Решение № 358 от 24.11.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 385/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К. от гр.•••••, подадена чрез пълномощник- адв. М.Й. от АК- Ямбол, против Решение № 50 от 21.07.2023 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д. №7 по описа за 2022г. на същия съд, с което са отхвърлени предявените от ищцата М. Г. К. от гр.••••••, против Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••••, представлявано от Директора Д.Г.П., искове за признаване за установено по отношение на ответника, че наложеното със Заповед № 3- 2278/01.12.2021 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ на М. Г. К., за незаконно и отмяна на Заповед № 3-2278/01.12.2021 г. на Началника на РУО – Хасково като незаконосъобразна и за възстановяване на трудовото й правоотношение с Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••••, на заеманата до уволнението длъжност „Директор“ и ищцата е осъдена да заплати на ответното училище направените по делото разноски в размер на 1350 лв. Оплакването на въззивницата е за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика по приложението му. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което при постановяване на решението необосновано е приел че претенциите на ищцата са неоснователни. Като неправилни, необосновани и напълно несъответстващи на събраните по делото доказателства са оспорени изводите на съда, че ищцата действително е извършила визираните в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, чиято тежест напълно съответства на вида на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение", че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че е налице съответствие между извършените дисциплинарни нарушения и вида на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл.189 от КТ. Твърди се, че съдът не е обсъдил в мотивите си наведените от ищцата доводи, че посочените в уволнителната заповед „тежки“ нарушения, въобще не представляват нарушения, които да се квалифицират като такива по чл. 187 от КТ, а дори да са такива, то те не са от такъв характер и такава степен, че да предпоставят налагането на най-тежкото, предвидено в КТ дисциплинарно наказание; не са обсъдени доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнението поради липса на мотиви в заповедта за уволнение, довело до нарушаване правото на защита на ищцата; не е взето в предвид от съда, че в заповедта за уволнение не е посочено основанието, на което на ищцата се налага най- тежкото дисциплинарно наказание. Оплакването на въззивницата е, че при постановяване на решението, районният съд не е взел предвид факта, че наложеното й с предходна заповед дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което и част от дисциплинарните нарушения, за които е наказана с процесната заповед не се явяват „повторни“. Според оплакванията, необсновано съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата не е изпълнила дадените и задължителни предписания, като в тази връзка се сочи, че не са обсъдени представените по делото доказателства. Излага се, посочените в уволнителната заповед нарушения са свързани с предписания, дадени на ищцата със Заповед №3-2003/25.10.2021 г., като същите са бланкетни, неясни и имат формален характер, но независимо от това предписаните действия са били извършени от ищцата един месец преди издаване на заповедта с предписанията. Недоказано според въззивницата е описанато в т.1 от заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, като се сочи, че съдът при постановяване на решението неправилно е кредитирал показания на свидетели, които са в йерархическа подчиненост и служебна зависимост на издалата заповедта Началник на РУО- Хасково, неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, която е дало компетентно и професионално отговори на поставените задачи и което се подкрепя от представените от ищцата в хода на производството доказателства. Неправилната интерпретация на заключението на вещото лице, необсъждането на писмените доказателства, представени от ищцата и липсата на мотиви в решението по отношение на твърденията на ищцовата страна, са довели до постановяване на един изцяло неправилен и необснован съдебен акт. Въззивницата сочи, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила ТРС е открил производство по чл.193 от ГПК и неправилно е разпределил доказателствената тежест в това производство, неправилно е извел извод за недоказаност от страна на ищцата на датите на публикуването на документи в сайта на ответното училище. Съдът е основал решението си на констативен протокол, констатациите в който не отговарят на действителното фактическо положение, установено от заключението на вещото лице. Във въззивната жалба се релевират подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно т.2, 3 и 4 от уволнителната заповед, като се твърди, че ищцата не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения, а като е приел противното, ТРС неправилно е приложил закона. Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ за описаното в т.3 от заповедта дисциплинарно нарушение, въвзивницата се позовава и на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, твърдейки, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение е изтекъл на 13.04.2021 година, тъй като задължението за съхраняване на заповед възниква едновременно с нейното издаване и съгласно трайната съдебна практика едногодишният срок поглъща двумесечния срок. Твърди се, че работодателят не е спазил всички законови изисквания при провеждане на дисциплинарното производство и налагането на дисциплинарно наказание, включително и това, че заповедта не е надлежно мотивирана. Работодателят не е съобразил всички обстоятелства, в това число и обясненията на ищцата, което според последната се установява при съпоставка на датите на изготвяне и входиране на констативните протоколи, писмото, с което от ищцата са поискани писмени обяснения и датата му на връчване, като всички тези документи са от една и съща дата- 24.11.2021 г., което според въззивницата сочи на това, че решението за налагане на дисциплинарно наказание е взето дори преди да са изготвени протоколите за констатации и преди да са входирани. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ТРС като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ въззивният съд да признае по отношение на ответното училище дисциплинарното уволнение на въззивницата за незаконно и отмени Заповед №3-2278/01.12.2021 г. на началник на РУО- Хасково, с която на М. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл. чл.344, ал.1, т.2 от КТ се възстанови въззивницата на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в НУ „Св. Кв. Кирил и Методий“- гр.•••••, като е заявена и претенция за присъждане на разноски пред ТРС и ЯОС. В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий" гр.•••••, представлявано от директора Д.Г.П., чрез пълномощник адв. Т. В., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител- пълномощник на въззивницата. Претендира се присъждане на сторените разноски пред първата и въззивната инстанция, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 ГПК. Въззиваемата страна чрез пълномощникът си оспова въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като неправилно и законосъобразно. От страната се претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК Ямболският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК Пред първоинстанционния Тополовградски районен съд производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. К. от гр.••••••, обл.••••, против Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••••, представлявано от Директора Д.Г.П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ- за отмяна като незаконно на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със Заповед № 3- 2278 от 01.12.2021 г. на началника на Регионално управление „Образование“- гр. Хасково и възстановяване на ищцата на заеманата до преди уволнението длъжност „Директор“. В исковата молба се излагат, че ищцата е работила по трудов договор на длъжност „ВИД Директор“ в Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.•••••. Със Заповед № 3-2278/01.12.2021 г. на Началника на РУО– Хасково й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не е изпълнила задължителни предписания, дадени й със Заповед № 3-2003/25.10.2021 г. на Началника на РУО– Хасково, връчена й на 01.12.2021 г. Ищцата твърди, че заповедта за уволнение е незаконна на процесуално основание, тъй като не е мотивирана- не е посочен законовия текст, на основание на който е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и с това е нарушено правото й на защита; при издаването й работодателят не е съобразил всички обстоятелства, в т.ч. и обясненията, дадени от ищцата. Твърди се на самостоятелно основание, че обжалваната заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като ищцата не е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и това, че те не са извършени повторно, тъй като към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ предходната заповед на началник РУО- гр. Хасково, с която на ищцата е наложено по- леко по вид дисциплинарно наказание- „Предупреждение за уволнение“ не е била влязла в сила, поради обжалването й пред съд. Ищцата сочи, че преди извършване на проверката и преди издаването на заповедта за уволнение е изпълнила дадените й предписания с предходна заповед, по отношение на които твърди, че са бланкетни, неясни и имат формален характер. В исковата молба са изложени подробни доводи във връзка със всяко едно от четирите нарушения на трудовата дисциплина, посочени в уволнителната заповед, като по същество се оспорва извършването им. Оспорен е и характера на описаните в обжалваната заповед нарушения, като според ищцата същите не са „тежки“ по смисъла на закона и които да са основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Според ищцата дисциплинарното наказание й е наложено тенденциозно и на личностна основа, предвид съществуващия конфликт между нея и началника на РУО- гр. Хасково много преди датата на издаването на обжалваната заповед, възникнал по повод подавани от ищцата жалби до Министъра на образованието и науката във връзка с упражняван върху нея психически тормоз от страна на началника на РУО- гр. Хасково. Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на разноски. В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е доводи за мотивираност на заповедта за уволнение за всяко едно от допуснатите от ищцата дисциплинарни нарушения, с посочване на правната квалификация на нарушението и основанието, на което се налага дисциплинарното наказание, мотиви относно това защо наказващият орган е приел, че се касае за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин се твърди от ответника, че е извършена преценка на критериите за определяне на дисциплинарното наказание. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил и твърденията на ищцата, че дисциплинарните нарушения, посочени в уволнителната заповед не са извършени, като по отношение на всяко от нарушенията е изложил доводи за тяхната установеност и доказаност. Ответникът е оспорил и твърденията на ищцата, съгласно които дисциплинарното наказание и е наложено тенденциозно и на личностна основа. Настоява за отхвърляне на предявените искове- главен и акцесорен, както и разноски в производството. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че визираните в обжалваната заповед нарушения са безспорно установени и доказани от обективна и субективна страна, извършени са от ищцата в качеството й на Директор на училището и правилно и законосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Прието е, че всяко едно от описаните в заповедта четири нарушения е достатъчно тежко за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. ТРС е приел, че в хода на дисиплинарното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на обжалваната заповед, както и на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, като при издаване на заповедта е извършена и мотивирана преценка на критериите при определяне вида на наказанието, а именно тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и поведението на работника или служителя. Според ТРС дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед, при спазване на процедурата, разписана в чл.193 – 195 от КТ. Приел е за недоказано твърдението на ищцата, че наказанието е наложено тенденциозно и на личностна основа поради наличие на конфликт между нея и Началника на РУО– Хасково, произтичащ от подадени нейни жалби за оказван тормоз. За основателни в мотивите на обжалваното решение са приети доводите на ищцата за това дисциплинарните нарушения да са извършени повторно, тъй като заповедта, с която на ищцата е наложеното преди това дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение“ е отменена по съдебен ред. Независимо от липсата на „повторност“, съдът е счел, че визираните в заповедта за уволнение четири нарушения на трудовата дисциплина поотделно и в своята съвкупност са с достатъчно голяма тежест, за да се наложи най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение. По тези съображения ТРС е отхвърлил предявения главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като неоснователен и недоказан, както и е отхвърлил предявения от ищцата против ответника акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. С постановеното по спора решение ТРС е осъдил ищцата да заплати на ответника направените от него разноски в първоинстанционното производство в размер на 800.00 лв. По делото е безспорно, ищцата М. Г. К. е работила по трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор от 08.04.2019 г. с Регионално управление на образованието- гр. Хасково на длъжност „Директор“ на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.•••••. Със Заповед №З- 2003 от 25.10.2021 г. на Началник РУО- гр. Хасково, на основание чл.252, ал.1 чл.254, ал.2 от ЗПУО, чл.19, ал.1 и ал.2 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието и във връзка с Констативен протокол № КП- 272 от 12.10.2021 г. от извършена проверка, на директора на училището са дадени задължителни предписания, сред които в срок до 30.10.2021 г. и в изпълнение на разпоредбите на чл.31, ал.1, т.26 от Наредба №15 за статута на учителите, директорите и другите педагогически специалности да актуализира информацията на сайта на училището за 2021/2022 г., както и в срок до 15.11.2021 г. да изготви и представи доклад до началник РУО- гр. Хасково за изпълнение на дадените със заповедта преписания. Заповедта е връчена на въззивницата на 26.10.2021 г. След изтичане на сроковете за изпълнение на дадените задължителни предписания, със Заповед № З- 2219 от 23.11.2021 г. на Началник РУО- гр. Хасково е назначена комисия в състав Н.Д. – ст. експерт по български език и литература в РУО- гр. Хасково и Й.К.- гл. юрисконсулт в РУО- гр. Хасково, на които е възложено извършването на последващ контрол в НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••• по изпълнение на задължителни предписания, дадени на директора на училището със Заповед № 2003 от 25.10.2001 г. на Началник РУО- гр. Хасково. Със Заповед № З- 2220 от 23.11.2021 г. Началник РУО- гр. Хасково е назначена комисия в състав Й.К.- гл. юрисконсулт в РУО- гр. Хасково и Н.Д. – ст. Експерт по български език и литература в РУО- гр. Хасково, на които е възложено извършването на проверка в НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••• по факти и обстоятелства, посочени в писмо вх. № д- 11 от 15.10.2021 г. на ДИТ- гр. Хасково, приложено по делото. При извършената проверка в началното училище в присъствието на ищцата проверяващите, разпитани и като свидетели по делото, са установили неизпълнение на две от дадените със заповедта от 25.10.2021 г. задължителни предписания в срок, а именно: 1. Неизпълнение в срок до 30.10.2021 г. на даденото предписание да се актуализира информацията на сайта на училището и 2. Неизпълнение на даденото предписание в срок до 15.11.2021 г. директорът на училището да изготви и представи доклад до началника на РУО- гр. Хасково за изпълнение на заповедта от 25.10.2021 г. Комисията е установила, че към датата на проверката- 23.11.2021 г. публикуваната Стратегията за развитие на училището е за 2016/2020 г., а Годишния учебен план е за учебната 2019/2020 г. При проверка на дневника за изходяща кореспонденция на училището комисията е установила, че до 23.11.2021 г. няма регистриран доклад до началника на РУО- Хасково за изпълнение на задължителните предписания, както и това, че към датата на проверката в деловодството на РУО- Хасково не е регистриран доклад от директора на училището за изпълнение на Заповед № З- 2003 г. на Началника на РУО- гр. Хасково. За резултатите от извършената проверка комисията е съставила Констативен протокол № КП- 316 от 24.11.2021 г., приложен по делото. На същата дата- 23.11.2021 г. назначената със Заповед № З- 2220 от 23.11.2021 г. на началник РУО- гр. Хасково комисия е извършила проверка в ответното училище и във връзка с постъпило в РУО- Хасково писмо от ДИТ- Хасково от 15.10.2021 г., резултатите от която са отразени в съставения от комисията Констативен протокол № КП- 315 от 24.11.2021 г., също приложен като доказателство по делото. Комисията е установила, че ищцата е била в неплатен отпуск за времето от 08.04.2019 г. до 08.04.2020 г. като старши учител, разрешен й със Заповед № 319 от 05.04.2019 г. В книгата за регистриране на заповедите на директора на училището е била регистрирана заповед № 347- А от 13.04.2020 г. по чл.160 от КТ във връзка с разрешаване на неплатен отпуск на ищцата като старши учител. Към датата на проверката в класьора към книгата за регистриране на заповедите на директора, регистрираната под № 347- А от 13.04.2021 г. заповед не е била налична. По повод на тази констатация ищцата е посочила пред проверяващите, че такава заповед няма, както и това, че тя сама води книгата за регистриране на заповедите на директора и съхранява заповедите в прилежащите към книгата класьори и не е възлагала изпълнението на тези дейности на друг служител. В хода на проверката комисията е установила, че ищцата в качеството си на директор е подписвала платежни нареждания на 15.07.2021 г., 21.07.2021 г., 26.07.2021 г., 27.07.2021 г., 28.07.2021 г. и на 16.08.2021 г., на които дати е ползвала отпуск за временна неработоспособност, като на 27.07.2021 г. е подписала и платежно нареждане за заплатите на персонала за м. юли 2021 г. След като се е запознал с резултатите от проверката, обективирани в двата констативни протокола, съставени от комисията, както и изготвения от комисията доклад, началникът на РУО- гр. Хасково на основание чл.193, ал.1 от КТ е поискал от ищцата М. К. писмени обяснения за всяко едно от констатираните от комисията нарушения. Писмото, с което са изискани писмени обяснения, е връчено на ищцата на 24.11.2021 г., който факт не се оспорва от последната. Ищцата е депозирала пред началник РУО- гр. Хасково писмените си обяснения, в които е посочила, че е изпълнила дадените със Заповед №З-2003 от 25.10.2021 г. предписания, като в посочените в заповедта срокове е актуализирала информацията на сайта на училището за учебната 2021/2022 г.; на 12.11.20221 г. е изпратила Доклад изх. № 28 от 12.11.2921 г. на началник Отдел „ОМДК“- И.П.; заявила е, че никога не е издавала Заповед № 347- А от 13.04.2020г.; по отношение на подписаните платежни нареждания по време, когато е била в отпуск поради временна неработоспособност ищцата е посочила, че съгласно СФУК и системата за двоен подпис, право да подписват платежни документи имат директора на училището и главния счетоводител, за които има декларирани спесимени в съответната банка. След като е приел писмените обяснения на ищцата и се е запознал с резултатите от извършената проверка в ответното училище, работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, като е издал Заповед № З- 2278 от 01.12.2021 г., с която за описаните в заповедта четири дисциплинарни нарушения, за две от които е приел, че са извършени повторно /по т.1 и т.2/, предвид наложеното дисциплинарно наказание със Заповед № З- 1517 от 13.09.2021 г. на началник РУО- гр. Хасково, а всяко едно от нарушенията поотделно е преценено като тежко, е наложил на ищцата М. К. дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между страните. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 01.12.2021 г. срещу подпис. По делото пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.К., Н.Д. и И.П., тримата служители в РУО– гр. Хасково. В показанията си свидетелите К.- гл. юрисконсулт в РУА- гр. Хасково и Д.- „ст. експерт по български език и литература“ в същото РУО, двете участвали при извършената на 23.11.2021 г. проверка в ответното училище, по идентичен начин сочат, че преди започване на проверката в гр.••••• заедно със св. П., са извършили проверка в сайта на училището с цел установяване на публикуваните документи, като установили, че документите, за които е било дадено предписание да бъдат публикувани на сайта на училището, не са публикувани. В сайта на училището били публикувани Стратегия за развитие на училището за учебната 2016/2020 г. и годишен план за учебната 2019/2020 г. Направена била екранна снимка, а след това комисията посетила на място училището в гр.•••••. Там отново била извършена проверка в сайта на училището в присъствието на директора, при която проверка се установило, че информацията в сайта на училището не е актуална, като не са установени публикувани актуална Стратегия за развитието на училището и Годишен план за текущата учена година. Поискали от директора на училището да посочи публикувани в сайта актуални документи, което тя не е могла да стори. Повиканата от нея служителка също не е могла да покаже публикувани ли са и къде точно проверяваните от комисията документи. На 24.11.2021 г. ищцата била поканена в РУО- гр. Хасково за да се запознае с констативните протоколи от проверката и да ги подпише. Тъй като изразила несъгласие с отразените в протокола констатации относно липсата на публикувани в сайта на училището актуални документи, отново е била дадена възможност на ищцата да покаже къде точно са публикувани документите, но последната не успяла да стори това. Във връзка с нарушението по т. 2 от заповедта за уволнение и във връзка с представените от ищцата доказателства