Решение № 13673 от 9.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47087/2025 г.

Предявени са от ищеца И. П. Ц. конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ПЕР25-РД15- 230/29.07.2025г. на ответника ОП „Екоравновесие“, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с. Горни Богров при ОП „Екоравновесие“– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 3818,42 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 29.07.2025г. до 08.09.2025г., осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 2661 лв., представляваща разликата за по-ниско платена работа за периода от 09.09.2025г. до 29.01.2026г. Ищецът И. П. Ц. твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с. Горни Богров с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 2545,62 лв. Посочва, че със Заповед № ПЕР25-РД15 230/29.07.2025г. на Д. Н. – вр. ид.д. директор ОП „Равновесие“, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, която счита за незаконосъобразна. Излага съображения, че атакуваният акт на работодателя е издаден от лице, което не разполага с правомощията да налага дисциплинарни наказания. В допълнение сочи, че заповедта не е мотивирана – не е посочено твърдяното нарушение, кога е извършено, както и кои точно задължения по трудовата му характеристика и произтичащи от трудовото правоотношение са нарушени. Ищецът твърди, че не е спазено изискването по чл. 193 ГПК – не е надлежно поканен да даде обяснения с изясняване на твърдяните нарушения и предоставяне на подходящ срок. Счита, че в заповедта не е изяснено кое е нарушението по Етичния кодекс на ветеринарните лекари и злоупотреба с професионални правомощия, което се твърди да е осъществено. Противопоставя се и по отношение на съдържащото се в заповедта твърдение за накърняване на доверието в институцията, в която работи, както и по отношение на обвинението, че потенциално е извършил деяние, наказуемо по НК. Счита, че наказанието е наложено извън законоустановения 2 - месечен срок от открИ.е на нарушенията, съгласно чл. 194 КТ, както и че работодателят не е взел предвид тежестта на твърдяните нарушения. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ОП „Екоравновесие“, като се сочи, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения съставляват именно и нарушения по Закона за зашита на животните и Етичния кодекс на ветеринарните лекари и злоупотреба с професионални правомощия. Противопоставя се на твърдението, че заповедта е издадена от лице, неразполагащо с дисциплинарна власт, като аргументира, че правомощията на ид.д. директор са приравнени на тези на директор. Излага доводи, че заповедта за уволнение е мотивирана и съдържаща необходимото съдържание. В допълнение посочва, че е издадена въз основа на четири сигнала от 28.07.2025г., които прилага и от които се установяват извършените нарушения, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок. Ответникът твърди, че е спазена процедурата като преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани писмени обяснения. Сочи, че поведението на служителя -ищец дълбоко е възмутило служителите в приюта и свидетелите, както и обществеността, след като случаят е добил и гласност чрез публикацията му приложен към отговора материал и коментарите от нехуманно отношение на ветеринарен лекар към животните, поради което и счита, че друго, по - леко дисциплинарно наказание би било несъответно на тежестта на нарушението и недопустимо би толерирало подобно поведение. Моли за отхвърляне на исковете. Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението. По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № ПЕР22-РД15-483/01.12.2022г., по силата на което ищецът И. П. Ц. е заемал при ответното дружество длъжността „ветеринарен лекар“ в Приют за безстопанствени животни – с. Горни Богров при ОП „Екоравновесие“, гр. София, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца със Заповед ПЕР25-РД15-230/29.07.2025г. и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. По делото е приетата като доказателство Заповед № ПЕР25-РД15- 230/29.07.2025г., издадена от вр. и.д. директор на ОП „Екоравновесие“ – Д. Н.. Първият спорен въпрос касае обстоятелството дали вр и.д. директор на Общинско предприятие „Екоравновесие“ при Столична община е разполагал с работодателска власт, в частност с правомощието да ангажира дисциплинарната отговорност на служителите на ответното дружество. Общинско предприятия „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /ОП СПТО/ е стопанска структура, чрез която Столична община осъществява самостоятелно стопанска дейност по смисъла на глава VI от ЗОС. ОП СПТО не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична община. Общинското предприято се създава с решение на общинския съвет и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от общинския съвет, който ежегодно утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на общинския съвет за създаване на общинското предприятие се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. Общинските предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл. 53 от ЗОС /Решение № 3 от 21.