Решение № 16248 от 17.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5395/2026 г.

Производството е по реда на Глава XXV ГПК. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. С. Б., извършено със заповед № 2/20.01.2026 г. на управителя на „•••, за възстановяване на М. С. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „•••, I ст., направление „••• отдел •••“, дирекция „••• в Централно управление на „•••, и за осъждане на на „••• да заплати на ищеца сумата от 7065,05 евро (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 25.06.2026 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 20.01.2026 г. до 20.06.2026 г. Ищeцът твърди, че по силата на трудов договор от 30.06.2023 г., сключен с ответника, е изпълнявал длъжността „•••, направление „••• отдел •••“, дирекция „•••, в ••• на •••“ ЕООД, като по силата на допълнително споразумение от 10.12.2024 г. е бил преназначен на длъжността „•••, 1 ст., НКПД 26136029. П•••чва, че със заповед № 2/20.01.2026 г. на управителя на „••• трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, заповед за корекция № 01-16- 358/21.08.2025 г. на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях в •••, в сила от 21.08.2025 г., и отказано предложение за преназначаване на длъжност •••, връчено допълнително споразумение № 117/18.11.2025 г., ведно с длъжностна характеристика, доклад № 03-08-737/10.12.2025 г. от и. д. директор „••• до председателя на ••• към ••• на •••, писмо № 03-09-25/19.01.2026 г. на основание чл. 11, ал. 3 от КТД 2026 и отговор от председателя на ••• към ••• № 34-00-25/20.01.2026 г. Излагат се доводи, че в случая не е извършена надлежна промяна в щатното разписание на работодателя. Излагат се съображения, че ищецът е член на Основната синдикална организация „••• на работниците към ••• в ••• на •••, считано от 03.07.2023 г., като между ••• в ••• и •••“ ЕООД е бил подписан колективен трудов договор, съобразно който поименното определяне от работодателя на подлежащите за съкращение работници и служители се извършва чрез подбор по чл. 329, ал. 1 КТ въз основа на конкретни критерии и показатели, приети от страните. Ищецът счита, че това изискване за законосъобразност на уволнението не е спазено, тъй като не е извършен подбор, респективно извършеният такъв е фиктивен. Освен това съгласно КТД работодателят може да уволни работник или служител член на синдикат поради съкращение на щата или намаляване обема на работа само след предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ на съответния колективен синдикален орган, каквото в случая липсвало. Излага се съображения, че с п•••ченото в заповедта за уволнение писмо № 03-09-25/19.01.2026 г. на основание чл. 11, ал. 3 К ТД - 2026, искането за предварително писмено съгласие не било изпратено до компетентния синдикален орган, тъй като в случая предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. чл. 11 ал. 3 от КТД - 2026 г. органът, от който следва да се иска това, е •••• в предприятието, чрез председателя на ОСК. Предвид това се счита, че не е налице изискуемото съгласие на синдикалната организация. Поради това отправя искане за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 20.01.2026 г. до 20.06.2026 г. в размер на 7065,05 евро. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „••• е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор № 24/30.06.2023 г., изменен с допълнително споразумение № 164/10.12.2024 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „•••, I ст., до 20.01.2026 г. включително, както и че трудово правоотношение е било прекратено по силата на процесната заповед № 2/20.01.2026 г. на управителя на •••, считано от 21.01.2026 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Ответното дружество пояснява, че със заповед № 01-16-358/21.08.2025 г. на управителя на „••• е извършена корекция на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях в дирекция „•••, отдел •••“, направление „••• с която длъжностите ••• и „••• в отдел •••“, направление „••• са били обединени в една длъжност, а именно: •••. Сочи, че до датата на промяната в направление ••• са съществували две щатни бройки за длъжността „•••• и една щатна бройка за длъжността „•••. Твърди, че след промяната на разписанието на длъжностите и основните заплати на служителите, заемащи изброените длъжности са връчени допълнителни споразумения за преназначаване на новата трансформирана длъжност •••, в т.ч. и на ищеца. На същия било предоставено допълнително споразумение на 18.11.2025 г., което Б. изрично отказал да подпише, респективно отказал преназначаване на новосъздадената длъжност. Излагат се съображения, че промяната в разписанието на длъжностите и основните заплати е била инициирана с доклад № 03- 11-198/21.07.2025 г. до съвета на директорите на „•••, въз основа на който е взето решение 2.1 по протокол № 352/22.07.2025 г. за промяна на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях в дирекция „••• на •••, а решението на съвета на директорите било приведено изпълнение със заповед № 01-16-358/21.08.25 г. н а управителя на „•••, по силата на която горецитираните две длъжности били окончателно трансформирани в една. Твърди се, че новосъздадената длъжност включва разширени функции и отговорности, поради което за нея бил предвиден изпитателен срок по отношение всички преназначени служители. Предвид отказа на ищеца да сключи допълнително споразумение за трансформираната длъжност, за работодателя не останала друга възможност, освен да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. 