Решение № 5502 от 23.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2202/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба от 15.01.2025 г., уточнена с молби от 25.07.2025 г. и 25.08.2025 г., на П. Г. Г., с която срещу В.С.У.Л.К.“, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата о т 4606,81 лв., представляваща неизплатено трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 75,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 4606,81 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; главен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 6251,34 лв., представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 102,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6251,34 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; главен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5110,62 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. – 33 дни, 2023 г. – 48 дни и 2024 г. – 28 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2025 г., до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 84,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5110,62 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г. Ищецът П. Г. Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника В.С.У.Л.К.“, в рамките на което е изпълнявал длъжността ••• *“, като същото било прекратено със заповед № РД-00567 от 19.07.2024 г. Излага, че след прекратяване на трудовото правоотношение разбрал, че на основание на две постановления на Министерски съвет: ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. били одобрени допълнителни разходи – съгласно ПМС 169/20.05.2024 г. била одобрена сумата 40 226 552 лв., представляваща допълнителни разходи за увеличаване на възнагражденията на персонала на държавните висши училища за 2024 г. чрез бюджета на МОН, а с ПМС № 273 от 5.08.2024 г. – нова сума в размер на 152 141 035 лв., представляваща допълнителни разходи за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища за 2024 г. чрез бюджета на МОН. Поддържа, че след получаване на посочените парични средства по бюджета на Висше строително училище, работодателят започнал увеличаване на трудовите възнаграждения на служителите, но на ищеца не били заплатени допълнителни суми. Поддържа, че за периода, в който ищецът е бил част от персонала и от академичния състав на ВСУ – от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. му се дължи увеличение на трудовото възнаграждение, което се отразява и на размера на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Посочва, че извънсъдебно е поканил ответника да заплати посочените суми с покана с вх. № ВСУ-03441 от 07.10.2024 г., но ответникът не отговорил на поканата и не заплатил претендираните суми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. С протоколно определение от 23.02.2026 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато увеличение на размерите на предявените главни искове, както следва: размерът на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. вкл., е увеличен от сумата 4606,81 лв., на сумата от 4878,13 лв., равняваща се на 2494,15 евро; размерът на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е увеличен от сумата 6251,34 лв., на сумата от 10573,68 лв., равняваща на 5406,24 евро; размерът на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е увеличен от сумата 5110,62 лв., на сумата от 5679,99 лв., равняваща се на 2904,13 евро, по молба на ищеца, депозирана в о.с.з. на 23.02.2026 г. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – В.С.У.Л.К.“, с който исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът признава, че с ищеца са били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 22/31.01.2000 г., прекратено със Заповед № РД-00567/19.07.2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г. Поддържа, че с Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г. ищецът е преминал на длъжност „•••“, като с Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г., а с Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. ищецът бил назначен временно на длъжност „•••“ във В.С.У.Л.К.“ до провеждане на избор за длъжността „•••“, но не по-късно от 07.06.2024 г. Оспорва твърденията на ищеца, че с Постановление на МС № 169/20.05.2024 г. е одобрена сума от над 40 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на държавните висши училища за 2024 г., като посочва, че посочената сума е задЕ. от държавния бюджет за увеличаване на стипендиите на докторантите от държавните висши училища и научни организации и на персонала на държавните висши учебни заведения, като от посочената сума, сума в размер 152 797 лв. била постъпила по бюджета на В.С.У.Л.К.“, а от заделените с Постановление на МС № 273 от 05.08.2024 г. 184 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 ЗВО в държавните висши училища и научни организации, по бюджета на ответника били постъпили 252 612 лв. Твърди, че за разпределяне на средствата, постъпили съгласно Постановление на МС № 169/20.05.2024 г. в размер на 152 797 лв. Академичният съвет на В.С.У.Л.К.“, на заседание от 02.08.2024 г., разгледал и приел актуализация на бюджета за 2024 г., включително разпределение на средства за увеличение на възнагражденията на персонала, отразено в ново длъжностно разписание. Съгласно заповед на ректора от 03.08.2024 г., новото разписание било утвърдено и влязло в сила със задна дата от 01.01.2024 г., като отговорните лица следвало да предприемат действия по изпълнението му до 30.08.2024 г. За длъжността „•••“, заемана от ищеца, не било предвидено увеличение на възнаграждението, което останало 1200 лв. месечно, колкото било определено възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност с допълнително споразумение от 07.03.2024 г. Посочва, че за разпределяне на средствата, постъпили по бюджета на ответника на основание Постановление на МС № 273 от 05.08.2024 г., на проведено на 06.11.2024 г. заседание на Академичния съвет на В.