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2018 г., IV г. о., ГК/. Видно от представен трудов договор № СОА25-РД-15-918/28.03.2025г. Д. П. Н. е назначен на длъжност Директор на ОП „Екоравновесие“ при СО (код по КИД-008- 8411), по срочен трудов договор за времето, докато същата бъде заета въз основа на конкурс. Видно от приета по делото длъжностна характеристика на директор на ОП „Екоравновесие“ в т.5.17 от същата се установява, че в правомощията на същия се включва правото да сключва, изменя, прекратява трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение при ответника, одобрява предложения за награждаване и за материално санкциониране или налагане на дисциплинарни наказания съгласно КТ и ПВТР на Предприятието. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на процесната заповед на база сочените от ищеца доводи, като същата е издадена от надлежен субект на работодателска власт и връчена при отказ на служителя, удостоверен с подписите на двама свидетели, което не е спорно между страните. Ищецът е изложил доводи, че работодателят не е издал акт за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. По това твърдение следва да се посочи, че при анализ на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ практиката на ВКС е трайна в насока, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Няма пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но тази тази втора заповед има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на практика произвежда ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на формално основание, без да разглежда спора по същество. От значение е дали на служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, както и дали тези обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с тях преди налагането на дисциплинарното наказание. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на работника и с оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението (така решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013 г., ІV ГО на ВКС решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г., ІІІ ГО. на ВКС и др.). В случая въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че работодателят е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – отправено е искане за обяснения със Заповед № 71/28.07.2025г.(л. 45), с която е наредено на служители на ответното дружество, в т.ч. на ищеца И. Ц., да представят в срок до 16:00 часа на 29.07.2025г., писмени обяснения относно писмо вх. № ПЕР25-1320/28.07.2025г. По делото е прието и въпросното електронно писмо с вх. № ПЕР25-1320/28.07.2025г., изхождащо от Е. Б. (•••@•••), адресирано до ответника озаглавено – Нехуманно отношение към куче с УМ 27643. Ищецът се е възползвал от правото си на защита и е депозирала писмени обяснения с вх. № ПЕР25-1320/2//29.07.2025г., с които е оспорил извършването на соченото от работодателя дисциплинарно нарушение. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник/служител да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Нито поканата за обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин, включително чрез препращане към друг документ, известен на служителя, като работодателят не е длъжен и да посочва кои факти е приел за установени – в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 230/03.10.2013г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, ІV ГО (с което е обобщена задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ), решение № 209/02.05.2012г. по гр. дело № 768/2011г., ІV ГО, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009г., ІV Г О , решение № 171/23.02.2010г. по гр. дело № 68/2009г., ІІІ ГО, решение № 205/26.03.2010г. по гр. дело № 267/2009г., ІІІ ГО, решение № 237/24.06.2010г. по гр. дело № 826/2009г., ІV ГО, решение № 688/23.11.2010г. по гр. дело № 114/2009г., ІV Г О , решение № 352/03.12.2013г. по гр. д. № 62/2013 г., ІV ГО, решение № 7 от 23.01.2018г. по гр. д. № 1393/2017г., ІІІ ГО, решение № 135 от 08.06.2021г. по гр. д. № 3135/2020г., ІV ГО, решение № 55 от 30.05.2022г. по гр. д. № 2161/2021г., ІІІ ГО и др. В атакуваната Заповед от 29.07.2025г. субектът на дисциплинарна власт е ангажирал отговорността на ищцеца И. П. Ц. за извършени нарушенията по на трудовата дисциплина на 28.07.2025г., които е подвел под нормите на по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, с описание на фактическата обстановка както следва: т.1 Проява на жестокост към животни чрез: блъскане на куче в земята с примка; удряне на кучета, в резултат на което едното е с видима травма (сцепена глава); системно агресивно влизане в клетките на животни, чрез удряне по преградите, водещо до силен стресн и паника сред животните; т.2 Нарушение на чл. 7 и чл. 28 от Закона за защита на животните; т.3 Нарушение на Етичния кодекс на ветеринарните лекари и злоупотреба с професионални правомощия; т.4 Поведение, което накърнява доверието в институцията и подкопава обществената функция на приюта като защитена среда за животни; т.5 Потенциално извършване на престъпление по чл. 325б от НК. За установяване факта на твърдяното дисциплинарно нарушение съобразно доводите на носителя на дисциплинарна власт за осъществено от работника неправомерно поведение, по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Е. Б., която е доброволец при ответника ОП „Екоравновесие“ се установява, че във въпросния ден видяла служител на приюта – Х., която плачела, казала че не издържа повече, тъй като постоянно става свидетел на нехуманно отношение към животните. Разказала , че при взимане на кръвни проби в Сектор Д, ищецът Ц. ударил куче. Непосредствено след това видели директора на приюта и сигнализирали за случая. Свидетелката Б. посочва, че с главния гледач решили да проверят състоянието на кучето и видяли, че то е с дълбока рана на главата. Върнали се за повод, за да могат да го заведат в амбулаторията за преглед и оказване на медицинска помощ. В допълнение излага, че дошъл и ищеца, който попитал какво искат да се направи с кучето. Свидетелката заявява, че за кучето се погрижила д-р Н., като на следващия ден видяла, че животното е зашито. При разпита си в съдебно заседание проведено на 17.02.2026г. заявява, че през 2023г. е имала ситуация, в която поради невнимателно отношение на ищеца била нахапана от куче при направена манипулация, въпреки отправените му предупреждения. Сочи и че в периода 2023- 2024г. е подавала сигнали в общината, във връзка с оставяне от страна на ищеца на кучета в стационара и неоказване на помощ. Свидетелката Б. заявява, че е виждала д-р Ц. да удря заграждението, влизайки в клетка, за да уплаши допълнително животното. Сочи, че обикновено повечето кучета бягат, когато видят човек с примка. В някои случай кучето се опитва да избяга, а в други – не. В изявленията си пред съда пояснява, че в процесния случай не е станала свидетел по какъв начин е било ударено кучето. Съдът при преценката си по реда на чл. 172 ГПК на горните свидетелски показния, счита че същите не са от естество да установят релевантните за делото обстоятелства, а именно твърдяното извършено от ищеца И. Ц. нарушение на трудовата дисциплина. Посочените гласните доказателства не почиват не преки и непосредствени възприятия на свидетеля относно релевантните за спора факти, а именно – твърдяното блъскане на куче в земята с примка и удрянето му, в резултат на което е причинена травма, а представляват преразказ на възприетото по разказ на друго лице, за което се твърди да е било очевидец на конкретната ситуация. Липсата на преки впечатления относно дисциплинарната простъпка и позоваването на събития, предхождащи във времево отношение процесното, е пречка да се приеме, че ответникът е установил еднозначно извършване на твърдяните нарушения, възложено му в доказателствена тежест с доклада по делото. Следва да се посочи и, че процесното писмо с вх. № ПЕР25-1320/28.07.2025г., въз основа на което е инициирана процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца, е изготвено именно от свидетелката Б.. Същата като изходящ от ответника документ съдържащ изгодни за издателя си твърдения, не е от естеството да установи релевантните факти, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателства сила. Обстоятелствата и фактите, отразени в него следва да бъдат доказани с други предвидени от процесуалния закон доказателствени средства, което работодателят не е сторил. В допълнение към горното съдът намира за противоречиви обясненията дадени от Х. Д. и А. Ч., относно възприетия от същите начин на причиняване на травмата на въпросното куче. От една страна Д. твърди, че след съпротивата на кучето при опит за улавянето му от ищеца, примката е разхлабена, животното се измъкнало, при което бива ударено от ищеца Ц. с примката по главата. Ч. от друга страна сочи, че въпросното куче било захванато с примка, след което блъснато със замах в земята, което довело до нараняването му. Последната заявява писмено и че при взимане на кръвните проби е пострадало повече от едно куче, за което не са събрани доказателства. Горното противоречие поставя под съмнение достоверността на обстоятелствата, за които дават обяснения посочените лица, доколкото същите твърдят да са свидетели на въпросната ситуация, а същевременно се констатира разминаване в изложеното пред работодателя. От друга страна изложеното от свидетеля Б. се явява разколебано при разпита на другия свидетел - Надежда Н.. Последната пояснява, че в края на месец юли 2025г. била управител на приюта в „Горни Богров“, работела и като лекар в екип, заедно с ищеца. Има спомен, че около месец отправяла искания до „Екоравновесие“ да организира екип от ловци, за да бъде извършено регулярното взимане на кръв от определен брой кучета. В деня, в който следвало да бъде извършена манипулацията