Решение № 23589 от 23.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 69982/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ и чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ. Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед №.................... на Изпълнителния директор на..................................... и с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед №...................... на Изпълнителния директор на...................................... Ищецът С. А. З. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника....................................., съгласно трудов договор №..............., изменен с допълнителни споразумения № №....., по силата на който заема длъжността „медицинска сестра“ в................... на...................................... Сочи, че със заповед №...................., връчена й на 05.11.2024 г., й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и със заповед №......................, връчена й на 04.11.2024 г., й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Счита дисциплинарните наказания са незаконосъобразно наложени. Излага, че с покана за писмени обяснения, вх. № В-3059/15.08.2024 г. са й поставени следните въпроси: „На 05.08.2024 г. измерихте ли температурата на М. С. -.... и „На 05.08.2024 г. дадохте ли таблетка Парацетамол на М. С. -..., и имаше ли към този момент назначение, дадено от лекар за това? Кога и кой лекар уведомихте за тези свои действия?“ Излага, че с поканата за писмени обяснения не й е дадена възможност за устни обяснения. Твърди, че при така формулираните въпроси не била останала с впечатление да й се вменяват извършени дисциплинарни нарушения, поради което не упражнила правото си да даде обяснения. Впоследствие, със заповед №.................... било прието, че на 05.08.2024 г. по време на нощно дежурство била уведомена от пациента М. С. -............... - за неспецифични оплаквания: субективно усещане за фебрилитет, болки в мускули и стави, отпуснатост, след което без да измери температурата на пациента, без да уведоми дежурен лекар за оплакванията на пациента и без да има назначение от лекар, била дала на този пациент една таблетка Парацетамакс, като за назначената и приложена от нея терапия на пациента М. С. - действия, които били извършени при липса на компетентност, не била уведомила лекар от.................... Счита, че тъй като в поканата за даване на обяснения не е посочено да е била уведомена от пациента М. С. за неспецифични оплаквания: субективно усещане за фебрилитет, болки в мускули и стави, отпуснатост, е била лишена от възможност да даде обяснения в тази връзка. Излага, че пациентът М. С. по време на това нощно дежурство не се е оплаквала от повишена температура или други симптоми, които да индикират на повишена температура. Излага, че през нощта температура се мери само на пациенти, които се оплакват от повишена температура или други симптоми, които да индикират повишена температура, а регулярно измерване на температура се прави сутрин. Посочва, че не е измерила температура на М. С., но не е била налице причина да го прави. Излага, че С. не се е оплакала и на дежурния лекар от нощната смяна, който минимум веднъж в рамките на дежурството посещава пациентите, като нямало и видима симптоматика при пациентката, която да наведе на съмнение за повишена температура. Отрича да е давала каквито и да било медикаменти без лекарско назначение. Излага, че с покана за писмени обяснения, вх. №........ са й били поставени следните въпроси: „На 14.08.2024 г. казвали ли сте на............................., този път счупихте тъпомера“ и използвали ли сте при вербалната си комуникация с нея непристойни и клеветнически думи?“, „На 14.08.2024 г. в коридора на................... казвали ли сте на........................, че след като не може вече да взима пари, е започнала да придумва пациентите да пишат жалби срещу Вас?“ и „Имаше ли свидетели на тези две ситуации и кои и какви бяха свидетелите - работници в лечебното заведение, пациенти, други?“. Излага, че с поканата за писмени обяснения не й е дадена възможност за устни обяснения. Твърди, че при така формулираните въпроси не била останала с впечатление да й се вменяват извършени дисциплинарни нарушения, поради което не упражнила правото си да даде обяснения. Не разбрала и какво означава „непристойни и клеветнически думи“, поради което била лишена от възможност да потвърди или отрече изричането на думи, квалифицирани като „непристойни“ и „клеветнически“. Впоследствие, със заповед №...................... било прието, че на 14.08.2024 г. била казала на..... този път счупихте тъпомера.“, както и че е корумпирана и след като не може вече да взима пари, е започнала да придумва пациенти да пишат жалби срещу нея, както и че държи всички да чуят за какво става дума, че крещяла, отправяла словесни нападки и обидни квалификации към...... и използвала груб тон и непристойни думи, била направила скандал в..................., била създала напрежение за другите работници и за пациентите в клиниката, които били станали свидетели на тези събития, поведението било осъществено при пълно игнориране на обстоятелството, че обстановката е специфична – в психиатрична клиника, в която пациентите са с повишена чувствителност към стресори, съответно по-ниски прагове на поносимост към стресови фактори, както и пациенти с високи нива на тревожност, като непосредствено след тези изяви някои пациенти били поискали от персонала „нещо допълнително за успокоение“, поведението било станало обект на коментари на пациенти в клиниката, които го били определили като недопустимо и разколебаващо доверието им към лекарите и сестрите в лечебното заведение. Излага, че в поканата за даване на обяснения не са посочени горните твърдения, поради което не е могла да даде обяснения във връзка с така вменените за първи път със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарни нарушения, които отрича да е извършила. Счита, че и да се е обърнала с някакви нелицеприятни за.................. думи към нея, то това било предмет на лични отношения и не касае изпълнението на трудовите задължения. Излага, че за цитираните по-горе дисциплинарни нарушения е образувано едно дисциплинарно производство, с една покана са й изискани обяснения, след което с две отделни заповеди са й наложени две отделни дисциплинарни наказания, поради което счита, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като същият следвало да прецени сумарно тежестта на пълния набор дисциплинарни нарушения, изследвани в хода на конкретното дисциплинарно производство и потвърдени от събраните доказателства, и да наложи за тях едно дисциплинарно наказание, а не две или повече. Счита, че причина за образуваното срещу нея дисциплинарно производство и наложените дисциплинарни наказания за неизвършени дисциплинарни нарушения, е подаден от нея сигнал от 20.05.2024 г. до изпълнителния директор на болницата, с копие до.................., с който съобщила за нередна практика в................... за заплащане на престой в „луксозна стая“, което се правело от пациентите на.................. и старшата сестра.... Излага, че тенденциозното отношение към нея започнало на 19.02.2024 г., като многократно.................. и...........