Решение № 1030 от 2.8.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1673/2024 г.

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на М. А. Ф., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул.••••••••• № •, чрез пълномощник - адв. М. П. П. от АК Пазарджик, с адрес гр. П., ул.••••••••••• № •••, оф. 6 против Национална здравноосигурителна каса, гр. София, ул. „Кричим“ № 1. В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „заместник директор“ на РЗОК Пазарджик като на 08.04.2024 г. й били връчени две заповеди, издадени от управителя на НЗОК С. М.. Със Заповед № РД-09-971 от 10.11.2023 г. й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, а със Заповед № ЧР-04/10.11.2023 г. било прекратено трудовото й правоотношение с ответната страна поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Това основание било посочено и в трудовата книжка на ищцата. Счита за незаконосъобразна Заповед № РД-09-971 от 10.11.2023 г., издадена от управителя на НЗOK С. М., тъй като била издадена след изтичане на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Като правно основание за налагането на дисциплинарното наказание била посочена разпоредбата на чл. 187, ал 1, т. 10 от КТ като в заповедта били описани две нарушения с дати на извършване съответно 23.12.2022 г. и 30.12.2022 г. По отношение първото посочено в заповедта нарушение, с което на ищцата се вменява, че с подписване на протокол № 13/РД-24-697-1/23.12.2022г. е нарушила чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД-16- 43/09.06.2020г., счита, че такова нарушение не е извършила, а е изпълнила вменени й трудови задължения. Работодателят изискал обяснения от ищцата само за формално изпълнение на предвидената процедура по КТ, но същите не били обсъдени от него. Излага съображения, поради които счита, че не следва да й бъде вменено посоченото нарушение: Със Заповед № 13/РД-24-697/21.12.2022 г. на директора на РЗОК Пазарджик било разпоредено извършването на проверка в „МБАЛ Здраве - Велинград“ ЕООД, със задача - проверка във връзка с постъпило заявление от представляващия ЛЗ и обхват на проверката - удостоверяване изпълнение на специалните изисквания, на които лечебното заведение следва да отговаря. В заповедта било посочено проверката да се извърши в присъствието на ищцата, а освен това и на постъпилото заявление била поставена резолюция, съгласно която в проверката следвало да участва ищцата. Поради това именно неприсъствието на ищцата по време на проверката би довело до неизпълнение на трудови задълженията поради неизпълнение на възложена работа от директора на РЗОК – Пазарджик. За резултата от извършената проверка бил съставен Протокол № 13/РД-24-697- 1/23.12.2022 г. от длъжностните лица, които били част от екипа, извършващ проверката и подписан от ищцата като свидетел. С подписването от ищцата на съставения протокол от проверката се удостоверявало присъствието й по време на извършването й и изпълнението на заповедта за проверка на директора на РЗОК - Пазарджик. Поради това не приема, че извършвайки възложена със заповед дейност е нарушила трудовите си задължения и вмененото й деяние не представлява нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на второто описано в заповедта нарушение - че на 30.12.2022 г. ищцата е сключила ДС № 144/30.12.2022 г. към индивидуален договор /ИД/№13/РД-29- 430/02.03.2020 г. при неспазване на нормативни разпоредби сочи, че по отношение на това нарушение е изтекъл срокът за налагане на наказание по чл. 194 от КТ по изложени съображения. Независимо от това счита, че действията й не съставляват нарушение на трудови задължения, като подписването на допълнителното споразумение № 144/30.12.2022 г. към договор № 13/РД-29-430/02.03.2020 г. между РЗОК - Пазарджик и „МБАЛ Здраве - Велинград“ ЕООД било извършено по време, през което директорът на РЗОК е ползвал отпуск и съобразно делегираните й със заповед права и задължения. Излага подробни доводи, поради които счита, че при подписването на процесното допълнително споразумение не е нарушила законовите изисквания, както и съображения, поради които счита, че е трябвало да се извърши корекция в броя на съществуващите легла в отделение по „Ортопедия и травматология“ в лечебното заведение „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ ЕООД, което наложило сключването на допълнителното споразумение. Твърди, че с подписаното допълнително споразумение не е нанесла вреди на НЗОК. В оспорваната заповед липсвали и мотиви досежно спазването на чл. 189 от КТ. Дори и да се приеме, че има допуснато нарушение от страна на ищцата, то същото не обосновавало налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. В заповедта работодателят се позовавал на множество документи, цитирани в нея - докладни записки и доклад, с чието съдържание ищцата не била запозната и не й били връчени заедно със самата заповед. Относно Заповед № ЧР-04/10.11.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради уволнение, считано от деня на връчване на заповедта- 08.04.2024 г. счита същата за незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В заповедта не били посочени никакви мотиви, било посочено, че се издава на база на друга заповед, която била връчена на ищцата в същия ден, със съдържанието на която не била запозната предварително. Липсата на мотиви в заповедта водело до нейната незаконосъобразност. Твърди, че към дата 08.04.2024 г. трудовото правоотношение между страните вече било прекратено на основание отправено от ищцата предизвестие с вх. № 13/ВътрП-52 от 07.03.2024 г. като срокът на даденото предизвестие бил 30 дни и съответно изтекъл на 06.04.2024 г. Поради изложеното счита, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което следва да бъде посочено в трудовата й книжка е чл. 326 от КТ - прекратяване на трудовия договор с едностранно предизвестие от страна на работника. Посочва, че до датата на прекратяване на трудовия договор ищцата не е ползвала 7 дни от полагащия й се годишен платен отпуск - 2 дни за 2023 г. и 5 дни за 2024г., чийто размер възлиза на сумата от общо 992, 11 лева. По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на М. А. Ф. за незаконно и да отмени Заповед № РД-09-971 от 10.11.2023 г. и Заповед № ЧР-04/10.11.2023 г., издадени от управителя на НЗОК; да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищцата, като бъде вписано действителното основание – чл. 326 от КТ; да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 992, 11 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., общо в размер на 7 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Сочи доказателства. В първото съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си – адв. М. П. от АК Пазарджик е оттеглила предявения иск по чл. 224 от КТ, поради което в тази част производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК. В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата не се явява лично, представлява се от адвокат М. П. от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита. На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира писмен отговор чрез пълномощник – юрисконсулт