Определение № 150 от 01.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. К., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат М. Г., срещу решение №1677 от 28.12.2017 г. по гр. дело №1871/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №3746 от 12.11.2015 год. по гр. дело №1665/2015 г. на Пловдивския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Ответникът по касационната жалба Център за подкрепа за личностно развитите Общински детски комплекс - Пловдив /ЦПЛР ОДК-Пловдив/, чрез пълномощника адвокат Т. Д., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на направените за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, съобразно представен списък на разноските.

Третото лице-помагач на Център за подкрепа за личностно развитите Общински детски комплекс Пловдив – Регионално управление на образованието - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. М., оспорва жалбата.

Въззивният съд е приел за установено по делото наличието на трудово правоотношение между страните. На А. А. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № РД-04-7/12.12.2014 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието - Пловдив, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 188, т. 3 КТ за допуснати нарушения на чл. 187, т. 3, пр. първо /неизпълнение на възложената работа/, т. 7 /неизпълнение на законните нареждания на работодателя/ и т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение/ КТ, описани в заповедта и в Констативен протокол с вх. № КМД-03-41 от 25.11.2014 г. в РИО Пловдив и с вх. № 654/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив, Протокол с вх. № КМД-03-41-2/25.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 653/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив и протокол с вх. № КМД-03-41-3/25.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 652/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив.

Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за следните 67 нарушения:

• 1. Нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 3 ППЗНП, вр. чл. 150, ал. 1, т. 1 ППЗНП и чл. 147, ал. 2 ППЗНП, чл. 8, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив - като орган на управление на обслужващото звено не е организирал изготвянето на стратегия на ОДК Пловдив и внасянето й за утвърждаване от педагогическия съвет;

• 2. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП е допуснал утвърденият от него в качеството му на работодател Правилник за вътрешния трудов ред на ОДК Пловдив да съдържа текстове, които противоречат на действащи нормативни актове, подробно изброени по текстове и актове в заповедта, без да е конкретизирано в какво се изразява всяко от несъответствията;

-3. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП като орган на управление на обслужващото звено е допуснал формално планиране на дейностите в ОДК Пловдив чрез еднотипни по съдържание Годишен план за учебната 2013-2014 г. и Годишен план за учебната 2014-2015 г.;

-4. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗНП, чл. 8, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив е планирал заседанията на педагогическия съвет за учебната 2014-2015 г. в нарушение на чл. 152, ал. 1 ППЗНП;

-5. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП и чл. 4 от Инструкция № 1/23.09.1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета в плана за контролната дейност на директора за учебната 2014-2015 г. е планирано извършване на педагогически контрол по тема, която не се отнася към регламентираните в чл. 4 от Инструкция № 1/23.09.1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета и което не отговаря на целта на контролната дейност на директора, формулирана в плана, а именно: „Разработване на специализирани учебни планове под методическото ръководство на съответните компетентни научни ръководители на някои формирования“;

-6. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП и чл. 228а КТ като работодател на служителите в обслужващото звено и орган за управление, не е осигурил условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на служителите от ОДК Пловдив за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им развитие и за периода на проверката: 10.11.2014 г. – 20.11.2014 г., такава не е извършвана;

-7. В качеството му на орган, който организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на обслужващото звено по чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП е допуснал в плана за квалификационна дейност на ОДК – Пловдив за учебната 2014-2015 г. целите и задачите да не са конкретизирани с посочване на отделни примери;

-8. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗНП и във вр. с чл. 8, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив е допуснал планираните и проведени за учебната 2013-2014 г. и за 2014-2015 г. теми за заседания на педагогическия съвет и дневен ред, да не осигуряват изпълнение на функциите му по смисъла на чл. 150, ал. 2 ППЗНП;

-9. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, вр. чл. 16, чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. за документите за системата на народната просвета и чл. 15, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив е допуснал тематичните планове на занятията за учебната 2014-2015 г. в съответните организационни форми да са залепени в дневниците на групите;

-10. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП е допуснал учителите от ОДК Пловдив да не извършват преструктуриране на тематичните си планове през учебната 2013-2014 г.;

-11. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 ППЗНП, чл. 75, ал. 6 от Наредба № 4/16.04.2003 г., чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, е допуснал за учебната 2014/2015 г. Списък-образец № 1а на ОДК Пловдив, да не бъде утвърден от началника на РИО – Пловдив и да не бъде съгласуван с финансиращия орган;

-12. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП не е изготвил и предоставил своевременно за съгласуване на финансиращия орган длъжностно разписание на ОДК – Пловдив, касаещо промяна на работните заплати на персонала съобразно измененията на Наредба № 1/14.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, в сила от 01.09.2014 г.;

-13. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 40, ал. 3 ЗНП не е осигурил учебния процес с необходимите правоспособни кадри в направление „Изкуство“ и не е назначил специалисти за следните организационни форми: ФТА „Иглика“ – корепетитор и петима оркестранти, ФА „Куклици“ – корепетитор, Младежки духов оркестър – диригент и двама инструменталисти, въпреки че функционират групи по посочените организационни форми;

-14. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 6 ППЗНП, чл. 40, ал. 3 ЗНП не е сключил трудови договори с Г. К. Г., А. Т. Ш., Я. И. Д., Т. Е. П., А. Г. К.-А. и Р. Б. Ч., които към датата на проверката работят като учители в ОДК Пловдив;

-15. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 ППЗНП, чл. 9, чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. за документите в системата на народната просвета, чл. 15, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив е допуснал заявленията от родителите за записване на деца и ученици в групите на ОДК Пловдив, да се регистрират в електронен дневник, вместо в Дневника за входяща кореспонденция на звеното;

