Решение № 10065 от 27.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 55484/2024 г.

№ 20241110155484 по описа за 2024 година Предявен е конститутивен иск , регламентиран в чл.358,ал.1,т.2 КТ. В исковата молба ищцата Н. Л. Н. твърди, че връчената й на 19.07.2024г. заповед № 13-536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоризонт” на БНР, с която й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" в качеството й на изпълняваща длъжността „Репортер, журналист в радио” , Програма „Хоризонт” , Направление „Собствени източници на информация” , Редакция „Репортери” в БНР , е незаконосъобразна по следните причини: подписването й от лице без „работодателска власт”, защото „директорът на Програма „Хоризонт” не представлява и не управлява БНР”; ненадлежно изпълнение на процедурата по чл.193,ал.1 КТ, тъй като от ищцата не са били поискани обяснения относно описаните в оспорваната заповед нарушения и не са й били предоставени посочените в същата заповед „сигнали и писмени обяснения от служители в направление „Ефир и постпродукция”; немотивираност по смисъла на чл.195,ал.1 КТ поради липсата в съдържанието на оспорваната заповед на изрично посочване кои задължения по длъжностната характеристика е нарушила ищцата ; неспазване на критериите по чл.189 КТ при налагането на наказанието и неосъществяване на вмененото дисциплинарно нарушение, тъй като ищцата е изпълнила задълженията си , като на 22.05.2024г. е отразила събитието – среща на превозвачите с ръководството на МВР , като е взела интервю от ръководителя на превозвачите , което е било излъчено от БНР на същата дата. Изрично в исковата молба се посочва , че ищцата е задала въпрос на събеседника специално за БНР и се обадила в апаратната , за да бъде записан отговорът на интервюирания от нея , както и , че написала текст към звуковия файл и го изпратила в новините , като преди излъчването на материала звукорежисьорът й изпратил записа , за да го изслуша. Твърди се , че само ищцата е взела интервюто и само тя е задала въпрос , а от апаратната само е бил осъществен запис по телефона. Допълва се , че на ищцата не е било възложено нито устно , нито писмено да изготви журналистическия материал самостоятелно, като това не й е вменено и с длъжностната характеристика. Според ищцата тя има „право при изпълнение на служебните си задължения да осъществява връзка и взаимоотношения с всички служители от Програма „Хоризнот” , както и със служители от други структурни звена на БНР” , като е осъществила контакт със звукооператор и с други колеги в изпълнение на служебните си задължения. Излагат се доводи за нарушаване на чл.8 КТ от работодателя с издаването на оспорваната заповед , както и за злоупотреба с работодателската му власт. Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта , с която й е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”. В хода на съдебното производство пълномощниците на ишцата поддържат иска. При устните състезания в заседанието на 24.04.2026г. пълномощник на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на 29.04.2026г. писмени бележки от адвокат на ищцата. Ответникът Б.Н.Р. оспорва предявения иск според изричното изявление на представителя му в депозирания на 07.10.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че оспорваната заповед № 13-536/19.07.2024г. е подписана от оправомощено лице - директора на Програма „Хоризонт” на БНР, който по силата на т.9.3 от заповед за делегиране на права № 6-468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР има право да издава заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на служителите в ръководената от него структура съгласно чл.6,ал.2, т.1 във връзка с чл.9,ал.1 от Правилника за структурата и организацията на дейноста на БНР ог 26.03.2024г. Твърди се , че преди налагането на дисциплинарното наказание на ищцата е била изпълнена процедурата по чл.193,ал.1 КТ , тъй като с Искане, изх. № 13-446/17.06.2024г. от нея са били „поискани писмени обяснения във връзка с изясняване на фактическата обстановка”, като тя е предоставила писмен Отговор, вх. № 13-450/20.06.2014г., но обясненията й не се подкрепят от събраните от работодателя доказателства. Сочат се доводи , според които ищцата е извършила дисциплинарното нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното й наказание , тъй като въпреки изричното възлагане от прекия й ръководител (с одобрения дневен график за разпределение на събитията от 22.05.2024г.) за отразяване от нея на събитието – среща на превозвачите с ръководството на МВР на 22.05.2024г. чрез лично изготвяне на „звуков журналистически материал” и въпреки задълженията й по длъжностната характеристика , тя не е изготвила такъв материал , а е поискала от друг служител – Б. К. – А., изпълняваща длъжността „ Звукооператор , смесител на звукове” да проведе телефонен разговор от стационарен телефон в струдиото с представителя на Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България” – Димитър Димитров , както и „да изготви аудиозапис , да извърши технически монтаж на аудиозаписа и да го изпрати за излъчване в новините” , като това е станало чрез „многократни позвънявания” до Б. К. – А. , докато тя е работила по други нейни задачи по длъжностната й характеристика. Изготвеният от Б. К. – А. запис не е бил прослушан от ищцата преди излъчването му в ефира на радиото на 22.05.2024г. , т.