от 6 месеца, считано от датата на постъпване на работа на •••, която е 03.10.2022г., съобразно отбелязването в края на договора и съобразно справката на НАП, уговорен е и 6 месечен изпитателен срок. В чл. 7 от ТД е уговорено 90 дневно предизвестие от ••• за прекратяването му; уговорено е също, че ••• има право на 36 работни дни платен отпуск. На 03.04.2023г. между страните по ТД е сключено •••, по силата на което срокът на договора се променя на 03.04.2025г. По делото е представена и длъжностната характеристика на •••, •••, подписана от ищеца, съгласно която заемащият длъжността наизустява текстове и реплики, изиграва произведението на сцена, подготвя се за изпълнение на роля, поддържа театрална, пластична и музикална култура, изпълнява задачи по реализация на четиригодишната програма за развитие на •••, при спазване на нормативната уредба. ••• е подчинен на •••, а по време на репетиции и представления /т.е. в работното си време/ - на режисьора. На 04.08.2025г. е издадена процесната ••• съгласно която ТД на ищеца е прекратен, на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 04.08.2025г. при следните мотиви - срокът на трудовият договор с ищеца е изтекъл по допълнителното споразумение на 03.04.2025г., както и посочено допълнително основание - в ••• изготвен от ••• по чл. 46 от ЗА към ••• е посочено, че ••• се води на работа в ••• само по документи. В заповедта е посочено също, че ••• следва да възстанови сумата от 4966,28 лева - неправомерно получена сума като трудово възнаграждение, за периода 03.04.2025г.-31.07.2025г. По делото е представен и посочения в процесната заповед Доклад /л. 30-45 от делото/, изготвен въз основа на ••• за извънпланова проверка на ответника, в който са констатирани груби нарушения от страна на ••• Д.М. и е препоръчано образуване на дисциплинарно производство срещу него, а също и за представленията на •••, включени в репертоара на ••• - да се приложи чл. 16 от Методика за разпределение на средства по чл. 23а, ал.1,т.1 ЗЗРК. С тази формация е била сключена обществена поръчка, за разпространение на заглавия от репертоара на ••• - •••, като тези договори също са представени по делото от ищеца – от л. 284 до л. 367. Видно от изисканата от МК персонална карта за заетост на щатния актьор С. Г. в ••• за първата половина от 2025г. – до 30.06.2025г ./л. 275 от делото/, той е участвал в шест постановки - ••• Участието на ищеца в тези спектакли е видно и от приложените от ищеца копия на реклами на представленията /л. 136-141 от делото/. Видно от приложените протоколи, и то само от подписаните представени екземпляри, между ••• и ••• са отчетени реализирани приходи и брой на продадени билети за изброените по горе спектакли, представени на 03.04.2025г. и на 15.05.2025г. в •••, на 07.04.2025г. в ••• на 28.04.2025г . в •••, 08.04.2025г. в •••, на 11.04.2025 г., 15.04., 16.04. 09.05., 16.05., и на 26.04.2025 г. в •••, на 22.04.2025 г. и на 13.05.2025 г. в •••, на 23.04.2025 г. и на 14.05.2025г. във •••, на 07.05.2025г. в •••, на 08.05.2025г. в •••, на 19.05.2025г. в •••, на 21.05.2025г., също и в •••, в ••• в ••• и други. По делото са представени и отчети от ответника на изпълнителя ••• за продадените билети за посочените спектакли. Според данните на ТД на НАП /л. 239 от делото/, в периода от 01.04.2025г. до 31.08.2025 г. ищецът е осигуряван в ••• и в •••-•••, като в ••• са отразени отработени дни по месеци, както следва: 20 дни през м. април ( 80 работни часа), 19 през м.май (76 работни часа), 21 през м.юни (84 работни часа), 23 през м.юли (92 работни часа), 1 през м. август(4 работни часа), при 4 часово дневно работно време. За всеки от месеците, с изкл. на август, е начислен месечен облагаем доход от 1600 лв. От представените заявления за ползване на отпуск и съответните заповеди за разрешаване на ползването им, ищецът е ползвал отпуски при ответника, както следва: за 2022г. -9 дни, за 2023г. – 28 дни, за 2023г. – още 8 дни, за 2024г. – 36 дни. За 2025г. по делото не са представени нито заявления от ищеца за ползване на отпуск, нито заповед за разрешаване на такъв. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на •••, сочена от ищеца, и ••• и св. М. – сочени от ответника. •••, работеща понастоящем в •••, посочи, че е работила до м. август 2025г. като ••• в ••• •••, като работата й е била да присъства на репетиции, да суфлира, координира да прави графици, които се изпращат на •••. Посочи, че е работила на граждански договор /представен по делото/. Посочи, че в периода април- август 2025г. е имало постановки – между 10 и 15 постановки на месец, вкл. и август месец е имало участия, като посочи, че помни в началото на август месец, че е имало представления на ••• на •••, като ищеца Ст. Г. е участвал във всички представления. Заяви, че ако той не участва – представлението няма да се състои. Заяви, че за периода не е имало провалени представления заради неявяване на участници. Заяви, че театърът не е изисквал когато няма постановка, ••• да са там, ••• е този, който е правил график кои ••• ще репетират в дадения ден. Посочи, че репетициите са от 9.00 до 14.00ч. Посочи, че след премиерата се правят репетиции само при на първите пет представления, когато е на непозната сцена, но в ••• не се прави репетиция. Посочи, че през август месец са имали представления на •••, но две от тях са отпаднали, поради приключване на отношенията с •••, който тогава бил •••. Посочи, че от ••• взели всичко от склада – декори, реквизит, костюми. Другите планирани представления, за които били продадени билетите, се състояли, т.к. всички вкл. и •••, се организирали – направили декори и ползвали свои костюми. Във връзка с тези показания по делото са представени /л. 368-371 от делото/, Заповед от 04.08.2025г. на новия ••• на ••• Б.П., за сваляне от репертоара на ••• на представленията •••, с която се възлага прехвърляне на материалните активи, и Уведомление до ••• от същата дата, за издадената заповед и за прекратяване на отношенията между тях и уреждане на финансови въпроси. Съдът изцяло кредитира показанията на тази ••• – те са потвърдени и от писмените доказателства, логични са и се подкрепят и от показанията н сочената от ответника св. М.. ••• А.Л., ••• на ••• сочи, след 03.04.2025г. не е виждала ищеца в •••, освен на едно представление, но не помни кога. Посочи, че не помни да е плащала командировъчни на ищеца нито преди, нито след тази дата. ••• не знае дали •••ът е давал указания на ищеца за работно време. Посочи, че има указания от ИТ, че ••• трябва да стоят четири часа в •••. ••• посочи, че тя начислява заплати всеки месец и ако няма отпуска, болничен, или заповед за освобождаване на конкретния служител, тя пускала заплата. Посочи, че счетоводството й подало информация чак през м. август, когато освободили •••, че ТД с ищеца е прекратен, а преди това нямало нищо подадено и затова пускала заплати на ищеца. ••• заяви, че не е виждала ищеца на репетиции в •••, че представленията са след работното й време – от 19.00ч. Същевременно обаче тя посочи, че ••• са 1/3 от състава на ••• и ги вижда като слиза по стълбите, не присъства на репетициите, посочи че няма график, който да отразява присъствието на ••• в •••. Съдът не дава вяра на показанията на тази •••, те се оборват от писмените доказателства и ССчЕ, непълни са като фактология, и на места представляват показания за отрицателни факти. •••, работела при ответника като •••, впоследствие като •••••• •••, понастоящем не работи в •••. Тя заяви, че познава ищеца, че ТПО с него е прекратено през август 2025г., не преди това, че срокът на договора му е изтекъл и той е станал безсрочен. Заяви, че ищецът не е идвал в ••• след 03.04.2025г., но е играл по програма в представления, които са били в страната. Посочи, че се получава справка къде е играл ищеца и след това се изпращала справка до МК. Заяви, че е водила разговори с ИТ, че актьорската работа е творческа и в КТ няма изрично посочване за тази работа. Посочи, че ищецът не е идвал всеки ден на работа в •••, защото имал представления в страната, че ••• на 4 часов работен ден идват в ••• само когато имат насрочени репетиции и представления. Посочи, че до 04.08.2025г. на ищеца е изплащана заплата и временно изпълняващия ••• на ответника е прекратил всички представления не само с участващ - ищеца, а всички на •••. Посочи, че друг колега е отговарял за програмата, кореспонденцията и отчитането на приходи от представленията. Заяви категорично, че не е имало разлика в изпълнението на трудовите задължения на ищеца преди и след 03.04.2025г., посочи че знае, че е имало репетиции и че ищецът е ходил при нея да си подписва документи. Съдът дава вяра на показанията на тази •••, те се потвържадават от писмените доказателства и са в хармония с показанията на •••. Съгласно изготвената по делото ССчЕ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец – м. юни 2025г. е 1600 лв., а стойността на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за констатираните 21 дни за 2025г., за които липсват заявления и заповеди, е в размер на 1460.88 лв. Въпреки тази липса, в.л. е посочило, че ответникът е отразил в счетоводството си 22 дни използван платен годишен отпуск – 21 за м. юли 2025г. и 1 ден – за м. август. Експертизата е констатирала, че полагаемите дни отпуск за 2022г., 2023г. и 2024г. са изцяло използвани. По въпросите на ответника експертизата е установила, че на 22.04.2025г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 1241.57 лв., за възнаграждение за 20 работни дни; на 22.05.2025г. - постъпила сума в размер на 1241.57 лв. - възнаграждение за 19 работни дни; на 20.06.2025г. е постъпила сума в размер на 1241.57 лв. - възнаграждение за 21 работни дни; на 21.07.2025г. е постъпила сума в размер на 1241.57 лв. – възнаграждение за 2 работни дни и платен отпуск за 21 дни, на 15.08.2025г. е заплатена сума в размер на 59.12 лв. на основание заплата за м.08,2025 г. която касае платен отпуск за 1 ден. При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ: С оспорената ••• ТД с ищеца е прекратен поради изтичане на срока на 03.04.2025г. Съобразно нормата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, с изтичане на уговорения срок. Спорен по делото е въпросът – срочен ли е бил прекратения между страните трудов договор, или той се е превърнал в безсрочен преди датата на прекратяването - 04.08.2025г. Следва да се отбележи, че е налице значителен период от време между издадената заповед на 04.08.2025г. и датата на посочения в нея като изтекъл срок - 03.04.2025г., като самото изразяване в заповедта – че договорът се прекратява, считано от 04.08.2025г., поради изтекъл срок на 03.04.2025г., поставя въпроса какво е правоотношението между страните за периода между тези две дати. Видно от представената справка от НОИ, ищецът е осигуряван от ответника за този период и са му отчитани работни дни за всеки от месеците, поради което съдът намира, че сам ответникът е признал неизгодни за себе си факти – а именно, че ТПО между страните е съществувало за времето от 03.04.2025г. до 04.08.2025г. вкл. В случая обаче е поставен въпросът за сключването със срок още на първият подписан между страните договор – този от 30.09.2022г. Съобразно нормата на чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго; съобразно ал. 3 на същата норма, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а съгласно на ал.4, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1, за срок най-малко една година, може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, като такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на ••• или •••. Нормата на чл. 68, ал.5 от КТ постановява, че срочен трудов договор, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. От ТД от 30.09.2022г. е видно, че първоначално трудовият договор с ищеца е сключен като срочен - за срок от 6 месеца, считано от датата на постъпване на работа на ••• 03.10.2022г. по реда на чл. 68, ал.1, т.1, вр. чл. 70, ал.1 от КТ - със срок за изпитване, доколкото няма пречка срока за изпитване да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Съдът приема обаче, че в случая, изначално при сключването на ТД с ищеца, е извършено нарушение на нормата на чл.68, ал. 4 от КТ /ал. 3 е неприложима, т.к. не се касае за временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности/, т.