Решение № 87 от 27.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 26142/03.11.2025г., подадена от А. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез адв. А. А., адв. М. К., Адвокатско дружество „К. и съдружници“, с адрес •••, срещу Решение № 803/17.10.2025г., постановено по гр.д. № 3539/2024г. по описа на РС Благоевград.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на РС Благоевград, поради нарушение на материалния закон, както и за необоснованост от събраните пред първоинстанционния съд доказателства в тяхната съвукпност. С жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, поради това че е приел че уволнението е законосъобразно извършено, като се поддържа че констатациите и интерпретациите му са в разрез със събрания по делото гласен и писмен доказателствен материал.

Сочи се, че от съдържанието на уволнителната заповед е видно, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за това, че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г. въззивника А. Г., на длъжност „*“, не е спазил трудовите си задължения, свързани с охраняването, стопанисването и ползването на горите в 23-ти ОУ „Б.“ към V-и ГСУ „Б.“ в териториалния обхват на ТП „ДГС С.“ и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на сеч на 23бр. немаркирани дървета и без издадено позволително за сеч, в охранявания от него участък, като служителят не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения. Сочи се в жалбата, че същественото фактическо обвинение срещу А. Г. е, че в посочения период е допуснал извършване на нарушения, като не е осъществил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия за предотвратяване на нарушенията.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на районния съд, за това че не е отчел, че между релевираното нарушение и фактите по делото липсва причинно-следствена връзка. Посоченият период е неправилен и несъответстващ на обективната действителност, поради което дисциплинарното нарушение не е доказано нито по време, нито по обективните си признаци, а заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, защото санкционира деяние, което обективно не е извършено в посочения от работодателя период. Застъпва се становище, че липсата на доказано по несъмнен начин време на извършване на твърдяното нарушение в заповедта я прави материално незаконосъобразна, а оттам се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Поддържа се с въззивната жалба, че ответникът необосновано е изложил, че периодът на твърдяното дисциплинарно нарушение е от 27.09.2024г. до 03.10.2024г., тъй като със съставен от въззивника А. Г. Констативен протокол Серия ЮЗДП № 030513/27.09.2024г. било установено, че към 27.09.2024г. в 23-ти Охранителен участък „Б.“ няма констатирани нарушения.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е осмислил обстоятелството, че твърдяното „нарушение“ е продължавано и не може да се конкретизира точната дата на неговото извършване, което опорочава заповедта за уволнение и същата следва да бъде отменена.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 189, ал. 1 КТ да извърши реална преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Сочи се, че по делото липсват доказателства за такава оценка, което допълнително води до незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, като се позовава на Решение № 310 от 27.05.2024г. по гр. д. № 2163/2023г., 3-то ГО, ВКС.

Сочи се във въззивната жалба, че тежестта за доказване законността на уволнението тежи върху работодателя и ако не го е сторил по несъмнен начин, то тогава следва да отпадне с обратна сила незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и да се възстанови положението на ищеца от преди уволнението.

Излагат се доводи от въззивната страна, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че заповедта за уволнение е издадена в законовоустановените срокове. Сочи се, че изводът му е погрешен, доколкото и двете съдебно-лесотехнически експертизи и показанията на свидетелите на ищеца установяват, че сечта е извършена преди 2,3 и 4 години, като следва да се приеме, че едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, който започва да тече от момента на извършване на нарушението е изтекъл към датата на издаване на дисциплинарната заповед. Изтичането на този преклузивен срок погасява правото на работодателя да упражни дисциплинарната си власт, поради което процесната заповед е материално незаконосъобразна, тъй като е постановена след изтичане на законоустановения срок за налагане на дисциплинарно наказание.

Поддържа се с въззивната жалба, че в хода на делото не е доказано по несъмнен начин фактическото съдържание на твърдяното дисциплинарно нарушение, неговата индивидуализация и времето на извършването му. Не било установено надлежно връчване и влизане в сила на относимите заповеди, включително на тази, с която е възложен процесният охранителен участък, както и спазване на процедурата по чл. 193-195 КТ. Не били представени доказателства и за извършена реална преценка по чл. 189, ал. 1 КТ относно тежестта на нарушението и поведението на ищеца. Сочи се, че поради тези материални и процесуални нарушения, процесната заповед е незаконосъобразна, поради което се моли въззивния съд да преосмисли изводите на първоинстанционния съд и да приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, и да постанови решение, с което да я отмени.

Във връзка с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на събраните гласни доказателствени средства, оспорва се обосноваността на обжалваното решение, като се сочи че първоинстанционният съд, неоправдано е игнорирал и не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите П. С., А. А., В. А., които в показанията си са заявили, че не са забелязали прясно отсечени дървета, тъй като на място липсвала прясна шума. Свидетелят В. А. посочил, че дърветата, които е видял, са отсечени преди минимум четири години. Сочи се, че PC Благоевград не е преценил правилно събраните гласни показания, водещи на извода че дърветата не са били прясно отсечени, а са имали белези на отдавна настъпила сеч, със стара шума и без свежи следи.

Поддържа се с въззивната жалба, че свидетеля участвал в проверката, също изложил в показанията си, че не може да бъде определено кога е извършена сечта, като твърденията му са субективни и неподкрепени с обективни данни. Сочи се, че това прави показанията му неубедителни и недостатъчни, за да обосноват извод, че незаконната сеч е извършена именно през посочения в заповедта период. Изтъква се, че последното напълно опорочава издадената процесна заповед, като се иска същата да бъде отменена. Излагат се доводи от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че свидетелските показания на свидетеля К. имат за акцент неяснота относно времевия период, като в о.с.з било посочено, че нарушението може да е извършено преди една седмица, преди месец, преди месец и половина, без да даде конкретика, поради което при така установеното следвало, че липсва индивидуализация на конкретното дисциплинарно нарушение, тъй като не може да се установи точният момент (дори период) на неговото извършване.

Във връзка с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила при липса на мотиви относно кредитирането на съдебно-лесотехническите експертизи, се оспорват изводите на РС Благоевград, който е игнорирал заключението на вещото лице без да се мотивира в решението си защо. Не било взето предвид, че отделните дървета са отрязани в периода от преди 1 до 3 години (2024-2022г.), което било потвърдено и от разпита на експертите в съдебно заседание. Вещото лице Я. Ц. заявява пред състава на РС Благоевград, че при извършения оглед не могат да се констатират белези по пъновете, които позволяват да се направи разграничение дали отсеченото е извършено в периода 27.09.2024г. до 03.10.2024г. или преди това, а от показанията на вещите лица по тройната съдебнолесотехническа експертиза се установява, че сечта е извършвана в различни времеви периоди от преди 1 до 3 години и дори и по-рано, като по- голямата част от незаконно отсечените дървета са били отрязани повече от две години по-рано. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е изложил доводи, че кредитира заключението на тройната лесотехническа експертиза, съгласно което дърветата са отсечени преди 1-3 години, а някои и преди много повече, но в противоречие с така установеното обстоятелство е достигнал до извода, че извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадали. Сочи се също, че фактите от обективната действителност водят именно до извода, че нарушение не е било извършвано от А. Г., но първоинстанционния съд е възприел и анализирал фактологията неправилно, не е изследвал задълбочено обстоятелствата по делото и е направил погрешни правни изводи, които накърняват правата на въззивника А. Г.. Във връзка с твърдението за необоснованост на първоинстанционното решение се твърди, че е недопустимо съдът при определяне на дисциплинарната отговорност на служителя, да се ръководи от дисциплинарното минало на въззивника А. Г., доколкото представените от въззиваемото дружество заповеди за предходно наложени дисциплинарни наказания не са относими към предмета на спора. Работодателят е наложил предходни наказания за съвсем различни прояви, за които наложените дисциплинарни наказания не са влезли в законна сила. Позоваването на тях, предвид висящността им, е недопустимо и не може да формира извод, че А. Г. е извършил нарушението твърдяно с атакуваната заповед за уволнение. Застъпва се становище, че първоинстанционният съд се е домогвал да прави преценка по целесъобразност, а не за законосъобразност, което е недопустимо.

Относно акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, иска се от въззивния съд да уважи претенциите на А. Г. за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за времето за което е останал без работа, доколкото при основателност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, акцесорните искове също са основателни и следва да бъдат уважени. Иска се с въззивната жалба от състава на ОС Благоевград, да отмени Решение № 803 от 17.10.2025г. по гр.д. № 539/2024г. по описа на PC Благоевград, като незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и вместо него да постанови решение, с което да приеме, че уволнението е напълно незаконосъобразно. Иска се съдът да отмени атакуваните Заповеди за- за уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение; да възстанови А. Д. Г. на заеманата от него преди уволнението длъжност „*“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.“ към „Югозападно държавно предприятие“-гр. Благоевград, както и да осъди въззиваемото предприятие да заплати на А. Д. Г. обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.11.2024г. до 01.05.2025г., в размер на 11 424,00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума. Иска се от въззивния съд да присъди в полза на А. Г. сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО С.“, от което в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Сочи се в писмения отговор, че изложеното във въззивната жалба не отговаря на действителното положение.

По отношение на атакуваната Заповед № РД-07-593 от 01.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ се застъпва становище от въззиваемата страна, че същата е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с разпоредбите на КТ. Сочи се, че на 01.11.2024г. директорът на въззиваемото дружество е издал Заповед №РД-07- 593/01.11.2024г., на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 4 и т. 13 от КТ във връзка с неизпълнение на задължения и отговорности по Длъжностна характеристика на служителя и със Заповед № РД-07-686/20.11.2023г. на Директора на ТП „ДГС С.“, както и дадени писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ (искани с писмо изх. №ТП-01- 154/14.10.2024г.), с вх. № ТП-01-154- 1/16.10.2024г., на А. Д. Г. на длъжност „*“ при ТП „ДГС С.“, гр. С., обл. Благоевград към „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград, както и Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г. с Вх. 10-03-106/03.10.2024г., Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия ЮЗДП 030515 от 11.10.2024г. и при спазени изисквания на чл. 189, ал. 1 и чл. 194 от КТ.

