Определение № 5556 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ц. З., чрез адв. С. А. от САК, против въззивно решение № 216/11.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 9294/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 10033/13.06.2023г. по гр.д. № 49118/2021 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Ц. З. против Софийски университет „Свети Климент Охридски“ обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „портиер“, както и за присъждането на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното й уволнение за периода от 14.07.2021 г. до 14.01.2022 г. в размер на 5 243,28 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Има ли задължение въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви?“; 2. „Налице ли е недопустимо решение, с оглед факта, че съда не обсъжда в съвкупност всички събрани доказателства по делото, което води до грешни изводи и неправилно тълкуване на мотивите за прекратяване на трудовия договор, наложеното наказание и липсата на мотиви относно издадения болничен лист?“; 3. „Следва ли съда да изследва процедурата по връчване на заповедта за прекратяване и при наличие за оспорване на същата при връчена Заповед, ако лицето е с временна нетрудоспособност и представен болничен лист?“; 4. „Следва ли решението да се мотивира и стъпва само и единствено на свидетелските показания на свидетели, които са предоставили и докладни до работодателя и не е ли налице несправедлив съдебен процес и нарушение на правата на доверителката ми?“; 5. „При наличие на посочени няколко нарушения с различна дата, следва ли работодателят да спази срока за налагане на наказание за всяко едно от тях поотделно?“; и 6. „Налице ли е нарушение на съда, ако не изследва степента на нарушение на служителя, на който е прекратен трудовия договор, като тежестта на нарушението от значение ли е за характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции?“. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 212 по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.; решение № 202 по т. д. № 866/2012 г., I т. о., решение № 76 по т. д. № 377/2011 г., II т. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Софийски университет „Свети Климент Охридски“ е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: За да постанови решение № 243/27.04.2023 г. от фактическа страна въззивния съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата е работила при ответника на длъжност „портиер“ в поделение „Социално-битово обслужване“ на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, въз основа на сключен между страните трудов договор. С доклад вх. № 70-34-95/24.06.2021г. на Директора на поделение „Социално-битово обслужване“ /и приложени към същия 7 бр. писмени доклади, депозирани в периода от 14.10.2020 г. от домакини на студентски общежития, подадени до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“, и една жалба от портиера Р. Л. до домакина Д./ до ректорското ръководство, субектът на дисциплинарната власт - Ректорът на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, писмено бил уведомен за извършвани от Г. З. нарушения на трудовата дисциплина. Със заповед № РД 25-6/12.07.2021 г. на Ректора на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ /връчена на ищцата на 14.07.2021 г. в 11.05 ч., при надлежно оформен отказ същата да получи заповедта/, на ищцата на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.7 КТ било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и било прекратено трудовото правоотношение между страните, за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1, т.3, т.7 и т.10 КТ вр. чл. 147, т. 1-4 от Правилника за дейността и устройството на СУ, вр. чл. 6, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред и вр. с доклад № 70-34-95/24.06.2021 г. на Директора на поделение „Социално- битово обслужване“ до ректорското ръководство, описани в заповедта, както следва: съгласно доклад вх. № 125/14.10.2020 г. от Р. Д. – домакин на бл. 41АБ, до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: на 14.10.2020г., за времето от 09.50 ч. до 10.30 ч., ищецът Г. З. била заспала на работното си място, което било установено от домакина Д. - нарушение на чл. 126, т. 3 КТ, вменяващ на работника или служителя задължение при изпълнение на работата, за която се е уговорил, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа; според доклад вх. № 171/16.11.2020 г. от Д. С. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: закъснение за работа на 11.11.2020 г. и проявено по този повод грубо и непристойно отношение към портиера на бл. 57 А. Х., с употребени обидни думи „чума“, „свиня“, „изрод“, за което от последната била подадена жалба; Според доклад вх. № 55/09.03.2021 г. от А. Д. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: ищцата не изпълнявала разпореждането на домакина за извършване на дезинфекция на дръжките на вратите в блока – входна, междинна, вратата, на която била монтирана системата за чекиране на студентите, вратите на асансьорите на първия етаж и панелите за управление на асансьорите, издадено във връзка със заповед на Ректора № РД-19-343/16.09.2020 г., не изпълнявала задълженията си за почистване в сградата под предлог, че нямало нужда да се чисти или почиствала, но не с дезинфекциращи препарати, отказвала да почиства тоалетната. Това поведение не съответствало на задълженията на ищцата по т. 13 и т. 20 и т. II.1 от длъжностната й характеристика за поддържане на хигиената и да изпълнява възложените й от прекия й ръководител задачи и съставлявало нарушение на чл. 126, т. 4 КТ, вменяващ задължения на работника или служителя да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество. В доклад от Р. Л. до домакина на бл. 17: че ищецът З. не почиства помещението, което се използва от портиерите, не води прилежно книгата за посетителите и другите тетрадки и не спазва работното си време – напуска преди края на работния ден. Студенти уведомили домакина, че З. им давала ключа от пералното помещение, за да отключват и заключват сами, за да не я обезпокояват и будят. С последното ищцата нарушила т. 8 от длъжностната си характеристика, с която й било вменена отговорност да съхранява всички ключове за общи помещения и да ги предоставя само на длъжностни лица след легитимиране и вписване в служебните книги; съгласно доклад с вх. № 68/09.03.2021 г. от А. Д. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: на 31.03.2021г. към 08.10 ч. все още не била изпълнила задължението си да загаси прожекторите на блока и при направена забележка проявила грубо и унизително отношение към домакина Д. и накърнила доброто й име, като й се развикала пред студенти и други служители; според доклад с вх. № 84/22.04.2021г. от А. Д. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: по време на нощната си смяна на 21/22.04.2021 г., между 0.26 ч. и 0.30 ч., ищецът З., без да извърши съответната проверка за идентифициране, отказала достъп до блока на лице, което трябвало да извърши поправка на авария – теч; според доклад с вх. № 122/15.06.2021 г. от В. И. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: грубо отношение и обиди към служители и настанени в блока, многократно създавани препятствия пред хигиенистите и другите служители при извършването на почистване и дезинфекция на помещението на портиерите, не допускане на техници по поддръжка под предлог, че моментът не е подходящ и трябва да отстранят проблема тогава, когато няма да й пречат. С действията си пречила на тези служители да си изпълняват трудовите задължения, което работодателят приел, че нарушила чл. 126, т. 10 КТ и чл. 6, ал. 2 от Вътрешните правила. Според същия доклад: на 15.06.2021 г., в 11.55 ч. З. взела връчената й от призовкар на СРС призовка, като отказала да се подпише за получаването и да върне екземпляра за призовкаря, което наложило последният да се обърне за съдействие към домакина на бл. 52 В. И.. След разговор с домакина и служители на МВР З. приела призовката, но създала ситуация, в която препятствала домакина да изпълнява трудовите си функции; според доклад вх. № 121/15.06.2021 г. от Д. С. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: обидно и непристойно поведение на З. на 15.06.2021 г., която прекъснала служебен разговор на домакина С. с домакина на [жилищен адрес] като й крещяла и упреквала, че й била изпратила мутри да я тормозят, с което злепоставила С. пред колегата й. Впоследствие се установило, че става въпрос за призовкар на СРС. С поведението си З. нарушила т. 22 от длъжностната си характеристика, с която й било вменено задължение да се отнася с уважение към честта и достойнството на колегите си, на студентите, но докторантите, на преподавателите, на специализантите и на работниците и служителите в университета; съгласно доклад с вх. № 125/15.06.2021г. от Е. Т. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: вечерта на 15/16.06.2021г. З. й се обадила и се държала грубо и неуважително, като по адрес на студентите казала: „Няма да се занимавам тука с идиоти, научете си студентите да спазват правилата и да се държат прилично, аз съм нервна тази вечер и не мога да ги търпя“. Установено било, че студентката М. К. и неин приятел искали да влязат в блока. Вместо да им обясни процедурата по допускане на външни лица, З. викала по тях и се държала агресивно, за което студентката подала жалба. Освен това се установило, че З. погрешно записала данните за посещението в стая 520, вместо в 132, която била стаята на К., макар и да разполагала със система за информация за стаите и настанените в тях, което било нарушение на т. 5 от длъжностната й характеристика, съобразно която тя отговаряла за правилното вписване в книгата; според доклад с вх. № 127/21.06.2021 г. от Д. С. – домакин на [жилищен адрес] до Директора на поделение „Социално-битово обслужване“: З. пристигнала на работа със закъснение за пореден път. Същото работодателят приел, че съставлява нарушение на чл. 126, т. 1 КТ и т. 10 от длъжностната характеристика на ищеца да се явява навреме на работа и да спазва установеното работно време. Работодателят се позовал и на т. 24 от длъжностната характеристика на З., съобразно която тя била длъжна да спазва правилата на добрите нрави и академичната етика на територията на университета и приел, че същата следва да понесе дисциплинарна отговорност. Заповедта била мотивирана в достатъчна степен и съответствала на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Установено е от въззивния съд, че преди налагане на наказанието от ищцата са искани писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ /писмо изх. № 70-34-95/30.06.2021 г./ за гореописаните нарушения предмет на цитираните доклади, за което й бил предоставен тридневен срок, с предупреждение, че при непредставяне на обяснения работодателят ще приложи чл. 193, ал. 3 КТ, и че писмени обяснения са дадени от ищцата на 02.07.2021 г., като в тях същата подробно изложила своето становище по сочените нарушения, съдържащи се в докладите на домакините. С оглед на това е прието, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване установената в чл. 193 КТ процедура, респ. че твърденията на ищцата за нарушаването й са неоснователни. За да приеме, че наложеното на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ е законосъобразно, въззивния съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласните доказателства, е установено, че Г. З. е извършила осем от вменените й нарушения на трудовата дисциплина: на 14.10.2020 г., по време на работа, за времето от 09.50 ч. до 10.30 ч., ищцата била заспала на работното си място, за което правилно работодателят приел, че нарушила чл. 126, т. 3 КТ /доклад вх. № 152/14.10.2020г. и показания на св. Р. Д./; на 11.11.2020 г. закъсняла за дневна смяна и след като колегата й от нощната смяна А. Х. й отправила забележка за това, З. реагирала с обидни думи срещу нея „изрод“, „свиня“ /доклад вх. № 171/16.11.2020 г. и показания на св. Д. С./; неизпълнение задължения по т.13 от длъжностната й характеристика, за поддържане на хигиената в санитарното помещение – тоалетна /обстоятелство посочено в доклад вх. № 55/09.03.2021г. и признато извънсъдебно от ищеца в депозираните пред работодателя обяснения в процедурата по чл. 193 КТ, в които същата излагала твърдения и подробни съображения за това защо намира, че не ставало въпрос за почистване на обикновена портиерска тоалетна и че други също отказвали да чистят/; по време на дежурство на ищцата на 31.03.2021 г. – дневна смяна, към 08.10 ч, З. все още не била загасила прожекторите на фасадата на блока, като след направена й забележка, ищецът се държала грубо с ръководителя си Д. в кабинета й, крещяла по неин адрес, а студенти станали свидетели на случващото се /доклад вх. № 68/09.03.2021г. и показания на св. А. Д./; на 15.06.2021г. ищцата проявила грубо отношение спрямо Д. С. – управител-домакин на [жилищен адрес] като й крещяла пред колегата й – домакин на бл. 18 Е. А., че й била изпращала мутри и разни хора, които да я тормозят; закъснение на ищеца за работа на 21.06.2021 г., признато от нея и извънсъдебно в писмените й обяснения /доклад вх. № 121/15.06.2021г. и доклад с вх. № 127/15.06.2021г., и показания на св. Д. С./. Съдът е приел, че тези установени по делото нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищцата, покриват изцяло критерия системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като за периода от 14.10.2020 г. до 21.06.2021 г., т.е. по-малко от година, тя извършила много повече от три нарушения на трудовата дисциплина, които не били санкционирани от работодателя, за които последният узнал от докладната от 23.06.2021 г. Законодателят посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, тъй като независимо от вида и тежестта на отделните нарушения, със своята повторяемост и обстоятелствата при които са извършени, те обективно сочели на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата. Проявите на грубост и неуважително поведение от ищцата спрямо нейни колеги /в т.ч. пряк ръководител/ сами по себе си също се характеризират със системност. У нея липсвала и критичност към постъпките й. Предвид изложеното въззивния съд е приел, че с оглед броя и тежестта на извършени от З. нарушения на трудовата дисциплина /установени по делото/, работодателят правилно при индивидуализацията на наказанието е отчел тежестта на деянията, обосноваващи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на останалите, описани в заповедта нарушения, изрично оспорени от ищцата е прието, че ответникът не е провел пълно и главно доказване, тъй като събраните в тази връзка доказателства са единствено представените докладни, вкл. тази на Е. Т., която не е разпитана като свидетел по делото, и оспорените от ищеца жалби на А. Х. и докладна Р. Л.. За неоснователно е прието позоваването на З. на нормата на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото от писмените доказателства по делото /в т.ч. болничен лист издаден на 15.07.2021 г./ и гласните доказателства- показания св. Ж. Т., категорично опровергавали твърденията на ищцата, че към момента на връчването на уволнителната заповед на 14.07.2021 г., в 11.05 ч., същата била започнала ползването на разрешен й от здравните власти отпуск поради временна неработоспособност. Прието е също, че носителят на дисциплинарната власт - Ректорът на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, узнал за извършените от З. нарушения на трудовата дисциплина на 24.06.2021 г., с получаване на доклад № 70-34-95/24.06.2021г. на Директора на поделение „Социално-битово обслужване“ и приложените към него документи. Уволнителната заповед, била връчена на ищцата на 14.07.2021 г., т.е. наказанието било наложено в преклузивния срок по чл. 194, ал.1 КТ, а твърденията на ищцата в обратния смисъл били неоснователни. По изложените съображения, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ са отхвърлени като неоснователни. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставените от жалбоподателката въпроси: първи, втори и четвърти се свеждат до въпроса за дейността на въззивния съд при решаване на правния спор и изискването за излагане на мотиви към съдебното решение и за задълженията му в процеса на доказване и обсъждане доводите на страните. Въпроса обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената от ВКС практика. В практика на ВКС: решение №157/08.11.2011 г. по гр.д.№ 823/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.; решение №120/04.04.2013 г. по гр.д.№ 964/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е прието, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл.236, ал.2 ГПК, и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. С приетите при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ постановления на Пленума на ВС - ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си, като е длъжен да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Съдът трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Въззивното решение е постановено в съответствие с горепосоченото разрешение. В случая въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставлява довод за евентуално допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, които неса предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Отговора на третия поставен въпрос се съдържа в решение № 9/11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г.о.; решение № 197/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г., IV г.о. и др., в които се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и му е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. В решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ г. о., допълнително е прието, че работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Въззивното решение е постановено в съответствие с цитираните правни разрешения, с оглед събраните по делото доказателства, че към момента на връчването на уволнителната заповед на 14.07.2021 г., в 11.05 ч., ищцата не е започнала ползването на разрешен й от здравните власти отпуск поради временна неработоспособност. Следователно по този въпрос не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на решението до касация. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по петия поставен въпрос, касаещ сроковете по чл.194, ал.1 КТ при множество нарушения на трудовата дисциплина. Въпросът е изведен от становище на страната, поддържано в процеса - че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като първите посочени в заповедта за прекратяване на трудовия договор пет нарушения са извън срока по чл.194, ал.1 от КТ. В решение № 277/21.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №2243/2016 г. IV г.о., е прието, че когато дисциплинарното наказание е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като относно системните нарушения в закона липсват специални правила за сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, са приложими правилата, визирани в разпоредбата чл.194 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира /в т. см. решение № 231/13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г.о.; решение № 256/18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г.о. и др./. Въззивното решение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Правния въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена задължителна и трайно установена съдебна практика. По шестия поставен въпрос: В практиката на ВКС /напр.: решение № 117/05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г., IV г.о.; решение № 44/21.02.2018 г. по гр.д. № 2306/2017 г., IV г. о./ се приема, че системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина обаче работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл.190, ал. 1, т.3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл.189, ал.1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл.190, ал.2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са извършени три и повече нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение. В този смисъл е и произнасянето на въззивния състав, който е взел предвид тежестта на доказаните нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищцата, като е обосновал извод за съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание – уволнение. Следователно и по този въпрос не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на решението до касация. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.