-16. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, вр. чл. 96, ал. 2 ППЗНП, чл. 18, т. 8 и чл. 19, т. 3.1 и 3.2 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив, не е утвърдил месечни графици по направления за месец октомври 2014 г., в графиците на групите и занятията, по които се работи, не са предвидени междучасия, като продължителността на занятията е регламентирана от 2 до 3 астрономически часа;

-17. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 98а ППЗНП е организирал провеждане на дейностите в ОДК Пловдив във времето, в което се провеждат учебни часове с учениците, подробно изброени на стр. 18-20 от констативния протокол;

-18. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 16, чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2014 г. за документите в системата на народната просвета, не са нанасяни отсъствия в дневниците на групите /описани на стр. 18 – 25 от констативния протокол/;

-19. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1, 5 ППЗНП, чл. 20, т. 9 от Закона за публичните финанси е допуснал в списъците на групите да се включат и утвърдят ученици, подробно описани на стр. 18-20 от констативния протокол, които съгласно месечните графици за занятията в ОДК Пловдив едновременно участват в занятия на целодневна организация на учебния процес в училища от [населено място] и в дейности на ОДК Пловдив;

-20. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 ППЗНП, чл. 4, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 1/23.09.1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата за народната просвета, чл. 8, т. 2, чл. 15, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив, не е осъществил контрол на дейността на учителите относно воденето на дневниците на групите при целодневна организация на учебно-възпитателния процес в ОДК Пловдив, като е допуснал: за учебната 2013/2014 г. и 2014/2015 г. да се водят по няколко групи в един дневник; върху страниците на дневника са залепени листове формат А4 със списъци на ученици, инструктаж с подписи на ученици, тематично планиране, репертоар на вокалните групи, учебни програми, което не са реквизити на дневника; в дневниците не са отбелязани отсъствията на учениците; променени са реквизитите на дневниците, като допълнително са разчертавани графи; извършвани са корекции с коректор в нарушение на чл. 82 от Наредба № 4/16.04.2014 г. за документите в системата на народната просвета; -21. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 ППЗНП, чл. 4, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 1/23.09.1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета, чл. 8, т. 2, чл. 15, т. 4 от Правилника за устройство и дейността на ОДК Пловдив, не е осъществил контрол върху воденето на материалните книги за взетите учебни часове, като е допуснал: за учебните 2013-2014 г. и 2014-2015 г. в ОДК Пловдив да се водят четири материални книги, по една за всяко направление и една за лекторските часове; графите на материалните книги да не се водят по групи, а по учители; книгите да се заверяват ежедневно с подпис от помощник-директорите и кръгъл печат на звеното, а не от директора на обслужващото звено, което се явява нарушение на чл. 24 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета; да бъдат заверени с подпис и печат празни страници от материалната книга за дните – 23.07.2014 г., 24.07.2014 г., 25.07.2014 г., 26.07.2014 г., 30.07.2014 г. и 31.07.2014 г. в материалната книга, предназначена за направление „Спорт“;

-22. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 6, ал. 3, вр. чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета е допуснал към Книгата за регистриране на заповедите на директора, започната на 01.02.2014 г. да се водят 2 броя класьори – за заповеди, касаещи трудови правоотношения и други заповеди;

-23. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 ППЗНП, чл. 9, ал. 3, чл. 10, ал. 3 и вр. чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета не е осъществил контрол върху воденето на дневник за входяща кореспонденция и дневник за изходяща кореспонденция и е допуснал в двата дневника да не се попълва реквизит „относно“, както и заявленията на родителите за записване на децата/учениците в групите да не се завеждат в дневника за входяща кореспонденция;

-24. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1, ал. 2 ППЗНП, вр. чл. 8, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив като председател на педагогическия съвет на обслужващото звено, е допуснал в нарушение на чл. 152, ал. 1 ППЗНП в периода от 12.02.2014 г. до 23.04.2014 г., да се проведат само две заседания на педагогическия съвет /стр. 30 – 31 от констативния протокол/; -25. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1, ал. 2 ППЗНП, вр. чл. 8, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив като председател на педагогическия съвет е допуснал педагогическият съвет, да разгледа въпроси и да приема решения по същия извън правомощията на педагогическия съвет, определени с чл. 150, ал. 1 ППЗНП /подробно описани на стр. 31 от констативния протокол/;

-26. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1, 2 ППЗНП, чл. 4, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 1 от 23.01.1995г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета, чл. 5, ал. 3 във вр. с чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета и чл. 8, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив, не е осъществил контрол върху дейността на секретаря на педагогическия съвет относно вписване на всички решения от протоколите от заседанията на педагогически съвет в книгата за решенията на педагогическия съвет, както и контрол по отношение на правилното водене на книгата за решенията на педагогическия съвет /стр. 31 от констативния протокол/;

-27. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 4, ал. 1, т. 6 от Инструкция № 1 от 23.01.1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета, вр. чл. 8, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив като орган на управление на обслужващото звено, не е осъществил контрол на дейността на помощник-директорите в ОДК Пловдив /стр. 32 – 33 от констативния протокол/;

-28. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 7, ал. 1, вр. чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета е допуснал към Книгата за контролната дейност на директора, приключена на 01.02.2014 г., да няма класьор с протоколи като неразделна част от нея;

-29. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 7, ал. 1, вр. чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003г. за документите за системата на народната просвета, е допуснал в ОДК Пловдив да не се води Книга за контролната дейност на директора след 01.02.2014 г.;