Сочи се също, че на служителя А. Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, поради констатирани нарушения, подробно отразени в Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от 03.10.2024 г. от извършена проверка от служители на „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград в ГСУ „Б.“ в териториалния обхват на ТП „ДГС С.“. На 03.10.2024г. била извършена теренна проверка от * С. Я. К. на длъжност * 03 при „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград и В. М. Т. на длъжност * при „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград в присъствието на * В. Ю. С. - * при ТП „ДГС С.“. При извършване на обход по дейност опазване на горските територии в района на ГСУ „Б.“ в териториалния обхват на ТП „ДГС С.“ проверяващите служители на „ЮЗДП“ ДП гр. Благоевград са констатирали отсечени пънове на дървета 23 бр-/ немаркирани в основата с Контролна горска марка /КГМ/ и без издадено позволително за сеч. Пъновете на отсечените дървета се намирали под и над съществуващ камионен горски път от отдел 437 до отдел 434. Нарушението е било

констатирано по подотдели и вид собственост както следва:

• Подотдел 436 „д“, ДГТ - общо 6 бр. от които 3 бр.- здб с диаметър 36 см., 30 см., 20 см., 3 бр. - бук с диаметър 26 см., 32 см., 34 см.;

• Подотдел 435 „а“, ДГТ - общо 4 бр. от здб с диаметър 30 см., 30 см., 36 см., 20 см.; - Подотдел 435 „б“, ДГТ - общо 3 бр., от които 2 бр.- здб с диаметър 26 см., 36 см., 1 бр. - бук с диаметър 32 см.;

• Подотдел 434 „б“, ДГТ - общо 4 бр. здб с диаметър 26 см., 30 см. 32 см., 34 см.; - Подотдел 436 „т“, собственост ЧГТ /до 2,0 ха/ - общо 1 бр. дървесен вид - здб с диаметър на пъна 36 см.;

• Подотдел 436 „м“, собственост ЧГТ /до 2,0 ха/ - общо 5 бр., от които 4 бр. дървесен вид - здб с диаметър на пъните 18 см., 24 см., 30 см., 32 см. и от дървесен вид бук 1 бр., с диаметър на пъна 18 см.

Нарушенията били извършени на територията на ТП „ДГС С.“ и били отразени в Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от 03.10.2024 г.

Сочи се още, че от изнесените по-горе факти и обстоятелства, съгласно Констативния протокол било установено, че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г. служителят А. Д. Г., не е спазил трудовите си задължения като * по охраната, стопанисването и ползването на горите в 23-ти ОУ „Б.“ към V - и ГСУ „Б.“ в териториалния обхват на ТП „ДГС С.“ и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на сеч на 23 бр. немаркирани дървета и без издадени позволителни за сеч в поверения му и охраняван от него участък, като служителят не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на нарушенията и уведомяване за допуснатите нарушения. С поведението и бездействието си служителят е допуснал нарушение в участъка, в който е длъжен да осъществява пряк контрол и носи отговорност за охраната на горите от посегателства, както и отговаря за състоянието на поверения му охранителен участък „Б.“.

Твърди се с отговора, че описаните нарушения представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 във вр. чл. 126, т. 4 и т. 13 от КТ, а именно: не е изпълнил основни длъжностни задължения и отговорности, не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол в поверените му държавни горски територии и територии, собственост на физически лица с обща площ до 2 ха, не е предприел действия по предотвратяването им, по констатирането им и по уведомяване за допускането и извършването им, предвидени чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3,.... т. 8 и т. 9 .... от ЗГ, чл. 18 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, Утвърдена длъжностна характеристика на служителя- пр. 1, 2, 3, 7, 11, 12, 17, 18, 21, 23, 29 от раздел I, пр. 2, 3, 4, 6 и 7 от раздел II и Заповед № рд-07-686 от 20.11.2023г. на директора на ТП „ДГС С.“ и предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност. Служителят бил допуснал извършване на нарушения по Закона за горите - чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1 (сеч без контролна горска марка и без издадени позволителни за сеч) на 23 бр. дървета в поверения му охранителен участък - ОУ „Б.“. Допуснатите нарушения са във връзка с неизпълнение на служебните му задължения в качеството му на * по охраната, стопанисването и ползването на горите и отговарящ за ОУ „Б.“ към ГСУ „Б.“ и извършените от него нарушения на трудовата дисциплина по опазване на държавни горски територии и територии, собственост на физически и юридически лица и техните обединения, с обща площ до 2 ха включително от незаконни ползвания и увреждания.

Твърди се също, че извършеното нарушение е продължавано и резултатно и не може да се конкретизира точната дата на неговото извършване предвид спецификата на изпълняваната работа и невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, извършването на нарушението е момента на неговото откриване- 03.10.2024 год.

Твърди се още, че при издаване на процесната заповед са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Взети са предвид Заповед № РД-07-170/04.04.2024год. на Директора на ТП „ДГС С.", обяснения с вх. № ТП-01-154-1/16.10.2024г. на въззивника, поради което се застъпва становище, че издадената Заповед № Рд-07-593/01.11.2024г. е правилна, обоснована, законосъобразна и мотивирана и не отговаря на твърдението за незаконосъобразност.

По отношение обстоятелствата, на които се основава въззивната жалба се изразява становище, че всички твърдения, съдържащи се във въззивната жалба са неправилни, подвеждащи, неверни, необосновани, немотивирани, неоснователни и без доказателства. Изтъква се, че в първоинстанционното решение съдът е обсъдил горепосочените възражения на ищеца и е стигнал до правилен, мотивиран и обоснован извод.

По отношение на твърдението във въззивната жалба, че Заповед № РД-07-593/01.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед №РД-06- 6/01.11.2024г. сочи се че заповедите са връчени при условията на отказ от страна на въззивника. На 01.11.2024г. А. Г. бил поканен лично от директора в кабинета му в присъствието на служителите М. Д. - *, Р. Н.- * и Х. Н. - *, за запознаване и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Лично директорът го запознал с изчитане на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“, но служителят взел намиращата се на масата заповед в работния вариант за налагане на дисциплинарното наказание, без номер и подпис и напуснал кабинета докато служителите оформяли писмено отказа, без да изчака изчитането й до край. Директорът лично попитал служителя дали ще подпише заповедта, но той категорично отказал, като заявил, че нищо няма да подпише. На същата дата – 01.11.2024г., след излизането му от кабинета на директора А. Г. слязъл на първия етаж, където му била връчена и другата Заповед № РД-06-6/01.11.2024г. Присъствалите свидетели на връчването оформили и подписали заповедта за Уволнение и за Прекратяване на трудовото правоотношение при условията на отказ. Посочва се, че в тази насока и гласните доказателства на св. М. Д. – * и св. Р. Н. - *.

По отношение на изложените във въззивната жалба доводи за нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на събраните гласни доказателства, се застъпва становище, че посочените от ищеца твърдения отново са подвеждащи, неправилни и необосновани. Сочи се, че в първоинстанционното решение съдът е обсъдил горепосочените възражения на ищеца и е стигнал до правилен, мотивиран и обоснован извод. По отношение на изложените твърдения във въззивната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила при липса на мотиви относно кредитирането на съдебнолесотехническата експертиза се застъпва становище, че и от заключението на тройната съдебно-лесотехническа експертиза, което съдът е кредитирал като пълно, обосновано, компетентно и ясно, се установява, че отделните дървета са отрязани в периода от преди 1 до 3 години /2024 - 2022/, а някои и от много повече, т.е. една част от дърветата са отрязани в годината на установяване на нарушението и в тази връзка съдът е приел заключението на едноличната експертиза за необосновано и непълно, поради което не го е кредитирал. Излагат се доводи, че изводите на експертите по приетата тройна съдебно лесотехническа експертиза са и неотносими към предмета на делото, тъй като наложено е дисциплинарно наказание на служителя не за незаконно отсечени дървета, а за неупражнен необходим текущ и последващ контрол, както и непредприемане на действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения.

Във връзка с твърдението за необоснованост на първоинстанционното решение, сочи се в отговора, че решението на съда е убедително, аргументирано и почива на закона. Съдът е обсъдил подробно всеки факт и обстоятелство, относими по предмета на спора, кредитирал е представените доказателства и е стигнал до категоричния извод, че заповедта на работодателя, с която е наложено дисциплинарно наказание на А. Г. е правилна, обоснована и законосъобразна.

Съдът подробно е анализирал всяко възражение на ищеца, като позовавайки се на трайната съдебна практика е стигнал до правилен, обоснован и категоричен извод да потвърди издадените от директора на въззиваемото предприятие заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на изложените доводи се иска от въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска се съдът да осъди въззивника да заплати направените съдебни и деловодни разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт за втора инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Депозираният отговор на въззивната жалба изхожда от асрещната страна, депозиран е в установения от закона срок и отговаря на изискванията за съдържание, като следва да бъде съобразен от съда при постановяване на съдебния акт по същество.

В пледоариите си при устните състезания по делото пред настоящата съдебна инстанция, адв. К., като пълномощник на А. Д. Г., поддържа оплакванията изведени с въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, след което да постанови ново с което да уважи изцяло предявените обективно и субективно съединени искове по чл. 344 от КТ. Претендират се и направените от въззивника разноски пред настоящата съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

При пледоариите си в открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, юрисконсулт В., като пълномощник на въззиваемото ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО

ПРЕДПРИЯТИЕ ДП-ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО С.”, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Застъпва се становището, че дисциплинарното наказание е наложено въз основа на мотиварана заповед по чл. 195 от КТ и при спазване на дисциплинарната процедура по чл. 193 и чл. 194 от КТ. Поддържа се от юрисконсулт В., че наказанието е наложено за нарушение на трудовата дисциплина от А. Д. Г., на длъжност „*“, който чрез виновното си бездействие, не е изпълнил основни задължения и отговорности, вменени му с длъжностната характеристика и заповедите на работодателя, които се съдържат в кориците на делото. Поддържа се че въз основа на събраните пред РС Благоевград доказателства безспорно се установява допусната незаконна сеч на 23 брой дървета- немаркирани със законна горска марка и без издадено позволително за сеч, в поверения за охрана 23-ти охранителен участък „Б.“ от територията на ТП „ДГС С.“, поради това че служителят не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол, на поверения му горски участък с площ от 2 хектара, собственост на държавата и на ФЛ, както и поради това че не е предприел действия за предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения на работодателя. Поради изложените съображения иска се от съда да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, като правилно, законосъобразно и обосновано, като бъде отхвърлена исковата претенция на уволнения служител като неоснователна. Претендират се присъждане на сторените от въззиваемата страна разноски пред въззивната съдебна инстанция, вкл. юрисконсулстко възнаграждение.

В пледоариите си при устните състезания, пред настоящата въззивна инстанция, юрисконсулт В. прави възражение за прекомерност на адвотакското възнаграждение, платено на пълномощника на жалбоподателя за въззивната инстанция.

За да постанови решението си съобразно правомощията си на въззивна инстанция по същество, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството пред РС Благоевград е образувано въз основа на депозирана искова молба от А. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес : •••, срещу ТП „Държавно горско стопанство С.”,БУЛСТАТ 2016275060176, териториално поделение на „Югозападно държавно предприятие” ДП, гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 2730, ул. „Г. Димитров” № 23, общ. С., обл. Благоевград, представлявано от директора * Б. Г. К..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

-да се признае уволнението за незаконно и да се отмени атакуваните Заповед № РД-06-6/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.” за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед № РД-07-593/ 01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.” за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” като незаконосъобразни;

-на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, да се възстанови ищеца А. Д. Г., на заеманата преди уволнението длъжност: „*” в Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.” /ТП „ДГС С.”/;

-да се осъди Работодателя да заплати на уволнения служител обезщетение в размер на шест брутни работни заплати за времето, през което е останал без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 01.11.2024г. до 01.05.2025г., в размер на 13 886.52лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума.