искали от ищцата писмени и устни обяснения във връзка с различни ситуации. Така според ищеца се стигнало до подадения от.................. доклад, вх. №...................., послужил за образуване на настоящото дисциплинарно производство и издаването на двете заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, като докладите и исканията за обяснения продължили и след това. Счита, че изложеното показва формираното спрямо нея тенденциозно отношение от страна на.................. и работодателя след поставените въпроси за начина на извършване на плащания от страна на пациенти/техни близки за постъпване и престой в клиниката и подадения по този повод сигнал до изпълнителния директор на болницата и.................., което счита, че е реалната причина за налагане на оспорените дисциплинарни наказания. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника...................................... Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на трудовото правоотношение между страните. Счита дисциплинарните наказания за законосъобразно наложени при спазена процедура и изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Излага, че работодателят е предоставил на работника възможност да даде писмени обяснения, като счита че работодателят няма задължение с поканата за даване на възможност за представяне на писмени обяснения да кани работника да даде и устни обяснения. Твърди, че ищцата е запозната със задълженията си по длъжностна характеристика, която и е връчена срещу подпис на 08.01.2020 г., както и че е запозната с разпоредбите на Етичния кодекс в предприятието на 23.03.2021 г., което се удостоверява с неин подпис в Протокол на служителите от................... за удостоверяване запознаването с Етичния кодекс на служителите в................... Излага, че в поканата до ищцата, с която й се предоставя възможност да даде писмени обяснения, работодателят ясно е записал, че обясненията се искат на основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда. Излага, че С. З. е била председател на синдикалната секция на................ в предприятието, като в това си качество е участвала и договаряне за сключване на колективен трудов договор в предприятието и е подписвала колективен трудов договор с работодателя, поради което счита, че е била запозната с посочената разпоредба на закона. Излага, че заедно с покана на ищцата е предоставен и доклада от 14.08.2024 г. от........................, като в поканата ясно било записано, че във връзка с точно този доклад се задават и конкретно формулираните въпроси. Излага, че и по друг повод са искани писмени обяснения от ищеца по сходен случай, за който ищцата дала писмени обяснения, което показвало, че за С. З. е било ясно как се искат писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ. Излага, че в конкретния случай писмени обяснения от работника не са дадени по негова вина, въпреки че му е предоставена възможност за това. Оспорва твърденията, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, като излага, че всяко от наказанията е наложено на ищцата за различно дисциплинарно нарушение. Счита, че право на преценка на работодателя е колко дисциплинарни наказания да наложи на работника при наличието на повече от едно дисциплинарно нарушение, както и в колко акта да ги обективира, когато е извършено повече от едно нарушение и работодателят е решил да не прилага правилото за системни нарушения, а вместо това да наложи отделно дисциплинарно наказание за всяко едно от нарушенията. Излага, че в хода на дисциплинарното производство работодателят е събрал доказателства, от които се установяват вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Поддържа, че допълнителните обстоятелства, които също се преценяват от работодателя са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и др. подобни. Оспорва твърденията на ищцата, че работодателят има скрити мотиви за образуването на дисциплинарното производство и за налагането на процесните дисциплинарни наказания. Счита, че противно на твърденията на ищеца се установява тенденциозно позитивно отношение на.................. към С. З.. Излага, че в личното трудово досие на ищцата се съдържат множество доказателства за липса на тенденциозно негативно отношение от работодателя към ищцата. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи: По исковете по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ и чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ: За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: че към датата на налагане на дисциплинарните наказания, страните са обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на което ищецът заема длъжността „медицинска сестра“ в................... в.....................................; датите, на които са му били връчени оспорените заповеди за налагане на дисциплинарни наказания; всички факти и обстоятелства, на които основава твърденията си за проявена от работодателя злоупотреба с право (чл. 8, ал. 2 КТ). В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него. След установяване на формалната законосъобразност на акта, работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между ищеца и ответника, към датата на налагане на дисциплинарните наказания, е съществувало валидно трудово правоотношение по безсрочен договор, по силата на което ищецът заема длъжността „медицинска сестра“ в................... в.....................................; със заповед №.................... на Изпълнителния директор на....................................., връчена на 05.11.2024 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“; със заповед №...................... на Изпълнителния директор на....................................., връчена на 04.11.2024 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, които обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор №..............., изменен с допълнителни споразумения № №.................. заповед №...................... Предметът на делото се предопределя от въведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения. От така заявените фактически основания от страните следва и предметът на доказване. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, нито да обсъжда доказателства, от които те не претендират за тях да възникват права. Изрично в решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г., II г. о., ВКС, се приема, че при преценка основателността на доводите и възраженията на страните съдът следва да изхожда от фактите, на които страните се позовават и не може да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила. Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по невъведени възражения (решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г., I г. о., ВКС). По-специално, при оспорване на наложени дисциплинарни наказания, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според него) опорочават волеизявлението на работодателя (срв. решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ВКС и цитираната в него трайна предходна практика по същия въпрос). Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (така: решение № 167/30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г., IV г. о., ВКС, решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г., IV г. о., ГК, решение № 14 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2019 г., IV г. о., ГК и др.). В исковата молба не са наведени доводи за това дисциплинарните наказания да са наложени в нарушение на правилата на чл. 194 КТ, поради което и с оглед на гореизложеното, съдът не разглежда дали това е така (в този смисъл и решение № 50123 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2022 г., IV г. о., ГК). По наведените от ищеца фактически основания, които (според него) опорочават волеизявленията на работодателя, общи и за двете процесни заповеди, а имено: че с поканата за писмени обяснения не й е дадена възможност за устни обяснения; че при така формулираните въпроси не била останала с впечатление да й се вменяват извършени дисциплинарни нарушения, поради което не упражнила правото си да даде обяснения; че за дисциплинарните нарушения е образувано едно дисциплинарно производство, с една покана са й изискани обяснения, след което с две отделни заповеди са й наложени две отделни дисциплинарни наказания; че процесните заповеди съдържат твърдения, за които не са й били поискани обяснения – твърдения за нарушения на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, съдът съобрази следното: Видно от заповед №.................... на Изпълнителния директор на....................................., връчена на 05.11.2024 г. на ищеца, на последния е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 05.08.2024 г. по време на нощно дежурство С. З. е уведомена от пациента М. С. - ИЗ............... - за неспецифични оплаквания: субективно усещане за фебрилитет, болки в мускули и стави, отпуснатост, след което З. без да измери температурата на пациента, без да уведоми дежурен лекар за оплакванията на пациента и без да има назначение от лекар, е дала на този пациент една таблетка Парацетамакс, като за назначената и приложена от нея терапия на пациента М. С. - действия, които били извършени при липса на компетентност, С. З. не е уведомила лекар от.................... В заповедта е направен извод, че с тези действия и бездействия С. З. е извършила нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ поради виновно неизпълнение на вменените й с: чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 4, ал. 2 от Етичен кодекс на служителите в........., чл. 4, т. 3 и т. 8 от Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, и т. 2.7 от длъжностна характеристика, трудови задължения. Видно от заповед №...................... на Изпълнителния директор на....................................., връчена на 04.11.2024 г. на ищеца, на последния е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 14.08.2024 г. след нощно дежурство С. З. остава в клиниката, за да изчака........................ и да разговаря с нея и в присъствието на други работници в клиниката казва на............: „...... този път счупихте тъпомера“; на 14.08.2024 г. в коридора на................... в присъствието на други работници в лечебното заведение и на пациенти на лечебното заведение С. З. казва на............, че е корумпирана и след като не може да взима вече пари е започнала да придумва пациенти да пишат жалби срещу нея, както и че държи всички да чуят за какво става дума; на 14.08.2024 г. в клиниката при общуването си с.................. С. З. крещи, отправя словесни нападки и обидни квалификации към.................. и като използва груб тон и непристойни думи прави скандал в.................... В заповедта е направен извод, че с поведението й на 14.08.2024 г. С. З. е създала напрежение за другите работници и за пациентите в клиниката, които са свидетели на тези събития. Прието е, че поведението на С. З. в осъществено при пълно игнориране на обстоятелството, че обстановката е специфична – в психиатрична клиника, в която пациентите са с повишена чувствителност към стресори, съответно ниски прагове на поносимост към стресови фактори, както и пациенти с високи нива на тревожност. Посочено е, че след тези изяви на З. някои пациенти са поискали от персонала „нещо допълнително за успокоение“. Посочено е, че поведението на З. става обект на коментари на пациенти в клиниката, които го определят като недопустимо и разколебаващо доверието им към лекарите и сестрите в лечебното заведение. В заповедта е прието, че с тези действия С. З., в присъствието на служители и пациенти на лечебното заведение, е извършила нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ, поради виновно неизпълнение на вменените й с чл. 126, т. 9 КТ, с чл. 126, т. 10 КТ вр. чл. 2, ал. 1, т. т. 1, 3, 7, 8, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1-2, чл. 26, ал. 1-3, чл. 27 от Етичен кодекс на служителите в............., с чл. 126, т. 13 КТ вр. Раздел VII, Изисквания за длъжността, т. 1.4 на длъжностната характеристика, трудови задължения. Установява се още, че до налагане на наказанията се е стигнало вследствие на извършена въз основа на постъпил в лечебното заведение доклад с вх. №.......... от........................, в който последната посочва, че на 14.08.2024 г. към 08.15 часа медицинска сестра С. З., която била нощна смяна, я причакала в манипулационната и с висок тон й заявила: ................. този път счупихте тъпомера“ и още непристойни и клеветнически думи. След това С. З. излязла в коридора след........................ и започнала да й крещи, че след като не може да взима вече пари придумва пациенти да пишат жалби срещу нея. Впоследствие отново в коридора на отделението при подготовка за визитация нападнала с обиди................... Посочено е, че това се е случило в присъствието на персонала и пред всички болни. В доклада е посочено още, че на 05.08.2024 г. м.с. З. е дала таблетка Парацетамол на М. С. - ИЗ..............., без де измери температура, без да уведоми дежурен лекар. Видно от покана за писмени обяснения с № В-3059/15.08.2024 г., получена от ищеца на 27.08.2024 г. (л. 104, том 1), на последния е предоставена възможност на основание чл. 193, ал. 1 КТ, във връзка с доклад, постъпил в лечебното заведение с вх. №.........., приложен към поканата, да изрази становище по твърденията, които се съдържат в доклада, включително да предостави писмени обяснения по формулирани в поканата въпроси, от които релевантните за настоящото производства са: „На 14.08.2024 г. казвали ли сте на............................., този път счупихте тъпомера“ и използвали ли сте при вербалната си комуникация с нея непристойни и клеветнически думи?“; „На 14.08.2024 г. в коридора на................... казвали ли сте на........................, че след като не може вече да взима пари, е започнала да придумва пациентите да пишат жалби срещу Вас?“; „Имаше ли свидетели на тези две ситуации и кои и какви бяха свидетелите - работници в лечебното заведение, пациенти, други?“; „На 05.08.2024 г. измерихте ли температурата на М. С. - ИЗ...............?“; „На 05.08.2024 г. дадохте ли таблетка Парацетамол на М. С. - ИЗ..............., и имаше ли към този момент назначение, дадено от лекар за това? Кога и кой лекар уведомихте за тези свои действия?“. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание. Съдът намира, че са спазени определените в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ формални изисквания към съдържанието на процесните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, тъй като последните съдържат информация относно нарушителя, конкретното твърдяно нарушение, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание като задължителни реквизити. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 747 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 735/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика, в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав, каквото дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя, той не е длъжен да уведоми работника за „висящото дисциплинарно производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е изтъкнато, че условието на чл. 193 ал.1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се искат обяснения, така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му. Следва да се посочи още, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на работника или служителя, като няма пречка работодателят да поиска обяснение за различен брой отделни нарушения да се даде едновременно, като даде един общ срок за това (в този смисъл: решение № 432/2010 г. по гр. д. №1322/2009 г., ІІІ г.о. на ВК, решение № 137/2010 гр. д № 20/2009 г. ІV г.о на ВКС, реш. № 275/2012 г. по гр. д № 985/2011 ІV г.о на ВКС, реш. № 330/2013 г. по гр. д № 1220/2013 г. ІV г.о на ВКС, решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г. ІV г.о. на ВКС, реш. № 272/2014 г. по гр. д № 145/2014 ІV г.о. на ВКС и др.). Съобразно задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, намерила израз в решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 313/19.10.2012 г. по гр. дело № 42/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Това е така, тъй като всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може да приложи дисциплинарна санкция предвидена в КТ, като въпрос на целесъобразност е дали работодателят ще налага дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски актове или в съвкупност – с една заповед (така: Решение № 257 от 10.06. 2010 год. по гр.д. № 3681 по описа за 2008 г. на ВКС, ГК, Трето ГО). Искането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж. решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 518/2009). Нито поканата за обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и/или документи. С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че за дисциплинарните нарушения е образувано едно дисциплинарно производство, с една покана са й изискани обяснения, след което с две отделни заповеди са й наложени две отделни дисциплинарни наказания. Както се посочи по-горе, в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав, като законът не е въвел формални изисквания за тази процедура, вън от изискването работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, като няма пречка работодателят да поиска обяснение за различен брой отделни нарушения да се даде едновременно, като даде един общ срок за това, както е в случая. Доколкото всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност, то и всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може да приложи дисциплинарна санкция предвидена в КТ, като въпрос на целесъобразност е дали работодателят ще налага дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски актове, както е в случая, или в съвкупност – с една заповед. В тази връзка неоснователно е и възражението, че работодателят „преследвал някаква измислена градация“ на дисциплинарните нарушения и наложените наказания. Видно от процесните заповеди, в тях е посочено, че на работника не са налагани други наказания, което опровергава тезата за „преследване на градация“. В случая правилото на чл. 189, ал. 2 КТ е спазено, тъй като дисциплинарните наказания са наложени за различни нарушения на трудовата дисциплина, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че работодателят бил наложил „две или повече“ наказания, доколкото същите не са наложени за едно и също нарушение на трудовата дисциплина. Забраната в цитираната разпоредба, израз на правния принцип nе bis in idem, касае налагането на няколко наказания за едно и също нарушение, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. С оглед на изложеното, възражението на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, изразяващо се в това, че с една покана са били изискани писмени обяснения, които впоследствие са послужили за издаването на две отделни заповеди за налагане на две отделни дисциплинарни наказания, е неоснователно. Правилото на чл. 189, ал. 2 КТ не препятства възможността при констатиране на няколко различни по вид и съдържание нарушения, работодателят да наложи отделно дисциплинарно наказание за всяко от тях. Ако в хода на дисциплинарното производство се установят повече от едно разнородни нарушения, работодателят не е длъжен да ги обедини в една заповед, а има право да упражни дисциплинарната си власт поотделно за всяко нарушение. Неоснователни са възраженията на ищеца, че не й е била дадена възможност да даде устни обяснения, както и че при така формулираните въпроси в поканата за писмени обяснения не била останала с впечатление да й се вменяват извършени дисциплинарни нарушения, поради което не упражнила правото си да даде обяснения. Видно от покана за писмени обяснения с № В-3059/15.08.2024 г., на ищеца е предоставена възможност на основание чл. 193, ал. 1 КТ, във връзка с доклад, постъпил в лечебното заведение с вх. №.........., приложен към поканата, да изрази становище по твърденията, които се съдържат в доклада, включително да предостави писмени обяснения по формулирани в поканата въпроси. Поканата е получена от ищеца на 27.08.2024 г., като не е спорно, че последният не е депозирал писмени обяснения нито в предоставения за това срок, нито по-късно. Както се посочи по-горе, според трайната практика на върховната съдебна инстанция, когато работодателят поиска писмени обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на работника или служителя. Същият недвусмислен извод следва и от разпоредбите на чл. 193 КТ. Използваният от законодателя разделителен съюз „или“ при формулирането на текста на разпоредбите на чл. 193 КТ: работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения (ал. 1); когато работодателят предварително не е изслушал работника или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (ал. 2); разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина (ал. 3), води до единственият възможен извод, че на работодателя е предоставена преценката дали да предостави възможност на служителя да даде писмени обяснения или да го изслуша и след като е поискал писмени обяснения от работника, които не са дадени по негови вина, за него не възниква задължение от лично изслушване на работника или служителя, каквато е хипотезата и в настоящия случай. Не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че не е разбрала, че от нея са поискани писмени обяснения. Видно от поканата, ясно е посочено, че обясненията се искат на основание чл. 193, ал. 1 КТ. Видно от депозиран пред работодателя на 12.07.2024 г. от ищеца отговор на покана за писмени обяснения (л. 136-136, том 1), касаещ друг случай, последната е била наясно със съдържанието и смисъла на посочената разпоредба. Дори обаче това да не беше така, както се посочи, искането на писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, като няма изискване поканата да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. В случая в поканата за писмени обяснения и в приложения към нея доклад достатъчно ясно и по достатъчно разбираем начин са изложени обстоятелства, за които на ищеца е предоставена възможност да даде писмени обяснения. Неоснователни са и възраженията на ищеца, че в процесните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания се съдържали твърдения за извършени дисциплинарни нарушения, за които не са били поискани обяснения. Видно от заповедите и от поканата за писмени обяснения имено за посочените в последната фактически обстоятелства са наложени процесните дисциплинарни наказания. Обстоятелството, че в заповедите е дадена оценката на работодателя за възприетите от него като настъпили факти не представлява вменяване на нови и/или различни дисциплинарни нарушения, както твърди ищецът. Видно от процесните заповеди, изложените в тях обстоятелства, които според ищеца не се съдържат в получената от него покана за писмени обяснения, представляват оценката на работодателя за приетите за извършени деяния и за това как същите са се отразили в конкретната фактическа