Решение № 724 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9211/2024 г.

Производството е образувано по предявени от Д. Д. Д., ЕГН: •••••••••• и К. С. Д., ЕГН: •••••••••• като правоприемници на починалия в хода на производството: Д. Й. Д., ЕГН: •••••••••• срещу „Е.К.И.“ ООД, ЕИК: ••••, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1431.62 евро /2800 лв./, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.04.2024 г. – 24.06.2024 г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 511.29 евро /1000 лв./, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) осъдителен иск с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 6080 евро /11 891,44 лв./, представляваща обезщетение за неизплатени командировъчни средства за 64 дни за периода 01.04.2024 г. – 03.06.2024 г., ведно със законната лихва за забавам, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Предявен е насрещен иск от „Е.К.И.“ ООД, ЕИК •••• срещу Д. Д. Д., ЕГН: •••••••••• и К. С. Д., ЕГН: •••••••••• като правоприемници на починалия в хода на производството: Д. Й. Д., ЕГН: ••••••••••, с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 511.29 евро /1000 лева/, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В депозираната искова молба и уточнителните молби , ищецът – Д. Й. Д., твърди, че на 20.03.2024г. между него, в качеството на служител и ответното дружество, в качеството на работодател е бил сключен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като е бил назначен на длъжност „водач на МПС за тежкотоварен транспорт“ за неопределено време и месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Сочи, че с оглед изпълнение на трудовите му задължения е бил командирован в Гърция на 21.03.2024 г., Румъния от 22 до 24.03.2024 г., Унгария от 25 до 31.03.2024 г., Австрия от 01 до 07.04.2024 г., Чехия от 08 до 14.04.2024 г., Германия от 15 до 20.04.2024 г., Чехия от 21 до 25.04.2024 г., Унгария от 26 до 28.04.2024 г., България от 28.04 до 01.05.2024 г., Унгария от 01 до 02.05.2024г., Полша от 02 до 03.05.2024 г., Латвия от 04 до 08.05.2024 г., Полша от 08 до 09.05.2024 г., Люксембург от 17 до 21.05.2024 г., Германия от 21 до 23.05.2024 г., Белгия от 23 до 29.05.2024 г., Германия от 29 до 30.05.2024 г., Чехия от 30 до 31.05.2024г., Румъния от 31.05.2024 г. до 01.06.2024 г., България от 01 до 24.06.2024 г., Германия от 09 до 17.05.2024 г.. Твърди, че въпреки многобройните обещания от страна на управителя на ответното дружество за заплащане на дължимите му се трудови възнаграждения, това не се е случило, с оглед на което на 24.06.2024 г. ищецът изпраща уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ на посочената в търговския регистър електронна поща на дружеството, поради незаплащане на дължимото трудово възнаграждение и след 24.06.2024 г. ищецът считал трудовия договор за прекратен, като на същия ден работодателя го е поканил в офиса на ответното дружество, за да даде писмени обяснения. Излага, че от 21.03.2024 г. – 31.03.2024 г. работодателят му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, а от 01.04.2024 г. до 24.06.2024 г. не е било изплащано на Д. Д. никакво трудово възнаграждение. Сочи, че съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието за прекратяване на договора за неопределено време е 30-дневен. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. З. С., с който се оспорват предявените искове по основание и по размер. Излага, че по силата на трудов договор № 041 сключен на 18.03.2024 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, за неопределено време, с 6- месечен изпитателен срок в полза на работодателя, страните са били в трудово правоотношение, по повод на което ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, платими до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като в деня на постъпване на работа на ищеца са връчени срещу подпис, оригинален екземпляр на трудов договор, копие от удостоверението по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и длъжностна характеристика за заеманата позиция. Сочи, че ищецът е изпълнявал курсове както в Република България, така и в страни от ЕС, като през месец май 2024 г. ответното дружество е претърпяло загуби изразяващи се в отмяна на четири броя заявки, по вина на ищеца, поради небрежно изпълнение на служебните му задължения, за което от прекия ръководител на ищеца - Д. Б. е