Определение № 2931 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Шопска от [населено място],[жк], бл. 410. вх. Б, ет.6, ап.28, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. А. Д.-Д., против Решение №6990 от 18.11.2025г. по в. гр. д. №5611/2025г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 5103 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 45517/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 60-и състав, с което са били отхвърлени предявените от Н. Г. Шопска срещу Висш съдебен съвет кумулативно обективно съединени искове, както следва:

иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на Прокурорската колегия на ВСС; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4704,88 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от 03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2 КТ.

За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 10041,71 лева, представляваща обезщетение за времето от 04.07.2024г. до 30.11.2024г., през което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Висш съдебен съвет, чрез пълномощника му по делото юрк. Й. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че със Заповед № ВПС-8009/03.06.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от Н. Илковска- директор на дирекция „Правна“, упълномощена със Заповед № ПК-7321/30.04.2024г., ответникът Висш съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата Н. Г. Шопска, стенограф в звено „Стенографи“, за това, че на 05.04.2024 г., около 10.00 часа, в стая 305 в сградата на Висшия съдебен съвет в [населено място], [улица], е създала конфликтна ситуация, като с поведението си е нарушила работния процес и е осъществила състава на следните нарушения на Кодекса на труда: 1/ нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 10 КТ, изразяващо се в проявено неуважително отношение, чрез използването на груб и висок тон към член на СК на ВСС и служители от администрацията на СК на ВСС, което е несъвместимо с професионалната етика на съдебните служители и представлява грубо нарушение на чл. 16, чл. 35, чл. 42 и чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители;

2/ нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ, явявайки се на работа в състояние, което не й позволява да изпълнява служебните си задължения, изразяващо се в превъзбудено и некоординирано поведение, съпроводено с мирис на алкохол. Заповедта е била връчена на ищцата на 03.06.2024г.

Съдът е приел, че възражението на ищцата, че заповедта за уволнението й е издадена от некомпетентен орган, е преклудирано и не следва да се разглежда, тъй като не е било направено с исковата молба, а с допълнителна молба по повод дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, отнасящи се до посочване на надлежен ответник и по предявения иск с правно основание чл. 225 КТ.

Счел е за неоснователен доводът на ищцата, че доколкото съответните доказателства са били представени едва с отговора на исковата молба, то тя не е могла да узнае в по- ранен момент дали лицето, издало заповедта, има правомощия за това.

В тази връзка съдът е изложил съображения, че в процесната уволнителна заповед е посочено, че издалото я лице е действало на основание заповед № ПК-7321/30.05.2024г., с която ищцата е имала възможност да се запознае.

Независимо от това съдът е посочил, че даже и да беше направено своевременно, то това възражение би било неоснователно, тъй като с посочената заповед, отчитайки, че със заповед №ПК-5992/15.04.2024г. е открито дисциплинарно производство по отношение на служител в администрацията на Прокурорската колегия, по което и.д. главен секретар П. Т. се явява свидетел, последната е определила директора на дирекция „Правна“ в администрацията на Прокурорската колегия да изпълнява правомощията на дисциплинарнонаказващ орган по чл. 192, ал. 1 КТ по посоченото дисциплинарно производство.

Съдът е приел, че процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в нея е посочено конкретното нарушение, кога е извършено, наказанието, както и законният текст, въз основа на който е наложено.

Във връзка с наведените от ищцата оплаквания, е посочил, че обстоятелството дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е ирелевантно за законността на уволнението, а от значение е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания, изложени в уволнителната заповед.

Позовал се е на практиката на ВКС, съгласно която в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, като задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя и да извърши проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма.

При противоречие между правната квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе във основа на тези обстоятелства. В конкретния случай в мотивната част на уволнителната заповед въз основа на изложените фактически обстоятелства работодателят е посочил правилната правна квалификация, а именно чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ и чл. 359 ЗСВ.

Обстоятелството, че в разпоредителната част на заповедта е посочено чл. 188, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не води до незаконосъобразност на уволнителната заповед. Доколкото разпоредбата на чл. 188 КТ не съдържа алинеи, както и т. 1 и т. 10, то следва да се приеме, че се касае за техническа грешка, която не води до незаконосъобразност на процесната заповед. Така формулирана, заповедта позволява на служителя да разбере за кои конкретни нарушения му се налага дисциплинарно наказание, респ. да организира своята защита във връзка с предприетата дисциплинарна процедура, поради което са спазени изискванията на чл. 195 КТ.

Съдът е приел, че тъй като ищцата е заемала длъжността „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на ответника, то за нея е намирал приложение Е. кодекс на съдебните служители. Съгласно чл.4.4 от същия, уреждащ принципа на отговорност, съдебният служител следва поведение, което не накърнява престижа на съдебната власт не само при изпълнение на служебните си задължение, но и в своя обществен и личен живот. В чл.4.7 е уреден принципът на колегиалност и учтивост, съгласно който при изпълнение на служебните си задължение съдебният служител се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността и не допуска каквито и да са прояви на дискриминация. По силата на чл. 16 от Етичните правила при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и не уронва престижа на съдебната власт.

Съгласно чл. 35 от Етичните правила в отношенията с колегите си съдебният служител проявява уважение, коректност и колегиалност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност.

По делото е представен сигнал с рег. индекс № ПК-5992/05.04.2024г. от Д. К.- член на Съдийската колегия на ВСС, с което уведомява П. Т. в качеството й на и.д. главен секретар на Прокурорската колегия, че същия ден около 10.00 часа при разговор с ищцата му направило впечатление, че дъхът й мирише на алкохол.

По време на този разговор Н. Шопска на висок тон му поискала обяснение защо не била включена в заповедта на главния секретар на администрацията на Съдийската колегия, с която били определени служителите, които на 06.06.2024г. ще подпомагат и обезпечават изпита за младши съдии. В сигнала той изразил становище, че това поведение на ищцата било в противоречие с чл. 126, т. 2 КТ и нормите за етично поведение. Видно от писмо с рег. индекс № ВСС-5992/13.05.2024г. на и.д. главен секретар на Прокурорската колегия- П. Т., е била поискана информация за случилото се на 05.04.2024г. от служителите на Съдийската колегия, които да дадат писмени сведения, в които да посочат факти и обстоятелства за конкретната дата и разговор. В своите писмени обяснения В. Г. от отдел „ЧРАОКИ“, дирекция „ЧРАТОКИ“ в администрацията на Съдийската колегия на ВСС, обяснява, че в сутрешните часове в стаята й влязла ищцата и я попитала къде е г-жа П., на което Г. отговорила, че не знае и й предложила да изчака в стаята или да я потърси по-късно. Съгласно обясненията, дадени от М. С.- началник отдел „Регистри и съдебни кадри“, дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност“, на 05.04.2024 г. рано сутринта в стаята дошла Н. Шопска и попитала къде е г-жа П.. М. С. отговорила, че не знае и че ще предаде, че я е търсила. Ищцата с недоволство поискала обяснение защо не е включена в заповедта на главния секретар, касаеща служителите от администрацията, които са определени за обезпечаване писмения изпит на младшите съдии, насрочен за 06.04.2024г.

След като М. С. излязла от стаята, за да потърси П., Н. Шопска тръгнала след нея, като настоявала на висок тон да бъде включена във въпросната заповед. Във фоайето срещнала г-жа П., на която предала искането на г-жа Шопска и се отправили към четвъртия етаж, където срещнали г-н К., който се поинтересувал къде отиват. П. обяснила за искането на Шопска и К. помолил да бъде извикана в неговия кабинет.

В писмената информация, предоставена от А. П.- директор дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност“, последната обяснява, че на 05.04.2024 г. сутринта колегата й М. С. я уведомила, че Н. Шопска я е търсила, за да получи информация и обяснения защо не била включена в заповедта на главния секретар относно конкурса за младши съдии. Междувременно разбрала за въпросите на г-жа Шопска и заедно със С. тръгнали към четвъртия етаж с намерение да разговаря с Н. Шопска.

Във фоайето срещнали г-н К., който се поинтересувал къде отиват и след като обяснили, последният помолил да извикат Шопска при него. А. П. придружила Шопска до кабинета на г-н К. и се върнала в стаята си.

В писмени сведени Д. П.- началник отдел „ЧРАОКИ“ уведомила, че на посочената в писмото дата била уведомена от В. Г., че Н. Шопска я е потърсила и че се интересувала от това кой е определил служителите за участие като квестори при провеждане на писмения изпит за младши съдии. По-късно г-жа Шопска дошла в стаята й и задала въпроса кой определя служителите и изказала коментари в тази връзка, които Д. П. не може да възпроизведе.

Отговорила, че определянето на служителите, които участват в конкурси се извършва от дирекция „Конкурси на магистрати“ и че отделът, на който Д. П. е началник, нито дирекцията, имат отношение към това и да се обърне към служители на съответната дирекция.

В информацията, предоставена от П. Т.- и.д. главен секретар на Прокурорската колегия, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, последната обяснява, че на 05.04.2024 г. около 10.30 часа била информирана от г-н Д. К. за неуважително поведение от страна на служител в Прокурорската колегия- г-жа Н. Шопска спрямо него и колеги от администрацията на ВСС, като дъхът й бил с мирис на алкохол. Във връзка с постъпилата информация Т. провела разговор със служителя в работното й помещение, като след задаване на уточнителни въпроси относно агресивното и неуважително поведение от нейна страна с горепосочените лица, Шопска с неуважителен тон й заявила, че е търсила от тях обяснение по зададени от нея въпроси по какви причини не била включена в списъка на лицата, подпомагащи провеждането на конкурса за младши съдии.

В обясненията на П. Т. е посочено, че докато провеждала разговор с Н. Шопска, усетила натрапчива миризма на алкохол, като реакциите й били превъзбудени и некоординирани. Докато обсъждала нейното поведение по време на работа, Н. Шопска демонстрирала явно неуважение към колеги и лица на ръководни длъжности, подкрепено с арогантно отношение и незачитане на служебната субординация.

По делото са били събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. П. и П. Т. Н.. Свидетелката П. е бивша колежка на ищцата.

Сочи, че я познава от 2000г., като я избрали на конкурса, тъй като показала най-високи резултати от всички кандидати, които се явили. Описва ищцата като скромна, тиха, непретенциозна и страхотен работар. Не й е известно да е имала проблеми с алкохола. Свидетелката П. не знае за какво е наложено дисциплинарното наказание, тъй като не е била на работа на 03.06.2024г., а се е пенсионирала през 2020г.

От показанията на свидетелката П. Т. Н., изпълняваща длъжността главен секретар на Прокруроската колегия, се установява, че през месец април, докато била в кабинета при представляващия Прокурорската колегия- г-н С. П., на вратата се почукало и влезнал г-н Д. К., който казал, че Н. Шопска мирише на алкохол и крещи на служителите. Изяснява, че след като отишла при г-жа Н. Шопска я попитала защо се държи така с член на ВСС и със служителите г-жа Н. Шопска изразила негодувание на висок тон защо не е била включена в списъка за квестори на изпитите за младши съдии.

Според свидетелката Т. ищцата миришела на алкохол, като човек, който току- що употребил алкохол. Свидетелката Т. разпитала колегите какво се е случило и разбрала, че Шопска влизала в стаята до нейния кабинет при една от служителките, за да пита на висок тон защо не е включена.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е намерил за установено, че ищцата е извършила сочените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Посочил е, че в действителност представените по делото докладни записки и писмени обяснения по своята правна същност представлява частни свидетелстващи документи, които не притежават материална доказателствена сила и съдът не може да формира своето вътрешно убеждение само въз основа на удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства.

Те обаче не са лишени от доказателствена стойност, а трябва да се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства. В тази връзка според съда от свидетелските показания на свидетелката П. Т. Н., се изяснява, че всички факти, описани в докладните записки и писмените обяснения, са възникнали в обективната действителност по начина, посочен в тях. Преценявайки показанията на свидетелката съобразно нормата на чл. 172 ГПК, съдът е достигнал до извода, че те са последователни, логични и обективни, като се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, като в частта относно това, че ищцата е миришела на алкохол се подкрепя и от дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 193 ГПК, в които тя посочва, че предходната вечер е била до 03.00 часа на рожден ден, на който последно употребила алкохол.

Предвид горното съдът е приел, че ищцата е извършила вменените й нарушения с правна квалификация чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ.

Според съда наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно на тежестта на извършените от нея нарушения. Служителите в администрацията на ВСС следва да имат такова поведение в служебната и извънслужебната дейност, което да засилва и укрепва доверието на съдебната власт и да гарантират професионалния статус и авторитета на служебния служител. Служителите следва да се отнасят любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачитат правата и достойнството на другите. Съдебният служител е длъжен да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията на ръководни длъжности.

Посочил е, че констатираното нарушение, изразяващо се в проявено неуважително отношение, чрез използването на груб и висок тон към колеги от администрацията на ВСС не е изолирано, тъй като със Заповед № ВСС-1547 от 01.02.2024 г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 01.12.2023г. е проявила агресивно и неетично поведение спрямо свой колега, като няма данни това наказание да е било оспорено, респ. отменено, и към датата на дисциплинарното уволнение същото не е заличено.

Този факт сочи на склонност у ищцата да не се съобразява с установения трудов ред и етичните правила и да проявява едно укоримо от гледна точка на трудовата дисциплина и етичния кодекс на служителите поведение. Подобно поведение, свързано с използването на груб и висок тон спрямо колеги и спрямо членове на ВСС, е недопустимо, тъй като оказва неблагоприятно влияние върху работния процес и работната среда, създавайки напрегната атмосфера из служителите от администрацията на ответника.

При произнасянето си по доводите на ищцата за несъразмерност на наложеното й наказание съдът е взел предвид и това, че употребата на алкохол непосредствено преди постъпване на работа или по време на изпълнение на трудовите задължения е винаги нарушение на трудовата дисциплина по чл. 126, т. 2 КТ, при което служителят сам се поставя под въздействието на алкохол, което може да доведе до произшествия на работата му, откъдето произтича и забраната за употреба.

Употребата на алкохол би довела до невъзможност за точно престиране на работната сила съобразно уговореното, както и до нарушение на други трудови задължения, като в случая се установява, че именно под въздействието на алкохол ищцата е проявила грубо поведение спрямо своите колеги, с което е нарушила правилата на Етичния кодекс.

Всички тези обстоятелства водят до извод, че тежестта на наказанието е съобразено с критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. По така изложените съображения съдът е приел, че предявените от ищцата искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3, евентуално т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:

1. Достатьчно ли е като условие за законосъобразност на дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ твърдение или подозрение за употреба на алкохол при изпълнение на трудовите задължения, без наличието на обективно, годно и пряко доказателство (медицинско изследване, техническо средство, надлежно документиран отказ от изследване), както и относно наличието на остатъчно въздействие на алкохола върху лицето, или работодателят носи тежестта да докаже по несъмнен начин самия факт на употребата, респ. влиянието на остатьчното въздействие върху лицето, компрометиращо възможностга му да изпълнява точно, ясно и законосъобразно трудовите си задължения?

2. Допустимо ли е въпреки наличието на изрична норма, ограничаваща правомощията на определеното длъжностно лице, изпълняващо ролята на наказващ орган по чл. 192 КТ, съгласно която делегиране на правомощия може да се осъществява само при отсъствие на длъжностно лице, същото да делегира на друг орган, оправомощен със закон, правомощия по дисциплинарното производство на служители, без да е налице условието - отсъствие? И ако това е допустимо, при какви условия и на кой етап от дисциплинарното производство?

3. Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на твърдените дисциплинарни нарушения, когато работодателят е дал грешна правна квалификация на спорното материално право, а първоинстанционният съд не е изложил такава квалификация, без да предостави на страните възможност да изразят становище, и представлява ли това нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност?- по този въпрос при условията на евентуалност се твърди и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК;

4. Длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и мотивирано по направено искане за изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, вкл. и в бързо производство, при своевременно направено такова и заявено от страната с писмена молба още преди даване ход на делото, и представлява ли липсата на такова произнасяне нарушение на диспозитивното начало и на правото на защита, обуславящо допустимост и/или недопустимост на касационно обжалване поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?- по този въпрос при условията на евентуалност се твърди и наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК- недопустимост на решението;

Иска се допускане на касационно обжалване на решението и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.

Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда не са налице подържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият въпрос от изложението, свързан с евентуалната употреба на алкохол от работника или служителя като основание за налагане на дисциплинарно наказание и доказателствените средства на установяването й, по начина, по който е формулиран, не е от значение за изхода на спора.

Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ищцата не е уволнена само поради подозрение, че е употребила алкохол, а поради проявеното от нея неуважително отношение, чрез използването на груб и висок тон, към член на СК на ВСС и служители от администрацията на ВСС, както и поради явяването й на работа в състояние, което не й позволява да изпълнява служебните си задължения, изразяващо се в превъзбудено и некоординирано поведение, съпроводено с мирис на алкохол. Предвид горното обстоятелството дали тя в действителност е употребила алкохол и дали конкретното й поведение се дължи на остатъчното въздействие на евентуалната му употреба е ирелевантно за предмета на спора.

Вторият въпрос от изложението, отнасящ се до възможността дисциплинарнонаказващият орган /в случая главният секретар на ПК на ВСС/ да делегира правомощията си за налагане на дисциплинарно наказание на друг служител, не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Съгласно ясната разпоредба на чл.192, ал.1 от КТ и разясненията, дадени в Тълкувателно решение №6/2012 от 11.01.2013г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГК на ВКС, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице, като Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение. Разпоредбите на доброволното представителство /чл.36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това.

В случая произнасянето на съда в обжалваното решение е в съответствие със закона и съдебната практика, което изключва наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Обстоятелството, че в нормата на чл. 53, ал. 9 от Временните правила за организация на дейността на Прокурорската колегия, която на основание пар. 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет и на нейната администрация, е предвидено, че при отсъствие главният секретар може да упълномощи друг служител, който да го замества, не води до други изводи.

Тази разпоредба урежда изпълнението на правомощията на главния секретар при отсъствието му, като няма нито правна, нито житейска логика да се приеме, че същата ограничава само до тази хипотеза изрично предвидената в чл.192, ал.1 от КТ възможност за делегиране на компетентността му за прекратяване на трудовите правоотношения със служителите.

Третият въпрос от изложението, свързан с правната квалификация на вменените на ищцата нарушения, по начина, по който е формулиран и с вложеното в него съдържание, не е от значение за изхода на спора и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК.

При постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по доводите на ищцата за незаконност на уволнението й поради посочване в заповедта на неправилна правна квалификация на описаните дисциплинарни нарушения. В тази връзка съдът е приел, позовавайки се на трайната и непротиворечива съдебна практика, че от значение за законосъобразността на уволнението е фактическото описание на дисциплинарните нарушения, което в случая отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, а не посочената от работодателя правна квалификация на същите.

Констатирал е, че в случая в разпоредителната част на заповедта е била допусната техническа грешка при посочване на правната квалификация, като в мотивната част на заповедта е била посочена правилната им правна квалификация, а именно чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ.

При така изложените от въззивния съд мотиви поставеният въпрос със съдържащите се в него твърдения за нарушения на правото на защита и на принципа на състезателност е неотносим.

Четвъртият въпрос от изложението, отнасящ се до допълнително направения от ищцата довод за незаконност на уволнението й поради обстоятелството, че заповедта била издадена от некомпетентен орган, също не е обусловил правните изводи на съда и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК.

В случая ищцата е навела този довод след подаване на исковата молба, като не е правила искане по чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на основанието на иска, по което съдът да е дължал произнасяне. Макар и да е посочил, че това възражение е преклудирано, тъй като не е било направено с исковата молба в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, въззивният съд, видно от мотивите на обжалваното решение, го е разгледал и по същество и е приел, че е неоснователно.

Предвид горното липсва твърдяното от касаторката нарушение на диспозитивното начало в процеса и на правото й на защита, както и основания да се приеме, че обжалваното решение е вероятно недопустимо по смисъла на члц.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доколкото не са налице сочените от касатора основания и при извършената служебна проверка настоящият състав на съда също не констатира такива по чл.280, ал.2 от ГПК, то обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 евро.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,