обстановка респ. за последиците, до които според работодателя са довели те, а не вменяване на нарушения, за които не са били поискани обяснения от работника. Изясняването на конкретната фактическа обстановка, при която са извършени нарушенията, както и преценката на тежестта на същите от страна на работодателя, е част от задължението на последния да определи наказанието съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Имено в изпълнение на това свое задължения, работодателят е изложил в процесните заповеди своите изводи, съобразно посочените в закона критерии. Неоснователни са възраженията на ищеца, че не разбрала какво означава „непристойни и клеветнически думи“, поради което била лишена от възможност да потвърди или отрече изричането на думи, квалифицирани като „непристойни“ и „клеветнически“. Съдът намира, че понятията „непристойни“ и „клеветнически“ имат ясни значения в общоупотребимия български език, като за всеки средностатистически зрял човек не би представлявало затруднение да потвърди или отрече изричането на думи, които биха могли да бъдат квалифицирани като „непристойни“ (неприлични, неблагоприлични) или „клеветнически“ (лъжливи, преиначаващи истината думи, с които се набеждава, злепоставя или очерня някой). Видно от поканата за писмени обяснения, в нея са поставени и конкретни въпроси, които да ориентират работника за това кои думи, за които се твърди да са изречени от него, са окачествени като „непристойни“ и „клеветнически“ – „......, този път счупихте тъпомера“, „С. З. казва на............, че е корумпирана и след като не може да взима вече пари е започнала да придумва пациенти да пишат жалби срещу нея”. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че при издаването на процесните заповеди са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 КТ. Предвид установената законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания и липсата на основание за отмяната на наложените наказания на формално основание, съдът следва извърши преценка за законосъобразност на наложените дисциплинарни наказания по същество. Разпоредбата на чл. 186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като „виновно неизпълнение на трудовите задължения“, а разпоредбата на чл. 187 КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина. В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на гореизложеното, работодателят следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие и/или бездействие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да представи писмени доказателства и т.н., каквито писмени и гласни доказателствени средства са събрани в настоящото производство. По иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед №.................... на Изпълнителния директор на.....................................: С посочената заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 05.08.2024 г. по време на нощно дежурство С. З. е уведомена от пациента М. С. - ИЗ............... - за неспецифични оплаквания: субективно усещане за фебрилитет, болки в мускули и стави, отпуснатост, след което З. без да измери температурата на пациента, без да уведоми дежурен лекар за оплакванията на пациента и без да има назначение от лекар, е дала на този пациент една таблетка Парацетамакс, като за назначената и приложена от нея терапия на пациента М. С. - действия, които били извършени при липса на компетентност, С. З. не е уведомила лекар от.................... Без съмнение посочените действия и бездействия представляват неизпълнение на трудови задължения, вменени на работника с чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 4, ал. 2 от Етичен кодекс на служителите в........., чл. 4, т. 3 и т. 8 от Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, и с т. 2.7 от длъжностна характеристика, с които последният е запознат, а с това и нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ. От съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал обаче не се установява наказаният служител да е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка, а именно след като е била уведомена от пациента М. С. за неспецифични оплаквания: субективно усещане за фебрилитет, болки в мускули и стави, отпуснатост, да е проявила бездействие, като не е изпълнила възложени от работодателя задължения да измери температурата на пациента, да уведоми дежурен лекар за оплакванията на пациента, както и да е проявила действие, за което няма компетентност – да даде на този пациент една таблетка Парацетамакс без да има назначение от лекар и бездействие – да уведоми за това лекар от.................... За установяване на посочените обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства – доклад №.......... от........................, декурзус №..........., съставен и подписан от.... рапорт от нощното дежурство от 5-ти срещу 6-ти август 2024 г., график за месец август, температурен лист, от които се установява, че на 5-ти срещу 6-ти август 2024 г. м. с. З. е давала нощно дежурство, че на 06.08.2024 г. сутринта пациентът М. С. е съобщила на........, че на 05.08.2024 г. към 21.00 ч. е уведомила дежурната сестра за неспецифични оплаквания: субективно усещане за фебрилитет, болки в мускули и стави, отпуснатост, след което получила една таблетка Парацетамакс, че в рапорта от нощното дежурство от 5-ти срещу 6-ти август 2024 г. липсват каквито и да било данни за оплаквания на пациентката или за дадено лекарство. Съдът намира, че декурзусът представлява доказателство за направеното пред д-р Георги Славейков изявление на пациента М. С., но не и за това, че съобщеното от пациентката в действителност се е случило. Същото се опровергава от показанията на М. С., разпитана като свидетел по делото, които съдът кредитира, съобразявайки, че показанията са депозирани под страх от носене на наказателна отговорност по чл. 290 НК, което съставлява своеобразна гаранция за тяхната достоверност. От показанията на свидетеля се установява, че през месец август 2024 г. е била хоспитализирана за лечение в..............................., както и че е боледувала от някакъв грип, но свидетелят заявява, че не се е разболяла първата вечер от престоя й в болницата, като между страните по делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че същата е хоспитализирана на 05.08.2024 г., следователно първата вечер от престоя й е именно процесната. Свидетелят посочва още, че е казала на........, че има симптоми, а на другия ден и на лекуващия лекар –.................., който й назначил лечение. Заявява, че преди назначаване на лечение, не е приемала лекарства, свързани с тези симптоми, както и че не й е даван медикамент от медицинска сестра за тези симптоми преди да й бъде назначено лечение. Категорично заявява, че медицинските сестри никога без предписание от лекуващия лекаря не са й давали медикаменти. Изнесените от свидетеля факти не са оборени от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което за съда не съществува причина да не ги кредитира. Впрочем от показанията на свидетелите на ответника, не се установява нищо по-различно – свидетелите, ........ и.................., потвърждават, че тази информация те са получили от пациента, като други доказателства, вън от заявеното от същия, не са събрани нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство. Тези изявления на пациента С. са оборени от дадените от нея свидетелски показания, които съдът кредитира с доверие по изложените по-горе съображения, поради което намира за оборена материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ – декурзуса, в тази му част, която не отговаря на действителното фактическо положение. С оглед на гореизложеното и предвид че доказателствената тежест за установяване на дисциплинарното нарушение лежи върху работодателя, а по делото не се установяват да са извършени описаните в заповедта действия и бездействия, съдът приема, че липсва нарушение, извършено от ищеца. По изложените съображения, доколкото не се установява ищецът да е извършил посочените в заповед №.................... нарушения на трудовата дисциплина, наложеното със заповед №.................... на Изпълнителния директор на....................................., дисциплинарно наказание „забележка“ се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. По иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед №...................... на Изпълнителния директор на.....................................: С посочената заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 14.08.2024 г. след нощно дежурство С. З. остава в клиниката, за да изчака........................ и да разговаря с нея и в присъствието на други работници в клиниката казва на............: „......, този път счупихте тъпомера“; на 14.08.2024 г. в коридора на................... в присъствието на други работници в лечебното заведение и на пациенти на лечебното заведение С. З. казва на............, че е корумпирана и след като не може да взима вече пари е започнала да придумва пациенти да пишат жалби срещу нея, както и че държи всички да чуят за какво става дума; на 14.08.2024 г. в клиниката при общуването си с.................. С. З. крещи, отправя словесни нападки и обидни квалификации към.................. и като използва груб тон и непристойни думи прави скандал в.................... Съгласно чл. 186 КТ нарушението на трудовата дисциплина е виновно неизпълнение на трудовите задължения, а задълженията на работника и служителя са посочени общо в чл. 126 КТ. Едни от тях, нормативно установени в т. 9, т. 10 и т. 13 на чл. 126 КТ, са да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, както и да пази доброто име на предприятието (т. 9); да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения (т. 10); да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата (т. 13), като в Етичен кодекс на служителите в............., с който безспорно ищецът е запознат на 23.03.2021 г., което се удостоверява с неин подпис в Протокол на служителите от................... за удостоверяване запознаването с Етичния кодекс на служителите в.................. (л. 256, том 1), за работниците са установени следните правила на дължимо поведение: Дейността на работещите в............ се осъществява при спазване принципите на хуманност, законност, лоялност, честност, безпристрастност, компетентност, отговорност, зачитане на личността и отчетност; законност – служителят изпълнява служебните си задължения при строго спазване на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, подзаконовите нормативни актове по прилагането им, медицински стандарти и установените вътрешни правила в болницата; честност – служителят в зависимост от функциите, които изпълнява, осъществява действия, водещи до укрепване на доверието в болницата от страна на пациента; отговорност – служителят следва поведение, което не накърнява престижа на болницата, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот; зачитане на личността – при изпълнение на служебните си задължения служителят се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността (чл. 2, ал. 1, т. т. 1, 3, 7, 8); В отношенията с колегите си служителят проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност (чл. 14, ал. 1); Не се допуска отправянето на обидни квалификации между служителите в болницата.; Служителите трябва да се стремят да предотвратят конфликтни ситуации помежду си. Недопустимо е възникването на конфликт между служители на............ в присъствието на трети, външни за болницата лица (чл. 15, ал. 1 и 2); При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на............; Служителят не допуска на работното си място и извън него поведение, несъвместимо с добрите нрави; Служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си (чл. 26, ал. 1-3); Служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на болницата (чл. 27). С длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, с която безспорно последната е запозната, връчена й срещу подпис на 08.01.2020 г. (л. 232-233, том 1), е поставено изискване за длъжността – с поведението си да внушава доверие в пациентите (Раздел VII, Изисквания за длъжността, т. 1.4. – Поведенчески характеристики). В настоящия случай съдът намира, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи вменените на ищеца с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ и обосновали налагането на дисциплинарно наказание. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на дисциплинарното производство са събрани писмени сведения от работници в клиниката, присъствали на инцидента, а именно: сведения с вх. №................ С. – медицинска сестра, вх. №............ – медицинска сестра, вх. №............. – санитар, вх. №............ – медицинска сестра. Събраните сведения са напълно съвпадащи по съществените си елементи и подкрепят извода, че описаната в доклада респ. в заповедта ситуация действително се е осъществила. Съдът намира, че посочените писмени доказателства представляват частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, поради което същите се ползват единствено с формална доказателствена сила, а именно, че материализираните в тях изявления са направени от лицата, посочени като техни автори. Доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото. В случая посочените документи са в пълно съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели –............, чиито показания съдът кредитира като подробни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно и обективно дадени. От същите се установяват изложените в процесната заповед фактически твърдения, а именно, че на 14.08.2024 г. след нощно дежурство С. З. остава в клиниката, за да изчака........................ и да разговаря с нея и в присъствието на други работници в клиниката казва на............: „......, този път счупихте тъпомера“; в коридора на................... в присъствието на други работници в лечебното заведение и на пациенти на лечебното заведение С. З. казва на............, че е корумпирана и след като не може да взима вече пари е започнала да придумва пациенти да пишат жалби срещу нея, както и че държи всички да чуят за какво става дума; в клиниката при общуването си с.................. С. З. крещи, отправя словесни нападки и обидни квалификации към.................. и като използва груб тон и непристойни думи прави скандал в.................... От съвкупната преценка на доказателствата по делото, се налага правният извод, че наказаният служител е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка. Съдът намира, че безспорно се доказва по делото наличието на фактическия състав на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и по чл. 187, ал. 1 т. 10 КТ „неизпълнение на други трудови задължения“, предвидени в разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. т. 1, 3, 7, 8, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1-2, чл. 26, ал. 1-3, чл. 27 от Етичен кодекс на служителите в............. и т. 1.4 от длъжностната характеристика. За доказана в процеса съдът намира и вината на служителя предвид обстоятелството, че същият е бил надлежно запознат с нормите за дължимо поведение в болничното заведение с подписването на етичните правила и длъжностна характеристика. С оглед на това, субективното отношение към деянието не би могло да екскулпира служителя. Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 14/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ІV г. о.; 232/18.05.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г. на ІV г. о.; 229/30.10.2017 г. по гр. д. № 215/2017 г. на ІV г. о. и 80/26.10.2010 г. по гр. д. № 4679/2008 г. на ІІ г. о., № 94 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2019 г., III г. о., ГК, „злоупотреба с доверието“ по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е вид нарушение на трудовата дисциплина, следователно е действие или бездействие, което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на понятието е, че работникът или служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията (чл. 8, ал. 1 КТ). Не е необходимо настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент (юридически факт), но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл. 189 КТ. „Уронването на доброто име“ по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ също представлява нарушение на трудовата дисциплина, откъдето е деяние (действие или бездействие), което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица (включително други работници или служители), което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. За наличието на злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието не е необходим умисъл. В гражданското право вината не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа (така решение № 214 от 8.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2009 г., IV г. о., ГК). Доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на авторитета на предприятието – работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение. Може да се касае за умишлени или неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера. Това разрешение следва да намери приложение и по процесното правоотношение. Уронване на доброто име на работодателя ще е налице всякога, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на авторитета му, независимо дали уронващото нарушение на трудовата дисциплина е умишлено или по непредпазливост. Ищцата е нарушила Етичния кодекс на служителите, с който кодекс е била изрично запозната от работодателя. Нарушение на трудовата дисциплина, като основание за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, произтичащи от трудовия договор. С приемането на Етичния кодекс и запознаването на ищцата с него, неспазването на посочените в него етични правила и норми, също съставлява нарушение на трудовата дисциплина и е легитимно основание за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, тъй като спазването на етичните правила и норми става елемент от съдържанието на индивидуалния трудов договор със служителката. Доколкото злоупотребата с доверие и уронването на доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, то е възможно с едно деяние (действие или бездействие) да се осъществят едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на предприятието. Затова, когато работникът или служителят не е изпълнил етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя (така Решение № 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о., ГК). Фактът, че ищецът е изчакал идването на.................. на работното място и в присъствието на други служители и пациенти на болницата е имал поведение и е отправил реплики, несъвместими с етичните правила, се установява от показанията на свидетелите..............., които са с непосредствени впечатления и са дали показания под страх от наказателна отговорност. Това нарушение (неизпълнение на трудово задължение) представлява злоупотреба с доверието на работодателя и доколкото е извършено пред други служители и пациенти на болницата накърнява доброто име на предприятието. Нарушението на трудовата дисциплина е извършено пред трети лица и е разколебано доверието и авторитета на работодателя за възможността му да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Установеното поведение на ищцата в цялост безспорно уронва доброто име на предприятието, тъй като е проявено в присъствието на служители и пациенти на лечебното заведение. Болницата е институция с особена обществена значимост, в която пациентите поверяват здравето си на медицинските специалисти, и прояви като процесната неизбежно накърняват доверието в нея, а поведението без съмнение е в разрез с дължимото такова, съобразно Етичния кодекс на служителите на................... В обобщение, съдът приема, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 2, ал. 1, т. т. 1, 3, 7, 8, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1-2, чл. 26, ал. 1-3, чл. 27 от Етичен кодекс на служителите в............. и т. 1.4 от длъжностната характеристика, което нарушение съставлява злоупотреба с доверието и накърняване доброто име на предприятието. Неоснователни са възраженията на ищеца, че ако и да се е обърнала с някакви нелицеприятни за.................. думи към нея, то това е предмет на лични отношения и не касае изпълнението на трудовите й задължения. Съдът намира, че отправянето на тези изявления в присъствието на други служители и пациенти придава на поведението на ищеца публичен характер и изключва възможността то да бъде възприемано като въпрос от личен порядък. Ето защо то следва да бъде оценено в контекста на трудовата дисциплина. Както се посочи по-горе с Етичния кодекс на ищеца, като служител в болницата, са вменени задължения да спазва установените правила на дължимо поведение сред които: при изпълнение на служебните си задължения служителят се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността; в отношенията с колегите си служителят проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност; не се допуска отправянето на обидни квалификации между служителите в болницата; служителите трябва да се стремят да предотвратят конфликтни ситуации помежду си; недопустимо е възникването на конфликт между служители на............ в присъствието на трети, външни за болницата лица; служителят не допуска на работното си място и извън него поведение, несъвместимо с добрите нрави; служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си; служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на болницата. Изцяло неотносими са доводите на ищеца, че.................. имала негативно лично отношение към нея и била автор на множество доклади/сигнали до ръководството на болницата, с които й приписвала всевъзможни измислени нарушения на трудовата дисциплина, както и че същата можела да й потърси наказателна или гражданска отговорност, което не било сторено. Без значение е контекстът на ситуацията, довела до извършената от ищеца дисциплинарна простъпка, доколкото дори и да е налице неправомерно поведение на друг служител, това обстоятелство само по себе си, не изключва дисциплинарната отговорност на провинилия се служител. Следва да се посочи и, че съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда, поради което изцяло неоснователни и неотносими са доводите на ищеца в тази връзка. Без значение е и обстоятелството дали изреченото от ищеца е вярно т.