Неплатен отпуск 2026: 30-те дни, след които губите стаж
Законът не ограничава дните неплатен отпуск, а последиците от тях. До 30 работни дни в годината се признават за стаж. Кой плаща здравните вноски и кога работодателят е длъжен да ви пусне.
Шефът ви каза „да“ за един месец без заплата. Въпросът, който почти никой не задава преди да подпише молбата, е друг: какво още губите освен заплатата за този месец.
Отговорът е в едно число, 30. То не ограничава дните, които можете да вземете. Ограничава дните, които после ще ви бъдат признати.
❓Колко дни неплатен отпуск мога да ползвам за една година?
Законът не ограничава дните, а последиците
Кодексът на труда не казва „до толкова дни“. Той казва кой решава. Неплатеният отпуск се иска от вас и се разрешава от работодателя.
Кодекс на труда
чл. 160, ал. 1
„Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.“
„Може да му разреши“ значи точно това. Работодателят няма задължение да ви пусне и няма задължение да обясни защо отказва. Няма и таван, който да му забрани да ви пусне за половин година.
Затова въпросът „колко дни максимум“ няма отговор в дни. Има отговор в последици, и той е един и същ за всички.
30 работни дни
Годишният праг, до който неплатеният отпуск се признава за трудов и за осигурителен стаж
Източник: КТ, чл. 160, ал. 3 и КСО, чл. 9, ал. 2, т. 3
30-те работни дни са две правила в два закона
Тук почти всички страници в интернет свиват две неща в едно. 30-те дни не са едно правило. Те са две отделни правила, които стоят в два различни закона и вършат различна работа.
Първото е за трудовия стаж. Той се брои по Кодекса на труда и от него зависят неща като допълнителното възнаграждение за прослужено време.
Кодекс на труда
чл. 160, ал. 3
„Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.“
Второто е за осигурителния стаж. Той се брои по Кодекса за социално осигуряване и е основата, върху която стъпва пенсията ви.
Кодекс за социално осигуряване
чл. 9, ал. 2, т. 3
Изброен е сред периодите, за които се зачита осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
„на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година“
| Трудов стаж | Осигурителен стаж | |
|---|---|---|
| Кой закон го урежда | Кодекс на труда, чл. 160, ал. 3 | Кодекс за социално осигуряване, чл. 9, ал. 2, т. 3 |
| Праг за една календарна година | 30 работни дни | 30 работни дни |
| Плащат ли се вноски за периода | Не се дължи трудово възнаграждение | Зачита се, без да се правят осигурителни вноски |
| Какво става над прага | Не се признава, освен ако е предвидено в кодекса, в друг закон или в акт на Министерския съвет | Не се зачита |
Едно и също число, два различни закона. Проверявайте и двете, когато смятате дълъг неплатен отпуск.
Практическата разлика е проста. Ако вземете 45 работни дни неплатен отпуск, първите 30 се броят и на двете места. Останалите 15 не се броят за осигурителен стаж, а за трудов стаж се признават само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
Има и трета загуба: платеният ви отпуск за същата година
Дните над 30 не се признават за трудов стаж. А размерът на платения годишен отпуск за втората и всяка следваща календарна година се определя пропорционално именно на трудовия стаж в предприятието.
Двете правила се събират: дълъг неплатен отпуск свива и платения ви годишен отпуск за същата година. Това е последицата, която почти никой не пресмята, преди да подаде молбата.
Наредба за работното време, почивките и отпуските
чл. 22, ал. 1
Последното изречение на алинеята определя размера на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години.
„За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 4-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.“
60 и 90 дни бяха само за 2020 и 2021 година
Ако сте срещали числата 60 или 90 в тази тема, те са истински. Само че са били верни за точно една година всяко и вече не важат.
През 2020 г. прагът беше вдигнат на 60 работни дни с преходна разпоредба към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.)
§ 16, ал. 1
„Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.“
През 2021 г. прагът беше 90 работни дни, но по разпоредба от друг закон.
Преходни и заключителни разпоредби към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 103 от 2020 г.)
§ 4а, ал. 1
„Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж.“
И двете разпоредби казват в текста си за коя година се отнасят. Тази за 60 дни говори за отпуск, „ползван през 2020 г.“, а тази за 90 дни за отпуск, „ползван през 2021 г.“. Извън тези две години прагът е 30.
Числото 90 още се среща в интернет през 2026 г.
В интернет и днес стоят новини от 2021 г. със заглавие, че „до 90 дни“ се зачитат за трудов и осигурителен стаж. Част от тях не показват дата на публикуване.
Написаното е било вярно, когато е публикувано. Прочетено през 2026 г., то ви подвежда с 60 работни дни. Проверявайте датата на всяка статия по тази тема, преди да разчитате на числото в нея.