за датата и начина на изпращане на изготвения от нея доклад до началник РУО- гр. Хасково за изпълнение на Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г., в показанията си св. П. посочва, че е намерил в личната си електронна поща имейл от директора на началното училище, без текст, с прикрепен към него файл, който свидетелят отворил и установил, че е адресиран до началника на РУО, подписан и подпечатан от директора на училището. Тъй като няма отношение към документа, получен в личната му електронна поща, св. П. не предприел действия във връзка с този документ. В показанията си свидетелят уточнява, че разполага със служебен имейл, на който получава всички официални документи. Посочва, че постъпилите по този служебен имейл документи се регистрират в деловодството на учреждението, след което се дава ход на същите. По отношение на получените на личния му имейл документи, свидетелят сочи, че няма правомощие да регистрира същите в деловодството. Във връзка с твърденията на ищцата, че е изпълнила дадените й със Заповед №З- 2003 от 25.10.2021 г. предписания, като е публикувала на сайта на училището актуални документи по чл.263, ал.3 от ЗПУО и представените от нея доказателства, по делото са назначени и изслушани заключения на вещо лице по основна и допълнителна съдебно- техническа експертиза. След като се е запознал с уеб сайта на училището, във връзка с което му е бил предоставен и административен достъп, вещото лице е установило, че по данни от сайта на училището Стратегията за развитие на училището 2020/2024 г. е качена на сървъра на дата 29.09.2021 г. в 09: 12 часа и в момента се намира в раздел „Документи – училищни планове, програми и правилници“ на 5-та страница на подраздела под името „Стратегия за развитие“, а Годишния учебен план по класове и предмети за учебната 2021/2022 г. е качен на 28.09.2021 г. в 08: 55 часа в раздел „Документи – училищни планове, програми и правилници“ на 5-та страница като „Училищен учебен план“. Годишния комплексен план на училището за същата учебна година е публикуван на 25.09.2021 г. в 13: 35 часа, в раздел „Документи– документи съгласно чл.175 и чл.263 от ЗПУО“ и се намира на 2-ра страница в подраздела. В заключението си и при разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото уточнява, че в административния панел на сайта на училището няма секция архив, поради което не може да се види на коя точно дата и в колко часа тези документи са били качени, както и дали са били променяни датите. Освен това вещото лице посочва, че на 23.11.2021 г. няма публикувани документи в сайта на училището. При разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява и това, че посочените от него в заключението дати на публикуване на документите е възможно да не са действителните такива, тъй като в административния панел на сайта на училището може да се промени датата на публикуване, като се избере конкретна дата на публикуване. Вещото лице сочи в съдебно заседание, че във връзка с изготвяне на заключението, чрез предоставен му административен достъп до сайта на училището, е публикувал документ на сайта, като е избрал дата по-ранна от датата на публикуване с три дни, като в сайта като датата на публикуване е била отразена избраната от него по- ранна дата, а не действителната такава. Липсата на история на сайта и подробен архив на сървъра, на който е качен сайта, според вещото лице не дава възможност за категоричен отговор на въпроса на коя точно дата са публикувани въпросните документи. От приложеното по настоящото дело гр. д. № 347/2021 г. по описа на ТРС, се установява, че наложеното на ищцата М. К. със Заповед № З- 1517 от 13.09.2021 г. на Началник РУО- гр. Хасково дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни норми. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението. Дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се на определени от закона изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение. По силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието, а също така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество. От изложеното следва, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" е обстоятелствена и съдържа необходимата за нуждите на дисциплинарното производство информация. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения на ищцата, по повод на които от нея са изискани и писмени обяснения, са достатъчно индивидуализирани според изискванията на посочената разпоредба и дават възможност на съда да се произнесе по същество за законосъобразността й. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена от компетентен орган, в сроковете по чл.194 от КТ, отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, като преди издаването й е изпълнена процедурата по чл.193 от КТ- от служителя са изискани писмени обяснения. В този смисъл въззивният съд приема, че оспорената в производството заповед не страда от пороците, посочени в исковата молба и въззивната жалба, които да са основание за отмяната й на формално основание. В исковото производство по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, при оспорване от страна на ищеца той да е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан, ответникът работодател, за когото е тежестта за доказване, може да установи /да докаже/ извършването на дисциплинарното нарушение чрез всички допустими доказателствени средства по ГПК. Работодателят е този, който следва да проведе главно и пълно доказване на всички конкретни спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение, е осъществено дисциплинарното нарушение. Въззивният