изготвена докладна записка от 04 юни 2024г., въз основа на която от управителя на дружеството е разпоредено да се издадат два броя заповеди по реда на чл. 206, вр. с чл. 210 о т КТ за налагане на ограничена имуществена отговорност на ищеца в размер на 750 евро за повторно измиване на поверената на ищеца цистерна, поради изтекли сертификати, важащи 48 часа, в резултат на забава от страна на шофьора да натовари и втората в размер на сумата от 858 лева за нанесена щета по управляваното ремарке изразяваща се в спукана гума. Твърди, че след връщане от командировка на 03.06.2024 г., Д. Д. е върнал МПС в базата на ответника и повече не се е явил на работа, като след 04.06.2024 г. многократно е търсен по телефона от прекия си началник, като е приканен да посочи уважителни причини за неявяването си на работа. Тъй като до 21.06.2024 г. ищецът не се е явил, управителят на дружеството Н. Гатева се е разпоредила да се изискат писмени обяснения от работника. Уведомително писмо с искането за писмени обяснения е било изпратено до ищеца на 27.06.2024 г. с куриерска служба „Спиди“ и същото било връчено на 28.06.2024 г., като препис бил изпратен и на упълномощения от Д. Д. адвокат на неговата електронна поща. Сочи, че ищецът не е откликнал на изисканите обяснения и не е представил писмено обяснение, с което да посочи уважителни причини за неявяване на работа от 04.06.2024 г., трудовият договор е бил прекратен със Заповед № 24-04/22.07.2024 г. на осн. чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и същата е била изпратена на ищеца по постоянен адрес и чрез телепоща. Излага, че на ищеца са изплатени всички дължими суми за престирания от него труд от деня на сключване на трудовия договор до деня, в който е престанал да изпълнява трудовите си задължения. Оспорва, че за периода от 04.06.2024г. до 24.06.2024г. ищецът е престирал труд в полза на работодателя. Оспорва иска по чл. 221, ал. 1 КТ, доколкото счита, че ищецът е нямал основание да прекрати трудовия договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и трудовото правоотношение е прекратено въз основа на проведено дисциплинарно производство. По отношение на заведения иск с правно основание по чл. 215, ал. 1 от КТ, твърди, че не дължи обезщетение в посочения размер. Сочи, че за да бъдат начислени и изплатени командировъчни пари, работникът следва да се е отчел след завръщане от командировка, като ищецът не е представил или отчел доклад за свършена работа, както и че на ищеца са били предоставени три броя карти Eurowag, като общата разходвана по тях сума била в размер на 1614.54 евро. Оспорва и периода на командировките, като сочи, че по време на претендирания период ищецът е бил не само зад граница, но и в Република България. Предвид изложеното оспорва предявените искове, като отправя искане за отхвърляне на същите. В условията на евентуалност, релевира възражение за прихващане за следните суми – 750 евро, съставляващи понесени от дружеството вреди за повторно измиване на поверената на ищеца цистерна, поради изтекли сертификати, важащи 48 часа, в резултат на забава от страна на шофьора да натовари; 858 лева за щета по управляваното от Д. Д. ремарке – спукана гума марка Годрайд. Претендира разноски. С предявената насрещна искова молба ищецът по насрещния иск „Е.К.И.“ ООД излага, че съгласно сключения между страните трудов договор, възнаграждението на служителя е било в размер на 1000 лева. Сочи, че трудовият договор е бил прекратен със Заповед № 24- 04/22.07.2024 г. на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, въз основа на проведено дисциплинарно производство срещу Д. Д., като счита, че съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, като отправя искане за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски. В законоустнановения срок е представен отговор на насрещната искова молба от Д. Й. Д., чрез адв. В. С., с който оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията в насрещната искова молба, че трудовият договор е прекратен поради наложено дисциплинарно уволнение за неявяване на повече от два работни дни. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено с уведомление от 24.06.2024 г., изпратено от служителя Д. Д. по електронна поща, почти месец преди издаване на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Твърди, че правото на служителя да прекрати едностранно трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ възниква при всяка една забава независимо от нейната продължителност. Оспорва валидността на проведеното дисциплинарно производство, като сочи, че служителят не е надлежно уведомен за същото. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендира разноски. С определение № 12070 от 09.09.2025 г. съдът е конституирал като ищци в производството Д. Д. Д. и К. С. Д., в качеството им на наследници на Д. Й. Д., починал на •••• г., на основание чл. 227 от ГПК. В проведеното о. с. з. от 12.02.2026 г. процесуалният представител на ищците е посочил, че предвид настъпилото универсално правоприемство в хода на производството, процесните суми се претендират от конституираните низходящи на починалия ищец поравно, респ. по ½ за всеки. Моли за уважаване на исковете, за отхвърляне на възражението за прихващате и насрещния иск. Не претендират разноски. В о. с. з. от 12.02.2026 г. процесуалният представител на ответното дружество пояснява, че сумата по насрещния иск се претендира за да бъде заплатена от по ½ от всеки един от конституираните ищци. Признава, че заповедите за командировка са издадени от страна на дружеството, както и че отразяват действителните данни за командироване извън страната. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното: В производството не е спорно, че между Д. Д. и ответното дружество е сключен трудов договор № 041 от 18.03.2024 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, за неопределено време, с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, по силата, на който ищецът е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, платими до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Видно от представения в производството трудов договор № 041 от 18.03.2024 г. /л.79 от делото/ в уговорено работно време от 8 часа при петдневна работна седмица, както и срок на предизвестие за прекратяването му от 30 дни. В производството е представена длъжностната характеристика на заеманата длъжност, която не е подписана от страна на служителя. От страна на ответника са представени заповеди за командироването на Д. Й. Д. в Гърция за периода от 22.03.2024 г. до 23.03.2024 г., от 26.03.2024 г. до 30.03.2024 с дневни пари от 50 евро, от 30.03.2024 г. до 01.04.2024 г. в държави от ЕС с дневни пари от 45 евро, от 02.04.2024 г. до 12.04.2024 г. и от 15.04.2024 г. до 28.04.2024 г в Румъния, Унгария, Словения и Италия с дневни пари от 50 евро, от 30.04.2024 г. до 02.06.2024 г. в Румъния, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Германия, Белгия и Чехия с дневни пари от по 50 евро. От страна на дружеството не се оспорва издаването на заповедите, както и че същите отразяват дните на командироването на служителя извън страната. Във връзка с докладна записка на ръководителя на транспорт при ответника, е посочено, че е причинена вреда от шофьора Д. Д. от 17700 евро за неосъществени превози и 750 евро за измиване на цистерната поради изтекли сертификати за измиване от 48 часа. С разпореждане от 05.06.2024 г. от страна на управителя на работодателя е разпоредено издаването на заповеди по чл. 206 от КТ за налагане на имуществена отговорност. В производството е изготвена докладна записка от 21.06.2024 г. от ръководителя на транспорт при ответника, в която е посочено, че служителят не се е явил на работа в периода от 04.06.2024 г. до 21.06.2024 г., в която е предложено налагането на дисциплинарно уволнение. От страна на работодателя са изискани обяснения от служителя с писмо от 26.06.2024 г., получено на 28.06.2024 г. от служителя, съобразно представената обратна разписка. От представената електронна кореспонденция се установява, че на 24.06.2024 г. ищецът е изпратил писмо до ответника, в което е посочил, че прекратява трудовия договор, моли работодателя да впише данните в регистъра на заетостта, като отправя искане за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и командировъчни за периода от 01.04.2024 г. до 02.06.2024 г. В отговор на писмото на 24.06.2024 г. са поискани обяснения за нанесени щети на поверения състав от МПС и ППС, за предоставяне на дигитална карта. В писмо от 26.06.2024 г. работодателя е посочил, че в тридневен срок следва да се представят командировъчните. Видно от представеното извлечение е, че в периода от 21.03.2024 г. до 03.06.2024 г. МПС с рег. № •••• и рег. № ••••. Като от