-30. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП не е осигурил спазването на изискванията по отношение на т. 6 „Документация за отчитане на резултатите“ от Правилата за изготвяне на Национален календар за извънучилищните дейности /НКИД/ на Министерството на образованието, младежта и науката и за организиране и провеждане на изявите, включени в него, утвърдени със Заповед № РД09-42/13.01.2011 г. на министъра, която изява е включена в НКИД за учебната 2014/2015 година /стр. 33 от констативния протокол/;

-31. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 74, ал. 1 и 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета и чл. 15, т. 7 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив, е допуснал инвентарната книга на ОДК Пловдив да не е подпечатана с печата на звеното, не е подписана от него като директор, липсва информация кога е започната и не се води съгласно изискванията; да няма издадена заповед, с която да се определи лицето и мястото за съхранение на инвентарната книга и никъде инвентарната книга да не е подписана от материално-отговорно лице или директор;

-32. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 20, т. 9 от Закона за публичните финанси не е упражнил контрол, като е допуснал в ОДК Пловдив да не се попълват и водят „складови разписки“ при закупуване на стоково-материални ценности, да не се завеждат закупените материали на склад, след което не се изписват с „искане за отпускане на стоково-материални ценности“; -33. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 20, т. 2 и 7 от Закона за публичните финанси е допуснал към годишния финансов отчет на обслужващото звено за 2013 г., да липсва обяснителна записка с информация за прилаганата счетоводна политика и за състоянията и измененията в активите и пасивите, която е задължителен елемент от ГФО;

-34. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗФУКПС е допуснал в отчета на приходите и разходите на ОДК Пловдив към 31.10.2014 г., делът на изпълнение на разходите за издръжка да е повече от допустимото за периода като съществува висок риск от натрупване на неразплатени задължения в края на годината, поети са ангажименти по договори с месечен абонамент и липсва анализ, ефективен финансов контрол и прецизиране на разходите, преди поемане на ангажимент за извършването им от страна на директора;

-35. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗФУКПС е допуснал преразход в § 10-20 „Разходи за външни услуги“, където при план 24 400 лв., са отчетени извършени разходи за 24 464 лв., а оставащите 2 месеца до края на годината няма наличие на бюджетен кредит;

-36. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 ППЗНП не е осигурил изпълнение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета и чл. 15, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив, като от 01.10.2014 г. е въвел в ОДК Пловдив три летописни книги;

-37. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 11, ал. 4, вр. чл. 74, ал. 2 от Наредба № 4/16.05.2003 г. за документите за системата на народната просвета, вр. чл. 15, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив, не е определил комисия за всяка финансова година и не е осъществил контрол върху воденето на книга за регистриране на даренията в ОДК Пловдив;

-38. Не е осъществил отговорността си в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, като е допуснал в поименното разписание на длъжностите в ОДК Пловдив, в сила от 01.01.2014 г., което е съставено и подписано от него като директор на 23.10.2014 г., някои от определените индивидуални основни месечни работни заплати, да са под нормативно регламентирания праг и в противоречие с утвърденото „ниво на ОМЗ“ в длъжностното щатно разписание, като например за позиции 2, 3, 4, 39, 51, 55 и др. и утвърденият размер за възнаграждение за 1 лекторски час да е в размер на 3,72 лв., вместо 5,00 лв.;

-39. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП за периода след 01.01.2014 г. до 31.10.2014 г. като работодател е сключвал и прекратявал трудови договори, без да има утвърдени поименни разписания за извършваните промени, с което са създадени предпоставки за нарушение на чл. 4, ал. 4 от ПМС № 67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности;

-40. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 8, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на ОДК Пловдив от 01.01.2014 г. до 11.11.2014 г. като работодател е извършвал промени в числеността на персонала в обслужващото звено, без същите да са утвърдени от финансиращия орган съгласно изискванията на чл. 75, ал. 6, пр. посл. от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета;

-41. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 75, ал. 5 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета, не всички извършени промени в персонала на обслужващото звено са представени за утвърждаване на началника на РИО Пловдив, подробно описани на стр. 39 от констативния протокол;

-42. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 6 ППЗНП, вр. чл. 153, ал. 1 и чл. 139а КТ, чл. 8, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на ОДК Пловдив, е допуснал от служителите да се изисква попълване на декларация за това кой ден да „замести съботата като почивен ден“ и декларация за желание/нежелание за установяване/неустановяване на ненормиран работен ден и полагащия се допълнителен платен годишен отпуск;

-43. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 6 ППЗНП, чл. 8, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на ОДК Пловдив е сключвал допълнителни споразумения, подробно изброени на стр. 44-45 от констативния протокол, с които неправомерно е придадено обратно действие на договореното в него, ограничено е във времето правото на служителите на основен и допълнителен платен годишен отпуск, както и правото на служителите на представително, работно или униформено облекло по Наредба № 1/09.04.2012 г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена и по Наредбата за безплатното работно и униформено облекло;

-44. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП е изплатил на всички лица от педагогическия персонал на ОДК Пловдив средства за представително облекло за 2014 г. в размер на 320 лв. със заповед № 103/14.04.2014 г., без да са съобразени чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 1/09.04.2012 г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена;

-45. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 7 ППЗНП изброените на стр. 48-49 от констативния протокол свободни работни места в ОДК Пловдив не са обявявани в Дирекция „Бюро по труда“ и РИО Пловдив;

-46. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 5 ППЗНП е допуснал в ОДК Пловдив да няма утвърдено месечно или тримесечно разпределение на средствата, както за разходите за заплати, така и за издръжка, за нито една от дейностите, делегирани от държавата;

-47. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 4, ал. 1, т. 3, 4 и 8 ЗФУКПС, чл. 44, ал. 3 ЗНП, след получаване на писма от директора на дирекция „Финансова политика“ в Община Пловдив за извършени служебни корекции в бюджета, корекциите не са отразени в бюджета на ОДК Пловдив с нарочна заповед;

