Решение № 35 от 6.2.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 138/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. И. Ч. от гр.Г. Д., обл.Бл. против Детска градина „Сл., гр.Г. Д., обл.Бл., представлявано от директора М. П..

След допуснато изменение на предявените искове се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните суми:

1. ••••• лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1 -192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 г. трудово възнаграждение (основно и допълнително) за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно с мораторна лихва от 01.03.2024 г. до предявяване на исковата молба в размер на 214.20 лева и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

2. •••••• лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 31 дни, ведно с мораторна лихва от 01.03.2024 г. до предявяване на исковата молба в размер на 60.77 лева и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

3. ••••• лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1 -192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва от 01.03.2024 г. до предявяване на исковата молба в размер на 527.06 лева и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Твърди се от ищеца, че е изпълнявала длъжността „главен учител“ в ДГ „Сл.“ гр. Г. Д.. Била е член на СБУ до 02.07.2023 г. Трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 03.07.2023 г. със Заповед № 168 от 30.06.2023 г. на директора на ДГ на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ.

На 10.08.2023 г. между Министерството на образованието и науката и Съюза на ръководителите на системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите на средното образование в Република България, и Синдикатите на българските учители, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимият учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, бил сключен анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за системата предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. С този анекс било договорено, че текстът на чл. 27 от КТД №Д01-269/ 06.12.2022 г., се изменя, като за системата на предучилищното и училищното образование се определя нов минимален размер на основните работни заплати, считано от 01.01.2023 г.

На 01.03.2024 г. ищцата подала до директора на ДГ заявление за актуализиране на трудовите възнаграждения, които е получила за периода 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. на основание анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г., но й било отказано, с мотив, че не съществува правна възможност да й бъде изплатено възнаграждението. Поради изложеното са предявени настоящите искове..

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 357, ал.1 във вр. с чл.358, ал.1, т. 3 и 4 от КТ във вр.с чл. 242, чл. 220, ал.1 във вр. с чл. 326, ал.2 от КТ и чл. 29 КТД, чл. 224, ал.1, чл. 222, ал.3 от КТ във вр. с чл.51б и чл.56 от КТ, чл.86 от ЗЗД, във вр. с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование.

Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок и изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост и неоснователност на предявените искове. Счита предявените искове и за неоснователни. Не оспорва твърдението, че ищцата е работела по трудово правоотношение в ответната Детска градина на длъжност „главен учител“, което е прекратено със Заповед № 168 от 30.06.2023 година, считано от 03.07.2023 г. При прекратяване на договора на ищцата са начислени и изплатени обезщетения по чл. 222, ал.3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща по Национална програма на МОН, ис която заповед подробно са изброени всички видове обезщетения, които се следват по силата на закона.

Не оспорва, че е налице подписан анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, и със същия се променят минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. С подписания анекс е изменен чл. 27 от КТД, касаещ основните заплати за системата на училищното и предучилищното образование, като се предвижда, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г. Изрично е посочено в чл. 27, ал. 2, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 мил. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Ищцата няма право да получи увеличение на основната работна за претендирания период, тъй като към момента на подписване на анекса към КТД - 10.08.2023 г., трудовото й правоотношение с ответника е прекратено и тя няма качеството на заето лице в образователната система, както и не е била член на синдикална организация. В този смисъл е и отговора на МОН на отправено от директора на ДГ запитване. Наличието на действащо трудово правоотношение е

абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, тъй като, от една страна трудовото възнаграждение като елемент от трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор, а от друга страна, трудовото правоотношение определя кръга от лицата -работници и служители, за които могат да се приложат съответните разпоредби. Качеството работник и служител се определя единствено от разпоредбите на КТ при наличието на трудово правоотношение. Следователно, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен, то той не попада в кръга лица определен в нормативната уредба, както и КТД, съответно в Анекса към него. Предвиденото в анекса е, че увеличението е със задна дата очертава само периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица, но не изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Поради изложеното молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, чл.118, ал.3 и чл.119 от КТ, Наредба № 4/2017 г. за нормите на заплащане на труда във вр. с чл.51, ал.1 от ЗНА във вр. с отговор на МОН.

Въз основа на искане, направено в отговора на исковата молба, съдът е конституирал Община Г.Д.и Министерство на образованието и науката като трети лица – помагачи на страна на ответника.

