Решение № 40 от 20.3.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 373/2025 г.

Производството е по реда на чл.268 и сл.ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Б. И. С. от гр.••••••, подадена от процесуалния й представител адв.И. С. от САК, против Решение №50/17.09.2025г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. №66/2025г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б. С., против Община Тополовград иск с правно основание чл.357, ал.1, вр.чл.358, ал.1, т.2, предл.1, вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед №11/07.01.2025г. на Кмета на Община Тополовград, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, ищцата е осъдена да заплати на Община Тополовград сумата 800 лева за адвокатско възнаграждение и по сметка на ТРС, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 80 лева, представляваща държавна такса. Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивницата твърди, че съдът не е извършил подробен анализ на всички възражения, посочени в исковата молба и счита, че е изцяло немотивиран анализът и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е законосъобразна и мотивирана. Изтъква, че в заповедта не е посочено нито кога е извършено всяко от нарушенията, нито място на извършване на нарушенията, за които е наложено наказанието, поради което заповедта не отговаря на изискванията за мотиви по чл.195, ал.1 от КТ, а датата на нарушението задължително следва да се посочи от работодателя в заповедта, тъй като това е свързано с преценката за спазване на сроковете по чл.194 КТ. Посочва, че в заповедта единствено по т.II.4 е посочено, че през месеците юни, юли и август на 2022г. и 2023г. са начислявани доплащания за класен ръководител, но за това нарушение е изтекъл срока по чл.194 КТ към момента на заповедта - 08.01.2025г., а отразяването в заповедта на стр.4, че „са ценени факти и обстоятелства, констатирани от проверката в периода от м.декември 2023г. до 08.01.2024г.“ е единствено да създаде привидност за спазване на чл.195 КТ, като в заповедта и цитираният доклад на назначената от кмета комисия, са установени нарушения за периода 2021г.-2024г., но за всяко едно от тях липсва посочена дата на извършване. Наред с това въззивницата сочи, че в процесната заповед не е посочено коя от хипотезите на чл. 187, ал. 1 от КТ е осъществена и в частност кое от нарушенията на трудовата дисциплина, подробно изброени в разпоредбата е извършено от ищцата. Счита, че в процесната заповед е допуснато нарушение и на чл. 189, ал.1 от КТ, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата. Изложени са аргументи в тази насока и е цитирана съдебна практика. По тези съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение на ТРС и за постановяване на ново, с което съдът да признае за незаконосъобразно наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № 11/07.01.2025г. на кмета на Община Тополовград и отмени същото наказание като незаконосъобразно, с присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна Община Тополовград, представлявана от кмета на общината, чрез процесуалния представител адв. Ж. К. от АК-Ямбол, е подала писмен отговор, в който е изразено подробно становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Въззиваемата страна настоява за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските във въззивното производство. В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата адв.С., който депозира и подробна писмена защита. Въззиваемата община, чрез адв.К., моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, съдът установи следното: От фактическа страна е установено, че Тополовградският районен съд е сезиран с исковата молба на Б. И. С. от гр.••••••, с която против Община Тополовград е предявен иск по чл.357, ал.1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 11/07.01.2025г. на кмета на Община Тополовград, с която на основание чл. 188, ал.1, т.2, във вр. с чл. 192,ал.1, чл.193, ал.1 и чл.189, ал.1 КТ на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“. Оплакването на ищцата в исковата молба е за извършено от ответника нарушение на чл.195, ал.1 КТ относно изискването за мотивиране на заповедта, като твърденията са, че в оспорената заповед не е посочено мястото на извършване на което и да е нарушение, не е посочена и датата на конкретното нарушение или период, в който работодателят твърди да е извършено това нарушение, за да се прецени дали е изтекъл срока по чл.194 КТ. Посочила е, че в заповедта не е описано също коя от хипотезите на чл.187, ал.1 КТ е осъществена и кое от нарушенията на трудовата дисциплина е извършено, както и че е нарушена разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Ответникът Община Тополовград е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск с доводи, че заповедта за дисциплинарното наказание на ищцата е мотивирана, законосъобразна и обоснована. По делото липсва спор и е установено, че на основание трудов договор от 22.11.2002г., сключен между ищцата и Община Тополовград, представлявана от кмета на общината, Б. И. С. е заела длъжността директор на ОДЗ „Щастливо детство“, а с допълнително споразумение към трудовия договор от 31.01.2024г. ищцата и Община Тополовград са постигнали съгласие Б.И. да изпълнява длъжността Директор на детска градина „Щастливо детство“ гр.Тополовград с място на работа детска градина „Щастливо детство“ гр.Тополовград. С обжалваната Заповед № 11/07.01.2025г. на кмета на Община Тополовград, издадена на основание чл. 188, ал.1, т.2, във вр. с чл. 192, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.189, ал.1 КТ, на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина относно финансовата и административна дейност на детската градина, които нарушения са констатирани с Доклад за констатации от извършена проверка на комисия, назначена със Заповед №300/22.04.2024г. и Заповед №574/29.07.2024г. на кмета на Община Тополовград, а именно: че не се спазват изискванията на нормативните актове, касаещи администрирането на дейността на детската градина, като заповедите за организацията и дейността в детската градина системно не са оформени по надлежния ред и с тях не е запознат целия персонал, с което е нарушен е чл.14 от ЗФУКПС, който изисква директорът на детската градина да установи и прилага такава информационна и комуникационна система, която да осигурява ефективна комуникация, протичаща по хоризонтала и вертикала до всички йерархични нива на организацията и да свежда до знанието на всички служители с ясни и точни указания и разпореждания по отношение на ролята и отговорностите им; че заседанията на педагогическия съвет се провеждат формално, без на тях да се обсъждат проблемите на детската градина; че общественият съвет, който е задължителен орган е създаден формално и от страна на директора не са предприети действия съветът да започне да изпълнява функциите си по ЗПУО; че не са спазени разпоредбите на ЗФУКПС, свързани с прилагането на контролни дейности и поспециално предварителния контрол за законосъобразност, който касае сключването на трудовите договори с персонала и договора за предоставяне на услуги по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, и липсва съгласуване с главен счетоводител или юрист и не е организирано счетоводното отчитане на доставките по тези схеми, които са безвъзмездни доставки и следва да бъдат заведени в счетоводството по т.нар. задбалансови сметки, с което са нарушени разпоредбите на ЗСч и чл.15, т.5 и т.6 от ЗФУКПС; че не се спазват разпоредбите на КТ, КТД и Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, която наредба е издадена от Министъра на МОН, като не се начисляват полагащите се 3% СБКО на непедагогическия персонал; че не са спазени разпоредбите на Наредба № 4/20.04.2017г. на МОН, като са начислявани доплащания за класен ръководител през месеците юни, юли и август 2022 г. и 2023г. в общ размер на тези средства от 1053,24 лева.; че няма утвърдена длъжност заместник директор или директор административна дейност, което би довело до ефективно управление на персонала, което е отговорност на Директора на детската градина съгласно чл.7, т.5 от ЗФУКПС.; че при определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, съгласно раздел V от Наредба № 4, картите за оценка не се оформят съгласно изискванията, като не са подписани от всички членове на Комисията по чл.27 ал.2 от Наредба № 4.; че не е спазена Наредбата за работно време и почивките, тъй като директорът в началото на всяка календарна година в срок не по-късно от 31.01. е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години, което не е сторено; че неправилно е изготвена месечна форма 76, като същата следва да се изготвя по филиали и да се подписва както от директора и завеждащ личен състав, така и от отговорните учители по филиали, за да се спазят изискванията на ЗФУКПС по отношение на отчетността, осигуряваща надеждност и проследимост по чл.14, т.6 от ЗФУКПС и системно не е извършван контрол по отношение на присъствието на персонала и отчитане на положения труд; че неправилно са изготвени заповедите за отпуск, като едно и също лице се е подписвало на „разрешил“ и „заявил“; че няма изградена система за предварителен текущ и последващ контрол, свързана с отчитането на хранителните продукти в детската градина и няма определен пряко отговорен за тази дейност; че не е спазен принципа на прозрачност и икономичност при сключване на договора за доставка на плодове; че са нарушени изискванията на ЗПФ, ЗФУКПС и ЗСч при отчитането на доставките и разходването на дизеловото гориво в детската градина в гр.Тополовград и не е ясно кой е МОЛ и кой е пряко отговорен за правилното приемане, съхранение и отпускане на горивото, няма утвърдена норма за разхода на гориво, създадена е двойна отчетност за разхода на гориво един път от домакина и втори път от огняря, не е ясно кои от създадените от тях отчетни документи отразяват действително изразходеното гориво, количествата изразходено гориво не кореспондират със счетоводните регистри и е отчетен разход за гориво за проверявания период по тетрадката на огняря, който е с 7716 литра в повече от този по исканията на домакина. Заповедта за наложеното на ищцата дисциплинарно наказание е връчена лично на Б.И. на 08.01.2025г., като няма спор и е установено, че преди връчване на заповедта ищцата е дала писмени обяснения на кмета на Община Тополовград. По делото е извършен разпит на св.Д.Д., участвала в назначената от кмета комисия за проверка дейността на детската градина, чийто директор е ищцата, която е дала показания за установените от комисията финансови нарушения в проверената детска градина. При тези установените по делото фактически обстоятелства, с обжалваното решение ТРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че всички изложени от ищцата възражения в исковата молба за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарното й наказание са несъстоятелни. Посочил е, че заповедта отговаря на императивните изисквания на чл.195 КТ, тъй като съдържа точно описание на отделните дисциплинарни нарушения, както и периода, в който нарушенията са извършени. Приел е, че наказанието е наложено преди изтичане на срока по чл.194, ал.1, пр.1 КТ, тъй като работодателят е ценил само нарушенията, извършени в периода м.01.-м.08.2024г.; приел е, че нарушенията са извършени от ищцата и при налагане на наказанието субектът на дисциплинарната власт е съобразил системността им, а в хипотезите на чл.187, ал.1 КТ работодателят не е длъжен да посочва всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав на ЯОС извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, при която констатира, че същото е валидно, но е недопустимо, поради следните съображения: Както се посочи, Тополовградският районен съд е сезиран с иск по чл.357, ал.1 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата в качеството й на директор на ДГ“Щастливо детство“ гр.Тополовград. Доколкото е установено, че ДГ“Щастливо детство“ е общинска детска градина, то съгласно приложимата разпоредба на чл.217, ал.3 от Закона за предучилищното и училищно образование, сключването и прекратяването на трудовия договор на ищцата като директор на общинска детска градина, се извършва от кмета на съответната община. От посочената разпоредба се налага извода, че се касае до трудов договор, сключен при условията на чл.61, ал. 2 от КТ, а именно с по-горестоящия спрямо работодателя орган. По силата на изричната разпоредба на чл. 61, ал.2, изр.2-ро от КТ обаче, самото трудово правоотношение се създава не с горестоящия орган /в случая кмета на Община Тополовград/, а с „предприятието, в което е съответната длъжност“ - в случая с ДГ“Щастливо детство. Следователно, работодател по смисъла на чл.357 от КТ и на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е лицето или органа, оправомощен по силата на закона да сключи или прекрати договора, или да упражнява дисциплинарната власт чрез налагане на дисциплинарно наказание, а е самата общинска детска градина, на която ищцата е назначена за директор. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС , което е задължително за съдилищата, в което е прието, че както субективното право на прекратяване на трудовия договор, така и субективното право за налагане на дисциплинарно наказание, във всички случаи принадлежи на работодателя, независимо дали трудовият договор е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 от КТ или по общия ред. Приложимостта на ТР № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС е и при трудови спорове за законността на дисциплинарните наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, тъй като спорът е трудов, поради което надлежна страна е работодателят, с когото е възникнало трудовото правоотношение. В този смисъл ВКС се е произнесъл и с Решение № 445/12 от 08.01.2013г. по гр. дело № 1060/2011 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС и решението по чл. 290 от ГПК, за осъществяването на субективно право на прекратяване на трудовия договор и на субективното право за налагане на дисциплинарно наказание, е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, което лице в случаите на трудов договор, сключен по реда на чл. 61, ал. 2 от КТ е по-горестоящия спрямо работодателя орган. Правните последици обаче от волеизявлението настъпват не за този горестоящ орган, а за самия работодател, което обстоятелство определя същия като надлежна страна-ответник по възникналия спор за законността било на уволнението, било на наложеното дисциплинарно наказание. Настоящият спор е трудов, а както е посочено и в ТР№1/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно легалната дефиниция на чл.357 КТ, трудови са споровете относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.61, ал.2 КТ. За да бъде разрешен гражданския спор със сила на пресъдено нещо, исковият процес следва да е проведен с участието на лицата, които претендират, че са носители на спорното материално право или го отричат. Определянето на тези лица се извлича от заявеното с исковата молба спорно материално право - от твърдяното правоотношение и от носителите му. Доколкото процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, служебно задължение на съда е да следи за нейното наличие и ако при проверката за това установи, че искът е предявен против ненадлежен ответник, да даде на ищеца съответни указания за отстраняване на тази нередовност. В разглеждания случай в исковата молба ищцата е изложила ясни фактически твърдения, подкрепени с писмени доказателства, от които може да се направи единствения извод, че се касае до спор относно законността на наложено й дисциплинарно наказание във връзка с изпълнението на трудов договор, сключен по реда на чл. 61, ал. 2 от КТ. Тъй като спорът е трудов по смисъла на чл. 357 от КТ, надлежен ответник по същия е работодателят, с който е възникнало трудовото правоотношение /чл. 61, ал. 2, изр. 2-ро от КТ/ и това е ДГ“Щастливо детство“, а не горестоящият орган. Ръководейки се от посочения в исковата молба ответник, неправилно районният съд е приел Община Тополовград за надлежен ответник и неправилно е постановил решението си спрямо него. Решението е постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, довело до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на ненадлежен ответник, което прави решението недопустимо. Следвало е районният съд да съобрази изложените в исковата молба факти, свързани с твърдяното правоотношение и да укаже на ищцата да предприеме мерки за конституирането на работодателя ДГ“Щастливо детство“, който е надлежният ответник. Доколкото това не е било сторено, обжалваното решение ще следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците на исковата молба - указания до ищцата за посочване на надлежен ответник, конституиране на надлежния ответник, връчване на препис от исковата молба за отговор и пр. В този смисъл е приетото по т.5 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. При този изход на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските ред настоящата инстанция, доколкото произнасянето се дължи от съда, разглеждащ спора по същество с крайния съдебен акт. Водим от изложеното, ЯОС