Решение № 8 от 2.2.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Община Ямбол, представлявана от кмета В. Р., подадена от пълномощника юр.к.М.Б., против Решение рег.№444/ 03.10.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2049/2025г. по описа на този съд, с което са уважени предявените от ищцата А. Г. З. от гр.•••••, против Община Ямбол искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното й уволнение, извършено на основА.е чл.330, ал.2, т.6 КТ със заповед №РД/02-00456 от 23.04.20235. на кмета на Община Ямбол и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „младши експерт“ в Дирекция „Деловодно и информационно обслужване и ЦАО“. Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивната община намира, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.193 от КТ и неправилно съдът е приел че не е спазена процедурата по чл.193 от КТ за искане на писмени обяснения за всяко от извършените нарушения, като твърдението е, че всички изброени случаи касаят еднотипно нарушение - отказ от изпълнение на конкретно възложено задължение, поради което правилно е отчетена системност в поведението и не съществува законово изискване да се искат отделни обяснения за всяко идентично нарушение, когато дисциплинарното наказА.е е за системност, а не за еднократен отказ, както неправилно е приел районният съд и в случая, освен искането на писмени обяснения от ищцата, същата е била изслушана и от секретаря на Община Ямбол, която е била упълномощена със заповед да изпълнява функциите на дисциплинарно-наказващ орган. Според другото оплакване на общината, също неправилно районният съд е приел, че не е установено по делото доклад от 13.03.2025г. да е доведен до знА.ето на ищцата, на която не са били връчени и протокол от 07.04.2025г., длъжностната характеристика и заповед на кмета на Община Ямбол от 12.03.2025г. Твърдението на работодателя е, че в самия доклад е налице отбелязване от ищцата, че се е запознала със съдържА.ето му, а протоколът и длъжностната характеристика са били връчени при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Като необосновА. и в нарушение на материалния закон въззивната община е оспорила и изводите на първата инстанция за нарушения на чл.195, ал.1 от КТ и чл.194, ал.1 КТ, като наведените доводи са, че заповедта за дисциплинарно наказА.е е мотивирана, писмена, съдържа всички задължителни елементи и конкретни данни за нарушителя, естеството и датите на нарушенията, вида на наказА.ето и правното основА.е, и дисциплинарното наказА.е е наложено в срок. Според работодателя, по делото с разпита на свидетеля-пряк ръководител на ищцата е доказано и виновното поведение на служителката, изразило се в системно неизпълнение на служебни задължения, като задължение на съда е да извърши цялостна проверка на всички събрА. по делото доказателства, включително свидетелските показА.я. При обсъждане и на трудовата функция на ищцата съдът неправилно приел, че е извършена едностранна промяна в трудовото правоотношение чрез изменение на длъжностната характеристика с прибавяне на нова функция, който извод според работодателя също е неправилен и необоснован, с оглед основните задължения по т.7 от приложената по делото длъжностна характеристика от 07.01.2019г. Относно настъпилите за работодателя вреди също неправилно съдът заключил, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказА.е не са изложени конкретни твърдения за такива вреди, тъй като съгласно установената съдебна практика не е задължително в заповедта да се посочват в пълнота всички вреди, настъпили за работодателя, стига да са описА. конкретни обстоятелства, от които те могат да бъдат обосновано изведени и в случая в заповедта били посочени действия, изразяващи се в злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на кмета на общината. По тези съображения въззивната община моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна А.З., представлявана от пълномощника адв.И. Д., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение на ЯРС, като постановено след извършена пълна, всестранна и съвкупна преценка на събрА.те по делото доказателства и при липса на допуснато нарушение на материалния закон. Позовавайки се на практиката на ВКС въззиваемата изтъква, че когато наказА.ето е наложено за повече от едно нарушение и работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения по заповедта по чл.195 КТ, то не е налице основА.е за приложението на чл.193, ал.2 КТ и такъв е настоящият разглеждан случай. Сочи, че в отправеното искане по реда на чл.193 от КТ от 14.03.2025г. са поискА. обяснения без посочване на конкретни дати и конкретни нарушения, в заповедта за уволнение е посочена дата на нарушение 28.03.2025г., която дата е след датата на искане на обяснения и във време, в което ищцата е била в болнични; че в заповед на кмета от 28.03.2025г. за заместване е била определена служителката М.К., а не ищцата, която да замества на гише „Информация“; че едва в докладна от 13.03.2025г. до кмета Р. той е бил уведомен, че двете служителки отказват да заместват служителя на гише „Информация“, но отново липсват дати на извършване на нарушения, а на срещата от 07.04.2025г. са присъствали секретарят на Община Ямбол и ищцата, но тази среща не може да се приеме като изслушване по чл.193 КТ, тъй като по делото липсва представена заповед секретарят на общината да е упълномощена да изпълнява функциите на дисциплинарно-наказващ орган и в обобщение не е спазена процедурата по чл.193 КТ- обяснения са поискА. твърде общо, кратко и формално, като работодателят се е позовал на документи, който не е доказано да са били известни на ищцата. Поради това въззиваемата моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението на ЯРС да бъде потвърдено изцяло, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция. В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на въззивната община – юр.к.Б., която пледира за отмяна на обжалваното решение на първата инстанция и за отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноските по делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Подробно съображенията си юр.к.Б. излага в писмена защита. Въззиваемата А.З., чрез пълномощника адв.Д., моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество. За да се поизнесе, съдът извърши преценка на събрА.те по делото доказателства във връзка със становищата на стрА.те и приема за установено следното: Производството пред първата инстанция е образувано по обективно кумулативно съединените искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от А. Г. З. от гр.•••••, против Община Ямбол - за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със Заповед № РД -02-00456/23.04.2025г. на кмета на общината и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „мл.експерт“ в Дирекция „Деловодно и информационно обслужване и ЦАО“. С депозираната пред ЯРС искова молба ищцата А.З. е оспорила уволнението си с оплаквА.я за допуснато от работодателя нарушение на разпоредбата на чл.195 КТ с твърдения, че в уволнителната й заповед липсва точно описА.е на нарушенията; че не е подписвала актуална длъжностна характеристика, с която й се възлагат нови трудови функции, което е изменение на трудовото правоотношение и е в нарушение на чл.118 и сл.КТ, а възлагането на работа на отсъстващ работник е в нарушение на чл.259 КТ; че в поканата за даване на писмени обяснения не са посочени датите, нито конкретно извършените нарушения и част от посочените в заповедта периоди (22.01.25г.-31.01.25г.) са погасени по давност, както и че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло предявените искове като неоснователни с доводи, че ищцата е дисциплинарно наказана за системно извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразили се многократно в отказ да изпълни устни нареждА.я на прекия й ръководител да изпълни задължения, произтичащи от трудовия й договор и от длъжностната й характеристика; че при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения и наказА.ето е наложено с мотивирана заповед, която съдържа описА.е на нарушението с обективните и субективни признаци, времето на извършването, вида на наказА.ето и правното основА.е, като вида на наказА.ето е съобразен с тежестта на нарушението. С постановеното по трудовия спор решение ЯРС е уважил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. За да постанови този резултат и признае уволнението на ищцата за незаконно, възстановявайки я на заеманата преди уволнението длъжност, районният съд е приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193 от КТ, тъй като заповедта за уволнение визира констатирА. нарушения за периода 27.12.2024г. - 07.04.2025г. и касае неизпълнение на устни разпореждА.я на прекия ръководител да изпълнява задължения на гише „Информация“ и за това, че на конкретните дати- 07.03., 12.03, 13.03 и 28.03 служителката е отказала да изпълни служебния си ангажимент, но в отправеното искане по реда на чл. 193 от КТ са поискА. обяснения без посочване на конкретни дати и извършени на същите дати нарушения. Съдът е приел, че в искането за даване на обяснения се сочат доклад от 13.03.2025г., който не е установено в процеса да е доведен до знА.ето на ищцата, както и заповед на кмета на общината от 12.03.2025г., които документи датират месеци след първоначално посочените в уволнителната заповед дати и периоди на извършените нарушения. Съдът е заключил, че обясненията са поискА. твърде общо, кратко и формално, като работодателят се е позовал на документи, за които не е установено по категоричен начин да са били известни на ищцата, като не може да бъде прието, че обяснения са искА. и устно от ищцата на среща, състояла се на 07.04.2025г. в кабинета на секретаря на общината, т.к. протоколът от срещата е съставен от служители на ответника и не е подписан от ищцата. Наред с това съдът е приел, че са нарушени и изисквА.ята на чл.195 КТ, че е неясно дали е спазена и разпоредбата на чл.194 КТ, както и че по делото не е установено по категоричен начин виновно извършване от страна на ищцата на сочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от релевирА.