е. тя „не е проследила впоследствие и качеството на изготвения аудиозапис от служител , който не е професионален репортер”. Допълва се , че от записа е видно , че интервюираното лице не е било прекъсвано и не са му задавани въпроси , а той е „изложил вижданията си под формата на монолог” и по този начин е била отразена само едната гледна точка. Изтъква се , че ищцата няма „нито оперативно , нито административно правомощие” да иска от други служители да изпълняват нейните задължения , „доколкото трудовите им отговорности не включват провеждане на разговори и интервюта със събеседници, както и изготвяне на журналистически материали”. Обоснова се спазването на критериите по чл.189 КТ от работодателя при налагането на оспорваното дисциплинарно наказание на ищцата , като се посочва , че това не е първото й наказание , а и с поведението й тя е създала „съществени затруднения на служителите в направление „Ефир и постпродукция” в програма „Хоризонт” на БНР. Оспорва се в конкретния случай да е налице злоупотреба с работодателска власт. В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 24.04.2026г. пълномощни на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 30.04.2026г. писмени бележки от юрисконсулт на ответника. Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна : Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск : Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , конститутивният иск по чл.358,ал.1 т.2 КТ подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за налагане на дисциплинарни наказания (различни от дисциплинарно уволнение) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон. Относно допустимостта на предявения иск по чл.358,ал.1,т.2 КТ : Искът е ДОПУСТИМ. Изтичането в хода на висящността на настоящия процес на срока по чл.197, ал.1 КТ, водещ до заличаване на наложеното дисциплинарно наказание , не обуславя липса у ищцата на правен интерес от предявения иск за отмяната му. Съгласно изричната разпоредба на чл.197,ал.2,изр.1КТ заличаването има действие занапред (ex nunc), поради което не санира незаконосъобразната заповед по чл.195,ал.1 КТ . Относно основателността на иск по чл.358, ал.1 ,т.2 КТ: Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН. Страните по делото не спорят, а и от представеното с исковата молба Допълнително трудово споразумение № 426/ 31.01.2017г. се установява , че през 2024г. по силата на б е з с р о ч н о трудово правоотношение ищцата е изпълнявала длъжността „Репортер, журналист в радио” , Програма „Хоризонт” , Направление „Собствени източници на информация” , Редакция „Репортери” в БНР. Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 13-536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоризонт” на БНР, с която на основание чл.188,т.2 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 , предл.1 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Видно от съответното отбелязване, удостоверено с подписа на ищцата , цитираната заповед й е връчена на 19.07.2024г. Заповед № 13-536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоризонт” на БНР е незаконосъобразна. Това е така, тъй като тази заповед не е подписана от надлежен представител на работодателя – БНР, което изрично е посочено от ищцовата страна в исковата молба като основание за незаконосъобразност на оспорената заповед , обуславящо нейната отмяна от съда. В заповед № 13-536/19.07.2024г. изрично е вписано, че е издадена и подписана от директора на Програма „Хоризонт” на БНР Д.Я. Според изрично установеното в чл.68, ал.1,т.5 и т.6 ЗРТ сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите и осъществяването на всички права на БНР като работодател по Кодекса на труда , което означава и правомощията по чл.192 КТ за налагане на дисциплинарни наказания на служителите , се осъществяват от генералния директор на БНР. Следователно директорът на Програма „Хоризонт” на БНР няма законови правамощия по чл.192 КТ да налага дисциплинарни наказания на служители в тази радиопрограма. В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника с оглед на изричното оспорване от ищцовата страна на представителната власт на длъжностното лице , подписало оспорената заповед , е посочил , че директорът на Програма „Хоризонт” на БНР е „оправомощено лице” , тъй като по силата на т.9.3 от заповед за делегиране на права № 6- 468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР има право да издава заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на служителите в ръководената от него структура съгласно чл.6,ал.2, т.1 във връзка с чл.9,ал.1 от Правилника за структурата и организацията на дейноста на БНР ог 26.03.2024г. Посочените твърдения на ответната страна относно правомощията по чл.192 КТ на директора на Програма „Хоризонт” на БНР са оспорени от пълномощник на ищцата с писмената молба от 12.11.2025г. , представена по настоящото дело. Твърди се , че със заповед № 6-468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР „не се делегират работодателски права” , защото „видно от текста на тази заповед – т.9 е посочено , че ръководителите на структури на подчинение на генералния директор издават заповеди за налагане на дисциплинарни наказания , но не са конкретизирани нито структурите , нито техните ръководители и заеманата от тях длъжност”. Уточнява се , че в чл.9 от Правилника за структурата и организацията на БНР „Програма „Хоризонт” е посочена като структурно звено , но не като отделна структура”. Изтъква се, че „делегирането на работодателски правомощия , каквото е и налагането на дисциплинарни наказания ,следва да е ясно и конкретно” , а „никъде в заповедта не е посочено , че директорът на Програма „Хоризонт” има право да реализира дисциплинарна отговорност спрямо служителите , които са в ръководените от тях структури” . Възраженията на ищцовата страна относно работодателските правомощия по чл.192 КТ на директора на Програма „Хоризонт” при БРН са основателни. Това е така по следните причини : Според чл.192,ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган , оправомощен със закон. Очевидно когато работодателят е юридическо лице , дисциплинарните наказания се налагат от неговия законен представител . Както бе посочено , според чл.68, ал.1,т.5 и т.6 ЗРТ правомощията по чл.192 КТ за налагане на дисциплинарни наказания на служителите в БНР, се осъществяват от генералния директор на БНР, който е законният представител на БНР. Няма друг орган , оправомощен със закон , да представлява БНР в трудовите правоотношения със служителите от БНР и конкретно да осъществява дисциплинарните правомощия по чл.192 КТ. Следователно за да може да упражни правомощията по чл.192 КТ директорът на Програма „Хоризонт” при БНР следва да бъде длъжностно лице с ръководни функции и изрично да е упълномощен от генералния директор на БНР да упражнява тези правомощия. В чл.9,ал.1 , изр.3 от Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР (ПСОДБНР) , представен по настоящото дело , е посочено, че Програма „Хоризонт” е информационно–музикална програма с общ политематичен характер , която разпространява информация и радиофонични материали , и „се ръководи от директор , пряко подчинен на генералния директор на БНР”. Конкретни ръководни функции на „ръководителите , пряко подчинени на генералния директор на БНР” са изборени в чл.6,ал.3 ПСОДБНР , но сред тях не са правомощията по чл.192 КТ за налагане на дисциплинарни наказания. Това означава , че директорът на Програма „Хоризонт” при БНР не притежава дисциплинарни правомощия по чл.192 КТ по силата на Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР (ПСОДБНР) , нито по силата на други „вътрешни актове на БНР” по смисъла на чл.6, ал.3, т.10 , in fine ПСОДБНР, тъй като по делото такива актове не са представени. Следователно единственото правно основание за упражняване на дисциплинарни правомощия по чл.192 ГПК от директора на Програма „Хоризонт” при БНР е делегирането им от законния представител на БНР– генералния директор на БНР , каквато възможност е предвидена в чл.192 ,ал.1 КТ и в чл.6, ал.1, т.10 ПСОДБНР. Видно от изрично посоченото в мотивите и в диспозитива на Тълкувателното решение № 6/2012г. от 11.01.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС „делегирането на работодателска правоспособност”, включително и в случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192,ал.1 КТ , се осъществява чрез упълномощаване от представителя на работодателя на съответното длъжностно лице с ръководни функции. В чл.192,ал.1 КТ изрично е установено , че дисциплинарните наказания се налагат от определено от работодателя длъжностно лице с ръководни функции, а не от изпълняващ ръководна длъжност , в чието съдържание е включено това правомощие по силата на вътрешни актове. Цитираните дословни редакции на ТР № 6/2012г. на ОСГКВКС и чл.192,ал.1, предл.2 КТ обосновават правния извод , че в акта , с който законният представител на работодателя упълномощава друго ръководно длъжностно лице да упражнява дисциплинарните правомощия по чл.192 КТ (независимо дали това е заповед , пълномощно , длъжностна характеристика или др.), следва да са посочени изрично имената и длъжността на конкретното физическо лице- ръководител , на което са възложени тези правамощия . Същият правен извод следва и от общото изискване в гражданското право , което е приложимо и в трудовото право, всеки акт на упълномощаване да съдържа ясно посочване не само на упълномощителя , но и на пълномощника като условия за неговата действителност. Недопустимо е упълномощаване , т.е. делегиране на права и задължения , без да е ясно кое е конкретното физическо лице (пълномощник) , на което те се възлагат от упълнощителя. От тези правни изводи следва , че делегиране на дисциплинарни правомощия по чл.192 КТ следва да се осъществи само на конкретно посочено длъжностно лице чрез индивидуализирането му с вписване на имената и изпълняваната от него длъжност. Заповед или друг акт на законния представител на работодателя , в които не са посочени нито имената, нито конкретната изпълнявана длъжност на пълномощника , на който се възлага упражняването на дисциплинарните правомощия по чл.192 КТ , не пораждат правно действие по чл.192, ал.1 КТ . Поради тази причина със заповедта № 6- 468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР, на която се позовава ответната страна , не са делегирани по надлежен начин правомощията по чл.192 КТ на директора на Програма „Хоризонт” на БНР. Тази заповед е представена по настоящото дело и от съдържанието й – чл.9.3 е видно , че правото да издават заповеди за налагане на дискциплинарни наказания „Забележка” и „Предупреждение за уволнение” е възложено на „ръководителите на структури на пряко подчинение на генералния директор на БНР”, н о нито е посочена длъжността „директор на Програма „Хоризонт” , нито са вписани имената на конкретно физическо лице , изпълняващо тази длъжност. В чл.6 и чл.9 ПСОДБНР не е посочено , че Програма „Хоризонт” е структура на пряко подчинение на генералния директор на БНР , а само , че се ръководи от директор, който е пряко подчинен на генералния директор на БНР. Недопустимо е да се определя длъжностното лице , на което са делегирани правомощията по чл.192 КТ, чрез тълкуване на други актове (правилници , длъжностни характеристики, трудови договори и пр. ) , различни от заповедта за делегиране по чл.192 КТ. Предвид изложеното за да е налице валидно упълномощаване на лицето, подписало оспорваната дисциплинарна заповед № 13-536/19.07.2024г. – Д.Я , е необходимо делегирането на правомощията по чл.192 КТ да е осъществено от генералния директор на БНР с изричен писмен акт , в който да са посочени имената и длъжността на цитираното лице (Д.Я) . Такъв акт не е представен по настоящото дело , а и не се твърди от пълномощниците на ответника да съществува. По посочените причини , тъй като оспорваната дисциплинарна заповед е подписана от лице , което не притежава правомощия по чл.192 КТ, наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искът по чл.358,ал.1,т.2 КТ е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора е правноирелавнтно и безпредметно да се обсъждат останалите посочени от ищцата основания за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Въпреки това следва да се отбележи , че е налице и друго самостоятелно формално основание за отмяна на това наказание по чл.193,ал.2 КТ , тъй като процедурата по чл.193,ал.1 КТ в конкретния случай не е изпълнена надлежно, доколкото Искането за обяснения , рег. № 13-446/17.06.2024г. до ищцата (представено по насотящото дело – б.с.) е подписано от лице, изпълняващо функциите на директор на Програма „Хоризонт” при БНР В.А.П. , чиято представителна власт по отношение на директора на Програма „Хоризонт” и по отношение на генералния директор на БНР не е доказана по настоящото дело. Няма представена заповед за заместване на директора на Програма „Хоризонт” при БНР –Д.Я от В.А.П към датата на изпращането на искането за обяснения по чл.193,ал.1 КТ. Но дори и да беше представена такава заповед , от нея не биха могли да възникнат правомощия по чл.193 КТ за изпълняващия функциите на директор на Програма „Хоризонт” при БНР- В.А.П, защото според редакцията на чл.9.3 на заповед № 6-468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР на други длъжностни лица могат да бъдат възлагани само правомощията по идаване на заповедите по чл.192 КТ за налагане на дисциплинарните наказания „Забележка „ и „Предупреждение за уволнение” , но не и правомощието по чл.193 КТ за изискване , приемане и обсъждане на обясненията на наказвания работник или служител. Това означава, че единственият надлежен орган , който има правомощието по чл.193 ,ал.1 КТ да изисква обяснения от служители в БНР , е генералният директор на БНР. Според трайната и безспорна съдебна практика , когато обясненията на работника или служителя , не са снети от оправомощено за това длъжностно лице, изпълнението на процедурата по чл.193,ал.1 КТ е ненадлежно , което обуславя отмяна на дисциплинарното наказание само на това основание според изричната разпоредба на чл.193,ал.2 КТ. Следователно тъй като в конкретния слуай обясненията по чл.193,ал.1 КТ на ищцата не са изискани от генералния директор на БНР , тази процедура не е спазена и оспорваната дисциплинарна заповед № 13- 536/19.07.2024г. следва да бъде отменена и на основание чл.193,ал.2 КТ, без да се разглежда спора по същество. Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че е налице и трето самостоятелно основание за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” на ищцата. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в съдебните проиводства по искове за отмяна на дисциплинарни наказания , не е доказал по категоричен и безспорен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения, посочени в оспорената заповед № 13- 536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоизонт” при БНР. Следва да се отбележи , че от изложеното в мотивите на оспорената заповед № 13-536/19.07.2024г. не се установяват с точност дисцплинарните нарушения, които са вменени на ищцата , което също е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед, тъй като представлява немотивираност по смисъла на чл.195,ал.1 КТ на тази заповед. Но въпреки това следва да се посочи , че изброените в тази заповед деяния , сред които: възлагане от ищцата чрез телефонно обаждане на звукоооператора Б. К.– А. на 22.05.2024г. следобед около 15,30 часа провеждането на телефонен разговор от стационарен телефон в студиото със събеседника Димитър Димитров – представител на Сдружение „Камара на автомобилните превозачи в България” ; изготвяне на аудиозапис на този разговор; извършване на технически монтаж на аудиозаписа и изпращането му за излъчване в новините, не са доказани по настоящото дело. Тези твърдения в заповед № 13-536/19.07.2024г. се опровергават от показанията на звукооператора Б. Н. К. – А. , разпитана като свидетел в откритото заседание на 24.04.2026г. по искане на ответната страна. Според свидетелката ищцата се явила на 22.05.2024г. на пресконференцията , на която била пратена , свършила си работата и изпратила съответен материал за новинарската емисия от 15.00 часа по служебната поща , но след това решила допълнително да запише разговор с още един представител на превозвачите , за което уведомила новинарите в БНР и те поискали този втори допълнителен материал да бъде готов по-рано за емисията от 14.00 часа. Затова около 13,15 часа ищцата се обадила на свидетелката и поискала тя да запише новия разговор между нея и събеседника й , да го изчисти технически и да го изпрати за новините в 14.00 часа. Според свидетелката тя приела изготвения от ищцата допълнителен материал към 13,30 часа , монтирала го и той бил готов навреме за емисията от 14.00 часа. Но тъй като имало много малко време ищцата била напрегната и непрекъснато й звъняла по телефона да пита дали е готово, което подразнило колегата Пиперов, който седял до свидетелката, и той се оплакал на ръководството от това. Колегата на ищата и на свидетелката А.– звукорежисьорът А.С.П. също е разпитан като свидетел в откритото съдебно заседание на 23.01.2026г. по искане на ответната страна. Но според неговите твърдения той единствено е възприел телефонните обаждания на ищцата до свидетелката А. , но не и съдържанието на тези телефонни разговори и по-конкретно дали ищцата е възложила на свидетелката А. да проведе интервю вместо нея. Поради посочените причини , тъй като не е доказано извършването на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения, оспорената заповед № 13-536/19.07.2024г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена и на това основание. Относно разноските по делото: С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, изразяващи се в платения адвокатски хонорар (1000 лв съгласно удостовереното с представения Договор за правна защита и съдействие № 015856/17.0.2024г. ). Ищцата е била освободена от внасянето на държавна такса при предявяването на иска с оглед чл.359 КТ. Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за уважения иск. Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като иска против него е уважен. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