Решение № 147 от 26.8.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 299/2026 г.

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225 от КТ от Д. Р. Д. против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „••••••••“, с искане да бъде призната за незаконна и отменена Заповед № •••/••••••., издадена от Директора на ОУ „ ••••••“ гр. М., с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, да бъде възстановена Д. Р. Д. на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 7887,78 евро лева, представляващо обезщетение за времето, през което поради уволнението й същата е останала без работа, считано от 11.03.2026 г. до 11.09.2026 г., ведно със законната лихва от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение /учител в ЦДО - прогимназиален етап/ с ответното училище, което е възникнало на основание сключен Трудов договор № 206 от 19.04.2021 г., като със Заповед №••••••• от ••••••••г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 07.05.2024 г. С решение № 232/26.11.2024 г. по гр. д. № 271/2024 г. на Районен съд - М., потвърдено с решение № 21/22.01.2025 г. по в. гр. д. № 525/2024 г. на Окръжен съд – С. и във връзка с Определение № 84/12.01.2026 г. по к. гр. д. № 20258002101729 на Върховния касационен съд, IV г.о., с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, Заповед № ••• от •••• г., издадена от директора на ОУ „••••••“, гр. М. била призната за незаконосъобразна и тя била възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Със Заявление с вх. № 273/06.03.2026 г., на основание чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, ищцата заявила готовност да се яви на работа като на същата дата - 06.03.2026 г., се явила лично в сградата на училището с цел да заеме възстановената си длъжност, придружена с трима свидетели. Непосредствено след подаване на заявлението за възстановяване на работа, ищцата входирала заявление с вх. № •••/••••••• г. за ползване на полагащия й се платен годишен отпуск, като в посоченото заявление поискала разрешение за ползване на платен годишен отпуск, натрупан за периода от датата на незаконното й уволнение до фактическото й възстановяване на работа, като изрично посочила размера на същия, съобразно приложимите разпоредби на Кодекса на труда и действащия Колективен трудов договор. Към заявлението приложила и служебна бележка (удостоверение), издадена от СРС „Подкрепа“ - гр. С., удостоверяваща, че тя е член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, считано от 15.04.2024 г., обстоятелство от значение при определяне размера на полагащия й се отпуск. Заявлението за ползване на отпуск и приложеното към него удостоверение били надлежно входирани в деловодството на ответното училище, като върху същите е поставен входящ номер и печат на институцията, удостоверяващи приемането им от страна на работодателя, респективно от директора на училището. Твърди също, че още при явяването й в сградата на училището на 06.03.3026 г., при подаване на горепосочените заявления, поведението на работодателя, чрез неговия директор, било демонстративно негативно и недоброжелателно. Директорът реагирал видимо притеснено и афектирано от обстоятелството, че ищцата се явява за заемане на длъжността си, като повишил тон, проявил грубо и неуважително отношение и отправил към нея изрази от рода на: „няма да ти е за дълго“. Същият е приел подадените заявления с явно нежелание и високомерно поведение, като впоследствие е разпоредил ищцата да напусне кабинета, като е отстранил както нея, така и придружаващите я лица - свидетели на случилото се. При опита на ищцата да предостави на работодателя съдебните решения, с които е възстановена на работа, директорът е отказал да се запознае със същите, като е заявил, че „тези решения не го интересуват “. Посочва, че поведението на работодателя ясно сочило на предварително формирано негативно отношение към възстановяването й на работа и нежелание за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, като в дирекцията нямало никого освен нея и водените от нея трима свидетели. След като директорът е разпоредил да напусне кабинета, ищцата останала в сградата на училището, в учителската стая, в очакване да бъде допусната до изпълнение на трудовите си задължения. По-късно същия ден, около обяд, била извикана от директора с назидателен и рязък тон и й било връчено писмо с изх. № 75/06.03.2026 г., с което е изискано от нея в кратък срок да представи информация дали попада в някоя от категориите защитени лица по смисъла на чл. 333 от Кодекса на труда. Ищцата останала в пълно недоумение относно действията на работодателя, доколкото към този момент същата не била фактически допусната до работа, нито й е било връчено каквото и да е допълнително споразумение или акт, от който да е видно, че трудовото й правоотношение е реално възстановено и следва да изпълнява трудовите си функции. Работодателят не предприел никакви действия по оформяне на възстановяването на ищцата на работа, не й предоставил необходимите документи, нито е създал яснота относно правния й статус, поради което било неясно в какво качество й се възлага да попълни декларация по чл. 333 КТ и дали изобщо трудовото й правоотношение е възстановено към този момент. Описаното поведение на работодателя създавало правна несигурност и било в противоречие със задължението му да изпълни добросъвестно влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на работа. В резултат на описаното поведение на работодателя и създалата се неясна и напрегната ситуация ищцата изпаднала в силно притеснение и проявила симптоми на остро тревожно състояние, изразяващо се в паническа реакция, но въпреки това останала в сградата на училището до края на работния ден - 16:30 ч., като е изчаквала да бъде допусната до работа и да й бъдат предоставени необходимите документи, свързани с изпълнението на трудовите й задължения. С оглед на обстоятелството, че работодателят не предоставил на ищцата длъжностна характеристика, не я е запознал с работното й време, нито с каквито и да било други условия по възстановеното трудово правоотношение, ищцата подала писмено уведомление до директора на училището, с което е удостоверила присъствието си в сградата до 16:30 ч. и факта, че не са й предоставени необходимите документи за реално започване на работа. Сочи, че едва на 09.03.2026 г. (понеделник) работодателят й е предоставил за подпис допълнително споразумение към трудовия договор № •••/••••••с което формално се уреждат определени елементи от трудовото правоотношение, независимо от това че към този момент работодателят не е изпълнил задължението си да й предостави актуална длъжностна характеристика, нито да я запознае с конкретното й работно време и организацията на работния процес, поради което създалото се състояние на правна