е. дали отговаря на действителното фактическо положение или не, доколкото предметът на делото не установяване дали в действителност думите на ищеца могат да се квалифицират като обида и/или клевета. Правно релевантно е единствено дали деянието представлява нарушение на трудовата дисциплина и извършено ли е то виновно, като в случая без съмнение поведението на ищеца е в нарушение на установените от работодателя стандарти за етично поведение. Без значение е и обстоятелството дали личните отношения между ищеца и.................. са били влошени, като наведените от ищеца в тази насока твърдения и ангажирани доказателства не обосновават извод за проявена от работодателя злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ, както твърди ищецът, доколкото.................. не е работодател на ищеца, а също е служител в болничното заведение, поради което и между тях не би могъл да бъде поставен знак за равенство. Изцяло неоснователни в тази връзка са доводите на ищеца, че причина за образуваното срещу нея дисциплинарно производство и наложените дисциплинарни наказания е подаден от нея сигнал, с който съобщила за нередна практика в................... за заплащане на престой в „луксозна стая“, което се правело от пациентите на.................. и старшата сестра........ вследствие на който започнало тенденциозното отношение към нея от страна на.................. и........... Както се посочи по-горе дори изложеното от ищеца да бъде възприето, същото не доказва проявена от работодателя злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ, доколкото данни за твърдяното тенденциозно отношение от страна на работодателя по делото няма, а отношението на други служители към ищеца не би могло да обоснове извод за злоупотреба с право от страна на работодателя. Наведените от ищеца доводи се свеждат единствено до твърдения за особено отношение от страна на.................., която обаче не притежава качеството „работодател“ и чието поведение не може само по себе си да обуслави извод за злоупотреба с право от страна на работодателя. По делото не се установява тенденциозност или преднамереност в действията на работодателя при реализиране на дисциплинарната му власт спрямо ищеца. Както се посочи по-горе изцяло неоснователни са доводите на ищеца, че за останалите обстоятелства, посочени в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, не били поискани обяснения и се сочели за първи път в процесната заповед. Видно от заповедта и от поканата за писмени обяснения имено за посочените в последната фактически обстоятелства е наложено процесното дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че в заповедта е дадена оценката на работодателя за възприетите от него като настъпили факти не представлява вменяване на нови и/или различни дисциплинарни нарушения, както твърди ищецът. Изложените в заповедта обстоятелства, които според ищеца не се съдържат в получената от него покана за писмени обяснения, представляват оценката на работодателя за приетите за извършени деяния и за това как същите са се отразили в конкретната фактическа обстановка респ. за последиците, до които според работодателя са довели те, а не вменяване на нарушения, за които не са били поискани обяснения от работника. Изясняването на конкретната фактическа обстановка, при която са извършени нарушенията, както и преценката на тежестта на същите от страна на работодателя, е част от задължението на последния да определи наказанието съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Имено в изпълнение на това свое задължения, работодателят е изложил в процесната заповед своите изводи, съобразно посочените в закона критерии. Освен това, както се посочи по-горе, поканата за писмени обяснения не е необходимо да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. На последно място, по наведеното исковата молба възражение за несъразмерност на наложеното наказание, съдът намира следното: Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията, като извърши преценката въз основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж. Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., ІV Г. О., ВКС). При изследване на тези обстоятелства, съдът намира, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които те са извършени и поведението на ищеца. На първо място следва да се посочи, че за извършеното от ищцата процесно дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“ КТ предвижда най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение (чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ), което не е наложено от работодателя. Създадената от ищеца конфликтна обстановка в болницата без съмнение е довела до напрежение за служителите и пациентите в клиниката, свидетели на ситуацията, като поведението на ищеца не е съобразено със специфичните потребности на пациентите, а именно спокойна и защитена среда, която да благоприятства подобряването на тяхното здраве, от една страна, а от друга – е в състояние да разколебае доверието им в медицинския персонал на болничното заведение предвид характера на изпълняваната работа от участващите в конфликта лица. Съдът съобрази и публичния характер на проявата, отправените към медицински специалист думи, които независимо от конкретиката им, са с висока степен на укоримост. Не на последно място следва да бъде посочено и безкритичното отношение на наказания служител спрямо дисциплинарната простъпка. Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, е определено от работодателя при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ с оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и поведението на служителя. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед №...................... на Изпълнителния директор на....................................., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед №.................... на Изпълнителния директор на....и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв., което е действително заплатено от ищеца на адв. Е. И., видно от приложения по делото договор от 20.11.2024 г., който служи за разписка за получена сума. Доколкото в договора възнаграждението на адвоката е уговорено общо и за двата предявени иска, то съдът следва да присъди половината от претендираната сума на ищеца или сума в размер 750 лв., разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда разноски в размер на 130 лв. – държавна такса по уважения иск в размер 80 лв. и 50 лв. депозит за свидетеля М. С., платен от бюджета на съда, чийто разпит е допуснат във връзка с този иск. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед №...................... на Изпълнителния директор на..................................... и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Същият е претендирал присъждане на разноски по този иск за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС, съобразно представения по делото списък на разноските, договор за правни услуги и съдействие, фактура и платежно нареждане. Ищецът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, при съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на спора, продължителността на производството, броя на проведените заседания, обема от ангажирани доказателства по делото, броя на разпитаните свидетели, реално извършената от адвоката дейност, както и посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. възнаграждения за адвокатска работа, които съдът приема за ориентир за стойността на адвокатските услуги, намира за неоснователно, доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в отклонение от мярката, наложена от този пазар. Предвид изложеното, претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева, който съдът намира за справедлив и съразмерен с действителната сложност на делото, към която сума следва да бъде начислен и претендираният ДДС или сума в общ размер 1200 лв. следва да се присъди на ответника. Така мотивиран, съдът