От третите лица не е постъпил отговор на исковата молба и не се изразява становище по предявените искове в определения от закона едномесечен срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Т. И. Ч. е работила в ответната Детска градина „Сл.“, гр.Г. Д., обл.Бл. въз основа на сключен трудов договор за длъжността „главен учител“.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със Заповед № 168 от 30.06.2023 г., на Директора на Детска градина „Сл.“, гр.Г. Д., считано от 03.07.2023 г. Със същата заповед било определено на Т. Ч. да бъдат изплатени следните обезщетения: - по чл.222 от КТ 28171.00 лева; - по чл. 224 от КТ - 3608.68 лева. Заповедта е връчена на ищцата на 30.06.2023 г.

След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на 10.08.2023 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, от една страна и от друга страна Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България бил сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. Със същия анекс било договорено увеличение на минималните основни работни заплати в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г. Размерът на минималната основна работна заплата за главен учител е договорен на 1831 лв. В изменението на чл.27, ал.3, т.2 е предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%“.

На 01.03.2024 г. ищцата отправила до Директора на Детска градина „Сл.“, гр.Г. Д. молба за преизчислено и изплатено трудово възнаграждение и обезщетение при напускане поради пенсиониране на основание анекс № Д01- 192/ 10.08.2023 г. към КТД и Наредба № 4.

С уведомление изх. № 39 от 14.03.2024 г. Директора на Детска градина „Сл.“, гр.Г. Д. отговорила, че във връзка с отправената молба ще бъде направено писмено запитване до Министерство на образованието и науката дали е допустимо преизчисляване на трудовото възнаграждение и начислено обезщетение в случая.

С писмо изх.№ 44/18.04.2024 г. Директора на ДГ „Сл.“, гр.Г.Д.уведомила ищцата, че съгласно получения отговор на запитването от Министерство на образованието и науката наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на увеличението на работната заплата, предвидено в Анекс от 10.08.2023 г. и договореностите на Анекса се прилагат към всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството „работници и служители“. Не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношениядо момента на договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Тъй като трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 03.07.2023 г., е уведомена, че не попада в кръга на лицата, имащи право на увеличение на работната заплата.

Представено е по делото заверка от Синдиката на българските учители (СБУ), че Т. Ч. е член на СБУ от 01.01.2018 г. до 02.07.2023 г. и редовно е заплащала членския внос съгласно чл.24 от Устава на СБУ.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като според заключението на вещото лице, за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. на ищцата е начислявано трудово възнаграждение. Основната й работна заплата като главен учител в ДГ „Сл.“, гр.Г. Д. е била ••••00 лв.

Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на училищното и предучилищното образование №01-

269/06.12.2022 г., съгласно чл.27, ал.3 т.2 във вр. ал.1 т.1 от същият, трудовото възнаграждение за заетите в образователните институции следва да се увеличи с не по-малко от 15%.

Преди промяната с Анекса заплатата, въз основа на която се определят възнагражденията е била тази от м.05.2023 г. , в който ищцата има отработени 19 дни. Възнаграждението е било в размер на 2561.00 лева, от които: основна заплата - 1676.75 лв. за 19 работни дни, платен отпуск – 128.05 лв. за 1 ден, допълнително възнаграждения за професионален опит 40% – 670.70 лв. и допълнителна квалификация - 85.50 лв.

След промяната базата за определяне на обезщетение е в размер на 2931.65 лева, от които: основна заплата - 1928.26 лв. за 19 работни дни, платен отпуск – 146.58 лв. за 1 ден, допълнително възнаграждения за професионален опит 40% – 771.31 лв. и допълнителна квалификация - 85.50 лв.

В заключение приема, че разликата за доплащане за трудово възнаграждение за периода е в размер на ••••.00 лева, а мораторната лихва върху сумата от ••••00 лева за доплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.03.2024 г. до 03.02.2025 г. (дата на завеждане на исковата молба) е в размер на 214.20 лева.

Вещото лице е изчислило и показало в таблица начисленото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, преизчисленото обезщетение след промяната, предвидена в Анекс №Д01-192/10.08.2023 г., като разликата между тях е от ••••• лева. Мораторната лихва върху сумата от ••••• лева за периода от 01.03.2024 г. до 03.02.2025 г. (дата на завеждане на исковата молба) е в размер на 527.06 лева.