и фактическа неяснота относно условията на труд продължило да съществува. Междувременно, в изпълнение на връченото й указание, ищцата подала попълнена декларация по чл. 333 от Кодекса на труда, която е входирана при работодателя. Поради продължаващата липса на яснота относно трудовите й задължения и условията за тяхното изпълнение, както и с оглед създаденото у нея основателно притеснение от поведението на директора, тя е подала и ново писмено уведомление до работодателя, с което е удостоверила присъствието си на работното място и времето, през което е била в сградата на училището. Това действие било продиктувано от основателния й страх, че работодателят може да предприеме действия по отстраняването й от работа или да създаде привидна ситуация, при която да се твърди, че тя не се е явила на работа, въпреки фактическото й присъствие и готовност да изпълнява трудовите си задължения. На следващия ден - 10.03.2026 г. ищцата била извикана от директора в кабинета му, като това е станало с повишен тон и демонстративно назидателно поведение, като й било връчено предизвестие № ••/•••••• за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание съкращаване на щата. Непосредствено след това, без да се изчака изтичането на какъвто и да е срок и без реално да бъде допусната да изпълнява трудовите си функции, на ищцата е била връчена и Заповед № •••/•••••••, с която трудовото й правоотношение се прекратява, считано от 11.03.2026 г. на осн. чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Едновременно с това на ищцата бил връчен и протокол за предаване и оформяне на трудовата книжка, което потвърждавало предварително взето решение на работодателя за незабавното й отстраняване от работа. Посочва се, че при връчването на заповедта директорът проявил непрофесионално и заплашително поведение, отправил към ищцата изрази, че „няма да се отърве от него“, че „цял живот ще се влачат по съдилища“ и че й „обявява война“. След връчването на горепосочените документи, ищцата останала в сградата на училището до края на работния ден - 16:30 ч. и отново подала писмено уведомление. Ищцата твърди, че след влизане в сила на съдебните решения на три съдебни инстанции, с които уволнението й е признато за незаконно и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, работодателят е бил длъжен да изпълни добросъвестно и в пълен обем произтичащите от тях правни последици, като вместо това, при последващото безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е нарушил редица свои задължения, установени с императивни норми на Кодекса на труда, като чрез тези нарушения са били съществено накърнени правата й, гарантирани както в КТ, така и в действащия Колективен трудов договор. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, като излага съображения, че не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ за предварителна закрила при уволнение. Посочва, че е била индивидуален член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, считано от 15.04.2024 г., което се установява от представеното по делото Удостоверение, издадено от СРС „Подкрепа“ - гр. С., с изх. № •••/•••••• и в което изрично е удостоверено, че е член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от посочената дата. Още при явяването си в училището и при подаване на заявлението за ползване на полагаем платен годишен отпуск, тя приложила служебна бележка за членството си в синдикалната организация, като същата е била приета и входирана в деловодството на ответното училище. Следователно работодателят е бил надлежно уведомен, че ищцата има качеството на синдикален член, и е разполагал с тази информация преди връчването на процесиите актове по прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят С. Ю. не е отправил искане до компетентния орган за предварително съгласие за уволнението на ищцата, което се установявало по категоричен начин от представеното писмо на СРС „Подкрепа“ - гр. С., с изх. № 26/17.03.2026 г. адресирано до ищцата, във връзка с нейно заявление с вх. № 2/16.03.2026 г., в което е посочено, че към 16.03.2026 г. в Синдикален регионален съюз . „Подкрепа“ - С. не е постъпвало искане за предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Д.. Въпреки липсата на такова искане, работодателят е пристъпил към уволнение на ищцата. От представен по делото актуален и действащ Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 22.12.2025 г. (№ Д01-298/22.12.2025 г.) било видно, че страна по него е и Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, в който ищцата Д. Д. членува, т.е. е страна по КТД по см. на чл. 57, ал.1 КТ. Съгласно чл. 10, т. 3 от същия Колективен трудов договор, при прекратяване на трудови правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с работници и служители - членове на синдикатите - страна по договора, работодателят е длъжен да получи предварително съгласие от съответната синдикална организация. В случая такова съгласие не е било искано и не е било дадено за ищцата. Ищцата сочи, че колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудовоправни норми, като неговото социално предназначение е да урежда по-широк обем и по- благоприятни условия на труд за работниците и служителите, като се позовава на трайната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 449 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 113/2009 г., съгласно което с колективния трудов договор могат да се уреждат въпроси на трудовите отношения, които не са предмет на императивна законова уредба, като страните могат да договарят по- благоприятни условия за работниците и служителите. В конкретния случай е налице действащ Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 22.12.2025 г., по който страна е Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, както и ищцата е член на този синдикат, поради което съгласно чл. 57, ал. 1 КТ разпоредбите на колективния трудов договор имат пряко действие спрямо нея. В тази връзка ищцата счита, че следва да се отчете, че в чл. 10, т. 3 от КТД изрично е предвидено задължение за работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата с работник или служител - член на синдикална организация - страна по договора, да получи предварително съгласие от съответната синдикална организация. Това задължение представлявало договорно установена закрила, която допълва законовата по чл. 333 КТ и има задължителен характер за работодателя, като се позовова на практиката на ВКС / Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, както и Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов/, според която не е допустимо договаряне или прилагане на условия, които са по-неблагоприятни за работника от предвидените в колективния трудов договор. В настоящия случай, въпреки че тя е член на синдикална организация - страна по КТД и въпреки изричната разпоредба на чл. 10, т. 3 от същия, работодателят не е поискал и не е получил предварително съгласие от съответния синдикален орган, с което работодателят е нарушил не само законовата закрила по чл. 333 КТ, но и договорно установената закрила по действащия колективен трудов договор, който има пряко действие спрямо нея. Излага, че според практиката на ВКС „съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор има пряко действие по отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация, която е страна по договора, а при неизпълнение на задълженията по КТД всеки от тях може да предяви иск по чл. 59 КТ пред съда“ /така Решение № 266 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 1761 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 333 КТ предварителната закрила на член на синдикалната организация, която може да се уговори в колективен трудов договор, е само при две основания за уволнение - поради съкращаването на щата и при намаляването на обема на работата. За сметка на това, от тази закрила могат да се ползват не само лицата от ръководството на синдикалната организация, а всички нейни членове и дори работници (служители), които не членуват в нея, но по силата на чл. 57, ал. 2 КТ са се присъединили към сключения от този синдикат колективен трудов договор. Предвидената в чл. 333, ал. 4 КТ предварителна закрила при уволнение в допустимите от закона граници не се прилага автоматично по силата на закона (за разлика от другите хипотези на този член), а само когато е изрично предвидено в КТД - в КТД в предприятието, в браншовия или в отрасловия КТД (така Реш. № 77-01, III г. о. по гр. д. № 292 от 2001 г.; Реш. № 582-04, III г. о. по гр. д. № 11909 от 2002 г.; Реш. № 1641-03, III г.о. по гр. д. № 930 от 2002 г.). Предварително съгласие за уволнение се изисква само спрямо работници и служители, за които КТД се прилага съгласно чл. 57 КТ (Реш. № 1403-01, III г.о. по гр. д. № 2347 от 2000 г.; Реш. № 1201-02, III г.о. по гр. д. № 153 от 2001 г.; Реш. 89-02, III г.о. по гр. д. № 514 от 2001 г.). Посочва се, че разрешението в чл. 333, ал. 4 КТ е допустимо само за изрично посочените в закона две от основанията за прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя с предизвестие - съкращение на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ) и намаляване на обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ). В КТД не могат да се предвиждат и други основания за уволнение, при които предварителната закрила да се прилага (вж. Реш. № 1210-01, III г. о. по гр. д. № 2268 от 2000 г.; Реш. № 226-02, III г. о. по гр. д. № 1850 от 2001 г.; Реш. № 1876-02, III г. о. по гр. д. № 2221 от 2001 г.; Реш. № 1026-04, III г. о. по гр. д. № 1991 от 2002 г. и др.). Сочи се също, че е налице категорична, последователна и константна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 333, ал. 4 КТ. Съгласно Решение № 522/24.06.2010 г. по гр. д. № 653/2010 г. на ВКС, IV г. о., „ няма основание защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ да се откаже на онези работници, които са индивидуални членове на синдикат, който няма структура в съответното предприятие. Обратното би означавало да се ограничи значението на синдикалното сдружаване за защита на правата и интересите на работниците в малки предприятия само по съображение, че там не е имало достатъчно работници за създаване на самостоятелна структура. Въпросът за това, какви са условията за членство в една синдикална организация и за разкриване на нейни структури и поделения, е въпрос на синдикална автономия, като Съдът не може да контролира действията и актовете на профсъюзите, които са свързани с този въпрос, нито може да откаже закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ на онези синдикални членове, чиито профсъюз няма структура в предприятието, в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието, където работят, ако в самото предприятие няма такава, като в такъв случай за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ съгласие трябва да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува самостоятелно.“ Счита, че приложена към настоящия случай, тази практика води до извод, че обстоятелството дали в ответното училище съществува или не вътрешна синдикална структура е ирелевантно за възникването на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Ищцата е индивидуален член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който е страна по действащия колективен трудов договор, поради което работодателят е бил длъжен да поиска предварително съгласие от компетентния синдикален орган - в случая съответната структура на КТ „Подкрепа“, в която тя членува. Такова съгласие не е било поискано и не е било дадено, което представлява пряко нарушение както на чл. 333, ал. 4 КТ, така и на задължителната съдебна практика на ВКС, и води до незаконосъобразност на уволнението. Тези принципни положения били възприети и в практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 279/28.04.2020 г. по гр. д. № 91/2020 г. на ВКС, в което се приема, „ че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ се прилага и при индивидуално синдикално членство, независимо от липсата на синдикална структура в предприятието. Не съществува правно основание закрилата по чл. 333. ал. 4 от Кодекса на труда да бъде отказвана на работници и служители, които са индивидуални членове на синдикална организация, но в съответното предприятие не е изградена нейна организационна структура. Противното разбиране би довело до необосновано ограничаване на правото на синдикално сдружаване и до обезсмисляне на синдикалната зашита в малки предприятия ши в такива, в които по обективни причини не е създадена местна синдикална структура. Въпросът за условията за членство в синдикална организация, както и за създаването на нейни структури и поделения, е израз на синдикалната автономия и не подлежи на контрол от страна на съда ши работодателя. Съдът не може да отказва закрилата по чл. 333. ал. 4 КТ на синдикални членове единствено по съображение, че съответният синдикат няма изградена структура в предприятието, в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение поради съкращаване на щата, когато такова е предвидено в колективен трудов договор, се прилага и по отношение на синдикални членове, които членуват в структура извън предприятието, при липса на вътрешна синдикална организация. В тези случаи съгласието следва да бъде дадено от компетентния синдикален орган на структурата, в която работникът или служителят членува. В този смисъл е и решение постановено по реда на чл. 290 ГПК от 24.06.2010 г. по гр.