Решение № 21 от 16.1.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2921/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от К. С. И. против ОУ „•••••••“ – с. Б. , с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на незоконно уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата до преди уволнението длъжност “••••••••••••••••••” и присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението в размер на 2226 лв. за периода 11.09.25 – 11.03.26 год. В исковата молба се посочва, че на 04.02.2025 год. между страните бил сключен трудов договор по чл. 114 от КТ , който ищецът счита, че е основен трудов договор, т.к. към него момент няма сключен друг трудов договор и работата по процесния представлява основно трудово правоотношение. На 11.09.2025 год. му била връчена Заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл. 334, ал.1, вр. чл. 114 КТ и чл. 335,ал.1 КТ. В заповедта липсвали каквито и да е мотиви , не бил спазен 15- дневния срок , нито било поискано съгласие за преместване или прекратяване. Ищецът посочва, че е налице неправилно и незаконосъобразно приложение на чл. 334,ал.1 от КТ , т.к. посочената норма не предвиждала прекратяване на трудов договор, а уволнение на осн. чл. 334,ал.1 КТ е юридически недопустимо и нищожно. Освен това в закона била ясно регламентирана граница от 15 работни дни за преместване, а в настоящия случай не била налице заповед за преместване. Липсвали мотиви в заповедта за уволнението- нарушение на чл. 127 и чл. 328 КТ. Договорът бил основен, което налагало пълна защита по КТ. Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на разноски. В законоустановеният срок е депозиран отговор , с който исковата молба се оспорва. Твърди се, че изложеното в същата не отговаря на обективната истина. Ответникът не спори, че освен процесния договор ищецът не е имал сключено друго ТПО с друг или същия работодател, ето защо следвало да се приеме, че процеснототрудово правоотношение е основно. Излагат се подробни доводи, че в случая ставало въпрос именно за трудов договор по чл. 114 КТ – самостоятелен вид трудов договор , чието съществуване не изисквало съществуване на друго ТПО, аналогично на договорите по чл. 110 КТ и чл. 111 КТ. Посочва също, че в качеството си на работодател се е възползвал от уреденото специфично основание за прекратяване в разпоредбата на чл. 334 КТ . Твърди, че 15- дневното предизвестие не е спазено, но е определено и изплатено обезщетение по чл. 220 КТ. Претендира се за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание страните, редовно уведомени, не изпращат представители. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е, че са били в ТПО, по силата трудов договор от 04.02.2025 год., сключен на осн. чл. 114 КТ, вр. чл. 67,ал.1,т.1 от КТ по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността „••••••••••••••••••“ при непълно работно време, разпределено , както следва: ежеседмично в сряда и четвъртък по 4 астрономически часа от 11, 00 часа до 15, 00 часа. Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с приложената заповед № •••/09.09.2025 год., на осн. чл. 334 ,ал.1 КТ, вр. чл. 114, ал.1 КТ, считано от 11.09.2025 год. Със същата заповед е определено на работника да бъдат изплатени – обезщетение за неспазен срок на 15 дневно предизвестие , остатък от средства за представително облекло за 2025 год. В подкрепа на твърденията си ответникът е представил фиш за начислени и изплатени по сметка на ищеца суми през месец септември 2025 год., както следва – обезщетение по чл. 220,ал.1 КТ в размер на 219, 92 лв., средства уязвими групи 08.20, платен отпуск 2025 год., както и платежно нареждане от 25.09.2025 год. за превод по банкова сметка с титуляр ищеца на посочената във фиша дължима след приспадане на съответния данък и осигуровки сума в размер на 265, 86 лв. Представена е и Заповед № •••17.09.2025 год. на Директора на ответното училище, с която е определен конкретен размер на дължимите обезщетения. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекс на труда /КТ/. В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. Освен изложеното безпротиворечива е съдебната практика, че в настоящото производство съдът е обвързан и следва да разглежда единствено твърдените в исковата молба основания за незаконност на уволнението. В случая ищецът твърди: че е юридически недопустимо и нищожно уволнение на осн. чл. 334 КТ, като разпоредбата регламентира временно преместване на служител на друга подходяща работа за срок до 15 дни; неспазване на 15 – дневния срок ; липса на мотиви в заповедта за уволнение; договорът е основен трудов договор, което налага пълна защита по КТ. Разпоредбата на чл. 334,ал.1 от КТ гласи : Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114, ал. 1) и трудовият договор по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни, а според ал. 2 - При уволнение по ал. 1 не се прилага чл. 333. Т.