Вещото лице е изчислило и показало в таблица и начисленото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, преизчисленото обезщетение и разликата между тях, която е в размер на 470.05 лева. Мораторната лихва върху сумата от 470.05 лева за периода от 01.03.2024 г. до 03.02.2025 г. (дата на завеждане на исковата молба) е в размер на 60.77 лева.

След справка в деловодството и счетоводството на Детка градина „Сл.“ гр.Г.Д. вещото лице е установило, че за м.09.2022 г. за „главен учител“, в която група попада ищцата, основната заплата е била ••••• лева. Със Заповед № 6/19.09.2022 г. на директора на ДГ за промяна на основната заплата на служителите в Детската градина е увеличена основната заплата на всички служители с 5%. Със Заповед № 97/19.01.2023 г. на директора на ДГ е увеличена основната работна заплата само на Т. Ч., считано от 01.01.2023 г. средно с 10 %.

Съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като компетентно, пълно и ясно отговарящо на поставените въпроси.

От страна на ищцата е представен е по делото фиш за работната й заплата за м.01.2023 г., в която е записана основна заплата от 1765 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Искът по цитирания текст може да се предяви за неизпълнение на всеки вид КТД - на равнище предприятие, отраслов или браншови КТД, както и при неизпълнение на КТД по общини. Правото на иск принадлежи на отделния работник или служител, когато неизпълнението на колективния трудов договор е спрямо него. Реално изпълнение на КТД може да се търси за задължения на работодателя по него за заплащане на възнаграждения или обезщетения в размер, определен с КТД, за изпълнение на задължения по осигуряване на договорените в КТД социално-битови придобивки, безплатно работно, униформено или представително облекло, за подобряване на здравословни и безопасни условия на труд, за предоставяне на платен годишен отпуск в размер, предвиден в КТД и др.

Съответно предявените искове са подадени в срок, от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и са допустими.

Разгледани по същество са основателни исковете за заплащане на увеличено трудово възнаграждение и обезщетения, а исковете за присъждане на законна лихва са частично основателни, по следните съображения:

По делото не се спори, а и се установи от представените документи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата Т. Ч. е заемала длъжността „главен учител“ в Детска градина „Сл.“ гр.Г.Д. обл. Бл. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 03.07.2023 г. със Заповед № 168 от 30.06.2023 г. на Директора на ДГ „Сл.“ гр.Г. Д.. С тази заповед било определено на Т. Ч. да бъдат изплатени следните обезщетения: - по чл.222 от КТ - 28171.00 лева; - по чл. 224 от КТ - 3608.68 лева. Заповедта е връчена на ищцата на 30.06.2023 г.

Установи се, че след прекратяване на трудовият договор на ищцата, между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, от една страна и от друга страна Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България бил сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.

В настоящия случай страните по делото не спорят по наличието на трудово правоотношение помежду им, датата и основанието за прекратяването му, нито по увеличението на трудовите възнаграждения на педагогическите специалисти – съгласно цитираните по-горе КТД и анекс към него от 10.08.2023 г.

Спорен е въпросът дали на ищцата се следва увеличено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. и съответните обезщетения при прекратяване на трудовия договор, след изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г.

В случая с оглед посоченото за установено от фактическа страна, съдът счита, че трудовите отношения между страните са били предмет и са били обхванати от колективното трудово договоряне по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г. и Анекса № Д01-192/10.08.2023 г. към него.

Според чл. 54, ал. 1 от КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, като принципно има действие занапред и това е приложимо и за неговото изменение, но доколкото страните не са уговорили „друго“, която обща формулировка не изключва възможността на споразумението да се придаде обратно действие. С чл.1 от Анекса № Д01-192/10.08.2023 г., страните по него придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати за системата на предучилищното и училищното образование от 01.01.2023 г. Посочването на увеличението от минал момент по същество представлява придаване на обратно действие на клаузите в Анекса. Такова преуреждане на отношенията със задна дата е допустимо.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. съгласно чл. 16, ал. 1 от посочената наредба, като индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 3. Съгласно измененията на посоченото приложение, считано от 01.01.2023 г. са увеличени минималните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, като минималната основна заплата за длъжността „главен учител“ е в размер на 1831 лв.

Доколкото в случая минималната основна заплата на длъжността, заемана от ищцата, освен с колективен трудов договор, е предвидена и в нормативен акт - Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и приложение № 3 към чл.16, ал.1 от нея (обн. ДВ., бр.75/01.09.2023 г.), то предвиденото обратно действие на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е допустимо. Обратното действие като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Следва да се има предвид и че бюджета за 2023 г. е приет по – късно, но му е придадено обратно действие. Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус). Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредба № 4/20.04.2017 г., са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.

Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, съдът намира, че изменената с Анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и училищното образование. Също така приетото изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Никъде в същия, нито в КТД, е посочено, че това увеличение не засяга лицата с прекратени трудово правни отношения (ТПО), т. е. придаденото обратно действие на нормата следва да се тълкува, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в тези учебни заведения и са били в редовни ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с чл. 14 от ЗНА, който предвижда, че обратното действие на разпоредбите на нормативните актове се придава само по изключение и то изрична разпоредба.

В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 от КТ да се договарят в индивидуалният трудов договор условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор – така Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредба № 4/20.04.2017 г. и КТД увеличение на работната заплата.

След като страните по колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира като нормативно съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.

С оглед на това, за да се прецени дали е приложимо увеличението на работната заплата, предвидено в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., от значение е съответният служител да е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответна длъжност в системата на училищното и предучилищното образование, както и да е членувал към същата дата в синдикалната организация - страна по колективния трудов договор. Да се приеме обратното - че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика основание.

Съгласно представеното удостоверение от Синдиката на българските учители (СБУ), Т. Ч. е била член на СБУ от 01.01.2018 г. до 02.07.2023 г. и редовно е заплащала членския внос съгласно чл.24 от Устава на СБУ.

След като за периода 01.01.2023 г. – 03.07.2023 г. ищцата е полагала труд, както и останалите служители на същата длъжност, то на нея също се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че на 03.07.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата и по тази причина не може да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не е пречка тя да получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. При това положение съдът счита, че след като работодателят е преценил, че с допълнително предоставените средства, може да бъде увеличено основното трудово възнаграждение на посочените в КТД длъжности, със задна дата, считано от 01.01.2023 г, така както са отпуснати и средствата, то следва за всички служители, които са полагали труд през посочения период да се начисли увеличен размер на основното трудово възнаграждение, а безспорно ищцата е полагала труд за месеците от януари до 03.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено.

Съгласно представения с исковата молба Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., текстът на чл. 27, т.2, б. „б“ от Колективния трудов договор се изменя, като се предвижда, че за педагогически специалисти и конкретно за Главен учител и старши възпитател се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. в размер на 1831 лв. В изменения чл.27, ал. 3, т. 2 е предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%“.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че увеличението на размерът на основната работна заплата на Т. Ч. при увеличение с 15 %, съгласно цитирания Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година за месеците от януари до 03.07 2023 г. е в размер на •••••••• лева (•••••• евро).

С оглед горното предявеният иск за изплащане на неизплатено увеличение на трудово възнаграждение е основателен и следва да се уважи в предявеният размер.

Съгласно приетото от съда заключение на вещото лице разликата на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, изчислено въз основа на увеличеното трудово възнаграждение съобразно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 г. и изплатеното обезщетение, е 4077.15 лева (2087.61 евро). Разликата между изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и преизчисленото е 470.05 лева (240.33 евро).

Предвид изложените по-горе изводи, съдът приема, че увеличения размер на основното трудово възнаграждение следва да се съобрази при определяне на обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ.

Поради това и предявените искове за изплащане на обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ подлежат на уважаване в пълен размер като основателни и доказани.

По отношение на иска за лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

За уважаване на иск за лихва за забава следва да се установи освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи, така и изпадането на работодателя в забава. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово

възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово

възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Въпреки това конкретният случай е особен, доколкото по делото се присъжда увеличение на трудово възнаграждение за минал период, в полза на лице, което към датата на приемане на решението за увеличение е с прекратено трудово правоотношение. Горното означава, че това лице вече не получава ежемесечно дължимото и регулярно изплащано трудово

възнаграждение по чл. 128 от КТ, което работодателят престира на всяко лице с валидно и действащо трудово правоотношение. Затова, при положение, че сумите на увеличението се дължат при поискване и за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени, за тях ще важи общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – от датата на поканата.

