Определение № 14 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2515/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. А. Т. срещу решение № 10 от 19.01.21г. по в.гр.дело № 20201200500731/20г.на Благоевградския окръжен съд.,с което е потвърдено решение № 3773 от 11.05.20г.г. по гр.дело № 1147/19г.на Благоевградския районен съд.С него са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ и чл.221 ал.2 КТ, предявени от същата страна против Окръжна прокуртура- Благоевград. Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Ползват ли се със защита по чл.45 от Конституцията на РБ и на чл.108 ал.2 АПК лицата,по отношение на които е установено,че са подали сигнали до компетентни държавни органи във връзка с нередности в работата на обществените институции и в случаите,когато сигналът е подаден не от тяхно име,а от името на трето,несъществуващо лице; 2.Задължен ли е въззивният съд да обсъди детайлно изложените във въззивната жалба съображения за нарушаване на правата на въззивника по чл.45 от Конституцията на РБ и по чл.108 ал.2 АПК,по Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019г.,както и за нарушаване на правото му по чл.10 от КЗПЧОС,когато приеме за установено,че същият е подал сигнал за нередности в работата на обществени институции,въпреки че сигналът не е подаден от негово име,а от името на трето, несъществуващо лице; 3.Представлява ли отказът на въззивния съд да обсъди възраженията на въззивника за нарушаване на правата му по чл.45 от КРБ и по чл.108 ал.2 АПК,по Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019г.,както и за нарушаване на правото му по чл.10 от КЗПЧОС с мотива,че сигналът е изготвен и подаден от него,но не от негово име,нарушаване правото му на справедлив процес по смисъла на чл.6 § 1 от КЗПЧОС; 4.Признава ли чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ предимство на чл.10 от КЗПЧОС и на чл.11 от Хартата на основните права на ЕС пред разпоредбите на чл.187 т.8 и чл.190 ал.1 т.4 пр.1 КТ; 5.Противоречи ли на чл.10 от КЗПЧОС и на чл.11 от Хартата на основните права на ЕС подход на националните съдилища,при който на дадено лице е наложена най-тежката дисциплинарна санкция – уволнение, за това,че лицето,което е служител на държавна институция,е подало сигнал срещу нея до компетентни да извършат проверка органи за нередности в работата на институцията,с цел предприемане на мерки за по-добро обслужване на граждани; 6.При преценката за законосъобразността на наложената срещу дадено лице най-тежка дисциплинарна мярка следва ли въззивният съд като инстанция по същество да изследва въпроса дали наложената санкция преследва легитимна цел,дали е предприета в обществен интерес и дали е спазен балансът между обществения интерес от една страна и правата на санкционираното лице по чл.10 КЗПЧОС и чл.11 Хартата на основните права на ЕС .Следва ли при преценката за законосъобразност въззивният съд да обсъди въпроса за „пропорционалност“ и „необходимост“ на наложената санкция през призмата за ключове за казуса обстоятелства като съдържанието на сигнала, липсата на проверка от страна на наказващия орган на достоверността на съдържащата се в сигнала информация,преследваната с подаването на сигнала цел; 7.Налице ли е нарушение на стандартите, установени в Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.19г., в случай на уволнение на лице, което е служител на държавна институция, затова,че същото е подало сигнал срещу нея до компетентни да извършат проверка органи за нередности в работата на институцията, с цел предприемане на мерки за по-добро обслужване на граждани; 8.Приложими ли са на основание чл.4 ал.3 от КРБ стандартите, установени в Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.19г., по казуси,свързани с уволнение на служители в обществени институции, поради подадени от тях сигнали за нарушаване правото на ЕС,въпреки че все още не е изтекъл срокът на имплементиране на посочената Директива; Задължени ли са държавите членки да не допускат с норми от националното законодателство и в съдебна практика да се дерогират установените от Директивата минимални стандарти за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза; Приложими ли са стандартите Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.19г.по отношение на лицата,които са изготвили и подали сигнал срещу дадена институция за нередности в работата й,въпреки че сигналът не е подаден от тяхно име,а от името на несъществуващо лице; 10.Налице ли е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл.187 ал.1 т.8 КТ в хипотеза, в която дадено лице – служител в държавна институция е подал сигнал до компетентните органи за нередности в работата на въпросната институция с цел подобряване на административното обслужване на гражданите в институцията; По въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по ключове за изхода на спора възражения срещу законосъобразността на наложената дисциплинарна санкция,които са изложени от въззивника във въззивната му жалба, се сочи основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД-08-05/29.03.19г. на Окръжния прокурор на [населено място], с която на ищцата А. А. Т., на длъжност „съдебен деловодител“в служба „Д.“ в О. при ОП Благоевград, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.190 ал.1 т.4 КТ,е законосъобразна.След анализ на доказателствения материал по делото от фактическа страна е прието за установено вмененото й дисциплинарно нарушение, изразяващо се в подаване на анонимен сигнал, на който е придаден вид,че е с действителен подател Л. Л. от [населено място], [улица],адресиран до апелативен прокурор на АП София, с копия от него,предназначени за Главен прокурор на РБ, Висш съдебен съвет и вестник „24 часа“гр.София.Във въпросния сигнал е изразено недоволство от действията на служителите в сл.“Регистратура, деловодство и архив“на Окръжна прокуратура Благоевград по повод депозирано от Л. Л. на 18.01.19г.заявление за издаване на удостоверение за неприключени наказателни производства.Установено е по делото,че през 2019г.не е заведено заявление за издаване на удостоверение от името Л. Л.,както и че такова лице не съществува и не живее на посочения адрес в [населено място].Съдът е приел за безспорно установено,че на 28.01.19г. А. Т. е подала три пощенски пратки в пощенска станция- Б., адресирани до В.,АП София и Главния прокурор на РБ,с посочен подател: Л. Л.,гр.Д., [улица].Обсъдено е възражението на ищцата,че на същата дата 28.01.19г.е провела стоматологично лечение, при д-р Л. в клиниката й в [населено място], като е прието за оборено от представените по делото писмени доказателства, изходящи от Р.. При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.Посочил е,че е спазена процедурата по налагане на наказанието – чл.193 ал.2 КТ,че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 КТ ,както и че е издадена в сроковете по чл.194 ал.1 КТ.По същество съдът е приел,че ищцата не е спазила задължението си по чл.126 т.9 КТ да бъде лоялна към работодателя си,като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто му име,което съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.8 и чл.190 т.4 КТ.Възползвайки се от служебното си положение и заеманата от нея длъжност ,е извършила преднамерени действия,подавайки сигнал до обществени институции ,под чието ръководство е и работодателят,но и до медиите, като в сигнала са изложени неверни обстоятелства от името на лице, което не съществува, като с тези свои действия е компроментирала оказаното й доверие.Тези съображения са мотивирали съдът да приеме,че е налице тежко нарушение на трудовите задължения,което съответства на наложеното наказание. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По поставените десет въпроса не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК,те да са от значение за изхода по конкретния спор. Формулираните в изложението към касационната жалба въпроси са неотносими, доколкото по делото е безспорно установено,че ищцата не е подала сигнал за нередности в работата на прокуратурата от свое име,а от името на несъществуващо лице, както и че изнесената от нея информация е невярна.В случая не се отнася за добросъвестно упражняване на право на сигнали и жалби, регламентирано от чл.45 от Конституцията на РБ и от Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.19г.,поради което цитираните по-горе въпроси не са релевантни. В отговор на въпроси № 2 и № 3 следва да се отбележи,че в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е обсъдил възраженията на ищцата – въззивник за нарушаване на правата й да подава сигнали и жалби съгласно Директива /ЕС/2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.19г.,като е изложил съображения,че не са нарушени нейни права, тъй като е подала сигнала от името на несъществуващо лице. Въпросите с №№ 4,5 ,6 7, 8 и 9 са теоретични, по смисъл се преповтарят и с оглед на установените по делото факти, какъвто и отговор да им бъде даден, това не би се отразило на изхода на спора. Въпрос № 10 е фактически,свързан е с конкретиката на спора и с преценката на доказателствата, въз основа на която решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение за това, че ищцата е осъществила дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.8 КТ,като и че наложеното й дисциплинарно наказание е съобразено с критериите по чл.189 КТ. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по процесуалния въпрос № 11.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената защита с въззивната жалба, обсъдил е събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните и е изложил собствени правни съображения. Не се констатира очевидна неправилност, като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 600 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.