Определение № 391 от 21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] чрез адв.Р. Г. от САК срещу решение от 16.07.12г.по в.гр.дело № 3870/12г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 13.01.12г.по гр.дело № 53756/10г.на Софийски районен съд,67 състав в частите,с които са отхвърлени предявените от П. К. Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението,извършено със заповед № 12/31.08.10г.и с правно основание чл.224 КТ за заплащане на сумата 10 371.60 лв,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и вместо него е постановено друго,с което да уважени исковете.В частта,с която е отхвърлено възражението за прихващане на задължението за заплащане на възнаграждение с насрещно задължение в размер на 8789,28 лв,представляващо обезщетение при прекратяване на трудов договор поради налагане на дисциплинарно уволнение, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо.В останалата част решението е потвърдено,като правната квалификация по уважения иск за 8789.28 лв е променена на чл.128 т.2 КТ,вместо чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.141 ТЗ. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Представя съдебна практика по приложението на чл.193 КТ. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата П. Н. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. За да уважи предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 12 от 31.08.10г.,с която ищецът П. К. Н.,на длъжност”административен директор”,е уволнен дисциплинарно на основание чл.188 т.3 КТ във вр.с чл.190 ал.1 т.3,т.4 и т.7 КТ и чл.187 т.8,т.9 и т.10,чл.186 КТ,е незаконосъобразна. Направен е извод,че е нарушена императивната норма на чл.193 ГПК - с искането на обяснения работодателят не е поискал такива за всички сочени нарушения в уволнителната заповед,същите не са конкретизирани по време и място на извършване,нито са посочени конкретните действия и бездействия,съставляващи нарушение на трудовата дисциплина. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.193 КТ е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 363 от 10.01.12г.по гр.дело № 354/11г.на ІІІ г.о. и решение № 544 от 6.01.12г.по гр.дело № 1811/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Въпросът за съотношението между разпоредбите на чл.141 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.207 ал.1 КТ е от значение за точното приложение на закона,както и за развитието на правото,поради което решението следва да се допусне до касационен контрол и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.