д. № 653/2010 г., в което е прието, че защитата по чл. 333, ал. 4 КТ се дължи и на онези служители, които са индивидуални членове на синдикат, който няма структура при съответния работодател. Ищцата твърди, че в настоящия случай закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ която има задължителен характер е изцяло неспазена, което води до незаконосъобразност на уволнението, без да е необходимо разглеждане на спора по същество, като в тази връзка се позовава на Решение № 181/17.01.2019 г. по гр. д. № 843/2018 г. на ВКС, III г.о.. Посочва, че в актуалната си практика Върховният касационен съд последователно поддържа разбирането за задължителния характер на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и се позовава на Определение № 2922 по гр. д. № 1271/2025 г. на ВКС, IV г. о., с което не се допуска до касационно обжалване на Решение на ОС-Смолян, в което се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ намира приложение, когато е изрично предвидена в колективния трудов договор, като предварителното съгласие следва да бъде взето от колективния синдикален орган преди извършване на уволнението. В цитираното определение ВКС приема, че когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е налице предварително съгласие на синдикалния орган, а уволнението е извършено в нарушение на чл. 333 КТ и съответния колективен трудов договор, това обуславя неговата незаконосъобразност и налага отмяната му. Посочва се, че в настоящия случай изложената хипотеза е налице в още потежка степен, тъй като не само че липсва валидно предварително съгласие на синдикален орган, но такова изобщо не е било поискано от работодателя, въпреки наличието на изрична клауза в действащия колективен трудов договор и известното на работодателя синдикално членство на ищцата. На следващо място ищцата сочи, че заповедта е издадена с дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.20 и чл.4 ЗЗДиск. и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ, което е в противоречие с основни принципи на правото и представлява самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност. Посочва, че разпоредбата на чл. 8 от Кодекса на труда въвежда принципа на добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения, като в настоящия случай това правило е грубо нарушено от страна на работодателя, тъй като не е изпълнил задължението си да провери наличието на закрила при уволнение на ищцата, въпреки че е разполагал е информация за нейното синдикално членство и не е поискал задължителното предварително съгласие от съответния синдикален орган, предвидено както в закона, така и в действащия колективен трудов договор. Това поведение излизало извън рамките на допустимото упражняване на права и разкривало съзнателно заобикаляне на закона, поради което действията на работодателя следвало да се квалифицират като злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ. Ищцата била извикана от директора с назидателен и рязък тон, връченото й било писмо с изх. № 75/06.03.2026г. с което се изисквало в кратък срок да представи информация дали попада в някоя от категориите защитени лица по смисъла на чл. 333 КТ, като към този момент ищцата не била реално възстановена на работа, не и било връчено допълнително споразумение и предоставена длъжностна характеристика, не е била въведена в работния процес, нито е била създадена каквато и да е яснота относно правния й статус. При тези обстоятелства, изискването за попълване на декларация по чл. 333 КТ било правно и фактически необосновано, тъй като същото предполагало съществуващо и действащо трудово правоотношение, в рамките на което да възникне необходимост от преценка за наличие на закрила при евентуално уволнение. Конкретните действия на работодателя - демонстративно негативното отношение при явяването на ищцата за възстановяване на работа, отказът да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение, съзнателното недопускане до реално изпълнение на трудовите задължения, формалното и прибързано провеждане на процедура по чл. 333 КТ, както и незабавното пристъпване към ново уволнение, показвали целенасочено поведение, насочено към отстраняване на ищцата. Показателно за субективното и враждебно отношение на работодателя било и обстоятелството, че при връчване на заповедта за уволнение директорът е отправил изрази със заплашителен характер, а именно, че „няма да се отърве от него“, че „цял живот ще се влачат по съдилища“ и че й „обявява война“, което поведение представлявало форма на психически натиск и заплаха спрямо работника и е несъвместимо с принципите на равнопоставеност и добросъвестност в трудовите отношения. То ясно сочило, че работодателят не действа с цел законосъобразно уреждане на трудовите отношения, а с намерение да отстрани ищцата на всяка цена, включително чрез заобикаляне на закона. Това поведение представлявало неравно и неблагоприятно третиране, поставящо ищцата в по-неблагоприятно положение спрямо други работници и служители, което е в нарушение на принципа на равенство, прогласен в чл. 6 от Конституцията на Р Б, както и на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4 и чл. 20 от Закона за защита от дискриминация и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Посочва също, че в дните на явяването си в училището директорът е забранил на останалите служители и педагогическия персонал да осъществяват комуникация с нея, като е мотивирал това с обстоятелството, че същата „много съди“. Тази забрана за общуване била пряко свързана с упражняването от страна на ищцата на нейното право на съдебна защита и представлявала неблагоприятно третиране въз основа на нейни убеждения и поведение, изразяващи се в защита на законните й права, като в този смисъл е налице допълнителен елемент на дискриминационно третиране, основано на убеждения, което попада в обхвата на забраната по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Изложените обстоятелства разкривали, че уволнението на ищцата не е резултат от обективни организационни причини, а е мотивирано от субективно, предубедено и враждебно отношение към нея. Прекратяването на трудовото правоотношение представлявало злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от Кодекса на труда, тъй като не е мотивирано от реален правен интерес за работодателя, а от личното му отрицателно субективно отношение към ищцата, както и при заобикаляне на закона. Ищцата сочи, че нарушаването на всички изложени по-горе принципи - на закрилата при уволнение по чл. 333 КТ, на равнопоставеността и недискриминацията, както и на добросъвестността в трудовите отношения - води и до накърняване на основния принцип на правна сигурност, гарантиран от чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Всичко изложено обосновавало извод, че процесното уволнение не само противоречи на вътрешното трудово законодателство, но и накърнява основни принципи на европейското право за защита на правата на човека, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи също, че поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото й правоотношение търпи имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в полагащото и се, но неполучено брутно трудово възнаграждение за шестте месеца, следващи незаконното и уволнение /алтернативно за част от тях, които ще изтекат до момента на постановяване на съдебното решение/. Размерът на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлизал общо на 7887,78 евро, формиран въз основа на брутното й трудово възнаграждение в размер на 1314,63 евро месечно, умножено по шест месеца, върху което съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. ОСГК, се дължи лихва от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа така предявените искове. Ответникът Основно училище „••••••“ гр. М. представлявано от директор С. С. Ю., чрез пълномощник адв. Д. К. заявява становище, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Оспорва твърдението в исковата молба, че преди извършване на уволнението работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 333, ал. 4 от КТ за предварителна закрила, като сочи че работодателят не е имал подобно задължение, тъй като ищцата е била член на синдикална организация, която няма структура в предприятието на ответното училище, където тя е полагала труд до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи също така, че не отговарят на истината твърденията за наличие на дискриминационно третиране спрямо ищцата в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 20 и чл. 1 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, както и за злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Спрямо ищцата не е действано предубедено или враждебно, нито същата е заплашвана от работодателя и не е налице дискриминационно третиране. Ответникът не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор № ••• от 1•••••• г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител в ГЦОУД – 5-7 клас“ в ответното училище и че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 11.03.2026 г., със заповед № ••• от •••• г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Останалите изложени в исковата молба обстоятелства, ответникът счита за неверни, превратно интерпретирани и че не отговарят на действителното фактическо положение. Сочи, че със заповед № ••• от ••••г. директорът на ОУ „•••••••“ е утвърдил ново длъжностно и поименно щатно разписание, по силата на което реално е съкратена заеманата от ищцата длъжност „учител в ГЦОУД – 5-7 клас“, като последното е продиктувано от обстоятелството, че с преходна заповед № 215 от 12.04.2024 г. групата за целодневна организация V-VII клас е разформирована. Твърди, че преди извършване на уволнението ищцата е представила на работодателя декларация за обстоятелствата по чл. 333, ал. 1 от КТ, с оглед на което служителят – ищцата, не се ползва със закрилата по цитираната законова разпоредба. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищецът искове. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между тях, като ищцата е работила на длъжността “Учител в ГЦОУД 5-7 клас“ считано от 19.04.2021 г., впоследствие на длъжността „Учител в ЦДО- прогимназиален етап“. От представената заповед № •••/•••••••• (л. 66 д.) се установява, че директорът на ответното училище е наредил групата за целодневна организация V-VII клас да се разформира, считано от 26.04.2024 г.. Съгласно заповед № •••/••••••г. (л. 67) директорът на ответното училище е утвърдил щатно разписание, в което не фигурира заеманата от ищцата длъжност "Учител в ЦДО- прогимназиален етап". Не се спори също, че със Заповед № •••/•••на директора, на основание чл. 328,ал. 1, т. 2 КТ е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата считано от 07.05.2024 г., както и че с решение № 232/26.11.2024 г. по гр.д. № 271/2024 г. на РС М., потвърдено с решение № 21/22.01.2025 г. по в. гр. д. № 525/2024 г. на ОС С., не е допуснато до касационно обжалване с определение № 84/12.01.2026 г. по к. гр. д. № 1729/2025 г. на ВКС, издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е била призната за незаконосъобразна и ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Със заявление с вх. № 273/06.03.2026 г. на ОУ „••••••“ гр. М. /л.14 от делото/, ищцата Д. Д. заявила готовност да се яви на работа, считано от 06.03.2026 г. и да бъде допусната да изпълнение на трудовите си задължения, като бъдат предприети действия по фактическото й възстановяване на работа и оформяне на необходимите документи. Със заявление с вх. № 274/06.03.2026 г. на ОУ „••••••“ гр. М. /л. 15 д./, ищцата отправила молба да й бъде разрешено ползването на платен отпуск в размер на 110 работни дни, считано от 10.03.2025 г., натрупан за периода от 07.05.2024 г. /датата на прекратяване на трудовото й правоотношение/ до датата на завръщането й на работа. Към заявлението било приложено удостоверение изх. № 24/25.02.2026 г. на СРС „Подкрепа“ гр. С. /л. 16/, видно от което ищцата е член на Синдикат „Образование“ към КТ, считано от 15.04.2024 г. С писмо изх. № 75/06.03.2026 г. на ОУ „•••••“ гр. М. /л. 17 д./, връчено на ищцата на 06.03.2026 г., тя била поканена да представи на работодателя в срок от два работни дни информация дали попада в категориите лица защитени по чл. 333 от Кодекса на труда, като в тази връзка й била предоставена и декларация която следва да попълни и представи С уведомление вх. № 277/06.03.2026 г. на ОУ „••••••••/л.18 д./, ищцата е уведомила директора на училището, че с оглед подаденото заявление от нея за възстановяването й на работа въз основа на съдебното решение и предвид невръчването й на документ относно работното време, ще напусне работното си място на 06.03.2026г. в 16,30 часа. С допълнително споразумение към трудов договор № ••• от ••••••. /л. 19 д./, на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, Анекс №•••••/•••••. към КТД № •••••/••••• и ВПРЗ, утвърдени със Заповед № •••/•••••• на директора на училището, страните ОУ „•••••••“ гр. М., представлявано от директора С. С. Ю. и ищцата Д. Р. Д., на длъжност „учител ГЦОУД в прогимназиален етап“, са се споразумели да бъде изменено месечното трудово възнаграждение на ищцата, считано от 06.03.2026г. на 1314,63 евро, от които: 1144,05 евро – основно месечно трудово възнаграждение, 137,29 евро – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 12%, 33,29 евро – допълнително трудово възнаграждение за III ПКС. Приета е неоспорена от страните декларация вх. № 279/09.03.2026 г. на ОУ „•••••••“ гр. М. /л. 20 д./ по чл. 333 от КТ, носеща подпис, положен за ищцата, съгласно която ищцата е декларирала писмено пред ответника, че е запозната със закрилата по чл. 333 от КТ и не ползва такава. С уведомление вх. № 281/09.03.2026 г. на ОУ „••••••“ гр. М. /л. 22 д./, ищцата е уведомила директора на училището, че на 09.03.2026 г., след възстановяването й на работа, тъй като няма връчен документ за работното време, е била на работното си място от 07.30 часа до 16.30 часа. С уведомление вх. № 283/10.03.2026 г. на ОУ „•••••“ гр. М. /л. 26 д./, ищцата е уведомила директора на училището, че на 10.03.2026 г., след възстановяването й на работа, тъй като няма връчен документ за работното време, е била на работното си място от 07.30 часа до 16.30 часа. С предизвестие № 79/10.03.2026 г. /л. 23 д./ от директора на ОУ „••••• гр. М., връчено лично на ищцата на 10.03.2026г., тя е била уведомена че във връзка със съкращаване на щата на длъжността „учител ГЦОУД-ПЕ“ и на основание чл. 326, ал. 2 от КТ, във вр. чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, след изтичане на законовия срок от 2 месеца, ще бъде прекратено трудовото й правоотношение по трудов договор 206/19.04.2021 г., както и че при неспазване на срока на предизвестието от страна на работодателя ще й бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. С предизвестието ищцата била уведомена и че на осн. чл. 157, ал.1, т. 6 КТ има право на едночасов отпуск за всеки ден от срока на предизвестието. Със заповед № •••/1•••••• (л. 24 д.) трудовото правоотношение на ищцата, заемаща длъжността „учител в ГЦОУД-прогимназиален етап“ е прекратено, считано от 11.03.2026 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищцата на 10.03.2026 г. Не е спорно между страните и обстоятелството, че към момента на връчването на заповедта за уволнение на ищцата е действал Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищно образование № •••••••/••••••., в сила от ••••• г. Съгласно чл. 10, т. 1 от посочения КТД при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ в рамките на утвърдената численост на персонала работодателите са длъжни да спазват следните условия: Да информират синдикатите за причините и необходимостта от намаляване числеността на персонала, броя на длъжностите подлежащи на съкращение по категории персонал, професии и специалности и възможностите за пренасочване на освободения персонал. Съгласно чл. 10, т. 3 работодателите прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и служители – членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. Според чл. 11, ал. 1 КТД синдикатите се задължават в срок до седем работни дни от деня, следващ датата на получаването на искането, да изразят мнение по чл. 10, т. 3. Представени са от ищцата удостоверение изх. № 24/25.02.2026 г. /л. 16 д./ и удостоверение изх.№ 25/16.03.2026 г. /л.27 д./, и двете на СРС „Подкрепа“ гр. С., видно от които ищцата е член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от 15.04.2024 г. От представено писмо изх. № 26/17.03.2026 г. на СРС „Подкрепа“ гр. С. до ищцата /л. 28 д./ е видно, че към 16.03.2026 г. към Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ С. не е постъпвало искане за предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. По инициатива на ищцата е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на полагащото се трудово възнаграждение на Д. Д. по чл. 225 от КТ за оставане без работа за шест месеца, следващи прекратяване на трудовия й договор от 11.03.2026 г. до 11.09.2026 г. е: - по чл.225, ал. 1 КТ - в размер на 7887,60 евро; - по чл. 225, ал. 2 от КТ, като се приспадне БТВ на по-ниско платена работа за периода от 16.03.2026 г. до 11.09.2026 г. от 925,87 евро – е в размер на 6961,73 евро, при допускане, че трудовото правоотношение се запази без промяна в условията на договора до 11.09.2026 г. с БТВ 155,05 евро и Д. Д. не сключи друго трудово правоотношение. При главница 7887,60 евро за периода от 07.04.2026 г. до 04.05.2026 г. /датата на подаване на ИМ/, законната лихва е 62,26 евро. Размерът на законната лихва върху главницата от 6961,73 евро от 07.04.2026 г. – датата на отправената до работодателя покана не може да се изчисли, тъй като главницата ще се формира след дата 11.09.2026 г. В о.с.з. на 04.08.2026 г. вещото лице е уточнило, че към днешна дата обезщетението по чл.225, ал. 1 КТ, за шест месеца ако се вземе БТВ за тези шест месеца е в размер на 6322,60 евро общо. При приспадане на БТВ при работодателя, начислено за периода от 11.03.2026 г. до 04.08.2026 г. обезщетението би било 723,57 евро. Разликата в БТВ по чл. 225, ал. 2 КТ към днешна дата е 5599,03 евро. В подкрепа на изложеното в.л. е представило и подробна справка за разликата между БТВ на ищцата в ОУ „Н.Й. Вапцаров“ и БТВ в „Чарита 2009“ ООД, за периода от 11.03.2026 г. до 04.08.2026 г. Съдът възприема изцяло така изготвеното заключение, като компетентно извършено, относимо към правния спор и неоспорено от страните. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав излага следните съображения от правна страна: По отношение допустимостта на исковите претенции: Ищецът и ответникът притежават съответната процесуална легитимация. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и получена от ищеца Д. Р. Д. на 10.03.2026 г., който факт се установява от съдържанието на заповедта и за който не се спори. ИМ е подадена в съда на 04.05.2026 г. Моментът, от който започва да тече двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, за обжалване на заповедта е датата на нейното връчване. Исковите претенции са допустими. По отношение основателността на исковите претенции: По предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1 , т. 1 от КТ. В конкретния случай е установено, че работодателят е прекратил с трудовото правоотношение с ищеца с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради "съкращение на щата". Съкращаване на щата по см. на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване на заеманата от ищцата длъжност към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, поради преустановяване на съответстващите й трудови функции, което прави невъзможно нейното запазване. Законосъобразното осъществяване на сложният фактически състав на съкращаването на щата изисква то да е реално, да е налице към момента на уволнението и да е извършено от оторизирания за това орган. От събраните доказателства се установи по категоричен начин, че в случая е налице съкращаването на длъжността "УЧИТЕЛ В ЦДО – прогимназиален етап". На това сочи съпоставката между утвърдените длъжностни и поименни щатни разписания: със заповед № 216/15.04.2024 г. директорът е утвърдил длъжностно разписание, в което липсва въпросната длъжност и броят на педагогическия персонал е редуциран от 5-ма на 4-ма в сравнение с предходна заповед за утвърждаване на длъжностно разписание № 168/06.02.2024 г. (л. 65 д.). След заповед № 216/15.04.2024 г. на директора, ищцата не фигурира в педагогическия персонал. Правото на подбор е