2 КТ, тъй като била съкратена единствената длъжност „•••. При това положение работодателят счита, че не е бил длъжен да извършва подбор по смисъла на чл. 329 КТ, тъй като се е предвиждало тримата служители, заемащи длъжностите „••• и „••• да бъдат преназначени и да заемат трите нови щатни бройки за длъжността ••• в дирекция „•••. П•••чва се още, че ищецът е синдикален член на синдикална организация „••• на работниците към ••• на •••, поради което с писмо изх. № 03-09-25/19.01.2026 г. e било поискано предварително писмено съгласие от по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ от председателя на синдикалния колективен орган съгласно чл. 11, ал. 3 от КТД, като с писмо вх. №34-00- 25/20.01.2026 г. председателят на ••• към ••• до управителя на „••• е п•••чил, че компетентният орган за даване на такова съгласие е •••• в предприятието, без същото да съдържа отрицателен отговор по отношение на направеното искане. Излагат се съображения, че работодателят не може и не е длъжен да познава в детайли структурата на дадена синдикална организация и препращането му от една структура към друга с официално писмо не кореспондира с правото по чл. 333 КТ на синдикалната организация и задължението за добросъвестност заложено в КТД. Счита се, че е налице своеобразна злоупотреба с право от страна на синдикалната организация, която на практика отказва съдействие на работодателя, чрез отказ да изрази категоричен отговор и отказ да придвижи поставеното искане за разрешение до своите органи. Поради това се счита, че работодателят не е нарушил чл. 333 КТ. Счита се, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено, като на ищеца били изплатени обезщетение по чл. 220 и чл. 222 КТ. Във връзка с иска по чл. 344. ал. 1, т. 3 КТ ответникът оспорва ищецът да е останал без работа, като се счита, че началото на п•••чения от ищеца период (20.01.2026 - 27.02.2026 г.) е неправилно определен, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 21.01.2026 г., което означава, че периодът на оставане без работа започва от тази дата. Поради това моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното от фактическа и от правна страна: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва, както и че е член на основната синдикална организация „••• на работниците към ••• в ••• на •••. В случая не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор № 24/30.06.2023 г., изменен с допълнително споразумение № 164/10.12.2024 г., по силата на който, считано от 10.12.2024 г., ищецът е заемал длъжността „•••, I ст., НКПД 26136029. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „•••, I ст., връчена на ищеца на 10.12.2024 г., основната й функция е да организира дейността по планиране, отчитане, контрол и мониторинг на приходите и разходите за дейността, обемните и крайните оценъчни показатели. П•••чено е, че длъжността няма йерахично подчинени на нея длъжности, а самата тя е оперативно и функционално подчинена на „Ръководител, направление „••• „Ръководител, отдел •••“, „Директор „••• и Управител на •••. Предвидени са следните основни трудови задължения: организира и изготвя ежемесечно справки за отчитане на обемни и икономически показатели; анализира и планира разходите за персонал на дружеството (средства за възнаграждения, средно списъчен състав, социални осигуровки и надбавки на персонала); участва в бюджетиране, анализиране и отчитане на обемните показатели и приходи и разходи по дейности; организира набиране и обобщаване на статистическа информация за национални и международни институции; участва в разработването на вътрешните документи по планирането и отчитането на икономическите показатели на дружеството; изготвя финансови обосновки на докладите за извършване на доставки и услуги; участва в работни групи и комисии, свързани с дейността на отдела; изпълнява и други законосъобразни разпореждалия на работодателя във връзка с дейността, възложени от ръководството в структурната единица. За длъжността са предвидени отговорности, свързани със спазване на изискванията за безопасност на труда, заюита на личните данни и спразване на фирмената куберсигурност, по опазване на фирмената тайна и поверителна информация, както и материално отчетнически (опазване на поверените му документи, техника, инвентар и имущество). Като доказателство по делото е приета заповед № 01-16-358/21.08.2025 г. на управителя на „•••, с която е коригирано влязлото в сила на 01.03.2025 г. разписание на длъжностите и основните заплати за тях на Централно управнение на •••“ ЕООД, като в направление ••• са съкратени единствената съществуваща длъжност „Ръководител, направление „••• единствената съществуваща длъжност „•••, I ст., единствената съществуваща длъжност „••••, единствената съществуваща длъжност ••• и единствената