на животните, нямало осигурени ловци, което наложило използването на примка за улавяне на кучета. Свидетелката сочи, че това е единственото хуманно средство, с което разполагали за фиксация на кучетата, тъй като взимането на пробите се правело в клетката на животните. Разяснява, че всяко куче се фиксира с примката, взема се кръв, отбелязва се ушната марка, от която е взета кръвната проба. Посочва, че с ищеца Ц. влезли с две стажантки, които нямали медицинско образование, в различни клетки. В сектор Д имало куче, което започнало да се съпротивлява, като доколкото имало възможност да не диша правилно, ищецът го освободил и в крайна сметка не успяли да вземат проба. Оставили кучето в клетката, като твърди, че при излизането си нямало наличие на наранено животно. Има спомен, че след около половин час се вдигнал шум в приюта и група доброволци довели черното куче до амбулаторията, при което било установено разцепване на кожата над веждата – около 1см. Лично с д-р Ц. се погрижили за кучето като зашили раната и го оставили под наблюдение. Заявява, че на следващия ден кучето било върнато в добро състояние, с направените му два шева. При разпита си свидетелката Н. заявява, че по време на процесната дата е била през цялото време с ищеца, не го е виждала да блъска или удря куче в земята или да причинява рана на въпросното черно куче. Уточнява и че не е ставала свидетел ищецът Ц. да удря с предмет по клетките на животните. В заключение сочи, че впечатленията от работата с ищеца са, че той ръководи екипа си със спокойствие и професионализъм, като не е да причинявал болка или вреда на кучетата. При съпоставка на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът дава вяра на изложеното от свидетеля Н., доколкото същата има непосредствени възприятия относно конкретното събитие и дава логични и последователни показания за същото. Същата изрично заявява, че след фиксацията на кучето с примка, с цел взимане на кръвна проба и съпротивляването му, ищецът го е освободил, без да му причинява травма. Подчертава, че улавянето по този начин на животните следва да се извършва от обучен за целта професионален ловец, който не е бил осигурен, което намира подкрепа и от казаното от свидетеля пред работодателя в дадените обяснения по случая. Следва да се посочи, че в приетото по делото писмено обяснение на свидетеля Н. липсват твърдения за извършени от ищеца действия, които биха могли да бъдат възприети и квалифицирани като нехуманно отношение към животни. В качеството си на ръководител на приюта Н. е заявила единствено, че ищецът Ц. не се справя добре с хващането на кучета с примка, но не и че е блъскал или удрял кучета в земята. Потвърждение намира и казаното пред съда, че на място в клетката не е установено нараняване, а впоследствие е констатирана рана в областта на главата, като с помощта на ищеца е оказана ветеринаро-медицинска помощ. В обясненията пред работодателя липсва критично отношение на свидетелката по повод на извършените от ищеца действия в професионалното му качество на ветеринарен лекар. С оглед на гореизложеното и въз основа на анализа на доказателствената съвкупност, съдът намира, че твърдяното от ответника нарушение на трудовата дисциплина - проява на жестокост към животни на 28.07.2025г., чрез блъскане на куче в земята с примка и удряне на кучета, в резултат на което едно е с травма на главата, не се установява при условията на пълно и главно доказване от страната носеща доказателствена тежест по делото. Следва да се посочи, че формулираното трето поред твърдяно дисциплинарно нарушение - системно агресивно влизане в клетките на животни, чрез удряне по преградите, водещо до силен стрес, също не намира подкрепа в събраните по делото доказателства, като твърдяната системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, предполага наличие на минимум три простъпки в разрез с установената трудова дисциплина, извършени в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание по някое от тях не е изтекъл, което по съществото си изключва възможността да бъдат реализирани в рамките на посочената дата в уволнителната заповед. Нещо повече, за посоченото нарушение не са искания обяснения, доколкото в заповед № 71/28.07.2025г. е налице препращане към сигнала, въз основа на който е образувано дисциплинарното производство, в който не са изложени твърдения за системност на противоправното поведение на служителя, намерили израз в оспорената заповед за уволнение. Последното по мение на настоящия състав опорочава заповедта в тази част. В допълнение към горното следва да се посочи, че формулираните от страна на работодателя в процесната Заповед № ПЕР25-РД15-230/29.07.2025г. дисциплинарни нарушения в т. 2 - Нарушение на чл. 7 и чл. 28 от Закона за защита на животните, т. 3 - Нарушение на Етичния кодекс на ветеринарните лекари и т. 4 – Поведение, което накърнява доверието в институцията и подкопаване обществената функция на приюта като защитена среда за животни, касаят привързване на твърдяното от работодателя нехуманно отношение на служителя към животните, към предвидената от законодателя хипотеза на нормата на чл. 187, ал.1 , т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в ПВТР, в колективни трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. Същевременно доколкото по делото не се установява твърдяното извършено на 28.07.2025г. нарушение на трудовата дисциплина – проява на жестокост, чрез описаните действия, поведението на ищеца Ц. не може да бъде подведено под нормите на цитираните нормативни актове. За пълнота на изложението, правно ирелевантно е посоченото в атакуваната заповед в т. 5 нарушение, квалифицирано като потенциално извършване на престъпление по чл. 325б КТ, за което ще бъде подаден сигнал до компетентните органи. Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Без значение е обстоятелството дали поведението на ищеца следва да се квалифицира като престъпление по смисъла на наказателния закон. Правно релевантно за настоящото производство е единствено дали деянието представлява нарушение на трудовата дисциплина и извършено ли е то виновно, като в случая не беше установено поведение на ищеца в разрез с възложените му трудови задължения. В този смисъл изцяло неотносими са представените от ответника сигнали до СДВР, както и извлечения от фейсбук страницата на ответника ОП „Екоравновесие“ с коментари, които съдът счита, че не установяват факти от значение за настоящия правен спор. Други доказателства за установяване на вменените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина по делото не са ангажирани, предвид на което ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи в процеса извършването на дисциплинарното нарушение, следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: В тежест на ищеца е да докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение, конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с. Горни Богров при ответника, следва да се уважи като основателен. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ: Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. А когато през същия период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите – чл.225, ал.1 КТ. Съдът формира фактически и правен извод за незаконност на уволнението. Видно от представения от ответника в препис фиш за месечна заплата за месец юни 2025г. на името на И. П. Ц., ищецът е отработил през всичките 2 0 работни дни и е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 2545,62 лв. Именно това е базата, въз основа на която и на основание чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Същевременно от представен трудов договор № 357/04.09.2025г. се установява, че ищецът е започнал работа при друг работодател „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД на дата 09.09.2025г., при уговорено брутно трудово възнаграждение от 1700 лева. Ето защо за претендирания период от 29.07.2025г. до 08.09.2025г., обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, изчислено по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 3818,42 лв. Видно от приета служебна бележка изх. № 11/16.03.2026г., ищецът е получил за периода м.09.2025г. до м.01.2026г. брутно трудово възнаграждение в размер на 6646,40 евро (12 999 лв.). В случай, че не беше прекратено правоотношението при ответника, следващото се на ищеца БТВ за същия период би било в размер на 12 600 лева (общо 99 работни дни x средно дневно брутно трудово възнаграждение от 127,28 лева). Следователно очевидно е, че сумата получена при последващия работодател надвишава тази, която ищеца б и получил при ответника. Изложеното обосновава, извод, че в негова полза не се следва претендираното обезщетение в размер на 2661 лв., представляващо обезщетение в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и получаваното трудовото възнаграждение при новия работодател за периода от 09.09.2025г. до 29.01.2026г. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца, съобразно уважената част от исковете. Същият претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.09.2025г. По делото не са представени доказателства за извършено заплащане на уговорения адвокатски хонорар по предвидения начин - по банков път. Предвид липсата на доказателства за реална направа на разноски за адвокатско възнаграждение такива не подлежат на присъждане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, като реалното заплащане на последното съдът прие за доказано с оглед представените договор за правна защита и съдействие о т 05.11.2025г. и платежно нареждане от 11.11.2025г. Разноските на ответника за адвокатско възнаграждение са претендирани без да е посочено каква част от тях за кой от предявените искове се отнася, поради което съдът прие, че претендираните размери следва да се разделят на 4. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от общо 160 евро (313 лв.), за държавни такси по предявените искове. Така мотивиран, съдът