Иска се на основание чл. 242 ал.1 от ГПК, съдът да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдения размер на обезщетение.

Поддържа се с исковата молба и искане за заплащане на направените по делото разноски. Не се оспорва от ищцовата страна съществуването на валидно трудово правоотношение между работодателя- „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, ТП

„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО С.“ и служителя А. Д. Г., основано на първоначално сключен Трудов договор № 227 от 31.03.1992г. и последно Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994г., въз основа на което служителят към 01.11.2024г. е заемал длъжността „*“ в ответното ТП „ДГС С.“.

Твърди се от ищеца пред първоинстанционния съд, че със Заповед № РД-07-593/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.” му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, на основание чл.174, ал.2 от ЗГ, чл.192, ал.1, чл.195, ал.1, във връзка с чл.188, т. 3 и чл.187, ал.1, т.З, предл.1 и т.10 от КТ, във връзка с чл.126, т.4 и т.13 от КТ, във връзка с неизпълнение на задължения и отговорности по длъжностната му характеристика и със Заповед № РД-07- 686 от 20.11.2023г. на Директора на ТП „ДГС С.”, както и на дадени писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ /искани с писмо изх. № ТП-01- 154/14.10.2024г./, с вх. № ТП-01-154- 1/16.10.2024г., както и Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г. с вх. № 10-03-106/ 03.10.2024г., Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия ЮЗДП 030515 от 11.10.2024г.

Сочи още, че с друга Заповед № РД-07-593/01.11.2024г. и на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ е издадена Заповед № РД-06-6/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.”, с която е прекратено трудовото правоотношение с А. Д. Г., считано от 01.11.2024г. С исковата молба пред първоинстанционния съд, въззивникът-ищец, чрез пълномощника си по делото, оспорва законосъобразността на извършеното уволнение. Като основание за незаконност са посочени с исковата молба- липса на индивидуализация на дисциплинарното нарушение за което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорват се обективните обстоятлества посочени в заповедта за уволнение, послужили като основание за наложено дисциплинарно наказание, като се възразява че цитираните в заповедта за уволнение заповеди на Директора на ТП „ДГС С.“ не са били връчени на служителя и той не е бил запознат с тяхното съдържание. Оспорва се от ищеца че е допуснал неизпълнение на служебните си задължения съобразно нормата на чл. 187 ал.1 т. 3 и т. 10 от КТ, както и че е допуснал незаконна сеч в участък за който се твърди че е бил под негов надзор, като се оспорва че не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения. Сочи се в ИМ, че повече от една година преди установяването на незаконно отсечените дървета, служителят е подал рапорт до Директора на ТП „ДГС С.“, като е възразил че в негов частък нализат работници от фирма за дърводобив, които секат и извозват дървен материал, но на А. Д. Г. като „*“ са отнети функциите по издаване на превозни билети и по експедиране на добитата дървесина, като така на практика същият е лишен от възможността да изпълнява задълженията си и е обречен на бездействие, за което е обвинен от работодателя си за процесния период. Възразява се с ИМ, че неоснователно Г. е обвинен че виновно нарушава трудовата си дисциплина, тъй като маркирането и изволзването на добиваната дървесина от неговия участък се извършва без негово знание и разрешение.

С ИМ пред РС Благоевград са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на дисциплинарното производство по налагане на наказание, като основания за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение- заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ и не съдържа квалификация на посоченото дисциплинарно нарушение. Поддържа се че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение допуснати преди повече от една година, поради което правото на работодателят да упражни правото си на уволнение е било преклудирано. Възразява се че заповедта за уволнение не е връчена надлежно на уволнения служител. Навадени са оплаквания с ИМ и за това, че при налагането на дисциплинарното наказание, работодателят не е изпълнил задължението си съобразно чл. 189 от КТ, да наложи по вид и тежест наказание, съответстващо на тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение. С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, депозиран пред първоинстанционния съд от Директора на ТП „ДГС С.“, оспорват се предявените искове по чл. 344 от КТ като неоснователни и се иска от съда да бъдат оставени без уважение.

Изложени са с писмения отговор съображения за законосъобразност на извършеното дисциплинарно уволнение, като се поддържа, че е изпълнена от работодателят специалната дисциплинарна процедура за неговото извършване.

Сочи се с писмения отговор, че на А. Д. Г., наложено е със Заповед № РД-07-593/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.” дисциплинарно наказание „уволнение“, заради това че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г., заемайки длъжност „*" при ТП "ДГС С.", гр. С., обл. Благоевград към „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград, не е спазил трудовите си задължения по охраната, стопанисването и ползването на горите в 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С." и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на незаконна сеч на 23 бр. немаркирани дървета и без издадено позволителни за добив, в поверения му и охраняван от него участък, като служителят не е упражнил необходимият текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на нарушенията и уведомяване за допуснатите нарушения.

Сочи се в отговора на ИМ, че периодът на извършеното от служителя нарушение е установен на база съставен Констативен протокол Серия ЮЗДП №030513/27.09.2024г. от А. Д. Г.- на длъжност „*" в ТП „ДГС С." за извършена теренна проверка в 23-ти Охранителен участък „Б.", от който е видно, че към 27.09.2024г., в 23-ти Охранителен участък „Б." няма констатирани нарушения.

Възразява се срещу наведените твърдения с ИМ, че липсва индивидуализация на нарушението на трудовата дисциплина, за което на служителя А. Д. Г. е наложено найтежкото дисциплинарно наказание. Нарушението на трудовите задължения се изразява в това, че същият не е упражнил необходимият и ефективен контрол за опазване на горите в поверения му участък, бездействал е и не е предприел действия по предотвратяване на нарушението, с което е допуснал извършване на сеч на немаркирани дървета и без издадено позволителни за сеч в охранителния му участък, което е в пълно противоречие с основното му трудово задължение. Твърди се с песмения отговор на ИМ, че описаните в заповедта за уволнение нарушения представляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 във вр. чл. 126, т. 4 и т. 13 от Кодекса на труда, за неспазване на задълженията предвидени в чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3,..., т. 8 и т, 9 .... от ЗГ, чл.18 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, Утвърдена длъжностна характеристика на служителя- пр. 1, 2, 3, 7, 11, 12, 17, 18, 21, 23, 29 от раздел I, пр. 2, 3, 4, 6 и 7 от раздел IX, както и на Заповед № РД-07-686 от 20.11.2023г. на директора на ТП „ДГС С.".

С писмения отговор на ИМ пред първоинстанционния съд, изразява се становище, че извършеното нарушение е продължавано и резултатно и не може да се конкретизира точната дата на неговото извършване предвид спецификата на изпълняваната работа и невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, извършването на нарушението е момента на неговото откриване- 03.10.2024год., от която дата тече и срока за провеждане на предвидената в закона дисциплинарна процедура.

Твърди се още от ответника в отговора по чл. 131 от ГПК, че при издаване на оспорената заповед са уволнение са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Взети са предвид Заповед № РД-07- 170/04.04.2024год. на Директора на ТП „ДГС С.", обяснения с вх.№ТП-01- 154-

1/16.10.2024г., дадени от Ищеца пред неговия работодател.

Развити са съображения с писмения отговор на ИМ пред РС Благоевград, че за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са поискани обяснения от служителя, с с Писмо-искане изх. № ТП-01-154/14.10.2024г., отправена до А. Д. Г.. Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че работодателят е спазил законовото си задължение и е дал възможност на работника да предостави обяснения, поради което законосъобразно е проведена процедурата по чл. 193 от ГПК. Сочи с писмения отговор на ИМ пред първоинстанционния съд, че ищецът е представил Писмено обяснение с Вх. № ТП-01-154-1/16.10.2024г., но въпреки това, той не дава обяснения по констатираните нарушения в Охранителния му участък „Б.". Оспорва се от ответната страна твърдението на ищцовата, че Заповед № РД-07- 686/20.11.2023г. не е връчена на Ищеца като неоснователно. Твърди се Заповедта е връчена на всички служители в това число и на Ищеца чрез деловоден продукт EVENTIS R7 на 20.11.2023г. в 16:50 часа, че преди издаване на въпросната Заповед №РД-07-686/20.11.2023г. е действала предходна Заповед №РД-07-46/16.01.2023г., от която се установява, че служителят е охранявал същия ОУ „Б.", не му е променян участъка, т.е. и по двете заповеди служителят е отговорното длъжностно лице за 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б.", в териториалния обхват на ТП "ДГС С." в един дълъг и продължителен, и непрекъснат период видно от двете заповеди. Поддържа се и фактът, че отделите, в които е извършено нарушението, се намират „под и „над" съществуващ камионен горски път от отдел 437 до отдел 434" и постоянно и лесно може да се наблюдават, поради което не може да се твърди че е било обективно невъзможно да се констатира извършеното нарушение- незаконна сеч.

Твърди се с писмения отговор на ИМ пред РС Благоевград, че обжалваната Заповед за уволнение е редовна както от формална страна, така и по същество. Обжалваната заповед е мотивирана, като в нея изрично е посочено нарушението, за което на ищеца е наложено наказанието, а последното е определено по вид, като е взета предвид тежестта на допуснатото нарушение, предвид характера на заеманата от ищеца длъжност и вменените му задължения и отговорности, произтичащи както от трудовото му правоотношение, така и от Длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност. Поддържа се от ответната страна, че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" отговаря на всички кумулативни изисквания на чл.195 ал. 1 от КТ, като в заповедта е посочено нарушението и кога в качеството си на работодател на лицето и в случая дисциплинарно наказващ орган е узнал за него.

Твърди се с писмения отговор, че нарушението е открито и констатирано на 03.10.2024 година от служители на „ЮЗДП", гр. ДП гр. Благоевград, минали са не повече от 2/два/ месеца от извършване на деянието и от 03.10.2024г. до 01.11.2024г. когато е издадена и връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е минал приблизително 1 /един/ месец.

Счита се, че е спазено изискването на чл.195 от КТ т.е. налице са всички елементи за законосъобразност. Заповедта е в писмена форма, пълна, обоснована, пунктуална и законосъобразна, като това ще бъде преценено от съда.

По отношение на твърдението, че Заповед №РД-07-593/01.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" и Заповед №РД-06- 6/01.11.2024г. не били връчени се поддържа от ответната страна, че същите са връчени на ищеца при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.