-48. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал върху заявка с № 87/30.06.2014 г. да липсва проверка за съответствие относно правилното изчисляване на сумите и наличието на бюджет;

-49. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП и принципите в ЗФУКПС, по заявка за поемане на задължение за разход по № 29 А/31.03.2014 г., въпреки че е подписана „с особено мнение“ от главен счетоводител и приложена докладна записка за липса на средства по бюджета за поемане на задължението, разходът е утвърден от директора;

-50. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП е сключил договор за външна услуга с фирма „Финанси ДС“ ЕООД, след като не е извършен ефективен предварителен контрол съгласно заявка за поемане на задължение за разход под № 94А/01.08.2014 г., където липсва одобрение от лицето, осъществяващо предварителен контрол, не е извършена проверка за съответствие относно наличието на средства, спазени ли са изискванията на нормативните актове и компетентно ли е лицето, което поема задължението;

-51. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал от началото на финансовата 2014 г. в ОДК Пловдив изплащаните средства за възнаграждения, подробно описани на стр. 54 от констативния протокол, да не са съгласувани и утвърдени от директора;

-52. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 51, ал. 4 ПМС № 3 от 15.01.2014 г. е допуснал ежемесечно към средствата за заплати да се начисляват средства за СБКО;

-53. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал при извършените разходи за месец юли 2014 г. във всички заявки и искания за извършване на разходи, независимо дали са по касов или банков път, да не се извършва предварителен контрол за съответствие, върху разходните ордери за месеца липсва подпис в полето „ръководител“;

-54. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 50, ал. 2 ПМС № 3 от 15.01.2014 г., неправомерно е утвърдил и изразходвал средства за разходи за транспорт на служители на ОДК Пловдив, в т. ч. и на него самия /стр. 57 от констативния протокол/;

-55. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 50, ал. 2 ПМС № 3 от 15.01.2014 г., е допуснал неправомерно авансово изплащане на средства за транспорт на персонала, вкл. и на себе си, след като това са разходи за действително извършени трудови задължения;

-56. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП не е осъществил контрол и е допуснал в регистъра на поемане на задължения за извършване на разходи под един и същи номер на заявка да се регистрират различни видове разходи, подробно описани на стр. 56 от констативния протокол;

-57. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП неправомерно е извършен разход по договор, сключен с „МарГ Консулт“ ООД в размер на 400 лв. по фактура № 26/31.12.2013 г., обхващащ едномесечен период от време, след като договорената месечна цена за абонамент е 200 лева;

-58. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал изплащане по касов път на бюджетни средства за служебни аванси без подпис на ръководител и на главен счетоводител върху РКО, подробно описани на стр. 57 от констативния протокол;

-59. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП не е издал заповед за определяне на лицата, които имат право да получават служебни аванси;

-60. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал със средства на бюджета на ОДК Пловдив да се извършват разходи за регистрация на юридическо лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подробно описани на стр. 57 от констативния протокол;

-61. В нарушение на чл. 147, ал.1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал извършването на разход в размер на 75,90 лв. с основание: „закупуване на РС тонколонки“ в нарушение на принципите за икономичност и ефективност на изразходваните публични средства – чл. 20, т. 4 от Закона за публичните финанси;

-62. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т., и 5 ППЗНП е извършил дублирано плащане с бюджетни средства на „Марг Консулт“ ООД, което плащане е извършено след като върху „искането за извършване на разход“ липсва проверка за съответствие по т. 1, 3, 4 и 5 от искането, описано на стр. 58 от констативния протокол;

-63. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП по касов път са му изплатени с РКО № 181/07.10.2014 г. средства в размер на 200 лв. с основание „съгласно протокол от 29.09.2014 г.“, като цитираният протокол представлява „Протокол за дарение“, в който директорът „взе решение сумата в размер на 200 лв. да бъде изразходена за откриване на новата учебна 2014/2015 г.“ и в същия ден – 07.10.2014 г., е регистриран авансов отчет от него за изразходвани средства, към който е приложен нов протокол с дата 30.09.2014 г., в който комисия решава за какво да се изразходват средствата;

-64. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП е допуснал несъответствие между информацията върху първичните счетоводни документи и информацията от регистъра в използвания в ОДК Пловдив счетоводен софтуер, описани на стр. 59 от констативния протокол;

-65. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП е допуснал отчетените от него разходи по авансов отчет № 51/26.09.2014 г. върху първичните счетоводни документи – фактури, да липсва подпис на директора, да липсват приемо-предавателни протоколи или стокови разписки за действително извършените доставки на отчетените стоково-материални ценности;

-66. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и 5 ППЗНП, чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и действащите в ОДК Пловдив ВПОРЗ, ежемесечно се начисляват и изплащат средства за „допълнителни трудови възнаграждения“ на част от непедагогическия персонал, без да има ясно разписан ред и начин за определянето и изменението им и тези допълнителни трудови възнаграждения не фигурират като елемент в длъжностното или поименно щатно разписание, в сила от 01.10.2014 г. и в същото време са постоянен елемент като разход;

-67. В нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП, чл. 17, ал. 2 от Наредба № 1/04.10.2014 г. за работните заплати на персонала в звената на народната просвета, в заповед № 55/04.11.2014 г., не са определени размерите на допълнителните възнаграждения на педагогическия персонал от извършеното оценяване на резултатите от труда /стр. 60 от констативния протокол/.

Посочените нарушения са по чл. 187, т. 3, предл. 1 /неизпълнение на възложената работа/, т. 7 /неизпълнение на законните нареждания на работодателя/ и т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение/ КТ и подробно описани в заповедта и в Констативен протокол с вх. № КМД-03.41 от 25.11.2014 г. в РИО Пловдив и с вх. № 654/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив, Протокол с вх. № КМД-03-41-2/25.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 653/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив и протокол с вх. № КМД-03-41-3/25.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 652/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив

Въззивният съд е приел, че заповед № РД-04-7/12.12.2014 г. е издадена от компетентен орган, като с оглед доказателствата по делото съдът е счел, че е спазено изискването на КТ за приемане и вземане предвид писмените обяснения на ищеца преди налагане на наказанието. Същият се е възползвал от възможността да вземе отношение по всяко от вменените му дисциплинарни нарушения, за които по-късно е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Депозирал е до началника на РИО и до министъра на образованието и науката писмени възражения, към които препраща в писмените си обяснения до работодателя. Наказанието е наложено при възможност за работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарните нарушения, на ищеца е дадена възможност да се защити преди налагане на дисциплинарното наказание, поради което са изпълнени изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ. В заповедта са описани конкретните нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца, като същата препраща към констативен протокол с вх. № КМД-03-4-1 от 25.11.2014 г. в РИО Пловдив и с вх. № 654/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив, Протокол с вх. № КМД-03-41-2/25.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 653/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив и протокол с вх. № КМД-03-41-3825.11.2014 год. в РИО Пловдив и вх. № 652/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив, в които подробно са описани обстоятелствата, при които са констатирани нарушенията, а за част от вменените нарушения със заповедта е налице препращане към съответните страници на констативния протокол, поради което съдът е приел, че нарушенията по т. 14, 18, 19, 24, 25, 26, 27, 30, 41, 43, 45, 51, 54, 56, 58, 60, 62, 64 и 67 са достатъчно индивидуализирани в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочени са нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, така че ищецът е имал възможност да се ориентира в какво точно го обвиняват и да се защити ефективно. По отношение на останалата част от нарушенията в заповедта са посочени фактическите изводи от проверката с общо препращане към протоколите, съставени от проверяващите, като според въззивния съд, по този начин на оформяне на документите, на ищеца не е била осигурена възможност да се ориентира и защити ефективно поради обема на документацията и липсата на препращане към съответния протокол, където всяко от нарушенията е било индивидуализирано, вкл. относно времето на извършването му.

При анализа на отделните нарушения по т. 14, 18, 19, 24, 25, 26, 27,30, 41, 43, 45, 51, 54, 56, 58, 60, 62, 64 и 67 от заповед № РД-04-7/12.12.2017 г., вменени на ищеца с уволнителната заповед, въззивният съд е приел следното:

По т. 14 от заповедта – при извършената проверка е констатирано, че към този момент в ОДК Пловдив работят като учители Г. К. Г., А. Т. Ш., Я. И. Д., Т. Е. П., А. Г. К.-А. и Р. Б. Ч., с които не е имало сключени трудови договори. Директорът носи отговорност за това съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 6 ППЗНП, а неизпълнението на това негово задължение обуславя извод за нарушение на императивни разпоредби на трудовото законодателство. Констатираното нарушение е достатъчно индивидуализирано в уволнителната заповед с отразяването на факта, че към периода на проверката посочените лица са работели като учители в ОДК - Пловдив. Взети са предвид показанията на свидетеля М. З., писмените възражения на ищеца по протокол от проверка на Комисия на РИО - Пловдив вх. № 654/03.12.2014 г. и писменото становище на същия, депозирано пред въззивната инстанция. Нарушението е доказано.

По т. 18 и т. 19 от уволнителната заповед – въззивният съд е приел за осъществени сочените нарушения: директорът като орган на управление, не е организирал провеждането на дейностите в ОДК - Пловдив в свободното от учебни часове време, като е нарушил чл. 98а ППЗНП; към началото на учебната година – 01.10.2014 г. списъците на групите включвали нереално посещаващите занятията ученици, като във всички посочени 11 групи влизат ученици, които са включени и в групи за целодневна организация на учебния ден в училищата, където учениците учат, а на тези ученици не са поставяни отсъствия. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 12 ППЗНП, задължение на директора е да контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната и учебната документация. В случая няма реална отчетност за броя на обучаващите се в ОДК Пловдив.

Според въззивният съд е приел, че не са налице сочените в т. 24, 25 и 26 нарушения.

По т. 27 от заповедта – констатираното нарушение /за учебната 2014/2015 г. контролната дейност следвало да бъде извършвана съгласно утвърден от директора план/, е реално извършено, доколкото не са ангажирани доказателства по делото, че планираните проверки са били осъществени. Относно преценката на тежестта на нарушението, окръжният съд е взел предвид периода, през който А. К. е отсъствал и контролът е следвало да бъде осъществяван от неговите заместници, но същевременно е отчетено и обстоятелството, че той като титуляр е имал правомощия и задължения да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на ОДК - Пловдив, които е следвало да осъществява през целия период, докато е заемал длъжността директор, вкл. през м. октомври 2014 г., като ежедневно организира и контролира осъществяваната дейност.

По т. 30 от заповедта –във връзка с изпълнението на Националния календар на извънучилищните дейности на МОН за учебната 2013/2014 г., утвърден със Заповед № РД09-975/13.08.2013 г. на министъра на образованието и науката, проверяващите са констатирали, че в ОДК Пловдив е проведена една изява в направление „Изкуства“ - № 56 – Национален конкурс за изпълнители на забавна песен /04 – 06.04.2014 г./. Обстоятелството, че не е била представена документация за провеждането на изявата съгласно изискванията на Правилата за изготвяне на Национален календар на извънучилищните дейности на Министерството на образованието, младежта и науката и за организиране и провеждане на изявите, обуславя извод за липса на отчетност по отношение на проведеното мероприятие. Неоснователно е възражението на ищеца, че е отсъствал по време на проверката и поради това не е представена исканата документация на проверяващите. При положение, че такава документация действително е била изготвена, той е могъл по реда на чл. 190 ГПК да поиска съда да задължи другата страна да я представи по делото.

По т. 41 от заповедта – извършването на нарушението не е доказано.

По т. 43 от заповедта – според въззивния съд е доказано извършването на нарушението, тъй като със сключените с посочените в т. 43 лица допълнителни споразумения са договорени по-благоприятни условия относно полагаемия платен годишен отпуск от съответните служители и относно работното облекло за определен период от време. Недопустимо е на клаузите в допълнителното споразумение да се придава обратно действие, тъй като трудовите договори се сключват за в бъдеще - за период, през който ще бъде престирана работна сила и промените, засягащи отделни елементи на договора, също следва да се договарят за в бъдеще.

По т. 45 от заповедта – не е доказано нарушението.

По т. 51, т. 54, т. 56, т. 58, т. 60, т. 62, т. 64 и т. 67 от заповедта констатациите касаят нарушения на финансовата дисциплина, за които има съответни препращания към констативния протокол. Въззивният съд е приел, че подробно описаните в заповедта нарушения касаят нарушения на финансовата дисциплина, които са реално извършени. Разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/: чл. 3, ал. 2 ЗФУКПС предвиждат ръководителите на всяко ниво в организациите да отговарят и се отчитат пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и контрол в структурите и звената, които ръководят; чл. 10, ал. 2 – ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 осигуряват изграждането, развитието и функционирането на елементите на финансовото управление и контрол в съответствие със спецификата на организацията; а в чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС е предвидено задължение на ръководителите да създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко: процедури за разрешаване и одобряване; разделяне на отговорностите по начин, който не позволява на един служител едновременно да има отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол; система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания и др., регламентирани именно с оглед гарантиране спазването на финансовата дисциплина в бюджетните организации. Част от констатираните нарушения в ОДК Пловдив касаят допуснати технически грешки, но няма данни да са предприети действия за отстраняването им. Обстоятелствата, че през м. юли 2014 г. не е имало гл. счетоводител, а през м. август 2014 г. А. К. е ползвал платен годишен отпуск, не могат да бъдат счетени за извинителни, тъй като именно той като титуляр на длъжността „директор на ОДК Пловдив“ има задължението по чл. 147, ал. 1, т. т. 1 и 5 ППЗНП да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност и да съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни средства. Тези правни норми очертават обща отговорност, вкл. и материална, за директора на ОДК по организацията, контрола и цялостната дейност, а обстоятелството, че и други лица носят отговорност за допуснатите нарушения на трудовата и финансовата дисциплина, според окръжния съд не може да доведе до отпадане отговорността на ищеца в длъжностното му качество „директор на ОДК Пловдив“. Предвид гореизложеното, въззивният съд е приел, че нарушенията по т. 14, 18, 19, 27, 30, 51, 54, 56, 58, 60, 62, 64 и 67 от уволнителната заповед са реално извършени от А. К.. Това неизпълнение на възложената работа по чл. 187, т. 3 КТ е особено съществено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга основните трудови функции за заеманата длъжност. Това нарушение е осъществено чрез бездействие. В случая правомощията и задълженията на А. К. са нормативно определени /чл. 147 ППЗНП/, с оглед заеманата от него длъжност.

Въззивният съд, след като е преценил многобройността и тежестта на допуснатите нарушения, е направил извод за съответствие тежестта на наложеното наказание съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. В случая за тежестта на нарушението от значение е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение, както и поведението на ищеца. Неизпълнените задължения имат съществена значимост, тъй като обуславят цялостната дейност на ОДК Пловдив, а поведението на А. К. в качеството му на директор може да се определи като проява на груба небрежност. Нарушенията са достатъчно тежки и въпреки че няма данни на К. да са налагани други дисциплинарни наказания след възстановяването му на длъжността „директор на ОДК Пловдив“, налице е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност с налагане на най-тежкото наказание „уволнение“. Поради изложеното въззивната инстанция е намерила за неоснователен предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а неоснователни поради обусловеността си от първия предявен иск се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. За ползване на синдикален отпуск от синдикален лидер нужно ли е същият да уведоми работодателя/горестоящия орган по друг начин, освен чрез вписване на отпуска в специалната книга за синдикалните отпуски? Нужно ли е, за да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ съответното лице, работодателят, респ. горестоящият орган да е уведомен, след като за синдикалните отпуски не е нужно разрешение от работодателя, за да започне ползването им.

2. Ако член на ръководен изборен национален синдикален орган е съучредител на синдикална организация при работодателя, от участие в която не черпи синдикална защита, то налице ли е злоупотреба с право във връзка с участието му като съучредител на тази синдикална организация при работодателя и може ли по тази причина да бъде лишен от правото на защита по чл. 333, ал. 3 КТ.

3. Допустимо ли е работодателят да прави верижни препратки от заповедта към други актове (препращащи към следващи актове), за да се изяснят обективните и субективните признаци на нарушенията и подобно верижно препращане опорочава ли заповедта за уволнение, респ. накърнява ли правото на защита на наказаното лице.

Изложени са твърдения, че по тези въпроси няма съдебна практика, нито обективно разрешение, поради което се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени и следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Когато уволненият е член на национален изборен ръководен орган на синдикат, необходимо ли е да е налице синдикална организация при работодателя, за да се ползва този работник/служител от предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 667 от 15.11.2010 г. по гр. дело № 63/2010 г. на ІV г.о., решение № 211 от 05.11.2015 г. по гр. дело № 438/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 170 от 24.09.2010 г. по гр. дело № 3147/2008 г. на І г.о. и решение № 522 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 653/2010 г. на ІV г.о. Сочи се основанието по този въпрос и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

2. При учредяване на синдикална структура в предприятие, освен работодателят /респ. представляващият го/, трябва ли да бъдат уведомени за създаването й и останалите служители в предприятието, които не са членове на тази синдикална структура, за да се приеме, че същата е легитимно учредена. Изложени са твърдения, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 170 от 24.09.2010 г. по гр. дело № 3147/2008 г. на ІV г.о., решение № 522 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 653/2010 г. на ІV г.о., решение № 48 от 29.01.2010 г. по гр. дело № 5061/2008 г. на ІV г.о., решение № 211 от 05.11.2015 г. по гр. дело № 438/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV г.о. и решение № 1988 от 25.01.2006 г. по гр. дело № 1513/2003 г. на ІІІ г.о.

3. Въпроси по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ: Счита ли се за изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 ГПК, когато искането на обяснения не съдържа в пълнота актовете, на база на които се иска обяснението и когато точното съдържание на нарушенията, за които се иска обяснение се изяснява от допълнителни приложения към тези актове, които не са представени на работника/служителя. Може ли в такъв случай, особено след като самият работник/служител е възразил срещу това, да се счита, че даденият срок за обяснения е разумен и достатъчен, за да реализира същият защитата си. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г., решение № 182 от 07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 272 от 03.10.2014 г. по гр. дело № 145/2014 г., решение № 290 от 31.03.2014 г. по гр. дело № 2982/2013 г., решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр. дело № 698/2012 г., решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. дело № 7086/2013 г.

4. Спазен ли е от работодателя чл. 193, ал. 1 КТ, когато искането на обяснения, за да се изясни съдържанието на дисциплинарното обвинение, препраща към други актове, които препращат към следващи такива, последните от които не са доведени до знанието на дисциплинарно уволненото лице. Посочена е същата практика, както по третия въпрос.

5. Разумен и достатъчен ли е срокът за даване на обяснения по чл. 193 КТ, предоставен от работодателя, когато се касае за действия и бездействия на работника/служителя, обстоятелствата по които изискват извършване на определени справки, проверка на документи и др. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. дело № 7086/2013 г. и решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр. дело № 698/2012 г.

6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди направените с исковата молба оспорване от ищеца на индивидуален административен акт по пътя на косвения контрол, щом ищецът не е участвал в издаване на акта, а този акт му се противопоставя – по въпроса се твърди противоречие с решение № 136 от 03.08.2016 г. по гр. дело № 3967/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /очевидна неправилност на решението/.

7. Когато иск по чл. 225, ал. 2 КТ е обективно съединен с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, по кой ред следва да се движи производството – като бързо по реда на чл. 310 и сл. ГПК или по общия ред – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 130 от 03.04.2012 г. по гр. дело № 707/2011 г. на ІV г.о., както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /очевидна неправилност на решението/.

8. Допустимо ли е в бързо производство участието на трето лице-помагач. Изложени са твърдения за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 131 от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 33/2010 г., както и за наличие на основанието за допустимост на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/.

9. Какъв вид документ представлява констативният протокол на комисия на РИО, проверяваща дейността на дадено образователно звено и неговия директор – частен или официален свидетелстващ документ.

10. Кой носи тежестта за доказване при представяне на констативен протокол на комисия, проверила дейността на образователно звено – представилото го лице (работодател/горестоящ орган), което се ползва от документа или работникът/служителят, който го оспорва – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 130 от 03.04.2012 г. по гр. дело № 707/2011 г. на ІV г.о., както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност на решението/.

11. Допустимо ли е на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да се допусне свидетел на страна по делото, след като същата не е правила искания в тази насока и възражения във въззивната си жалба, нито в касационната си жалба, като прави това едва в първото заседание по делото пред втората по ред въззивна инстанция при новото разглеждане на делото. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 93 от 05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ІІ г.о., решение № 371/2013 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 1906/2013 г. и решение № 157 от 11.02.2016 г. по т.д. № 3638/2014 г. на І т.о. Посочено е, че в частта относно неспазване нормата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК /указанията на ВКС за новото разглеждане на делото във въззивната инстанция/, съдът е постановил очевидно неправилно решение поради нарушение на императивна правна норма – тази на чл. 266, ал. 3 ГПК.

12. Длъжен ли е съдът да прецени свидетелските показания ведно с останалия доказателствен материал, когато е налице основание да се предполага заинтересованост на свидетеля – твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр. дело № 1499/2016 г. на І г.о., решение № 34 от 22.02.2016 г. по гр. дело № 4657/2015 г. на І г.о., решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. дело № 3897/2015 г. на І г.о., решение № 265 от 10.09.2015 г. по гр. дело № 5088/2014 г. на ІV г.о. и решение № 159 от 22.02.2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. на ІІ т.о.

13. Счита ли се за достатъчно мотивирана заповед за уволнение, която препраща към поредица актове, препращащи към следващи такива, последните от които не са доведени до знанието на дисциплинарно уволненото лице. По въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 162 от 13.07.2016 г. по гр. дело № 67/2016 г. на ІV г.о., решение № 349 от 04.11.2014 г. по гр. дело № 1106/2014 г., решение № 142 от 03.05.2016 г. по гр. дело № 6286/20158 г. на ІV г.о., решение № 372/2013 от 17.03.2014 г. по гр. дело № 3731/2013 г. Наведени са твърдения за наличие на основанието и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

14. По въпроса относно длъжностната характеристика са изложени съображения, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр. дело № 6554/2014 г. на ІV г.о., като се твърди, че в тази част въззивното решение е и очевидно неправилно.