упражняване на субективно право от работодателя, реализирано чрез фактически действия, като противоречието със закона се изразява в прилагане на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, при невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии, които са кумулативно дадени, а не алтернативни, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа. Касае се до специфична преценка, която следва и може да бъде извършена само от този, който поради характера на работодателската си функция е длъжен да има непосредствени впечатления от трудовите умения, навици, опит, знания, начин на изява на всеки един от наетите от него работници или служители, както и за това – как всеки един ги използва и прилага, за да изпълнява трудовите си задължения точно, качествено и в срок. При оспорване на подбора съдът има задължение да извърши контрол относно законосъобразното му упражняване от работодателя по критериите, посочени кумулативно в самата правна норма – квалификация и ниво на изпълнение на работата. В настоящия случай обаче длъжността учител в ЦДО – прогимназиален етап, която е заемала ищцата преди уволнението е изцяло премахната, поради което не е било необходимо извършването на подбор, като съдът не може да извършва контрол за причините, поради които работодателят е взел решение за съкращаване на длъжността. С оглед въведения от ищцата с исковата молба довод за незаконосъобразност на уволнението поради нарушена закрила при уволнение и направените в тази връзка оспорвания от ответника, основния спорен по делото въпрос е дали ищцата се е ползвала с предварителна закрила при уволнението на основание чл. 333, ал. 4 КТ и дали тази закрила е законосъобразно преодоляна. По делото е представен Колективен трудов договор за системата на народната просвета, сключен на 22.12.2025 г. между Министерството на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в Б, Сдружението на директорите в средното образование в Р Б и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в Б, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, с предмет въпроси на трудовите, осигурителните и социални отношения, които не са регламентирани с повелителни разпоредби на КТ и действащите подзаконови нормативни актове, свързани с него. Съгласно чл. 4 и чл. 5 от КТД договореностите, уредени в него, са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работници и служители, членове на синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора, като с колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни условия за работниците и служителите. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че КТД не е приложим по отношение на процесното трудово правоотношение. При сключване на колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище по реда на чл. 51 "б" КТ, работодателят се представлява от представителна организация на работодателите по споразумение между националните им организации. Съгласно чл. 2 от КТД от 22.12.2025 г., същият се отнася за държавните и общински детски градини, училища, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена, сред които е и ответното училище. Предвид това ответното училище е страна по КТД от 22.12.2025 г., което се потвърждава и от него с позоваването в допълнително споразумение към трудов договор № ••• от ••• г., с което страните ОУ „Н••••••“ гр. М., представлявано от директора С. С. Ю. и ищцата Д. Р. Д., на длъжност „учител ГЦОУД в прогимназиален етап“ са се споразумели да бъде изменено месечното трудово възнаграждение на ищцата, считано от 06.03.2026г.. Според указаното в чл. 57, ал. 1 КТ, КТД от 22.12.2025 г. има действие спрямо ищцата като член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който синдикат е страна по сключения КТД. Обстоятелството, че ищцата е член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ безспорно се доказва от съвкупната преценка на доказателствата по делото. Представено е удостоверение от Председателя на СРС "Подкрепа" гр. С., според която ищцата е член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от 15.04.2024 г., като удостоверените в него обстоятелства кореспондират с останалите писмени доказателства по делото. КТД от 22.12.2025 г. има действие по отношение на ищцата като част от педагогическия персонал, доколкото се отнася за всички работници и служители - членове на синдикатите, подписали КТД. За това свидетелства съдържанието на КТД като в него са уредени въпроси касателно педагогическия персонал, в този смисъл в чл. 27, т. 2 от КТД е определена минималната работна заплата за длъжността с квалификация "учител". С оглед на изложеното, КТД от 22.12.2025 г. се прилага в отношенията между страните, поради което е ирелевантно обстоятелството, дали е бил сключен отделен КТД между работодателя и синдикалните организации. Според чл. 5 от КТД се допуска сключването на КТД на равнище по - ниско от отраслово за договарянето на по-благоприятни условия за работниците и служителите, но сключването на такъв договор не е предвидено като предпоставка за приложението на КТД от 22.12.2025 г. Според разпоредбата на чл. 10, 3 от КТД от 22.12.2025 г., работодателите прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда с работници и служители, членове на синдикатите - страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното звено. Посочената клауза на КТД визира хипотезата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, изразяваща се в необходимостта от даване на предварително съгласие от съответната синдикална организация при работодателя за уволнение на всеки отделен работник или служител при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, или при намаляване обема на работа. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ ако в клауза на КТД е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие. В случая обаче и по смисъла на постигнатите договорености с КТД, в чл. 10, т. 3 е поставено изискването за вземането на предварително съгласие, при което е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. В конкретния случай, работодателят не е представил по делото доказателства, а и не оспорва, че не е било поискано и дадено съгласие от ръководството на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, което съгласие е било задължително, съгласно изричната норма на чл. 333, ал. 4 от КТ. Ирелевантно е обстоятелството дали ищцата е била член на синдикална организация в ответното училище. Законодателят в чл. 333, ал. 4 от КТ не е посочил, че работникът или служителят трябва да притежава определено качество като например член на синдикална организация в предприятието. Дори напротив, законодателят не е поставил изискване работникът или служителят въобще да са членове на синдикална организация, доколкото същият може да е служител присъединил се към КТД, а е препратил към начина, по който тези отношения са уредени в КТД. Съгласно чл. 10, ал. 3 от процесния КТД от закрилата, предвидена в КТД се ползват работници и служители, които са членове на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително изискване да са членове на синдикална секция именно в предприятието на ответника. Така формираната воля на страните по КТД не следва да се тълкува в смисъл, че към изискванията, определящи кръга от лица ползващите от защита, да се прибавят допълнителни, като например това ищецът освен член на синдикалната организация, страна по КТД, да е и конкретно член на секция на същата тази синдикална организация, страна по КТД, в предприятието на работодателя. Това би означавало да се откаже закрила на член на синдикат, страна по КТД, само защото синдикалната организация, в която членува няма структура в предприятието. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ, съгласно която колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. С оглед всичко посочено настоящият състав приема, че ищецът при условие на пълно и главно доказване е установил, че попада в кръга на лицата, ползващи се от защитата на чл. 333, ал. 4 от КТ. В този случай в тежест на ответника е било да установи, че е преодолял защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ действаща по отношение на ищеца. Съгласно предвиденото в чл. 333, ал. 4 от КТ, а и в чл. 10, т. 3 от КТД защитата при прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, може да бъде преодоляна единствено ако работодателят получи предварително писмено съгласие на съответния колективен синдикален орган по чл. 333, ал. 4 от КТ. В конкретния случай от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства дори че се е опитал да преодолее защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ като поиска писмено съгласие на компетентния колективен орган на синдиката. Фактът, че ищецът е подписал декларация, в която е заявил, че е запознат с предвидената в чл. 333 от КТ закрила при наличието на някое от изброените в самата декларация обстоятелства, не е достатъчен да освободи работодателят от задължението да установи дали работникът се ползва от закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, защото ищецът не е направил изрично изявление, че не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ. Хипотезата предвидена в чл. 333, ал. 4 от КТ не е включена в изброените обстоятелства, за които ищецът е декларирал, че не са налице при него. Предвид всичко изложено съда намира, че неполучаването на предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на служителя - синдикален член, поради съкращаване на щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно изричната норма на чл. 333, ал. 4 от КТ. В случая, ищецът е лице, ползващо се със специалната закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, която не е преодоляна от работодателя по предвидения ред, поради което съгласно константната съдебна практика (решение № 141/31.10.2018 г. по гр. д. № ЗЗЗ9/2017 г. на ВКС, III г. о.) уволнението подлежи на отмяна като незаконно, без да се разглежда трудовият спор по същество, поради което е и безпредметно обсъждането на останалите възражения на ищцата. Следователно предявеният от ищцата иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се признае за незаконно извършеното със Заповед № •••/•••••., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 /съкращаване на щата/ от КТ, уволнение и същото бъде отменено. По предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ: Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславят основателността и на двата акцесорни иска - исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Следва ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност "учител в ГЦОУД прогимназиален етап" в ОУ „•••••••“ гр. М., както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 04.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението. С оглед доказателствена тежест по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ищцата е доказала, че вследствие на уволнението е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа по трудово правоотношение с „••••••“ ЕООД за период - 17.03.2018 г. до 01.08.2018 г., като трудовото й възнаграждение е в размер на 723,57 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът (служителят) има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. А чл. 225, ал. 2 от КТ , че се дължи разликата между двете възнаграждения, ако в този период лицето е постъпило на работа и било на по-ниско платена работата - а това обстоятелство е безспорно доказано в процеса. Съобразно заключението на експертизата, която съдът кредитира, на ищцата следва да се присъди обезщетение по чл. 225 от КТ за времето от 11.03.2026 г. до 04.08.2026 г. в размер на 6322,60 евро, от които следва да се приспадне сумата от 723,57 евро получено възнаграждение на по-ниско платена работа, т.е. към датата на приключване на устните състезания, когато делото е обявено за решаване, съответно на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, на ищцата се дължи обезщетение в размер на 5599,03 евро. Съдът не може да присъди обезщетение на ищеца за 6 месеца, както се претендира, тъй като обективно от датата на незаконното уволнение до датата на устните състезания по делото е изминал период от около пет месеца. Ето защо ще следва да се отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, връзка с чл. 225 от КТ на ищцата срещу ответника за разликата над 5599,03 евро до пълния предявен размер от 7887,78 евро. За присъденото като обезщетение плащане ответникът дължи на ищцата мораторна лихва от датата на образуване на производството по делото - 04.05.2026 г. до окончателното изпълнение. Относно разноските за производството: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата разноските, които е направила в производството за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Уважени са два иска изцяло, и един – частично, като ищцата е направила разноски за адв. възнаграждение в размер на 2154,10 евро. Съразмерно с уважените два иска и частично уважения иск по чл. 225 от КТ следващите се на ищцата разноски по съразмерност възлизат на 1888,97 евро. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 225 от КТ, но доколкото такива не се претендират от ответника не се дължат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника е и плащането на държавната такса за разглеждането на уважените искове в размер на 223,96 евро - 4% от присъденото обезщетение, в размер на 40,91 евро - по иска за отмяна на уволнението като незаконно и в размер на 40,91 евро - по иска за възстановяване на предишната работа, както и разноски за вещо лице в размер на 100 евро. Водим от горното, съдът