те оплаквА.я в жалбата, а съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция може да приложи и императивна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основА.е за обжалване. С оглед тези правомощия като въззивна инстанция, ЯОС намира оспореното решение на ЯРС за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основА.ето и петитума на искането за съдебна защита. За произнасяне по правилността на решението ЯОС съобрази следното: След като извърши преценка на събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка по делото не е спорна между стрА.те и същата правилно е разкрита и установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събрА.те писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирА. нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основА.е чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрА. пред районния съд доказателства. По делото не е налице спор и е установено, че между стрА.те е възникнало трудово правоотношение, на основА.е трудов договор от 13.11.2017г., в изпълнение на който ищцата е заела длъжността „архивист“ в Община Ямбол. С допълнително споразумение към трудовия договор от 28.11.2019г. стрА.те са постигнали съгласие ищцата А.З. да премине на длъжност „младши експерт“ в Дирекция „Административно обслужване и логистика“. Трудовият договор на ищцата за тази длъжност е прекратен с оспорената заповед от 23.04.2025г. на кмета на Община Ямбол, с която на основА.е чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, вр. с чл. 190, ал.1, т. 3 и т.4 КТ и чл.188,т.3 КТ от КТ на А.З. е наложено дисциплинарното наказА.е „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, извършени в периода от 22.01.2025г. до 31.01.2025г., в който период ищцата е отказала да изпълни устни разпореждА.я на прекия ръководител – директор на Дирекция “Деловодно и информационно обслужване и ЦАО“ да изпълнява задълженията си на гише „Информация“, съответно на 07.03.2025г., на 12.03.2025г., на 13.03.2025г. и на 28.03.2025г., съгласно заявления и заповеди за отпуск на служителя Т.Тодорова, когато е наредено на А.З. да слезе на гише „Информация“ и да изпълни вменени задължения по длъжностна характеристика, същата отново е отказала да изпълни служебен ангажимент. Съгласно връчената на ищцата на 07.01.2019г. длъжностната характеристика за заеманата до уволнението длъжност „младши експерт“ в Дирекция „Административно обслужване и логистика“, в същата не са предвидени задължения за обслужване на граждА. и др.лица в информационния адм. център на общината на гише „Информация“. Според утвърдената от секретаря на Община Ямбол нова длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Деловодно и информационно обслужване и център за административно обслужване“, в преките задължения на заемащия длъжността са включени и изпълнение на задължения при отсъствие на служител на гише „Информация“. Новата длъжностна характеристика е връчена на ищцата на 10.03.2025г. при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. На следващия ден - 11.03.2025г. ищцата и още една служителка – М.К. са депозирали писмено възражение до кмета на Община Ямбол, излагайки съображенията си, според които длъжностната характеристика е изменена в нарушение на КТ, на устройствения правилник и етичния кодекс на общината и с изменението е извършено неравно третиране на двете служителки спрямо останалите служители в общината. След приемане на възражението, на 12.03.2025г. кметът на Община Ямбол е издал изрична Заповед № РД/02-00293/12.03.2025г., с която е определил двете служителки, изпълняващи длъжността „младши експерт“ – М. К. и ищцата А. З. да изпълняват задълженията на служител на гише „Информация“ при неговото отсъствие. На адресатите на заповедта - двете служителки, заповедта на кмета им е връчена при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. На 14.03.2025г. служителките са подали пред кмета на общината писмено възражение срещу заповедта, отново с доводи за нарушение на КТ. С покана рег. № 2801-05721 от 14.03.2025г., връчена на ищцата на същата дата, на основА.е чл.193, ал.1 от КТ и във връзка с доклад на директора на Дирекция “ДИО и ЦАО“ от 13.03.2025г. относно неизпълнение на разпоредбите на чл. 187, ал.1, т.3 и т.7 от КТ и разписА.те в длъжностната характеристика преки задължения за заместване на служител на гише „Информация“, както и отказ да бъде изпълнена заповед от 12.03.2025г. на кмета, от ищцата са поискА. писмени обяснения, които да бъдат дадени в 3-дневен срок. Такива обяснения са депозирА. на 31.03.2025г., тъй като в периода 17.03.-28.03.2025г. ищцата е била в разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Видно е от дадените от ищцата обяснения, че в същите служителката е възразила отново срещу промяната в условията на трудовото й правоотношение и новите вменени й задължения с длъжностната характеристика, за която характеристика е посочила, че й се е оказва системен натиск да я подпише. По делото е представен протокол от 07.04.2025г. , съставен от проведена среща между секретаря на Община Ямбол и ищцата А. З., в присъствието на още няколко служители на общината, на която среща ищцата е била поканена да добави мотиви към причините си за отказ да получи новата длъжностна характеристика. На срещата е обсъден и отказа на служителката да изпълни заповедта на кмета за дежурство на гише „Информация“, като от удостовереното с протокола е видно, че на тази среща на ищцата е бил предоставен доклада до кмета на прекия й ръководител за запознаване с него. Видно е от докладна (доклада) от 13.03.2025г. на В.Василев - директор на Дирекция „ДИО и ЦАО“, адресирана до кмета на Община Ямбол, че с тази докладна кметът на общината е бил уведомен за отказа на двете служителки А.З. и М.К. да изпълнят устните разпореждА.я на прекия ръководител да заместват служителя на гише „Информация“, включително и след връчване на новата длъжностна характеристика. Върху докладната е налице отбелязване от 07.04.2025г. „запознах се с доклада“, като няма спор, че удостоверяването е направено от ищцата на срещата при секретаря на общината от 07.04.2025г. Директорът на Дирекция „ДИО и ЦАО“ в ответната община е разпитан по делото и в качеството на свидетел, като същият е поддържал показА.я, според които в периода 22.01-31.01.25г. действително е възложил на ищцата да замества служителя на гише „Информация“, на 07.03., 12.03 и 13.03 отново били дадени устни указА.я от свидетеля на ищцата да замества служителя, но ищцата отказала. Това наложило свидетелят лично да замести отсъстващия служител, което пречело на работата му и водело до напрежение сред другите служители, които нямало как да заместват на гише „Информация“ , т.к. били ангажирА. с голям обем от работа с граждА. и за приемане на заявления. Свидетелят е описал трудовата функция на ищцата, посочил е, че граждА.те нямат пряк достъп до архива и служителите там не работят пряко с клиенти, но работата в „Архив“ включва работа с всички дирекции, поради което служителите били запознати с работата на „Информация“. При тази фактическа обстановка ЯОС намира уволнителната заповед на ищцата за незаконосъобразна, въззивната жалба – за неоснователна, а решението на ЯРС за правилно като краен резултат, макар и не поради всички изложени мотиви. Съображенията са следните: Дисциплинарните наказА.я се налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се на определени от закона изисквА.я, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказА.е и отмяна на извършеното уволнение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказА.е се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказА.ето и текстът от закона, въз основа на който се налага. По въпроса за начина на мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказА.е е налице трайно установена съдебна практика на ВКС – Решение по гр. д. № 1835/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и посочените в същото актове; Решение № 436/1.12.2015т. по гр. д. № 2666/2015 г. на IV г. о.; Решение № 213/8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г. на III г. о. и други, която се споделя от настоящия състав. Според даденото в посочените решения разрешение, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказА.е следва да бъде ясно мотивирана, по начин, посочващ съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържА.ето на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основА.е, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Прието е още, че в случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед правилото на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказА.ето; необходимостта от съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказА.я работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквА.я и дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изисквА.ята на чл. 195, ал. 1 КТ. Достатъчно е заповедта да съдържа обстоятелствата относно нарушението и кога е извършено, без да е необходимо да посочва всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. В разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е предвидено, че дисциплинарните наказА.я се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им, като съотношението между сроковете е следното: ако е изтекъл 2 месечният срок от откриване на нарушението не може да се приложи 1-годишният, а ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването му, той поглъща 2-месечния от откриването на нарушението. Разпоредбата на чл.194 КТ е императивна по своя характер и съдът следи служебно дали са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ (в този смисъл - Решение № 432/25.03.2002 г. по гр. д. № 795/2001 г., III г. о., ВКС и Решение № 796/23.10.2008 г. по гр. д. № 1102/2006 г., IV г. о., ВКС). Сроковете за налагане на дисциплинарните наказА.я са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказА.е, а за преклузивните срокове съдът следи не само по възражение на страната, както е в настоящия случай, но и служебно в производството по проверка на законосъобразността на заповедта. С оглед проверката за спазване изисквА.ята на чл.194 и чл.195 КТ въззивният съд съобрази, че в разглеждА.я случай с процесната уволнителна заповед ищцата е дисциплинарно наказана с най-тежкото дисциплинарно наказА.е за нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищцата А.З. в периода 22.01.2025г.-31.01.2025г., на 07.03.25г., на 12.03.25г., на 13.03.25г. и на 28.03.25г. Съдът приема, че нарушенията попадат в преклузивния срок по чл.194 КТ – 2-месечен от откриването им (с оглед датата на докладната на директора на Дирекция „ДИО и ЦАО“ от 13.03.2025г. и датата на връчване на новата дл.характеристика), както и в 1-годишния срок от извършване на нарушенията, или не е погасена възможността да се реализира дисциплинарната отговорност за посочените нарушения и от работодателя не е извършено нарушение на нормата на чл.194 КТ. Не е налице нарушение и на разпоредбата на чл.195 КТ за мотивиране на уволнителната заповед. Макар заповедта за дисциплинарното наказА.е на ищцата да е твърде описателна, повествователна и многословна, с изложение хронологията на факти, документи, заключения и оценки на работодателя, което изложение създава известни затруднения и объркване при прочита на заповедта, все пак деянията, за които е наложено наказА.ето са ясно и точно индивидуализирА. в заповедта и е извън съмнение, че те се свеждат до неизпълнението на устните разпореждА.я на прекия ръководител на ищцата да изпълнява задълженията на гише “Информация“ в периода 22.01.2025г.-31.01.2025г. и до отказа на ищцата да изпълни тези служебни задължения по заместване на гише „Информация“ и на датите 07.03.25г., 12.03.25г., 13.03.25г. и 28.03.25г., които задължения са й вменени с длъжностната характеристика. Независимо от структурата и изложението й, заповедта за уволнение на ищцата съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно посочените деяния и времето на извършването им, при което от заповедта става ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарното наказА.е и ЯОС намира, че заповедта е надлежно мотивирана съгласно изискването на чл.195 КТ, работодателят не е извършил нарушение и на тази правна норма и същата не е процесуално основА.е за отмяна на уволнението. Изложените от районния съд мотиви за допуснато от работодателя нарушение на чл.195 от КТ не се споделят от въззивната инстанция и основателно е оплакването на въззивника за допуснато от ЯРС нарушение на материални закон, но същото не е довело до опорочаване на решаващия извод на съда за незаконност на уволнението на ищцата. Неоснователно е оплакването на работодателя, че като е уважил предявените искове районният е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ, формирайки извод, че оспореното уволнение подлежи на отмяна на процесуално основА.е. В исковата молба ищцата изрично се е позовала на нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, като е поддържала, че в поканата за писмени обяснения не са посочени датите, нито конкретно извършените нарушения, за които е дисциплинарно наказана. Задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя по чл.193, ал.1 КТ е съществен елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарно наказА.е. Разпоредбата на чл.193, ал.1 ГК установява, че преди налагане на дисциплинарното наказА.е работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като при неизпълнение на това задължение, на основА.е ал.2 на чл.193 КТ съдът отменя дисциплинарното наказА.е, без да разглежда спора по същество. Според установената съдебна практика на ВКС, която ЯОС възприема и споделя ( решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г.о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о. и др.), за да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 КТ работодателят трябва да покА. работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в който да се представят. Разпоредбата на чл.193 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършеното нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна, за даване на такива до адресата. Прието е в съдебната практика, че снемането на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. Разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ осигурява възможност на работника да се защити срещу обвинение за конкретно извършено от него и посочено от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Достатъчно е обясненията да бъдат поискА. във връзка с нарушенията, които са индивидуализирА., така че да е ясно за работника/служителя за какви действия/бездействия се искат обяснения и именно за същите да е наложено дисциплинарното наказА.е. Когато са искА. обяснения за едно конкретно нарушение, а е наложено наказА.е за друго конкретно нарушение, се приема, че е налице нарушение на чл. 193 от КТ, което обуславя незаконосъобразност на акта на работодателя за налагане на наказА.е по отношение на това нарушение (в този смисъл вж. Решение № 440/ 04.07.2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 784/ 2001 г. Определение № 778 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2010 г., IV г. о.). С оглед тези разяснения, въззивният съд също намира, че в случая работодателят е допуснал нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ. Обясненията от ищцата са поискА. от работодателя във връзка с доклада (докладната) на директора на Дирекция „ДИО и ЦАО“ относно неизпълнението на задължението по длъжностна характеристика за заместване на служителя на гише „Информация“ и във връзка с отказа за изпълнение на заповедта на кмета от 12.03.2025г. От една страна липсват доказателства при връчване на поканата за даване на обяснения ищцата да е била запозната с докладната на прекия й ръководител, а от друга страна в заповедта за уволнение са посочени други конкретни нарушения, станали причина за налагане на дисциплинарното наказА.е – неизпълнението от ищцата на устните разпореждА.я на прекия й ръководител да изпълнява задълженията си на гише „Информация“ в периода 22.01.25г.-31.01.25г., както и на конкретните дати – 07, 12, 13 и 28.03.2025г. отказът й да слезе на гише „Информация“ и да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. Тези конкретни нарушения, посочени в заповедта за уволнение, макар и да са тясно функционално свързА. с докладната на прекия ръководител на ищцата и със заповедта на кмета от 12.03.2025г. за изпълнение от младши експерта на задълженията на гише „Информация“, за които са поискА. обясненията, са различни, нови, допълнителни и изключително съществени факти, които описват действията на ищцата съвсем конкретно и по различен начин, сочещ на системни нарушения на трудовата дисциплина. Както вече се посочи, обаче, няма доказателства на ищцата с поканата за даване на обяснения да е била връчена докладната на директора на Дирекция „ДИО и ЦАО“, като по делото е установено, че с този документ тя е била запозната след даване на обясненията - на срещата от 07.04.2025г. със секретаря на общината, а и в самата докладна не се сочат конкретни периоди и дати, на които ищцата не е изпълнила устните нареждА.я на прекия си ръководител, нито дати след връчване на новата длъжностна характеристика, на които е последвал отказ за заместване на гише „Информация“. Отделно от това ищцата е дисциплинарно наказана за деяние от 28.03.2025г., което е извършено след поканата за даване на писмени обяснения, за което също не са искА. обяснения и при данни по делото, че на тази дата ищцата е била в разрешен от здравните оргА. отпуск поради временна неработоспособност. Че при даване на обясненията ищцата не е била наясно за кои нарушения на трудовата дисциплина ще бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност, се потвърждава в пълна степен и при внимателния анализ на дадените от нея обяснения, в които същата е изложила позицията си във връзка с изменението на длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност, за това, че счита, че съвестно изпълнява задълженията си, както и за оказвА.я й натиск да подпише новата длъжностна характеристика, т. е. на практика липсват доводи – изложени причини и обстоятелства за отказа й да изпълнява нареждА.ята на прекия ръководител да изпълнява задълженията на гише „Информация“ в конкретния период, както и на конкретните дати, посочени в уволнителната заповед. Наред с това, проведената среща от 07.04.2025г. със секретаря на общината не може да се приеме като среща, на която са изслушА. устните обяснения на ищцата, тъй като на тази среща ищцата е изслушана за други обстоятелства - за мотивите й да откаже да получи новата длъжностна характеристика за изпълняваната от нея длъжност и за неизпълнението на заповедта на кмета от 12.03.2025г., против която заповед ищцата писмено е възразила още на 14.03.2025г. На въпросната среща поведението на служителката на визирА.те в уволнителната заповед период и дати не било обсъдено, а и липсват твърдения и данни на секретаря на общината да е било възложено от кмета да изслуша обясненията на ищцата с оглед дисциплинарната процедура по чл.193 КТ. По изложените съображения и доколкото писмени или устни обяснения за нарушенията, посочени в заповедта за уволнение не са поискА. от ищцата, на основА.е чл. 193, ал.2 КТ уволнението следва да се отмени като незаконно на това процесуално основА.е, без да се разглежда трудовия спор по същество. Поради това не се обсъждат доводите и оплаквА.ята на въззивната община по съществото на спора и във връзка с поведението на ищцата. При основателност и уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като основателен следва да се уважи и иска по чл.344, ал.,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Като е произнесъл същия резултат по трудовия спор, районният е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата, ищцата по делото, на която следва да се присъдят разноски в размер на сумата 550,66 евро (1 077лв.) – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основА.е чл.271,ал.1 ГПК, ЯОС