15. Длъжен ли е съдът да посочи кои нарушения счита за тежки, респ. дали ги преценява за такива поединично или като съвкупност, или е достатъчно да се посочи, че се считат установени няколко нарушения и с това те се приемат автоматично за тежки такива.

16. Съдът длъжен ли е да посочи точното основание, на което работник/служител носи дисциплинарна отговорност в конкретния случай, т.е. да квалифицира нарушенията. По настоящия и по предходния въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 401 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 313/2012 г. и решение № 201 от 13.10.2014 г. по гр. дело № 7329/2013 г.

Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, по въпросите относно обсъждането на събраните по делото доказателства, както и поради липса на мотиви в обжалваното решение относно обсъждането на доказателствата. Изложени са твърдения и относно обстоятелството, че окръжният съд е приел за доказани 13 нарушения измежду 67-те, посочени в заповедта за уволнение, докато доказателствата сочели точно обратното относно нарушенията, посочени в т. 14, 18, 19, 27, 30, 51, 54, 56, 58, 60, 62, 64 и 67 от заповедта като са развити подробни съображения в изложението по всяка една от цитираните точки.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1677 от 28.12.2017 год. по гр. дело №1871/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.

Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По повдигнатите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК първи и втори въпрос не е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, въпросите не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, а липсва и специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Липсва каквато и да било обосновка по отношение на твърдяната хипотеза. Единствено липсата на съдебна практика по даден въпрос не е основание за допускане до касационно обжалване. Въпросът следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които представляват единно основание, съобразно разясненията на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК обосновка в тази насока не е направена. Третият поставен въпрос е произнесен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която приема, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя /решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. дело № 65/2011 г. на ІV г.о., решение № 377 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 1962/2010 г. на ІV г.о., решение № 102 от 12.03.2014 г. по гр. дело № 5501/2013 г. на ІV г.о., решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр. дело № 824/2010 г. на ІV г.о., решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на ІV г.о. и др./. Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало известно на наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по см. на чл.195, ал.1 ГПК, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено /решение № 127 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 1099/2012 г. на ІІІ г.о., решение № 122 от 27.05.2013 г. по гр. дело № 975/2012 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1208/2009 г. на ІV г.о., решение по гр. дело №388/2011 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 410/2009 г., ІV г.о., решение по гр. дело № 264/2009 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 38/2009 г. на ІV г.о./. Наличието на горната непротиворечива практика на ВКС изключва приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Относно въпросите, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: По първи, втори, шести, осми, девети, десети и четиринадесети въпрос няма решаващо произнасяне на въззивния съд, което прави неотносима сочената като противоречива практика на Върховния касационен съд. Трети и четвърти въпрос съдържат фактически твърдения и оплаквания, които касаят правилността на въззивното решение. Твърди се, че част от приложенията не са били известни на касатора /ищеца/. Това обаче противоречи на приетото от въззивния съд, че в заповедта са описани конкретните нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца, като същата препраща към констативен протокол с вх. № КМД-03-4-1 от 25.11.2014 г. в РИО Пловдив и с вх. № 654/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив, Протокол с вх. № КМД-03-41-2/25.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 653/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив и протокол с вх. № КМД-03-41-3825.11.2014 г. в РИО Пловдив и вх. № 652/03.12.2014 г. в ОДК Пловдив, в които подробно са описани обстоятелствата, при които са констатирани нарушенията, а за част от вменените нарушения със заповедта е налице препращане към съответните страници на констативния протокол. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че нарушенията по т. т. 14, 18, 19, 24, 25, 26, 27, 30, 41, 43, 45, 51, 54, 56, 58, 60, 62, 64 и 67 са достатъчно индивидуализирани в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ с посочване на нарушителя, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Изрично е прието, че ищецът е имал възможност да се ориентира в какво точно го обвиняват и да се защити ефективно. Изложеното прави неотносима сочената като противоречива практика към горепоставените въпроси. Петият поставен въпрос е фактически и не представлява правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за това дали предоставеният от работодателя срок за даване на обяснения по чл. 193 КТ е разумен и достатъчен, когато се касае за действия и бездействия на работника/служителя, обстоятелствата по които изискват извършване на определени справки, проверка на документи, се извършва за всеки конкретен случай съобразно установените обстоятелства по делото. Ето защо представената като противоречива практика е правноирелевантна. Седмият въпрос е поставен общотеоретично и по същия няма решаващо произнасяне на въззивната инстанция. Безпротиворечива е съдебната практика, че се касае за бързи производства по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Единадесети въпрос не представлява правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по своята същност съдържа оплаквания и твърдения за извършено от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Въпрос № 12 касае правилността на въззивното решение, като същият е поставен и общотеоретично. Въпрос № 13 отново касае правилността на въззивното решение и не следва да бъде разглеждан в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Въпросът съдържа фактически твърдения, които се различават от приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Въпрос № 15 също съдържа оплаквания и твърдения относно правилността на въззивното решение, а както беше разяснено по-горе, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Относно въпрос № 16 – нарушенията са квалифицирани от въззивния съд, а въпросът по своята същност съдържа оплаквания и твърдения за извършено от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Отделно, следва да бъде отбелязано, че въпрос № 16, както и останалите въпроси, касаещи правилността на въззивното решение, са поставени с оглед собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд.

Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.

Твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.

Съобразно изхода на спора, на ответника Център за подкрепа за личностно развитите Общински детски комплекс - Пловдив, трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.