е. противно на твърденията на ищцовата страна посочената разпоредба съдържа именно възможност за прекратяване на изрично изброени трудови договори - чл. 110,чл.111, чл. 114 и чл. 233б,ал.1 от КТ от двете страни по тях с предизвестие.Ето защо и уволнение на посоченото основание не е юридически недопустимо. Според съдебната практика, така Решение № 169 ОТ 06.07.2015 Г. ПО ГР. Д. № 427/2015 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС ни др.- трудовите договори за допълнителен труд се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за прекратяване на трудовия договор. В чл. 334,ал.1 КТ се съдържа и основно правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за прекратяване на тези договори - с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334,ал.1 КТ , то следва от общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая намира приложение. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15 - дневен срок. Между страните по делото е безспорно, че освен процесния трудов договор от 04.02.2025 год. ищецът не е имал друго сключено правоотношение с друг или при същия работодател. Ето защо и по аргумент на § 1, т. 12 от ДРКТ процесното правоотношение следва да се приеме, че е "основно трудово правоотношение". Такова е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /решение № 512/14.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1464/2011 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 169/06.07.2015 година, постановено по гр. д. № 427/2015 година по описа на ВКС, ГК, III г. о./. Сключените между страните договори подлежат на тълкуване, за да се изведе съдържанието на волята им и да се даде защита при възникване на спорове по възникването, съществуването и/или прекратяването им. В процесния случай с оглед на конкретните уговорки, постигнати между страните, следва извода, че помежду им е сключен именно трудов договор по чл. 114 КТ, в който са посочени конкретни дни от седмиците в месеца и конкретен часови диапазон на полагане на труд , и който не е ограничен с краен срок. Посоченото правоотношение е самостоятелен вид трудов договор, със специфично съдържание и съществуването му не предполага и не изисква съществуване и на друго правоотношение, което да се счете за основно. Този вид договор по чл. 114 КТ може да бъде и единствен за работника или служителя, сключен само с един единствен работодател и с оглед на самостоятелната му характеристика като вид трудов договор не представлява такъв за допълнителен труд. Не само трудовите договори, възникнали на основание чл. 114 КТ , но и тези по чл. 110 КТ и по чл. 111 КТ имат самостоятелно значение. Според съдебната практика дори работникът да има сключени няколко договора - основен и такъв за допълнителен труд, помежду им не съществува връзка на зависимост, като прекратяването на едното не се отразява на валидно и съществуването на другото правоотношение. Тези правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго / Решение № 169 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 427/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 512 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2011 г., IV г. о., ГК и др./. Както се посочи по-горе , а и в цитираната съдебна практика изрично е посочено, че в чл. 334, ал. 1 КТ нормативно е уредено самостоятелно и специфично основание за прекратяване на трудови договори, сред изрично изброените в тази разпоредба. Следователно - посочените в чл. 334, ал. 1 КТ трудови правоотношения, възникнали на основание чл. 110 КТ, чл. 111 КТ, чл. 114 КТ и чл. 233б, ал. 1 КТ, могат да се прекратят от страните, както по общите основания, касаещи прекратяване на трудови договори, така и на специално уреденото такова по, ал. 1 на чл. 334 КТ. В случая определящо е вида на сключеното правоотношение, а не дали същото е единственото за работника и служителя, за да е приложимо и специалното основание за прекратяването му. Последното възражение на ищеца е свързано с неспазване на посоченото в закона 15 – дневно предизвестие. Действително в случая предизвестието не е спазено, но в заповедта за прекратяване на ТПО, работодателят изрично е определил на работника да бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,ал.1 от КТ, като в хода на процеса е представил и доказателства за реалното заплащане на сумата за обезщетение. При така установеното следва, че работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си права да прекрати правоотношението на приложимото спрямо вида на сключения договор основание. Ето защо главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344,ал.1,т.2 КТ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа по чл. 344,ал.1,т.3 КТ. Ищецът, на осн. чл. 83,ал.2,т.1 ГПК е освободена от внасяне на такси и разноски в производството. Водим от гореизложеното, ЯРС