Попитай Правко и получи отговор с цитати от закони.
Кой плаща здравната ви вноска
Това е частта, която струва пари в брой, и тя изненадва най-много хора. Докато сте в неплатен отпуск, вие оставате на трудов договор, но работодателят не ви начислява доход. Здравната вноска обаче не изчезва.
Законът за здравното осигуряване урежда точно този случай и казва три неща наведнъж: върху каква сума се смята вноската, кой я плаща и до кога.
Закон за здравното осигуряване
чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“
„за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя или ведомството - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие, организация или ведомство до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася“
Разделете това на три отговора.
Върху каква сума. Върху половината от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Този доход се определя всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а през 2026 г. той се сменя по средата на годината.
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.
чл. 9
Определя минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в два отделни периода на 2026 г.
„Чл. 9. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2026 г.: 1. от 1 януари до 31 юли: а) минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии – съгласно приложение № 1; б) минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 550,66 евро; в) максимален месечен размер на осигурителния доход – 2 111,64 евро; 2. от 1 август до 31 декември: а) минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии – съгласно приложение № 1А; б) минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 620,20 евро; в) максимален месечен размер на осигурителния доход – 2 300 евро.“
Основата за здравната вноска при неплатен отпуск през 2026 г.
1 януари до 31 юли: половината от 550,66 €
275,33 €
1 август до 31 декември: половината от 620,20 €
310,10 €
Общо
Върху тази основа се начислява вноската
Това е основата, а не самата вноска. Процентът на здравноосигурителната вноска се определя всяка година със Закона за бюджета на НЗОК, не в Закона за здравното осигуряване.
Закон за здравното осигуряване
чл. 29, ал. 3
Затова процентът на вноската не се търси в Закона за здравното осигуряване, а в годишния закон за бюджета на НЗОК.
„Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за:“
За 2026 г. този процент е 8. С него основата отгоре се превръща в конкретна сума.
Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
чл. 2
„Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2026 г. е 8 на сто.“
Колко ви струва месец неплатен отпуск по ваше желание през 2026 г.
1 януари до 31 юли: 8% върху 275,33 €
22,03 €
1 август до 31 декември: 8% върху 310,10 €
24,81 €
Общо
Това е здравната вноска за пълен месец
Изчислено върху основата по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО и ставката по чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. Отнася се за пълен месец в неплатен отпуск и само когато не сте осигурени на друго основание.
Кой плаща. Тук законът прави разлика според причината за отпуска, и разликата е изцяло във ваша полза, когато отпускът не е по ваше желание.
Кой плаща здравната вноска според причината за отпуска
Разпределението идва от чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО
Неплатен отпуск по ваше желание
Вноската е изцяло за ваша сметка
Отпуск за отглеждане на дете по чл. 167а КТ
Вноската е за сметка на работодателя или ведомството
Отпуск поради производствена необходимост и престой
Вноската е за сметка на работодателя или ведомството
До кога. Вноската се внася чрез предприятието до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася. Тоест дори когато плащате вие, парите минават през работодателя, а не отивате сами в НАП.
Правилото важи само ако не сте осигурени другаде
Текстът се отнася за „лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание“. Ако през това време работите по втори трудов договор, получавате пенсия или сте самоосигуряващо се лице, вие вече сте осигурени и този ред не се прилага за вас.
Ако не сте сигурни какъв е статусът ви в момента, започнете от проверката на здравните осигуровки и от справката за здравноосигурителен статус.
Двата случая, в които работодателят е длъжен да ви пусне
По правило работодателят решава. Има обаче два случая, в които Кодексът на труда сменя глагола от „може“ на „длъжен е“. Почти никоя статия по темата не ги споменава.
Първият е работа за международна институция. Тук отпускът е до цяла година и се дава еднократно.
Кодекс на труда
чл. 160, ал. 2
„Работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.“
Вторият е при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Тогава шест категории работници имат право да поискат платен или неплатен отпуск и работодателят е длъжен да го разреши.
Кодекс на труда
чл. 173а, ал. 2
„Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на: 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро; 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст; 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.“
Тази разпоредба е приета през 2020 г., но за разлика от § 16 и § 4а тя не е ограничена до една година и стои в кодекса и днес. Времето по нея също се брои.
Кодекс на труда
чл. 173а, ал. 3
„Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.“
Три вида неплатен отпуск със собствено правило за стажа
Прагът от 30 работни дни се отнася за обикновения неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1. Има отпуски, които също са неплатени, но се броят за стаж по собствено правило. Само при първия от тях това правило покрива и двата вида стаж. При другите два то покрива само трудовия стаж, а за осигурителния прагът от 30 работни дни продължава да важи.
Отпускът за отглеждане на дете до 8 години. Всеки от двамата родители има право на шест месеца.
Кодекс на труда
чл. 167а, ал. 1
„След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.“
За трудовия стаж този отпуск има собствено правило в самия чл. 167а.
Кодекс на труда
чл. 167а, ал. 8
„Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.“
За осигурителния стаж този отпуск има отделна точка в Кодекса за социално осигуряване, без ограничение в дни.
Кодекс за социално осигуряване
чл. 9, ал. 2, т. 1
Отделно основание от т. 3 и без праг от 30 работни дни.
„на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете“
Служебният и творческият отпуск. Той се урежда в колективен трудов договор или в споразумение между вас и работодателя.
Кодекс на труда
чл. 161, ал. 2
„Времето на неплатен служебен или творчески отпуск по ал. 1 се зачита за трудов стаж.“
Отпускът по чл. 173а. Вече го видяхте по-горе. Ал. 3 го признава за трудов стаж без препратка към прага от 30 дни.
При последните два правилото важи само за трудовия стаж
Чл. 161, ал. 2 и чл. 173а, ал. 3 говорят за трудов стаж и за нищо друго. Кодексът за социално осигуряване няма отделна точка за тези два отпуска, затова за осигурителния стаж те остават под общия праг от 30 работни дни по чл. 9, ал. 2, т. 3.
Само отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а има двойно основание: чл. 167а, ал. 8 за трудовия стаж и чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО за осигурителния.
Работодателят не може да ви прати в неплатен отпуск
Това е обратната страна на чл. 160, ал. 1. Щом отпускът се разрешава „по искане на работника или служителя“, той не може да тръгне от заповед на работодателя.
Молбата трябва да е ваша, не поискана от вас
Ако при спад на работата ви кажат да напишете молба за неплатен отпуск, това не е същото като работодателят да има право да ви го наложи. Разликата има значение, защото при престой не по ваша вина законът урежда друг режим, а не неплатен отпуск по ваше желание.
Обърнете внимание и на здравната вноска: при отпуск „по негово желание“ тя е за ваша сметка, а при производствена необходимост и престой е за сметка на работодателя. Как е озаглавена молбата ви определя кой плаща.
Как да поискате неплатен отпуск
Стъпките накратко
Проверете колко дни вече сте ползвали тази година
Прагът от 30 работни дни е за цялата календарна година, а не за всеки отпуск поотделно.
Напишете молба в свободен текст
Кодексът на труда не изисква образец. Посочете точния период и причината, защото причината определя кой плаща здравната вноска.
Изчакайте писмено разрешение
Отпускът се разрешава от работодателя. Подадена молба без разрешение не е разрешен отпуск и неявяването на работа може да се третира като нарушение.
Уточнете здравната вноска преди да излезете
Ако отпускът е по ваше желание и не сте осигурени другаде, вноската е за ваша сметка и се внася чрез предприятието до 25-о число на следващия месец.
Често задавани въпроси
Има ли максимален брой дни неплатен отпуск по закон?
Не. Кодексът на труда не поставя горна граница на дните. Поставя граница на признаването им: 30 работни дни в една календарна година.
Губя ли пенсионен стаж, ако взема три месеца неплатен отпуск?
За частта над 30 работни дни, да. Осигурителният стаж се зачита без вноски само за неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
Трябва ли да плащам здравни осигуровки, докато съм в неплатен отпуск?
Ако не сте осигурени на друго основание и отпускът е по ваше желание, да, за ваша сметка. Ако отпускът е за отглеждане на дете по чл. 167а или поради производствена необходимост и престой, вноската е за сметка на работодателя.
Може ли работодателят да ми откаже неплатен отпуск?
По общото правило да, защото чл. 160, ал. 1 казва „може да му разреши“. Изключенията са чл. 160, ал. 2 и чл. 173а, ал. 2.
А числата 60 и 90 дни, които видях в интернет?
Те са от преходни разпоредби, които важат съответно за 2020 г. и за 2021 г. За 2026 г. прагът е 30 работни дни.
Свива ли неплатеният отпуск платения ми годишен отпуск?
Може. Размерът на платения годишен отпуск за втората и всяка следваща календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж в предприятието, а дните неплатен отпуск над 30 не се признават за трудов стаж. Колкото повече дни над прага вземете, толкова по-малък става платеният ви отпуск за същата година.
Неплатеният отпуск отменя ли платения ми годишен отпуск?
Не. Това са различни отпуски. Правото ви на платен годишен отпуск се урежда отделно, а чл. 160, ал. 1 изрично казва, че неплатеният отпуск се разрешава независимо дали сте ползвали платения си.
Свързани теми
⚠️ Важно
Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.