съществуваща длъжност „•••“, I ст., като вместо това са създадени длъжността „Ръководител, направление „••• код по НКПД 12195005, с основна заплата 3268 лв., за която е предвидена една щатна бройка, и длъжността •••, код по НКПД 26317004, е основна заплата 3022 лв., за която са предвидени четири щатни бройки. Видно от отбелязването на заповедта, същата е влязла в сила на 21.08.2025 г. Като доказателство по делото е приет доклад от 21.07.2025 г. на управителя на •••“ ЕООД до съвета на директорите на „•••, с който отправя предложение за промяна на разписанието на длъжностите и коефициентите на основните заплати на служители в отдел •••“ към дирекция „••• ••• на •••“. П•••чено е, че в действащото разписание на длъжностите и основните заплати за тях в дирекция „•••, Централно управление на ,•••, направление ••• съществуват по 1 щатна бройка за длъжностите „Ръководител, направление „••• „•••, „•••• „•••, I ст. и ••• I ст. Отчетено е, че въпреки ключовата роля на отдела, възнагражденията в него са по-ниски в сравнение с отдел „••• което води до демотивация на служителите и затруднения при наемането на квалифицирани кадри, като към момента в отдел •••“ има 2 вакантни места, 1 служител в отпуск по майчинство и дейността в отдела е разпределена между останалите, като един от тях трудно се справя с поставените му задачи и дори отказва да изпълнява някои от тях. Поради това е направено предложение за промяна, както следва: да се трансформират длъжностите „•••, „Главен икономист планиране и анализ на разходите“ в длъжността •••, а длъжностите „•••, I ст., и ••• I ст., да отпаднат и на тяхно място да се открият две нови длъжности •••, като преназначаването да се извърши съгласно чл. 70, ал. 1 КТ, с изпитателен срок от 6 месеца, като се предприемат необходимите действия за промяна на коефициентите за изчисляване на основното възнаграждение за длъжностите „Ръководител, направление ••• от 2.8064 на 3.0346 и ••• от 2.5949 на 2.8064. П•••чено е, че чрез такава промяна би се постигнала вътрешна справедливост в рамките на дирекцията, би се повишила на ефективността на цялостната административна и оперативна дейност, би се повишила мотивацията и биха се запазили квалифицирани служители. Във връзка с този доклад на заседание на съвета на директорите на „••• от 22.07.2025 г. е взето решение, с което е дадено съгласие за промяна в разписанието на длъжностите и коефициентите на основните заплати на служителите в отдел •••“ към дирекция „••• в ••• на ••• съобразно направеното предложение от управителя на •••“ ЕООД. Като доказателство по делото е приета длъжностната характеристика за длъжността ••• в направление „••• отдел •••“, дирекция „••• в Централно управление на „•••, според която основните функции на длъжността са: да организира, координира и участва в изготвянето на бизнес програмата на дружеството и в съставянето на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози; да отговаря за планирането, отчитането, контрола и анализа на приходите и разходите по дейности, икономически елементи и аналитични нива; да организира ежемесечното отчитане на приходите и разходите на поделенията и осъществява контрол между икономическите и счетоводните резултати с оглед тяхното вярно и точно представяне; да организира и участва в планирането, отчитането, контрола и анализа на обемните показатели на дружеството; да участва в изготвянето на методики, финансови обосновки, икономически разчети и финансови анализи. П•••чено е, че длъжността няма йерахично подчинени на нея длъжности, а самата тя е оперативно и функционално подчинена на „Ръководител, направление „••• „Ръководител, отдел •••“, „Директор „••• и Управител на •••. Подробно са изброени и трудовите задължения за длъжността. Представено е допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 117/18.11.2025 г., според което М. С. Б. е следвало да бъде преназначен на длъжност •••, код по НКПД 26317004, направление „••• отдел •••“, Дирекция „•••, клас С, трета категория при пенсиониране, при основно трудово възнаграждение в размер на 3022,00 лв. П•••чено е, че срокът на договора е за неопределено време, като е предвиден 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, а всички останали условия по основното трудово правоотношение и сключените между страните допълнителни споразумения към него остават непроменени. Споразумението не е подписано от служителя, като е отразено, че е отказал да подпише допълнителното споразумение на 18.11.2025 г., което обстоятелство е удостоверено с подписите на свидетелите ••••••••••. Видно от представените от ответника доказателства, съгласно влязлото в сила на 01.03.2025 г. щатно разписание в отдел •••“, направление ••• са съществували по една щатна бройка за всяка от длъжностите: „Ръководител, направление „••• „•••, „Главен •••а на приходите“, •••, а след влизане в сила на 01.11.2025 г. на новото щатно разписание са били предвидени една щатна бройка за длъжността „Ръководител, направление ••• и четири щатни бройки за длъжността •••. Установява се, че на 20.01.2026 г. на ищеца е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Със заповед № 2/20.01.2026 г. на управителя на „•••, връчена на Б. на 20.01.2026 г., трудовото правоотношение е прекратено, считано от 21.01.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (съкращаване на щата), заповед за корекция № 01-16- 358/21.08.2025 г. на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях в •••, в сила от 21.08.2025 г., и отказано предложение за преназначаване на длъжност •••, връчено допълнително споразумение № 117/18.11.2025 г., ведно с длъжностна характеристика, доклад № 03-08-737/10.12.2025 г. от и. д. директор „••• до председателя на ••• към ••• на •••, писмо № 03-09-25/19.01.2026 г. на основание чл. 11, ал. 3 от КТД 2026 и отговор от председателя на ••• към ••• № 34-00-25/20.01.2026 г. Със заповедта е разпоредено на ищеца да бъдат изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. От извършена по делото справка в НАП се установява, че към 18.05.2026 г. в ответното дружество няма подадени ЕТЗ за регистриране на служители на длъжност „•••. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П. М. Йор. – служител на ответното дружество на длъжност „Ръководител направление „•••“, считано от месец ноември 2024 г. Заявява, че познава ищеца като служител на •••“ ЕООД. Заявява, че при прекратяването на трудовото му правоотношение са били спазени изискванията на КТ, като преди това на Б. е било предложено да заеме длъжността ••• през октомври 2025 и през ноември 2025 г., но той отказал, тъй като за същите бил предвиден срок за изпитване. Свидетелката сочи, че не си спомня какви са били функциите на заеманата от ищеца длъжност и на отказаната от него длъжност, но твърди, че имало различия по отношение на степента на отговорност, която носи служителят. Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя. Във връзка с използваното основание за уволнение ищецът се е позовал на наличие на основание за закрила при уволнение по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ, преодоляването на която представлява елемент от процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, когато е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/17.12.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГК, ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Със същото ТР се приема, че ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган, е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение, е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ. По делото липсва спор между страните, че ищецът е член на Основната синдикална организация „••• на работниците към ••• в ••• на •••. Същото обстоятелство се установява и от удостоверения изх. № 13/2023 г. и изх. № 02/2025 г. на председателя на ОСК на ••• на •••, както и от писмо вх. № 34-00-25/20.01.2026 г. на председателя на ••• към •••. Установява се, че на 15.01.2026 г. между •••, като „работодател“, от една страна, и ••• в ••• (•••), •••• (••••) „•••“, •••• (•••) „•••” •••• в ••• (••••), от друга страна, е сключен колективен трудов договор, уреждащ трудовите, осигурителните и свързаните с тях отношения между работодателя и работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и други нормативни актове в областта на: трудовава заетост, условията за възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, обучение, професионална квалификация и преквалификация, работно време, почивки и отпуски, трудови възнаграждения и обезщетения, здравословни и безопасни условия на труд, социално развитие, социално партньорство и взаимоотношения между страните и други. Съгласно §9 от КТД, същият влиза в сила от 01.01.2026 г. и има срок на действие 2 години. Съгласно чл. 11, ал. 3 КТД работодателят може да уволни работник или служител - член на синдикат, страна по КТД, поради съкращение на щата или намаляване на обема на работата само след предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ на съответния колективен синдикален орган. В случая ищецът се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Установява се, че с писмо изх. № 03-09-25/19.01.2026 г. на управителя на •••“ ЕООД, адресирано до председателя на ••• в ••• към •••, е отправено искане за преварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ съгласно чл. 11, ал. 3 КТ от 2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с М. С. Б. за длъжността „•••, I ст., направление „••• отдел •••“, дирекция „••• в Централно управление на „•••. Искането е обосновано с извършената след одобрение на „••• корекция на щатното разписание със заповед № 01-16-358/21.08.2025 г., съгласно която заеманата от Б. длъжност е трансформирана в длъжността •••, но служителят е отказал да подпише предложеното му допълнително споразумение, поради което е пристъпено към прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата. В отговор на това искане, с писмо вх. № 34-00-25/20.01.2026 г. Председателят на ••• към ••• е потвърдил, че М. С. Б. е синдикален член на •••, позлващ се от закрилата на чл. 11, ал. 3 от КТД. В тази връзка председателят на ••• е уведомил, че искането за преварително съгласие, отнасящо се за член на Основната синдикална организация е предприятието не следва да се отправя към централата на •••, тъй като съгласно Устава на синдиката централата и председателят на ••• не са съответния колективен отган, който следва да дава предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. чл. 11, ал. 3 КТД. П•••чено е, че органът, към който следва да се насочи искането, е Основната синдикална организация в предприятието, чрез председателя на ОСК. При тези данни следва извод, че работодателят не е сезирал компетентния колективен синдикален орган. Цитираният отговор на председателя на ••• не съставлява писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. чл. 11, ал. 3 от КТД – 2026 г. Предвид това, съдът приема, че в случая не е преодоляна закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, от която се ползва ищецът, като п•••ченото нарушение опорочава процедурата по уволнение и като последица води неговата незаконосъобразност без да се разглежда спорът по същество (чл. 344, ал. 3 КТ). При това положение предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да се уважи, като се признае за незаконно извършеното със заповед № 2/20.01.2026 г. на управителя на „••• уволнение и същото бъде отменено. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Обусловеността на иска от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ, предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ: С оглед обусловеността му от иска за отмяна на уволнението, доказан по основание е искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. От доказателствата по делото безспорно се установява, че след процесното уволнение на 21.01.2026 г. до 20.06.2026 г. ищецът не е постъпил на работа при друг работодател, като в периода 21.02.2026 г. – 31.05.2026 г. са му били изплатени обезщетения от НОИ в общ размер на 2306,56 евро. От представената по делото заповед № 85/21.01.2025 г., връчена на ищеца на 27.01.2025 г., се установява, че на М. С.а Б. е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2532 лева (с еврова равностойност 1294,59 евро), считано от 01.01.2025 г. Видно от приетата по делото заповед № 16/02.02.2026 г. на управителя на „•••, на основание чл. 17, ал. 1, т. 6 от Учредителния акт на „••• ЕООД, чл. 118, ал. 3 КТ, чл. 20, ал. 2 КТД – 2026 г. на „••• ЕООД и пар. 10 от Преходни и заключителни разпоредби на КТД – 2026 г. на „•••“ ЕООД, на М. С. Б. е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1345,71 евро, считано от 01.01.2026 г. Доколкото увеличението е извършено със задна дата, и то след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, а ищецът обективно не е имал възможност да отработи пълен месец при новото възнаграждение, то същото следва да бъде съобразено. Видно от приложения от ответника фиш за месец януари 2021 г. дължимото за този месец трудово възнаграждение е изчислено при основно трудово възнаграждение в размер на 1345,71 евро, което обстоятелство се потвърди от процесуалните представители на дружеството със становище от 14.07.2026 г. Освен това, съгласно трудовия договор на ищеца, на същия се следва допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което към месец януари 2026 г. е в размер на 5 %. Същото представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ, поради което следва да бъде взето предвид при определяне на основата за изчисление на обезщетението. Предвид това, доколкото трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 21.01.2026 г., то обезщетение се дължи за периода именно от тази дата до 20.06.2026 г., до който краен момент се претендира обезщетение в настоящото производство. Изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК, обезщетението за п•••чения период възлиза на 7180,65 евро. Неоснователно е възражението на ответника, че полученото обезщетение за безработица от Бюрото по труда следва да бъде приспаднато от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Обезщетението е изплатено в правоотношение между ищеца и третото за настоящия процес лице - НОИ, поради което не са налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД. Освен това, при отмяна на уволнението като незаконно, обезщетението за обезработица подлежи на връщане от лицето, което го е получило съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО. В този смисъл - решение № 1023 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 1036/2006 г. на ВКС, I г. о. Предвид изложеното, с оглед на диспозитивното начало, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 7065,05 евро за периода 21.01.2026 г. до 20.06.2026 г., като следва да бъде отхвърлен само за частта от периода, обхващата 20.01.2026 г. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 евро с ДДС, действителното извършване на които е доказано с представените по делото договор за правна защита и съдействие от 20.02.2026 г., фактура № 51/20.02.2026 г. и преводно нареждане от 20.02.2026 г. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Релевираното възражение обаче е останало немотивирано, каквото е изискването на актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да се счете за неоснователно само на това основание. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от общо 323,50 евро - държавна такса по уважените искове. Така мотивиран, Софийски районен съд