съд намира изводите на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за правилни. Първото дисциплинарно нарушение, за което К. е наказана, е за това, че не е изпълнила задължителни предписания, дадени от Началник РУО- гр. Хасково по т.2 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г., в срок до 30.10.2021 г. в качеството си на директор на НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••• и в изпълнение на задълженията си по чл. 31, ал.1, т.26 от Наредба №15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, не е актуализирала информацията на сайта на училището за учебната 2021/2022 г., като към датата на проеврката-23.11.2021 г. публикуваните в сайта на училището документи не са актуални- Стратегията за развитието на училището е за учебната 2016/2020 г., а Годишният план е за учебната 2019/2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.263, ал.1, т.1 1 и т.5 от ЗПУО /редакция ДВ. Бр бр. 82 от 18.09.2020 г./, педагогическия съвет в училището приема стратегия за развитие на училището за следващите 4 години с приложени към нея план за действие и финансиране, както и годишния план за дейността на училището. Тези документи, съгласно разпоредбата на чл. 263, ал.3 от ЗПУО подлежат на публикуване на интернет страницата на училището. Директорът на училището, като орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование, който управлява и представлява съответното училище, като организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, е този който следва да следи за изпълнение на разпоредбите на ЗПУО. Съгласно чл. 264, ал.3 от ЗПУО, при установяване на нарушения министърът на образованието и науката, съответно началникът на регионалното управление на образованието или оправомощени от тях длъжностни лица дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им. От доказателствата по делото се установява, че на ищцата в качеството си на директор на ответното училище, са дадени задължителни предписания да актуализира да актуализира информацията на сайта на училището за учебната 2021/2022 г. в определен срок. В хода на извършената проверка, резултатите от която са били обективирани в Костативен протокол № КП 316/24.11.2021 г., е установено, че документите които са публикувани в интернет страницата на училището не са актуални относно стратегия за развитие на училището, тъй като публикуваната стратегия е за предходен период 2016-2020 г. и относно годишен план за учебната година, тъй като публикувания също е за предходна учебна година 2019-2020 г. Доводите на ищцата, изложени в исковата молба, за изпълнение на даденото предписания в указания срок, не се възприемат от настоящия въззивен състав. Представените пред първата инстанция разпечатки от сайта на училището, сочещи на това, че Стратегията за развитие на НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.••••• за периода 2020- 2024 г. е публикувана на сайта на училището на 29.09.2021 г., а Учебния план за учебната 2021/2022 г. на училището е публикуван на сайта на училището на 28.09.2021 г., не се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите К., Д. и П., кредитирани от съда с доверие като обективни, правдиви и непротиворечиви. Посочените свидетели непротиворечиво и еднопосочно в показанията си излагат, че сутринта на 23.11.2021 г., преди да отидат на място в гр.•••••, за да извършат проверката, са посетили сайта на училището и в раздел „документи“ са констатирали, че публикуваните стратегия и годишен план не са актуални. Изготвили са екранни снимки и около обяд на 23.11.2021 г. са посетили училището в гр.•••••. Свидетелите, извършили проверката, са поискали от ищцата лично да посочи мястото, на което са публикувани в сайта на училището актуални документи, което тя не е сторила, както и това не е успяла да стори повиканата от ищцата служителка. На следващия ден– 24.11.2021 г., ищцата е посетила РУО– Хасково за подписване на констативния протокол, като във връзка с изразеното от нея несъгласие с констатациите на комисията, на ищцата отново е била предоставена възможност да посочи публикуваните актуалните документи, като за целта й е бил предоставен компютър, но тя отново не е могла да покаже тези документи и е подписала констативния протокол без възражения. В подкрепа на гласните доказателства е и заключението на вещото лице по изготвените основна и допълнителна съдебно- техническа експертиза, от които се установява, че независимо от това, че при извършената проверка вещото лице е констатирало, че стратегията е била качена на сървъра на дата 29.09.2021 г., а годишния учебен план на 28.09.2021 г., е установил и това, че в административния панел в сайта на училището няма секция „архив“ и не може да се установи на коя точно дата и в колко часа тези документи са били качени, както и дали са били променяни датите. Също така, вещото лице установява, че в този панел може да се влезе и да се промени датата на публикуване като се избере и публикува конкретна дата и за това не изразява категорично твърдение, че датите на публикуване които е посочил в заключението са точни. При тези констатации на вещото лице и предвид свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, правилно е прието от първоинстанционния съд, че към датата на проверката- 23.11.2021 г. ищцата в качеството си на директор, не е изпълнила задълженията си по чл. 263, ал.3 от ЗПУО, както и дадените й в тази връзка предписания от началника на РУО- гр. Хасково, които са имали задължителен характер за ищцата, предвид липсата на твърдения за оспорването им по реда на чл. 264, ал.4 от ЗПУО. Второто