По делото е представено искане от ищцата до директора на ДГ „Сл.“, с която тя е пожелала да бъдат преизчислени трудовите й възнаграждения и обезщетение при напускане поради пенсиониране. Молбата е с поставена дата на подписване 01.03.2024 г. Молбата няма входящ номер, но в уведомление № 39/14.03.2024 г. на ДГ „Слънце“, с което се заявява, че във връзка с молбата на Ч. ще бъде отправено запитване до МОН, е посочено, че молбата й е заведена с вх.№ 44 от 07.03.2024 г. Предвид изложеното съдът намира, че е налице претенция от ищеца към ответника за заплащане на увеличеното възнаграждение и обезщетение при напускане при пенсиониране и ответникът е изпаднал в забава от поканата, а като дата на поканата следва да се приеме 07.03.2024 г.

Изчислена от съда с помощта на общодостъпния калкулатор за законна лихва на електронната страница на НАП лихвата върху сумата от •••••• лева (•••••• евро), представляваща разлика между изплатеното и полагащо се увеличено трудово възнаграждение за периода от 07.03.2024 г. до предявяване на исковата молба – 03.02.2025 г. е в размер на 107.03 евро (209.33 лева). Съответно за този период и в този размер иска следва да се уважи и да се отхвърли в останалата част като неоснователен.

Лихвата върху сумата от •••••••лева (2087.61 евро), представляваща разлика между изплатеното и дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за периода от 07.03.2024 г. до предявяване на исковата молба – 03.02.2025 г. е в размер 263.73 евро (515.81 лева). Съответно за този период и в този размер иска следва да се уважи и да се отхвърли в останалата част като неоснователен.

Както се упомена по-горе ищцата е поискала преизчисляване само на трудовото възнаграждение и обезщетение при напускане поради

пенсиониране. Макар по силата на Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година да й се дължи увеличение и за неизползвания платен годишен отпуск, не й се дължи лихва върху сумата за претендирания период от 01.03.2024 г. до предявяване на исковата молба, тъй като не е отправила такова искане преди предявяване на исковата молба. Дължима е лихва върху това присъдено обезщетение от предявяване на исковата молба.

Основателно е искането да се присъди изплащане на законна лихва върху претендираните главници от момента на предявяване на исковата молба до изплащане на вземанията.

Съдът намира, че на основание чл. 242, ал.1 от ГПК и съобразно направеното искане в исковата молба и в молба вх. № 463 от 16.01.2026 г., следва да постанови предварително изпълнение на решението за присъдени трудово възнаграждение и обезщетения.

Ищцата е представлявана по делото от адвокат, като в представения договор за правна защита и съдействие (л.46 по делото) е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 2000 лева, което е заплатено в брой.

Повдигнато е от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира възражението за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Адвоката на ищцата не се е явявал в съдебно заседание, а както исковата молба, така и становището по доклада на съда и искането за допускане на изменение на иска, са подадени по електронен път. Поради горното съдът определя като сума, която следва да се заплати от ответната страна на ищцата за адвокатско възнаграждение (вземайки предвид и отхвърлената част на исковете) сумата от 500 лева (255.65 евро).

От своя страна ответника е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1070 лева, заплатени по банков път, за направата на които е представено извлечение от банкова сметка. С оглед частичното отхвърляне на исковете за присъждане на законна лихва, ищцата дължи на ответника разноски в размер на 95.25 евро (186.29 лева). Доколкото исковете произтичат от трудово правоотношение, същата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски в производството, но не и от заплащане на разноските на другата страна

Предвид факта, че процесните искове са такива, произтичащи от трудово правоотношение, на основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК, ищеца е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Тъй като предявените от нея искове се уважават частично, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавната такса по уважения размер на исковете и разноските за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковете следва да се присъдят в тежест на ответника, който трябва да заплати и държавна такса в размер на 2.56 евро (5 лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. За възнаграждение на вещо лице по делото е заплатена от бюджета на съда сума в размер на 350.00 лева, от която 176.99 евро (346.16 лева) следва да се заплатят от ответника, а останалата част остава за бюджета на съда. Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса за уважените искове, която определена на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в общ размер от 193.95 евро (379.37 лева), от които 33.89 евро (66.28 лева) по иска по чл.128 от КТ, 83.38 евро (163.09 лева) по иска за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и в размер на по 25.56 евро ( 50 лева) за останалите уважени искове. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист се дължи и държавна такса в размер на 2.56 евро (5 лева).

Водим от горното, съдът