С.У.Л.К.“ била приета нова актуализация на длъжностното разписание, утвърдена със заповед на ректора и влязла в сила със задна дата от 01.04.2024 г. Посочва, че изпълнението следвало да се осъществи до 30.11.2024 г. Въпреки това, към момента на приемане на разписанието правоотношението с ищеца вече било прекратено, считано от 25.07.2024 г. Поддържа, че увеличенията, предвидени в ПМС № 273 от 05.08.2024 г., не обхващат длъжността „заместник-ректор“, заемана от ищеца, а дори и да се приеме обратното, в утвърденото разписание не е предвидено повишение на възнаграждението за тази позиция. Счита, че размерът на трудовите възнаграждения за всяка от длъжностите по щатно разписание се определя от академичния съвет на В.С.У.Л.К.“ в рамките на предоставените средства по бюджетна сметка и целевото им предназначение, но нито едно от двете постановления няма пряко действие върху размера на трудовото възнаграждение на съответните служители. Поддържа, че към момента на разпределение на получените парични суми на основание ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. на Министерски съвет, което се извършило с цитираните решения на Академичния съвет на ответника, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, поради което е било обективно невъзможно увеличаването на възнаграждението и обезщетенията, дължими на ищеца. Въз основа на посоченото, поддържа, че не се дължи увеличен размер на възнаграждението и обезщетенията при прекратяване на договора. Счита, че искането за заплащане на увеличен размер на обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, са неоснователни, тъй като основа за определяне на посочените обезщетения е полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение, когато не са действали увеличените размери на трудовите възнаграждения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което е престирал съобразно уговореното, както и размера на трудово възнаграждение, в това число, че е налице основание за увеличаване на трудовото възнаграждение въз основа на ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 5.08.2024 г. на Министерски съвет, респективно – че възнаграждението, определено въз основа на посочените постановления, е в по-висок размер от платения. В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на претендираните от ищеца суми, респективно – положителния факт на погасяване на дълга. Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи – Трудов договор № 22/31.01.2000 г., Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., Заповед № РД-00567/19.07.2024 г., че през процесния период – от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. (вкл.), страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, прекратено, считано от 25.07.2024 г. Видно от Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г. в процесния период ищецът е заемал длъжността „•••“, като с Допълнително споразумение от 14.11.2023 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г. Видно от Допълнително споразумение от 31.05.2021 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., изменено с Допълнително споразумение от 17.11.2022 г. ищецът е изпълнявал допълнително към длъжността по основания си трудов договор, длъжността „Ръководител катедра“ на катедра „•••“, срещу което е получавал допълнително възнаграждение в размер 600 лв. Видно от Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., ищецът е изпълнявал временно и длъжността „•••“ във В.С.У.Л.К.“, на основание чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗВО, до провеждане на избор за длъжността „•••“, но не по-късно от 07.06.2024 г., срещу което е получавал допълнително възнаграждение в размер 1200 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че по силата на посоченото допълнително споразумение ищецът е бил преназначен на длъжност „•••“. Видно както от допълнителното споразумение, съобразно което клаузите на трудовия договор остават в сила и непроменени, така и от фишовете за работни заплати на ищеца за м. май 2024 г. и м. юни 2024 г., приети по делото, и от приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, през посочения в допълнителното споразумение период от 07.03.2024 г. до 07.06.2024 г. ищецът е заемал длъжността „•••“ *“ на Строителния факултет към В.С.У.Л.К.“, като в този период освен възнаграждение за заеманата от него длъжност „•••“ *“, е получавал и допълнително възнаграждение (допълнителна натовареност със срок) за временно изпълняващ длъжността „•••“. Обстоятелството, че и след сключването на Допълнително споразумение от 07.03.2024 г. към трудов договор № 22/31.01.2000 г., ответникът е продължил да начислява и заплаща на ищеца трудово възнаграждение за длъжността „•••“ *“ на Строителния факултет към В.С.У.Л.К.“ като такава по основен трудов договор и допълнително възнаграждение за временно изпълняващ длъжността „•••“, представлява извънсъдебно признание за това, че и през посочения период ищецът е продължил да заема и да изпълнява длъжността „•••“ *“. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът е изпълнявал временно и допълнително към длъжността „•••“ по основания си трудов договор, длъжността „•••“, с оглед на което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка. По делото не се спори, че ищецът е престирал труд, съобразно уговореното, през процесния период, за който претендира плащане на трудово възнаграждение. Видно от Постановление на Министерски съвет № 169 от 20 май 2024 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на околната среда и водите за 2024 г. (обн. ДВ. бр. 44 от 21.05.2024 г., в сила от 20.05.2024 г.), са одобрени допълнителни разходи/трансфери в общ размер 40 737 752 лв. за увеличаване размера на стипендиите на докторантите от държавните висши училища и научни организации, считано от 1 април 2024 г. и за увеличаване на възнагражденията на персонала в държавните висши училища, считано от 1 януари 2024 г. Постановлението е прието на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с чл. 94, ал. 3 от Закона за висшето образование. Видно от Заповед № РД 00626/03.08.2024 г. на ректора на В.