С писмения отговор на исковата молба се поддържа от ответника пред РС Благоевград, че дадената от работодателя в оспорената заповед за уволнение правна квалификация на допуснатите дисциплинарни нарушения е точно и ясно формулирана. Безспорно е установено, че е извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията, които предвижда чл. 188 от КТ за такова нарушаване. То е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника /служителя/. Правилно и законосъобразно според представителят на предприятието ответник, касае се за деяние осъществено при бездействие/съзнателно продължаване да не се изпълняват служебните задължения/, при предпоставки за извършване на действия от „горския стражар“, предвидени в длъжностната му характеристика и свързани с основните му трудови задалжения.

Излагат се доводи с писмения отговор на ИМ, че при издаване на атакуваната заповед е спазено изискването на чл.189 от КТ. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Направена е от работодателят преценка за тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина и така се е стигнало до издаването на заповед за уволнение и налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание, като съответно на допуснатото тежко дисциплинарно наказание.

Оспорва се от ответната страна като неоснователен и предявения акцесорен осъдителен иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 125 ал. 1 от КТ, като са развити съображения и срещу претендирания от ищеца размер на същия.

Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че при издаване на заповедта е спазено изискването на чл. 194 от КТ, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че от 03.10.2024г. е минал около 1/един/ месец от извършване на деянието, за което работодателят е узнал от Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154/03.10.2024г. с Вх. № 10-03-106/03.10.2024г. т.е. от тогава започва да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, при спазване на изискванията на чл.189, ал.1 и чл.194 от КТ. Изказва се становище, че са спазени всички срокове разписани в КТ по отношение на налагането на дисциплинарното наказание.

С оглед на изложеното с писмения отговор на исковата молба се иска от съда да отхвърли предявените искове по КТ изцяло като недоказани- по основание и по размер. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са по искане на страните свидетели, като съдът е допуснал и назначил съдебна лесотехническа експертиза, както и тройна съдебна лесотехническа експертиза, които е приел и приобщил към доказателствата по делото.

Пред настоящата въззивна инстанция не са събирани доказателства.

С протоколно определение № 866/16.04.2025г. от закрито съдебно заседание пред РС Благоевград, на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск с прано основание чл. чл.344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ в насока неговото намаляване като същия се счита предявен за сумата от 11 424, 00 лева и е прекратено производството по Гражданско дело №3539/2024 година по описа на Районен съд Благоевград в частта за разликата над 11 424, 00 лева до претендирания размер от 13 886,52 лева, поради частично оттегляне на иска.

С обжалваното Решение № 803/17.10.2025г., постановено по гр.д. № 3539/2024г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни, предявените обективно и кумулативно съединени искове по чл. 344 от КТ и акцесорния иск с правно основание чл. 125 от КТ. Видно от мотивите към изготвения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел е че описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение е действително извършено от служителя А. Д. Г., както и че същото изпълва състава на чл. 187 т. 3 и т. 10 от КТ, като уволнението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съставът на РС Благоевград е приел също така, че тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение, обосновава налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което е налице съответствие между нарушението и наложеното дисциплинарно наказание. Съдът е приел че е осъществена законосъобразна дисциплинарна процедура, осъществена в сроковете по чл. 194 от КТ, като от служителя са били поискани и са били дадени писмени обяснения по реда на чл. 193 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е изготвена в изискуемата от закона писмена форма, същата е подробна и добре мотивирана, като в нея допуснатото нарушение е ясно и точно индивидуализирано, като същата е била връчена на служителя при условията на отказ, удостоверен с подписа на свидетели. Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от служителят А. Д. Г., чрез пълномощника му по делото, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС Благоевград.

Въз основа на доказателствата събрани пред първата съдебна инстанция, следва да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а установява се и от писмените доказателства по делото, че по силата на Трудов договор № 227/31.03.1992г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, между А. Д. Г. и ДЛ- гр. С., възникнало е трудово правоотношение, изменено с Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994г., сключено на основание чл. 119 от КТ, в сила от 01.10.1994г., с което ищеца приел да изпълнява длъжността: РОУ, с място на работа: горско стопанство в ТУ „Сушица”- С.. Безспорно е установено, че към момента на издаване на атакуваната заповед за уволнение, ищецът е заемал длъжността „*” в ответното дружество Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.” /ТП ,ДГС С.”/, видно от Допълнителни споразумения към трудов договор от 20.07.2022г. и от 24.04.2023г., като страните са обвързани от валидно съществуващо трудово правоотношение. Установява се от доказателствата събрани пред РС Благоевград, че въз основа на подаден сигнал, са констатирани нарушения, подробно отразени в Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г., при извършена проверка от служители на „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград в ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.". На 03.10.2024г. е извършена на място проверка от * С. Я. К. на длъжност - * 03 при „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград и В. М. Т. на длъжност - * при „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград в присъствието на * В. Ю. С. - * при ТП „ДГС С.". При извършване на обход по дейност опазване на горските територии в района на ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП „ДГС С." проверяващите служители на „ЮЗДП" ДП - гр. Благоевград са констатирали отсечени пънове на дървета 23бр., немаркирани в основата с Контролна горска марка /КГМ/ и без издадено позволително за сеч. Пъновете на отсечените дървета се намират под и над съществуващ камионен горски път от отдел 437 до отдел 434. Протоколът е подписан от всички. Видно от изготвената справка нарушението в ДГТ е на стойност в размер на 864, 00 лв., а в ЧГТ е в размер на 201, 60 лв. или общо в размер на 1065, 60 лв. без ДДС.

Нарушението е констатирано по подотдели и вид собственост както следва: -Подотдел 436 „д", ДГТ - общо 6 бр. от които 3 бр.- здб с диаметър 36 см., 30 см., 20 см., 3 бр. - бук с диаметър 26 см., 32 см., 34 см.;

-Подотдел 435 „а", ДГТ - общо 4 бр. от здб с диаметър 30 см., 30 см., 36 см., 20 см.; -Подотдел 435 „б”, ДГТ - общо 3 бр., от които 2 бр.- здб с диаметър 26 см., 36 см., 1 бр. - бук с диаметър 32 см.;

-Подотдел 434 „б", ДГТ - общо 4 бр. здб с диаметър 26 см., 30 см. 32 см., 34 см.; -Подотдел 436 „т", собственост ЧГТ/до 2,0 ха/ - общо 1 бр. дървесен вид - здб с диаметър на пъна 36 см.;

-Подотдел 436 „м", собственост ЧГТ/до 2,0 ха/ - общо 5 бр., от които 4 бр. дървесен вид - здб с диаметър на пъните 18 см., 24 см., 30 см., 32 см. и от дървесен вид бук 1 бр., с диаметър на пъна 18 см, всичките на територията на ТП „ДГС С.", отразени в нарочно съставен Констативен протокол Серия ЮЗДП №034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от 03.10.2024 год.

Видно от сигнал от Директора на ТП „ДГС С.“ изх. № 05-00-36/25.10.2024г. е, че е сигнализирана РП-Благоевград за извършване на проверка за извършено престъпление по чл. 235 НК, като от писмо вх. № 8864/07.01.2025г. на РП-Благоевград се установява, че във връзка със сигнала е образувано досъдебно производство.

По делото е представена и приета Заповед № РД - 07-686 от 20.11.2023г., от която е видно, че в ТП на ЮЗДП Благоевград - Държавно горско стопанство С. са обособени Горско стопански участъци по охранителни участъци, като за охранителен участък 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С." е определен отговорник „*“ А. Д. Г., включващ отдели - от 433 - 438, 441,446 и от 449 - 457, съгласно ГСП от 2019 година на ТП ДГС С. и отдели 434, 436, 438, 441, 446, 449, 451 и 456, съгласно ГСП от 2014 година на Община С.. Съгласно тази заповед, основните отговорности на горските служители, вменени им по силата на индивидуалните трудови договори, връчените им длъжностни характеристики задължения за съответната длъжност, всички относими и приложими към длъжността нормативни изисквания, сред които и:

13.Да предприемат следните действия по предотвратяване на нарушенията в горските територии:

13.1 Извършват проверки по спазване на Закона за горите и подзаконовите актове, съобразно правомощията му;

13.2 Периодично присъстват и обхождат поверените им за охрана горски територии, като минимум един път седмично извършва проверка в тях по метода на маршрутния преход или по предварително определен маршрут от прекия им ръководител, като за резултата от проверката съставят констативен протокол, който представят с рапорт до директора на ТП ДГС С.;

13.3 Минимум един път в месеца извършват проверка във всеки подотдел, в който се извършва стопанска дейност, като за резултата от проверката съставят констативен протокол, който подписва и представител на фирмата изпълнител, който представят с рапорт до Директора на ТП ДГС С. и копие от който прилагат къв досието на обекта; 13.4 Осъществяват засилено присъствие в районите с концентрация на нарушения; 13.5 Водят дневник на горския стражар с попълване на всички изискуеми реквизити; 13.6 Събират, анализират, и обменят информация със заинтересованите лица и институции, свързана с местата, времето, начините за извършване на нарушенията и техните извършители;

13.7 Извършват разяснителна и информационна дейност относно нормативната уредба, състоянието и проблемите по опазване на горските територии;

13.8 Изготвят и представят пред директора на ТП ДГС С. писмени доклади и други документи за констатациите и обстановката във връзка с дейността;

14. На всеки 6 /шест / месеца извършват ревизии на охранителните участъци от комисия, определена със заповед на директора и 15. Контрол по изпълнението на дейностите по т. 13.2 и 13.3 от горските стражари, възлагам на старши лесничеите на съответния горско стопански участък.

По делото пред РС Благоевград е представено извлечение от регистрационно-контролна карта от деловоден продукт EVENTIS R7, от която е видно, че на 20.11.2023г. в 16:50 часа, посочената заповед е изпратена включително и до ищеца. Преди издаване на въпросната Заповед №РД-07-686/20.11.2023год. е действала Заповед №РД-07-46/16.01.2023год., от която се установява, че ищецът е охранявал същия ОУ „Б.". Към личното трудово досие на ищеца са налице множество протоколи, подписани от него, както и обяснения, от които е видно, че е извършвал проверки със * * В. Ю. С. именно в този участък на Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.“.

В изпълнение на издадените заповеди на Директора на ТП „ДГС С.“, извършени са обходи и проверки от страна на горските стражари във връзка с подадени сигнали за извършени нерушения във връзка с неззаконна сеч и добив на дървесина.

