Определение № 1578 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3573/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3255/2023 г. по гр.д. № 2767/2023 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 10714/04.10.2022 г. по гр.д. № 2114/2022 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете на Г. С. И. срещу „Пи Ес Ес Строителство“ АД, както следва: · да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № 67/18.11.2021 г., с която изпълнителният директор на ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 326, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · да възстанови ищеца И. на длъжността „ръководител проекти – строителство“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · за осъждане на ответника да заплати сумата 11 437.62 лв. – обезщетение за периода 19.11.2021 г. – 18.05.2022 г., в който ищецът е останал без работа и е работил на по-ниско платена работа (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ). Решението се обжалва от ищеца с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, които обобщени в смисъла, изяснен в т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС), се свеждат до следните процесуалноправни: 1. Необходимо ли е съдът по иска за незаконност на дисциплинарното уволнение да обсъди мотивите на заповедта по чл. 195 КТ във връзка едни с други и в общия им смисъл, за да установи белезите на нарушението на трудовата дисциплина, посочено в заповедта? и 2. За да проведе работодателят успешно защитата си по този иск, необходимо ли е да докаже спорните обстоятелства по конкретното нарушение на трудовата дисциплина, за което е санкционирал работника/служителя? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение (по чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 154 ГПК). Претендира разноските по делото. Ответникът „Пи Ес Ес Строителство“ АД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че със заповед № 67/18.11.2021 г. изпълнителният директор на ответното дружество е наложил на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратил трудовото правоотношение за длъжността „ръководител проекти – строителство“. В заповедта по чл. 195 КТ са посочени следните нарушения на трудовата дисциплина: 1) това по заповед № 61/16.09.2021 г. – неизпълнение на законните нареждания на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ), за което ищецът е санкциониран със „забележка“; 2) четири закъснения за работа в периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. (чл. 187, ал. 1, т.1 КТ) и 3) водена на лична електронна поща служебна кореспонденция със съконтрахент на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ). Въззивният съд е приел, че по делото не се установява ищецът да е извършил третото нарушение, поради което работодателят не е следвало да го санкционира за него. Въпреки това е намери дисциплинарното уволнение за законно, защото: 1) нарушението по заповед № 61/16.09.2021 г. ищецът е извършил в рамките на една година, а наложеното с нея наказание не е заличено по реда на чл. 197 и чл. 198 КТ; 2) ищецът е закъснявал за работа, както следва: на 25.10.2021 г. – с 12 минути; на 26.10.2021 г. – с 13 минути; на 27.10.2021 - с 18 минути и на 29.10.2021 г. – с 55 минути (чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ); 3) нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ са системни в смисъла по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и 4) изискванията по чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 189 КТ са спазени. В своята практика по чл. 194 КТ Върховният касационен съд приема, че изискването за мотивиране на дисциплинарното наказание (чл. 195 КТ), от една страна, осигурява възможност на работника/служителя да се защити ефективно, а от друга, - дава възможност на съда да извърши проверка за законност. Приема се, че е спазено, когато нарушението на трудовата дисциплина е индивидуализирано по начин, който не буди съмнение за неговите белези от обективна и субективна страна. Приема се също, че в заповедта по чл. 195 КТ работодателят може да препрати и към друг акт, който индивидуализира нарушението, мястото, времето и другите обстоятелства по извършването му, ако работникът/служителят е запознат с този акт. Налага се извод, че в своята практика Върховният касационен съд третира заповедта по чл. 195 КТ като едностранно волеизявление с адресат и допуска съдът да я тълкува при спазване на гаранциите, обезпечаващи правото на защита на работника/служителя. Обжалваното решение обаче не изяснява, защо въззивният съд е приел, че ищецът е санкциониран за четири закъснения за работа в периода 25.10. – 29.10.2021 г., а не е обсъдил другите мотиви в заповедта по чл. 195 КТ, според които ищецът е санкциониран за нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ поради това, че в периода е бил на работа само 17 часа и 3 минути при задължение да отработи 40 часа. Установено е, че работното време на ищеца е от 8.30 ч. до 17.30 ч. с един час обедна почивка. Неговите закъснения – общо 1 час и 38 минути, не покриват разликата от 22 часа и 58 минути. Без да изясни волята на работодателя в заповедта по чл. 195 КТ и по-конкретно посочените в нея белези на нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, не може да се приеме, че решението съответства и на практиката на Върховния касационен съд за начина, по който по тези дела се разпределя доказателствената тежест. Според установената практика, в тежест на работодателя да докаже, че работникът/служителят е извършил нарушението на трудовата дисциплина, така както е описано в заповедта по чл. 195 КТ. Повдигнатите въпроси обуславят решението в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК, а начинът по който въззивният съд им е отговорил, противоречи на практиката на Върховния касационен съд – допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът