Определение № 752 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Столична община - район „Възраждане”, представлявана от кмета С. С., чрез юрк. М. К., против въззивно решение № 7919 от 21 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 6701/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 567934 от 21 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 58206/2018 г. по описа на районния съд в гр.София, с което се признава за незаконно и се отменя уволнението на Р. Ц. П., с адрес в [населено място], извършено със заповед № РВЕ18-РД09-122/02.07.2018 г. на кмета на район „Възраждане”, Столична община, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, вр. чл. 188, т. 3 КТ, както и издадената въз основа на нея заповед № РД-15-110/02.07.2018 г., П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“, касаторът е осъден да му заплати сумата от 4499,52 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 2.07.-10.12.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2018 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът за неспазване на законоустановената процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че поканата за даване на писмени обяснения била връчена на ищеца при условията на отказ, видно от приложения по делото протокол, подписан от трима служители на районната администрация. От данните за поредността на извеждане на документите от деловодната система се установявало, че искането за обяснения предхожда изготвянето на протокола и връчването на заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа се, че в поканата ясно и конкретно е описано нарушението, за което следва да бъдат дадени обяснения; че за да получи възможност да се запознае с цитираните докладни, работникът е следвало да не отказва да получи поканата и демонстративно напуснал работното си място до 14:00 часа, когато му било съобщено, че срещу него започва дисциплинарно производство и той получил поканата за писмени обяснения. Поради това касаторът намира, че въпреки създадените от работника затруднения, работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ. Оспорва се и изводът, че даденият срок от два астрономически часа за даване на обяснения бил недостатъчен, предвид липсата на предвиден в КТ минимален срок за депозиране на обясненията. За да обоснове допускането на касационно обжалване, касаторът поставя въпроси по приложението на чл. 193 КТ, за които поддържа, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Р. Ц. П., с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Б., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. В решението на въззивния съд е прието за установено, че П. е заемал длъжността „старши експерт Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология” в Столична община – район „Възраждане” по безсрочно трудово правоотношение. На 02.07.2018 г., в 14:00 часа, на ищеца е връчено искане за обяснения изх. № РВЕ18-ВК91-223/02.07.2018 г. във връзка с неизпълнение на трудовите му задължения. В поканата са цитирани докладни от периода 27.06.-28.06.2018 г., във връзка с които се твърди да е установено, че служителят не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, етичните норми за поведение и уронва престижа и доброто име на работодателя и колегите си, които докладни не се установява да са връчени на П.. С поканата е определен срок от два астрономически часа за депозиране на писмени обяснения. По делото са представени и искане за връчване на обяснения с идентични изходящ номер и съдържание, върху което от служители на работодателя е удостоверено, че ищецът е отказал да получи искането за даване на писмени обяснения, както и протокол за връчване на документи при отказ от 02.07.2018 г., подписан от заместник-кмет и служители в администрацията, в който е посочено, че служителят е отказал да получи искането за даване на обяснения. От представена справка от деловодната система на работодателя е установено, че протоколът е деловодно регистриран на 02.07.2018 г. в 10:59 ч., а искането за даване на обяснения в 09:12 часа на същата дата. Със заповед № РВЕ18-РД09-122/02.07.2018 г. на кмета на район „Възраждане”, Столична община, на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. 188, т. 3 КТ, за това, че с поведението си нарушава добрите колегиални отношения, държи се грубо, непристойно, намесва се пред гражданите в работата на колеги, като така ги злепоставя, намесва се в решенията на други служители, записва разговорите на колеги с цел изнудване, конфликти и сензация. С писмени обяснения вх. № РВЕ18-ВК9 –223/2/02.07.2018 г. ищецът е взел отношение във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание. Върху обясненията на служителя е обективирано разпореждане на кмета на района, според което „след запознаване с обясненията, потвърждава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. При тези данни въззивният съд приема, че от доказателствата по делото следва извод за формално провеждане на процедурата по чл. 193 КТ, поради което намира, че работодателят не е изслушал служителя, нито е изискал надлежно писмените му