Установява се от писмените доказателства събрани пред първоинстанционния съд, че на 27.09.2024г. ищецът А. Д. Г. е изготвил и представил пред работодателя си- Констативен протокол Серия ЮЗДП №030513/27.09.2024г. за обход на Охранителен участък „Б.", територия на ГСУ „Б.", с участието на В. С.-ст. Лесничей, приет по делото, в който е отразил следното: „При обход на охранителния участък не се установиха нарушения". На 04.10.2024г. ищецът- въззивник е изготвил и представил Констативен протокол Серия ЮЗДП №030514/04.10.2024г. за обход на Охранителен участък „Б.", територия на ГСУ „Б.", установено е следното: „При обход на охранителния участък не се установиха нарушен през изминалите маршрути". На 11.10.2024г. ищецът е изготвил и представил Констативен протокол Серия ЮЗДП №030515/11.10.2024г. за обход на Охранителен участък „Б.", територия на ГСУ „Б.", в който е установено следното: „При обход на охранителния участък не се забелязват видими проблеми по дървостоя. Плодоносенето на кестена е сравнително добре на определени места. Пътищата са в задоволително състояние". И трите Констативни протоколи са изготвени и представени лично от ищеца въззивник, в качеството му на „*“ и отговорен за охраната на 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.", единия преди установяване на нарушението и два след установяване на нарушението от служителите на ЮЗДП - гр. Благоевград.

На база представените пред Дирктора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.“ констативни протоколи от А. Д. Г. цитирани по- горе и съгласно извършената на 03.10.2024год. проверка и отразените в Констативен протокол Серия ЮЗДП №034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от 03.10.2024год. констатации за установени отсечени пънове на дървета 23бр., немаркирани в основата с Контролна горска марка /КГМ/ и без издадено позволително за сеч, които се намират под и над съществуващ камионен горски път от отдел 437 до отдел 434, прието е от работодателят че са допуснати сериозни нарушения, като служителят А. Д. Г. не е изпълнил основни длъжностни задължения и отговорности- не е упражнил необходимият текущ и последващ контрол в поверените му държавни горски територии и територии, собственост на физически лица с обща площ до 2 ха., не е предприел действия по предотвратяването им, по констатирането им и по уведомяване за допускането и извършването им, което представлява нарушение на трудовата дисциплина и предпоставя търсенето на дисциплинарна и имуществена отговорност по Кодекса на труда. Установява се от събраните по делото доказателства, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая на служителя са поискани писмени обяснения. От Дадените писмени обяснения с вх. № 10-09-831-1-1/05.01.2024г. се установява, че служителят не дава обяснение за допуснатите нарушения в поверения му охранителен участък, а по- скоро съобщава, че „в охранителния му участък се били настанили хора и бригади без негово знание и се експедирала дървесина. Не притежавал позволителни нито бил упълномощен да издирва”.

Установява се от приетите писмени доказателства пред РС Благоевград, че е издадена оспорената с ИМ- Заповед № РД-07-593/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.“,с която на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл. 126, т. 4 и т. 13 от КТ във връзка с неизпълнение на задължения и отговорности по Длъжностна характеристика на служителя и възложени му със Заповед № РД-07-686/20.11.2023г. на Директора на ТП „ДГС С.", както и дадени писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда/искани с писмо изх. №ТП-01-154/14.10.2024г., дадени с вх. №ТП- 01-154- 1/1б.10.2024г./, на А. Д. Г. на длъжност „*" при ТП "ДГС С.", гр. С., обл. Благоевград към „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград, както и въз основа на Констативен протокол Серия ЮЗДП №034154 от 03.10.2024г. с Вх. 10- 03- 106/03.10.2024г., Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия ЮЗДП 030515 от 11.10.2024г. и при спазени изисквания на чл. 189, ал. 1 и чл. 194 от КТ на А. Д. Г., ЕГН - •••••••••• с адрес •••, на длъжност „*" при ТП "ДГС С.", гр. С., отговарящ за охраната на 23-ти ОУ „Б." към V-ти ГСУ „Б.", в териториалния обхват на ТП „ДГС С." е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение".

С отделна Заповед № РД-06-6/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С." на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2024г. Посочено е в атакуваната заповед за уволнение, че от изнесените по-горе факти и обстоятелства, съгласно Констативния протокол се установява, че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г., служителят А. Д. Г., на длъжност „*" при ТП "ДГС С.", гр. С., обл. Благоевград към „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград, не е спазил трудовите си задължения като * по охраната, стопанисването и ползването на горите в 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б.", в териториалния обхват на ТП "ДГС С." и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на сеч на 23 бр. немаркирани дървета и без издадено позволителни за сеч в поверения му и охраняван от него участък, подробно описани по-горе, като служителят не е упражнил необходимият текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на нарушенията и уведомяване за допуснатите нарушения.

Прието е от наказващия орган- Директорът на ТП „Държавно горско стопанство С.“, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10, а именно: неизпълнение на възложената работа и на основни трудови задължения и отговорности във връзка с изпълнението на функциите по опазване на горските територии, изрично предвидени и уредени съгласно валидно сключения трудов договор, Заповед № РД- 07-686 от 20.11.2023г. на Директора на ТП „ДГС С.“, Утвърдена длъжностна характеристика на служителя- пр. 1, 2, 3, 7, 11, 12, 17, 18, 21, 23, 29 от раздел I, пр. 2, 3, 4, 6 и 7 от раздел II и предвидени чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3,.... т. 8 и т. 9 .... от ЗГ, чл.18 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии.

Изрично е посочено в дисциплинарната заповед за уволнение, че по силата на Утвърдената длъжностна характеристика, с която служителят се е запознал на 16.03.2022г., му е вменено: Т.1. Опазване на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания; Т.2. Следи за спазване на правилата за сеч и други ползвания от горите, опазване на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;

Т.3. Проверява всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания в горите; Т.7. Осъществява контрол на дейността по осъществяване на сечта и усвояване на дървесината и спазване на дисциплината на ползване в поверения му охранителен участък; Т.11. Дава предписания при констатиране на пропуски и нарушения;

Т.12. Издава разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горски територии;

Т.17. Има правата и задълженията по чл.190 и чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ, както и чл. 18 от Наредба N91 от 30.01.2012Г. за контрол и опазване на горските територии; Т.18. Извършва ежедневно присъствие, обхождане на териториите в поверения му охранителен участък и осъществява ежедневно проверки на същите по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като подробно отразява проверките и констатациите от тях в дневника на горския стражар, /надзирател, попълвайки стриктно дата, място/ отдел, подотдел, местност/ и всички останали негови реквизити; Т.21. Незабавно докладва писмено възникналите проблеми, предприетите действия и резултатите от тях относно основните му трудови задължения по опазване на поверените му със заповед горски територии ;

Т.23. Изготвя и представя пред работодателя писмени доклади, констативни протоколи и други документи за констатациите и обстановката във връзка с осъществяване на дейността по охрана, контрол и опазване на горските територии от незаконни ползвания и увреждания, спазване на правилата за сеч и другите ползвания от горите; Т.29. Изготвя и представя пред работодателя писмени доклади, констативни протоколи и други документи за констатациите и обстановката във връзка с осъществяване на дейността по охрана, контрол и опазване на горските територии от незаконни ползвания и увреждания, минимум веднъж седмично;

Сочи се още в заповедта, че по силата на Утвърдената длъжностна характеристика, с която се е запознал служителя на 16.03.2022год., основни отговорности, присъщи за длъжността са:

Т.2. Персонално отговаря за охраната на горите от посегателства в поверения му със Заповед на директор охранителен участък;

Т.3. Отговаря за състоянието на поверения му охранителен участък;

Т.4. Отговаря за достоверността на информацията в документите, които изготвя; Т.6. Носи дисциплинарна отговорност...., като и за неспазване и/или неизпълнение на трудовите си задължения, нарушение на нормативните актове, относими към тях,

Длъжностната характеристика, вътрешните актове, норми и правила, свързани с осъществяване на служебните му задължения;

Т.7. Носи дисциплинарна отговорност за нарушение или неизпълнение на конкретно възложени му задължения.

Прието е, че гореописаните нарушения представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т, 3, предл. 1 и т. 10 във вр. чл. 126, т. 4 и т. 13 от Кодекса на труда, а именно: не е изпълнил основни длъжностни задължения и отговорности, не е упражнил необходимият текущ и последващ контрол в поверените му държавни горски територии и територии, собственост на физически лица с обща площ до 2 ха., не е предприел действия по предотвратяването им, по констатирането им и по уведомяване за допускането и извършването им, предвидени чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3,.... т. 8 и т. 9 .... от ЗГ, чл.18 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, Утвърдена длъжностна характеристика на служителя- пр. 1, 2, 3, 7, 11, 12, 17, 18, 21, 23, 29 от раздел I, пр. 2, 3, 4, 6 и 7 от раздел II и Заповед № РД-07-686 от 20.11.2023г. на директора на ТП „ДГС С.”, и предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност и обуславят настоящата заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Отразено е изрично в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, че служителят е допуснал извършване на нарушения по Закона за горите - чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1/ сеч без контролна горска марка и без издадени позволителни за сеч/ на 23 бр. дървета в поверения му охранителен участък - ОУ "Б.". Допуснатите нарушения са във връзка с неизпълнение на служебните му задължения в качеството му на * по охраната, стопанисването и ползването на горите и отговарящ за ОУ „Б.” към ГСУ „Б.” и извършените от него нарушения на трудовата дисциплина по опазване на държавни горски територии и територии, собственост на физически и юридически лица и техните обединения, с обща площ до 2 ха включително от незаконни ползвания и увреждания.

Прието е, че извършеното нарушение е продължавано и резултатно и не може да се конкретизира точната дата на неговото извършване предвид спецификата на изпълняваната работа и невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, меродавен за момента на извършването на нарушението е момента на неговото откриване - 03.10.2024 год. В атакуваната заповед за уволнение е посочено още, че при издаването й са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Взети са предвид Заповед № РД-07-170/04.04.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.", обяснения с вх. №ТП- 01-154-1/16.10.2024г. на А. Д. Г..

Към заповедта са приложени Писмо-Искане с изх. №ТП-01- 154/14.10.2024г./, обяснения с вх. №ТП-01- 154-1/16.10.2024г., на А. Д. Г., Констативен протокол Серия ЮЗДП №034154 от 03.10.2024г., с наш вх. № 10-03-106 от 03.10.2024г., от извършена проверка от служители на „ЮЗДП” ДП, гр. Благоевград в ГСУ „Б.", Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия ЮЗДП 030515 от 03.10.2024г.

Установява се от доказателствата по делото, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца от М. Д. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели- Р. Н. и Х. Н. на 01.11.2024г. като на същата дата му е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение отново при условията на отказ. Пред РС Благоевград е разпитана свидетелката М. Д., която работи в Държавно горско стопанство в гр.С., на длъжност „Служител управление на човешките ресурси“. Същата сочи в показанията си, че на 01.11.2024г. е връчила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на А. Г. в кабинета на директора на ДГС- С., в присъствието на колежките й Р. Н.-* и Х. Н.-*. В кабинета А. Г. бил поканен да подпише заповедта за наказанието, но той отказал да я подпише, докато не се запознае с мотивите на заповедта. Директорът започнал да изчита заповедта, но А. Г. станал и излязъл от стаята преди да оформят отказа, защото бил попитан дали ще я подпише и казал, че няма да подпише тази заповед. Директорът изрично го попитал дали ще подпише заповедта, затова в негово отсъствие заповедта е подписана от свидетелката като връчител и оформена с подписа на двама свидетели, присъствали на отказа за подписване на заповедта. Свидетелката пояснява, че е изготвила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с № РД06- 6/01.11.2024г. и я дала на Р. Н. за връчване. Когато Г. отказал да вземе заповедта за наказание имало заповеди на бюрото и той взел заповед, когато излязъл преди да бъде изцяло изчетена и да бъде оформен отказа от свидетелките. Той взел нещо, което не е подписано и отказал да се подпише, като напуснал кабинета.

Свидетелката Р. Н., която работи в ТП ДГС- С. на длъжност „*“, сочи в показанията си пред РС Благоевград, че на 01.11.2024г. присъствала на връчването на заповедта на А. Д. Г. в кабинета на директора заедно с М. Д. - специалист управление на човешките ресурси и Х. Н. - *. Като влезли на бюрото били поставени заповедите, като едната била оригинал, другите чернови. А. Г. попитал директора за какво са се събрали, като той му отговорил, че заради уволнението му. Г. попитал каква е причината за неговото уволнение и директорът му казал, че ще му изчете заповедта, заради какво го уволняват. Първо го попитал дали ще я подпише и той казал, че докато не бъде запознат с това за какво го уволняват няма да подписва абсолютно нищо. Директорът започнал да изчита заповедта, поради което докато четял А. Г. станал, взел черновата на заповедта и излязъл от стаята. Директорът изрично го попитал дали ще подпише заповедта и той казал, че няма да я подпише. Свидетелката сочи, че заповедта за уволнение я дала на А. Г. в нейния кабинет в присъствието на П. Г.- зам.директор на предприятието. А. Г. отново не поискал да подпише и тази заповед. Двамата с Г. се подписали като свидетели на отказа. А. Г. я помолил да направи копие на тази заповед, като свидетелката му връчила копието. Заявява в показанията си, че вътрешната кореспонденция се получава чрез деловодна програма, в която всеки един от служителите има потребителско име и парола, чрез която се изпраща документацията, която им се дава. Връчват се и по деловодната програма, връчват се и на ръка срещу подпис на съответния служител. Има случаи, когато се изпраща само по деловодната програма, тъй като всички имат достъп до нея и могат да си проверяват.

От приложената по делото длъжностна характеристика на * в ТП „Държавно горско стопанство С.“ код по НКПД : 54143011, която е утвърдена от директора * Б. К. на 16.03.2022 година и с която Г. се е запознал и подписал на 16.03.2022 година са видни задълженията му, които подробно са посочени и в заповедта за уволнение и не е необходимо да се приповтарят.

Установява се от приложените към личното трудово досие писмени доказателства, че преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца, с предходна Заповед № РД- 07- 86/07.02.2024г. на директора на ТП „ДГС С.” е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, като заповедта е издадена на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 и последно и т. 10 във връзка с чл.126, т. 1, пр. 2 и т. 13 от КТ, във връзка с преждевременно напускане от работа, обективирано в Констативен протокол, Серия ЮЗДП № 018061/06.12.2023г. с вх. № 10-09-831/ 06.12.2023г. и Допълнително разяснение с вх. № 10-09-831-2-1/15.01.2023г. от * В. С. - * от извършена проверка и при твърдени за спазени изискванията на чл. 189 ал. 1, чл. 193 ал. 1 и чл. 194 от КТ /поискани писмени обяснения с писма изх. № 10-09-831- 1/03.01.2024г., № ТП-01-50/22.01.2024г. и изх. № ТП-01-50-2/26.01.2024г. и депозирани обяснения с вх. № 10-09-831-1-1/05.01.2024г., вх. № ТП-01-50-1/25.01.2024г. и вх. № ТП-01- 50-3/31.01.2024г.

Със Заповед № РД-07-154/29.03.2024г., на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл. 26, ал. 1 и с чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07- 702/01.09.2020 година /Кодекса/, както и дадени писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда /искани с писмо изх. № ТП-01- 113/06.03.2024г./ с вх. № ТП-01-113-1/12.03.2024г. на А. Д. Г. на длъжност „*" при ТП "ДГС С.", гр. С., обл. Благоевград към „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград, както и Рапорт с Вх. № 10-09- 116/26.02.2024г. от * В. С. - * на териториалното поделение и дадени от служителите от ГСУ „Б." на поделението Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-108-1, № ТП-01-109-1 и № ТП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година е наложено на А. Д. Г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, предвидено в чл. 188, т. 2 от КТ.

Установява се също така, че със Заповед № РД-017-479/01.09.2023г. на ищеца е наложено и дисциплинарно наказание „Забележка“, както и със Заповед № РД-07- 170/04.04.2024г. отново е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“./последната цитирана и в атакуваната в настоящото производство заповед/.

Пред РС Благоевград е представена и приета като доказателство- декларация от 26.04.2023г., подписана от ищеца, с която е декларирал, че е информиран за съдържанието на профил, потребителско име и парола в деловодната система на предприятието, че се задължава в двумесечен срок от подписване да се запознае с всички действащи вътрешни правила, указания, писма и др., като ги спазва. Задължава се в десетдневен срок от получаване на посочения профил на нови или изменени вътрешни правила, указания, писма и други, да се запознае/прочете същите и да ги спазва стриктно.

Видно е от приетото по делото заверено копие на трудова книжка № 107 на ищеца А. Д. Г., че след процесното уволнение, няма вписани сключени нови трудови договори. От приетата като писмено доказателство служебна бележка изх. № 60-08-01- 27451/30.12.2024г. на Агенция по заетостта е видно, че ищецът е регистриран като безработен от 07.11.2024г.

Прието е с изрично определение на първоинстанционния съд за установено и ненуждаещо се от доказване, въз основа на приетото по делото Удостоверение изх. № 11-00-Ш04.02.2025г., издадено от „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, ТП „ДЪРЖАВНО

ГОРСКО СТОПАНСТВО С.“, че за последният пълен отработен месец-месец 10.2024г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1904,00лв. По искане на страните пред РС Благоевград са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетели.

Свидетелят П. С. живее в с. Б., познава ищеца, който бил горски в местността над село Б., а познава пътя, който е над село Р., камионен път, навремето правили ВЕЦ преди 7-8 години и е без изход, като стига в гората. Твърди, че е минавал по този път, преди две- три годни, може и повече е виждал отсечени дървета покрай пътя. Там на място има бук и дъб. Септември или октомври месец 2024г. минавал оттам последно, но не е обърнал внимание за отсечени пресни дървета по пътя. Сочи в показанията си, че ако е имало прясно отсечено ще има прясна шума, която да е паднала. Не му е направило впечатление и не е видял такава. Потвърждава, че ищецът заедно с още двама горски охранявали района.

Свидетелят А. А. също живее в с. Б. и познава А. Г., тъй като заедно ходили на лов, след което станал горски за техния район в село Б.. Заявява, че има път, който тръгва от село Р., като там лице е искало да прави ВЕЦ. Свидетелят сочи в показанията си пред РС Благоевград, че ходи на лов по три-четири пъти в годината, като отива с джип, последно минавал през пътя ноември или декември 2024г. Споделя, че са коментирали, когато са ходили на лов, че се реже гората, като имало над и под пътя отрязано, като това било преди 3-4 години, не били видели последно като са ходили да има прясно отрязани дървета. Свидетелят В. А. живее в с.Б., познава ищеца, знае че е горски, като заедно са ловували. Заявява, че по пътя над Р. ходи само, когато е на лов и последно минал по тоя път месец ноември. Направило му впечатление по пътя, че имало отсечени дървета, но не били прясно отсечени. Пояснява че ходи на лов с джип, като от пътя се вижда какви са отсечените дървета, не е слизал да ги гледа. Сочи, че тези дървета са сечени минимум преди четири години. Потвърждава в показанията си че покрай пътя имало отсечени дървета, около 20-30 дървета. От четири години виждал тия дървета, като не е виждал отсечените дървета да се увеличават.

Свидетелят С. К. работи в ЦУ на ЮЗДП, към момента на даване на показанията пред РС Благоевград- на длъжността старши експерт, има висше образование с 26 години трудов стаж. Сочи в показанията си, че на 03.10.2024г. е бил на проверка в ТП ДГС – С., при извършване на маркиране на насечен план на маркирания дървостой за следващата година, където ще се извършва дърводобив. По време на проверката бил с В. С.- Началник участък Б. и В. Т., пак от ЦУ на ЮЗДП. Сочи, че преди да достигнат планувания подотдел, който да проверят, видяли едно отклонение вляво, където имало движение на автомобил- джип. По искане на В. С. отишли да видят до къде е ходил този автомобил. Свидетелят сочи в показанията си че работили с джипиес и констатирали, че има сеч на прясно отрязани дървета над и под пътя, в частни гори и в държавни гори. Съставил констативен протокол, в който описал нарушението. Твърди, че на мястото на нарушението имало останали клони от отсечените дървета, които в по- голямата част били още със зелени листа, нямало отсечена дървесина. На пъновете нямало контролна горска марка, а те сложили червена боя без контролна горска марка, защото не носели с тях, просто ги отбелязали с червена боя. Заявява, че Съгласно Наредба № 1 за контрол и опазване на горски територии при откриване на нарушение на незаконна сеч се отбелязват с червен цвят и контролна горска марка. Нямало такова отбелязване преди да ги открият. Свидетелят сочи, че когато се върнали, проверили в горското дали няма съставен някакъв протокол за това нарушение за тези подотдели, включително проверил в информационната система, където са описани всички позволителни за сеч, издадени през годината дали евентуално няма, въпреки че не били маркирани за сеч, дали пък няма издадено някакво позволително за сеч. Потвърждава в показанията си пред съда, че такова нямало издадено за тези подотдели, които определили с джипиес устройството. Според свидетелят К., сечта е извършена плюс-минус три месеца, били прясно отсечени откритите пънове от дървета. Сочи, че прясното от непрясното отсичане се различава по свежест на пъновете и зелените листа, все още стоящи по останалите клони на повалените дървета. По това преценили, че е скорошно отсичането. Заявява, че впоследствие разбрал, че за този район отговаря А. Г.. Отсечените дървета, които констатирали като незаконна сеч били на 20-30 метра над пътя и 20-30 метра под пътя. Минавайки по този път с кола виждали отсечени зелени клони, които са на пътя. Найвероятно дърветата, които са отрязани са нарязани на по един метър и са прехвърлени още горе. Но тези отдолу, които са под пътя няма логика да са нарязани на по един метър. Найвероятно са теглени. Пъновете може и да се видят, може и да не се видят от автомобила. Този път се намира от Б. като се тръгне към село М. в посока село С., не свършва, но бил прекъснат накрая от едно свлачище. Този път представлява камионен горски път, стандартно широк 3-4 метра, да се разминат два автомобила.