декларациите за командироване се установява, че в периода от 22.03.2024 г. до 21.09.2024 г. ищецът е осъществявал международен транспорт в Румъния, в периода от 06.04.2024 г. до 21.09.2024 г. – в Унгария, в периода от 22.04.2024 г. до 21.09.2024 г. в Австрия, в периода от 22.04.2024 г. до 21.09.2024 г. в Чехия, от 22.04.2024 г. до 21.10.2024 г. в Германия и от 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г. в Гърция. От представеното уведомително писмо от 26.06.2024 г. се установява, че на служителя са изплатени сумата от 1800 лева – трудово възнаграждение, сума за товарене на цистерна в Антверпен – 450 евро, глоба за претоварване – 170 +2850 евро, щета от 857 лева по предна дясна гума, марка „Годрайд“, закупена от „П.“ ООД. От съдържанието на заповед № 24-00 от 05.06.2024 г., е видно, че е наложена имуществена отговорност на Д. Й. Д. от 750 евро, а със заповед № 24-01 от 05.06.2024 г. на последния му е наложена ограничена имуществена отговорност от 858 лева. Видно от фактура № 3100203870 от 15.03.2024 г., издадена от „П.“ ЕООД, ответното дружество е използвало услуги за монтаж и демонтаж на гума, баланс, тежести, винтил и гума за сумата от 1545.31 лева. Със заповед № 24-04 от 22.07.2024 г. от страна на работодателя е наложено дисциплинарно уволнение на Д. Й. Д., поради неявяване на работа без причина в периода от 04.06.2024 г. до датата на заповедта, респ. поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 от КТ, като е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта е връчена чрез телепоща на служителя на 25.07.2024 г. В производството е представен констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 24-02/31.07.2024 г., изготвен от страна на ответника, в който се посочва, че поради неявяване на служителя от 04.06.2024 г. до 26.06.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като заповедта му е връчена на 30.07.2024 г. по телепоща. Протоколът е подписан от свидетелите – Д. А. Б. и Н.В.Г.. Видно от съобщение с вх. № 30Е0006543318 от 07.08.2024 г. работодателят е уведомил НАП за прекратяването на трудовото правоотношение със служителя – Д. Й. Д.. От страна на ответника е представено извлечение за плащания по сметката на служителя в периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2025 г., както и преводни нареждания, от които се установява, че е преведена сумата в общ размер на 1875 лева /л. 103 от делото/, респ. 75 лева на 04.04.2024 г. – служебни разходи, на 22.04.2024 г. – 500 лева аванс за 04.2024 г., на 24.04.2024 г. – 500 лева – аванс 04.2024 г., на 29.04.2024 г. – 400 лева - командировка за 03.2024 г. и на 17.05.2024 г. – 400 лева – аванс за 04.2024 г. Видно от постъпилата справка от НАП-Варна /л. 161-162 от делото/ с вх. № 03388243069686 е вписано прекратяване на трудовото правоотношение на 07.06.2024 г., настъпило на 04.06.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, респ. и с вписване на 25.06.2024 г., като на 07.08.2024 г. отново е вписано прекратяване на трудовото правоотношение по заявление с вх. № 30Е00654318, настъпило на 01.08.2024 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В производството са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите – Д. Д. Д. /син на починалия ищец и конституиран ищец/, както и на Д.Ж.Ж.. Свидетелските показания на Д. Д. следва да бъдат ценени като изявления, като се отчете вероятната му заинтересованост от изхода на спора, доколкото последният е контитуиран като страна в производството. Сочи, че баща му е слязъл от камиона през м. юни 2024 г., както и че след 04.06.2024 г. не е изпълнявал курсове. Излага, че знае, че ще му дават по 95 евро на ден, както и че е виждал превод от 1800 лева за целия период. От свидетелските показания на свидетеля Ж. се установява, че работи като механик при ответника. Сочи, че е виждал Д. Д. два пъти, като се е върнал със срязана гума на ремаркето в началото на лятото на 2024 г. и след това не го е виждал. Споделя, че не е необходимо камионите да се прибират в базата, освен ако не е необходимо да се ремонтират. Излага, че няколко пъти е предоставял документи на г-н Б.. Сочи, че цистерните се измиват след всеки курс. Не помни дали Д. Д. не му е давал документи, които да предава. От заключението по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на трудовото възнаграждение за м. 03, 04, 05 и м. 06 2024 г, възлиза на 2500 лева, а след приспадане на осигуровките за сметка на работника възлиза – 1939.95 лева. Експертът е посочил, че не може да определи дните, в които служителят е бил командирован. Изчислил е, че размерът на незаплатените командировъчни разходи след приспадане на заплатените 475 лева възлиза на 6243.28 лева за 69 дни. От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответващо на останалия доказателствен материал и неоспорено от страните, се установява, че Д. Д. е осъществял курсове в периода от 21.03.2024 г. до 03.06.2024 г. Експертът при справка с представените данни от пътен лист и дигитални носители от тахограф и персонална карта на водача е установил, че служителят е имал курсове от 22.03.2024 г. до 30.04.2024 г. Изрично в о. с. з. вещото лице е посочило, че след 30.04.2025 г. превозното средство е извън страната и няма отразено последващо влизане в страната. Уточнило е, че за м. юни на 01.06. 2024 г. има 9 часа и 59 мин, за 02.06.2024 г. – 5 часа и 13 мин и за 03.06.2024 г. – 4 часа и 50 мин, както и че курсовете за м. май и м. юни касаят такива извън страната. От заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответващо на останалия доказателствен материал, се установява, че общият размер на начислените суми при ответника по трудови възнаграждения са 2500 лева, респ. 1939,95 лева след приспадане на осигуровките за сметка на работника. Вещото лице е посочило, че начислените суми за трудово възнаграждение за периода 19.03.2024 г. до 24.06.2024 г. възлиза на 3200 лева бруто, респ. 2481,14 лева – нето. Експертът, на базата на представените по делото документи, е изчислил, че в полза на служителя са заплатени 2350 лева, от които 1875 лева –плащания по трудов договор и 475 лева – разходи за командировки, като неизплатените трудови възнаграждения възлизат на 64.95 лева в първия вариант и 608.14 лева във втория вариант. Изчислило е стойност на командировъчните разходи за 69 дни в размер на 3450 евро или 6718.28 лева, от които са изплатени 400 лева, като незаплатените възлизат на 6318.28 лева. Експертът е изчислил, че съобразно заключението по СТЕ, съобразно часовете за осъществяване на международни курсове за 49 работни дни, след приспадане на заплатените 400 лева, възлиза на 4491,78 лева при ставка от 50 евро и на 8704.39 лева при ставка от 95 евро. Изрично вещото лице е посочило, че не са налични данни са начислени и внесени дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя, както и дали са били удържани такива от страна на работниците. В о. с. з. вещото лице е посочило, че в случай, че командировъчните са по 95 евро при 69 дни, дължимата сума възлиза на 6555 евро. При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи: Предявените искове са с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 215, ал. 1 от КТ, както и насрещен иск по чл. 221, ал. 2 от КТ. По повод на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, съдът намира следното: С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест, ищците следва да докажат наличието на валидно трудово правоотношение на Д. Д. с ответника за периода от 01.04.2024 г. до 24.06.2024 г., че последният е престирал труд по трудовото правоотношение през този период, както и размера на уговореното трудово възнаграждение. В производството се установи, че първоначалният ищец е работил по трудово правоотношение при ответника въз основата на сключен трудов договор от 18.03.2024 г., което се спори дали е прекратено през м. юни 2024 г. от страна на работника или през м. август 2024 г. от страна на работодателя. Безпорно в производството е уговарянето на основно трудово възнаграждение от 1000 лева, както и допълнително такова от 0,6% за всяка прослужена година при този работодател. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че ищецът е осъществявал курсове в периода от 21.03.2024 г. до 03.06.2024 г. В тази насока за връщане на цистерната в началото на лятото са и събраните гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетеля – Ж.. Затова и следва да се приеме, че служителят след връщането на цистерната в началото на м. юни 2024 г. не е престирал труд, същата констатация съотвества и на изисканите обяснения от страна на работодателя за неявяването на Д. Д.. Съобразно заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвената след приемане на заключението по СТЕ, се установява, че незаплатеният размер на трудовото възнаграждение, след приспадане на платеното такова от 1875 лева, възлиза на 64,95 лева. Заключението по вариант № 1 следва да бъде кредитирано доколкото съответства на броя на отработените дни през м. юни 2024 г. до връщането на цистерната, съобразно заключението по съдебно-техническата експертиза. С оглед на горното, следва да се приеме, че искът се явява основателен до сумата в размер на 33.21 евро /64,95 лева/ и като такъв следва да бъде уважен в сочената част, респ. неоснователен за горницата до 1431,61 евро /2800 лева/. По иска по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът намира следното: В тежест на ищците е да докажат прекратяването на трудовия договор на твърдяното основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 о т КТ, както и размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването. Съгласно разпоредбата на чл. 335 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, както следва: при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестиет, както и при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В случая трудовият договор е прекратен без предизвестие от страна на служителя, поради което е приложима разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, а именно от момента на получаване на изявлението за прекратяване на договора. Законодателят не е посочил изрично начин на достигане на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор до насрещната страна, но с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ следва да се приеме, че това следва да стане писмено. От събраните по делото доказателства, се установява, че служителят изпраща по електронната поща на дружеството писмо, към което е прикачено и уведомление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като е отправена покана за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение както и командировъчни за периода от 01.04.2024 г. до 02.06.2024 г. Получаването на писмото от страна на работодателя не се оспорва в производството, напротив същото се потвърждава и от изпратения отговор до служителя на 24.06.2024 г. Нещо повече, от страна на работодателя са предприети действия по подаване на уведомление до НАП-Варна за вписване на прекратяването на трудовия договор, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. В относимата съдебна практика се приема, че р азпоредбата на чл. 336, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Връчването на писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание /така Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., ГК и др./. Затова следва да се приеме, че с достигане на изявлението на служителя до работодателя на 24.06.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните. Въпреки горното, в производството от заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от страна на работодателя не са изплатени в пълнота трудовите възнаграждения на служителя за месеците от март до юни 2024 г., както и командировъчните за периода от м. април 2024 г. до м. юни 2024 г., то следва да се приеме, че към датата на получаване на уведомлението за прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя са били налице предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяването от трудовия договор от страна на служителя без предизвестие. Макар и към датата на получаване на предизвестието от страна на работодателя, служителят да е бил в неизпълнение на трудовите си задължения, неизпълнението на работодателя да заплаща трудовите възнаграждения в пълнота за предходните месеци на служителя предхожда поведението на служителя за неявяване на работа след връщането на МПС на 03.06.2024 г. Също така, доколкото служителят първи е упражнил правото да прекрати трудови договор без предизвестие, което било първончално вписано и в НАП-Варна, то следва да се приеме, че последващото прекратяване на трудовия договор не е произвело действие. В съдебната практика се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение /така Решение № 84 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2017 г., IV г. о., ГК/. Доколкото в разглеждания случай, предизвестието и за двете страните е било уговорено в тридесет дневен срок, то следва да се приеме, че в полза на ищците е дължима сумата от 1000 лева, представляваща основно месечно трудово възнагражение. С оглед на горното, предявеният иск по чл. 221, ал. 1 от КТ се явява основателен в пълния заявен размер и като такъв следва да бъде уважен. От страна на ответника е направено възражение за прихващане със суми във връзка с наложена ограничена имуществена отговорност на работника, с оглед наведените от ответника твърдения - чл. 206, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 210 от КТ в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. В настоящия случай нито се твърди, нито са представени доказателство за осъществяване на ограничена имуществена отговорност спрямо ищеца чрез издаване на заповед и връчването й на работника, поради което съдът намира и че и на това основание направеното възражение е неоснователно. Също така следва да се съобрази, че претендираната обща сума надхвърля максимално допустимите размери по чл. 206, ал.1 от КТ Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в производството не са доказани основанията за налагането на отговорността, както и че с представената по делото фактура № 31000203870 от 15.03.2024 г. са отстранени вреди, нанесени от страна на служителя Д. върху управлявано от него МПС. Също така, недоказано е и наличието на предпоставки за налагането на санкция за измиване на цистерна, респ. необходимостта от подобно действие. Затова и възражението за прихващане не следва да бъде уважавано, доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест не успя пълно и главно да установи дължимостта на сумите, за които е наложена органичена имуществена отговорност на служителя за повторно измиване на поверената на ищеца цистерна, поради изтекли сертификати, важащи 48 часа, в резултат на забава от страна на шофьора да натовари, както и в размер на 858 лева за спукана гума марка Годрайд. С оглед на горното, наведеното възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД от страна на ответника не следва да бъде уважавано. По иска по чл. 215, ал. 1 от КТ за заплащане на представляваща обезщетение за неизплатени командировъчни средства за 64 дни за периода 01.04.2024 г. – 03.06.2024 г., съдът намира следното: В тежест на ищците е да докажат, че Д. Д. е бил командирован от ответника за 64 дни в сочения период в посочените дестинации, респ. че му се дължи плащане на дневни командировъчни пари в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и командировъчни средства. По делото не се спори относно факта на извършване от ищеца на пътуванията, описани в исковата молба, съобразно посочените там дестинации и времеви периоди. Нещо повече изрично в о. с. з. от 12.02.2026 г. от страна на процесуалния представител на ответника се заявява, че не оспорва издаването на заповедите за командироване от страна на ответното дружествто, както и че те отразяват командироването на ищеца извън страната. От заключението по съдебно-техническата експертиза след съпоставяне на данните от тахографа на товарния автомобил се установява, че Д. Д. е осъществял курсове в периода от 21.03.2024 г. до 03.06.2024 г. в държави от ЕС. Експертът е посочил, че от 30.03.2024 г. служителят е напуснал страната, както и че се е завръщал и след 30.04.2024 г. МПС с рег. № 2392 ТК е било извън страната до завръщането на 03.06.2024 г. Експертът по съдебнотехническата експертиза е посочил, че сумарно служителят извън страната е отработил 359 часа и 1714 минути, които по заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза се равняват на 387.57 работни часа или 49 работни дни на шофиране. Подходът за определяне на работните часове на базата на осемчасов работен ден не следва да се съобразява, доколкото от една страна е възможно служителят и в по-малък времеви дневен диапазон да е бил извън страната. От друга страна, предвид направеното признание от страна на ответника, че заповедите за командироване са изготвени от името на дружеството и отразяват дните на командироване, то следва да се приеме, че отразеното в същите, а именно: командироване за 69 дни, следва да бъде съобразено, но до претендирания от ищците размер от 64 дни. Спорът е наличен и по повод на размера на уговореното и неизплатено командировъчно обезщетение – дали същото е в размер 50 евро, както е посочено в представените по делото заповеди или в размер на 95 евро. Заповедите за командироване са подписани едностранно от страна на работодателя. В трудовия договор не е уговорен размер на допълнително трудово възнаграждение за командировъчни. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ при командироване по чл. 121а, ал. 2, т. 1 и при изпращане по чл.121а, ал. 2, т. 1 от КТ работникът или служителят им право да получи и командировъчни пари. В разглежания случай е приложимо Приложение № 3 към чл. 31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Доколкото служителят е изпълнявал трудовите си задължения при условията на двойна езда в позла на същия е дължима сума от по 50 евро на ден, което съответства и на посочения размер в издадените заповеди за командироване. От заключението повторната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в полза на служителя е заплатена сумата от 400 лева във връзка с командировка, поради което незаплатеният размер на командировъчните средства за 64 работни дни в исковия период от 30.04.2024 г. до 03.06.2024 г. от 50 евро на ден възлиза в общ размер на 5858,66 лева. С оглед на горното, искът по чл. 215, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за незплатено командировъчно възнаграждение се явява основателен за сумата от 2995,48 евро /5858,66 лева/, респ. неоснователен за горницата до претендираните 6080 евро /11891.44 лева/. По повод на предявения насрещен иск за заплащане на обезщетение в размер на 511.29 евро /1000 лева/, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, съдът намира следното: В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и Д. Д. е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено поради дисциплинарно уволнение, както и размера на претенцията си, както следва: брутното трудово възнаграждение на служителя за срока на предизвестието. В разглеждания случай, съобразно гореизложените мотиви, се установи, че трудовото правоотношение е прекратено от страна на служителя с изпратеното уведомление от 24.06.2024 г., получено от страна на работодателя на същата дата и вписано от последния в НАП-Варна. След като работникът или служителят упражни правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл. 327 от КТ и волеизя влението му достигне до работодателя, трудовият договор е прекратен и не може повторно да се прекратява посредством дисциплинарно уволнение /така Решение № 235 от 10.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2019 г., III г. о., ГК и др./ Затова и следва да се приеме, че трудовото правоотношение не е прекратено от страна на работодателя поради твърдяното дисциплинарно уволнение, поради което предявеният насрещен иск по чл. 221, ал. 2 от КТ от страна на работодателя за заплащане от страна на наследниците на служителя обезщетение в размер на 511.29 евро /1000 лева/ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Относно съдебно-деловодните разноски: С оглед изхода на спора, по съразмерност разноски се дължат в полза на ищците. Същите не претендират заплащането на разноски. Ответникът претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1150.80 лева, от които 1000 лева – адвокатско възнаграждение, 100 лева – депозит по ССчЕ и 50,80 лева – държавна такса по насрещния иск. В договора за правна защита и съдействие не е посочено каква част от уговорения размер касае всеки един от исковете, поради което следва да се приеме, че е уговорено еднакво възнаграждение за всеки един от четирите иска. От страна на процесуалния представител на ищците е наведено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответното дружество. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, множеството предявени искове, продължителността на производството и броя на проведените о. с. з., както и ориентирите по Наредбата № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лева по всички искове не е прекомерно, поради което възражението наведено в тази насока се явява неоснователно. С оглед изхода от спора, в полза на ответника по съразмерност следва да се присъди сумата от 187,93 евро - адвокатско възнаграждение и 26,84 евро – депозит по ССчЕ, респ. в общ размер на 214,77 евро. С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 119,82 евро – държавна такса, както и депозити от 314,76 евро по назначените експертизи, респ. в общ размер на 434,58 евро, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 102,26 евро /200 лева/, представляваща невнесен допълнителен депозит по съдебно-счетоводната експертиза, на основание чл. 77 от ГПК, респ. съдебноделоводни разноски в общ размер на 536,84 евро. Водим от горното, съдът