М. М., в който оспорва исковата претенция. Посочва се, че ответникът сключва, изменя и прекратява договори с изпълнителите на медицинска помощ, отговарящи на общите и специални условия, разписани в ЗЗО и сключваните периодично Национални рамкови договори с изпълнителите на медицинска и дентална помощ. Тази дейност била възложена по силата на чл. 20, ал.1, т. 5 от ЗЗО на директорите на районните здравноосигурителни каси, които са част от структурата на НЗОК, а функциите по контрол върху изпълнението на тези договори били възложени на тях и на управителя на НЗОК. Сочи се, че ищцата е сключила с РЗОК Пазарджик трудов договор № 5/10.09.2019 г. за заемане на длъжността „контрольор“, изменен с допълнително споразумение № 92/01.10.2020 г., с което била преназначена на длъжност „Заместник – директор“ в РЗОК Пазарджик. По този начин ищцата поела задължението да спазва правилата и задълженията, съответстващи на новозаетата длъжност, разписани в длъжностната й характеристика, като актуалната за процесния период била длъжностната характеристика, връчена й на 15.08.2022 г., както и относимите към изпълнението на тези задължения законови и подзаконови нормативни актове и приетите на основание на тях вътрешноведомствени актове. Твърди, че до нарушението, описано в т.1.1. от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се е стигнало, защото ищцата в нарушение на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД - 16 - 43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО е извършила проверка по изпълнението на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 13/РД — 29 -430/02.03.2020 г., сключен между НЗОК и „Многопрофилна болница за активно лечение Здраве – Велинград“ ЕООД. Нарушението, описано в т.1.2. от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с е състояло в това, че заместник - директорът на РЗОК - Пазарджик в нарушение на процедурите, разписани в Заповед № 13/РД - 18 - 37/19.07.2022 г. и Вътрешни правила за дейността на комисията в районните здравноосигурителни каси за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебните/здравни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК № РД - 16 - 67/25.11.2021 г. е сключил ДС № 144 на дата 30.12.2022 г., с което е изменен предметът на договор № 13/РД - 29 - 430/02.03.2020 г. По - конкретно тези процедури изисквали ДС към договор с НЗОК да се сключва само след като документите към заявлението бъдат разгледани от нарочно създадена със заповед експертна комисия, която излизала с доклад със становище по допустимостта и основателността на направеното искане. В случая допълнителното споразумение било сключено от ищцата на 30.12.2022 г., т. е. преди комисията да се произнесе с доклади с вх. № 13/93 - 00 - 133/23.01.2023 г. и 13/93 - 00 - 377/17.02.2023 г., с които информирала ръководството на РЗОК – Пазарджик, както за установени непълноти по представените от заявителя документи, така и че ДС не може да бъде сключено преди приключването па процедура по чл. 37б от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, тоест с издаването на ново разрешение за осъществяване на лечебна дейност съгласно чл. 37б във вр. с чл. 50, ал.3 от ЗЛЗ. Посочва се, че в НЗОК постъпило писмо на 10.08.2023 г. от Държавна агенция „Национална сигурност“, с което била поискана информация относно гореописаните събития. В тази връзка управителят на НЗОК разпоредил проверка по случая, в резултат на която били изготвени две докладни записки от дата 13.09.2023 г. и от дата 19.09.2023 г. Към докладната записка от 13.09.2023 г. бил приложен проект на доклад от извършената проверка, утвърден от управителя на НЗОК. В част II от този доклад била описана установената по време на проверката фактическа обстановка. Относими към производството по издаването на процесната заповед били констатациите, направени по проведената между РЗОК - Пазарджик и НЗОК кореспонденция с писма изх. № 13/35 -00-2967/30.12.2022 г., изх. № 13/35 - 00 - 2967# 1/03.01.2023 г. и изх. № 13/35 - 00 - 2967#2/05.01.2022 г., както и сключването на ДС № 146/05.01.2023 г. По отношение на първото нарушение по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание твърди, че ищцата не е била длъжна да изпълнява незаконосъобразен акт, в случая разпореждането на директора на РЗОК да вземе участие в извършването на проверката. По отношение на второто нарушение по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание счита за неоснователно твърдението в ИМ, че е изтекъл срокът по чл. 194 от КТ за налагане на наказание за това нарушение. Фактите, довели до констатирането на нарушението, били установени в доклада, утвърден от управителя на НЗОК на 14.09.2023 г. Твърди, че изброените в ИМ обстоятелства, с наличието на които ищцата обосновава становището си, че са били налице предпоставките за сключване на ДС, представляват само част от процедурата по чл. 37б от ЗЛЗ и са само предпоставки за издаването на ново разрешение за осъществяване на лечебна дейност, с което тази процедура приключва. Твърди, че процедурата по чл. 376 от ЗЛЗ е приключила на 26.05.2023 г. с издаването от Министерството на здравеопазването на разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ - 346/26.05.2023 г. Сочи, че всички предпоставки, които не са били налице, за да бъде сключено въпросното ДС били подробно изследвани, както в мотивите на заповедта, така и в документите, към които тази заповед препраща и са послужили като основания за нейното издаване. Твърди, че ищцата още на 29.12.2022 г. е била предупредена за нередностите по искането за сключване на ДС. Оспорва твърденията в ИМ за наличие необходимост от обезпечаване нуждите на населението от медицинска помощ от съответната специалност, както и за наличие на обстоятелства, налагащи да се извърши корекция в броя на съществуващите легла в отделение по „Ортопедия и травматология“ в лечебното заведение. За неоснователно счита и твърдението в ИМ, че не са настъпили щети за бюджета на НЗОК като излага подробни съображения. Посочва, че по - голямата част от документите, цитирани в заповедта, са подписани от ищцата, следователно съдържанието им й е било известно. Останалите документи също са част от преписката по издаването на въпросната заповед и ищцата е могла да се запознае с тях по всяко време при желание. За неоснователно счита твърдението на ищцата, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсвали мотиви. В тази заповед била направена препратка към Заповед № РД - 09 - 971/10.11.2023 г. Това, както и фактът, че двете заповеди й били връчени едновременно, доказвали, че правото на ищцата не било нарушено. Сочи, че процесните заповеди предхождат волеизявлението, направено от ищцата с предизвестие от 07.03.2024 г., т. е. от другата страна по правоотношението вече е имало законосъобразно изявена воля за неговото прекратяване, която го е предхождала. Причината въпросните заповеди да не бъдат връчени по - рано на ищцата била поради ползваните от нея без прекъсване отпуски за временна неработоспособност в периода от 20.10.2023 г. до 07.04.2024 г. Оспорват иска за поправка на посоченото в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че на ищцата било изплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 938, 98 лв. на 26.04.2024 г. Моли за отхвърляне на исковете. В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът изпраща процесуален представител – юрисконсулт М. М., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита в срок. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал длъжността „контрольор“ като впоследствие е преназначена на длъжност „заместник-директор“. В трудовия договор е уговорено, че същият се сключва за неопределено време, като е бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на двете страни, както и че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е съгласно размерите, предвидени в КТ. Горното се установява от приложените по делото Трудов договор № 5/10.09.2019 г., Допълнително споразумение № 92/01.10.2020 г. към трудовия договор. По делото е приложена длъжност характеристика за длъжността „заместник-директор на РЗОК“, която е получена лично от ищцата на 15.08.2022 г. В т. 5 на длъжностната характеристика за регламентирани преките трудови задължения на ищцата, вкл. по т. 5.24. да участва в състави на комисии, сформирани по заповеди на директора на РЗОК. Прието като доказателство по делото е изходящо от ищцата и адресирано до ответната страна писмено предизвестие с вх. № 13/Вътр. П-52 от 07.03.2024 г. по описа на РЗОК, с което ищцата заявява, че прекратява сключения между страните трудов договор с изтичането на 30 дневния срок на предизвестието. Не е спорно между страните, а и от приложената на л. 133 от делото Заповед № 690/18.11.2022 г. на главен секретар на НЗОК се установява, че на директора на РЗОК Пазарджик е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 29.12.2022 г. до 03.01.2023 г., през което време да бъде заместван от ищцата. Констатира се от приложения на л. 66 до л. 90 от делото, че между „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК Пазарджик, е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 13/РД-29-430/02.03.2020 г. На 20.12.2022 г. е депозирано в РЗОК Пазарджик заявление с вх. № 13/29-02-2362#1 от „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ ЕООД за сключване на допълнително споразумение за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК. Към заявлението са приложени: Заповед № РД-01-702/19.12.2022 г. на министъра на здравеопазването, с която е разрешено на „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД да осъществява нови медицински дейности по медицинската специалност „Ортопедия и травматология“ като новите медицински дейности да се осъществяват в Отделение по ортопедия и травматология – с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Ортопедия и травматология“ – с 20 легла. Посочено е, че срокът за реализиране на проекта, до който „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД може да подаде заявление за промяна на Разрешение № МБ-346 от 10.11.2021 г. за осъществяване на лечебна дейност е до дванадесет месеца от съобщаване на заповедта. Във връзка с подаденото заявление са представени допълнителни документи от лечебното заведение в периода от 21 до 29.12.2022 г. – с № 13/29-02- 2362#2/21.12.2022 г., с № 13/29-02-2362#3/21.12.2022 г., с № 13/29-02-2362#4/22.12.2022 г., с № 13/29-02-2362#5/23.12.2022 г., с № 13/29-02-2362#6/29.12.2022 г. и с № 13/29-02- 2362#7/30.12.2022 г. Със Заповед № 13/РД-24-697/21.12.2022 г. на директора на РЗОК Пазарджик е наредено на 21.12.2022 г. във връзка с постъпилото от „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД заявление с вх. № 13/29-02-2362#1/20.12.2022 г. да бъде извършена проверка на лечебното заведение с обхват на проверката – удостоверяване изпълнение на специалните изисквания, на които лечебното заведение следва да отговаря. Съгласно заповедта, на проверката следва да присъства и ищцата, а проверката следва да се извърши от И. А. и А. Г. – на длъжност контрольори в „ДИОКМДПА“ при РЗОК Пазарджик. За извършване на проверката е съставен протокол № 13/РД-24-697-1/23.12.2022 г., подписан от лицата, които са го съставили, включително от ищцата. Със Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на директора на РЗОК Пазарджик е назначена постоянно действаща комисия по разглеждане на заявителни документи за сключване на договори/допълнителни споразумения, подадени от лечебни заведения изпълнители на болнична медицинска помощ за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури и/или извършване на клинични пътеки чрез РЗОК по реда на Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС. Съгласно т. 13 от заповедта договорите/допълнителните споразумения се съгласуват от заместник директор на РЗОК Пазарджик, главен счетоводител, началник на отдел „ДИОКМДПА“ и/или началник на сектор „ДКМДПА“, началник на отдел „АПСОД“, главен юрисконсулт/ст. юрисконсулт/юрисконсулт. Приети като доказателство по делото са Вътрешни правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни/здравни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК. Съгл. чл. 4, ал. 1 от същите директорът на РЗОК със заповед създава постоянно действаща комисия за разглеждане на подадените от лечебните/здравни заведения заявления да сключване на договор/допълнително споразумение /ДС/ с НЗОК. Приобщена като доказателство по делото е Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО /л. 51 до л. 65 от делото./. С докладна записка с вх. № 13/93-00-133/23.01.2023 г. /л. 135 от делото/ на директора на РЗОК Пазарджик е представен протокол за проведено на 23.01.2023 г. заседание на постоянно действащата комисия, сформирана с горецитираната заповед, във връзка със заявлението за промяна в обстоятелствата по сключения между „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД и НЗОК индивидуален договор. Видно от същия комисията е констатирала множество непълноти по повод подаденото заявление. С докладна записка с вх. № 13/93-00- 377/07.02.2023 г. /л. 146 от делото/ на директора на РЗОК Пазарджик е представен протокол за проведено на 17.02.2023 г. заседание на постоянно действащата комисия във връзка с подаденото заявление, видно от който за констатираните пропуски и непълноти по повод заявлението за сключване на ДС от „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД е даден срок за отстраняването им, но такова не е последвало. Поради това комисията е направила извод, че не са изпълнени изискванията на ЗЗО, както и общите и специални условия на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 г.-2022 г., поради което е предложено да бъде постановен отказ за сключване на допълнително споразумение към договора за заявените нови дейности. Не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 30.12.2022 г. е сключено Допълнително споразумение /ДС/ № 144 към Договор № 13/РД-29- 430/02.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, съгласно което дейностите по медицинска специалност „Ортопедия и травматология“ ще се осъществяват в отделение по Ортопедия и травматология с трето ниво на компетентност – на 20 броя легла. С ДП се извършва трансформация на леглата по индивидуалния договор като в отделението по Ортопедия и травматология броят на леглата е увеличен с 14 броя /от 6 броя на 20 броя/, а в отделенията „Детски болести“ и „Акушерство и гинекология“ броят на леглата е намален съответно с 9 броя /от 49 броя на 40 броя/ и с 5 броя /от 36 броя на 31 броя/. ДС е сключено между лечебното заведение „МБАЛ Здраве – Велинград“ ЕООД и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК Пазарджик, подписано от ищцата в качеството й на заместник директор на РЗОК Пазарджик. Във връзка със сключеното ДС до управителя на НЗОК са изпращани последователно писма – с изх. № 13/35-00-2967/30.12.2022 г. /л. 173 от делото/, в което е посочено, че промяната на леглата е след премината процедура по чл. 37б от ЗЛЗ и че броят не леглата остава непроменен и с изх. № 13/35-00-2967#1/03.01.2023 г. /л. 176 от делото/. С писмо с изх. № 13/35-00-2967#2/05.01.2023 г. /л. 179 от делото/ управителят на НЗОК е уведомен, че поради допусната техническа грешка в ДС № 144 от 30.12.2022 г. на 05.01.2023 г. е подписано допълнително споразумение № 146 от 05.01.2023 г. за отстраняване на техническата грешка. Писмото е подписано от директора на РЗОК В. Т.. По делото е прието като доказателство и ДС № 146 от 05.01.2023 г. към Договор № 13/РД-29-430/02.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, подписано от директора на РЗОК В. Т.. Съгласно чл. 1 от същото заличава се чл. 2 от ДС 144/30.12.2022 г. /касаещ трансформацията на леглата по отделения/, а в съгл. чл. 2 – извършва се промяна на леглата по индивидуалния договор като броят на леглата в отделение „Ортопедия и травматология“ се увеличава с 14 броя /от 6 броя става 20 броя/. По повод постъпило писмо с вх. № 09-04-256/10.08.2023 г. от Държавна агенция „Национална сигурност“, адресирано до управителя на НЗОК, с искане за извършване на проверки от звено „Инспекторат“ на ЦУ на НЗОК по повод сключването на ДС № 144 към договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури № 13/РД-29-430/02.03.2020 г., сключен между РЗОК Пазарджик и „МБАЛ Здраве гр. Велинград“, е издадена Заповед № РД-25-608/25.08.2023 г. на управителя на НЗОК. Със същата е разпоредено извършване на извънланова тематична проверка в РЗОК Пазарджик. С докладна записка с вх. № 21-03-597/13.09.2023 г. на управителя на НЗОК е представен доклад за резултатите от извършената извънпланова тематична проверка в РЗОК Пазарджик. Докладът е утвърден от управителя на НЗОК на 14.09.2023 г. В доклада се съдържат констатации, че с подписването от ищцата на протокол № 13/РД-24-697/23.12.2022 г. за извършена проверка на 21.12.2022 г. в „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ е извършено нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗЗО, чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД-16- 43/09.06.2020 г., тъй като в качеството й на заместник – директор не е имала правомощията на проверяващо длъжностно лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. ДС е подписано от ищцата в несъответствие с т. 13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на директора на РЗОК и при неспазване на чл. 4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/ДС с НЗОК, утвърдени от управителя на НЗОК. Исканията на МБАЛ Велинград са направени извън срока по чл. 23, ал. 1 от НРД за МД 2020 г. -2022 г. и чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, поради което е налице хипотезата на чл. 59б, ал. 4 и 5 от ЗЗО, съгласно която предметът на сключения договор не може да бъде разширяван с изключение на случаите на представено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност след проведена процедура по чл. 37 б от ЗЛЗ. Към момента на сключване на ДС № 144/30.12.2022 г. и № 146/05.01.2023 г. няма издадено ново разрешение за осъществяване на лечебна дейност вр. чл. 59б, ал. 7, предл. първо от ЗЗО. Проверяващите са констатирали липсата на предпоставки за прилагане на чл. 59б, ал. 9 от ЗЗ, тъй като административното производство е започнало през 2022 г., а в ЗБНЗОК за 2022 г. липсват основания, изключващи приложението на чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО. В доклада е отразено, че с докладна записка с вх. № 13/93-00-5/04.01.2023 г. директорът на РЗОК Пазарджик В. Т. е уведомен за обстоятелствата относно сключеното ДС № 144/30.12.2022 г., което не е разгледано от постоянно действащата комисия, липсата на ново разрешение на „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ ЕООД след проведена процедура по чл. 37б от ЗЛЗ, както и че с така направеното искане ще се доведе до надвишаване броя на леглата по видове в областта, определени в НЗК. С писмо с изх. № 35-01-137/04.10.2023 г. на ищцата са поискани обяснения във връзка с посочените в процесната заповед нарушения. Видно от отразеното върху писмото същото е получено от ищцата лично на 05.10.2023 г. Във връзка с горното ищцата е депозирала обяснения, в които излага подробни доводи защо смята, че не е извършила твърдените нарушени. От ищцата е подписана и декларация, че не попада в категорията на защитените лица по чл. 333 от КТ. С оглед гореизложеното била издадена заповед № РД-09-971/10.11.2023 г на Управителя на НЗОК, с която на ищцата на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ във връзка с Доклад за резултатите от извършена извънпланова проверка, съгласно Заповед № РД-25-608/25.08.2023 г., докладна записка към вх. № 21-03- 597/19.09.2023 г. и докладна записка вх. № 21-03-597/13.09.2023 г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят приел, че ищцата е извършила нарушения на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ при следните обстоятелства: На 23.12.2022 г. е подписала протокол № 13/РД-24-697-1/23.12.2022 г. от извършена проверка на 21.12.2022 г. в „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ ЕООД, с което е нарушила разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД-16- 43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, тъй като не изпълнява длъжността „контрольор“ и няма правомощията на проверяващо длъжностно лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. На 30.12.2022 г. е сключила ДС № 144/30.12.2022 г. към Индивидуален договор № 13/РД-29-430/02.03.2020 г. между РЗОК Пазарджик и „МБАЛ Здраве гр. Велинград “ ЕООД, с което е нарушила т. 13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на Директора на РЗОК и чл. 4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК № РД-16-67/25.11.2021 г.. Ищцата е сключила ДС №144/30.12.2022 г. като не е взела предвид и обстоятелството, че искането на „МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД за сключването му е направено извън срока по чл. 23, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности 2020 г. – 2022 г. и чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО. Ищцата е следвало да приложи хипотезата на чл. 59 б, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗО, съгласно която предметът на сключения договор не може да се разширява, т. е. не може да се сключи ДС с изключение на случаите на представено разрешение за осъществяване на лечебна дейност след проведена процедура по чл. 37б