обяснения преди издаване на процесната заповед за уволнение. За необосновани са възприети твърденията на работодателя, че поканата за даване на обяснения не е била връчена на служителя при условията на отказ преди обяд на 02.07.2018 г., предвид това, че по делото са представени два документа с идентично съдържание, но с различно удостоверяване на връчването им на служителя. Въз основа на преценка на доказателствата се приема, че поканата е връчена на служителя в 14:00 часа на 02.07.2018 г., от който момент е започнал да тече срокът за даване на обяснения. Прието е още, че процедурата по чл. 193 КТ е опорочена, тъй като в искането за писмени обяснения не са достатъчно конкретизирани нарушенията, във връзка с които е инициирано дисциплинарното производство, а и не се установява служителят да е бил запознат с посочените в искането докладни. Поради това ищецът не е имал възможност да разбере какви са вменените му нарушения на трудовата дисциплина, за да упражни правото си на защита преди налагане на наказанието. Освен това предоставеният срок от два астрономически часа за даване на обяснения не е счетен за достатъчен. Според съда, в нарушение на изискванията на чл. 193 КТ дисциплинарното наказание е наложено преди приемане на писмените обяснения на служителя, съответно същите не са били взети предвид при преценката на работодателя по реда на чл. 189 КТ, като този извод се основава на депозираните от служителя обяснения, в които изрично е посочено, че са във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, както и от изявлението на работодателя, отразено върху тях, че след запознаване с обясненията, потвърждава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставеният от касатора въпрос, конкретизиран от настоящия съдебен състав: представлява ли неспазването на регламентираната в чл. 193 КТ процедура абсолютно основание за отмяна на дисциплинарното уволнение, без да се разглежда спорът по същество, не е разрешен от въззивния съд в нарушение на практиката на ВКС. Неотклонно в теорията и в съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 193 КТ е императивна, като дисциплинарното наказание, наложено без изслушване или без искане на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Когато работодателят не спазил процедурата по чл. 193 КТ, то това е основание за отмяна на заповедта за уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено от една страна с оглед осигуряване възможност за защита на работника, и от друга – за да може работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение. Работодателят е длъжен да посочи в искането за обяснения по разбираем за работника/служителя начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват, като е възможно да не е индивидуализирал напълно или точно деянията поради неизясненост на фактите и обстоятелствата, но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. Наказанието трябва да е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, тъй като по този начин се обезпечава правото на работника/служителя да направи своите възражения, а работодателят действително да има възможност да ги прецени. Освен това на работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато обаче в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези, или не е даден достатъчен срок на служителя, за да даде становище, тогава изобщо не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана, тъй като работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво деяние става въпрос, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, съобразено ли е наказанието с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в решение № 174 по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о., решение № 220 по гр. д. № 1917/2010 г., IV г. о., решение № 137 по гр.д. № 20/2009 г., IV г.о., решение № 221 по гр.д. № 7639/2013 г., IV г.о. Соченото тълкуване, напълно възприемано и от настоящия съдебен състав, е съобразено в обжалвания съдебен акт. На второ място се пита спазен ли е редът на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша работника/служителя или приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като налага преценката на доказателствата по спора, което не е възможно в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Освен това сочените от касатора решение № 138 по гр.д. № 1022/2011, III г.о., и решение № 187 по гр.д. № 821/2017 г, IV г.о., касаят хипотези, при които обясненията на работника/служителя не са изслушани поради направен от негова страна отказ, а в настоящия случай е установено, че искането по чл. 193, ал. 1 КТ е отправено до служителя, но процедурата е опорочена поради липса на яснота относно конкретните нарушения, във връзка с които се ангажира дисциплинарната му отговорност, и на достатъчен срок за даване на обяснения. Ето защо сочената съдебна практика, дори и при формулиран правен въпрос във връзка с дадените в нея тълкувания, е неотносима към конкретните разрешения на въззивния съд При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 600 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,