нарушение, визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е за това, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище, не е изпълнила в срок до 15.11.2021 г. задължително предписание, дадено от Началник РУО- гр. Хасково по т.4 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г. да представи доклад за изпълнението на тази заповед. Ищцата /сега въззивница/ е твърдяла, че това нарушение не е извършено, тъй като е изпратила доклада с изх. № 26 от 12.11.2021 г. на хартиен носител в РУО- гр. Хасково, както и по електронна поща на началника на РУО. Тези твърдения на ищцата не са доказани в хода на производството. Действително към исковата си молба и в подкрепа на твърденията си, ищцата е приложила доклад до Началника на РУО- гр. Хасково във връзка с изпълнение на т.4 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г., който е с изх. № 86 от 12.11.2021 г., както и снимка от екранен образ на електронна поща, от който е видно, че на 12.11.2021 г. в 11: 08 часа е изпратила по електронна поща доклад. От приложените заверени копия от поддържания в училището дневник за изходяща кореспонденция се установява, че в същия фигурира документ с изх. № 28 от 12.11.2021 г.- доклад до РУО- гр. Хасково, като по делото не са налице данни този доклад да е бил получен и регистриран в деловодството на РУО– гр. Хасково. От разпита на св. П. в съдебно заседание пред първата инстанция се установява, че свидетелят е установил в личната си електронна поща имейл от ищцата без текст, а само прикачен файл, който е бил адресиран до Началника на РУО– гр. Хасково, но поради това, че не е адресиран до него и е бил изпратен на личната му електронна поща, преценил, че няма отношение към този файл и и не предприел действия по него. От показанията на св. П. се установява, че в РУО– гр. Хасково документите се получавали по официалната електронна поща и се регистрират в деловодството. Предвид на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция приема, че са правилни и законосъобразни изводите на ТРС, че в случая, макар и по делото да е установено, че доклада е бил изпратен от ищцата, но не по съответния ред и не е получен от адресата, посоченото в т.2 от заповедта за уволнение нарушение е доказано и установено. Третото нарушение, за което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание е за това, че към датата на извършване на проверката- 23.11.2021 г. в класьора към книгата за регистриране на заповеди на директора на училището, е регистрирана Заповед № 347-А от 13.04.2020, която не е налична. От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложената към констативния протокол от 24.11.2021 г. извадка от книга за заповедите, започната на 15.09.2016 г. и завършена на 16.08.2021 г., се установява, че на страница 114 от тази книга има запис за издадената заповед с номер 347А от 13.04.2020 г. за разрешен неплатен годишен отпуск на М. К. по чл.160 от КТ, срещу което отбелязване е положен подпис на директора на училището, неоспорен от ищцата. Ищцата е оспорила извършването на това нарушение с твърдение, че не е издавала такава заповед, но при наличието на регистрирано издаване на такава заповед в заповедната книга на училището от самата ищца, от обясненията на която пред проверяващите, обективирани и в констативния протокол се установява, че тя е лицето, което води книгата за регистриране на заповедите и ги съхранява в прилежащи класьори, следва извода, че записа в книгата не е могло да бъде направен от друг служител, освен от самата ищца. Ето защо правилно е прието от наказващия орган, че в качеството си на директор на ответното училище ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 31, ал.1, т.2 и т.30 от Наредба №15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, да ръководи и отговаря цялостната дейност на училището и да отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в институцията. За неоснователни във връзка с това нарушение се преценят доводите на въззивницата, изложени в жалбата, че срока за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение е изтекъл на 13.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.26 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование документите за дейността на институцията се отнасят до административния и образователния процес в нея. Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити, сроковете за съхранение и формата на водене на документите за дейността на институцията са определени в приложение № 2, в което са предвидени сроковете за съхранение на документите в институцията- 20 годишен срок за съхранение на книгата за регистриране на заповедите на директора и 20 годишен срок за съхранение на заповедите на директора за дейността, в които се включват и заповедите за разрешен отпуск. Т.е. на директора на училището е вменено задължение не само да впише съответната заповед във водената в училището книга с посочените в Наредба №8 от 11.08.2016 г. реквизити- номер на заповедта, дата на издаване, основание за издаване, относно /кратко описание на съдържанието/ и подпис на директора, но и да съхранява съответната заповед за срок от 20 години от издаването й. Тъй като по делото не е установен началния момент на неизпълнение на задължението да съхранява издадените заповеди, то въззивният съд приема, че не е изтекъл и предвиденият в КТ давностен срок за погасяване на възможността да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата. Вззивният съд приема за недоказано четвъртото от дисциплинарните нарушения, за което въззивницата е наказана с дисциплинарно наказание „Уволнение“ с обжалваната заповед, а именно подписване на платежни документи на посочените в заповедта дати, съвпадащи с период, в който въззивницата е била в отпуск за временна неработоспособност. Между страните не е налице спор, че на датите, посочени в Констативен протокол № КП- 315 от 24.11.2021 г. директора на училището Миглена К. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, както и относно това, че през този период от време е подписвала платежни нареждания, вкл. и за заплати на персонала за м. юли 2021 г. Няма спор, че подписването на платежни документи представлява част от трудовите задължения на ищцата съгласно длъжностната й характеристика като директор на ответното училище, както и че съгласно чл. 18, ал. 1 от НМЕ осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Въпреки това не може да се приеме, че с подписването на платежните документи ищцата е извършила дисциплинарно нарушение по чл.126, т.13 от КТ, а именно неизпълнение на задължения, които произтичат от нормативен акт /в случая НМЕ/, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. В случая се касае за еднократни действия, извършването на които отнема изключително кратко време, имащи за цел единствено обезпечаване финансовата дейност на училището, от които действия не се твърди да са настъпили каквито и да е било вредни последици за работодателя. Поради това действията на ищцата не могат да се квалифицират като полагане на труд, както твърди работодателят. Налице е едно маловажно деяние и дори и да се приеме от обективна страна, че ищцата е престирала труд на посочените в уволнителната заповед дати, то не е налице субективната страна на вмененото й дисциплинарно нарушение, тъй като ищцата не е имала намерение да навреди по какъвто и да е било начин на работодателя. От друга страна, по делото не са налице данни относно това посещавала ли е ищцата работното си място на датите, на които е подписала платежните документи, или това е станало извън училището, включително и в дома на наказаното лице, каквато възможност на практика е налице. По приложението на чл. 189 КТ съдебната практика е уеднаквена и в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК множество съдебни актове- Решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. ІV г.о., Решение № 112 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. ІV г.о., Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о., Решение № 461 от 17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г., о., ГК, Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК и др. В тази задължителна съдебна практика, безпротиворечиво се приема, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни да настъпят неблагоприятни последици за работодателя. При избора на наказание, съгласно чл. 189 КТ, работодателят следва преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на работника/служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние следва да бъде преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, както и от характера на възложените трудови функции и доколкото те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Прието е, че следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Настоящият въззивен състав споделя изцяло тази практика на ВКС, като намира, че в случая ищцата в качеството си на директор на ответното училище е извършила посочените в т.1, т.2 и т.3 от заповедта за уволнение три дисциплинарни нарушения, които са доказани от обективна и субективна страна, и правилно са преценени от работодателя като достатъчно тежки разгледани в тяхната съвкупност, за да бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съответстващо на тежестта на нарушенията, техния вид, брой и трудовите функции на наказаното лице- директор на училище, на който от страна на работодателя е оказано високо доверие и към който законодателят е поставил по- високи изисквания и е възложил специфични трудови функции. Правилни и законосъобразни са изводите на ТРС относно това описаните в т.1 и т.2 от обжалваната заповед дисциплинарни нарушения да са извършени повторно от въззивницата, предвид на това, че наложеното й със Заповед № З- 1517 от 13.09.2021 г. на Началник РУО- гр. Хасково дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Правилни са и се споделят изцяло от въззивната инстанция изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ищцата, че дисциплинарното наказание й е наложено тенденциозно и на личностна основа поради наличие на конфликт между нея и Началника на РУО – Хасково, произтичащ от подадени нейни жалби за оказван тормоз. Както правилно е приел ТРС, налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ е подробно мотивирано в обжалваната заповед и обосновано с приложените към нея документи. При издаване на заповедта е извършена и мотивирана преценка на критериите при определяне вида на наказанието, а именно тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и поведението на работника или служителя. Поради това обжалваната заповед, с която на М. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е правилна и законосъобразно и не подлежи на отмяна, което води до неоснователност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ- за отмяна на уволнението като незаконно. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност в ответното училище. Районния съд, като е достигнал до същите правни изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба– да се остави без уважение. При този изход на спора, въззивницата следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000.00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното, Ямболският окръжен съд