от ЗЛЗ. Ищцата е сключила ДС № 144/30.12.2022 г. въпреки, че към датата на подписването му „МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД няма издадено ново Разрешение за осъществяване на лечебна дейност по смисъла на чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 и чл. 268, ал. 1, т. 2 от НРД за МД 2020 г. -2022 г.. Не са налице предпоставките на чл. 59б, ал. 9 от ЗЗО, тъй като административното производство по сключването на ДС е започнало през 2022 г., а в закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. липсват основания, изключващи приложението на чл. 59 б, ал. 7 от ЗЗО. Към датата на сключване на ДС не е съобразена разпоредбата на чл. 274б, ал. 1 от НРД за МД за 2020 -2022 г., което е довело до надвишаване броя на определените легла по видове в областта, установени в действащата Национална здравна карта. Работодателят е счел, че ищцата е извършила неизпълнение на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО; неизпълнение на т. 13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на Директора на РЗОК и чл. 4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи; неизпълнение на чл. 23, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности 2020 г.-2022 г. и чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, чл. 59 б, ал. 7 от ЗЗО вр. чл. 262, ал. 1, т 1 и чл. 268, ал. 1, т. 2 от НРД за МД 2020 г. -2022 г.; неизпълнение на чл. 274б, ал. 1 от НРД за МД за 2020 -2022 г. Заповедта е връчена на ищцата на 08.04.2024 г. Управителят на НЗОК е издал заповед № ЧР-04/10.11.2023 г за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие поради наложеното й със Заповед № РД-09-971/10.11.2023 г на Управителя на НЗОК дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на ищцата на 08.04.2024 г. Видно от приетите на л. 205 до л. 211 болнични листове ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност през периода от 20.10.2023 г. до 07.04.2024 г. вкл. – общо 171 календарни дни. Приети като доказателства по делото са Заповеди № РД-09-5 от 05.01.2023 г., № РД- 09-42 от 16.01.2023 г., № РД-09-261 от 15.02.2022 г., № РД-09-267 от 16.02.2023 г., № РД -09- 659 от 18.08.2023 г., № РД-09-979 от 15.11.2023 г., с които на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 и т. 11а, б. „б“ от ЗЗО и чл. 107а, ал. 7 от КТ управителят на НЗОК е възложил на директорите на РЗОК правомощията да сключват, изменят, прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудово правоотношение в съответната РЗОК. От приетото като доказателство по делото заверено копие на трудовата книжка на ищцата, се установява, че на л. 21 от трудовата книжка като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ответната страна е посочено „чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ“ и дата „08.04.2024 г.“. Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като не допринасят за изясняване предмета на делото от фактическа страна. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна: Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ. На първо място следва да се посочи, че в настоящия случай са налице издадени две отделни заповеди за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение: Заповед № РД-09-971/10.11.2023 г. на управителя на НЗОК и Заповед № ЧР-04/10.11.2023 г. на управителя на НЗОК. Константна е практиката на ВКС, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ с оглед правната природа на това наказание представлява едностранно изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие /чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ/. Поради което, независимо, че работодателят е отделил изявленията си в две отделни заповеди по същество те представляват едно изявление, доколкото с налагане на наказанието се прекратява и трудовото правоотношение, поради което съдът счита, че двете заповеди поради тяхната взаимовръзка следва да се разглеждат като една. Наведените от ищцата доводи в исковата молба налагат на първо място да бъде разгледан въпросът за това кое от насрещните конкуриращи се волеизявления на страните е прекратило трудовото правоотношение. Не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов договор № 5/10.09.2019 г., който е сключен за неопределено време. По отношение на прекратяване на трудовото правоотношение и по – конкретно срока на предизвестие страните не са уговорили такъв, а с изрична клауза в договора са препратили към разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ при липсва на изрична уговорка между страните срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор, какъвто е процесният, е 30 дни. Съгласно трайната съдебна практика при конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. /В този смисъл са Решение № 246 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2011 г., III г. о., Решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. III г. о/. В случая ищцата е предприел действия по упражняване на правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с отправяне на предизвестие. Писменото предизвестие на ищцата от 07.03.2024 г., в което изрично и недвусмислено е изразил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие е достигнало до работодателя на същата дата. За да породи правни последици изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е валидно направено, т. е. да е спазена изискуемата от чл. 335, ал. 1 от КТ писмена форма, волята за прекратяване на трудовото правоотношение да е ясно и недвусмислено заявена и изявлението да е достигнало до работодателя. В случая тези изисквания са спазени. Предвид, че служителят не е длъжен да мотивира писменото си волеизявление, то ирелевантно е какви са мотивите на ищцата да поиска преустановяване на трудовото правоотношение. Ефектът на прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичане на срока на предизвестието и не се прекъсва за периода, в който служителят е ползвал законоустановен отпуск. Законът свързва момента на прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно предизвестие от работника единствено с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/, поради което и фактът дали в рамките на този срок служителят е работил или не е ирелевантен за настъпване ефекта на прекратяването. Когато последният ден от срока на предизвестието е неприсъствен ден, какъвто е и разглежданият случай /06.04.2024 г. е събота/, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – 08.04.2024 г. /понеделник/, по аргумент от разпоредбата на чл. 72, ал.2 ЗЗД, приложима общо за гражданското право. /В този смисъл са Решение № 664/30.11.2010 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на III г.о. на ВКС и Решение № 618/02.12.2010 г. по гр. д. № 1565/2009 г. на III г.о. на ВКС./ В конкретния случай с предизвестието от 07.03.2024 г. ищцата правомерно е упражнила предоставеното й от законодателя субективно потестативно право по чл. 326, ал. 1 от КТ да прекрати трудовия си договор. Волята на служителката по молбата е ясно изразена, а именно правоотношението да бъде прекратено след изтичане на срока от 30 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая уволнителната заповед е връчена на ищцата в последния ден от срока на предизвестието, т. е. трудовото правоотношение между страните е било все още висящо, тъй като не е бил изтекъл срокът на предизвестието. Налице е прекратяване на трудовото правоотношение между страните по инициатива на работодателя без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 от КТ във вр. с чл. 190 от КТ, чл. 194, ал. 1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 от КТ във връзка с чл. 190, 186 и 187 от КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник. При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 от КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 от КТ. Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. От писмо с изх. № 35-01-137/04.10.2023 г., връчено на ищцата на 05.10.2023 г., с което за изискани обяснения на ищцата и обясненията, входирани при ответника на 12.10.2023 г. касаещи процесните нарушения от заповедта за уволнение, се установява, че работодателят е поискал от ищцата обяснения преди прекратяване на процесното трудово правоотношение чрез налагане на наказание - дисциплинарно уволнение, както предписва правната норма на чл. 193 от КТ. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ регламентира преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание, според която норма дисциплинарно наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Откриването на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци- субект на нарушението, време и място на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифициран като нарушение. Разпоредбата на чл. 194 от КТ установява два срока за налагане на дисциплинарно наказание, които се различават по своя начален момент и продължителност. Общото между тях е тяхното естество- те са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника, респективно правото на работодателя на дисциплинарно наказване. Краткият двумесечен срок тече от откриване на нарушението, а едногодишният срок от деня на извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Тоест дисциплинарното наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриването, макар да не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. В случая датите на нарушенията по заповедта са 23.12.2022 г. и 30.12.2022 г., а заповедта е връчена на ищцата на 08.04.2024 г. Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска, достатъчно е същият да е от предвидените в закона, вкл. отпуск поради временна неработоспособност. В процесния случай едногодишният срок е започнал да тече на 23.12.2022 г. за първото нарушение по заповедта и на 30.12.2022 г. за второто нарушение по заповедта и би изтекъл на 23.12.2023 г., респ. на 30.12.2023 г. Ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност общо 171 дни. След датите - от 23.12.2023 г., респ. 30.12.2023 г. следва да се прибавят и 171 календарни дни отпуск за временна неработоспособност, с които се удължава на практика едногодишният срок. В случая преди изтичането на едногодишния срок по отношение и на двете нарушения при спазване изискването на чл. 194, ал. 3 от КТ – на 08.04.2024 г., е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата. /В този смисъл Решение № 209 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 87/2018 г., III г. о./ По отношение на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ съдът намира, че за част от описаните в Заповед № РД-09-971/10.11.2023 г на Управителя на НЗОК нарушения, а именно тези по т.1.2 – че ищцата е сключила ДС № 144/30.12.2022 г. към Индивидуален договор № 13/РД-29-430/02.03.2020 г. между РЗОК Пазарджик и „МБАЛ Здраве гр. Велинград “ ЕООД в нарушение на т. 13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на Директора на РЗОК и чл. 4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК № РД-16-67/25.11.2021 г., както и че при сключването му не е взела предвид обстоятелството, че искането на „МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД за сключването му е направено извън срока по чл. 23, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности 2020 г. – 2022 г. и чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, а за да е налице изключението по чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО е следвало да бъде представено разрешение за осъществяване на лечебна дейност след проведена процедура по чл. 37б от ЗЛЗ, двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е изтекъл. Тук е мястото да се посочи, че макар т.1.2 от заповедта да е оформена като едно нарушение, то на практика в нея са обективирани две отделни нарушения – сключването на ДС № 144/30.12.2022 г. между РЗОК Пазарджик и „МБАЛ Здраве гр. Велинград “ ЕООД в нарушение на т. 13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на Директора на РЗОК и чл. 4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК, както и сключването му в нарушение на изискванията на ЗЗО и на Националния рамков договор за медицински дейности 2020 г. – 2022 г. без да са били налице законовите предпоставки за това. Както бе посочено, откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че на 05.01.2023 г. от Директора на РЗОК Пазарджик до НЗОК е отправено писмо, с което уведомяват управителя на НЗОК, че поради допусната техническа неточност в подписано ДС № 144 от 30.12.2022 г. се е наложило сключването на ДС № 146 от 05.01.2023 г., подписано лично от директора на РЗОК Пазарджик В. Т., за отстраняване на техническа грешка, т. е. към тази дата безспорно е било известно на директора на РЗОК Пазарджик сключването на процесното ДС от ищцата. В приетия като доказателство по делото доклад за резултатите от извършена извънпланова проверка, съгласно Заповед № РД- 25-608/25.08.2023 г. на управителя на НЗОК, се съдържат данни, че с докладна записка с вх. № 13/93-00-5/04.01.2023 г. директорът на РЗОК Пазарджик е уведомен за обстоятелствата относно сключеното ДС № 144/30.12.2022 г. от ищцата, което не е разгледано от постоянно действащата комисия, липсата на ново разрешение на „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ ЕООД след проведена процедура по чл. 37б от ЗЛЗ, както и че с така направеното искане ще се доведе до надвишаване броя на леглата по видове в областта, определени в НЗК. Т.е. към този момент на директора на РЗОК Пазарджик безспорно са станали известни всички индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които впоследствие са послужили като основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата във връзка с описаните в т.1.2 от уволнителната заповед нарушения. Освен това с приетата като доказателство по делото докладна записка с вх. № 13/93-00-377/07.02.2023 г. и приложения към нея протокол, постоянно действащата към РЗОК Пазарджик комисия за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК е уведомила директора на РЗОК Пазарджик, че не са изпълнени изискванията на ЗЗО, както общите и специални условия на НРД за медицински дейности за 2020 г. – 2022 г. и на това основание с „МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД не може да сключи ДС и следва да бъде постановен отказ за сключването. В този смисъл, то дори за релевантна да се вземе датата на докладната записка от 07.02.2023 г. с приложен към нея протокол от постоянно действащата към РЗОК Пазарджик комисия, в който подробно е изложено поради каква причина не са налице законовите изисквания за сключване на ДС, то след изтичането на два месеца от тази дата /07.04.2023 г./ за работодателя вече не съществува възможност да реализира дисциплинарната отговорност на ищцата, т. е. двумесечният срок е изтекъл много преди 08.04.2024 г. За да стигне до извода, че релевантният момент, от който започва да тече двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, е моментът на откриване на нарушението от директора на РЗОК Пазарджик, съдът се позовава на действащите в процесния период заповеди от управителя на НЗОК, с които на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 11а, б. „б“ от ЗЗО и чл. 107а, ал. 7 от КТ е възложил на директорите на РЗОК правомощието да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК и да осъществяват всички други права и задължения на работодател по отношение на тези служители, произтичащи от КТ и други законови и подзаконови нормативни актове. Част от съдържанието на тази работодателска власт е дисциплинарната власт на работодателя, разбирана като съвкупност от правомощия насочени към ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя при извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Действително НЗОК се явява работодател на ищцата и има работодателска власт спрямо нея, която упражнява чрез управителя си по силата на чл. 19, ал. 7, т. 11а ЗЗО. Същата не е изгубена на основание дадения мандат по реда на чл. 107а, ал. 7 от КТ, тъй като работодателят може да извърши и сам действието, за което мандатът е даден /Решение № 325/22.07.2011 г. по гр.д. № 954/2010 г. IV г.о., на ВКС/, но това положение или евентуално нестриктното съблюдаване на трудовата дисциплина не може да се тълкува във вреда на служителя и за него двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ да започне да тече от откриването на нарушението от упълномощителя като по този начин на практика да се отрече правното действие на откриването на нарушението от директора на РЗОК, на който с предоставянето на правомощията по чл. 107а ал. 7 КТ му се придава качеството на представител на работодателя и на когото е делегирана работодателска власт, вкл. дисциплинарна такава. Предвид това и заповедта в тази си част се явява незаконосъобразна и нарушенията по т.1.2 следва да бъдат изключени от предмета на делото и да не се разглеждат по същество. В допълнение по отношение на императивните изискания на закона, съдържащи се в чл. 195, ал. 1 от КТ, следва да се посочи, че според практиката на ВКС заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. В процесния случай липсват доказателства цитираните в уволнителната заповед доклад за резултатите от извършена извънпланова проверка, съгласно Заповед № РД-25-608/25.08.2023 г., докладна записка вх. № 21-03-597/19.09.2023 г. и докладна записка с вх. № 21-03-597/13.09.2023 г. да са достигнали до знанието на работника или служителя. Същевременно, както бе посочено, макар в т.1.2 от заповедта да е оформена като едно нарушение, то съдът прие, че в нея на практика са обективирани две отделния нарушения. По отношение на първото от нарушенията, описани в т.1.2 от заповедта /сключването на ДС № 144/30.12.2022 г. между РЗОК Пазарджик и „МБАЛ Здраве гр. Велинград “ ЕООД в нарушение на т. 13 от Заповед № 13/РД-18-37/19.07.2022 г. на Директора на РЗОК и чл. 4 от Вътрешните правила за дейността на комисията в РЗОК за разглеждане на заявителни документи, подадени от лечебни заведения и подготовка за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК/, следва да се посочи, че цитирането на нарушените разпоредби от страна на служителя не удовлетворява законовото изискване за мотивиране на заповедта. От изложеното в заповедта не се установява конкретното нарушение да е описано с обективните му признаци. Не става ясно какви задължения за ищцата са предвиждали нарушените разпоредби, с какви фактически действия е извършила нарушението и в какво се състои същото. Поради това в тази част, така както е изготвена заповедта за уволнение, и при липса на доказателства актовете, към които препраща, да са сведени до знанието на ищцата, е в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Относно второто нарушение, описано в т.1.2. от заповедта касаещо сключването на ДС №144/30.12.2023 г. от ищцата в нарушение на изискванията на ЗЗО и на Националния рамков договор за медицински дейности 2020 г. – 2022 г. без да са били налице законовите предпоставки за това, то вмененото нарушение отговаря на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ за съдържанието на заповедта. В заповедта нарушението е описано подробно, ясно и непротиворечиво с обективните и субективните му признаци – кога, как, от кого и при какви условия е извършено, в какво се състои нарушението, кои разпоредби са нарушени. Нарушението е описано по начин, по който ищцата е в състояние да разбере за какво нарушение на трудовата дисциплина е санкционирана. По отношение на нарушението, посочено в т.1.1. от Заповед № РД-09- 971/10.11.2023 г на Управителя на НЗОК, е спазено изискването на чл. 194, ал. 1 от КТ, като процесното дисциплинарно наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Според изложеното в процесната заповед нарушението е извършено от ищцата на 23.12.2022 г., а от събрания доказателствен материал се установява, че работодателят е разбрал за неговото извършване на 13.09.2023 г. с представянето на доклада за резултатите от извършена извънпланова проверка, съгласно Заповед № РД-25- 608/25.08.2023 г., а процесната уволнителна заповед е връчена на ищцата на 08.04.2024 г. След като от този срок се изключи на основание чл. 194, ал. 3 от КТ времето от 20.10.2023 г. до 07.04.2024 г., през което ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, двумесечният срок за налагане на наказанието е спазен. От предметното съдържание на уволнителната заповед и по – конкретно т.1.1 от същата се установява, че дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана за това, че на 23.12.2023 г. е подписала протокол № 13/РД-24-697-1/23.12.2022 г. от извършена проверка на 21.12.2022 г. в „МБАЛ Здраве гр. Велинград“ ЕООД като не е изпълнява длъжността „контрольор“ и нямала правомощията на проверяващо длъжностно лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, с което нарушила разпоредбите на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО /Инструкцията/. Съдът намира, че по отношение на това нарушение са спазени изискванията на чл. 195 от КТ. Посочен е нарушителят, датата на извършване на нарушението, като е описано и в какво се изразява самото нарушение. С мотивирането по този начин на заповедта на ищцата е станало достатъчно ясно за какво нарушение е ангажирана дисциплинарната й отговорност. При тези обстоятелства следва, че предметът на съдебния контрол обхваща и въпросите за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО предвижда, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Инструкцията предвижда, че за резултатите от извършената проверка и установени нарушения контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО съставят протокол по образец, който се подписва от съставителите /чл. 18, ал. 1, т. 6 от Инструкцията/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата Инструкция контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО: т. 1 длъжностни лица - служители на НЗОК и т. 2 длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата не е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. От друга страна, видно от приетата като доказателство по делото Заповед №13/РД-24- 697/21.12.2022 г. на директора на РЗОК, със същата на ищцата е разпоредено да присъства на проверката, а самата проверка да се извърши от длъжностни лица по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „заместник директор в РЗОК“ и по – конкретно т.5.24 от същата - служителят участва в състава на комисии, сформирани по заповед на директора на РЗОК. Дисциплинарната отговорност на ищцата не е ангажирана за това, че е участвала в проверката и е извършила такава при липса на правомощия за това, а за това, че е подписала протокол от проверка № 13/РД-24-697-1/23.12.2022 г., на която по разпореждане на работодателя е присъствала. Ищцата не оспорва подписването на протокола. Горецитираната нормативна уредба налага извода на съда, че ищцата в нарушение на чл. 18, ал. 1 от Инструкцията при липса на качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, в чиито правомощия попада съставянето и подписването на протокола от проверката, е подписала същия. При това положение съдът намира, че е установено извършването на нарушението на трудовата дисциплина от ищцата по т.1.1 от заповедта. В настоящия случай за нарушенията по т.1.2 от заповедта съдът прие уволнението за незаконно на формално основание поради неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, а относно това по т.1.1 от заповедта за установено нарушение на трудовата дисциплина. В такъв случай заповедта следва да се приеме за законосъобразно издадена, само ако при налагане на наказанието е съобразена тежестта на извършеното нарушение. Още повече, че при оспорването на наложеното наказание съобразяването му с обстоятелствата, изброени в чл. 189 от КТ, са предмет на съдебен контрол. В случая в заповедта работодателят е аргументирал тежестта на нарушението с мотиви, относими към нарушенията по т.1.2 от заповедта. По отношение тежестта на допуснатото нарушение по т. 1.1 от заповедта съдът прави следните изводи: Преценката на тежестта на нарушението следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към действията на служителя, в това число характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. Трудовите функции на ищцата несъмнено сочат на по - висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Същевременно естеството на установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина от ищцата не предпоставя непременно настъпване на вреда за работодателя. В случая не се твърди и не се установява вследствие на конкретното нарушение да са настъпили последици във вреда на работодателя. Установи се, че доколкото при РЗОК Пазарджик има постоянно действаща комисия, в чийто правомощия като предметен обхват изрично попада разглеждането на заявителни документи за сключване на договори/допълнителни споразумения, подадени от лечебни заведения и дали отговарят на законовите предпоставки за това, то резултатът от извършената проверка, която е разпоредено да се извърши в присъствието на ищцата, не е решаващ и от него не зависи сключването на ДС с лечебното заведение. Подписването на протокола от въпросната проверка от страна на ищцата би довело до опорочаване на евентуално административно производство в случай, че се констатира нарушение, за което да бъде наложено наказание, но по делото няма такива данни. Не се установи и дисциплинарното досие на ищцата да е обременено с други наложени й наказания за нарушение на трудовата дисциплина. Поради изложеното съдът намира, че подписването от ищцата на протокола от проверката при липса на качеството й на длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО макара да представлява дисциплинарно нарушение, то същото не обуславя наложеното наказание „уволнение“, тъй като е несъразмерно тежко, несъответно на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, на обстоятелствата, при които и извършено и на трудовото досие на наказаното лице. Следва да се посочи, че въведените от ответника доводи в ОИМ, че с описаното в т.1.1 от заповедта за уволнение нарушение ищцата е извършила нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и конкретно на чл. 6, ал. 2 от същия, не следва да бъдат обсъждани, тъй като дисциплинарната отговорност на ищцата не е ангажирана за такъв вид нарушение на трудовата дисциплина. При така установените обстоятелство и изложените правни изводи съдът приема, че уволнението на ищцата М. А. Ф. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ работникът или служителят има право да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е допустим като заявен при твърдения за вписване в трудовата книжка на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което не се е осъществило вместо действителното основание, на което трудовоправната връзка между страните е била прекратена. Работникът има правен интерес от предявяването на този иск, когато се твърди, че то е неправилно или неточно вписано. В случая ищцата твърди, че трудовото правоотношение не е прекратено поради дисциплинарно уволнение, а едностранно от работника на основание чл. 326, ал. 1 от КТ – с изтичане срока на отправеното от ищцата предизвестие. За основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищцата е да докаже действителното основание, на което е прекратено правоотношението – в случая съобразно твърденията в ИМ това да е основанието по чл. 326, ал. 1 от КТ. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ на доказване подлежи правната квалификация на действителното основание /осъществените юридически факти/, при които е прекратено трудовото правоотношение. В настоящия процес то се изследва и в рамките на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. По делото не се представиха надлежни доказателства обаче, че действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е това по чл. 326, ал. 1 от КТ вместо вписаното от работодателя в трудовата книжка основание за прекратяване на трудоправната връзка между страните по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Ето защо искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски в размер на 400 лева, съразмерно на уважената част от исковата претенция. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответникът, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в претендирания размер от 100 лева. Ищцата следва да заплати на ответника сумата в размер на 66, 66 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 80 лева, представляваща държавна такса по делото за неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Воден от горното, съдът