По делото по искане на ищцовата страна, пред РС Благоевград е допусната и назначена съдебно-лесотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице А. Л. Н.. От писменото заключение на вещото лице и от приложения снимков материал е видно, че пъновете са изсъхнали, част от тях са и загнили (периферна гнилота, оцветяване и поява на дървесни гъби). Отсечените пънове са от дъб и бук, които са твърди широколистни видове дървета. Пораженията от времето попъновете са такива, че експерта сочи в заключението си, че посочените дървета в протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г. са отсечени преди да бъде направен протокола-септември,октомври 2022г. Вещото лице е констатирало, че при проверка в ТП на ДГС С. от регистъра на констативни протоколи установил следното: За периода от 2021, 2022, 2023 и до 01.11.2024г. няма отразени констатации, респективно докладни записки или констативни протоколи за отсечени дървета, в същите подотдели посочени в Заповед № РД 07593/01.10.2024 г. на Директора на ТП ДГС С..

По делото във връзка с оспорване на единичната съдебно- лесотехническа експертиза от ответника е допусната и назначена тройна съдебно-лесотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещите лица П. К. И., Я. К. Ц. и А. И. Т.. От заключението на вещите лица, дадено пред РС Благоевград, сочи се че при проверката на място се обходени описаните подотдели, в които се установили отрязани дървета от бук и зимен дъб, над и под черния горски път. Предвид състоянието на челата на пъновете и вършината от клоните, отрязана от дърветата при сечта, експертите дават заключение че отделните дървета са отрязани в периода от преди 1 до 3 години /2024-2022/, а някои и от много повече. Някои от челата на пъновете са напръскани със спрей с червена боя, други нямат никакво означение, че са обект на незаконна сеч, а контролна горска марка / КГМ / няма на нито едно от челата.

Вещите лица в експертизата са дали пример с отсечено дъбово дърво на същото място през лятото на тази година (2025 - сн.1), отсечено такова преди една година (2024 - сн.2), преди две- три години (2023,2022 - сн.З) и преди четири и повече години (2021 - сн.4). Посочили са, че за периода, в който са констатирани отсечените дървета е издадено позволително за сеч №0757883/25.01.2024 година, за подотдел 436 “п“ , в който също са отрязани дървета от зимен дъб и бук. При сравнение на състоянието на челата на пъновете на отсечените дървета в пототдел 436 “п“ с челата на пъновете, установени в подотделите с нарушения по настоящото дело, има такива които по състояние на завехване на челото, състояние на кората, разпад на вършината около тях, наличие на издънки и гнилоти, съвпадат като състояние с тези, които са отсечени и посочени в процесната заповед РД-07- 593/01.11.2024 година на Директора на ТП ДГС С. по дървесен вид, брой и размер. Но също така се забелязват и букови пънове, които съществено се отличават от тези в сечището на 436 “п” от 2024г., като степен на потъмняване на отреза, наличие на издънково вегетативно възобновяване, отлепяне и опадане на кората, пукнатини и други белези. Това показва, че същите са отсечени в по-предишен от 2024година период. Вещите лица са дали отговор, че след проверка не са отразени констатации, респективно докладни записки или констативни протоколи за отсечени дървета в същите подотдели, посочени в заповедта, в период от четири години преди дата 01.11.2024година.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград излага следните съображения от правна страна:

Делото е с предмет предявени за разглеждане пред съда от А. Д. Г., ЕГН ••••••••••, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 – 3 от КТ във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна.

В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на ОС Благоевград намира че същото е валидно постановено- в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред. Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения служител, срещу пасивно легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им. Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със заповед за дисциплинарно уволнение на служителя от неговия работодател. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.

Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното начало/по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип В.ов, и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконност на уволнението.

Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. /Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/.

Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна инстанция по настоящото дело, следва да бъде извършена в рамките на заявеното с исковата молба основание за незаконосъобразност: неспазване на дисциплинарната процедура и нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ; немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ; липасата на индивидуализация на допуснатото от служителя нарушение, до степен невъзможност за ефективна защита; недоказаност на допуснати установени от закона нарушения на трудовата дисциплина и необоснованост на доводите за наличието на неизпълнени трудови задължения, вменени на служителя по силата на закона, на длъжностната му характеристика и на задачите възлажени му от работодателя с издадени заповеди; нарушение на императивната разпоредба на чл. 189 ал. 1 от КТ за липсата на преценка от страна на работодателя за съответствие на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.

При предявен иск по чл. 344 от КТ за оспорване от служителя на законността на наложено му дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е провеждането на пълно и главно доказване, за спазване на материалния закон и процесуалните правила при провеждане на производство по налагане на дисциплинарното наказание. В тежест на ответника е възложено и доказването, че е допуснато от служителя дисциплинарно нарушение, респективно възникнало е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, а наложеното дисциплинарно наказание съответства на степента на извършеното нарушение. т.е. че заповедта за уволнение е издадена при спазване на императивните разпоредби на чл. 195 ал.1 КТ и законовите изискванията по чл. 193 ал.1 КТ, че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарно наказание/ Решение № 544/09.06.09г. по гр.д. № 2182/05г. на ВКС, IV г.о./

Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на дисциплинарна процедура, при която органа на дисциплинарна власт, при осъществяването на властническите си правомощия във връзка с упражняването на потестативното право по налагане на дисциплинарно наказание, следва във всички случаи преди налагането на конкретното наказание, да поиска изслушването или приемането на писмените обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193 ал.1 от КТ/. Изискването на обяснения е задължително за органа, който налага дисциплинарното наказание и ако последното бъде наложено без поискване на обяснения– то е незаконно /в този смисъл и Решение № 723/28.10.1988г. по гр.д. № 585/87г. на III г.о./. Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл.193 ал. 2 от КТ, е абсолютно отменително основание, като само на това основание, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество /Решение № 964/05.01.1988г. по гр.д. № 689/87г. на III г.о./Тежестта на доказване на процеса на спазването на процедурата по даване на обяснения от страна на работника или служителя, както и че тези обяснения са дадени именно във връзка с налагането на дисциплинарно наказание за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, е на работодателя в чиито властнически правомощия е провеждането на редовна дисциплинарна процедура при стриктно спазване на разпоредбите на закона.

Нормите на чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им поради техния характер./така Решение № 1506/10.12.99г. на ВКС по гр.д. № 408/99г., ІІІ г.о.; Решение № 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. № 1358899г., ІІІ г.о./. Както вече бяха изложени съображения по- горе, дисциплинарно наказание се налага от работодателят на работника за конкретно нарушение на трудовата дисциплина, а преди налагането на същото, работодателят е длъжен да съобщи на работника че започва дисциплинарно производство, да му обясни за какво нарушение на трудовота дисциплина се провежда то и да му даде разумен срок да даде обяснения по реда на чл. 193 от КТ във връзка с извършеното нарушение и по повод на вече започналото дисциплинарно производство.

Макар да няма изрично предвиден в закона срок за даване на обяснения, съдебната практика се е обединила около становището, че при искане на обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ, работодателят следва да даде на работника разумен срок, който да е съобразен с възможността да бъдат дадени реално писмени или устни обяснения от работника- същият да се ориентира във фактите по повод конкретно вмененото му дисциплинарно нарушение, да изложи аргументите си и да вземе становище и да изрази субективното си отношение към това в което е уличен. Дали на работника или служителя е предоставен разумен срок за даване на обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ, съдът преценява във всеки конкретен случай/Решение № 159 от 07.06.2019г. по гр.д. № 563/2019г. на ВКС- IV гр.о. на ГК/. Преценката на въззивният състав на ОС Благоевград разглеждащ делото е че в настящия случай е че с представените писмени доказателства пред първоинстационнимя съд, успешно е доказано от ответникът- работодател, че преди налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание от служителя са били поискани писмени обяснения, именно във връзка с конкретното нарушение на трудовата дисциплина, като в писмото покана ясно и точно е описано за какво са поискани писмени обяснения, като са индивидуализирани и посочени подробно отделите на Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.“, в които е установена незаконната сеч на 23 броя широколистни дървета- без същита да са маркирани с контролна горска марка и без за тяхното отсичане да е издадено позволително за сеч. Уточнено е, че нарушението е констатирано в 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.", за който именно на А. Д. Г. в качеството му «*» са възложени функции за охрана и опазване на дървесните видове. Ясно е формулирано и деянието осъществено от служителя при бездействие, при съществуващо законово задължение за действие- не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения. Служителят е дал писмени обяснения, макар и същите да не са конкретни, като е възразил единствено, че е подал рапорт, че в неговия район се настаняват други лица, а не му е възложена дейността по маркиране и даване разрешение за добив на дървесина на фирмата на която е разрешен добив на дърва в неговия район. В практиката на ВКС, изразена и в решение № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. IV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. IV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. IV г.о. ВКС, е прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Приема се, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Посочва се, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Съставът на ОС Благоевград намира, че са спазени законовите изисквания във връзка с разпоредбата на чл. 193 ал.1 от КТ, като уволненият служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията, имал е възможността в дадения му разумен срок да даде обясненя и да се защити. Дадените от него обяснения не изключват отговорността му дисциплинарното нарушение за което същия е обвинен, тъй като обстоятелството че на същия не е възложено да маркира дърветата и да осигурява дърводобива на работещата в неговия район дърводобивна фирма, не го освобождава от задължението да следи да не се извършват нарушения по ЗГ и извършване на незаконна сеч от дървета от неговия участък- без контролна горска марка и без издадено редовно позволително за сеч. Отделно от събраните доказателства по никакъв начин не се установи и доказа, че констатираното нарушени е в участък, в което по това време е извършван дърводобив от определената за това фирма. Съвкупната преценка на релевантните обстоятелства и ангажираните от работодателя доказателства, обосновават извода на въззивния съд за спазена процедура по чл. 193 ал.1 КТ. Неоснователно е оплакването с въззивната жалба, навадено като основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение още с ИМ пред първоинстационния съд, че възможността за налагане на дисциплинарно наказание е била преклудирана, доколкото от извършването на незаконната сеч на дърветата в 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.", изминал е срок по- дълъг от една година, тъй като видно от заключението на експертите по тройната съдебно лесотехническа експертиза, дърветата са били отразяни много време преди срока за налагане на дисциплинарното наказание, посочен в оспераната заповед за уволнение.

