Решение № 43 от 4.2.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 346/21.06.2024 г. по гр. д. № 1436/2023 г. на Районен съд – Казанлък, IV граждански състав, частично е уважен предявеният от С. С. Ш., ЕГН ••••••••••, срещу „М.М.Т.“ ЕООД, ЕИК •••, осъдителен иск с правно основание чл. 215 КТ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4424, 63 евро, с левова равностойност 8653, 82 лева – неизплатени командировъчни за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. Искът по чл. 215 КТ и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата от 4424, 63 евро до общо предявения според първоинстанционния съд размер от 6483, 40 евро/. За да постанови решението, съдът е приел, че през процесния период между работодателя и ищеца е било налице валидно трудово правоотношение. Последният е бил командирован за изпълнение на трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил /международни превози/ през периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в държави членки на ЕС и е предал отчетите си за командировките. Съобразно приложение № 3 от НСКСЧ /изм. с ДВ, бр. 97 от 2021 г., в сила от 19.11.2021 г./, шофьори и стюардеси при автомобилни превози получават командировъчни пари на ден в размери на 50 евро при единична езда и 45 евро при двойна езда, като в случая не е спорно, че ищецът е извършвал курсовете при единична езда. Видно от заключението на ССчЕ през процесния период, отработени от ищеца във връзка с командировките са общо 280 дни, а дължимите командировъчни - 14 000 евро /с левова равностойност 27 381.62 лв./, от които ответникът е изплатил на ищеца 9575.37 евро /18 727.79 лв./. Следователно неплатените командировъчни пари са в размер на 4 424.63 евро /с левова равностойност 8 653.82 лв./. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е навел доводи и възражения за осъществена по трудовото правоотношение процедурата по чл. 210 КТ за реализиране на ограничена имуществена отговорност по отношение на ищеца, така и за направен преразход на гориво, за увредени гуми, за курс АДВ /квалификация/, за вида и размера на неприетите от него на разходи във връзка с предоставените му от ищеца отчети за командировките през процесния период като не е представил писмени доказателства за това. Ето защо искът по чл. 215 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4424, 63 евро, съобразно изготвената по делото ССчЕ, а за горницата над тази сума – да бъде отхвърлен. Същевременно по делото се установява, че дължимото от работодателя трудово възнаграждение е било заплатено на ищеца преди подаване на исковата молба, поради което искът по чл. 128, т. 2 КТ се явява неоснователен и недоказан. Ответникът „М.М.Т.“ ЕООД е обжалвал решението в частта, в която съдът е уважил предявения срещу дружеството иск с правно основание чл. 215 КТ. Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба становище, съгласно което по време командировките ищецът е използвал за лични нужди предоставените му фирмени карти за заплащане на гориво и други разходи, свързани с дейността на дружеството. За изразходваните суми същият системно не е педставял отчети, а в тези, които все пак е представил, изразходените средства били над допустимите, поради което не били признати от дружеството. Твърди, че ищецът е изразходил средства за гориво над допустимите по разходна норма на управлявания от него автомобил, за което не е изтъкнал основателна причина. Неправомерно използваните средства не са били възстановени от ищеца, поради което ответникът е прихванал извънсъдебно това свое вземане с дължимите суми за командировъчни. Твърди, че представената по делото съдебно-счетоводна експертиза е необоснована и непълна, поради което неправилно същата е кредитирана от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, ответникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото. Въззиваемият С. Ш. е подал в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. В отговора се съдържа искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Първоинстанционното решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част, поради което в тази част същото е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Районен съд – Казанлък е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. А според нормата на чл. 215, ал. 1 КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115/03.06.2004 г. е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 01.07.2004 г./. Предвид изложеното, основателността на така предявения иск е обусловена от установяване по делото на следните обстоятелства: 1/ служителят да е полагал труд по трудово правоотношение с ответника- работодател; 2/ в изпълнение на трудовата функция и по предвидения за това ред е бил командирован за изпълнение на трудови задължения в друго населено място; 3/ командированият работник фактически да е извършвал възложената работа в друго населено място. По реда на чл. 154, ал. 1 ГПК посочените по-горе правнорелевантни факти подлежат на доказване от ищеца. При тяхното доказване, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил паричното задължение. Настоящият съдебен състав споделя фактическите изводи на районния съд, поради което по отношение на тях на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. По делото няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът С. Ш. се е намирал в трудово правоотношение с ответника „М.М.Т.“ ЕООД, като е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“. Не е спорно и правнорелевантното обстоятелство, че в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. ищецът е бил командирован от работодателя извън страната и фактически е извършил възложените му превози на товари до различни държави членки на ЕС. По делото е обявено за безспорен и фактът, че след завръщане в страната служителят е представял пред работодателя отчети за извършената работа. Със заповед № 15/27.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 28.02.2023 г. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира за установено по делото, че през процесния период в полза на ищеца е възникнало вземане за командировъчни пари спрямо ответника. Съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК и предвид доводите, изложени във въззивната жалба и отговора, правният спор пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху въпроса дали неотчетения от служителя разход на гориво следва да бъде съобразен при определяне размера на сумите, представялващи дължими командировъчни пари, респ. дали вземанията за командировъчни са погасени изцяло от ответното дружество. Съгласно чл. 31, ал. 1, вр. Приложение № 3 НСКСЧ, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки - 50 евро на ден за шофьори при единична езда и 45 евро при двойна езда, вкл. и квартирни пари. Термините "единична" и "двойна езда" определят обстоятелството дали сухопътното превозно средство се управлява без смяна от един или със смяна между няколко водача. В случая не е спорно между страните, че ищецът е извършвал пътувания в рамките на ЕС при „единична езда“ по смисъла на посочената разпоредба, за което същият е следвало да получи 50 евро на ден – командировъчни пари. От приетото по делото неоспорено от страните заключение на ССчЕ, което настоящият състав кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че през периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. С. С. Ш. е бил в командировка общо 280 дни. Дължимата на ищеца сума за командировъчни, съобразно Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, за „шофьори при автомобилни превози при единична езда“ възлиза на 50 евро на ден или общо 14000 евро /27381, 62 лева/ за 280 дни. От същата сума платените командировъчни пари възлизат на 9575, 37 евро/18727, 79 лева, а неплатените – на 4424, 63 евро/8653, 82 лева. В заключението се посочва, че съгласно собствените финансови отчети на „М.М.Т.“ ЕООД по отделни курсове за процесния период на ищеца са начислени разходи, които дружеството намира за необосновано извършени, поради което същите са приспаднати от дължимите му средства за командировъчни пари. Общата стойност на разходите, начислени за сметка на работника съгласно финансови авансови отчети на „М.М.Т.“ ЕООД се равнява на 4929, 88 евро, разпределени по отделни видове, както следва: 1/ 4287, 18 евро - гориво – преразход; 2/ 288 евро – гуми-увредени; 3/ 277, 70 евро – отчети по аванси; 4/ 77 евро – курс АДВ /квалификация/. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице фактически изводи, тъй като заключението е пълно, ясно и обосновано. Експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало подробно представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи. Следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство процесуалният представител на ответника не е оспорил експертизата, като едва във въззивната жалба последният навежда довод за необоснованост на съдържащите се в нея фактически изводи и е поискал изготвяне на допълнителна експертиза, което несвоевременно искане е оставено без уважение с постановеното от настоящия съдебен състав определение по чл. 267 ГПК. Неоснователно е твърдението на ответното дружество, че в съответствие с разпоредбите на 36 и чл. 40 НСКСЧ същото е удържало от размера на командировъчните неотчетените суми за заплащане на гориво, както и че е заплатило пълния размер на дължимите на служителя командировъчни, съобразно направените удръжки. Съгласно разпоредбата на чл. 39 НСКСЧ, командированото лице следва да представи отчет за изразходваната валута. Съгласно чл. 40 НСКСЧ командировани лица, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката, възстановяват неправомерно изразходваните средства. А според правилото на чл. 36 НСКСЧ, предоставянето на валутни средства за командировка или специализация в чужбина се извършва, ако командированото лице не дължи валута от предишни командировки или специализации. Паричните суми по предоставената на ищеца фирмена карта за заплащане на гориво и други служебни разходи, не представляват авансово заплатени на ищеца командировъчни пари, респ. средства за командировка, по смисъла на НСКСЧ и посочените по-горе разпоредби от нея, а служебни средства за разходи, свързани с обезпечаване на пътуването и по-конкретно - за зареждане на гориво. Ето защо невключването им в отчета по чл. 39 НСКСЧ не създава възможност за работодателя да ги приспадне от дължимите на служителя командировъчни на основание чл. 36 НСКСЧ, респ. да иска тяхното възстановяване на основание чл. 40 НСКСЧ. Твърденият от ответника преразход на гориво представлява имуществена вреда за работодателя, която следва да бъде установена по реда, предвиден в чл. 203 и сл. КТ, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на работника или служителя. Пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - арг. чл. 211 от КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а ограничената по реда на чл. 210 и сл. от КТ- при спазване на предходна процедура по издаване от работодателя на заповед. В тези случаи предварително удържане на сумата, установена като липса на парични средства, е невъзможно. По настоящото дело обаче ответникът не е направил конкретни възражения, а и не е представил никакви доказателства за надлежното ангажиране на имуществената отговорност на служителя - ищец. Същият не е релевирал своевременно възражение за прихващане на твърдяното от него вземане, произтичащо от причинените му имуществени вреди, с вземането на ищеца за командировъчни. Действително във въззивната жалба се съдържат твърдения, че управителят на дружеството – работодател е разпореждал неотчетените неправомерно изразходени суми за изразходено гориво да бъдат удържани от дължимите на ищеца суми за командировъчни. А в подадена по настоящото дело от въззивника молба от 21.11.2024 г. се посочва, че в случая са били извършени извънсъдебни прихващания, които не са оспорени от ищеца. Но така наведеното правопогасяващо възражение за извършена компенсация на парични вземания се явява преклудирано, доколкото не е направено в срока по чл. 131 ГПК, а едва пред въззивната инстанция. Ето защо същото не е било предмет на настоящото съдебно производство и по отношение въззивната инстанция не дължи произнасяне. Предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав достига до крайния извод, че през процесния период твърдените командировки са реално осъществени за ищеца, а видно от ССчЕ и представените по делото писмени доказателства, сумата от 4424, 63 евро, представляваща част от общо дължимите му командировъчни пари в размер на 14000 евро, не е заплатена от дружеството-работодател. Ето защо така предявеният иск с правна квалификация чл. 215 КТ се явява доказан по своето основание и правилно е уважен от районния съд до размера от 4424, 63 евро, посочен в ССчЕ. Тъй като крайният правен извод на настоящата въззивна инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемия ищец сторените по въззивното дело разноски в размер на общо 1000 лева - адвокатско възнаграждение, съобразно представения от него договор за правна защита и съдействие от 11.07.2024 г. Така мотивиран, съдът