С.У.Л.К.” е утвърдено приетото с Решение на Академичния съвет № 26 от 02.08.2024 г. длъжностно щатно разписание на В.С.У.Л.К.”, считано от 1 януари 2024 г., съгласно Постановления на Министерски съвет – ПМС № 168 от 16.05.2024 г. и ПМС № 169 от 20.05.2024 г. Видно от приложено длъжностно щатно разписание, съгласно решение на АС от 02.08.2024 г. и Заповед № РД 00626/03.08.2024 г. на ректора на В.С.У.Л.К.”, за длъжността „•••” с код по НКПД •••, Катедра „•••”, е опредЕ. ОМЗ в размер на 2290,00 лв., считано от 1.01.2024 г., а ОМЗ за „•••“ и ОМЗ за „Ръководител катедра“ на катедра „•••“ са останали непроменени, съответно 1200 лв. и 600 лв. Видно от Постановление на Министерски съвет № 168 от 16 май 2024 г. за допълнение на Постановление № 371 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища (обн. ДВ. бр. 44 от 21 Май 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) е определен, считано от 1 януари 2024 г. размер на минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища 2100 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец. Постановлението влиза в сила от 1.01.2024 г. Видно от Постановление № 273 на МС от 5.08.2024 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. (oбн., ДВ, бр. 67 от 9.08.2024 г.) във връзка с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), са одобрени допълнителни разходи/трансфери в общ размер 184 000 000 лв. за увеличаване на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации, считано от 1 април 2024 г., като чрез бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища са разпределени 152 141 035 лв. Постановлението е прието на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.). Видно от длъжностно щатно разписание на В.С.У.Л.К.”, прието с решение на Академичния съвет от 06.11.2024 г., в сила от 01.04.2024 г., за длъжността „•••” с код по НКПД •••, Катедра „•••” е опредЕ. ОМЗ в размер на 2710,00 лв., считано от 01.04.2024 г., а ОМЗ за „•••“ и ОМЗ за „Ръководител катедра“ на катедра „•••“ са останали непроменени, съответно 1200 лв. и 600 лв. Видно от Постановление № 274 на МС от 7.08.2024 г. за определяне на минималните основни заплати за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища (обн., ДВ, бр. 67 от 9.08.2024 г., в сила от 1.04.2024 г.), е определен, считано от 1 април 2024 г. размер на минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища 2516 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец. Постановлението влиза в сила от 1 април 2024 г. От заключението на ССчЕ се установява, че на 17.05.2024 г. е постъпила сума от МОН по сметката на ВСУ, съгласно ПМС 55/2024 г. и ПМС 168/2024 г. в размер на 131004 лв. Съгласно писмо рег. № 0438- 35/04.06.2024 г. от МОН е изпратено увеличение на разходите за персонал по ПМС 169/2024 г. в размер на 152 797,00 лв., които са постъпили по сметката на ВСУ на 23.05.2024 г. Съгласно писмо без рег. № е изпратено увеличение на разходите за персонал по ПМС 273/2024 г. в размер на 252612,00 лв., които са постъпили по сметката на ВСУ на 19.09.2024 г. От предоставената информация от счетоводството на ВСУ вещото лице заключва, че направените от МОН финансирания по ПМС 169/2024 г. в размер на 152797 лв. и по ПМС 273/2024 г. в размер на 252612 лв. са използвани за увеличение на бюджета на ВСУ за текущи разходи персонал и осигуровки работодател. С оглед на гореизложеното, установява се, че през процесния период – от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г. включително, страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „•••” с код по НКПД •••, Катедра „•••” във В.С.У.Л.К.”. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРАСРБ Академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица, определени в Закона за висшето образование, като съгласно ал. 2 на същия член академичните длъжности са: 1. „асистент“; 2. „главен асистент“; 3. „•••“; 4. „професор“. Видно от посочената разпоредба академичните длъжности са степенувани от най-ниската – „асистент“, до най-високата – „професор“. Съгласно чл. 92, ал. 1-3 и ал. 5 ЗВО (в редакцията към ДВ, бр. 25 от 22.03.2024 г.) ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет за съответната година Министерският съвет планира трансфера от държавния бюджет по чл. 91, ал. 1, т. 1 в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт (ал. 1); ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет за съответната година Министерският съвет планира увеличение на трансфера от държавния бюджет по чл. 91, ал. 1, т. 1 не по-ниско от увеличението на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт (ал. 2); минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя ежегодно с акт на Министерския съвет в размер не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт (ал. 3); опредЕ.та по реда на ал. 3 минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност не може да е по-ниска от опредЕ.та за предходната година (ал. 5). Съгласно § 5 на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 25 от 22.03.2024 г.), за достигане размера на възнагражденията за 2024 г., определени по реда на чл. 92, ал. 1, 3 и 4 и чл. 94, ал. 3, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет на държавните висши училища и научните организации. Именно в изпълнение на новите разпоредби на чл. 92, ал. 1 и ал. 3 ЗВО са приети процесните постановления на Министерски съвет – Постановление № 168 на МС от 16.05.2024 г., Постановление № 169 на МС от 20.05.2024 г., от Постановление № 273 на МС от 5.08.2024 г. и Постановление № 274 на МС от 7.08.2024 г., с които са осигурени необходимите средства за достигане размера на възнагражденията за 2024 г., определени по реда на чл. 92, ал. 1 и ал. 3 ЗВО, както и е определен размера на минималната основна работна заплата за найниската академична длъжност в държавните висши училища – „асистент“, като в същите е предвидено, че влизат в сила съответно от 1 януари 2024 г. и от 1 април 2024 г. В изпълнение на процесните постановления са приети и процесните длъжностни щатни разписания на В.С.У.Л.К.” от 2.08.2024 г., в сила от 1.01.2024 г., и от 6.11.2024 г., в сила от 1.04.2024 г., с които е увеличена ОМЗ за длъжността „•••” с код по НКПД •••, Катедра „•••” в размер на 2290,00 лв., считано от 1.01.2024 г. и в размер на 2710,00 лв., считано от 1.04.2024 г. Необосновано ищецът не е бил включен в списъка на академичния състав на В.С.У.Л.К.”, доколкото същият е заемал академичната длъжност „•••“ до 25.07.2024 г., от която дата е прекратено трудовото му правоотношение за посочената длъжност. Обстоятелството, че към дата на приемане на длъжностните щатни разписания, трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, е правно ирелевантно, доколкото посочените постановления имат обратно действие, а ОМЗ е увеличена със задни дати, като както към 1.01.2024 г., така и към 1.04.2024 г. ищецът е заемал длъжността „•••“ *“ към В.С.У.Л.К.”. Във връзка със спорния по делото въпрос дали увеличението на ОМЗ се прилага и за лицата, заемащи академична длъжност (в случая „•••“ *“), които към датата на приемане на постановленията респ. новите длъжностни щатни разписания, са с прекратени трудови правоотношения, т. е. към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения, следва да се посочи, че по сходен въпрос е налице произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирано в решение № 164/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 902/2011 година, по описа на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че при подобни законови изменения работодателят не разполага с правна възможност да изтъкне договорено условие, свързано с обективен критерий, при безспорно установени по делото факти, съответният пенсиониран работник/служител да бъде изключен от кръга на лица с право на обезщетение в увеличен размер към минал момент. Подобно произнасяне е налице и в решение за развитие на правото № 82 от 11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 931 по описа за 2024 г., на ВКС, ІІІ г. о., касаещо необходимостта от добросъвестност на работодателя и нуждата от информираност на работника по въпросите за промени в КТД, благоприятни за него, в което също е прието, че независимо от прекратяване на правоотношението, доколкото същото е съществувало към датата, в която влизат в сила увеличените размери на възнагражденията, то същите се прилагат и за лицата с прекратени правоотношения към датата на изменение на КТД. Настоящият съдебен състав счита, че увеличението на ОМЗ следва да се прилага за всички лица, заемащи академична длъжност във ВУ, които към 1.01.2024 г., съответно 1.04.2024 г., са полагали труд по трудово правоотношение и за които длъжности е определен увеличен размер на възнаграждението, като аргументите за това са следните: По силата на процесните длъжностни щатни разписания, уреждащи основните работни заплати във ВСУ и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет със задна дата, се определят по-високи минимални основни работни заплати за академичните длъжности, и поспециално за длъжността „•••“ в катедра „•••” във В.С.У.Л.К.”, т. е. се преуреждат отношенията относно работните заплати със задна дата, касателно всички заемащи посочената длъжност, които към 1.01.2024 г., съответно 1.04.2024 г., са полагали труд по трудово правоотношение на съответната длъжност. Процесните длъжностни щатни разписания са приети в изпълнение на постановления на Министерски съвет – Постановление № 168 на МС от 16.05.2024 г., Постановление № 169 на МС от 20.05.2024 г., от Постановление № 273 на МС от 5.08.2024 г. и Постановление № 274 на МС от 7.08.2024 г. Следва да се посочи, че Постановление № 168 на МС от 16.05.2024 г. и Постановление № 274 на МС от 7.08.2024 г., са приети на основание чл. 92, ал. 1 ЗВО (отм.), респ. чл. 92, ал. 3 ЗВО (предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 25 от 2024 г.), съгласно които минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя с акт на Министерския съвет, респ. минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя ежегодно с акт на Министерския съвет в размер не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт. Съгласно чл. 6 ЗНА Министерският съвет издава постановления: 1) когато издава правилници, наредби или инструкции и 2) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Съобразно изложеното, посочените постановления имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, поради което същите представляват подзаконови нормативни актове. Посочените постановления се приемат на основание изрична законова делегация и уреждат съобразно закона, неуредени от него обществени отношения, които попадат в областта на изпълнителна и разпоредителна дейност на Министерския съвет. Подобно на разпоредбата на чл. 244, ал. 1 КТ, съгласно която Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година, целта на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗВО (отм.), респ. чл. 92, ал. 3 ЗВО, е да гарантира основното конституционното право на труд, прогласено с чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, съгласно която работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон, и по-специално конституционно гарантирания минимум на трудово възнаграждение. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Ретроактивното действие е правен институт, с който нормотворецът придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие се преуреждат вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Посочените ПМС са подзаконови нормативни актове, на които е придадено обратно действие с изрична разпоредба (арг. от чл. 14, ал. 1 ЗНА), което в действителност посоченото не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на конкретния трудов договор. Доколкото обаче, както постановленията, така и приетите въз основа на тях от АС на ответника длъжностни щатни разписания, влизат в сила със задна дата, следва да се приеме, че те следват една обща, единна нормативна цел - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към 01.01.2024 г., съответно към 01.04.2024 г. в сферата на висшето образование, като ги изменят в по-благоприятна за съответните служители посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. Посредством процесните постановления МС, упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища от 01.01.2024 г., респ. от 01.04.2024 г., като това е т. нар. същинско обратно действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г.), с което обратно действие на нормативния акт се преуреждат осъществили се юридически факти преди влизането му в сила. Не може да бъде сподЕ. тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че „обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения“. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.). В тази насока е и решение за развитие на правото № 82 от 11.02.2025 г., постановено от ВКС, III г. о., по гр. д. № 931/2024 г., цитирано по-горе. Възприемането на обратното становище е несъвместимо с принципа на равенство на гражданите и би поставило в неравнопоставено положение, лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на изменението, но които са полагали труд по действащо правоотношение в период, по отношение на който със задна дата е увеличен размерът на минималното трудово възнаграждение, с тези, чиито правоотношения са действащи към датата на изменението, което е несъвместимо с принципа на равенство, закрепен в чл. 6 КРБ, имаща непосредственото действие. Горното е обективирано в юриспруденцията на Конституционният съд: Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021 г., Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 г., Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г., Решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009 г., Решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004 г. и мн. други. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти, полагали труд на съответната академична длъжност в периода от 1.01.2024 г. до 2.08.2024 г. респ. 6.11.2024 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди посочените дати или са съществували и след тези дати. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, на идентични длъжности, при един и същ работодател, поради което не следва да съществува законово основание за тяхното нееднакво третиране. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение не засяга правното положение на ищеца към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на процесните постановления и приетите въз основа на тях длъжностни щатни разписания, са преуредени вече съществували между страните индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че считано от 1.01.2024 г., респ. от 1.04.2024 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът в минал момент. В противен случай той би бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите служители, с които са полагали труд в един и същ период, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към датата на изменението. Не на последно място, противното разбиране би довело до положение, в което на ищеца да се дължи минимална месечна работна заплата за длъжността „•••“ в размер по-нисък от опредЕ.та с постановленията на МС минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища – „асистент“. Ето защо и на ищеца се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задни дати, считано от 1.01.2024 г., респ. от 1.04.2024 г. Обстоятелството, че към месец август 2024 г., респ. ноември 2024 г., е било прекратено процесното трудово правоотношение и по тази причина не може да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не представлява пречка ищецът да получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Обратното, стеснително тълкуване би било несправедливо, като водещо до недопустимо неравно третиране на работниците/служителите, полагали действителен труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 1.01.2024 г., но чиито трудови правоотношения са прекратени към съответната дата, както и до нарушение на установения нормативно минимум и заплащане на ОМЗ в размер по-нисък от този за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища – „асистент“. Трудовите права са неразривно обвързани с динамичните промени в социално-икономическата сфера, които в определени случаи обективно препятстват реализирането на правото на труд, но и с промените в законодателството (в широк смисъл), чието тълкуване не следва да засяга неоправдано легитимните правни очаквания на засегнатите от нормативните промени лица. Във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудовоправна норма и неравно третиране на работниците и служителите в областта на трудовите им права. Както се посочи по-горе, според настоящия съдебен състав, обратното (стеснително) тълкуване, би било в противоречие с целта и смисъла на предприетите изменения, както и с благодарствения характер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, и би създало необоснована разлика в третирането на лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища. Възприетото от настоящия състав тълкуване е в съответствие с един от основните принципи в правото – на равенство и недискриминация (чл. 6 от Конституцията на РБ, чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, вр. с чл. 1 от Протокол 1), който изисква от държавата равно отнасяне към еднакви, или сходни случаи, респ. допуска неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях – като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество. Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор препятства изплащането на увеличения размер на работната заплата е неоснователен. В случая не се касае за възстановяване на трудовоправна връзка, а за заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор до прекратяването му на 25.07.2024 г. При увеличение на размера на работната заплата със задна дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения, на база на трудовото възнаграждение в увеличения размер, и да разпореди заплащането на разликата между вече начисленото и изплатено трудово възнаграждение и дължимото такова. От заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода 01.01.2024 г. до 01.04.2024 г. ищецът би получил при опредЕ.та с длъжностно щатно разписание, съгласно решение на АС от 02.08.2024 г., ОМЗ в размер на 2290,00 лв., БТВ в размер на 16 280,16 лв. Съгласно предоставени фишове реално заплатеното брутно трудово възнаграждение за същия период е в размер на 15003,00 лв. Следователно разликата между за периода от 01.01.2024 г. до 01.04.2024 г. е в размер на 1277,16 лв. При основна месечна заплата в размер на 2710,00 лв., съгласно решение на АС от 06.11.2024 г., считано от 01.04.2024 г., ищецът би получил БТВ за периода от 01.04.2024 г. до 25.07.2024 г. в размер на 19371,29 лв., като при заплатено БТВ за същия период в размер на 15770,32 лв., се получава разлика за доплащане в размер на 3600,97 лв. Съгласно заключението на ССчЕ, общо за периода 01.01.2024 г. до 25.07.2024 г. разликата в дължимото БТВ и заплатеното е в размер на 4878,13 лв., независимо от двата възможни начина за изчисление на тази разлика, представени от вещото лице. С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 К Т за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2024 г., увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 4878,13 лв., равняваща се на 2494,15 евро, като основателен следва да бъде уважен изцяло. По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ: По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на следващото се брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, в това число и че спрямо ищеца са се прилагали ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 05.08.2024 г. на Министерски съвет към посочения момент и че въз основа на посочените постановления брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, респективно – обезщетението, определено въз основа на него, е в по-висок размер от платения. В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на претендираните от ищеца суми, респективно – положителния факт на погасяване на дълга. Не е спорно между страните, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Свидетелство за това е и фактът, че със Заповед № РД-00567/19.07.2024 г., с която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, възникнало с Трудов договор № 22/31.01.2000 г., за заемната от него длъжност „•••“ *“, Строителен факултет, В.С.У.Л.К.“, считано от 25.07.2024 г., е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на БТВ за 6 месеца. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ регламентира начина или т.н. „база” за определяне на обезщетенията по чл. 213 – чл. 226 КТ. Брутното трудово възнаграждение за определяне на посочените обезщетения е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 от кодекса се включват: основната работна заплата за отработеното време; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор, или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. От заключението на ССчЕ се установява, че последния пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО с ищеца, от което да се изчисли обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е брутното трудовото възнаграждение за месец май 2024 г., което е в размер на 4986,00 лв., формирано по пера, както следва: 2000,00 лв. - основна месечна заплата; 936 лв. - ДВТСПО – 46,8 %; 250,00 лв. - научна степен; 1200,00 лв. - допълнително възнаграждение Заместник ректор; 600,00 лв. - допълнително възнаграждение Ръководител катедра. Общо – 4986,00 лв. БТВ за 19 отработени дни за месец май 2024 г – последен пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО на ищеца. Базата на БТВ, от което да се изчисли обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е трудовото възнаграждение за месец май 2024 г. с включени елементи с постоянен характер, което е в размер на 4986 лв. БТВ, и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за 6 месеца би било в размер на 29916,00 лв. при действащото щатно разписание преди издаването на двете ПМС 169/20.05.2024 г. и ПМС 273/05.08.2024 г. Съгласно предоставен на експертизата фиш за начислена заплата за месец юли 2024 г., начисленото брутно възнаграждение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 25596,00 лв., което е 4320,00 лв. по-малко от дължимото без промяна на възнагражденията. Последният пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО с ищеца, от което да се изчисли обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е брутното трудовото възнаграждение за месец май 2024 г., което при ОМЗ 2710,00 лв., съгласно промените в длъжностното щатно разписание, би било в размер на 6028,28 лв., формирано по пера, както следва: 2710,00 лв. - основна месечна заплата; 1268,28 лв. - ДВТСПО – 46,8 %; 250,00 лв. - научна степен; 1200,00 лв. - допълнително възнаграждение Заместник ректор; 600,00 лв. - допълнително възнаграждение Ръководител катедра. Общо – 6028,28 лв. БТВ за 19 отработени дни за месец май 2024 г – последен пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО на ищеца. Базата на БТВ, от което да се изчисли обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е трудовото възнаграждение за месец май 2024 г. с включени елементи с постоянен характер, което е в размер на 6028,28 лв. БТВ, и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за 6 месеца би било в размер на 36169,68 лв. при действащото щатно разписание. Съгласно предоставен на експертизата фиш за начислена заплата за месец юли 2024 г., начисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 25596,00 лв., като при дължимо обезщетение 36169,68 лв., прави разлика за доплащане 10573,68 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 10573,68 лв., равняваща на 5406,24 евро, като основателен следва да бъде уважен изцяло. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е изменил освен размера и основанието на иска, доколкото от ССчЕ се установява, че и без прилагане на увеличения размер на ОМЗ, работодателят е заплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер по-малък от дължимия. Трайна е практиката на ВКС, че при иск за парично вземане ищецът следва да изложи обстоятелствата, на които основава същото, съответно да посочи размера на паричната сума в петитума на исковата молба, когато иска присъждането й. Искът за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се основава на съществуването, действието и изпълнението на трудовия договор от страна на работника или служителя, както и на неговото прекратяване, към който момент същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на отрицателното твърдение на ищеца, че работодателят не е изпълнил своето насрещно парично задължение. Това отрицателно твърдение може да бъде за пълно неизпълнение или за частично неизпълнение. Във втория случай, петитумът на исковата молба, за да е в логическо съответствие с изложените обстоятелства, съдържа посочване на неизплатената част, но в обстоятелствената си част искът не е основан на признанието за частично изпълнение. То не е обстоятелствено твърдение на ищеца, от което произтича заявеното право. Ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основава иска и от които произтича заявеното право. Тях съдът изисква от него по реда на чл. 129 ГПК, както и да отстрани противоречия в съдържателната част на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, ако има такива. Твърдения каква част от спорното вземане е удовлетворена към момента на следващата се от закона изискуемост, съдът не може да изисква от ищеца по този ред, съответно няма основания да се счита, че промяната на твърденията в тази връзка представлява недопустимо изменение на иска. Прието от кредитора частично плащане, съответно изявлението на длъжника какво погасява, ако плащането не достига, за да погаси вземането изцяло, произвежда ефект съгласно посоченото в материалния закон. Ако ищецът твърди да е имало частично плащане, исковата молба не е нередовна, дори с петитума да се иска целия размер на паричен дълг. Не е нередовна и ако е формулиран петитум за остатък, без други пояснения относно плащането. Когато твърдението е, че обезщетение е платено, но дължимото е в по-голям размер, независимо от начина на изчисляване на този „дължим размер“, не се касае за отделни обективно съединени искове с различни основания, тъй като основанието е едно – дължимото, съобразно закона и трудовия договор, обезщетение при прекратяването му при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, в това число и че спрямо ищеца са се прилагали ПМС № 169 от 20.05.2024 г. и ПМС № 273 от 05.08.2024 г. на Министерски съвет към посочения момент и че въз основа на посочените постановления брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, респективно – обезщетението, определено въз основа на него, е в по-висок размер от платения. В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на претендираните от ищеца суми, респективно – ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му. Не е спорно по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е прекратено. Не е спорно между страните и че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е разполагал с неизползван отпуск в размер от общо 109 работни дни – 33 за 2022 г., 48 за 2023 г. и 28 за 2024 г. Свидетелство за това е и фактът, че със Заповед № РД- 00567/19.07.2024 г., с която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, възникнало с Трудов договор № 22/31.01.2000 г., за заемната от него длъжност „•••“ *“, Строителен факултет, В.С.У.Л.К.“, считано от 25.07.2024 г., е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 33 работни дни за 2022 г., 48 работни дни за 2023 г. и 28 работни дни за 2024 г. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението за неизползвания платен годишен се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, като изчисляването на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ става по реда на чл. 177 КТ, според който за базов месец се взема предходния календарен месец, през който ищецът е отработил най-малко 10 работни дни, като такъв се явява месец юни 2024 г, в който ищецът има отработени 15 дни, видно от заключението на ССчЕ. Според експертизата БТВ за месец юни 2024 г., съгласно увеличеното възнаграждение е в размер на 3981,61 лв., по пера, както следва: 2032,50 лв. - основна месечна заплата за 15 дни; 951,21 лв. - ДВТСПО – 46,8 %; 187,50 лв. - научна степен; 300,00 лв. - допълнително възнаграждение Заместник ректор; 510,00 лв. - допълнително възнаграждение Ръководител катедра. Общо – 3981,21 лв. БТВ за 15 отработени дни за месец юни 2024 г. – отработен месец преди прекратяване на ТПО на ищеца, в който същият има най-малко 10 отработени дни. Полученото средно дневно възнаграждение 265,41 лв. за 109 дни неизползван платен отпуск, формира дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 28929,69 лв. Съгласно предоставени на експертизата фиш за работна заплата за месец юли 2024 г. и месец септември 2024 г., на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 23249,70 лв., което формира разлика за доплащане в размер на 5679,99 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на ТПО. С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 5679,99 лв., равняваща се на 2904,13 евро, като основателен следва да бъде уважен изцяло. По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, включително тези по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Съобразно цитираните разпоредби, денят за изпълнение на задълженията е определен и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което без правно значение е депозираната от ищеца при ответника покана за плащане и доводите на страните с оглед същата. Същевременно и доколкото основанието за заплащането на увеличен размер, както на трудовите възнаграждения, така и на обезщетенията, в случая са настъпили в по-късен момент – моментът на приемане на новите длъжностни щатни разписания, съответно на 02.08.2024 г. и на 06.11.2024 г., като съгласно заповеди на ректора отговорните лица следвало да предприемат действия по изпълнението им до 30.08.2024 г., съответно до 30.11.2024 г., то ответникът е изпаднал в забава съответно от 31.08.2024 г. за увеличения размер на трудовите възнаграждения, съобразно длъжностното щатно разписание от 02.08.2024 г. и съответно от 01.12.2024 г. за увеличения размер на трудовите възнаграждения, съобразно длъжностното щатно разписание от 06.11.2024 г., както и за процесните обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Ищецът не е увеличил размерите на предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като претендира: сумата от 75,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за неплатено трудово възнаграждение в размер 4606,81 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; сумата от 102,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от 6251,34 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г.; сумата от 84,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ от 5110,62 лв. за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г. Определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в плащането на разликата в трудовите възнаграждения, дължими за периода 01.01.2024 г. до 25.07.2024 г. при ОМЗ 2000,00 лв. и при опредЕ. ОМЗ, съобразно длъжностно щатно разписание от 02.08.2024 г., която разлика възлиза на 2782,89 лв., за претендирания от ищеца период на забава от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г., е за сумата от 94,83 лв., а върху разликата в трудовите възнаграждения, дължими за периода 01.04.2024 г. до 25.07.2024 г. при ОМЗ 2290,00 лв. и при опредЕ. ОМЗ, съобразно длъжностно щатно разписание от 06.11.2024 г., която разлика възлиза на 2095,24 лв., за период на забава от 01.12.2024 г. до 14.01.2025 г., е за сумата от 35,70 лв. Дори изчислена само за периода 01.12.2024 г. – 14.01.2025 г., мораторната лихва върху главницата от 4606,81 лв., възлиза на 78,49 лв. Доколкото ищецът претендира по-малка сума - 75,89 лв., и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 75,89 лв., равняваща се на 38,80 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 17.10.2024 г. до 14.01.2025 г., следва да бъде уважен изцяло. Определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху главница за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер от 6251,34 лв. за периода от 01.12.2024 г. до 14.01.2025 г., възлиза на 106,51 лв. Доколкото ищецът претендира по-малка сума – 102,98 лв., и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,98 лв., равняваща се на 52,65 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2024 г. до 14.01.2025 г., следва да бъде уважен изцяло, като бъде отхвърлен за периода 17.10.2024 г. – 30.11.2024 г. Определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху главница за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер от 5110,62 лв. за периода от 01.12.2024 г. до 14.01.2025 г., възлиза на 87,07 лв. Доколкото ищецът претендира по-малка сума – 84,18 лв., и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84,18 лв., равняваща се на 43,04 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2024 г. до 14.01.2025 г., следва да бъде уважен изцяло, като бъде отхвърлен за периода 17.10.2024 г. – 30.11.2024 г. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените в производството разноски. Същият претендира и такива в размер на 2500 лв., равняваща се на 1278,23 евро, уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса по уважените искове в общ размер на 995,28 лв. и депозит за вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 300 лв., или общо сума в размер на 1295,28 лв., равняваща се на 662,27 евро, представляваща разноски по делото. Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното: Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“ законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, договореният размер за представителство от 2500 лв. не се явява явно/съществено прекомерен, доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар. Свидетелство за това е уговореният и заплатен от ответника размер на адвокатското възнаграждение от 2760 лв. за защита по същото дело, като следва да се посочи, че съобразно чл. 78, ал. 5, изр. 3 ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски в производството за възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на действителната сложност на делото. Така мотивиран, съдът