к. договорът е сключен за по-малко от една година, а липсва писмено искане на ищеца за това. Поради горното, в случая следва да се счита, на осн. чл. 68 ал.5 от КТ, че доколкото този договор е сключен в нарушение ал. 4, то той е сключен за неопределено време. Допълнителното споразумение от 03.04.2023г., определящо последващ срок при наличието на безсрочен трудов договор не може да се приеме, че е произвело действие, доколкото, съгласно чл. 67 ал. 3 от КТ, за такава промяна в ТПО е било необходимо изричното желание на ••• или •••, изразено писмено. Доказателства за такова писмено изявление от ищеца, ответникът не е представил, не е навел и твърдения в тази насока. Поради горното, съдът намира, че трудовите правоотношения между страните изначално и по силата на чл. 68 ал.5 от КТ следва да се считат за безсрочни. За пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че дори и да се приеме, че отношенията са били срочни, и срокът на трудовия договор е изтекъл на 03.04.2025г., то по делото се събраха множество доказателства, че ищецът е продължил да работи при ответника и след този срок - петте работни дни работа и много повече от тях, се установяват от доказателствата за проведени представления, в които ищецът е имал роли - 03.04.2025г. и на 15.05.2025г. в •••, на 07.04.2025г. в ••• на 28.04.2025г . в •••, 08.04.2025г. в •••, на 11.04.2025 г., 15.04., 16.04. 09.05., 16.05., и на 26.04.2025 г. в •••, на 22.04.2025 г. и на 13.05.2025 г. в •••, на 23.04.2025 г. и на 14.05.2025г. във •••, на 07.05.2025г. в •••, на 08.05.2025 г. в ••• и други. Липсват наведени твърдения, че ответникът е отправил писмено възражение относно продължаването на работата на ищеца, напротив – той е отчитал приходите от тези представления и е изплащал заплата на ищеца за месеците април - август 2025г. Съдът счита, че тезата на ответника, че заплатата на ищеца е изплащана автоматично и се касае за счетоводна грешка, вкл. и свидетелските показания на ••• в тази насока, за невярни. От заключението на ССчЕ се установява, че за м. юли и август 2025г. в счетоводството на ответника са отразени 22 дни отпуск на ищеца /независимо, че не е имало искания за това/, което сочи, че най-малкото за тези два месеца не е имало автоматично начисляване на заплата, а въпросът с трудовото възнаграждение на ищеца е бил разглеждан и оформен съзнателно от представители на работодателя. Съдът намира за изключително неправилно твърдението на ответника и събираните в тази насока доказателства, че ищецът не се е явявал на репетиции за 4 часа всеки ден от седмицата, т.к. следва в работното време да се отчете полагания от ищеца труд след 19.00ч. – самите представления, които както се установи, са били многобройни, в последователни дни, и независимо, че не са били в сградата на •••, са били на турнета, в представления на самия театър в други градове. Следва да се отбележи, че ако е имало дни, в които ищецът нито е репетирал, нито е играл представления, то на него е следвало да се потърси дисциплинарна отговорност за това, но не и да се приеме, че срокът на договора е изтекъл и на ищеца е превеждана заплата погрешка. Съдът намира, че доказателства за изтичането на 5 дена след 03.04.2025г., без ищецът да работи, не могат да се открият и в доклада от 30.06.2025г. до МК, който е изготвен много по-късно от разглеждания петдневен срок след 03.04.2025г. Този доклад касае изпълнението на трудовите задължения на ••• на •••, но не и конкретно работата на ищеца. Констатацията, че ищецът се води на работа само по документи, не почива на конкретно събрани и описани доказателства за него. При такава констатация, отново следва да се посочи, че следва провеждане на дисциплинарно производство, но не и процесното прекратяване на ТПО. Поради горното, съдът приема, че докладът от 30.06.2025г., упоменат в оспорената Заповед от 0408.2025г., не сочи основание за уволнение на ищеца поради изтичане на срока на договора и липса на престиране на труд пет и повече дни след това. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че по делото се доказа и обстоятелството, че ищецът е продължил да работи при ответника месеци след изтичане на срока по Допълнителното споразумение, и съгл. чл. 69 ал. 1 от КТ, трудовият договор между страните, дори и да се приеме, че е бил срочен, се е превърнал в безсрочен такъв. При това положение, посоченото в ••• основание – изтичане на срока на договора, не е можело да се приложи в трудовоправните правоотношения между страните, и обжалваната Заповед за прекратяване на ТПО на ищеца се явява незаконосъобразна. Поради изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи, като заповедта бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед уважаването на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, съдът не дължи произнасяне по предявения като евентуален иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ. В случая не е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение между страните въз основа на обжалваната заповед. По иска с правно основание чл.224 от КТ: Съгласно чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, ••• или ••• има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. В случая съдът приема, на базата на приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск от 21 дена за 2025г., неизползван към датата на прекратяването на ТПО между страните. Независимо, че счетоводно ответникът е оформил ползването на тези дни /дори и един ден повече/, по делото се представиха доказателства за подписани от ищеца заявления за ползване на платен годишен отпуск само за предходните 2022г., 2023г. и 2024г. и съответните заповеди за това, но не и за дните за 2025г., като съдът намира, че тези дни са отчетени като използвани, без да е налице воля на ищеца да ползва платен годишен отпуск. Поради горното, съдът приема, че при липсата на подадени заявления от ищеца, и издадени заповеди от ••• за ползване на тези 21 дни, обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за тях е дължимо, и то в изчисления от ССчЕ размер – 1460.88лв. Ответникът не представи доказателства, че след 04.08.2025г. е изплатил това обезщетение на ищеца. Поради горното. предявеният на това основание иск, изменен от ищеца като размер и период, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло – за сумата от 1460,88лв./746,95евро - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 21 работни дни за календарната 2025г., ведно със законната лихва от датата на ИМ. По предявения насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД: Както бе посочено по-горе, съдът приема, че между страните е налице валидно безсрочно трудово правоотношение, което не е надлежно прекратено. Ищецът по насрещния иск твърди, че след 03.04.2025г. ответникът не е полагал труд, и че плащането на сумата е извършено поради грешка, а не на базата на трудово правоотношение. В случая, с оглед всичко посочено във връзка с иска по чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ – че се доказа полагането на труд от ищеца за периода след 03.04.2025г., че сумите са заплащани от ответника именно като трудово възнаграждение, а не са били начислявани автоматично, се изключва възможността и предпоставките за неоснователно обогатяване, по начина по който ответникът е посочил обстоятелствата, основаващи правна квалификация на иск по чл. 55 от ЗЗД. В случая по делото се доказа, че сумите в общ размер на 4966,28лв./ 2539,42 евро, са получени от ответника като служител на ответника за периода 03.04.2025-31.07.2025г., на валидно правно основание - действащ трудов договор. Поради горното, предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен. По разноските: Съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 1064.69 евро - по представен списък по чл. 80 от ГПК. Разноски на ответната страна се дължат само за тази част от претенцията по чл. 224 ал. 1 от КТ, за която производството е прекратено в с.з. от 20.05.2026г. Съдът намира, че т.к. възнаграждението на процесуалния представител на ответника е определено общо, то следва за всеки от трите първоначални и единият насрещен иск, да приеме, че възнаграждението е поравно, или по 383.47 евро за всеки иск, като в случая този размер за иска по чл. 224 от КТ не е прекомерен по направеното възражение за прекомерност /мин. размер по НВАР е 365.34 евро/. При това положение, съобразно първоначалната претенция, оттеглената част, и заплатените разноски, на ответника се дължи възнаграждение в размер на 248.34 евро. Като краен се явява извода, че по компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 816.35 евро. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС, ДТ върху уважения неоценяем иск в размер на 25.56 евро, по уважения оценяем – 29.88 евро, разноски за ССчЕ – 150 евро, или общо 205.44 евро. Воден от горното, съдът