Въззивният състав на съда счита така наведеното оплакване и посочване на основание за незаконосъобразност на извършеното дисциплинарно уволнение е неоснователно и същото следва да бъде остваено без уважение. Неоснователно въпроса за меродавния момент за началото на дисциплинарната порцедура по чл. 194 от КТ се съотнася от ищцовата страна към времето на извършване на незаконната сеч на 23бр. дървета от бук и дъб, в 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.", което нарушение не е било открито от служителят А. Д. Г., а е било установено от група служители от ТП на ДГС С., за което е бил съставен Констативен протокол Серия ЮЗДП №034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от 03.10.2024год. към датата на неговото откриване. Дисциплинарното наказание по отношение на служителя не е наложено поради извършване на незаконна сеч в участъка за чиято охрана същият отговоря/нарушение по ЗГ извършено от трети лица/. Дисциплинарното наказание визира предвидена от закона санкция за допуснато от служителя/на длъжността „*“/, бездействие при съществуващо съобразно разпоредбите на закона и длъжностната характеристика задължения за действия, а именно заради това че А. Д. Г. не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения. Касае се за осъществено деяние чрез бездействие, което е продължавано във времето и не може да се конкретизира точната дата на неговото извършване предвид спецификата на изпълняваната работа и невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането му е възможно само като краен резултат. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, меродавен за момента на извършването на нарушението е момента на неговото откриване - 03.10.2024 год./Решение № 69/07.05.2013г. по гр.д. № 372/2012г. по описа на ВКС, IV г.о. на ГК/. Неоснователни са в този смисъл доводите, че поведеното дисциплинарно производство е извън сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 194 от КТ и упражненото право на работодателят е било погасено по давност.

Като гаранция за законосъобразност на процедурата по установяване на допуснатото нарушение и налагане на дисциплинарно наказание, в разпоредбата на чл. 195 от КТ, законодателят изрично е предвидил специални изисквания към реквизитите и съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Нормата на чл. 195 ал. 1 КТ е императивна и регламентира заповедта като стриктно формален акт. Липсата на който и да е от реквизитите й води до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание. Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно деяние, което може да се осъществи с действие или бездействие от работника или служителя. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание меродавно винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Съобразно установената практика на ВКС на РБ, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание винаги е един мотивирин писмен акт, съдържащ всички реквизити на чл. 195 от КТ- нарушител, описание на нарушението, наказанието и законовия текст въз основа на който е наложено. Това е предвидено с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника /служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т. е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.

В оспорената по настоящото дело заповед за уволнение, по преценка на съставът на ОС Благоевград, извършено е подробно, точно и ясно описание на дисциплинарното нарушение, за което се твърди от работодателят при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция, че е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Съобразно трайно установеното от съдебната практика, в заповедта за дисциплинарно уволнение задължително текстово следва да е посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, за да може работника да научи за какво нарушение на трудовата дисциплина е наказан и да може да се защитава. Сочи се в оспорената писмена заповед, че А. Д. Г. е уволнен, тъй като- за периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г.- не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения, като е допуснал извършената от трети лица незаконна сеч на 23бр. широколистни дървета не е установено своевременно и за което не е уведомен неговия работодател и компетентните органи за извършване на разследване. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че извършеното описание на конкретното нарушение, индивидуализирано ясно и точно по време, място и начин на извършване, в процесната заповед е съобразно изискванията на закона. Издадената заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана в достатъчна степен, тъй като текстово същата дава възможност на работника да научи в какво точно дисциплинарно нарушение същият е обвинен, за да се защитава. С оглед на изложеното съставът на ОС Благоевград намира за неоснователно наведеното основание за незакосъобразност на извършеното уволнение- изведено като оплакване и с въззивната жалба- че дисциплинарното нарушение за което е наложено найтежкото дисциплинарно наказание, не е индивидуализирано в достатъчна степен и не е ясно за какво служителят е санкциониран.

Само при текстово прецизиране на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, при наличието на съдебен спор, съдът може да провери дали наистина са били извършени такива нарушения и да прецени тяхната тежест. Ако нарушенията не са посочени по установения в закона и съдебната практика начин, съдът отменя заповедта за уволнение като

немотивирана/Решение № 1803 от 2001г. на ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 432/2002г. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 440/2002г. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 1032 от 2007г. на ІІІ г.о. на ВКС и др. Въззивният съд намира че в настоящия случай не само е извършена точна и пълна индивидуализация на допуснатото от служителя нарушение, но ясно и точно са посочени текстовете на закона и от длъжностната характеристика, които са задължавали служителят да осъществи конкретни действия за защита и опазване на горските територии. Въззивният съд намира, че описаното текстово нарушение, съставляващо бездействие, напълно съответства на посочените норми на закона и от длъжностната характеристика за длъжността „*“, които ясно очертават действията които А. Д. Г. е бил длъжен да предприеме в изпълнение на своите трудови задължения, но които същият виновно не е предприел. Нещо повече- въззивнивят съд намира че освен точната текстова характеристика на допуснатото нарушение на трудовота дисциплина, в оспорената заповед за уволнение, правилно е посочена и правната квалификация на дисциплинарното нарушение осъществено чрез бездействие- чл. 187 т. 3 и т.10 от КТ. При изложените съображения, въззивният съд намира, че процесната Заповед № РД-06-6/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.”, в достатъчна степен съдържа индивидуализация на допоуснатото дисциплинарно нарушение, с оглед на защитата на ищеца, за да се приеме че същата е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ.

При оспорване на законосъобразността на извършеното уволнение пред съда, в тежест на работодателя е доказването на наличието на основанията от обективна страна за налагане на дисциплинарно наказание- включително и доказването на допуснатото от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина. Настоящият въззивен състав на ОС Благоевград намира че въз основа на събраните по делото доказателства, установява се при пълно и главно доказване, въззивника да е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, за което е бил наказан с издадената Заповед № РД-06-6/01.11.2024г. на Директора на ТП „ДГС С.”. Същият е осъществил деянието си при условията на виновно бездействие, с което е нарушил задълженията си за действие, които е имал като служител, заемащ длъжността „*“, вменени му по силата на длъжностната характеристика и нормативните актове, отнасящи се до горите. По този начин същият безспорно е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 187 т. 3 и т. 10 от КТ, като не е изпълнил възложената му работа като „*“, съобразно разпоредбите от длъжностната му характеристика, посочени подробно в самата заповед за уволнение.

Установява се по безспорен и несъмнен начин от писмените доказателства, събрани пред първоинстационния съд, че въззивника А. Д. Г., в посочения в заповедта за уволнение период- от 27.09.2024г. до 30.10.2024г., не е изпълнил основните си трудови задължения- не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол е не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения по установения за това ред. Категорично доказателство за това се съдържа в издадените от него лично в началото и в края на процесния период констативни протоколи, в които изрично е посочено че в поверения му за охрана 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.", липсва извършено нарушение по ЗГ. Същевремено видно от съставения Констативни протокол Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г., установява се че такова нарушение по ЗГ именно в поверения на служителя Г. участък е извършено, при това същото видно от заключението на експертите по приетата тройна съдебно лесотехническа експертиза е с по- голяма давност, т.е. извършено е преди периода за който е санкциониран служителя чрез налагане на дисциплинарно наказание.

Правото на дисциплинарно наказване принадлежи на работодателя, при констатирано нарушение на трудовата дисциплина, той е овластен да реши дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи същото по вид. Уредбата на дисциплинарната отговорност е установена, съгласно чл. 189 КТ, върху принципа на съответствие между тежестта на нарушението и вида и размера на наказанието. Основния критерий за тежестта на нарушението е значимостта на неизпълненото задължение и формата на вина, които са в основата на обективната и субективната характеристика на нарушението. В конкретния случай работодателят е установил, че служителят А. Д. Г. умишлено е нарушила задълженията си вменени му с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност „*“. Според въззивния съд, съществен в случая за преценката дали извършеното нарушение на трудовата дисциплина е сериозно по смисъла на закона, следва от специфичния характер на извършваните от въззивника Г. трудови функции като „*”, с оглед на обществената опасност незаконните посегателства срещу горите. Без съмнение трудовите задължения на А. Д. Г. вменени му с длъжностната характеристика, са за комплекс от действия, свързани с опазването и охраната на гората в поверения му 23-ти ОУ „Б." към V - и ГСУ „Б." в териториалния обхват на ТП "ДГС С.". В много решения на ВКС е посочено, че преценката на работодателя за тежестта на установеното дисциплинарното нарушение, с оглед задължението за налагане на адекватно по тежест дисциплинарно наказание, следва да се основава и на характера на извършваната работа от работника или служителя. Тогава когато трудовите задължения на служителя които са били нарушени, са свързани със значим обществен интерес, какъвто несъмнено е и опазване и охрана на горите, то тогава с оглед на оказаното от работодателя високо доверие на такъв работник или служител, следва да се приеме че неизпълнението на тези задължения винаги съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. В настоящия случай към приетото разрешение с редица решения на ВКС, следва да се приеме и обстоятелството, че се касае за опазването на горите и дървесните видове, което е от изключително обществено значение за цялото общество. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай е съобразена от работодателя не само тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, но и поведението на ищеца. Под „поведение на работника“, законът предвижда съобразяване с цялостното поведение на служителя при осъществяването на неговите трудови функции комплексно, които съставляват неговата трудова характеристика. От съществено значение в тази насока е т. нар. „дисциплинарно минало“ на работника, т. е. дали той е допускал други дисциплинарни нарушения, дали са му били налагани други

дисциплинарни наказания, дори и те да са били заличени. По делото страните не спорят, че ищецът е бил наказван с други дисциплинарни наказания, на същият вече са били налагани към този момент наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Без значение е дали предходните по-леки дисциплинарни наказания са налагани за същия вид допуснато нарушение или за нарушения на трудовата дисциплина от друг характер. Същественото е извършване на преценка на дисциплинарното минало на служителя, с оглед на цялостното му предходно поведение и отношение към възложените му трудови задължения. Всички тези обстоятелства, свързани с личността и поведението на служителя, водят до извода, че работодателят е спазил принципа, залегнал в чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие по степен на наказанието с извършеното нарушение, т. е. наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, съответства на тежестта на извършеното нарушение, както и е съобразено с „дисциплинарното минало“ на служителя.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, доколкото изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези, изложени от първоинстанционния съд в обжалванвото решение, а оплакванията от въззивника- А. Д. Г., чрез пърлномощника адв. В. Х., изведени с въззивната жалба са неоснователни, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Съобразно с изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, следва А. Д. Г. да бъде осъден да заплати сумата 100.00евро, съставляващи разноски за юрисконсулстко възнаграждение, направени от въззиваемото предприятие, пред въззивната съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът